понеделник, април 22, 2013

Тънката граница на цивилизацията – „Варварите“ на Евгений Дайнов

  • Как да оценим управлението на ГЕРБ от 2009г досега и по какви критерии да стане това? 
  • Как можем да го вместим в цивилизационното движение на България към западния свят?
  • Дали управлението на Бойко Борисов е аномалия или е израз на закономерности и дадености, присъщи на българското общество?
  • Кои са най–спешните задачи пред българското общество, ако то пожелае да върви по демократичен път на развитие?
Това са въпросите, на които проф. Евгений Дайнов търси отговори в новата си книга „Варварите, Управлението на ГЕРБ (2009–2013г.)“, която беше представена в петък в „малкото НДК“.




Дайнов беше един от хората, които понесоха риска да инвестират усилия и авторитет, за да подкрепят ГЕРБ в първоначалния период на управлението им –
Свикнали да мерим политиците по програмните намерения, подкрепихме – и аз и политическата общност, в която живеех, свързана със Синята коалици;я – управлението, тъй като „по документи“ то бе решително продължение на реформаторската линия на Иван Костов от 1997–2001г.
Тогава обаче не знаехме, че за ГЕРБ написаните ангажименти нямат никакво значение. (стр. 35)
Както се досещате, текстът е изключително критичен към ГЕРБ, като поставя въпроса за отдаване на политическо доверие на ГЕРБ не просто като за традиционния избор на „най–малкото зло“ измежду няколко политически алтернативи, а като подкрепа за сила, противопоставяща се изобщо на демокрацията и цивилизационния избор на България.

Какво е ГЕРБ? 
Според Дайнов, ГЕРБ може да се мисли и оценява само в категориите „цивилизация – варварство“:
ГЕРБ не е партия... ГЕРБ е образувание отпреди политиката – отпреди да има разделение между леви и десни. Режимът изграден от ГЕРБ, не може да бъде схващан като ляв или десен. Той е атавистичен – ... отпреди разделението на властите. (стр 23)
Тоест, според автора, това е антицивилизационна сила, която постепенно ни освобождава от натрупванията на цивилизацията – от учтивостта в отношенията, през масовата култура, която се чалгизира и стига до изпразването от съдържание и разрушаването на институциите. Оттук и заглавието – „Варварите“.

Как ГЕРБ се вписва в българския исторически процес?
Появяването на ГЕРБ е закономерност, продължение и кулминация на процес, започнал още с идването на Симеон Сакскобургготски в България, твърди авторът.
След неимоверното усилие за собственото си озападняване, през втората половина на 90–те, българското общество се свлича назад, към все по–примитивни форми на осмисляне на себе си и на своите цели. Част от това свличане е склонността на народа да мисли политиката в митологични категории.  
През 2001–ва година народът избира да прати в запаса Командира (премиера Иван Костов) и Класната (председателя на парламента Екатерина Михайлова), идентифицирали се с усилието за превръщане на България в западна страна. На тяхно място народът избира „добрия цар“, който няма да ги командва като Командир, нито да ги наставлява като Класна, а просто ще ги „оправи“.  
 След разочарованието си от царя, народът залитна в посока „свинарят Ивайло“, роля поета през 2005–та година от Волен Сидеров.  
„Свинарят“ така и не поема властта и не се превръща в митична спасителна фигура. Затова тройната коалиция стартира с най–ниското доверие в историята и е толкова мразена в нейния край. В недоволството си срещу БСП, НДСВ и ДПС електоратът отново търси и този път намира – митологична фигура. След Командира, Класната, царя, сСвинаря идва ред – ни повече, ни по–малко – на Крали Марко, олицетворяван от Бойко Борисов. До края на мандата си Борисов ще остане в рамките на митологичното съзнание. (стр. 91).
Всеки от управниците след 2001г. има своята роля в разрушаването на институциите, продължава Дайнов – Въпреки че създава своя партия, Симеон унищожава партийната система в България, оставяйки я без партии от съвременен тип. Ахмед Доган и Волен Сидеров действат в партньорство, като първият легитимира мафиотските практики на „обръчите от фирми“ и купуването на гласове в политиката като нещо нормално, логично и европейско, а вторият разрушава публичното говорене и езика, вкарвайки в оборот лозунги като „Турците – в Турция, циганите на Сатурн!“, поемайки ангажимент да не допуска „турци, цигани, евреи, педерасти и не–българи“ във властта и желаейки България да не влиза в ЕС, но да се сближи с Русия.

Особено зловреден е режимът на Тройната коалиция, който може да се опише като путинизация или превземане и деформиране на институциите от свързан с Русия мафиотизиран елит:

България решително тръгва към Русия и се отдалечава от Запада. Бягството от статута „нормална западна страна“ води и до преформулиране на вътрешнополитическата ситуация в категориите, прилягащи повече на подхода „обръчи“ и „порции“, отколкото на общото благо. Дори Министерският съвет не действа като екип, решаващ общи задачи, а като тържище, на което всеки министър търси (и намира) подкрепа на своите намерения, стига да не пречи на останалите да правят същото. (стр 86)
 България започва да губи суверенитет, тъй като не умее да отстоява националаните си интереси и да брани националната си сигурност. Предвождани от тогавашния президент Георги Първанов, сборище от монополисти и национални предатели преврщат България в „троянски кон на Русия в Европа“. Междувременно и националният дух е отслабен от алчността, пошлостта и простотията, които извират от т.нар. елит. Започва златната епоха на онази мерзка вакханалия от разпищоленост, разгул и дебелащина, която наричаме „чалга“  (стр. 250)

Каква е ролята на ЕС и Запада в случващото се?
Двойнствена. От една страна, Западът предоставя на България цивилизационния модел, към който страната трябва да се стреми – да стане „нормална западна страна“, а от друга – самият Запад (най–вече ЕС) е в тежка институционална криза, чиито рикошети удрят болезнено и у нас.

Първо, западните страни са слепи към три гигантски дефицита у нас, без които не е възможна съвременна цивилизация:
  • върховенството на закона;
  • конституционния либерализъм (ограничаване и разпръскване на властта в обществото, а не концентрацията ѝ в едни ръце);
  • гражданското общество.
Това са неща, съществуващи от векове на Запад и поради това – подразбиращи се. Все още е много е трудно да се възприеме, че в Източна Европа са били сведени до нула по времето на комунистическото управление и след 90-та година трябва да се градят наново.

Вторият проблем е по–голям и това въобще поставя под въпрос целия ЕС в сегашния му вид:
По дефиниция такива неща не могат да се случват в ЕС. Но, оказва се – могат. Има следователно нещо, което великите политици и големите мислители на проекта „Европейски съюз“ не са забелязали и което подкопава самите основания на този проект. (стр. 42)
Аз бих добавил и трети проблем – осиновяването на българските партии от европейските „шапки“ консервира българския партиен картел, като на практика монополизира отношенията вътре във всяко европейско семейство. Така ЕНП подкрепя безрезервно ГЕРБ, ПЕС – БСП, на „Зелените“ се извиват от европейско ниво ръцете да си сътрудничат с компрометираната партийка на Ал. Каракачанов, а на европейските либерали им се налага да гледат като в театър опита за атентат срещу идейния им „брат“ Ахмед Доган. Тоест, вместо идейна общност, базирана на споделени ценности и принципно сътрудничество, получаваме политически картел, налаган със здрава ръка от Брюксел.

Разпищолването на олигархията и слабостта на институциите
Разбира се, направен е преглед на най–големите и най–шумните скандали, съпровождали ГЕРБ по време на управлението им – калинките без дипломи, скандалите в съда – Мирослава Тодорова и Владимира Янева, пиарките с апартаментите и т.н и т.н.

Къде ще свърши всичко това?
Тъй като бунтът няма лесно политическо решение, а и носи в себе си културна революция срещу мерзостта и диващината, трупана с поколения, той няма да свърши скоро. Ще минат години, преди „интересните времена“ да се подредят в „нормална западна страна“ (стр. 248)
Излизането от катастрофата ГЕРБ лежи само в една посока: властта в България да бъде (ре)конструирана по начин, който да я насочи към общото благо и да я постави  под контрола на ефективно представените в нея граждани. Иде реч за цялостна реконструкция, защото към момента на падането на правителството на Борисов, властта е елементарна силова групировка, обслужваща себе си и своите приятели 
(стр. 253)

Да се чете ли?
Определено трябва да се чете и горещо я препоръчвам на хората, които смятат да гласуват за ГЕРБ, смятайки че така спират комунистическата напаст и подпомагат интеграцията на България в развития свят. Не мисля да ги разубеждавам, о, не. Просто ми се иска да осъзнаят каква точно отговорност поемат, пускайки бюлетината в урната.

Има ли недостатъци?
Разбира се, има. Личи си, че текстът е писан в надпревара с времето. Отново таймингът изигра лоша шега на Дайнов – той е искал да приключи книгата доста преди изборите, но предсрочните избори я поставиха в разгара на предизборната кампания, натоварвайки я със значения, които авторът съзнателно се е опитвал да избегне.

Забелязах проблеми със запетайките, едно повторение на пасаж, както и един не много коректен цитат – това са дреболии на фона на цялостния труд, който е хвърлен в осмисляне и интерпретиране на ставащото, в такива сгъстени срокове.

Допълнителни материали
Интервюто, във формата на Гневните, където дискутирахме заедно с Владо Йончев от Офнюз и където Дайнов казва месеца, в който Борисов окончателно се отказва да прави каквито и да е реформи;

За мотивацията около написването на книгата (интервю в Offnews.bg):


Цялото представяне в зала „Мати“:

25 коментара:

Георги Павлов каза...

Малко не е ясен жанра на книгата и това затруднява коментирането й.

Ако е просто пиянска реч - тогава е добра. Ако е сериозен анализ - не струва.

Командирът и Класната се идентифицирали с превръщането на БГ в западна страна. Чрез всеобща корупция в управлението, РМД приватизация и продажба на Нефтохим (най-голямото ни предприятие, да поясня) на руснаците?

Но да приемем, че са искали: тогава защо трябваше да се сменя тотално правителствения състав? Щото всичко вървеше.. гнусно?

Царят виж бил унищожил партиите - да, като показа, че в БГ има партия само, ако си на власт. Не можеш да издържиш в опозиция, защото не те събират никакви идеи - освен идеята от възползване от властта. Първата партия разпаднала се по тази причина беше СДС на Костов.

И да, абсолютно същото се отнася и за НДСВ.


Така че.. варваризацията на БГ бе започната най-вече с варварската приватизация на всеки публичен ресурс и установеният режим на олигархия (която все повече се стеснява).

Belomore каза...

Преминалият от Цепелин до Конан Варварина Дайнов няма какво да го коментираме, говорителят на ПП "Нова Алтернатива" Цв. Томов също.

Коя е брюнетката обаче?

Нещо ич не мяза на Таня Буруджиева, която беше първоначално анонсирана да представя книгата с другия антифашист (Томов)?
Нея ли не я пуснаха от кампанията на Партията, Дайнов ли я помоли да се направи на заета...

Георги Павлов каза...

Впрочем искам да съм позитивен: поздравявам г-н Дайнов, че си е купил костюм :-)

Belomore каза...

Сако - да бъдем точни! ;)

Комитата каза...

Цветозар Томов не е обвързан с Нова алтернатива. Проверявахме преди да го каним за гост в „Гневните“

Belomore каза...

Мдам.
Е, щом вие сте проверявали, значи няма начин...
А един мармот от трибуната открива - пардон, завива учредителния конгрес на въпросната "нова" "алтернатива" в станиол...

Следващия път, като го поканите, питай го пак така, съвсем необвързано:
- вярва ли, че наистина има 7 000 граждани, подписали се действително и съзнателно за участието на въпросната ПП на изборите и какъв е профилът им според него;
- кой и защо даде грешните кинти за въпросния водевил?

Но това - следващия път, като съберете АБПФК-тата на раздумка.

Кажи сега за брюнетката и как обясниха в крайна сметка отсъствието на Буруджиева от президиума?

Комитата каза...

Не знам нищо за казуса Буруджиева и не чух името на брюнетката.

Георги Павлов каза...

Нека да напомним кой бабува на "варварското" ГРЕБ: Глобална България и Иван Кръстев:

"Изказването на Иван Кръстев по време на конференция, организирана от неговия think tank на 10-11 май 2006г. в София на тема "Предивикателствата на новия популизъм", говори за демократичната политическа роля, която новият популизъм ще играе в европейските общества през следващите години. В статия във вестник "Култура" от 26 януари 2006г. той също обявява "края на либералното десетилетие" в посттоталитарна Европа и началото на популизма, който ще бъде нов начин за мислене на политическото."

Д.Лаверн, "Експертите на прехода"

(ГЕРБ се основава на 3 декември 2006г. след горната идеологическа подготовка, за която Дайнов е съвсем наясно.)

Анонимен каза...

Веднъж и аз да съм съгласен с Г.Павлов:)). Кръстев и Дайнов са основните интелектуални виновници за легитимирането на ГЕРБ като дясна и сериозна политическа сила.
И това трябва ясно да се казва всеки път!
Защото разчитаха, че банкянската тиква няма достатъчно акъл за управлението и че покрай него ще лансират заедно с Прокопиев свои идеи (и лица) за политика (оказаха се много некадърни политически инженери, обаче).
И когато Генчо пише лоши неща за Тиквата (под които и аз се подписвам), трябва първо да си признае собствената вина за това, че е участвал активно в довеждането му на власт (вкл. и с идеята за коалиционно правителство с Костов), тоест, че прогностично е сбъркал. Едва тогава думите му няма да олекват.
Но Тиквата се оказа добър ученик на Живков, и ги преметна, а и не само тях (три години премяташе и американците, което си е постижение). Вследствие на което държавата и обществото са се разпаднали и няма шанс скоро да се възстановят.

Та Генчо да напише първо за своята вина, да поиска прошка, да се покае, и чак тогава да пише книжки за ГЕРБ.

Дани

Светличе каза...

СТрахотно си го написал, чак ми се иска да си я купя веднага, браво Комита!!!! Нямаш равен! ;)

Комитата каза...

Кръстев и Дайнов могат да говорят каквото си искат, но никога не са били хората, които могат да пренасочат общественото мнение да гласува за този или онзи. Освен това огромна част от избирателите и поддръжниците на ГЕРБ са с откровено леви виждания. Дори на мен са ми известни няколко такива.

Комитата каза...

Гергана Димитрова, издателство „Милениум“.

Георги Павлов каза...

С леви виждания са огромната част от избирателите.

Просто няма ляв партия.

Анонимен каза...

Комита, my point is different.

Казвам само, че Д и Кр подработиха дясното обществено мнение за приемането на гербавите като дясна партия и за приемането на една чудесна коалиция Герб-ДСБ, която да накаже комунистите от тройната.
И че това е основната им вина за случилото се впоследствие. Която Д (и Кръстев и Костов) не си признават.

Дани

Комитата каза...

Въпросът за наличие на лява партия е нещо много далеч от мен, така че ще оставя левите избиратели да си се разберете помежду си ;)

Честно казано, именно дълбоко не вярвам в „подработването“ на дясното обществено мнение от двама души.

Преди да се замислите да обвинявате тоя или оня, замислете се в какво положение сте ако изпаднете в тежък конфликт с ЕНП, която вече е решила че местната дясна партия е ГЕРБ и какво може да ви коства това.

ЕНП подкрепя някакъв местен агент, просто защото е силен и се представя за „десен“ и това става по някаква тяхна си логика. Тоест, в никакъв случай не желая да звуча евроскептично, но ситуацията не е никак проста, именно заради еврочленството и участието ни в европарламента (където между другото управлява коалиция между ЕНП и ПЕС)

Още по–тежка е ситуацията на „сестринските“ партии, за които се предполага, че поне не трябва да водят война срещу ГЕРБ. И дори когато имаш железни аргументи в твоя полза (като славословенето на Тодор Живков от страна на ББ), това абсолютно нищо не значи в европейски контекст.

Belomore каза...

Напиши "буруджиева томов дайнов" в Гугъл и бързо ще разбереш какъв е казусът Буруджиева... ;)

Мерси за брюнетката.

Belomore каза...

P.S.

Ако и това не знаеш - известната като червена "шаманка" Буруджиева беше "спусната" от Позитано 20 (т.е. лично от СС) за водач на листа на Коалиция за България в Разград.
"Ново" лице, едно-друго.

Предполагам, че варвароборецът в някакъв момент се е усетил, че е по-добре за самия него да си спести присъствието й на президиума...

Комитата каза...

Наистина, по-доброто решение е да не присъства. Добре че не се появи, щеше да се възприеме много превратно.

Belomore каза...

Именно.

Питането е защо* въобще първоначално е било предвидено да участва.
(не очаквам отговор от теб, разбира се)
ОФ умилението е в началото, но накрая идват истинските варвари.

* автентичното въпросително местоимение е "за чий" :)

Анонимен каза...

Буруджиева не дойде на премиерата, защото беше заета с предизборната кампания на БСП и не успя да се прибере навреме в София. А идеята беше на премиерата да има представители от левите и от десните.

Комитата каза...

Мисля че добре се получи и без нея. Щяха да ревнат иначе всички, че книгата е пропаганда на БСП.

Belomore каза...

Ревът - основателен или не - беше факт предварително (справка: коментарите във форума на Дневник), така че нямам никакво съмнение, че на Буруджиева деликатно е била помолена да не успее да се прибере навреме...

Ако идеята е била да има и леви, и десни, то въпросът е какво - политици, кандидат-депутати, поръчители на нови партии, шамани или какво?

Но - стига толкоз.
Достатъчно беше и това излишно внимание към предизборното събитие и мемоарите цепелинови.

Анонимен каза...

На времето бащата на Дайнов, като работещ в ЦК на БКП, успява да уреди сина си да бъде пратен на Запад, да се запознае и да громи империализма. Междувременно се сменя у нас обстановката. Дайнов-син се връща,вече обърнал палачинката и станал убеден антикомунист. Жалко, че ЦК не са пратили още някой друг. Ако се смени властта, каква ли позиция ще заеме нашият герой?

Belomore каза...

Неее, нека бъдем точни - бащата на Дайнов не е бил в ЦК на БКП, а е бил "само" редови кореспондент на Работническо дело в Лондон около времената, га един любим на нашия домакин писател са го боцкали по мостовете на същия град.
То не се знае за кое се иска по-висок чин. :)))

Но да не подхващаме бащите (не е и редно), че ще стигнем и до тейко й на другарката му Буруджиева, а там вече "ще се лее кръв".
Буквално.

Което обаче прави несъстоялото се ОФ единение на президиума още по-искрено и автентично.

Легитимните деца на БКП (аристократи) громят отроците на шофьорите на бащите си по демократична линия.
Смешно е, ама само донякъде.

Апостол Апостолов каза...

Дайнов е на ясла при ЦРУ, така че написаното от него няма никаква стойност.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)