неделя, април 21, 2013

На кино: Цветът на хамелеона

(разкривам детайли от сюжета, така че продължавайте на свой риск)


Какво би станало, ако преди промените Държавна сигурност беше завербувала един истински интелигентен психопат, социопат и митоман и го беше изпуснала от контрол?

Горе-долу това е сюжетът на „Цветът на хамелеона“, по сценарий и по романа на Владислав Тодоров, автора на „Дзифт“.

Батко Стаменов е сирак, отгледан от леля си, който отчаяно се опитва да научи някаква истина за себе си и за света около себе си, само че във всички посоки открива само нови пластове лъжи, лъжи, лъжи.

И на принципа „от лудия и дяволът бяга“, той бързо успява да напредне в парадоксалния, затворен и изостанал свят, в който живее. А околните, свикнали на шизофренично-параноичния режим и реалност, не могат да различат (а и реално има ли разлика?) убиеца - психопат от общия фон. 

Верен на почерка си от „Дзифт“, Тодоров продължава с графичните, резки комиксови герои и ситуации, като там, където може да стигне до абсурд, спокойно стига.

Живот няма, има само горчива гротеска.

Секс няма (освен малко звуци). През цялото време не те напуска чувството, че смъртта е далеч по-вероятна от секса. А и интересът на Батко към телата на жените напомня на това на патоанатом и естествоизпитател.

Руши Видинлиев прави доста добра роля, но ми е интересно да го видя да играе и друг типаж, просто за да разбера дали играе себе си ;)

Да, и научих истинското му име – Рушен.

За разлика от „Дзифт“ доста небрежно е отношението към епохата и артефактите от нея (може би парите са свършили?). Докато в  TILT хората реално полагаха усилия да ни създадат усещането за края на 80-те и началото на 90-те, тук визуалните гафове минават всякакви граници и могат да бъдат възприемани единствено като ексцентричност на режисьора. Голям праз, дето се вика. Но добре, че имаме учебни заведения и запуснати обществени сгради и особено тоалетни, които да си изглеждат като едно време, така че поне някои от декорите са си съвсем автентични.

Да се гледа ли? Да, става за гледане, макар че половината салон си излезе по време на прожекцията. Просто не на всеки му понася.

Гложди ме, все пак, че това е един съвременен, постмодерен филм, макар и с поовехтяли изразни средства, докато филмът-откровение за онази епоха още го няма, а и не виждам как ще се появи.

Нещо като да сме чели Пелевин, но да сме пропуснали Солженицин.

3 коментара:

Мартин Кърнолски каза...

Гледах го. Изгледах го до край! Никой не излезе, но след това и никой не говореше. За нищо! Мълчание. . .
За мен тази тема е закъсняла с поне десет години. Начина, по който е поднесен сюжета ми е малко муден. Рушен, благодаря и аз не знаех, че това му е името, се справи . . . не блестящо. Всъщност, той може би е добър актьор-. Аз също искам да го видя в друга роля. може би той просто прекрасно е изпълнил режисьорските задачи. Но на мен ми липсваше характерност. Някак си беше беззъба играта му. Някак си не мога да го приема за запомнящо се това, което видях. Впечатлен съм, но за съжаление не чак в посока на възхита. Мудно, скучновато, ненавременно и не до там характерно - това ми е усещането за "Цвета на хамелеона".

Ева каза...

хаха описанието на Рушината игра направо ме разсмя :)

Светличе каза...

Супер як е филма, мен много ми хареса, но въпрос на лично светоусещане и гледна точка...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)