понеделник, април 15, 2013

Моментна загуба на паметта в киносалона

(Има риск да разберете за сюжета на Забвение/Oblivion повече, отколкото е необходимо, за да ви е интересен в киносалона, така че продължавайте на свой собствен риск)



Ако сте гледали

  • Соларис (Главният конфликт е в човека, независимо от технологиите)
  • Зов за завръщане (Total Recall) (Кой съм аз?), 
  • Матрицата (Какво е реалност?)
  • Специален доклад (Къде са границите на морално допустимото?) и 
  • Final Fantasy (Кой е врагът?)

в сюжета на Забвение (Oblivion) няма да намерите големи изненади.

А като тежест, най-много влияние, в емоцията и в световъзприятието, върху сценариста Косински изглежда е имал Станислав Лем.

Том Круз играе Джак Харпър, техник, който през 2077г. работи като поддръжка на бойни роботи, охраняващи последните приготовления на оцелелите от чудовищна война и екологична катастрофа хора да напуснат Земята и да се заселят на една от луните на Сатурн.

Тоест, екзотичната идея на някои политически сили у нас да се изпратят само някои малцинства на Сатурн е творчески доразвита да обхване цялото население.

Джак живее в невероятен високотехнологичен имот на върха на кула, заедно с прекрасната блондинка с добро сърце, но взискателна, праволинейна като булдозер и оперирана от сантименталност, Вика.

Допускам, че е била отличничка в предишния си живот.

Централен обект, чрез който си движат цялата дейност в имота, е античната маса Microsoft Surface, която още функционира!

И въпреки че двамата се харесват и си харесват и къщата в облаците с басейна, Вика с нетърпение брои дните до края на мандата, докато на Джак хич не му се тръгва и като истинско непораснало момче си има специални места тук-там, а и непрекъснато му се случва нещо интересно между ремонтите.

Отделно го мъчат натрапващи се еднакви сънища, за които няма обяснение.

Тук спирам с преразказа.

Филмът разглежда въпросите за идентичността и самоидентификацията (Кой съм аз? На кого служа?), за отговорността, за това, което прави от човешкия материал хора. За какво е редно да се жертваш? Кой е врагът и къде се намира?

Визуално е съвършен с постапокалиптичните си панорами, архитектура, с изпипаните джаджи, оръжия и транспортни средства и със силно подвижната си камера. И, въпреки че феновете на търсенето на науката в научната фантастика ще открият проблеми с мащабите, физичните закони, законите на климата и биологията, сюжетът не изглежда толкова невъзможен, че да дразни или да е твърде смешен.

Да се гледа ли? Напълно окей е, не само екшънът си струва, но и е от филмите, които размърдват мозъка и събуждат емоциите, макар че не очаквайте кой знае какво.

Том Круз и Морган Фрийман? Твърде клиширани и двамата, парадоксално може би по-неизвестни и по-трудно пасващи актьори биха придали повече смисъл на ролите си.

Странно защо не е 3D, голяма част от сцените са в полет и в грандиозни пространства.



3 коментара:

Мария Георгиева каза...

Това за отличничката не го схванах съвсем?!
Не всички отличнички са булдозери, лишени от сантименталност; някои сме доста емоционални, неправолинейни, с широк мироглед и интереси, с една дума малко луди, но не роботи ;-)

Комитата каза...

Е, това е шега, разбира се ;)

maria chakarova каза...

"Филмът разглежда въпросите за идентичността и самоидентификацията (Кой съм аз? На кого служа?), за отговорността, за това, което прави от човешкия материал хора. За какво е редно да се жертваш? Кой е врагът и къде се намира?"- Това ми допадна най-много. Може би също, и защото нямам нищо против отличничките, непорасналите момчета, оцеляващите, сънищата. Май е време да се спра преди да ви разкажа филма. А и кой, ще откаже такива къщи(и тази в облаците, и другата до езерото:)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)