сряда, април 10, 2013

Три задочни срещи с Маргарет Тачър

(дългичко е, отделете си време за четене)

Когато бях малък и започнах лека-полека да се интересувам от политика, първият човек, с който свързвах името на Великобритания беше Маргарет Тачър.

В България традиционно имаме навика да наричаме тази страна „Англия“, но когато произнасяхме името на Тачър, просто някак си „Англия“ не можеше да ни се откъсне от устата. Винаги казвахме „Великобритания“.

Въпреки че днес, колкото повече чета и си припомням какво представляваше „желязната лейди“ (прякор, който ѝ измислиха в СССР и който естествено ѝ прилепна), тогава по задължение, а и по убеждение (някъде докъм края на 80-те) бях неин политически противник.

И дори на живо се сблъсках многократно с политиката ѝ.

Едва ли има някой от моето поколение, който да не помни мащабните акции в България за подкрепа на стачкуващите английски миньори, протестиращи срещу приватизацията и закриването на държавните каменовъглени мини. 

Акциите, разбира се, бяха организирани от най-високо ниво на държавното и партийно ръководство, което от своя страна беше получило инструкции от Москва.

За никаква спонтанност не можеше и да става дума. Недонасянето на подарък за детенце на английски миньори се наказваше строго като липса на домашно, плюс нежелания ефект да не изглеждаш достатъчно политически надежден. А беше доста тъпо да се издъниш, особено ако наистина подкрепяш гладуващите миньорски дечица.

От нас, учениците, се изискваше да се подготви някакъв подарък за децата на тези миньори. Винаги забравях датите на акциите, когато трябваше да се носи нещо в училище, и откривайки грешката, на бегом, заедно с още няколко разсеяни съученика, тичахме до най-близката будка за вестници, където много удобно се бяха появили евтини пъзели на Уницеф, които наричахме „картинна мозайка“, защото думата „пъзел“ тогава още я нямаше в българския език.

Значи, купуваме по една „картинна мозайка“, която вървеше заедно с няколко картички на Уницеф, а в училище някой беше доставил и амбалажна хартия. Пишеш картичката, опаковаш я заедно с амбалажната хартия с пъзела, не помня какво пишехме като адрес и си брояхме (а и на нас ни го брояха където трябва) политическия и гражданския дълг за изпълнен.

В разни други училища бяха подходили по-сериозно и бяха се засилили да пращат компоти, стари дрехи и макарони и затова ни бяха прочели инструкция, че те всъщност децата на миньорите не са толкоз зле с яденето и с дрехите, колкото ние си мислим – там си имат и стари жилетки, и макарони, и компоти. Те по-скоро искат нашата морална подкрепа. Което пък съвсем ни хвърли в оркестъра, защото пропагандата денонощно изливаше тиради за това, че британските миньори се борят за живота си и за семействата си, гладувайки.

Още един мъничък гаф беше станал – беше се разчуло, че безработни английски миньори с помощите си за безработица бяха отишли на курорт в Пампорово и си прекарваха царски, плащайки с валута, докато работещите им колеги в България трудно можеха да си позволят техните хотели и луксове. Наложи се по централните вестници да излизат опровержения, че всъщност те, миньорите, са гости на нашите профсъюзи и затова само изглежда, че си живеят живота, а всъщност са едни много нещастни безработни, които си почиват от безмилостната класова борба.

Тогава госпожа Тачър беше вездесъща и можех да я открия дори в текстовете на любимите ми Pink Floyd:
Brezhnev took Afghanistan
and Begin took Beirut
Galtieri took the Union Jack
and Maggie, over lunch one day
took a cruiser, with all hands
apparently to make him give it back
(Брежнев превзе Афганистан
и Бегин превзе Бейрут
Галтиери* взе британския флаг.
И Маги, след обяд един ден,
с един крайцер, пълен с хора,
очевидно отиде обратно да го прибере)




Както сами виждате, Тачър е безмилостно категоризирана като една от „Incurable tyrants and kings“ (нелечими тирани и крале).

Очевидното съвпадение на мнението за Тачър на Пинк Флойд и БКП и ЦК на Комсомола тогава не ме притесниха и бяха за мен достатъчно доказателство, че тя е опасен диктатор, който трябва да бъде озаптяван.

Сега, когато си припомням събитията, се чудя защо ли тогава не са ни казали, че тази жестока жена е отменила безплатното мляко в английските училища. Сигурно поради същата „миньорска“ причина – трудно е да признаеш, че в „капиталистическия ад“ за децата има безплатно мляко в училищата а при нас, в „рая“ – няма.

Вторият исторически епизод, който помня, е войната за Фолклендските острови. Тези острови се намират в океана, на няколкостотин километра от Аржентина и на всичките ми атласи в училище пишеше, че са спорни между Британия и Аржентина.

„Как така спорни?“ – се измъчвах аз. Какво ли правят, всяка сутрин който първи си забучи знамето върху кметството, негово си е? Накратко, става дума за територия, която от 1833 година е в състава на Британската империя, факт с който аржентинците дълго време не успяват да се примирят. През 1982г. Аржентина нахлува с флота на островите и само за два месеца, с много енергични действия британците успяват да си ги извоюват обратно.

По телевизията ни показваха от една страна – огромни аржентински армии, кораби, самолети, маршируващи войници и от друга – британците, които изглеждаха някак твърде малко и твърде несериозни с едни дребни корабчета. А развитието на войната, което беше много добре описано с инфографики в немското списание „Фокус“, което се търкаляше в библиотеката на едни роднини, недвусмислено ми изясни как британците, докарали войски от другия край на света, буквално размазват Аржентина на прага ѝ за около два месеца.

Брех, си казах, тогава. Колко са силни тия британци.

Детайл от картината „Големият експеримент“ на Иля Глазунов (1990). 
Не мога да намеря достатъчно подробна картинка, за да се вижда, но тълпите отляво носят портрета на Елцин (с бялата коса)

Третият момент, към който се връщам, е безпрецедентното ѝ интервю за съветската централна телевизия  (видео на руски или текст на английски), което беше директно предавано и по БНТ (нервни читатели ме подсещат в коментарите, че интервюто не е било на живо или не е било по БНТ. Напълно е възможно да сме го гледали само на запис по съветската телевизия, която вървеше като трети ефирен телевизионен канал тогава). Не можехме много да схванем за какво точно говори госпожата, но отговорът на последния въпрос, повтаряхме седмици наред в училище.

Тогава гледахме интервюто със зяпнала уста и не можехме да повярваме, че самата лейди Тачър отговаря и то отговаря уверено и искрено на зададените въпроси.

Сега се усмихвам, когато виждам стратегията на интервюиращите – ако може цялото време да се използва, за да се накара британската министър–председателка да говори за оръжия и разоръжаване и ако може, да не засяга никакви теми от ежедневието. Но на 30–тата минута, лейди Тачър взима нещата в свои ръце и започва сама по наистина интересните теми – перестройката (преустройството), свободата на словото, икономическия живот и икономическата инициатива, животът на хората, пътуванията и т.н.


А малко след 34–тата минута е пасажът, който седмици и месеци наред обсъждахме в училище:

Томас Колесниченко: Ние ще използваме всички преимущества на социалистическата система, за да реформираме нашето общество...
Маргарет Тачър: Вие подхвърлихте доста провокативен коментар. Какво имате предвид под „предимства на социалистическото общество“? Кои са те?
Томас Колесниченко: Аз казвам, че трябва да ги използваме предимствата на нашата социалистическа система.
Владимир Симонов: В частност, нейния планов характер.
Томас Колесниченко: Съчетаването на планирането, не само на места, но и инициативата по места... там има много неща.
Маргарет Тачър: Просто се чудех, защото...
Не знам дали осъзнавате мащаба на случващото се в разговора. Предимствата на социализма са нещо, което всеки минал през соц–образованието можеше да рецитира, дори да го бутнат насън и незнанието им може да ти донесе сериозни проблеми в училище и в университета. А тези журналисти нещо се засрамиха в присъствието на Тачър.

Някъде в този момент отношението ми към нея започна да се преобръща, докато след 1990–та можех категорично да я идентифицирам като един от хората, които помогнаха да придобием свобода и демокрация в България

Сегашните исторически извори казват, че тя е имала решителна роля в идентифицирането на Михаил Горбачов, като човека, с който „може да се прави бизнес“ от изток, подготвяйки му царско посрещане през 1984г., когато Горбачов е само партиен функционер, отговарящ за селското стопанство в СССР.

Разбира се, не омаловажавам никак ролята на самия Горбачов, като фигурата, която реално стартира процесите, но просто материалът не е за него ;)

Реформите на Тачър, които изправят отново Британия на крака са общо взето модела, който решителните икономически реформатори на изток, (включително и в България след 1997г.)  следват, за да възстановят икономиките си. Приватизация, освобождаване на държавата от излишна стопанска дейност и излишни задължения. Само за 10 години, Британия се превръща в цветуща и привлекателна икономика и доходите на всички скачат нагоре.

За това, което тя беше и за това, което направи, има моята дълбока доживотна благодарност и се чудя дали не трябва да и спретнем една малка паметна плоча някъде в София. Готов съм да обсъдя идеята със съмишленици.

След като издържахте толкова текст, за награда един скеч на Роуан Аткинсън, който иронизира идването на консерваторите на власт, някъде в периода 1978–1982.



PS. Пояснение – този текст няма намерение да направи пълен анализ и равносметка на присъствието на Маргарет Тачър в политиката и влиянието ѝ в Източна Европа и в България, в частност. За съжаление, защото ми се иска да напиша и нещо такова.

PPS. За малко да забравя и женския протестен лагер край Greenham Common и борбата за мир ;)
–––––––––––––––––––––––
* Галтиери е аржентинският президент (незаконно заемащ длъжността) по онова време. Авторът визира войната за Фолклендските острови






21 коментара:

Спас Колев каза...

Хм, Галтиери (генерал-лейтенант, между другото) не е министър-председател, а председател на Военната хунта по време на Процеса на национална реорганизация. По-солидно звучи. :D

Георги Павлов каза...

"Само за 10 години, Британия се превръща в цветуща и привлекателна икономика и доходите на всички скачат нагоре."

Хайде да не се излагаме и да махнем това.

Пазарният фундаментализъм на Тачър разруши не просто профсъюзите, той разруши британската индустрия. И окрили Ситито. И ако на ниво БВП този суап е ОК, то на ниво работни места - никак не е. После се чудим откъде са тези безработни и социално изпаднали. Е, ми - оттам!

Тачър, с всичките й претенции за разбиране на икономиката (каквито Кол и Митеран нямаха), остана на едно бакалско ниво. В бакалията обаче такива неща като инвестиции, инженери, образование, R&D, клъстери.. няма. И тя никога не ги разбра.

Тя даде свобода на всички да правят пари, но не разбра, че трябва да се създава стойност.


Не е случайно, че политическата смърт на Маргарет Тачър беше предизвикана от нейните най-близки. Хората, които я познаваха най-добре, които работеха тясно с нея - които много често бяха израснали под нейното ръководство и я боготворяха.. запазваха това чувство докато я опознаят добре.

След което й посочиха пътя към политическото небитие.

Belomore каза...

Ежедневните ТВ репортажи по БТ (още нямаше Н по средата тогава) за миньорската стачка бяха и сред моите първи съзнателни външнополитически спомени.
Някъде с Фарабундо Марти и контрите...

Както и придобилите слава покрай Малвинската-Фолклендска война Хариери с вертикално излитане - по-късно баща ми изнамери отнякъде и ми подари такъв от Мачбокс (!) - оригинален мейд ин Ингланд, бритиш стийл отвсякъде, нямаше ни Чайна, ни разградски лиценз тогава.
Разбих махалата, никой друг нямаше такъв...

Споменавайки Фолклендите и въобще образа на покойната лейди в музиката не може да не се спомене особената любов към нея от страна на пънк-иконите Експлойтед с техните Let's Start a War (Said Maggie One Day) - жестоко парче, само по себе си, както и едноименното Maggie със запленилия хиляди пънкарски гърла сърцераздирателен припев Maggie (3), you f*cking c*nt!

И още нещо - ако не си видял за Ding-Dong - виж в Дневник.


Споменавам тези музикални аспекти единствено за пълнота на изложението, предвид Флойд и без какъвто и да е елемент и желание за политическа оценка.
От днешна гледна точка нещата изглеждат доста по-еднозначни.

Belomore каза...

Мдам, неизбежно потърсих Let's Start a War (Said Maggie One Day) в тубата (http://www.youtube.com/watch?v=h_1c6I4UkNU концертно изпълнение тук - http://www.youtube.com/watch?v=g8y4Z0EP5sA).
Ето и коментарите от последните два дни:

may she go to hell

So glad this bitch is dead.

she fucking dead. partyyyyyyyyyy!!!!!!!!!!!!

Had to hear this again today with the news, it's been over 20 years since I have.
Bye, Bye MT
: P

Rot in Hell Margareth!

maggy dead at 87!

GOOD BYE AND GOOD FUCKING RIDDANCE MAGGIE MILK SNATCHER

Няма как да одобря това напълно излишно и неоправдано злорадство, но е част от картината.

Комитата каза...

Беломоре, благодаря за допълненията!

Hristo Hristov каза...

Комита ай не се излагай "...свобода и демокрация в България..." НЯМА, ако не си забелязал. Пъки и сигурно е трудно да го видиш от студиото на бТВ това. А с икономическите реформи от 1997 цъфнахме и вързахме и сега берем плодовете на това с надути сметки за ток, скъпо гориво и цензура по медиите.

Valentin Stavrev каза...

Ако някой се пита защо България е най бедната страна в ЕС с ясна перспектива да си остане такава, нека чете коментарите (на каквато и да е тема) – от една стана лумпени чийто лайтмотив 24 години вече е парното и тока и т.н. песента я знаете и от друга страна марксистки индоктринирани многознайници дето все ги разбират нещата най много от всички. И едните и другите не схващат разликата между политик и експерт. Неоконсервативните политики са разработени от експерти, тези които обаче са вземали решенията и са им осигурявали обществена подкрепа са решителни политици като баронеса Тачър. Да спечели подкрепата за каквото и да било трябва да го представиш популярно, с целия риск да то бъде опростено. Във времената когато Тачър дойде на власт Обединеното Кралство беше паднало до нивото на Италия. Къде е сега?

домосед каза...

Аз бях съставил подробен конспиративен план, как да сдобря Брежнев с английската кралица и със съвместни усилия да свалим злата вещица. После обаче тя спечели Фолклендската война, а Брежнев умря*, та нещо се разколебах. За миньорите и безплатното мляко не помня, но помня, че въртяха някакъв много дълъг, почти сапунен сериал са английски работници, които като умираха в класовата борба, ги погребваха с катафалки Rolls-Royce.

*Брежнев взе, че умря, точно като бяха пуснали "Има ли пилот в самолета" в кино Сердика. Добре, че го гледах първата вечер, че веднага го спряха.

домосед каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

А аз в училище правех планове за атентат срещу Рейгън ;)

Belomore каза...

И още един пънк-детайл, този път от самия Джони Ротън (от Пистълс), който с възрастта е станал повече от цивилизован ;)

Sex Pistol Johnny Rotten attacks hate mobs celebrating Baroness Thatcher's death as 'loathsome' and calls for respect

He said: 'I was her enemy in her life but I will not be her enemy in her death.'

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2307183/Margaret-Thatcher-dead-Sex-Pistol-Johnny-Rotten-says-hate-mobs-loathsome--calls-respect.html

Иван Митев каза...

Авторе, ти си лъжец! Интервюто не си го гледал на живо, защото не беше предавано на живо!

Иван Митев каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Комитата каза...

Доста време мина от тогава, но помня, че го гледах по телевизията.

Ако не е било на живо, извинявам се, това са ми спомените

Комитата каза...

Искам да напомня на ревностните читатели, че по онова време централната съветска телевизия се излъчваше като трети ефирен канал в България. Дали интервюто на Тачър беше излъчвано директно - аз лично имам спомен, че беше, но то няма и голямо значение, директно ли беше или не, възможности за въпроси от публиката нямаше ;)
Гледахме го по телевизията, в това мога да се закълна.

Комитата каза...

Между другото, не съм написал на живо. Директно значи, че се е излъчило синхронно с руската телевизия, а е напълно възможно да съм го гледал и по руската.

Георги Павлов каза...

аз си спомням едно обръщение на Рейгън, пак по съветската телевизия.

завърши с едно "God bless you" и ме спечели :-)

Аллах Владимирович каза...

Професоре, all hands не значи "много хора", а "целият екипаж", as in all hands to the pumps. Останалото не ми се коментира даже.

П.С. напиши и един пост за виртуалното ти приятелство с Чърчил, много ще е забавно.

Комитата каза...

Аллах Владимирович

Аллах Владимирович каза...

Ну, здравстеуй, это я.

Комитата каза...

ЗдравстВуй!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)