сряда, март 27, 2013

Всичката ми способност да обичам в колекцията на чужди спомени

„Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?“ Хамлет, принц датски.


Вторият филм на Тони Палмър, който гледах, в комплект с „Прощалния концерт на Крийм“ е All My Loving (1968г)


Поради заимстваното заглавие от песен на Битълс, а и поради факта, че на всички рекламни текстове имаше кадър от филма с Пол Макартни, бях останал с впечатление, че това е филм за тях и съответно се приготвих за някое от лековатите филмчета за групата.

Но не.

Оказа се доста сериозна, макар и еклектична публицистика, посветена на контракултурата на 60-те и наситена с музиката ѝ, в която с микроинтервюта участват огромен брой от звездите на онова време – Битълс, Джими Хендрикс, Крийм, Франк Запа, The Who  с Пит Таунсенд и много други, но и борбата за мир и философското преобръщане на света.

Филмът е едновременно разказ за епохата, надникване в сцената на поп–музиката, в личностите на звездите и антивоенно послание.

Например, научаваме, че Джими Хендрикс е бил доста срамежлив ;) Научаваме, че голяма част от тях просто провокират, провокират до дупка, в очакване обществото да се събуди и да разбере къде се намира.

Увеличената дистанция във времето ни позволява да наблюдаваме как се е променил светът и ние за изминалите години.

Ако случайно, ама съвсем случайно този филм би попаднал на киноекран докато бях ученик, вероятно седмици преди премиерата бих ходил чат–пат до киносалона за новини, бих зяпал рекламното табло (наричано информационно), не с официалния плакат на филма, а с няколко закарфичени върху мукавата чернобели скриншота от самия филм и бих оглеждал фасадата, за да видя кога ли ще се появи ръчно рисувания плакат. С надежда бих проверявал дали пък не са пуснали вече билети, макар че пускането на билети много лесно би се забелязало  по грамаданската опашка, която би излязла на тротоара на киното и би се вила в меандри като гигантска змия.

снимка

Самото пускане на филма по кината би предизвикало обществено сътресение, събитие, което едва ли някой би забравил, докато е жив.

Но, разбира се, това са празни фантазии – филмът нямаше да се появи, не само защото пропагандира начин на живот, музика и култура и възгледи, които мигновено биха били квалифицирани като дълбоко „антинародни“,  „антисоциалистически“ и „антиестетични“, но и защото провокациите в него са такива, че  и днес такъв филм не би припарил по масовите киносалони. Ще го забранят същите тези хора, които като тинейджъри са го гледали със зяпнала уста.



Тук има малко по–дълъг промо клип.

Преценете, какъв достъп до кината днес би имал филм, в който всички се друсат, пушат нонстоп в кадър, ръсят ужасяващи цинизми, разредени с потресаващи архивни кадри на убийства и жестокости по време на война и безредици - със запалени хора, разстрели, трупове.

Потресаващо действа и прозрението за количеството свобода, което тогава е съществувало в обществото, въобще за да види това нещо бял свят.

Потресаващо действа и вътрешната освободеност на младите, показани на екрана. Сега знаем, че повечето от тях ще се впуснат в напълно непознати посоки на опознаване на света и себе си, че голямата част от тях ще катастрофират или просто ще стигнат до същите банални мъдрости, на които са били учени от мама и тате, но малка, съвсем малка група ще открият нови светове (примерно Стив Джобс) и ще направят така, че колелото на историята ще врътне поне с един оборот напред, давайки ни на нас, бъдещите поколения, време и място да направим нашите открития и нашите революции.

Това е и причината да сложа цитата от Хамлет като мото ;)

И е тъжно, че тази епоха на освобождение не дойде в България и никога няма да дойде. Ще си остане една от тези епохи, които колекционираме през чуждите очи, текстове и опит.

Техническото изпълнение подсказва грамаден, гигантски труд, който е хвърлен в заснемане, монтаж, звук, ефекти с допотопните аналогови инструменти. Толкова е наситено на моменти, че се чудиш монтажистът и режисьорът дали са останали с целия си след приключване на проекта.

Да се гледа ли?

Ако не се скандализирате лесно и ако харесвате културата на 60–те, Удсток и т.н., филмът не е за пропускане. Ако сте на възраст 14–22, въпреки възгледите ви за живота също ви препоръчвам да го гледате. За останалите – въпрос на вкус и предпочитания.

Аз сигурно ще го гледам пак, за да придобия по–пълна представа.

За малко да забравя да кажа, че всъщност е само една част от поредица от документални филми, посветени на културата на онова време. Ще трябва да намеря време и за останалите.


За десерт – Антъни Бърджес с убийствен монолог за младостта и познанието.

10 коментара:

Анонимен каза...

не ми е интересно. Това не е моят свят и не го приемам. Противник съм на чужди за нас хора и събития.

Belomore каза...

"И е тъжно, че тази епоха на освобождение не дойде в България и никога няма да дойде. Ще си остане една от тези епохи, които колекционираме през чуждите очи, текстове и опит."

Сигурен ли си?

Просто не познаваш отблизо поколенията след вашето* венимарковско-сергейстанишевско на назначени номенклатурни "хулигани" и една шепа автентични отрепки, станали по-известни години по-късно.

В 90-те на София имаше всичко - и освобождения, и катастрофи, и нови светове, какво ли още не. При това в изобилие.
За съжаление и за сметка на много от самите героите на това време...

Можеш да бъдеш пределно щастлив, че не си го видял.
Няма нищичко за възпяване.

* нищо лично и обидно в избора на местоимение, кунем се!

Комитата каза...

Добре, че е плюенето на ксенофобичните анонимни, за да знам, че текстът се е получил.

Беломоре, аз говоря за точно определена епоха. След 90-та поколенията си имат своите бунтове, достойни за уважение, но просто не е същото, а друго.

Комитата каза...

Тоест съвсем друга епоха. Хората са си хора.

Svetly каза...

Благодаря!!! И се радвам!
Интересно ми е да чета емоционалните откровения :)))

Анонимен каза...

Звучи много интригуващо, непременно ще се гледа! Вдъхновяващо ревю и разкошно заглавие :)

mmouse каза...

И аз благодаря :) изглежда обещаващо.

За тези които искат да го гледат онлайн (за съжаление 3-та част липсва):
http://www.youtube.com/playlist?list=PLGSvhcW0NDr0YP5QoA9XhcalzYhZCEoQd

или го свалета от тук (тракера изисква регистрация, но можете да намерите почти всичко излъчвано по телевизията в UK)
http://thebox.bz/details.php?id=70818

Мария Георгиева каза...

Филмът, за който пишеш май напомня малко на „По пътя” по романа на Джак Керуак (http://mariyageorgieva.blogspot.com/2012/12/blog-post.html), може да си го гледал; на мен ми беше малко скучен, но все пак си заслужава да се гледа, тъй като 50-ти и 60-те са революционни години в политиката, културата, модата, социалните отношения и тн.

Комитата каза...

Гледах го, дори имам текст в блога.

morrt каза...

Моето време, моята епоха, моята музика...
Жалко, че съм се родил двайсетина години по-късно.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)