неделя, март 17, 2013

Дребни недоразумения между Луната и Земята

Не съм приключил с гледането на филми по София Филм Фест, но вече имам абсолютен фаворит и това е финландския „Железно небе“.

Режисьорът Тимо Вуоренсола разказа как се е родил филмът – след сауна, в която той с няколко приятели се опитали да измислят възможно най-невероятната история, която може да бъде филмирана.

Също така каза, че едва ли познаваме финландското кино, но този филм няма да ни се види много типичен. На мен предният ми финландски филм беше „Нефритеният воин“, финландско-китайска кунг-фу екшън-фантастика, тъй че си ми дойде съвсем по финландски.

И така.



Само след няколко години, в светлото феминистично бъдеще, САЩ се управлява от жена-президент, която изпраща на Луната мисия с цел... да бъде част от една специална кампания.

Мисията на Луната попада пък на... нацисти, които са успели да се укрият там след Втората световна война и пазят бдително заветите на фюрера.

Ами да бе, ако си нямаме студена война защо да не си измислим една?


Не че не сме виждали нацисти в научната фантастика (в „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“) или пък в космоса (в „Sky Captain and the World of Tomorrow“), но сегашната трактовка е просто изумителна. Дори напомня турския G.O.R.A.

Филмът е гавра едновременно с нацистите, с политическата коректност, с феминизма, с ООН, с няколко нации (включително финландската), с индустрията на политическия маркетинг, с образованието, с киното, с еротиката, с филмите за Джеймс Бонд. Сигурен съм, че ако  режисьорът Тимо Вуоренсола знаеше поне малко за българите и македонците, щеше и на тях да им даде по някоя реплика.

Засега ни е пропуснал ;)

Става дума за пищно визуално зрелище, което в първите 20-30 минути е абсолютно безупречно като ритъм, но след това малко се забавя и някои сцени са малко бавнички, но не бих се поколебал да го гледам втори път, с компания.

Вътре няма нито една реплика на финландски, горе долу 50-50 е немски и английски.

Имайте предвид, че едва се сдържам да ви разкажа целия филм. Не знам защо има само 6,5 звездички в IMDB, аз бих му сложил 9 и нагоре ;)

Можеше и да попие един култов саундтрак, като стой та гледай.

Не го дърпайте засега от интернета, опитайте да го гледате на голям екран, заслужава си.

Ще следя с голям интерес следващите проекти на Вуоренсола, в него има от откаченото настроение на Тарантино. И въобще този филм ме накара да си спомня как се чувствах в киното едно време, като по-млад ;)

Да се гледа ли? Да.

Ще се видим във Валхала!



PS. В рамките на фестивала има още една прожекция - утре (днес), в неделя, от 12.00 в
Дома на киното.

Интересен детайл е, че около 20% от парите са дошли от финансиране от феновете, през интернет!


5 коментара:

Димитър Димитров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Димитър Димитров каза...

И на мен ми хареса началото, после го доизгледах по инерция.
А саундтракът е на Лайбах - култова словенска група, която се заиграва/иронизира с нацистката символика

Galarad каза...

Филмът е страхотен, препоръчвам. И музиката много ми хареса

Belomore каза...

Саундтракът Е култов, както вече е отбелязал Димитър по-горе.
Бих добавил само, че заиграването при Лайбах е от 1980 г. (щото днешно време всеки може да си играе с всичко).

Между другото, последното турне на Лайбах (имах удоволствието да отида на един от концертите миналата пролет) се казваше именно "We Come in Peace!".

За самия филм отново съм съгласен с Димитър - гот, гот, ама в един момент нещо тонусът яко пада.
За съжаление изпълнението не е на нивото на идеята.
Но въпреки това, филмът категорично си струва.

Комитата каза...

Не знам, имам някакъв проблем с Лайбах аз – не мога да забелязвам музиката им.

Много приятели ми обясняват, че Лайбах били по-добрите Рамщайн, а Рамщайн било нещо като чалга. Рамщайн не мога да ги забравя нито пък да ги пропусна, ако ги забележа.

А Лайбах.. дори се напъвам в момента да се сетя къде ли имаше музика във филма и не мога.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)