събота, март 16, 2013

Изкормена страст, липса на смисъл и решения, които може би значат нещо

Колкото и да ми се ходи на SIFF, засега успявам да си открадна само от вечерите (защо няма повече прожекции от 22.00 питам аз ;))

Днес гледах „Парафиненият принц“, България и „Месец в Тайланд“, Румъния



Принцът е късометражен филм, само 20 минути и нещо, от тези, които ровят по утайката в обществото. Главният герой е социопат, който обича да блъска компютърни игрички, да гледа мач, да ползва различни по сила наркотици.

Нещата започват зловещо, постепенно  виждаме, че животът му е забатачен във всички възможни посоки и той намира нещо като изход – надолу, към ада.

Настроението е подсилено от безнадеждния панелен антиутопичен пейзаж на Зоната (Зона Б5).

Целият филм е построен като епилог на мръсна, цинична, брутална история, от която също можеше да се направи филм. Струва си, ако харесвате такива истории.

Твърде къс ми идва, за да разбера могат ли режисьорът и сценаристът да излизат от клишето на гетото, май могат. Обичат да се наслаждават на кадрите, това се вижда.

Саундтракът ме заинтригува. Силен социален рап от MD Beddah

PS (18.03) „Парафиненият принц“ спечели наградата за най-добър късометражен филм на фестивала.


Чакаме цял филм ;)


Месец в Тайланд“ е подобна история за депресирания антимъжкар Раду, само че от успешната средна класа в Румъния. Той е в сериозна връзка със сериозни намерения с Адина.  Само че на единият намеренията са му твърде сериозни, а другият хич не е сигурен какво иска от живота.

В една ненормална новогодишна нощ, небръснатият и оклюмал Раду  не знае какво точно иска от живота, къде и как, а непрекъснато някой от горе му дава шансове с които той се справя (а може би не се справя) за три на релси. Дори успява няколко пъти да си хване такси!



С компанията обикаля от заведение на заведение, от музикален фон към музикален фон, през разговори с приятели, с различни жени.

Може ли човек да бъде щастлив и егоист едновременно? Труден въпрос и май отговора във филма клони към НЕ.

Да се гледа ли?  Може да се гледа, а може и да не се гледа.

Да опишеш добре едно денонощие от живота на един мухльо? Сигурно и от това има смисъл.

Лошото е, че ние с румънците твърде много си приличаме. Те като изхарчат цялата ни балканска екзотика както направиха с мартениците, ще остане само нашият скучен живот за показване и трябва да измислим нещо ново. Но може и да е за добро ;)

Нарочно ли страстта е изкормена и от двете творби? Сигурно такава е модата на епохата.


PS. (18.03) „Месец в Тайланд“ спечели наградата на международното жури ФИПРЕССИ от фестивала.

3 коментара:

Стойчо каза...

Почвам да се хващам, че ми се коментират предимно някои случайно или не вмъкнати изречения, а не основния смисъл, но c'est la vie, ще търпиш:

Една от най-големите тайни от Възраждането(поне) насам както и цялата държавна митология оттогава насам я крие е, че ... ние с румънците сме един народ, а не просто си приличаме ;)

Но това няма нищо общо с темата за филмите

Belomore каза...

Това за румънците подозирам, че е вярно - затова много от филмите ни са смазващи депресии, показващи колко гадно нещо е преходът и какви гадни неща причинява на хората, а измежду хората ние сме най-гадните от гадните.
Единствената разлика е, че румънците го правят по-добре.

Контрапункт - сръбското кино, където и в най-гадното сред гадните има живец, надежда, градивност и самочувствие.
И затова го харесвам, не само заради безспорното качество, което скоро не се очертава да наближим, камо ли да стигнем.

Както и да е.
Поводът да пиша е, че и Принцът и Месецът бяха отличени при връчването на наградите на СФФ в събота.
Принцът май взе за късометражен филм, а Месецът... - не помня, специална награда на балканското жури, примерно.

Авторът би могъл при желание да провери и да актуализира ревюто си.

Комитата каза...

Благодаря, актуализирах текста. Подочух слухове още докато го пишех, че ще има награди за филмите, така че не е изненада за мен.

Иначе в „Месец в Тайланд“ има и смешни моменти.

Не съм стигнал още дотам да се кефя на отлично описана депресия на поредния загубил посока човек в наше балканско село, най-малкото защото след петата добре описана депресия ми се появява чувство за досада и дежавю.

Такива награди завинаги ни поставят в категорията - могат да правят филми за „мрачни, депресирани типове без пари и перспективи в живота“ - нито имаме нужда, нито пък можем само това.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)