петък, март 15, 2013

Убийственото мълчание си отива бавно, но си отива

Стана време да използвам акредитацията си за Sofia International Film Fest. Програмата е бъкана с интересни филми, едва ли ще успя за всички, които съм набелязал.

Не очаквах от документалния филм „Накаран да замълчи“ („Принуден да млъкне“ или дори „Млък“ ми се струва по-добър превод на Silenced) никакви сензации.

Българската култура има тази особеност, че рядко се посяга към сложните теми на самопознанието, самооценката и оценката за миналото.

Мястото на убийството

Затова, дори един добре направен документален филм за убийството на Георги Марков, с вече известните факти, е достатъчно интересно събитие, което да ме закара задължително на премиерата на Silenced.

Залата на „Люмиер“ беше пълна, дори за момент си помислих, че ще имам проблем да си намеря място, дори с официалната акредитация. В крайна сметка, проблем нямаше.

Присъстваха президентът Желю Желев, Михаил Неделчев и други политици от началото на СДС. (какъв е шансът отново заедно с Желю Желев да гледам филм, ей ;))

Преди прожекцията се казаха няколко думи от режисьора Клаус Дексел, който развълнувано обясни, че рядко е представял филми в толкова големи киносалони, въпреки че по телевизията неговите филми са гледани от милиони.

Филмът в началото много сбито и много динамично ни въвежда в историята и взаимоотношенията на Георги Марков и режима на Тодор Живков, както и в новия му живот в BBC в Лондон, където отново се жени и има дъщеря.

После се разказва за смъртта му и за фактите, които са известни около нея и около прочистването на досието му, както и се прави преглед на многобройните разкрития, правени след 90-та година.

За пръв път напред излиза и Анабел Маркова, последната съпруга на Георги Марков и опитите ѝ да научи в България нещо за смъртта на съпруга си.

За пръв път чувам толкова подробно нейната гледна точка за случилото се, както и за нейните премеждия след 1990-та в България.

Спомням си, че четох доста злобен материал за нея в българската преса през 1990-та година, където беше представена като празноглава кукувица, която няма идея кой е мъжът ѝ, нито пък какво представлява България. Материалът беше гарниран с откъси (вероятно внимателно подбирани) за нейните впечатления от страната и хората. Беше ми чудно, как е възможно Георги Марков да се събере с такава жена, но го отдадох на инстинктите.

Сега Анабел прави впечатление на много умна, разсъдлива жена, която е готова на много, за да разбере истината. Тя също е била журналистка в  BBC.

Клаус Дексел, с помощта на  Ричард Х. Къмингс правят невъзможното и показват на практика как се прави разследваща журналистика от най-висока класа.

Въпреки че по някое време филмът дотяга, а на мен доста ми се приспа, когато изброяваха един след друг опитите си, в които не успяват да научат нищо, в крайна сметка успяват да се доберат до Франческо Гулино.

Същият Франческо Гулино, агент „Пикадили“, посочен от Христо Христов като най-вероятен физически убиец на Марков, с когото има и интервю!

Филмът изкарва и нови факти около поведението на британските и датските служби, които подсказват възможна сделка „информация срещу имунитет“ с Гулино.

Абе гледайте го, ако можете. Не знам дали ще го дават още.



Тук съм публикувал следните текстове на Георги Марков
Биография на властта
Нашите делници 
Игра на държава



Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)