петък, февруари 15, 2013

Тъжният край на „Царската пиеса“ с Тодор Колев

Тодор Колев, както и Калоянчев преди него, беше една от константите, които са ме съпътствали през целия ми живот и едно от нещата, които са правили за мен България по–добро и по–смислено място за живот.

Когато бях съвсем малък, обичах да гледам смешките му по телевизията и много добре помня, когато се появи на сцената с „Иръпшъните“ в телевизионната новогодишна програма за посрещане на 1979г. с образа на циганина–музикант, който го съпровождаше до края на кариерата му и с който направи някои от най–добрите си изпълнения.



Поне два от филмите му останаха в безсмъртната българска класика – „Опасен чар“ и „Двойникът“, от които останаха крилати фрази, радващи се на още по–голяма популярност дори от филмите му.

„Роднина, милиционер, роднина, милиционер...“

През 2000г прочетох автобиографията му – „Варненското софиянче от Шумен“, която препоръчвам на всеки, който иска да научи повече за историята на България, българския театър и култура през втората половина на 20–ти век. В нея се съдържат достойни за филмиране златни страници за живота на българските дипломати в Канада (където авторът беше културно аташе в зората на демокрацията)

Изключително бях разочарован, когато разбрах, че е бил доносник на ДС, но заради изключителния му талант народът му прости и не му го натякваше. За разлика от други подобни нему обществени фигури, които не просто бяха сътрудничили, но и бяха писали злостни доноси.

Ето още едно доказателство, че от отварянето на досиетата ще пострадат най–вече тези, които имат от какво да се срамуват и че трябва най–сетне да отворим всичко окончателно.

В негова памет искам да ви предложа една гениална комедия, много любима, но малко позабравена днес и учудващо актуална – „Царска пиеса“. За културата, за театъра, за бунта на творците и за конформизма на писателите ;)





Безсмърният Ястребовски от „Опасен чар“

4 коментара:

morrt каза...

Култова за нас фраза от "Царска пиеса":
"ДОЙДЕ ЗИМА."

Много любим актьор, много...
Нека почива в мир.

Христомир каза...

Много тъжен филм... пълната власт е в системата, ние сме страхливци и дори и да се опълчим временно, системата все ще ни пречупи. И освен да се опиваме по кръчмите друго не ни остава.

Комитата каза...

Еее, Христомире, чашата е наполовина пълна.

Системата може да бъде пречупена, особено когато властта се случва пред очите на всички в пълна прозрачност ;)

Зелен Бетон каза...

Тодор Колев беше шутът, който можеше да казва неща, които друг не би се осмелил.

Нещо повече: веднъж придобил статуса на шут, всяко казано от него нещо предполагаше иносказание и предизвикваше тълкуване. В този смисъл той беше едно от малкото публични лица, които ръчкаха хората да мислят с главите си. Дори само за това заслужава дълбок поклон.

А образът на циганина спокойно може да се нарече един от най-дисидентските феномени на него време – защото, вместо да критикува властта, положи началото на една друга (и също толкова важна) линия на осъзнаване: за пръв път каза „Я се вижте на какво приличате, бе!“.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)