понеделник, февруари 11, 2013

Класовата борба в архитектурата и „Изворът“


След моя първи неуспешен опит преди няколко години с творчеството на Айн Ранд (родена като Алиса Розенбаум в Русия), с „Атлас изправи рамене“, преди около 2 месеца реших да се пробвам на „Изворът“ (The Fountainhead), в оригинал.



Защо?

Защото, въпреки разочарованието ми от „Атлас...“, няколко мои познати – програмисти, млади предприемачи и корпоративни мениджъри ми признаха, не само че са се преборили с горепосоченото тритомно страшилище, но също така са изръшкали и „Изворът“ и смятат, че тези книги завинаги са променили живота им.

По света и у нас има подобни истории – например за индийската предприемачка, прочела 50 пъти книгата и за Калин Манолов, който именно в книгите на Ранд е намерил вдъхновението, за да започне бизнес (виж интервюто му за сп. Форбс, бр. 19, октомври 2012г.).

Освен това, Айн Ранд е един от съвсем малкото писатели (сещам се само за Джоан Роулинг и Толкин), които реално имат клубове в България.

Стига бе! Трябваше да разбера какво се крие зад всичко това.

И тъй като проблемите на архитектурата са ми по–близки от  тези на стоманолеярните и на жп транспорта, а „Изворът“ е осезателно по-тъничката тухла от двете, хванах я за рогите и я зачетох.

Книгата върви с различно темпо. Някъде на първите 20% бях отчаян, че това нещо не става за четене, но се насилих да продължа. Особено мъчителни са пасажите, в които Хауърд Рорк, главен герой във всеки смисъл на тази дума, не участва. Обаче се насилих да чета –  трябваше и да си заслужа свещеното право да критикувам, защото знаете, у нас това право не го дават на всеки ;-)

След това, някъде в последните 20%, темпото се забързва, и ако не друго, то поне съспенс (демек чудене + нетърпение какво ли ще стане след това) има, докато стигнем до истински гръмовния финал.

Чисто литературно, това е една плоска история, страдаща от свръхтегло, която може да бъде разказана в три пъти по-малък обем и сигурно, с по-голям успех.

Героите са плоски и не се развиват. Всеки един от тях е завършен като характер още преди са стъпи на страниците на книгата и от самото начало има достатъчно подсещания как точно ще свърши неговата сюжетна линия.

Героите не си общуват като обикновените хора с кратки фрази и изречения, а както в средновековните рицарски романи си изнасят кратки лекции по философия в които държат да изяснят своите пълни виждания за мотивацията, която ги движи, постъпките, които смятат да извършат в момента и последиците от решенията си, като пълнежът на всеки герой са неговите морално-философски възгледи, а останалото е несъществено.

За да не съм черноглед докрай, трябва да кажа, че тази книга притежава едно сериозно достойнство – това е истински епос. Героите в нея са остриетата на могъщи глобални сили, които със страшна енергия се сблъскват една в друга и произвеждат невероятни по сила конфликти и сеизмични вълни, разлюляващи цялото общество.

Но защо,  въпреки епичността, тази посредствена литература с неубедителни герои, с комична мотивация и слаб диалог, притежава и днес култов статус, половин век след първото си издание?

Това е заради идеологията, в която авторката се кълне и която е вградила в текста под формата на модерни притчи.

Логичният хепиенд на творбата се състои именно в пълната и окончателна победа на тази идеология.

По жанр романът напомня вече позабравеният в България „производствен роман“ в който моралната проблематика се свежда до това кой колко добре се труди и (пре)изпълнява плана. Тоест, и при Ранд, и при производствения роман човек е сведен само до мислеща машина, напълно посветена на своята трудова функция, като единствено мотивацията ги различава. В производствения роман героите се трудят, защото искат да са верни на Партията, а в романите на Ранд, героите се трудят, защото не могат и не желаят другояче да се себеизразяват и да комуникират с обществото около тях. И затова, както в България в момента, всички техни успехи, възходи и падения се измерват с кубици, квадратни метри и километри.

Да се чете ли? Абсолютно задължително трябва да се прочете, както трябва да се прочете всяка една влиятелна книга, която създава общества и последователи.

***** Размисли върху сюжета. Ако ще четете книгата и не искате да знаете какво става, не продължавайте надолу! *****

Сюжетът накратко – младият работохолик архитект Хауърд Рорк е социопат, който има едно-едничко желание и поле за реализация – той желае да работи като архитект и за щастие е гениален архитект и работохолик.

До такава степен е обсебен от собствените си идеи, че отказва дори да изпълни задание за курсова работа в университета, заради което е изключен и до края на романа така и не успява да вземе диплома.

Чака го тежка кариера на чертожник, който трябва да работи по чужди задачи (а защо не си взе изпитите в университета бе, майна!?) и който мъчително трябва да печели авторитет и клиенти и да се бори със зъби и нокти за всяка сделка.

Рорк не е гений на продажбите, той презира умението да се продава:

„Аз имам клиенти, за да работя, не работя, за да имам клиенти.“

Социопатията сериозно му пречи в живота. Изнасилва жената, която харесва. На съдебния процес, на който трябва да защити сградата, която е създал, вместо да говори и да обяснява защо всъщност е прав, показва архитектурните ѝ планове. Сам в офиса със седмици чака обаждания от клиенти и дори отива да работи в каменоломна, но не прави никакви усилия да си потърси сам работа, а чака работата сама да го потърси.

Интересно, че Гари Купър в главната роля на филмовата адаптация на романа (най–отдолу вграждам целия филм) прави невъзможното, за да вкара някакви емоции в образа на Рорк, допълвайки ключовите реплики с многозначителни гримаси и език на тялото, което напълно противоречи на образа от романа, който никъде не издава емоциите си.

Има текстове, които приписват пророчески смисъл на тази книга на Ранд, сравнявайки главния герой с Франк Лойд Райт (който официално се смята за прототип на героя) или със Стив Джобс, като духовен наследник.

Едва ли има нещо по–далечно от истината. Франк Лойд Райт има живот доста по–интересен и противоречив от този на Хауър Рорк в „Изворът“, а животът и делото на Стив Джобс, дълбоко пронизан от духовни търсения, виртуозни техники в продажбите и откровени манипулации, меко казано, не отговаря никак на аналогията.

Доста смешна е главната героиня Доминик Франкън, която два пъти се жени за неподходящите мъже, без да ги обича, но с намерението да им преподаде важен философски урок. И в момента на раздяла им го преподава в изумителен прилив на алтруизъм, заклеймен иначе от авторката като най-големия смъртен грях.

Но да отдадем тази непоследователност на феномена на женската логика.

Учудващо, в книгата има доста (странен) секс, но няма деца. Има бракове, но те са горчиви и фиктивни. Има родители, които обикновено са в тежест на децата си.

Авторката не разбира особено обществените механизми и мотивацията на героите си, и затова заговорите играят съществената роля на белите конци, с които се зашива разпадащият се сюжет.

Заговорите са винаги в една посока – слабохарактерните, некомпетентните, мързеливите, манипулаторите се съюзяват, за да катурнат самотните, горди и талантливи работохолици, които са над пиара (и кризисния също), маркетинга и обикновената учтивост.

И то, не прости заговори, а епични заговори обхващащи всичко и не оставящи и дупчица, през която да се промуши нещичко по–различно от двуцветния свят, в който живее Ранд. В центъра на заговора е един безмилостен диктатор-манипулатор-журналист, който е оплел всички слабохарактерни хорица в мрежите си и в подходящия момент ги хвърля в атака.

Защо го правят? Защото предпочитат да вземат наготово пари от някого, вместо сами да си ги спечелят. Всички други мотивации се свеждат до тази.

Формулата ѝ работи по следната схема: талант = егоизъм = работохолизъм = сексапил = щастие = пари. Обратната схема също е вярна бездарност = алтруизъм = мързел = непривлекателност = дълбока депресия (нещастие) = в крайна сметка бедност. Между тях няма нищо.

Интересно е, че Ранд отрича всякакъв шанс политиците, религиозните лидери, продавачите и въобще хората, ориентирани професионално към влиянието върху другите хора да притежават каквато и да е морална добродетел (което също е разлика с производствения роман, където червеният поп – партийният секретар, е централна морална фигура).

Истинският човек в прозата ѝ не възприема природата като ценност, извън ценността, която камъните имат като строителен материал, желязото като руда, от която ще се отлеят стоманени греди и дърво, което ще се превърне в подпори и в черчевета. Не възприема и никаква ценност в останалите хора, освен ако не са обвързани със сексуални или парично–стокови взаимоотношения.

Нещата си идват на мястото, ако разглеждаме романа не като художествена литература, желаеща да покаже живота такъв, какъвто е, като ирационално, хаотично и шарено явление.

Трябва да го разглеждаме като религиозен текст, в който отделните случки имат значението на поучителни притчи, даващи указания за моралното и вярно поведение в разнообразни житейски ситуации.

Всичко е предопределено в тази религия. Ако си се родил грозен, без особени таланти и незабележим, нищо не може да те спаси  да не свършиш в айнрандовия ад, от който няма измъкване, защото в религията ѝ няма изкупление и прошка.

Това е марксизъм наобратно – пак има враждуващи класи и класова борба, само че в случая лошата е работническата класа и нейните популистки и манипулативни лидери, а добрите са самотните герои – предприемачи и професионалисти (които в „Атлас“ дори вдигат стачки, но за тях друг път, когато поне догледам филмовата трилогия).

Оформителите на книгата са усетили нейната полярност и всички оформители на корицата по правило избират схематични, индустриално–оптимистични илюстрации.

Ще се радвам да чуя и други впечатления от авторката и от творбата.

Оказа се, че съм се сблъсквал с „Изворът“ и преди. При другарката Недкова от гимназията (още една причина, заради която трябва да се прочете) бяхме правили диктовка със следния пасаж:
The drawings of Cortlandt Homes presented six buildings, fifteen stories high, each made in the shape of an irregular star with arms extending from a central shaft. The shafts contained elevators, stairways, heating systems and all the utilities. The apartments radiated from the center in the form of extended triangles. The space between the arms allowed light and air from three sides. The ceilings were pre-cast; the inner walls were of plastic tile that required no painting or plastering; all pipes and wires were laid out in metal ducts at the edge of the floors, to be opened and replaced, when necessary, without costly demolition; the kitchens and bathrooms were prefabricated as complete units; the inner partitions were of light metal that could be folded into the walls to provide one large room or pulled out to divide it; there were few halls or lobbies to clean, a minimum of cost and labor required for the maintenance of the place. The entire plan was a composition in triangles. The buildings, of poured concrete, were a complex modeling of simple structural features; there was no ornament; none was needed; the shapes had the beauty of sculpture. 
Ето и филма, ако имате желание да разберете за какво става дума, ама много не ви се чете:(сюжетът е окълцан, обаче!)

33 коментара:

Longanlon каза...

Човек харесва и разбира какво пише Айн Ранд когато има моралната потребност да го хареса и разбере. Това звучи тъпо, но няма друг начин да го кажа. Няма как да хванеш книгата и да получиш от нея някаква революционно ново разбиране за света. Ако се опиташ да го направиш, се получава точно каквото ти си описал.

Само че когато имаш известни наблюдения върху света, които те водят в някаква посока, написаното от Ранд просто те блъска с прозрението "Ебаси, разбира се, че е така!" и описва много точно и в детайли това, което ти само си мярвал в търсенията си и виждането си за света.

Няма как да разбереш омерзението на архитекта от комисията, прецакала сградата му, ако сам не си седял на заседания на комисии и не си видял абсилютната импотентност на груповомислещите бюрократи.

Няма как да разбереш социопатичните герои в книгата, които искат просто да бъдат оставени на мира, ако сам не си имал моменти в които цялата ти работа зависи, поради някоя наредба, закон или социална норма, от някой друг, и той си дава мнението или позволението, когато цялото ти същество крещи "Какъв си ти бе, мамка ти, кой те сложи тука и какво общо имаш ТИ с моята работа?"

Георги Павлов каза...

супер коментар за Айн Райх (така ми звучи по-добре).

гледай това:
http://www.dokumentalni.com/?p=2118

Комитата каза...

Лонги, всъщност имал съм и от двете преживявания по много – както комисия, която нищо не разбира от работата ми и я съсича, просто така, за да има хармония в колектива, както и социопатичните герои, които искат да бъдат оставени на мира, но просто животът не е това. Айн Ранд има някои доста точни наблюдения за отношенията на талантливите и работливите с останалата част от света, но наблюдения доста частични, фанатични и повърхностни.

trezven каза...

Айн Ранд и нейните фенове влизат в един особен раздел хора с тежки личностни проблеми, които имат голямо желание да си ги изкарат на някой друг подсолено с болезнена нужда да се самодоказват. По правило това не са глупави люде, даже напротив. Също така рядко са от семейство с повече от едно дете (егоизъм и самотност) и ако са завършили специалност, то тя е строго техническа или бизнес ориентирана. Затова и отношението им към изкуството, в частност от литературата има такова плоско, да не кажа вдлъбнато.

За подобни хора, както и въпросната работа на Айн Ранд трудно може да бъде изпитвано нещо друго освен съжаление; подобно на слепец, който настоява, че слънце няма и не е имало, защото той единствен го е видял.

Лонги, ако човек не се опитва да прощава слабостите на другите хора, единствено го очаква затвора на собственият му негативизъм. Безгрешни свръхчовеци няма, нито пък е възможно всеки човек да бъде остров за себе си.

Асен Кънев каза...

Хората виждат и намират само това което търсят. За останалото са слепи.
В романа са описани една утопия и една реалност. Утопията е измислена, реалността е преживяна. Нищо чудно, че преживяното изглежда далече по-убедително от утопията.
Ценя този роман преди всичко за изключителния анализ на нищетата на социализма във всичките му разновидности. Айн Ранд пише романа по време на разцвета на национал-социализма, фашизма, сталинизма и американският етатизъм при Рузвелт. Пише за неща които лично е видяла и преживяла. Това е книга за тези, които искат да разберат корените на социалистическата идеология. За останалите - това е само тухла-четворка.

Зелен Бетон каза...

Признавам си, че никога не съм изчитал нацяло нещо от Айн Ранд, само съм клъввал по малко (не притежавам никоя от нейните книги, вземал съм от приятели). Странно защо, след като това са точно „моят тип“ идеи. Може би липсата на стимул да чета до края е тъкмо тази едноплановост и предвидимост на повествованието, която в крайна сметка те отказва да очакваш, че нещо различно ще се случи по-нататък.

А може би е нещо друго, което подсъзнателно ме дразни. Яростната индивидуалистка, убедената противничка на всеки колективистичен mindset, всъщност се оказва неспособна да пренебрегне същия този инстинктивен стремеж към социална кохезия, който така пламенно заклеймява. Малко прекалено би било да се твърди, че Айн Ранд е скрита социалистка; тя обаче най-малкото признава – и изпитва респект към – общностната форма на съществуване на човешкия вид. Вътрешното противоречие на войнстващия хомофоб, който тревожно се вглежда в сексуалните си импулси, ужасен да не би да открие намек за влечение към собствения си пол; и на върлия атеист, който пак е вярващ, и то до степен на религиозност – само че не в съществуването, а в несъществуването на Бог.

На Айн Ранд като че ли ѝ липсва нужното ниво на (условно казано) социопатия, за да бъде завършена и докрай автентична в позицията си. Самият факт, че е произвела такова писмено наследство, и то формулирано с явен стремеж да бъде разбираемо за социалните животинки (на убедените индивидуалисти няма какво толкова да им се обяснява) е индиректно признание от нейна страна, че дори нейният тип идеи трябва да минат през социалните комуникации и общностните механизми на приемане/отхвърляне, за да могат да стигнат до адресата си.

Истинският краен индивидуалист (каквато Ранд изглежда, че е, но не е) би бил значително по-дистанциран; единствената причина, поради която не казвам „социопатичен“, е че този термин е изкован от (и в) името на онова човешко множество, което индивидуалистът вижда ниско долу, от птичи поглед. Комуникацията между хора с индивидуалистична нагласа е много по-директна и опростена, социалното жужене не ѝ влияе, то остава някъде встрани и извън съдържанието и същността ѝ. Така че ако Ранд беше радикална индивидуалистка, тя щеше да бъде значително по-кратка, а книгите ѝ – значително по-тънки; тези, които няма да я чуят или разберат сред жуженето на социума, въобще не биха я интересували.

В този смисъл нейното наследство е едно припомняне на онзи дуализъм на човешкото съществуване (индивидуална същност vs. колективна/общностна форма), който още не мога да реша дали повече ме дразни с привидното си безсмислие или ме предизвиква с привидната липса на рационална перспектива. Освен че не мога дори да реша дали следва и за двете да се използва прилагателното „привиден“...

Но е добре, че Айн Ранд я има, и че по някакъв начин е влязла в жуженето на социума. Иначе откъде ще му дойде на човек повод да се замисли над подобни неща. :)

Unknown каза...

Айн Ранд има и по-кратки книги :) "Химн" например е също такава вдъхновяваща и еднопланова притча, в стотина страници.
Нивото на литературата трябва да се възприема, като се има на ум времето, в което е създадена, и целта, с която е писана - да предаде и внуши идеологията, а не да представя реални човешки персонажи и нормално общуване.
С всичко това предвид, аз намирам книгите й за вдъхновяващи, точно наопаки на споменатата неизбежност на съдбата в зависимост от това дали си "индивидуалист" или "колективист".
Може би и поради младата и впечатлителна възраст, в която съм ги чела, когато имаш нужда от увереност, имаш нужда някой да ти разкаже приказка за това как героят може да премине и през по-големи трудности от твоите, но ако остане верен на себе си и следва мечтите си, няма как да не успее. В критичен момент имаш нужда някой да ти каже "Вярвай в себе си, не се предавай, виж този, дето първо всички го мразят и изключват, как накрая успява" - тогава си склонен да придадеш почти религиозни атрибути на човека/общността/книгата/филмът и т.н., който е направил това за теб, който ти е вдъхнал вяра в собствените сили и таланти.
В този смисъл, явно коментиращите просто са пропуснали времето, в което е трябвало да прочетат Айн Ранд, получили са си утвърждаващите приказки и наратива за човека, волята и успеха от другаде, други са сега любимите им автори, които ако ги прочетат отново от сегашната си позиция, биха им се сторили може би наивни, декларативни, идеологически и т.н. Или пък обратното, ще ги защитават яростно пред всеки, който ги чете за първи път в зряла възраст и не вижда "какво чак пък толкова им харесват" :)
Излиза, че книгите не са стойност сами по себе си, да ги има там някъде, а са градивни елементи в израстването на човека и си има време за вечните наративи на детските приказки, за личностно изграждащи идеологии, за средновековни романи, за техническа литература, за селф-хелп и т.н. в различни моменти от живота. И ако няма книги, тогава други неща играят ролята на личностноизграждащи внушители, което ясно се вижда при не-четящите хора. В природата празно не остава! Много е хубаво, че се чете и се мисли.

Комитата каза...

Ето че май всички сме на едно мнение за художествените качества на творбата. Между другото, за силата на посланията аз не споря, очевидно са силни.

Зелен Бетон, аз се ограничавам до текста на Изворът, защото личността на Айн Ранд е несъвършена, като на всички други хора посвета ;)

В личните си дела тя не следва съветите си - най-малкото създава култ около себе си, в който култ е пълновластен господар.

Да речем да вземем нейните две най-важни поуки, с които съм напълно съгласен -

1. Никога не оставяй комисия да приема работата ти - това например човек много ясно може да го прочете в автобиографията на Огилви, където е описано в реални казуси, а не в абстракции. С това и аз съм се сблъсквал стотици пъти в битността си на човек, изработващ интернет проекти.

2. Оставете таланта на мира, така ще получите най-много от него. И това е напълно вярно. За съжаление, хората, които дават парите не винаги са на нивото на таланта, за да оценят това, което реално получават за парите си.

Но, такъв е животът и на тия теми са написани вагони (по-добри) книги.

Иначе за спора колективизъм-индивидуализъм, той ми прилича на дилемата „кокошката или яйцето“, а и двете понятия имат толкова различни тълкувания и проявления, че на практика не е ясно когато двама души спорят за тях, дали говорят за едно и също нещо...

Longanlon каза...

Няма как философска книга да има "художествени качества".

Стилът на писане на Айн Ранд е форма на романтизъм - това което четеш не е роман за някакви хора и какво се случва с тях, а сблъсък на идеи и морал, които са просто илюстрирани от хора. Героите не са реални човешки образи, а са идеализирани архетипи които авторът-романтик използва за да изобрази идеите си.

Комитата каза...

Общо взето и аз това обяснявам. Че няма смисъл да се лепи думата „роман“ на това произведение, а трябва да се причисли към философските творби, написани под формата на диалози. Тогава всичко си идва на мястото.

Анонимен каза...

Отговорът трябва да се търси в личността на авторката.Аз също се понасилих да прочета този "роман".Отказах се,защото не видях смисъл в това.Първо,не е литература.Няма худ.стойност.Второ,какви са идеите?Те са психопатологични и нарцистични-каквато е била самата АР. Какво ни внушава-че всеки може да живее сам,да работи ,както му харесва и каквото му харесва.Че изобщо е възможно човешкият свят да се свежда ...само до теб самия!Хората никога не са живели сами-ние сме примати и,искаме ,или не-живеем на групи.Нашата биологична същност се проектира в социалното ни битие.На мен ми е чудно,що за архитект може да бъде този,та той може само да начертае ,да проектира-а някой трябва да построи "великите " му творения"!Архитектурата се подчинява на строги физични правила-няма как да се построи невъзможното.
Айн Ранд се възприема като философ в САЩ."Обективизъм" е нейната "философия",но то си е чиста религия.Приживе е била меркантилна манипулаторка,която не се е изобщо колебала жестоко да нарани най-близките си.Тъй като е била изключително влиятелна,чак след смъртта и са публикувани книги,от нейни близки сътрудници,които я показват в истинската и същност.
Абсолютно вярна е тезата,че "това е комунизъм наопаки".Тя,избягала от съветска Русия,се е опитала да покаже как,според нея,е справедливо да бъде.Е,ако така Ви харесва...Впрочем,разбирам донякъде,защо е толкова четена .Тя ти дава сила да си мислиш,че всеки може като този,нейния Рорк.Да газиш,да пренебрегвах,да тъпчеш,да изнасилваш...ама ти си добрия!Ако сам си тъпкан,някак ,може би съпреживяваш ,даваш си кураж...Не знам,може би е така?За мен.лично,това е нещо,което,ако беше станало масова идеология-т.е,ако "героят" поведе масите,то се получава "Майн Кампф"!е,че това имплицитно е неприсъщо за АР.При нея индивидът е абсолютно самодостатъчен и изолиран в себе си.Това поне,е добре.

Анонимен каза...

Доколкото знам, републиканците в САЩ постоянно я цитират, защото тя е привърженик на laissez-faire capitalism.

http://www.bloomberg.com/news/2012-11-06/will-this-election-settle-republicans-ayn-rand-debate-.html

Зелен Бетон каза...

Единственото, заради което Ранд не е станала официална икона на Щатите, е атеизмът ѝ. И за републиканците, и за Чаената партия тя е символ, но внимателно гледат да не я смесват с религиозната тематика ;)

Иначе фондацията „Айн Ранд“ всяка година разпределя няколкостотин хиляди книги безплатно по американските училища (освен че продава над сто хиляди). И те не стоят в библиотеките да обират праха като томовете с речите на бай Тошо навремето. Тъкмо бях подочул за Ранд (чак през 90-те) и едно хлапе-колежанче от Филаделфия ме изуми, като започна да философства за нея. Ама яко, с разбиране, с цитатите му и както си трябва. Откъде бе, приятел, го знаеш това, питам – ами, вика, учим го в училище, тъкмо преди да тръгна писах есе... Хората си отглеждат кадрите :)

Belomore каза...

Покорно благодаря за споделените впечатления!
Потвърждават определени избори, които съм направил за себе си.

Единствената интрига, която поради в мен творбата изхожда от конкретното й (и явно неизбежно ленирифенщалски оформено) издание - худафак ис Леонард Пейкофф?
Викито дава следния отговор:

Leonard S. Peikoff (born October 15, 1933) is a Canadian-American philosopher. He is an author, a leading advocate of Objectivism, and the founder of the Ayn Rand Institute (ARI). A former professor of philosophy, he was designated by the philosopher Ayn Rand as heir to her estate. For several years, he hosted a nationally syndicated radio talk show.

За съжаление обаче не става ясно повече за фамилното му име извън това, че Peikoff was born in Winnipeg, Manitoba, Canada, to Samuel Peikoff, MD, a surgeon, and his wife Bessie, a band leader.

Belomore каза...

Като стана дума за САЩ - това, което съм чувал пък язе, е, че там (или поне по Източното крайбрежие) на Айн Ранд се гледа като на нещо определено интересно, но бая поостаряло и попреферментирало.
Хората даже се учудват, че разни люде тук гледат на творбите й с квазирелигиозно придихание.

Longanlon каза...

беломоре, не знам дали е я гледат като поферментирала, ама Атлас изправи рамене е бестселър всяка година от 2008 насам...

Комита, явно няма да се сдобриш с "литературните" й произведения, може би кратките икономически есета в "Капитализмът - непознатият идеал" ще ти допаднат повече.

Комитата каза...

Обещавам да направя опит с есетата.

Анонимен каза...

Ако продължа вчерашните си разсъждения/които публикувах анонимно/,моето заключение е,че както всички идеи,и тези на Айн Ранд не са толкова ценни и новаторски,а просто са уцелили "точното време и точното място".Поначало САЩ са най-отворената за нови идеи страна-защото са млади по дух и нямат европейските напластявания -тук всичко вече е казано и само може да се цитира.Да си припомним,че и Фройд е признат именно там ,а не тук и от неговата теория американците,разбира се,правят изключително печеливш бизнес.Подобен е случаят с Айн Ранд.Какво по-американско от това да възвеличаваш егоизма?!Да печелиш от него,без да се интересуваш от другите!Освен това бекграундът на тази "писателка" е толкова удобен за Америка - еврейка,избягала от Русия,тя живее в годините на най-яростното противопоставяне на двата свята,вкл. и студената война.Тя е интелектуалното оръжие на Америка.Че,виждате ли,ние сме богати,защото сме толкова самодостатъчни.Ненапразно е включена в училищните програми и че именно републиканците толкова я харесват.Разбира се,нейните "идеи",доколкото ги има,са само идеи-никой не е забогатял от само себе си,а Америка е богата,защото е изсмуквала силите на целия континент-на двата ,по-точно; да не говорим за азиатските колонии,които и днес работят за нея;за войните,гарантиращи високия стандарт на САЩ.Но то и това се включва в доктрината идеално!
Най-чудно ми е,че и в бедна България има общество от/предполагам/бедни нейни почитатели.Какво и харесват-да,верно,това си е своего рода романтизъм,както вече отбелязахте.Богаташите в България не се вълнуват от идеи,те тези ,същите идеи ги прилагат на практика.А управляващите напоследък все едно лягат и стават с Айн Ранд!Една по-далечна последователка на АР е Маргарет Тачър,която сведе Великобритания до перачница на пари,прилагайки теорията,че всеки трябва сам да се грижи за себе си и държавата е ненужна.Като гледам нашата мила България,която се управлява в последните 20 години от духовните чеда на АР-ястербите-монетаристи от "Чикагската школа" и техните наместници в Бг,произведенията на АР могат да се разглеждат и като антоутопия.Бълнуванията на един болен мозък,претворени в живота.

Longanlon каза...

анонимен, спаруженият ти комунистическият ти мозък е толкова мухлясал, че бълнуванията ти даже са очарователни в моралната си интелектуална нищета :)

Анонимен каза...

Какво всички повтарят Ранд та Ранд?!? Името й е Розенбаум и това вече обяснява много неща.

Жената е имала сериозни личностни проблеми. Ние сме оцелели като социални същества и това е нашата сила като хора. Но в среда, в която силата се измерва със спечелените шекели очевидно моралът и човешките чувства нямат значение.

Тук не искам да споменавам, че тази куха лейка е страстна поклонничка на унищожаването на природата. Наистина, жената очевидно е с девиации...

Анонимен каза...

Въй, въй, въй, въй...

Господин Комита,

Откажете се да правите литературни анализи. Явно не са ви силата.

Поздрави,
Михаил

Комитата каза...

Господин Михаил,
Благодаря, че четете и поздрави!
;)

Анонимен каза...

Да,бе,спаруженият ми комунистически мозък!Момченце,когато бях на твоята възраст,слушах БиБиСи и "Свободна Европа" и си въобразявах,че "свободата " е там,където има дънки ,шоколади и банани на воля!Виж,и ние сме били като тебе с промити мозъци,хем нямаше интернет!Затова ти е простено-млад си,зелен си и много си чел.Аз тогава ток плащах с мизерната,наистина заплата,без да имам представа колко струва-защото ми превеждаха 20 лева по разплащателна сметка и оставаха!
За твое сведение сама си напуснах държавната работа през 1996г/няма връзка с "революцията",дето я спретнаха точно същите ястреби от Америка,подкрепени от нашите крадци и разбойници/За което не съжалявам-защото имам семеен бизнес,който даже мутрите все още не са успели да унищожат.Не е в това работата.Тук изобщо не става дума за комунисти и капиталисти;леви-десни и пр.Точно защото съм спокойна за битието си и не си броя стотинките,мога да чета достатъчно/но истинска литература,а не ерзац глупости от типа на АР/,че даже да споря в този сайт-нещо,което не правя,не съм регистрирана никъде и затова тук съм анонимна,не за друго.
Темата ме заинтригува,точно защото показва докъде един болен мозък може да манипулира тълпата/която винаги има нужда от "водач"/,да служи за платформа,от която произлизат даже икономически теории/като тази на Фридман/.А целта-тя е все една и съща-едни общности/да речем държави в днешния смисъл/да плячкосват други.Описано е още в "Илиада".Да,бе ,там беше заради красивата Елена.А тук се "борят" заради "човещките ни права и свободи"!За нашите...и да ядем банани наглава.И да си изпращаме децата на майната си,защото освен банани и бухалки,нищо не може да им бъде гарантирано.
И тази кранта АР има някакъв "принос" в цялата каша-че по някакъв начин служи за оправдание във "философски" контекст за това едни да изтребват други.Винаги е било така-със или без нея.Не знаех,че американските деца я изучават толкова ревностно.Но е логично.Всичко,което е сътворено от болния и мозък,вече е казано-"Homo;s homini lupus est".
Има толкова хубави книги,които са написали хора,обичащи другите хора.И Достоевски нямаше да напише някои книги,ако не беше комарджия и епилептик.Самият той го признава.За твое сведение,Лонги,изобщо не е бил комунист.Ако не си чел,прочети го,поне ще си струва!

razmisli каза...

На незапознатите с американската образователна система бих казала, че включването на Айн Ранд в програмата не означава каквото и да било ендорсване, в идеологически или литературен смисъл. Тук е съвсем различно от България, където се предполага в училище да се изучават творби, които да служат за национално благоговение и модел в живота на учениците и да ги възпита в актуалния социален модел. Айн Ранд обикновено се включва като класика, която е леко мухлясала, но понеже е оказала влияние в мисленето на много хора е хубаво да се познава. (Да допълня, че всеки учител има право да си избира сам книгите).

Айн Ранд като другия вид производствен роман е просто велико прозрение :)

Ето един анализ защо Ранд е станала толкова популярна сред масите - тези, които явно не са гениалните работохолици, а именно мързеливите бездарници, които тя така ожесточено презира чрез книгите си. Как така не виждат, че любимите им рандови книги именно тях осмиват и отхвърлят. Ами просто защото те не се виждат като такива. Всъщност книгите й осигуряват едно много добро прикритие за всеки неудачник да вижда себе си като неразбран от масите гений и така с един замах да реши терзанията на живота си. Не случайно маркетолозите, незаменими за всяка капиталистическа система, са изключени от списъка на рандовите гении, защото ако това другите да се убедят в качеството на работата ти е необходимо, това означава че ако си наистина добър ще си и признат. Каква ирония, че героят на Ранд е архитект -тоест прави сгради, които трябва да отговарят на потребностите (и егоизма) на другите :P

Nicodile каза...

Идеита за самостоятелност, за лична отговорност, за моралът на здравият труд - са все чудесни идеи. Доказано е че работят на практика. Общества, в които има консенсус в тая посока, са по-богати и в голяма степен по-щастливи.

Но Ранд прави за тези идеи точно това което харвардските "леберали" правят за каузата на равенство и уважение към различните. Представя я в крайна форма, лишена от разбиране на човекът като мислещо същество.

razmisli каза...

"Идеита за самостоятелност, за лична отговорност, за моралът на здравият труд" - Че това са си и комунистическите идеи :) Особено за морала на здравия труд!

Стойчо каза...

Ще ме накарате да го чета.

Зелен Бетон каза...

> Че това са си и комунистическите идеи :)

Както се казва, дяволът е в контекста ;) Всяка от тези (и не само) идеи се чете различно в контекста на комунистическата идеология (К) (по-точно напъна за нейна практическа реализация, известен с прозвището „соц“) и в контекста на айн-рандовата представа за света (АР):

Самостоятелност
АР: да не се осланяш на другите
К: да не занимаваш Партията със себе си, а да решаваш текущите си проблеми сам, в духа на Правата линия

Лична отговорност
АР: когато експериментираш, рискуваш или грешиш, лично да си поемаш последствията
К: сам да внимаваш да не се отклоняваш нито в дела, нито в мисли от Правата линия (за да не се налага да ти се напомня); също така – да внимаваш други в Колектива да не се отклоняват

Моралът на здравия труд
АР: след като си бачкал здраво, това е достатъчна предпоставка да имаш самочувствие и да изискваш да те уважават
К: ако си се отклонил от предписанията на Правата линия за здрав труд, значи си безотговорен към Колектива и Светлото бъдеще – което дава право на всички да те сочат с пръст и да викат „У-у-у!“

Последното е особено емблематично: стимулационният морал на индивидуалистичната философия vs. наказателния на колективистичната.
_______________

> Ето един анализ защо Ранд е станала толкова популярна сред масите - тези, които явно не са гениалните работохолици, а именно мързеливите бездарници, които тя така ожесточено презира чрез книгите си.

Да не забравяме и двете други вариации – мързеливите гении и бездарните работохолици... :D
_______________

> Но Ранд прави за тези идеи точно това което харвардските "леберали" правят за каузата на равенство и уважение към различните. Представя я в крайна форма, лишена от разбиране на човекът като мислещо същество.

Може би точно с това е най-полезна – че маркира екстремума на определено направление във философските схващания. Сега всички знаят, че като търсиш краен индивидуализъм, е достатъчно да погледнеш Ранд: по-краен просто няма. Нейният „обективизъм“ е като ония купчинки чакъл с буфери на края на глухите железопътни линии – като ги наближиш, забавяш ход и знаеш, че трябва да спреш. Не че един засилен влак не може да мине през купчинката – но оттам нататък излиза от системата и отива в хаоса.

Black Wolf каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Black Wolf каза...

Абе не мога да разбера нещо - уж тук пишат неглупави хора, а сте седнали да си губите времето с девиациите на Алиса Розенбаум?!

kliment каза...

Напълно подкрепям мниението за книгата. Досега не бях срещал срещал описание, което така напълно да се покрива е с моето виждане за книгата. Наистина е доста дълга и трудно я издържах до края, така че за Атлас със сигурност няма да се прежаля. :)

Анонимен каза...

Най-отявлените обиди към автора и книгата сякаш са най-яркото доказателство за силата и истинността в творбата..

Комитата каза...

нали не бъркате талант с влияние

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)