четвъртък, януари 17, 2013

Страшното евроогледало


Случката с Пайнер е историческа не само защото една успешна българска фирма е успяла да се пребори за пари по европейски проект…

Раздаването на пари е обичайна и дългогодишна практика в Европа, отдавна поставяна под въпрос дали да се случва във формата на Оперативни програми или в някакви други форми. Или въобще.

Нашият конкретен пайнерски казус обаче свърши идеална работа в европейското ни обучение –  подложи под съмнение или поне сложи под микроскопа идеята за интеграция на България в ЕС като цел и смисъл.

Защо го ручаме жабчето, демек?

Традиционно, в България разбираме интеграцията като нещо, което би трябвало да ни направи по–богати, по–успешни и по–културни (!), тоест – по–европейци.

снимка
„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“

Отдавна трябваше да си го напишем това домашно, ама все отлагахме и тъй като няма да се случи с четене, ще се случи с парене и духане.

Когато комбинираме сложнотията и сухия език на евробюрокрацията със собственото си нежелание да се ровичкаме в планините от хартия, бълвани в Брюксел, можем да си обясним защо европейският дебат в България почти липсва.

Първият урок, който научихме (поне лично аз научих), че ОП „Конкурентноспособност“ всъщност няма за цел да подпомага развитието на пазара, а само на някои отделни пазарни субекти, тоест помага на тези, които успеят да преплуват бюрократичното море от изисквания.

По правило това са солидни фирми, пазарни лидери, чието подпомагане води до затвърждаване на позициите им на националните пазари, а получаването на финансиране реално не води до увеличаване на конкуренцията и до развитие на пазара в национален мащаб, въпреки името на програмата.

Идеята е фирмата да получи конкурентно предимство в общоевропейски мащаб, така че жизнеспособни фирми да се появяват и извън най–развитите страни.

Предполагам, че най–тайно очакваният страничен ефект е да има икономическа активност извън големите центрове, за да не се получи обезлюдяване на периферните държави и региони в съюза за сметка на струпване на многомилионни маси народ в няколко мегаполиса. Тоест, да има по–равномерна и по–шарена картина по територията на целия ЕС.

Дали наистина има позитивен демографски ефект от европрограмите? Дълбоко се съмнявам.

Вторият урок за нас е, че ЕС няма за цел да промотира културни ценности, тоест няма насила да ни облича в алафранги. Ние сме оставени сами на себе си да се окултурим, доколкото можем, а в ЕС ще се подкрепя нашата „различност“ с какъвто и знак да е тя.

Тоест, стопанският ефект от европейската солидарност ще се изрази в това, че ако имаме любима британска група, тя ще издаде един албум по–малко, но пък „Планета“ ще ни показва нашенската музика с кристален звук и образ.

Този с агарянския ямурлук, когото виждаме в евроогледалото, сме самите ние.

Страшно, а?

PS. Има нещо позитивно в цялата работа. Сега, когато Пайнер получи такава солидна финансова инжекция, няма да се налага певиците да ходят по предизборни концерти а ще могат да се занимават с „чисто изкуство“, нали така?

Други мнения:



7 коментара:

Laleelay каза...

Да се надяваме, че цялата история ще повдигне и друг въпрос - доколко еврофондовете имат дългосрочна положителна роля, или изкривяват местния пазар като изливат по непазарен път огромно количество финансов ресурс?

Laleelay каза...

Ама надали...

Комитата каза...

Точно това и аз викам - най-накрая започнахме да разбираме какво правят тия фондове.

Георги Павлов каза...

Ех, този митичен пазар.. никоя страна никога няма да е достатъчно пазарна за пазарните фундаменталисти.

pierrot каза...

Срещнах един много правилен коментар по тази тема - "Театрите като толкова роптаят за културата да седнат и да направят и те един проект".
Масовото неразбиране какво всъщност е европроект води до чиста популистка игра - "Чалгата - европари - ужасон" или нещо подобно.

Зелен Бетон каза...

Субсидията на Пайнер не е нито за образование, нито за култура. Тя е за техника, предназначена за подобряване на качеството на някакъв медиен продукт. ЕС няма задължението да следи какъв е този продукт, а още по-малко – да филтрира кандидатите според естетическата му оценка. За тях това си е чист бизнес казус – и са прави.

За нас обаче чалгата не е просто бизнес, а символ. Затова чистият бизнес казус се превръща в конфликтен.

Само че конфликтът си е специфично наш, вътрешен, намира се в съвсем друга плоскост и няма да се реши от това дали ЕС ще даде на Пайнер пари за техника. Нито пък проблемите на театъра и другите изкуства у нас ще се решат, ако ЕС не даде тия пари.

Най-същественото, което стана ясно покрай този казус, не знам защо почти никой не го споменава. А то е, че чалгата се е прицелила към Европа – и офанзивата е вече в ход. Което е крайно неприятно.

Защото чалгата не се кани просто да пласира някакви дискове и да прибира някакви пари. Тя ще иска да стане ЕМБЛЕМА на България – и да се продава като такава.

Дали ще се провъзгласи за съвременната еманация на традиционния български фолклор, или за спонтанната музика на народа, отразяваща южняшката му топлота и неподправена любов към живота, няма значение. Проблемът е там, че ако не се предприеме масирана контраофанзива, целяща да научат чужденците какви конотации има понятието „чалга“, този етикет не след дълго ще е лепнат върху всеки от нас.

България няма да пострада особено от едно спорно лого (въпреки че лично аз го намирам за по-добро от всички други, предлагани досега). Ще бъде катастрофално обаче ако чужденците започнат да слагат знак за равенство между държавата/нацията и чалгата. Това не бива да се допуска.

Byrzataku4ka каза...

Да усложним дискурса с този разказ по действителни събития: http://www.glasove.com/kauza-perduta--24806#.UPaxF5SBdKl.twitter

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)