четвъртък, януари 31, 2013

За наука грух

Оставката на министър Сергей Игнатов беше посрещната с облекчение от мнозина, главно заради скандалите във фонд „Научни изследвания“.  На ваше място не бих се радвал толкова.

Още един министър отпадна от правитеството като като класово чужд елемент.

Личното ми мнение, което не съм консултирал с министъра е, че като се започне от включването си в правителството на генерал–лейтенант доктор Борисов, компромисите и грешките, които направи в името на реформата, в крайна сметка му изядоха главата.

Точно заради тези компромиси и грешки беше намразен и беше наказан в крайна сметка.

Но къде е анализът (тук се появи един)? Справедливо ли си отиде? Къде точно сбърка? И какви са уроците?

По стар български обичай никой изглежда не се вълнува от тези въпроси, няма и да се развълнува.

Големият грях на бившият министър в очите на генерал–лейтенанта е, че предизвиква протести.

И да не бъркаме оставката на министъра с назначаването на приемника му, това са две различни събития.

А с назначението на Стефан Воденичаров за министър на образованието, генерал–лейтенант премиера доктор Борисов все пак доказа, че е гениален, защото успя да капитулира едновременно по няколко фронта:

  • На фронта на образованието. Бъдете сигурни, всичко позитивно, промъкнало се в тоя бранш с министър Игнатов, скоро ще бъде успешно заличено като „неолиберално“ залитане, насочено против някое национално достояние.
  • На фронта на ядреното лоби. Стефан Воденичаров беше лицето на инициативния комитет на БСП за гласуване „ДА“ на референдума. 
  • На фронта на БАН и  науката. „Феодалните старци“ взимат властта и ще си го върнат на всички с идеи за промени. Ще продължава бягството от отговорност и цирковете като с обсерваторията в Рожен. Нещата във фонд „Научни изследвания“ ще станат още по–зле. Вероятно и Законът за развитие на академичния състав ще бъде изкасапен до неузнаваемост.
  • На политическия фронт, на практика предоставяйки контрола на науката и образованието на БСП.
Няколкото месеца до изборите ще стигнат само да се унищожи всякаква следа от реформа, но не и да се създаде каквото и да е. 

Както веднъж каза Иван Бедров, това е политиката на „последно десет“. 

Всичко, постигнато с огромни усилия и жертви, в момента се разходва като дребни парички до изборите.

Сит търбух за наука грух.

карикатура: Иван Кутузов, Дневник

12 коментара:

Георги Павлов каза...

Така е. Игнатов генерира протести, но не и обществено доверие, независимо от добре свършени неща.

Такъв министър би бил освободен от всяко демократично прсвителство.

Belomore каза...

Либералната съпротива (Л-С) явно има въпиюща нужда от свои митове и тотеми.

Ако трябва да съм честен, не разбрах кое е класово чуждото на номенклатурно-генезисния (инак вероятно несъмнен) ерудит Игнатов, когото намирам за лика-прилика с Лилито, Никито и прочие.

Не разбрах също, кое е епохалното му дело, освен че идва от НБУ вместо от предмодерния и нелиберален СУ например.
Вероятно има някакви заслуги, така че ще съм благодарен да ги изброите, а не знанието им да се предполага.

Игнатов следващият либерален мартир след Трайчо ли е?

Щото никой, ама никой - нито Тиранът, нито някой феодален старец не го накара да се метне като палео-/нео-/среднолиберална Раймонда Диен пред тялото на анголския професор и съмнителните му азорски дела във Фонда.

Сам си избра тази съдба (по чл.кор.акад. Звездомир Керемидчиев).

По спомен обаче, Игнатов бе човекът, който прокламира доста неща, без да доведе докрай (а някои и до начало) нито едно от тях.
Мутрофашизмът ли му е виновен?

Държа да припомня в този ред, че именно Игнатов дойде с гръмко обещание, че като си тръгне, ще има по-малко, но по-качествени и ВУЗове, и хабилитирани вузовщици.
Нито едно от двете очаквания не се сбъдна.

На изпроводяк маршируващият към нови нов-български хоризонти Радамес ни оставя повече ВУЗове с много повече вузовщици, со се легендарната Пернишка УТКА инклузив, дето би трябвало вече да е събрала младия интелектуален елит на Арабистан (поне).

Мерсим, ама немаше нужда, фараоне!

Комитата каза...

Окей, получихме оценка за работата на Игнатов. Нещо за ядрения академик?

Belomore каза...

А за негрите, дето ги бият в САЩ искаш ли? :)

Комитата каза...

Абе ако знаех че такива упражнения ще предизвика Игнатов, ич нямаше да го включвам в текста. Интересни съждения, но той в момента не ми е особено интересен.

Спас Колев каза...

@Belomore: НБУ (и СУ) са относително автономни, макар и финансирани от държавата. Не е кой знае какво само по себе си, но все е нещо на фона на повечето министри, които са прекарали живота си на държавна заплата. Някакви мои сметки от едно време: http://az-pitam.org/nk/?p=717 .

Божан Божков каза...

>" Бъдете сигурни, всичко позитивно, промъкнало се в тоя бранш с министър Игнатов, скоро ще бъде успешно заличено"

То поне да имаше нещо позитивно!
Игнатут единстевно изпълняваше поръчки, не направи нищо положително.

Unknown каза...

Не съм убеден по принцип а и от статията, че "ядрения академик" непременно ще тласне образованието ни в негативна посока.

Либерализацията на висшето и деградацията на средното образование далеч не са сред високите постижения на Българския преход, както и на министър Игнатов. Малко по-консервативен министър би акцентирал на по-качествено висше образование и малко по-значими дипломи. В момента цари произвол в държавната администрация по отношение както на висшето така и на академичните среди - такива са ми личните наблюдения!

Георги Павлов каза...

За Стефан Воденичаров са написани няколко прогнози - как да ги коментираме без кристална топка?

Последният шеф на БАН, който стана образователен министър, беше Богдан Филов. Кой можеше да предположи, че ще стане премиер, регент и ще бъде осъден на смърт?


Прогнозите са непечеливш бизнес в България ;-)

dimka каза...

Belomore made my day!

Анонимен каза...

Бело море, убедителен за пореден път.

АнонименЪ

Анонимен каза...

Новият министър на образованието е един от най-добрите ни учени в момента - засега нямам ни най-малко колебание, че е правилния човек за поста, особено след като видно науката ни закуца зверски. Вие сте противници на АЕЦ, за което го и нападате - ок, ваша си работа, но тъй или иначе АЕЦ и образователната система нямат много общи неща. Така, че малко прекалявате с манипулациите в статията.

Игнатов ще остане като противоречива личност в историята на българската политика. От една страна направи добри реформи в средното образование. Но там нещата толкова бяха пропаднали в периода 1997-2005, че каквото и да се направеше като промяна, все щеше да е по-добре.

Неговият "Закон за развитие на академичния състав" беше тотален провал. Който не вярва, нека направи справка и да провери следните неща:

1. Какви хора през последната година станаха "доценти".

2. Как се защитават докторски дисертации.

Аз ще ви отговоря:

1. Предимно абсолютни неграмотници, които от 20+ години (през които "лошият ВАК" ги спираше да се хабилитират) водят един и същи учебен предмет и продължават да не си знаят учебния материал. За научни приноси забележете, че дори не говоря - те такива въобще нямат и няма да имат. Мога да цитирам редица имена от няколко "водещи" университета. В академичните среди тези неща са очевидни за всички. Обаче нали има недостиг на кадри и затова всички си траят.

2. Пълен цирк! Тотална пародия! Става следното:

а. Минава вътрешна защита пред катедрен съвет, където всички преподаватели се подхилкват на тъпотиите на докторанта, изказват няколко язвителни бележки, но в крайна сметка заключават, че "трудът е дисертабилен и е достоен за се отчисли с право на защита".

б. Ръководителя на докторанта събира двамата си най-приближени дружки в университета.

в. Молят докторанта сам да си намери и доведе "външни" за журито. Ако той чак толкова не може и няма познати извън университета, на "разменни начала" се прави сделка с "приятелски университет". За което понякога дори се плаща под масата.

г. Дали въобще е имало защита или не - всъщност не става ясно. На сайта на университета лъсва един "Автореферат", в който докторанта написва колко велик е неговия труд, но реално по такъв начин, че не се разбира този труд какъв е всъщност.

Не знам дали си давате сметка тази пародия ЗРАС до какво ще доведе след 10-15 години. Освен това не знам дали си давате сметка колко трудно поправима е щетата.


А какво направи с науката? Ами те протестите не бяха случайни, вЕрвайте ми.

Този човек отдавна беше за смяна. Той даже беше за смяна още преди да стъпи официално в длъжност.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)