вторник, януари 01, 2013

Животът на Пи и философският тигър

„Животът на Пи“ е един от филмите, които биват хвалени от много, но и по сайтовете представянията му се ограничават до официалния текст на дистрибутора.

Напълно ги разбирам, защото филмът е трудно да бъде разказван или анализиран.

Действието се развива в Индия и в океана, малко след Втората световна война.

Прогресивно индийско семейство се изнася от родината си, защото не може да се сработи с новата власт.

Качват се на кораб, който трябва да ги отведе към новия им живот отвъд океана. Там, в океана, посред нощ, започва едно необичайно и много екстремно приключение.

Режисьорът Анг Лий се е справил блестящо със задачата. Въпреки немалката си продължителност (близо два часа), филмът напълно ви откъсва от ежедневието и ви запраща някъде насред океана, където съпреживявате всяка отделна минута с главния герой, прехвърляте наум всяко негово решение и му стискате палци в трудните мигове.




По-философски настроените сигурно ще търсят и ще намират интересни метафори и послания - за ролята и силата на вярата, за това откъде човек намира сили, за да се справи с невъзможното и да се изправи срещу стихиите.

Достатъчно пищен като композиция, цветове, монтаж, динамика, текст, в този филм е напълно излишно 3D-то. Дори на моменти пречи на филма да бъде възприеман достатъчно сериозно.

Напълно излишно е и сюжетът да бъде конструиран като разказ в разказа, тоест авторът да се извинява за собственото си въображение. Но може би такава е литературната основа.

Напълно излишни са и биографичните минути в началото. Нищо не добавят към разказа, освен клиширана екзотика и качеството определено губи от нея.

Излишно е и отправянето на религиозно-философски послания, при положение че самата история казва много повече важни неща и много по-силно. Но така си е решил авторът.



За съжаление, точно тези дефекти на сюжета правят от историята не безсмъртна класика, като „Старецът и морето“, за която всеки ще се сети и ще сравнява, а просто добра история, филмирана по неповторим начин.

Препоръчвам за гледане, особено на хора, които харесват котки. Може би и за деца би бил подходящ, но все пак имайте едно наум.

PS. Случайно се подсетих и за друг филм с индийска естетика, покрай този. Става дума за римейка на Йо-хо-хо по Валери Петров от Тарсем Сингх

6 коментара:

anica banica каза...

Не знам къде си го видял този "официален текст на дистрибутора", всички чинно сме си написали рецензиите :)

Повечето ти възражения са към неща, които така и така са в книгата. И рамката, и биографията на героя, и абе всичко почти, освен визуалната презентация, която си е на Анг Ли :)

Относно 3D -сещам се не повече от 3 случай в киното, когато да е било по-малко излишно. Иначе в повечето филми, особено постпродукционно конвертираните с цел изсмукване на кинти от джоба на зрителя, и аз го намирам престъпно.

Относно гледането от деца - смятам, че над 7 години е идеален (моето е по-малко) и, всъщност, отдавна не се е появявал толкова универсален филм за всички възрасти, който да не е анимационен и/или безмозъчен.

Георги Неделчев каза...

Според мен пък това е един от редките случаи, в които 3D-то е в услуга на филма, а не във вреда. Именно заради невероятността на цялата история, или по-точно заради нейната хипер-реалност и сюрреалност. Колкото до сцените от първата част на филма - без тях нямаше да ни пука толкова много за героя, да разберем откъде е взел цялата тази вяра, и защо толкова много иска да оцелее на този свят. Като цяло ми се струва, че коментарът ти незаслужено омаловажава този страхотен филм, направен по още по-страхотна книга. Ще бъде незаслужено да не вземе поне толкова статуетки, колкото "Беднякът милионер", например - ако ще продължаваме с индийската нишка в анализите :).

Комитата каза...

Да, съгласен съм, че трябва да вземе награди, срамота ако не вземе.

anica banica, утрепахте го вашия архив за 2012, не мога да ти видя рецензията...

Филмът наистина е страхотен.

Просто мислех, аз как бих го пипнал, за да стане по-въздействащ ;-)

Книгата не съм я чел.

Miro Yanev каза...

След Аватар това е първия 3Д филм в който третото измерение наистина участва във визията! Филма би загубил огромна част от магията си без третото си измерение и сцените в които се сменя перспективата или пък дву и триплановите композиции.

Без началото разказа би бил кух, безсмислен и дори досаден на моменти. Без въвеждането в света и душевността на героя няма как да съпреживеем историята токова дълбоко. Това е базов драматургичен похват.

Или казано с две думи, добре че си 'пипнал' филма само на думи в тази доста посредствена рецензия. No offense...просто съм откровен.

Комитата каза...

Благодаря, че четете тук.

Анонимен каза...

малка излишно си гледал филма, Комита

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)