вторник, януари 29, 2013

Референдум 2013г: Игра с отрицателна сума

Вчера, за пръв път в демократичната история на страната, се проведе референдум и аз участвах в него.


Пътят към Самоков, където наблюдавах изборите, като зимна приказка

Не знам как е по другите държави, но в България референдумите досега са служили като купата в която управляващите като Пилат Понтийски си измиват ръцете, от престъпленията, които смятат да извършат, вече от името на народа.

През 1922г правителството използва референдума, за да се разправи с политическите си противници. През 1946г., погазвайки всички норми на добрия тон и честните избори тогавашните управляващи ликвидират не само монархическото устройство на държавата, но  пътем и всякакви демократични права и свободи. През 1971г. с гласовете на референдума е утвърдена тодорживковска конституция, която трябва да резервира на БКП място във вечността и която, поради недъгавостта си, беше първото нещо, което трябваше си отиде веднага след 1989г.

В днешно време, част от политическата класа реши да се скрие зад народа, опитвайки се да му прехвърли политическата отговорност за АЕЦ „Белене“ и ядрената енергетика.

Разбирам хората, които отказаха да участват в този цирк, организиран за тях от Станишев и националистическите организации. Никой не желае да гледа насила цирк, особено такъв за който хем си плаща, хем насила са го пратили на манежа да прави смешки.

БСП е в почти пълна изолация и можа да привлече съвсем малко хора извън участвалите в подписката за АЕЦ „Белене“. Което за тях е добра новина, защото имат имената и ЕГН–тата на всичките си избиратели и могат с голяма вероятност да преброят откъде и колко депутата ще вкарат в НС.

Ромите не гласуваха. Искате да разберете какъв процент от ромите реално са интегрирани в българското общество? Пребройте бюлетините в ромските секции и сметнете процента от общия брой гласоподаватели там.

Ромите доказват, че референдумът няма нищо общо със залъгалките, размахвани от червената агитка – уж че гласуваме за евтин ток и за работни места, т.е. теми, които би трябвало живо да вълнуват ромското малцинство.

Също така, анализирайки гласуването в ромските секции на предишни избори, можете да сметнете кой и колко си плаща за политическа любов.

Подобна е ситуацията с избирателите на ДПС. Подобна, но не същата. Сега всеки може да преброи липсващите гласове по техните секции и да разбере колко гласа могат да бъдат насочвани където трябва от партията по време на избори, а колко са тези, които дръзват сами да вземат решение. И евентуалните коалиционни клиенти отсега да си направят сметката.

Само 20% са хората в България, които смятат за свой дълг да участват в политическия живот без да са подтиквани от масирани рекламни кампании. (PS. Естествено от тях трябва да извадим тези привърженици на БСП, които отиват да гласуват по задължение, а не по убеждение, макар че според мен те не са много, защото Белене е сигурно най-мобилизиращата кауза на БСП, която не се нуждае от реклама.) Малцинство, но хич не малко (цели 20%!), което е едно от сравнително оптимистичните открития на това събитие.

ГЕРБ за пореден път мина с булдозера през правилата и вече дотолкова омръзнаха на всички с глупостите си, че на никой не му прави впечатление. На 6–ти януари предиобяд, само за час, управляващата партия у нас като един си смени мнението как да гласува на референдума.

Тоест, ако сте забравили, линията на партията може да се колебае, но е винаги права.

В демократична държава тези неща биха предизвикали политическа експлозия, защото за всяко рязко движение ръководството отговаря, дори с кариерите си.

У нас този напън предизвика само „пльок“, лека концентрична вълничка по повърхността на блатото и съответната миризма.

Самият премиер Борисов се напъна за още едно „пльок“, като преди да си каже мнението за референдума поразсъждава за победата на Джкович и за мача на „Челси“. Идеята му беше да покаже пълно пренебрежение към Станишев и БСП, но някак си естествено му се получи да покаже въобще пренебрежение към избирателя и дневния ред на обществото.

Противниците на „Белене“ показаха, че не могат да се обединяват за единни действия дори когато врагът е очевиден, а опасността – огромна. Голяма енергия се загуби в изясняване на позиции кой е против „Белене“, но за ядрена енергетика, кой въобще не я кльопа тая работа с мирния атом и кой смята ставащото за цирк, в който не желае да участва.

Въпреки успешното разпръсване на противниците на „Белене“ в три големи групи (бойкоТиращи, против „Белене“, но за ядрена енергетика и против ядрената енергетика изобщо), победата на победителите е толкова смешна (като изхвърляне на мокър пясък), че не си заслужава парите за фойерверките. Дванайсет процента от гласоподавателите мислят да строят нов АЕЦ в България.

Ама сериозно ли?

Секцията с три гласа в 12:00 (по-малко от членовете на комисията) в Самоков
(снимка - Мария Костадинова)

Интересната архитектура може да е малка, българска и не много скъпа. 

 Пет секции в това училище. В ниската сграда отстрани също има секция, но секцията за хора с увреждания е в основната сграда, след труднопреодолимо стълбище.

 Силата на класическото образование и на народното творчество

Който мине с инвалидната количка по „рампата“ – за награда ще гласува.

„Показен магазин“ знаете ли какво беше? Това е хем магазин, хем изложба, демонстрираща постиженията на народното стопанство (които не стигат за всички магазини, а само за показните.)

В крайна сметка какво извлякохме като уроци –

  • Референдумите не са толкова страшни, но законът има нужда от спешна поправка;
  • Пряката демокрация е възможна, но засега като че ли не може да и се намери приложение;
  • Слабото място е в информационната кампания, която трябва да направи избора информиран;
  • Медийните регулации продължават да са комични – инициативните комитети не могат да се наричат според позицията на която са, нито пък имат право да си изберат име каквото им харесва, нито пък трябва да се знае коя партия ги създава.; 
  • Част от избирателите са привикнали само на платена любов и не е ясно колко време и усилия ще ни трябват за да се отучат;
В крайна сметка всички загубиха, затова беше игра с отрицателна сума.

Но може би научиха някой урок.

Още анализи и коментари ако искате за референдума, в ГНЕВНИТЕ направихме няколко последователни дискусии, с водещ Иван Бедров:



Сетих се за това клипче от любимите ми македонци К-15 за десерт:

19 коментара:

Георги Павлов каза...

Най-важното е въпросът. Всичко друго са дреболии.

Ако въпросът е такъв, че хората искат да си кажат мнението, те ще потърсят и информация, и ще коментират, и ще гласуват. С никакви диплянки, комитети и медии не може да се замести обществения интерес.

И тук е хубаво да не се бърка ВАЖЕН с предизвикващ ИНТЕРЕС въпрос. Обяснявам с пример:
- нивото на холестерол е важен въпрос, но рядко се коментира (в БГ, в САЩ се коментира);
- българските сериали не са важен, национален въпрос, но са интересна тема за цялата нация.

Ще кажете - "добре, ама важните въпроси трябва да се решават". Трябва!


За това е измислена.. представителната демокрация.

Стойчо каза...

остава да разберем какво значи ИНТЕРЕСЕН въпрос ;) Защото очевидно 5-700 хиляди човека не са достатъчни като критерий за интересност ;)

Анонимен каза...

Крещяща несериозност:

"Само 20% са хората в България, които смятат за свой дълг да участват в политическия живот без да са подтиквани от масирани рекламни кампании."

Нима? Между негласувалите има внушителен брой активни на парламентарни и президентски избори и държащи на информираността си и изработването на собствена позиция граждани. И обратното, между гласувалите има огромно число зомбита, които вероятно щяха да го направят и с обратен знак, стига от партиите им да им го бяха разпоредили. Защото:

Мнозинството на референдума извика на бис спомените за тяхната България
Станислав Стоянов, управляващ партньор в "Алфа рисърч" пред Капитал Daily

... В неделя се включиха твърдите ядра, предимно на БСП и тези, които са си дали сметка, че въпросът е за ядрената енергетика...

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/01/28/1992697_mnozinstvoto_na_referenduma_izvika_na_bis_spomenite_za/?ref=id

АнонименЪ

Комитата каза...

добро допълнение

Комитата каза...

Добавих

Георги Павлов каза...

Стойчо,

връщаш ме към въпроса за представителната извадка: Джордж Галъп (фамилията не е случайна) станал известен като опровергал мнението на 2 000 000 читатели на популярен вестник, че Фр.Д.Рузвелт няма да спечели изборите.

Ако искаме да привлечем хората за безинтересни референдуми, просто трябва да постъпим като разумните страни и да ги провеждаме заедно с парламентарните/президентските избори.

Стойчо каза...

Героги, изобщо не смятам референдумите за каквато и да е панацея. Нека си се провеждат когато трябва, все ми е тая.

Интересно ми е обаче какво значи интересен въпрос? Интересът ми е чисто научен (т.е.щом на негласувалите не им дреме, и на мене не ми дреме за тях) – все пак Какво прави един въпрос интересен?

Митко Василев каза...

Опитах да си спомня по какъв начин беше съживен проекта "Белене" преди десетина години - с решение на парламента ли, с такова на МС ли, от миситър ли, или от някоя експертна комисия?

Ао някой се сети, да казва.

Комитата каза...

Уикипедия казва - с решение на Министерски съвет от май 2004 г.

Митко Василев каза...

Значи напредваме. Едно решение на НС има съвсем друга тежест. Те между другото упорито бягаха от такава развръзка - и едните, и другите. Никой не искаше да оформи кражбата в закон, но сега ще се наложи :D

Комитата каза...

Грешка - 20-ти декември 2002-ра, очевидно за да парира възможни протести (кой ще протестира по Коледа ;-))

Анонимен каза...

Питам се какви промени в закона за референдумите са желателни? Ако прагът за придаваща задължителност на резултата активност напълно се отмени, ще бъде възможно по някакъв важен, но подценяван, силно специализиран или зле осветлен въпрос до урните да отиват примерно 20%, при което референдуми биха се печелили и с 10,1% от всички избиратели. Иначе казано, при такива правила в момента щяхме да сме задължени да строим АЕЦ "Белене". Двуплюс недобър. Предпочитам малко по-нисък от сегашния, но все пак сравнително висок блокиращ праг, например гласували най-малко 50% от всички имащи това право или победа с поне 25,1%. Така ще се намали вероятността от диктат на силно мотивирани и често несамостоятелни в поведението си малцинства, съставени от твърди партийни ядърца.

АнонименЪ

Комитата каза...

праговете за подписите и за валидност са твърде високи според мен, също и възможността парламентът да променя въпроса.

Георги Павлов каза...

Стойчо,

предизвикващ интерес въпрос е този, който е свързан с настояща болка или удоволствие на избирателите (не на политиците):

- да се пуши ли в заведенията?
- да се забранят ли турските сериали?
- да се намали или увеличи данък сгради? (този въпрос е актуален само в началото на годината)

въпроси от типа на:

- трябва ли да има матура след 11 клас?
- трябва ли да се разрешат гей бракове?
- трябва ли да купим изтребители за 1 млрд.лв.?
- трябва ли да се национализират частните пенсионни фондове, които получават по 1,5 млрд.лв. всяка година и се справят зле (далавера по-голяма от Белене)?

Та тези въпроси са важни, но не касаят хората в момента.


Личното ми мнение е, че референдуми трябва да се правят само по безспорни проблеми с цел мотивация. Основно защото грешките на референдум трудно се поправят. Много е опасно.

Огнян каза...

Замисуих се: А ако в този референдум бяха включени и други въпроси като например: "Да отпадне ли пълната забрана за пушене в заведенията?" каква ли щеше да е активноста на гласоподавателите? Дали нямаше да е много по-висока и да обърка сметките на политическата ни "класа".
Опасявам се, че пак бляхме и изпуснахме златен шанс да "вкараме в дневния ред" и други важни въпроси (това за пушенето е само пример, можеше да има въпроси за БАН, Защитените еко територии (Банско/морето) и т.н.). :-(

Стойчо каза...

Само не отделяйте политиците и гражданите – всичко това са политически въпроси

Като резултат ще имаме Белене, докато пушите в заведенията, при неграмотни абитуриенти и 20 смъртни присъди годишно.

Гнусна картинка, честно.

Георги Павлов каза...

оу, за смърните присъди забравих!
много си прав.

пак казвам: референдуми само за банални, очевидни неща.

Анонимен каза...

Тази женица винаги ми е изглеждала доста неадекватна, обзета от тежки пристрастия и абстрактни идеи за някакви уж възвишени идеи, които обаче, приложени на практика, биха изглеждали по съвсем различен начин:

"Антоанета Цонева, председател на управителния съвет на Института, предлага прагът да се фиксира между 30 и 40% от всички избиратели."

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/02/06/1997912_nabljudateli_predlagat_tvurd_prag_na_izbiratelnata/

Праг на активността под 50%, съответно победа на една теза с по-малко от 25,01% от имащите право на глас, би могъл да е катастрофален и смъртното наказание е един от най-красноречивите примери за възможния ужас на криво разбраната "пряка демокрация" и наивния култ към "гражданското общество" и "активните малцинства".

АнонименЪ

Анонимен каза...

П. п. От възмущение не съм редактирал както следва коментара си. Да се чете:

... обзета от тежки пристрастия и абстрактни идеи за някакви уж възвишени каузи...

АнонименЪ

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)