четвъртък, юни 28, 2012

Спаси ни от нас!

В един виц от времето на комунизма се разказваше за инструкцията на инж. (Ганьо) Балкански по време на участието на България в космически полет:

„Инж. Балкански да нахрани кучетата и да не пипа копчетата“ 

Няколко поредни български правителства злоупотребиха с паричната политика и нямаше как вече да се вярва на България, че ще води отговорна парична политика, освен ако не обещае, че никога, ама никога повече няма да пипа копчетата (предизвиквайки хиперинфлация, виденова зима и т.н.)

Ето това обещание е валутен борд.

Защо в радиата и телевизиите имаме толкова идиотски правила за продуктово позициониране, реклами и политическа агитация ?

Причината е същата. Защото същите тези медии през годините не можаха да докажат, че могат да водят отговорна редакционна политика и да спазват високи журналистически стандарти, затова всичко им е разбито по буквални инструкции в минути, секунди и по парламентарно представяне.

Затова самите те са оплетени от мрежа от забрани и самозабрани, които регулират дейността им до степен тя почти да загуби смисъл (като на изборите през есента) и въобще се стигна до там да се постави под въпрос причината за съществуването на електронни медии.

А към края на президенстването на Първанов, много хора се питаха – всъщност нужен ли ни е в България президент?

Преди години, отчаян от тройната коалиция, малко на шега предложих окончателното решение на българския въпрос, т.е. България да стане първата федерална област на ЕС, която да бъде директно управлявана от Брюксел.

Текстът не беше много сериозен, но отдолу се получи добра дискусия.

Чуждестранните инвеститори също са форма на спасение от самите нас – по-специално от трудовите ни навици и от управленските ни умения.

Няма да завърша с виртуален плач –

 „Леле, колко сме зле и никога няма да се оправим“

Напротив, последните седмици ни показаха как да видим светлина в тунела, която не е от насрещния влак.

Станаха чудеса, противоположни на общата атмосфера на безнадеждност – медия, натоварена с национална мисия, се извини, лобито на олигархията отстъпи (или поне спря настъплението си).



Значи, все още големите национални проблеми в България не се решават по оста – държавата ли да стопанисва, частниците ли да стопанисват.

Рано е още да водим този спор.

И българската държава, и българските частници (националноотговорните визирам, които реализират проекти с национално значение) не се справят добре с националните задачи.

Тогава какво?

Ние, стопаните, българите трябва да стопанисваме държавата си, както го направихме от „Орлов мост“ – по-активно и по-честичко.

И тогава вече можем да започнем останалите разговори.



вторник, юни 26, 2012

Политика на вкус


Две списания, чиято цел е да покажат две от водещите политически фигури отблизо,  разбуниха интернета.

1. Цецка Цачева, (ЦеЦа), в списание „Мери“:


2. Бойко Борисов, списание LOVE Style:



тези са от Иван Бедров

Несъмнено светлината, в която са показани, е много, само не съм сигурен дали е добра. Да се радвам ли или да тъжа, че моето определение за сегашните управляващи – диктатура на кича е вярно? Има ли смисъл да се занимаваме с това? 

Емил Роберт Коен, от приятелите ми във Фейсбук, е на обратното мнение

Абе хора, това, че всички коментират "откровенията" на Б.Б. пред Миролюба Бенатова, които са безподобно плоски и банални, не е ли перверзия вече? Най-добрият начин да покажем какво мислим за този човек е да оставим в абсолютно мълчание всичките му неполитически изказвания! Да си чешем езиците, вкл. подигравателно, върху "страстите" му в жълти женски списания, е унижение за самите нас!

Напротив, ще възразя аз, добрият вкус е изкуството на мярката, на точния критерий. Красивото се намира на тънката граница между дефицита и излишъка, между твърде силното и твърде слабото, между твърде голямото и твърде малкото.

(тая идея не е моя и е на няколко хиляди години)

Не е ли политическо да се притесняваме, че ни управляват хора без критерии?

Още веднъж ще цитирам Вацлав Хавел:

Едно от моите изненадващи познания в областта на „високата политика” е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. 


Не всеки политик трябва да държи изпити по естетика, за да покаже професионална пригодност. Достатъчно е да може да възлага на други хора да се грижат за красотата около него, тоест да е поне толкова умен, че да използва критериите за хубаво и грозно на хора, на които има доверие, иначе казано – да използва обратната връзка като критерий.



В случая виждаме, че клапаните на обратната връзка са запушени (само естетическите ли?) – няма кой да каже на първите лица в държавата, че подпетените маратонки на бос крак (само това да беше) и ретушираното до неузнаваемост лице не са признак за близост до народа, а признак за сериозен дефект във функционирането на държавата, и то на частта, която досега е била най-обгрижвана от управляващите – свирката, от която излиза парата.

И е тъжно, че притежаващата несъмнени журналистически качества Миролюба Бенатова, редакторът, фотографът, личните съветници, всички тези, които е трябвало да се обадят, че снимките ще направят мечешка услуга на премиера нищо не са казали/или не са били чути. 

Изрисуваният преден капак с четирипръстия и кривоглед Борисов на опела на Спиро Янкулов му спечели членство в ГЕРБ. Което пък ни дава жокер за кадровата политика там.


Естетическото гърне се търкулнало и си намерило похлупака. 

Дори в БКП по времето на Тодор Живков (партия с един милион члена!) беше невъзможно човек да си заработи членството по този начин.


Пълното сканирано интервю можете да го намерите при Иван Бедров.

PS. Видях за пръв път картинката на ЦеЦа при @elenko на 18-ти юни, но тогава мислех че става дума за фотошоп майтап, докато не видях корицата наживо.

вторник, юни 19, 2012

Кой ще те пази утре?


Първите лястовички на промяната на ежедневния живот през 1989-1990 бяха новите медии и ликвидирането на вечния дефицит на някои масови стоки, например на пресния хляб.

Златни времена бяха това за вестниците – тиражите бяха гигантски по сегашните мерки, и хората отиваха на будката да си купят от всички вестници по един. А като парите започнаха да не стигат – тогава всеки купуваше по 1-2 вестника и после ги разменяше с приятели, които купуваха останалите.

Успешните вестници осигуриха мигновена власт, влияние и богатство на хората, които ги направиха. Сигурно не много хора помнят, че първият олигархичен клуб в България се казваше Г-13 голяма част от членовете му бяха вестникари.

Никой не можеше да си позволи да си прави майтап с „24 часа“ или с „Труд“  нито през 90-те, нито през първите 10 години на 21-ви век. Това беше мощен юмрук – едновременно законодателна, съдебна и изпълнителна медийна власт в едно.

Ето така Тошо Тошев си присвои правото да е съдник от последна инстанция на съвременната ни история със серията си автобиографични книги.

Накрая, водени от мисълта за по-високи приходи, по-ниски разходи и по-малко задръжки собствениците създадоха „България днес“.

Подобно нещо се случи с bTV – първата национална частна телевизия, когато се появи в България. На мястото на овехтелия държавен Ефир 2 (който, всъщност хич не беше зле) се появи телевизия, правена с много пари, с перфектна картина, млади и енергични водещи и скъпи студиа.

Аз лично помня как я зяпах по цяла вечер – като почна от новините, после продължавах с шоуто на Слави и накрая приключвах с кеча. През уикенда се будех с Иво Инджев и по-късно с Иван Бедров и не ставах, докато не изглеждах до край предаванията им.

Един от библиотечните ми рафтове до леглото още носи следите от домашни кеч демонстрации.

Имаме един много тъжен, но много точен глагол – „повярваха си“. Някои медии си повярваха, че не са само инструмент за установяване и разпространение на истината, а инструмент, с който може да се моделира реалността, т.е. инструмент на реалната власт и то власт неконтролируема и подмолна.

Колкото и да изглеждаше невероятно, колкото и непоклатими медийни авторитети да изглеждаха, тези медии постепенно изхарчиха капитала си под формата на доверие и се превърнаха в сянка на самите себе си, в една куха обвивка, черупка, в една празна марка, подпечатана със славно минало.

Между другото се сещам и за една партия, която мина по същия път.

(като Билбо, който носи твърде дълго пръстена и забеляза, че от него е останала само една тънка обвивка)

Любомир Павлов и Огнян Донев страдат в момента, а преди 10 години никой не би си позволил да се бъзика със собствениците на техните вестници. В момента вестниците-парцали (тук пресилвам, ама колко?) не представляват никаква защита и двамата ще си изсърбат горчивата чаша до дъно.

Павлов допълнително ще си глътне горчивото хапче за създаването на TV7.

В подобен процес в момента затъва и bTV, която една сутрин се събуди и откри, че може да разчита на много малко споделена любов. Засега твърди, че зрителят е виновен.



На 1 юни 2010 година, преди 2 години и малко, Красимир Гергов обяви че телевизията му действа на принципа на плод-зеленчука, който трябва винаги да дава достатъчно качествен продукт на зрителя си, за да излезе на плюс. „на плюс“ е мисията на медията, тоест.

Плод-зеленчукът  се опита да моделира реалността по своите си разбирания (предлагайки медийни краставици на краставичарите) и според своите си интереси – чрез ликвидирането на „Сеизмограф“ и „Отпечатъци“, чрез натиска върху „Господари на ефира“, чрез Блатечки, чрез „отразяването“ на Орлов мост, чрез „интервюто“ с Петко Цветков... И това са само акцентите от последните месеци. Преди това има и още.

Изведнъж ще се окаже, че и тази медия не може да предложи на собственика си повече защита от един плод-зеленчук. И краят може би ще е тъжен. Или безславен.

PS. Между другото, нямам нищо против да съществуват такива медии. В един нормален пазар сигурно има нужда и от такива. С този текст искам да кажа две неща – че някои хора си вкараха автогол, превръщайки медиите си в нещо, което не може да ги защити и че в крайна сметка, всеки ще заеме полагащото му се място в медийния и пазарния пейзаж.

И последно, как щях да забравя –  не самите медии те пазят, а благодарните зрители и читатели.


събота, юни 16, 2012

Хроника на протестите, трети ден – 15.06.2012

Пристигайки на Орлов мост малко преди официалното начало на протестите, забелязахме няколко промени.

Към полицейските сили освен кончета се присъединиха и кучета. (не можах да ги снимам). Едно от кучетата хич не беше с добро настроение, скачаше и лаеше здраво в каросерията на полицейски кучкарски пикап пред „Царевецъ“.

През няколко метра покрай улицата бяха разположени полицаи, с твърдото намерение да не позволят на голяма група да излезе на уличното платно и да блокира движението както се случва два дена подред (репортаж за сряда, репортаж за четвъртък)


При спирката имаше поставени заграждения, чиито скоби си стояха на мястото, така че явно не се очаква хвърляне на заграждения върху полицаите.

Както при събитията в Катуница, за да опере пешкира вместо политическото ръководство, лично Калин Георгиев дойде за да нагледа ситуацията на  място.


 Започнаха изказванията от мегафоните. И както на седесарските митинги в началото на 90-те, до мегафон се добираха всякакви хора. Ей тоя човек с цайсите, много държеше да дава някакви указания, да създава контактни групи, които да преговарят с правителството и подобни конформистки неща. После като видя, че тълпата не му одобрява тъпите идеи, реши да подкара всички към президентството.


По принцип смятам, че ходенето до Президентството беше добра стъпка, защото подсказа на нашия президент, че трябва да действа бързо и в интерес на гражданите, а и пообърка плановете на полицията, която се беше приготвила за локална акция на Орлов мост

Представител на тези, които преговаряха с Борисов, се обърна към протестиращите, за да им каже че „няма сделка“.


Протестиращите решиха, че Орлов мост вече е твърде укрепен, за да бъде щурмуван, и затова се отправиха в безкрайна колона към Президентството, където да заявят ясно, че искат вето върху поправките в Закона за горите.

Безкрайното шествие към президентството.



 Шествието се разкъса на две – първата половина продължи към Президентството, а втората блокира а на кръстовището на „Раковска“ и „Цар Освободител“. Помислих си, че по този начин протестиращите могат да бъдат разделени от полицията и протестът да бъде неутрализиран.



Когато шествието стигна до  президенството, там вече чакаха плътни полицейски кордони.

Протестиращите скандираха „Вето! Вето!“ и няколко пламенни оратори взеха думата.

По едно време пак се появи оня образ с очилцата от първата снимка и започна да се пеняви по мегафона на стълбите на банката, точно до мен. Хората обърнаха лица към нас.


 Площадът сериозно се запълваше.






По едно време полицейският кордон ни обгради от три страни, а колоната с прииждащите беше пресекнала. Тръгнах наобратно да видя какво е станало с останалите и пътем да взема нещо за ядене, че прегладнях.

По пътя срещнах Емил, който ми каза, че на кръстовището „Раковска“ и „Цар Освободител“ полиция е препречила пътя на протестиращите.

Със сандвич в ръката погледнах към булеварда и забелязах, че шествието се връща обратно към Орлов Мост.


Нещо стана на булеварда и изведнъж потокът от хора се устреми към мен. Мислех си, че хората  опитват да пробият блокадата и да стигнат до Президентството, но всъщност движението им е било в обратна посока – опитвали са се да стигнат обратно до Орлов Мост.



Отдолу, на клипчето на Асен, могат да се видят протестиращите, придвижващи се по Аксаков и завиващи по „Левски“ към Университета :


В този момент аз останах на практика без батерия на таблета и без батерия на фотоапарата (имах само за 3-4 кадъра, беше ми свършила и резервната също), така че мога само да разказвам ;-)

После колоната премина през парка  и паметника на съветската армия и стигна до спирката на Орлов мост в посока НДК, където протестиращите са излезли на платното и са блокирали движението.

Паркът беше обграден отвсякъде с паркирали полицейски коли, когато аз пристигнах там и с Емо се придвижихме по ремонтираното локално платно, но когато стигнахме до самия мост всичко беше приключило и движението възстановено.

 Два свята – луксът на Естерхази вляво и полицейските и жандармеристките камионетки вдясно.

Това може да е изненадката за днес – водно оръдие! Носете си водоустойчива техника ;-)

Последните новини за днес са, че Плевнелиев е обещал да наложи вето, а Миро Найденов ни плаши с контрапротест, така че тепърва ще става интересно.

И поне имаме да почакаме до понеделник за край на сериала.

Ще добавям още видео към този текст постепенно.

Хроника на протестите, втори ден – 14.06.2012

Последните два-три дни бяха уморителни. Присъствах на webit през деня. Вечерта ходех на протест на Орлов мост, а след това се виждахме с разни хора да отморим с бири и после пак отначало.



Какво видях аз през втория ден на протесттите на Орлов мост:


Когато пристигнах, протестът беше вече започнал. Беше на по-различно място от първия ден, когато беше по средата на моста.


Между другото, „Орлов Мост“ е много лесен за блокиране, защото Баце спести парички от подлез за метростанцията и в момента е много лесен достъпа до платното, заради пешеходните пътеки.


Този път протестиращите бяха заели северното платно на булеварда. Южното беше празно, но също затворено за движение. Там се придвижваха само полицаи.

По едно време протестиращите се усетиха, че „Евлоги Георгиев“ е оставен без охрана и се дръпнаха назад, към центъра, за да запушат частично кръстовището.

Веднага конна полиция се упъти да отпушва. Действаха твърдо, но без прекалености.



Но понеже е доста натоварено кръстовището (а и нали помните, Баце не направи подлез за метростанцията), нямаше как да бъдат спирани гражданите да пресичат и затова отвреме-навреме някои хора започваха да пресичат булеварда, и забравяха да си тръгнат от него, което изнервяше шофьори и полицаи. А може би и кончетата.



Това видях от втория ден. След това минах за секунда на една сбирка на бивши емигранти пред кино „Влайкова“ и накрая финиширах с отлична компания на открито, където закрихме този вълнуващ ден.


Още за втория ден на протеста – при Иван Бедров (видео)


четвъртък, юни 14, 2012

Един незабравим рожден ден

Днес беше рождения ден на генерал-лейтенант доктор Бойко Борисов и много хора му бяха приготвили мили подаръчета.

Първо беше негов ред да почерпи столичани. Днес беше открит участък от южната дъга на Околовръстния път.

Отряза лентата, дори @GreenLSK лично му подаде менчето с водата (и тя си запази парче от лентичката), а той не искаше да и върне ножицата, та тя трябваше да го преследва. (Ето тук целият драматичен епизод с менчето)



След това в Министерски съвет бяха поднесени многобройни и подбрани с вкус оригинални подаръци.

Като тигър с купа от министерството на феновете (кое е това министерство, а?) кирка с панделка, златна ножичка, но и тази торта-магистрала:

снимка: Боби Тошев, bgnes

Признавам, че моето въображение никога не би стигнало, за да поръчам тортата с мантинела със светлоотразители и със захарно валяче, шофирано от човече с работни дрехи. А ето, на някои хора им е стигнало.

Малко по-късно, глутница кученца отпразнуваха рождения ден на премиера, след като наръфаха 89-годишен гражданин, който е приет в „Пирогов“ с опасност за живота.

На такива светли дни, любовта преодолява всякакви препятствия и Бойко Борисов и Томислав Дончев обявиха официално венчавката си:

 Томиславе, коя беше датата. Наесен да конкретизираме – септември или октомври. Айде октомври. Щом е толкова хубаво, Нона казва, дай да го приключим и него. 14 октомври, как си Дончев? И сина ти питах и той е съгласен. Колеги запишете на 14 октомври с Дончев ви каним на сватба. Може и на някоя скала да се покатериш, нищо не те спасява”


За финал, природозащитници пяха Happy Birthday на премиера на Орлов мост, между 19,30 и 21,00 вечерта, а премиерът изпрати специална кола, която да докара поне десетина от тях на купона за празника.



Кратко филмче със събитията може да видите при Иван Бедров
Репортаж при Асен Генов
Телевизионният репортаж на Нова Телевизия
Репортажът на Offnews.bg

Още снимки:


 Карикатурата на Комарницки се разпространяваше, снимана на ксерокс

 Всеки протестиращ можеше да се запознае с правилата за културно и законопослушно протестиране.

 Като река хората тръгнаха от площада пред езерото Ариана

 и заляха Орлов мост
Кончетата се наакаха, а моторизираните полицаи свалиха каските


Жандармерията започна да стяга обръча от двете страни на моста.

Булевардът, който по това време е задръстен, в момента по него няма нито една кола.

Малко преди полицията да пробие блокадата.

вторник, юни 12, 2012

Диктаторът, който се прегръщаше с либерали

„Диктаторът“ е поредният филм на Саша Барон Коен , който се гаври с всевъзможни предразсъдъци.

Главният герой е диктаторът Аладин, който си живее живота в някаква арабска държавичка в невиждан разкош.

Нещата си вървят по обичайния начин като за един президент от село – омайва гражданите, че има нужда от ядрена енергия за мирни цели, играе на голф (оппа, това май беше за някой друг), играе на електронни игрички, облича помпозни униформи, има златен пистолет и си поръчва скъпи компаньонки. През това време международната общност се опитва да го накара поне малко да спазва правилата, но не защото много ѝ дреме за демокрацията, просто някои хора имат интереси.

Плюс е, че този диктатор по душа не е лош човек, просто твърде много се кефи на властта си ;-)



Докато парадоксалното действие се развива, научаваме че дисидентите в една тоталитарна държава не винаги са демократи.

Че крайните еко-био-феминисти-либерали далеч не винаги са добрички и безобиднички.

Че всички имат нужда да се гушкат вечерно време в леглото.

Саша успява да се изгаври едновременно с напълно противоположни неща.

Има и щипка от „Диктаторът“ на Чарли Чаплин, абе въобще, въпреки че е толкова брутално, е направено с вкус.

Много е позитивно, защото говори за неща, които постепенно се превръщат в табу, за което му благодаря.

Филмът е фикция, за разлика от предишните, в които реално и измислено се смесваха в неуловими пропорции ;-).

Картинката е от това готино интервю.

Ако чувствате, че нещо, което го дават по киното, може да ви засегне, по-добре не го гледайте.

За останалите – да се гледа.
Саундтрака смятам да си го намеря.

Написано преди години – моите впечатления от Борат и от Бруно.

неделя, юни 10, 2012

Културен живот и дизайн от тази седмица

Докато минавах през подлеза на университета, видях пътеката от зелена трева. Реших, че е част от  Sofia Design Week.


На „Шипка“ 6 не видях нищо дизайнерско в експозицията, или аз не разбирам много. Все пак дизайнът (дори и плакатите) е приложна дисциплина, тоест има функция и отвъд естетическата.

 На голяма площ се ширеха няколко инсталации – тази с колата беше най-оригиналната. Другите бяха надписа КИП (който не снимах, понеже беше забранено), и още две неща.

В Чешкия център е изложбата на Иржи Трънка – художник, сценограф, дизайнер. Плакат за любимите ми Хурвинек, Маничка и Спейбъл са негово дело (в средата)

В Телефонната палата вървеше среща между бизнеса и дизайнерите с представяния. На по-скучно нещо не съм присъствал много отдавна. Сериозно се борех със съня през цялото време. Горната презентация леко ме разбуди – за надземно метро по естакади в София. Интересен проект, но вместо да поработи върху обосновката, която всъщност е това, което ме притеснява (има ли място, хората съгласни ли ще са да върви влакче по първите етажи и да им гледат в апартаментите, партерните апартаменти ще станат ли негодни за живеене) авторът (който твърдеше, че е автор на дизайна на „Правец“ 82) си беше играл да проектира столовете в чакалните. Дизайнерски приоритети ;-)

Отстрани вървеше странна изложба, чийто смисъл не схванах особено. Но вече ви казах, че плакатите ми дойдоха твърде много като за фестивал на дизайна.

 Това обещаваше да е интересно - резултатите от работилницата по неонови надписи. Дизайнерите са минали през целия процес, но за съжаление никой от тях нямаше дар слово и нищо смислено не разбрахме за процеса на правене на такива надписи, освен че е интересно и трудно. Аз научих, че червените надписи са от неон, а разноцветните - от аргон.

На другия ден отидох в Бетахаус , за да видя изложбите. Горното е част от изложбата „На море в Хърватска“. Възхитен бях, защото имаше хитри и оригинални неща. Горе - традиционните трикраки столчета, с допълнителна облегалка.

Панорамни огледала – можеш да наблюдаваш улицата (или морето), без да ставаш от стола си. Сигурно много се търсят от баби-клюкарки, които ги болят кокалите да стоят по цял ден на прозореца.


Най-голямото огледало.



Скара, направена от половин буре за бира, която се окача отстрани на лодката (гениално!)

Другата изложба, на един немски дизайнер. Елегантни нещица, но стилът не е моят.

Бетахаус, която се помещава в сградата на старата телефонна централа на ул. Крум Попов (аз съм стар, ей, влизал съм вътре още когато тракаха релетата!) е споделен офис, тоест място, където можеш да отидеш да работиш, без да се занимаваш с наеми, сметки, хазяи и тн.. Плащаш си на ден, или взимаш по-големи пакети, носиш си лаптопа и действаш. Готови са да приемат клиенти. Ако помните, на TEDxBG имаха презентация на странен български ;-)

Кафенето е почти готово.

Аз се притеснявам единствено от климатизацията – колко ще е комфортно да се работи вътре в горещите летни дни.

Купонът при откриването беше як, но снимката виждате в самото начало (още е светло и не са дошли всички хора). 

Накрая имаше толкова хора отпред да пушат, че едва се измъкнахме на улицата.


Тревната линия била част от някаква рекламна кампания, но и тук си личи леко невнимание към детайла – трябва да възложат на някого да полива тревичката, че беше започнала да съхне (вижте разликата в цвета на стената и долу)

Днес в Южния парк имаше музикален фестивал, но публиката беше доста рехава (хората гледат мачове, все пак), освен това нямаше тоалетни, поради което трябваше да се бутам в храстите, където ме налазиха гадинки.


Предишният ми материал за Sofia Design Week тази година

И от минали години 2011, 2010

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)