неделя, май 27, 2012

Европейското по естрада

Не съм очаквал, че ще ми се случи да напиша нещо за Евровизия.

Обикновено пропускам това чутовно събитие, използвам няколкото часа по някакъв друг начин, но тоя път съвпадна с почивните ми дни и с решението ми да не пипам много компютъра... И като не пипаш много компютъра ти остава прадядо му – телевизора.

Аз съм от хората, които помнят, че Евровизия всъщност е музикалното НАТО, което обединяваше западноевропейските страни, а Интервизия беше съветския отговор, в който участвахме и ние и незнайно как попадналата Финландия.

Дойдоха промените, Интервизия изчезна, а България беше включена в заветната троица, доказваща нашата принадлежност към цивилизованите народи – НАТО, ЕС и Евровизия.

Вторият живот на Евровизия след 90-та година се дължи на няколко фактора:

– политически. Някои държави, създадени след 1990-та, много искат да има повечко събития където могат да си показват знамето и името и там Евровизия беше взета на въоръжение като мощно средство за национално строителство.

Когато не можеш от държавата си да направиш бонбонче като Словения, прибягваш до по-евтини методи, като участие в Евровизия.

Сигурно ви е убягнало, че всички наричаха Македония „Бивша югославска република“, а македонците и българския преводач избягваха тия езикови усложнения.

– пазарен. Музикалният пазар, както многократно съм споменавал, вече е напълно неадекватен на съвременното общество и се движи по ретроградни закони (за които скоро ще стане дума, заради промените в Наказателния кодекс, които ще вкарват в затвора за „пиратство“). 

На Запад, където има музикален пазар, участието в Евровизия е излишно усилие – публиката не е тази (кой там гледа обществени и държавни телевизии), стиловете не са тези, регламентът е смешен.

На Изток обаче, много изпълнители и продуценти, особено от държавички с неразвит пазар, гледат практично на нещата и знаят, че Евровизия може би е единствения шанс да се покажат пред няколкостотин милионна публика. 

И затова шият тоалети и пишат песни, които може и да не са им съвсем в стила, но искат да използват шанса.

И понякога има попадения – като любимите ми Здоб Ши Здуб.




– спортен (който се припокрива донякъде с политическия). Няма съмнение, че е много по-ефективно, вместо да водиш война с дадена държава, само за да покажеш, че повече те бива, да я биеш в някое спортно състезание. 

Индустрията на социалистическия спорт, например, произвеждаше само национално самочувствие.

Защото нали, индустрията, селското стопанство, доходите го сваляха...

Осмисляне на резултатите от тазгодишната Евровизия във връзка с неприемането на България в Шенген

Та пускам аз телевизора, и за моя огромна изненада всичките изпълнителки едни млади, едни дългокраки, с едни ефирни тоалети... сърце не ти дава да смениш канала.

Усетих се таргетиран.

После някой ме писа дали съм гледал на 16:9, защото той се бил объркал в началото и като сменил, всичко се оправило.

Погледнах – аз такава грешка няма да допусна. До края си ги гледах на 4:3.

Песните бяха приятни, но сега се напъвам да си спомня поне една и не мога.

Трябваше ли Софи Маринова да ни представя, песента беше ли и хубава, ботушите, прическата, сценографията...

И най-вече – имаше ли антибългарска кампания?

Вие променихте ли си мнението за грузинците, холандците, гъркините или италианките след снощи?

И аз не.

Бъдете сигурни, никой вече не помни коя беше, какво пя и как изглеждаше българската изпълнителка.

Финалното гласуване няма как да го пропусна, което е социологическо проучване в реално време, комбинация между избиване на национални комплекси, робуване на предразсъдъци и реални качества на песните.

И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия.

А ако някой се вълнува от това, кой кого обича по национален признак, препоръчвам този математически анализ, който някой, с много повече време от мен, си е играл да напише.

Ако не можете да разберете статията или не ви се чете – анализът стига до извода, че на всички шансовете са около 50% да стигнат до финала... блоковото гласуване има роля, но не решаваща.


Карта на Евровизия приятелството. картинката е от същата статия

PS. Не ми дреме за Шенген.



четвъртък, май 24, 2012

Ама поне ползвайте фотошопа бе.

Спас е коментирал падането на един от мостовете над Струма при Петрич. Там има кратка професионална експертиза, която ми е интересно дали ще направи впечатление поне на една медия, за да започне сериозно разследване.

Случаят е скандален, откъдето и да го погледнем – в мирно време държавата да изглежда като след бомбардировка.

Има паднала кола в реката и изчезнала, има и ранен човек.

Министър Лиляна Павлова е заявила:

 „Има преливане на река Струма. Реката е влачила много тежки дървета, които са били с голяма скорост, отнесли са моста. Вече е изграден и направен обходен маршрут, няма населени места без достъп“



Много моля да погледнете снимката, (направена от екипа на  DarikNews.bg, Благоевград) , и да кажете според вас:

1. Виждате ли следи от преливане на реката?

Например, че подпорите донякъде поне трябва да са се окаляли от прелялата вода? Или те са били измити с маркуч и препарат за идването на министърката?

2. Вижте колко свежа и права изглежда тревата, през която трябва да е минал потопа.

3. Виждате ли дънери, или поне едно излишно клонче на снимката? Всичко е разчистено, така ли и клончетата също?

Ето за сравнение, снимка на прелялата Камчия от 2010г.




Очевидно е, че Струма е една много по-културна и възпитана река.

Някой помни ли, че преди година и половина, при предишния министър, шофьор падна в Струма заедно с камиона си при опити да се укрепи брега?

Разбра ли се кой е виновен?

PS. И Биволъ задълба в темата.

сряда, май 23, 2012

Пиши на кирилица и се набутай

С удивление наблюдавам кампанията „Пиши на кирилица“ на БНТ, която се подкрепя и от моите приятели от „Аз чета“.



Аз пиша SMS-и само на кирилица, така че принципно одобрявам идеята български да се пише на кирилица, но смятам, че се чука на грешната врата.

Одобрявам идеята, а цялата философия на кампанията не я одобрявам.

Проблемът е там, че съобщенията са ограничени на дължина. Принципно, до 140 (134) символа, но само на латиница. На кирилица, това са са 64 символа.

Това се дължи на факта, че латиницата се предава директно по канала, а кирилицата трябва да се кодира, така че една кирилска буква „харчи“ по два символа от разрешените.

За съобщения под 70 символа няма значение, но съобщенията между 64 и 140 (134) символа стават два пъти по-скъпи за тези, които ще се впечатлят от умилителната кампания на БНТ и ще проявят родолюбие.

И вместо да се лобира за инициатива, която да изравни цената на символ както за кирилица, така и за латиница (което означава да се бръкне директно в джоба на мобилните оператори и може би заради това националната телевизия се разсейва и гледа някъде в тавана), хората биват съветвани, че всичко това било неизбежно и просто недостатък, който сме си натресли още с инсталирането на продукта на Кирил и Методий и толкова.

Голяма реклама на кирилицата пред младото поколение, няма що. Комплекс за малоценност за цял живот.

Вместо това се вменява вина на обикновените потребители, че не са достатъчно fe6an за празника.

Защото знаем, че най-сладките кампании са тези, в които потребителите сами са си виновни.

Към въпроса може да се подходи и по друг начин – ако SMS технологията е толкова ограничаваща за ползване на кирилица, дали не трябва да минем на друга технология въобще?

SMS e архаична и силно ограничаваща технология (тая година става на 20 години!), която отнема нищожен ресурс на мобилните оператори, но цените на символ са космически (извадете калкулаторите!) и може би трябва да се направи инициатива да се смени технологията на текстовото съобщение по мобилна мрежа въобще в България.

В Япония са решили кардинално проблема – вместо SMS си пишат имейли. Да сменим технологията и ние и да свалим тези чудовищни цени?

Ето, това ми се струва че е кауза, достойна за национална обществена телевизия.



вторник, май 22, 2012

Най-странната щета от земетресението

Снощи, когато друсна и започнаха да падат разни предмети, най-същественият беше един буркан с кафе, който падна на плочките и капачката му отхвърча, но той самият не се счупи. 

Половината кафе се разсипа. 

Реших да не пускам прахосмукачката посред нощ, а да обера кафето на сутринта, за да не събудя някого. 

Точно преди да заспя, ми мина през ум, докато слушах захлопващите се врати и приказките на стълбището, че май съм единственият който смята толкоз бързо да заспи...


Тази сутрин се изкъпах и кафето ме изненада с друго агрегатно състояние.

Почистването беше по-дълго и значително по-неприятно ;-)

Така е, ако си забравил какво си учил за хигроскопичните вещества в училище...

понеделник, май 21, 2012

Марката търси глава

Един човек ни разказа приказка за лош цар и лоша царица, които искали да живеят на държавни помощи и които държали в окови доброто седесе.

А „доброто“ седесе, веднъж щом се отървяло от тях  щяло да „вдигне глава“ и да „предложи ясни тези“ и всички страхове щяли да „останат в миналото“.

Тази интрига успя.

„Доброто“ седесе се отърси от оковите и тъкмо да предложи „ясни тези“, усети че нещо му липсва – няма глава!

Затова спешно търси лидери с анонимна обява във вестника.

Тоест, то в момента лудешки подскача като пиле, на което са му клъцнали органа за мислене и му остават още няколко скока докато му оскубят перата.

Е, има една глава на пазара, която може да му се пришие спешно, но за съжаление това е неособено умната и отдавна овехтяла глава на президента Стоянов.

Но пък, точно в момента, президентът Стоянов също е узрял за идеята за трансплантация.

Така че трансплантация вероятно ще има.

Само че, малко се съмнявам в резултата от присаждането на увехнала глава върху мъртво пиле.

Бойко Борисов каза, че от СДС би си запазил марката, и ето – Марков пази една марка.

Тоест, перушината за една синя възглавничка.

На това филолозите му казват, че са намерили общ език.

PS. Глава, перушина – може да се получи един чудесен препариран ловен трофей.








петък, май 18, 2012

Среща при Меглена Кунева

Тази среща беше замислена преди доста месеци и доста пъти се отложи, но сега ѝ дойде времето.

Заедно с други хора, поддържащи блогове, се срещнахме с Меглена Кунева.

Допълнително, любопитството ми беше подхранено от презентацията на Йордан Жечев на TEDxBG 2012, който не пестеше суперлативи за това колко е гот да правиш кампания без пари, но пък всичко да ти разрешават ;-)

Тогава ми се стори, че Жечев малко прекрачи границите на добрия тон, вкарвайки твърде много политическа пропаганда в лекцията си.




На срещата с бившата еврокомисарка бях дошъл с обичайната си задача – да разбера повече за новия човек в българската политика (или по-скоро за познатия политик в ново качество), още повече, че на първи тур на президентските избори гласувах за нея.

Започнахме със собствените си представяния и с това – кой за какво се бори. Аз разказах за този блог, както и за скромните ми усилия в областта на защитата на цифровите права.

Бързо се завърза дискусия за интернет – как променя живота, за апетитите да се контролира тотално онлайн пространството и за намеренията на властта да се намесва в личния живот на гражданите. Какво трябва да се направи в тази област в България, за да се получи възможно най-голям позитивен ефект върху икономиката и обществото.

Госпожа Кунева обеща документални свидетелства за процеса на подготовка на АКТА в ЕС и реакцията от страна на България.

Чакам ги с интерес.

Защитих тезата, че най-важното е да се отворят данните, произвеждани от администрацията и да спрат всякакви посегателства върху цифровите права на гражданите. Като гаранция посочих, че дори трябва да се отиде до конституционна реформа, ако е необходимо.

И тук се получи лек спор между присъстващите ;-)

Меглена Кунева предприе тактиката на Кристалина Георгиева – първо да слуша, а след това да говори, но аз държах да задам моите три въпроса и успях да ги вмъкна някъде след средата на разговора –

1. Къде тя поставя границата между партийно и гражданско?
2. Коалиционната политика – с кого да, с кого не и какви въобще са критериите, по които ще прави коалиции?
3. Каква е позицията ѝ по цифровите права и демокрацията в Интернет.

Тя отговори следното:


1. Смята да запази движението „България на гражданите“, което трябва да развива широка гражданска дейност.

Партията трябва да стане просто по-висок етаж, острие на едно много широко гражданско движение. А това гражданско движение играе ролята на морален борд, което да не позволява на партията да се изражда.

2. Другите партии твърде рано са започнали да я слагат в коалиции, още докато не е била много сигурна какво да прави.

„Аз лично се колебаех какво да правя. Дали да не останем като движение още четири години, пък да видим после.“

а за принципите на коалирането:

Няма да правя коалиция с партии, които мамят на избори. Точка.

Изрази учудване, че ГЕРБ вече заявили, че ще напаснат процентите си с нея, защото била европейка, а те всъщност не са я видели още какво мисли.

За каква европейка я мислят – европейка като Меркел или европейка като Оланд?

3. За цифровите права.
Предпочита да има саморегулация, а не всичко да минава през законодателството.

Даде пример с производителите на електронните игри, които сами са решили как да категоризират игрите си за потребители на различна възраст и това спестило пет години законодателен процес в Европарламента.

Другите участници я питаха за начина, по който ще се финансира партията и и как ще се опази от безпринципни хора, които ще влязат в партията ѝ.

Финансирането - няма никакъв шанс, освен с дарения.

За кадровата политика, предпочита първо да се доверява, а да не изпада в параноя.

Разказа, че наследила преговорния екип за влизане в ЕС от Владимир Кисьов и повечето от тях и до ден днешен работят в европейски структури на високо ниво.

Говорихме още за доброволчеството, за референдумите, за усещането за общност в България.

Единият час, определен за срещата, първо се превърна в два, а после бързо свърши, и много неща останаха недоизказани.

Много се надявам да има развитие, особено по обещаните неща за ACTA.

четвъртък, май 17, 2012

Чудесата, които те чакат в Македония

Сега, сега е моментът, човек да близък до властта архитект, режисьор или някакъв друг творец в Македония.

Световните правила за правене на такъв тип кампании прашасват в някое кьоше като твърде ограничителни.

Творчеството е развихрено и не знае прегради. Единствено се чудя, чужденците които видят тези клипове, колко биха били мотивирани да ползват услугите на македонския туризъм.

Аз съм ползвал услугите на македонския туризъм и въобще не е толкоз зле. Направо не мога да повярвам колко лоша услуга прави правителството на собствените си предприемачи.

Взех клиповете от блога  Баба ми Траянка


Македонската хазяйки



Македонска Продавачка на пазар


 Македонски езерен келнер 1


 Македонски езерен келнер 2



Македонски таксиметраджия



Как да свикнем с шумната музика нощем


Македонски мачо

 Смятам се за човек, отворен към новото и към оригиналните рекламни похвати, но тази камапния за мен доказва единствено, че парите на македонския данъкоплатец се харчат без никакъв контрол, да не говорим за вкус. Симптом на същата болест, за която вече говорих.



сряда, май 16, 2012

На избори в Кюстендил

Отдавна не бях участвал в избори. Бях член на СИК през 1990г, на първите демократични избори, а също участвах в СИК през 1996 на местните избори, така че бях любопитен да науча какво ли се е променило междувременно.

Получих покана за наблюдател от Института за развитие на публичната среда.

Това, което трябваше да разберем, беше следното – дали някой си е взел тежките поуки от изборите през есента. Все пак изборите в Кюстендил бяха касирани заради тежки нарушения, т.е. сега се очакваше това да са избори за пример.

Усетихме предизборната обстановка още с влизането в града, макар че не беше точно такава, каквато очаквахме.

Кюстендил ни посрещна със слухове, че някой си Шамшала (лицето е познато на редакцията) го били пуснали временно от затвора да агитира и после щяли да го приберат обратно. Не се оказа истина.

Градът не беше облепен с плакати, нито пък на централния площад се провеждаха митинги. Единственото изключение беше рекламно бусче на Атака, което ни бомбардираше с патриотичен рок и с ето тези листовки.



Някъде в Европа задрасканата джамия на партийна листовка може да вкара в потрес цели общества, но тук си се знаеме и на всякакви номера сме си свикнали.

Първия признак на предизборна борба е на главната улица, където повечето партии и коалиции, участващи в изборите, бяха наели временни щабове.

Вторият бяха Мая Манолова и Стефан Данаилов, които заедно с ТВ екип, бистреха политиката на едно от заведенията в центъра.

Третият признак е разнообразната безплатна преса, която стои на безплатни щандчета по главната, както и се раздава на ръка от разпространители.

Рекламни лукчета – отлична идея!


Ако се зачетем във вестниците, виждаме две реалности, които почти нямат допирни точки.

Освен това не изглежда като че ли има избори за общински съветници, а като че ли Петър Паунов и Цветан Цветанов се кандидатират за президенти.

Според едната медийна реалност Кюстендил е град на ръба на фалита, а според другата е процъфтяващ регионален център, в който се правят много неща за хората.








Вторият ни ден беше предвиден за обучение.

Обучението се проведе в Хотел Спа Стримон, който ако бъде засипан днес от пепел от инцидентен вулкан, спокойно може да бъде изровен след 2000г. от едни бъдещи археолози, които да заключат, че са попаднали на безценен експонат на „барока на прехода“.




Всичко си има този хотел – лого с коронка, ограда от ковано желязо, лъскави тапети, изящни мебели, леопардови плочки в тоалетните и безсмъртни картини в коридорите.



Ако бях на мястото на Рашидов, щях да се замисля дали има смисъл да се прави „Българският Лувър“ в София.

В Кюстендил вече са го направили!

През времето, през което не съм правил избори, процедурите доста са се умножили и защитите срещу манипулация на процеса доста са се усложнили.

На всяка стъпка се пишат протоколи, слагат се печати и т.н. Членовете на секционните комисии част от процедурите ги пропускат, а част просто не ги знаят.

Изборният ден започна рано-рано. Имахме за задача да отворим по една изборна секция, т.е. в 6,00 да се появим в избрана от нас секция, да си покажем удостоверението, да наблюдаваме процедурата и евентуално да докладваме за пропуски и нарушения.

Разбира се, трябваше и добронамерено да напомняме на комисията, ако допуска някаква грешка.

На мен ми се паднаха „скучни“ секции, т.е. места, където не се очакваха никакви изненади и единствените нарушения бяха от формален характер – разлепяха се бюлетините от кочана (а не трябваше), застъпниците и политическите представители не носеха баджове (табелки), и прочее...

Навсякъде комисиите бяха в пълен брой – от 9 човека, което е малко множко за избори с очаквана ниска активност. Обяснявам си бройката с възнаграждението, което не е никак малко за град като Кюстендил.

Проблеми се очакваха в ромската махала. Вероятно, за да се избегнат измами, администрацията беше махнала секциите от махалата и ромите трябваше да гласуват на различни места в града.

Това пък им създаваше проблеми, защото хем трябваше да ходят по 2-3 километра до секциите, където са разпределени, хем на много места избирателните списъци пред секциите бяха скъсани и те не можеха да се ориентират къде точно да гласуват.

Не съм много убеден, че това е правилно и честно.


Прекарах деня в совалки между секциите, междувременно научавайки много интересни неща за града.

Първи любопитен момент – т.нар. „забранителни списъци“ са изключително дебели в Кюстендил. В една от секциите, които трябваше да наблюдавам, имаше около 500 избирателя в редовния списък и около 400 в забранителния!

Как се получава така?

Голяма част от избирателите са тези с „две имена“, както казват кюстендилци, т.е. граждани на Македония и Сърбия с двойно гражданство, които са регистрирани в града.

А някои адреси са истински рекордьори с десетки „пребиваващи“.

И въпреки, че с хиляди са регистрирани там,  (почти) никой от тях не живее там и по никакъв начин не допринася към общината, което е тъжно.

Изборният ден се разви сравнително нормално, а екшънът се случваше не там, където бях аз.

Например депутатът Чуколов от Атака влязъл в една от секциите, седнал на стола на председателя и обиждал застъпниците, наричайки ги с имена на националности от близкия Изток. Когато се опитали да го изкарат с полиция от секцията, той се направил на невинна жертва:


Вторият случай е с гласоподавателка, която живяла в Италия известно време, на предните избори гласувала без проблем, но отишла на екскурзия до Босилеград и попаднала в забранителния списък:


Третият случай са събитията в ромската махала, които биха могли да се развиват в произволна бананова република по света ( блестящият репортаж за capital.bg е на Иван Бедров, който беше част от нашия екип)


През цялото време нашият екип от 15 наблюдатели към Института за развитие на публичната среда споделяше в реално време чрез twitter и фейсбук случващото се на терена.

Какви бяха резултатите?

Политическата сила на досегашния кмет Петър Паунов спечели безапелационно изборите, а изненадата бяха ГЕРБ, които тотално се сринаха и получиха почти равен резултат с РЗС и ЛИДЕР и ще имат четирима съветника в 37-членния Общински съвет.

Иронията на съдбата е в това че, заради партийни въртележки, мнозинството хич не е сигурно и са възможни всякакви пазарлъци.

И това след клетви от МВР, че ще пази черешовата реколта, след кръгла маса „Проблеми и мерки за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и пожарната безопасност при прибиране на селскостопанската продукция“, подкрепа за строителството на църква в с. Ябълково (и Цецо е консерватор, ей!),  откриване на детски спортни турнири, получаване на икони от кмета на братски Босилеград и прочее отлични новини (босилеградският кмет с прическа за милион долара).

Да не забравяме сцената на балкона между Ромео и Жулиета.

Сцената  Цецо агитира от червен камион, не мога да открия никъде на снимка.

Не съм историк, но мога да се закълна, че в Кюстендил никога досега в своята история не е имал такава чудовищна концентрация на добри новини. Превъртете малко страниците в Дарик.

Например – Учениците от ОУ “Ильо Войвода”- Кюстендил са най- добрите млади пожарникари в областта

Аз лично никога не съм се съмнявал в таланта на тези деца.

Ромската махала гласува масово за БСП.

Има вероятност ГЕРБ да обжалват резултата от изборите заради сгрешена бюлетина, чиято изработка доминираната от тях ОИК трябваше да контролира. 

В бюлетината пише КП „ГЕРБ“ вместо ПП „ГЕРБ“, а е и сбъркано едно от имената на кандидатка за съветничка от БСП.

Между другото, приказките за това как изписването на Х със син химикал в бюлетината, ще реши проблема с купуването на гласове, се оказаха силно преувеличени

СДС декларираха резултатите за голяма изборна победа и лично аз смятам (макар че никой от познатите ми не ме подкрепя), че именно тази победа даде сили на противниците на Синята коалиция в СДС да разтурят синия съюз.

Но за тази драма ще стане дума някой друг път, както и за другите неща от този наистина интересен град.

А какъв е генералният извод?

За избори, касирани поради процедурни нарушения, това не бяха добре организирани избори.

Все пак, когато човек се явява на поправителен изпит, поне научава кои са най-грубите грешки, които не бива да допуска... И поне малко се учи.

Изборният кодекс е оръжие в ръцете на този, който държи властта и оръжие за мачкане на опозицията. А в Кюстендил властта не се държи от ГЕРБ.  (на същото мнение за Кодекса като Емил Спахийски съм)

Добър анализ на изборите на Полина Паунова в mediapool.bg

петък, май 11, 2012

Диктатура на кича

Живеем в кичокрация, т.е. в диктатура на кича.

Доскоро мислех, че това се дължи на някои професионално-биографични особености на сегашната власт, които произвеждат кич просто по дефиниция.

„Ремонтът“ на Южния парк постепенно го превръща във визуална повръщня, украсена с нови пейки и здрави лампи. 

Човек криво-ляво спира да забелязва всичко грозно, но защо е необходимо? 

Най-кичозните плочки на света хармонират с кича на новостроителството (вход на Южния парк откъм бул. „Витоша“)

А на тези столове е невъзможно да се седи дълго време, защото са със седалки от идеално полиран бял мрамор, по който хем се пързаляш, хем ти се сплесква задника.

Вбесен съм от подмяната на каменната облицовка по бул. „Черни връх“. Това е облицовка, която може да издържи векове, а не плочки, които се похабяват от ходене или дори от паркиране. На практика камъните са вечни и изискват само леко пренареждане отвреме-навреме. А понякога дори и това не изискват. Виж оградата вдясно от стълбите, която изглежда по същия начин както откакто се помня (а това са 30+ години). Имам подозрение, че е от 30-те или от 40-те години на 20-ти век.

Милиционерската кичокрация изтръгва старите облицовъчни камъни, които създаваха неповторимата физиономия на булеварда, за да ги заменят с безлични бетонни блокчета (вляво).


Камъните не са били натрошени и изхвърлени. Милиционерите да не са прости, бе!



 Ето ги, наредени на палетите, готови да отпътуват от общото достояние към нечий частен имот. Чудя се каква ли е разликата в цената на бетонните лайна и старите плочи.

Когато бях малък, всички тротоари в нашия квартал бяха покрити с такива камъни. Имаше също бели къщички с червени покриви и зелени огради, точно както ги рисуват по картинките.

По едно време забелязах, че след всеки ремонт на улицата, облицовъчните камъни от тротоара изчезват и на тяхно място се появяват грозни квадратни плочки тип „вафли“, които за няколко години ставаха на парчета.

И така докато кварталът заприлича на всички такива социалистически лайна наоколо.

Тук-там по дворовете на къщите в центъра има запазена такава настилка.


Когато милицията поръчва кич за себе си, можем просто да им се посмеем, въпреки че го поръчват с общи пари. И това че ДАНС ни излагат колективно, също мога да преглътна.

Но когато ми предлагат да прекарам голяма част от живота си в грозна среда, че и искат да им благодаря за това, НЕ БЛАГОДАРЯ.

И то ако са само едни плочки, с мед да ги намажеш. Ами чудовищното метро? Покажете табелките за ориентация на някой разбирач, моля ви, и искайте мнение. Там безобразията не са от вчера.

Писнало ми е от сиромашки плач, „Ама какво като е грозно, важното е, че го има“.

Не, не само това е важното! Важното е и да е красиво и всички да свикват с хубавото! Хората да си вдигат критериите! И децата също!

Каква е цената на дизайна в сравнение с общата стойност на проекта? Или плащаме като за скъп дизайнер/архитект, а получаваме най-евтиния?

Докато мислим само за това, което го има, без да се интересуваме дали е в хармония с нас и със средата, ще си останем клети сюромаси!

Подобни са критериите на свинете към храната.

Мила местна власт, заврете си ги новите бетонни плочки знаете къде.





четвъртък, май 10, 2012

Извън НАТО и ЕС, дните на Македония са преброени

Днес присъствах на много интересна лекция в аулата на СУ – лекция изнесе бившият македонски Министър-председател Любчо Георгиевски.

Няма спасение от македонската тематика ;-)


Георгиевски направи следните изявления:


  • Извън НАТО и ЕС, дните на Македония са преброени; (ако на някой му трябва точен цитат, ще дам)
  • Проблемът с Гърция е от изключително значение – Гърция води ирационална политика, но не по-малко ирационална политика води Македония.
  • Изключително важно е, че България досега водеше разумна и рационална политика към Македония и не тръгна да ровичка в миналото.
  • Нищо трагично няма в названията „Северна Македония“ или „Горна Македония“. Тези имена не накърняват македонската същност.
  • За съжаление, сегашното правителство вече 3-4 изборни цикъла печели с обещанието, че няма да промени името.

Любчо смята, че до края на мандата на ДПМНЕ, още 3 години, Македония няма да тръгне по пътя към ЕС и НАТО.



Сега не е 2001г и няма време за чакане.


  • Стигна се до много опасно положение – Черна Гора, Хърватско и Сърбия задминаха Македония по пътя към НАТО и ЕС, и Македония рискува да остане в пакет с Босна и Косово – държави, чиято държавност е поставена под въпрос.
  • НАТО и ЕС са единствената гаранция за македонската държавност.
  • Букурещ 2008г беше най-големият шанс на Македония. Тогава Македония беше възприемана като жертва на гръцката политика и симпатиите бяха на нейна страна. А сега Македония не се възприема като жертва, а като проблематична държава.
  • В момента, като следствие от „тоталната ирационалност“ на македонската политика, симпатиите вече не са на страната на Македония, а етническите малцинства са силно раздразнени от „антиквизацията“.
  • Той посочи корените на „антиквизацията“ в гръцката пропаганда на Каравангелис в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
  • Сподели, че големите фалшификации на югославската историография бяха заменени от още по-големи фалшификации.
  • Защо антиквизацията се провежда сега?

Първо, заради страх от рушене на старите югославски митове от сближаването с България
Второ, като реакция на гръцката политика.


  • Нататък Л.Г. разказа за някои съвсем фрапантни явления в македонската наука, като прекръстването на „елинизма“ на „македонизъм“ в официални научни трудове.
  • Разказа и за промяната на демографската картина в Македония и за демографската катастрофа, обхванала етноса на мнозинството.
Лекцията беше страшно интересна, но озвучаването беше отвратително, а и от последните редове, където бях седнал, на практика не се виждаше нищо.


След приключване на официалната част, успях да се приближа до бившия премиер, стегнат в плътен обръч от журналисти, фенове (и охрана?)

Зад Любчо стоеше някакъв човек, изглежда от охраната и ми развали повечето кадри със замислената си физиономия, която се вижда зад гърба на Георгиевски.

Там успях да чуя отговорите на три въпроса:

Мнението му за разкриването на убийците в Смилковци:


Мнението му за Скопие 2014 и мястото на Македония в света:
 (виж и центъра на Скопие в развитие – декември 2006гмай 2010г, април 2012г и още април 2012)
Мнението му за бъдещето на Охридския договор и държавността на Македония:


Накрая Георгиевски предупреди, че протестите на етническите албанци, които утре ще се проведат в няколко македонски града, ще бъдат тежко изпитание за правителството.

PS. Ако сте пропуснали случайно, преди половин година Любчо даде страхотно  пространно интервю за „Наша ТВ“, предаването „Политико“. Интервюто е в три последователни епизода, всеки от тях разделен на по няколко youtube клипа.

Първа част
Втора част (първият клип)
Трета част (първият клип)



Без проблеми с комуникацията с Мамалев

Вчера ходих на моноспектакъла на Георги Мамалев „Разбираш ли ме правилно?“ в Студио 5 в НДК


Подлезът на НДК се ремонтира. Гранитните плочи се махат и на тяхно място очаквам приветлива оранжева теракота от по-евтината.  


Докато чаках на пилоните, станах обект на маркетингова кампания на Данон, за десерт с крем и черешово сладко. За малко да забравят да ми дадат лъжичка ;-)

Става.

Георги Мамалев ни дръпна едно приветствие, което не беше много ясно дали е част от спектакъла. Прикани ни да си купим книгата на неговия сценарист Весел Цанков „Блогът на местния идиот“ преди представлението.

Бих си я купил, ама защо да чета за нещо до болка познато ;-) Това е шега, разбира се.

Н. се жертва да си купи книгата, ще я прочете и ще даде мнение.


Помпата на Помпей – за тежкия живот на дейците на културата. Най-доброто от спектакъла.
Грижа за каменната култура, освен за металите.

Откъс:


Сваляч


Успял човек говори с журналисти – „Ей, журналистчето!“
Историята на хотел „Танк“. На ръба на халтурката

Евроинтегратор

Спектакълът е съставен от няколко хумористични монолога – някои по-добри, други по-зле.

Аз лично не мога да понасям сиромахомилската халтура тип НЛО, но имаше и други неща, които бягат от познатия модел.

Например за помпата на Помпей трябва да се види задължително ;-)

Напрежение!

На 21-ви май е последното представление на този моноспектакъл, а след това ще има нов и този няма да се изпълнява. Така че ако ви харесва Мамалев и не сте го гледали, помислете дали не трябва да го/се зарадвате като за последно.

Ние си намерихме билети през сайт за колективно пазаруване на смешно ниска цена.

Заслужава си.

Ето малко откъсче от новия спектакъл, който ще замести този:




сряда, май 09, 2012

На тежка македонска сватба

Този уикенд имах много важен ангажимент – бях канен на сватба в Македония.

Тръгнахме от рано-рано сутринта, което означава, че имахме нужда от редовни и големи порции кафе. 

Аз пих едно големо макиато.


Случайно попаднах на магия, която може да усмирява за часове буйни деца.

Загрявахме с общоукрепваща диета, полята с прекрасно винце.

Започнаха и танците

Няма истинска сватба без стрелба във въздуха

Отиваме да купуваме булка


Сделката беше успешна. Натоварихме стоката и пътуваме към Велес

Велес, старата част

Веднага в църквата, преди булката да е размислила.


Най-солидният свещеник 

Най-солидният сватбар

Църквата е прясно ремонтирана и изографисна

Момиченцата се оказаха по-сръчни в ловенето на подаръци ;-)

Ресторантът беше пълен и се виеха дълги хора.


Булката слага от тортата.

И следващият ден беше прекрасен.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)