сряда, април 25, 2012

Още малко при Александър

Защо е избран барокът като стил, с който Скопие да живее в 21-ви век?


Според Вангел Божиновски, архитект, всъщност македонците не дават на Европа барока, а си го прибират обратно, след като са го дали за няколко хиляди години на човечеството за временно ползване.

Това дава обяснение и защо точно барокът е избран да бъде символ на европейска метрополия, а не, да речем, модернизмът или готиката.

 В центъра на няколко места забелязах такива, внимателно брендирани будки за сувенири.

 Османското наследство, за разлика от античното, не е на мода.

 В центъра открихме къща с изящна архитектура и орнаменти, но разлистените брези отпред пречат на човек да се наслади на гледката.

 Паметникът на Тежкото хоро. Тежкото хоро се смята за традиционно в Западна македония и е танцът-символ на Македония.

 Това, което помислих за минаре в строеж, всъщност е постаментът на паметника на Филип II Македонски.


Старата скопска чаршия в началото е с повечко модни барове и други заведения.

На първото мегданче вдясно пък има няколко хубави бара и този джаз клуб, който е страхотно приятно място (а има и лесно достъпна тоалетна ;-))



Откъм мегданчето е входът към Капан Хан (Капан Ан), наистина вълшебно място

 По-нататък по чаршията има още бисери на османското наследство.

Чаршията завършва с този битпазар, около който има разположени няколко големи джамии. Действа като телепортиране в друга държава.

 Още едно бижу – стара метална чешма (кранът май е нов).

Шопинг център „Евтиния“. 
Гениално


Върнахме се обратно до моста и посетихме „Св. Димитър“. В църквата имаше ужасна тълпа от хора. Пред църковната ограда стоеше и петеес (ПТС, подвижна телевизионна станция) на телевизия „Алфа“.

В двора се изложих като християнин:
– Защо има толкова много хора, – питаме жената, която продава свещи.
– Вие откъде сте? – се интересува тя
– От София.
– Ами вие сте православни християни, как може да не знаете. Днес е Велики Четвъртък.
– Да бе, верно, – плеснах се по челото аз, – напълно бях забравил.


 Ето, можете да видите чудото в действие. Там, докъдето стига човешка ръка, ореолите и златните елементи от изображенията са светнали. Там докъдето не може, не са. И това ако не е чудо!

Целият двор е застлан със стари надгробни плочи. Някои надписи се четат, а други не.

За пръв път виждам църква, пълна с богомолци в Македония. Досега съм виждал само църкви, пълни с туристи и никакви местни, дори и попове.


В центъра си стоят и старите, иронични скулптури на градски жители. На мен лично повече ми харесват.

Разказът за Скопие няма да е пълен без новия музей на Холокоста. Скопие се гордее, че приютява един от четирите музея на холокоста в света.

Не знам как ги смятат, Уикипедия казва, че са около 20.

Входът е свободен. Когато ние бяхме вътре, бяхме единствените посетители.

На партера има инсталация с портретите на загиналите.

Също така, стар вагон с нов надпис „БДЖ“ и тематична изложба с картини по стените.

Вторият етаж е посветен на историята, живота и бита на евреите в Македония.


Политическият живот също. „Силен патриотизъм към османската татковина“

Най-горният етаж е посветен на трагичното събитие – на депортирането в концентрационните лагери.





Снимка на цар Борис има, снимка на Хитлер не забелязах.

Въобще музеят е модерен, отлично уреден и с отлична архитектура/дизайн

Препоръчвам на всеки да го посети.

В България рядко се говори за този неприятен епизод – депортирането на евреите от Македония и Тракия по време на Втората световна война. Моето мнение е, че трябва повече да се говори, да се изяснява ролята на България и на отделните български политици, да се изслушват другите гледни точки.

България живее с успокояващата мисъл, че е спасила своите евреи, а в Македония една от основните държавотворни тези е за българския Холокост на македонските евреи.

Тези две идеи ще се сблъскват често и с голям шум в бъдеще.

Нали не сте забравили, че предстои да излезе и „Трето полувреме“.

Следващ в посещението трябваше да е Музеят на македонската борба

С мраморните черешови топчета на входа. 

Но, така и не можахме да го заварим отворен в подходящо за нас време. А трябваше да се помъчим да влезем – казват че имало голяма колекция от восъчни фигури на известни исторически личности.

А Скопие има и отлично архитектурно наследство от епохата на модернизма. След чудовищното земетресение през 1963г, което срива до основи почти всички постройки, строени след Османската империя, по цял свят се организират хора, държави и организации в помощ на пострадалите. 

Голяма група световноизвестни архитекти проектират чисто нов център на града, с който той заприличва на една малка, балканска Бразилиа.


Сегашното правителство се срамува от това наследство и то ще бъде или покрито с барокови фасади, или просто ще бъде скрито от други сгради, които ще се строят пред него.


Централна поща.

В тази група е и Градският търговски център (ГТЦ), чиято големина, за разлика от новоградбите, е старателно прикрита от архитекти и градостроители.

И, за малко да забравя – това е сградата на Външно министерство, на чийто покрив се намираше статуята на Симеон Радев. Очевидно, от това разстояние никой не може да го различи от Теодор Рузвелт.

Аз не знам и колко хора биха ги различили двамата и от метър разстояние.

Очевидено е, че някой от самото начало е знаел, че на покривът ще се качи Симеон Радев, а после ще слезе.

Какво ли ще излезе от проекта Скопие 2014?

Колкото и да е парадоксално, аз смятам че чисто икономически проектът ще привлича туристи в Скопие.

Срещнах няколо туристически групи, които не спираха да щракат по недовършените строежи.

Което означава, че вложените пари вероятно ще се възвърнат, дори с корупцията.

Но дали точно този ефект е търсен?

В Европа е познат примерът на лудия крал на Бавария Лудвиг II, който е хвърлил всички пари на държавата в строителството на такива приказни замъци. Ефектът е, че днес в тях се изсипват тонове и тонове чужди туристи, които пък изсипват джобовете си в касите. Дори замъкът на Дисни е подобен на построения от него Нойшванщайн.

Пак стана ужасно късно и ми останаха още снимки, но ще продължа с разказа някой друг път ;-)


вторник, април 24, 2012

На гости на Александър

Преди седмица бях за 4 дни в Македония по работа и събрах впечатления от първа ръка от югозападната съседка.

До Скопие се стига горе-долу за толкова, колкото до Бургас, а това е смешно, при положение, че разстоянието е почти два пъти по-малко.

Пътят е все така лош, както обикновено, дори все повече се влошава, особено от македонска страна. Въпреки всички приказки за Коридор № 8 и необходимостта да се оправи пътя (думата магистрала дори не смея да я мечтая), да се пусне влак (по възможност, по-високоскоростен) и да се помисли за някаква крайпътни удобства, нещата са такива каквито винаги са били, само че леко амортизирани.

Големите държави си мерят не качеството на пътищата, а знамената.


Наистина, встрани от пътя, след границата, на няколко места се виждат нови железопътни мостове. Надявам се да е добър знак.

По пътя спряхме да хапнем в с. Ранковце в кръчмата „Чист ден“. Кръчмето е ОК и обслужването е мило и домашно, единствено гърмящият с някаква сърбохърватска чалгица телевизор  смущава идилията. Но пък когато е топло може да се хапва навън.

Кръчмата е покрай пътя, със зеления навес и македонското знаме отгоре. Лесно е да се разбере местната власт в чии ръце е.

Влизат европейски пари и вече са сменили дограмата. Отзад е паркиран чисто нов жълт ученически автобус.

Пристигаме в Скопие. Търговците вече добре са се ориентирали в ситуацията.

Пела е столицата на антична Македония

На площада вече ни чакат:
Цар Самуил.


Методи Андонов - Ченто.

Димитър Чуповски

Гоце Делчев и Даме Груев, за които ви разказвах предния път.
Информацията за Гоце е отпечатана на медна табела, за да знаят всички какъв е бил той.


Гемиджиите (по-познати в България като Солунските атентатори). В нашето семейство циркулират легенди за връзка с тази група, така че някой от тези в черно може и да ми е роднина ;-)

(това са легенди най-вероятно, досега не съм открил документални доказателства)

На заден план виждате няколко от знаковите сгради на „Скопие 2014“ – това отпред май ще бъдат архивът и археологическият музей. Надясно следват сградата на финансовата полиция, и най-накрая е новата сграда на  министерство на външните работи.

Точно когато пристигнахме се беше развихрил скандалът около статуята на Симеон Радев, който бил украсил Външно вместо Теодор Рузвелт.

Симеон Радев, който е родом от Ресен (град, по-популярен с ябълковите си насаждения в днешната република), в Македония е придобил незавидната слава на един от хората, разделили страната между трите съседни държави – България, Гърция и Сърбия.

Реално освен този (спорен) факт, за личността на Радев практически нищо не се знае в Скопие.

Дано скандалът помогне да се разбере повече.


Малко встрани и без никакъв надпис стои „Беседката на влюбените“ (ако кликнете ще видите статуята). Правителството мисли за всички ;-)


Пресичате историческия каменен мост на Вардар, който се сдоби с чисто нова историческа караулка.

Конникът, когото виждате (много конници!) е на (Петър) Карпош, водачът на въстанието през 17 век в Кумановско и Кривопаланечко.

Един поглед зад парадната фасада на проекта показва леко клаустрофобични пространства между сградите.

Вляво е Георги Пулевски, а зад него се виждат Музеят на македонската борба и в далечината, с медните покриви, театърът на крал Петър Караджорджевич, възстановен в малко по-голям мащаб от оригиналната сграда.

Мостът завършва със скулптурните групи на книжовниците.


Св. Св. Кирил и Методий.

Св. Климент Охридски и св Наум (Преславски) са отдясно.

На другия бряг на Вардара също е пълно със знакови сгради и символи. Тук, в непосредствена близост, са –

– Църквата „Св. Димитър“, където скоро се наблюдаваха чудеса;
– Паметникът на Скендербег, който е център на албанската идентичност на Скопие
– Старата чаршия,

и още няколко неща, за които ще ви разказвам отделно.

Скопие е европейска метрополия, защото си има и Триумфална арка.


Тя е натоварена с дълбоко значение –
– Самата тя  символизира триумфът на създаването (възстановяването) на независима македонска държавност;
– Украсена е със символи на македонската идентичност;


Този, най-горе, с боздугана е Крали Марко. Той присъства  и в известния видео клип.




Забравих да снимам по светло и Юстиниян Първи, който никой не можа да ми обясни какво прави в тая компания на исторически фигури, освен че за неговото родно място спорят Сърбия и Македония, защото е раждан някъде наоколо.

Не може да направиш купон, а да не поканиш съседа, за да не се сърди за шума.


Модерните фасади на централния площад се подменят с по-македонски такива, барокови.

И разбира се, главната забележителност е 20 - метровият паметник на Александър Македонски, който скромно се нарича „Воин на кон“ (още един кон!), ама всички знаят чий паметник всъщност е.

Както отбелязаха някои скопски медии, „С този паметник Скопие започна да прилича на европейска метрополия.“

Така е!


За да бъда съвсем искрен, фонтанът под паметникът е много приятен и привлича хората към себе си.

Ще трябва да довърша друг път разказа за Скопие. Първо, снимките станаха страшно много, а дори не съм стигнал до половината, второ и текстът се посъбра повечко, и трето – вече е страшно късно и ми се спи ужасно.

Очаквайте продължение!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)