вторник, януари 31, 2012

Оригинален начин да станеш за резил

Темата днес е ACTA.



Участвах в сутрешните блокове на БНТ и ьTV (заедно с адв. Емил Георгиев).

За да бъде преглътната по-лесно от обществото и да мине (по възможност) с по-малко скандали, ACTA се приема в голяма тайна.

В САЩ обясняват секретността с „национална сигурност“, както администрацията на Буш, така и администрацията на Обама. Очевидно, за тях свалянето на музика и филми е нещо като тероризъм.

В ЕС обясняват секретността с „ефикасност“, т.е. ще има твърде много „излишни“ дискусии, които ще забавят процеса.

За тия две позиции ще се изпише много, така че няма засега да ги коментирам.

Да видим ситуацията в отделните държави:

23.11.2011: Холандският парламент отхвърля обсъжданията на ACTA в секретност.

Германският правосъден министър поставя условие – ACTA ще се обсъжда само в условия на прозрачност и без вътре да присъства правилото на „трите удара“ (три пъти нарушаваш инт. собственост = спират ти интернета)

В България, нещата са оцветени с нашата неповторима национална специфика и селска хитрост:

16.11.2011 – На заседание на МС се взима решение за присъединяване на България към ACTA, Докладът е на Трайчо Трайков и е точно едно изречение: „става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права“

15-16. 12. 2011 - На заседание на Съвета на ЕС по селско стопанство и рибарство, Мирослав Найденов подписва ACTA. Въпросът е сместен между квотите за улов на риба и цитрусовите плодове! От този подпис следва препоръка към ЕС и страните-членки да подпишат споразумението. Пет страни не желаят да го подпишат, между тях Германия.

Трябва да оценим „гениалността“ на този ход – текстът се пробутва десет дни преди Коледа, между щайгите с портокали и щайгите с риба.

09.01.2012 – МС упълномощава посланик Тодоров в Япония да подпише.

26.01.2012 – Посланик Тодоров подписва ACTA от българска страна.

Да резюмираме – споразумение, което се отнася до телекомуникациите (министър Московски) се докладва от Трайчо Трайков (икономика, енергетика, туризъм) подписва се от министър Найденов (земеделие), и окончателният подпис слага посланик Тодоров, който е „на една ръка разстояние“ – в Токио.

За да защити позицията на правителството, днес на дискусията в БНТ се появи Георги Дамянов, директор на дирекция от Министерство на културата!

Цветелина Димитрова от Министерство на икономиката, енергетика и туризма, пък обяснява, че ACTA ще бъде подложена на обществено обсъждане, но сега, СЛЕД КАТО БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО СЕ Е ПРИСЪЕДИНИЛА.

Много навреме.

А къде е министърът, докладчикът, питам аз?

И накрая всичко това ще трябва да бъде прилагано от МВР.

На мен ми прилича на мафиотския метод за лоялност – всеки да бъде „окървавен“ с нещо в процеса, за да не може да се измъкне и да твърди, че е бил против, когато се е приемало.

Освен това, това споразумение уж е „победа“ за авторите, но такава „победа“, с която никой не държи да се гордее, и която се подмята като сираче между министерствата.

А не ви ли се струва че от екрана отъства някой, който иначе много държи да присъства в него? Който, например, си организира импровизирана пресконференция дори навръх Нова Година.

Ако искате да се ориентирате по-добре в заплахите, Пейо е написал много нагледен текст за ACTA.

Поезия от пластелин


– Диди, какво си направила?
– Снежен човек.


– А това какво е?
– Снежен заек.

– Дара, какво е това?
– Пиле.


– А това какво е, Дара?
– Змия за Диди.
– Ама защо змия?!
– Защото се прави най-лесно.

– Това е леглото на деди. Това отгоре е възглавницата.


– Това е гердан за мама.

– А това е химикалка за баба.
– На мен ми прилича на пергел.
– Какво е пергел?
– Ами такова, с една игла, за рисуване на кръгове. – показвам.
– Не, това е химикалка за баба, да решава кръстословици.


– Това, вуйчо, е за тебе. Можеш ли да познаеш какво е?
– Ъъъ, костенурка?
– Не. Това е електронна книга

Има предвид Киндъла ;-)

понеделник, януари 30, 2012

ACTA – поредното посегателство срещу свободата




Писах за SOPA и PIPA, два американски закона, които щяха да ликвидират свободата в Интернет. Временно те са оставени на рафта да отлежават.

Нe мина и седмица, и вече сме застрашени от следващия атентат срещу световната мрежа – Търговското споразумение срещу фалшификатите (ACTA - Anti-Countefeiting Trade Agreement).

Този път мафията на развлекателната индустрия постъпва по възможно най-подмолния начин – опитва се да въведе ретроградните си идеи чрез международно споразумение.

Международните споразумения са най-трудно контролираните от гражданското общество правни актове, които обаче ИМАТ ПРЕДИМСТВО пред родното законодателство, когато се разглеждат спорни въпроси.

Международното споразумение е ТАЙНО, защото правителствата ги третират като споразумение между търговци и третиращо ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА –

 „Ние тайно ви взимаме свободата, ама това е във ваш интерес.“

Наистина, националната Конституция има предимство пред международните споразумения, но аз, честно да ви кажа, не разчитам много на българския Конституционен съд, който в много случаи е показал виртуозни способности ДА ЗАОБИКАЛЯ закона.

Трябва да призная, че българският конституционен съд все пак определи за незаконни най-скандалните текстове от злощастната Наредба 40, така че ще видим.

Този международен договор се крие като срамна болест от обществото. Обсъжда се само под най-голяма секретност, подписва се тайно и далече от нас. Той ще има огромно влияние върху работата на Интернет, а следователно и върху всеки потребител и върху целия стопански, културен и обществен живот в развитите страни, и въпреки това, беше подписан (и от българския посланик в Токио, някой разбра ли?) без третираните от него въпроси да се поставят на широко обществено обсъждане.

Текстът на споразумението е обвито в по-голяма тайна дори от антитерористичните закони, така че какво предвижда той, можем да съдим от доста ранна изтекла версия, както и от думите на хора, които са си имали взимане-даване с него. Накратко:

– Доставчиците на интернет и производителите на електроника ще бъдат отговорни ако техни клиенти нарушават правата на интелектуалната собственост; (много е възможно тук да има смекчаване, но засега всичко е само слухове)

Сещате се, че за да си вържат гащите, горепосочените фирми ще ви подслушват и цензурират по всеки възможен начин, за да не попаднат под атака

– Обикновени потребители ще бъдат наказвани с глоби, затвор, конфискуване на компютри и забрана за ползване на интернет. (също има слухове за смекчаване)

– Премахването на защити от защитени файлове да бъде сериозно наказвано (тук също може да има развитие)

– Доставчиците да бъдат с имунитет, ако се съгласят да спират интернета на свои потребители, нарушаващи правата на „интелектуална собственост“ (и тук)

– Чудовищни глоби за открито „нелегално“ съдържание си остават, което означава стотици хиляди долари глоба за десетина песни, ако ви открият на компютъра.

Що се отнася до българската позиция, традиционно българското правителство заема възможно най-ретроградната и мракобесна позиция – най-големи ограничения, най-строги наказания (както беше в злощастната Наредба 40) и взимане на възможно най-непрозрачните решения.

В МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ОБСЪЖДАНЕТО Е БИЛО ТОЧНО ОТ ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ НА ТРАЙЧО ТРАЙКОВ И НИЩО ПОВЕЧЕ!

За да ни пробутат този тип законодателство, веднъж ни го маскираха като антитерористична дейност (Наредба 40), веднъж като борба с детската порнография (ЗЕС), а сега като борба с ментетата (ACTA).

Трябва много категорично да се възпротивим на ACTA, както в българския, така и в европейския парламент.

Реалната надежда е в конституционните съдилища на ЕС, за съжаление не и в България. Ние пак ще се влачим на опашката.

В страницата на сутрешния блок на БНТ можете да гласувате за подписването на ACTA като за най-значимото събитие на седмицата.

Още по темата:
При Нели Огнянова –
ACTA в Европейския парламент. Петиция;
Държавите от ЕС подписват ACTA в Токио;
България подписа ACTA;
Президентът Обама за ACTA (много се излага)
ACTA – инструмент за приватизиране на цензурата онлайн

При Пейо:
Докладчикът на ЕС за ACTA подава оставка;

Емил Георгиев:
Трудно за ДеACTAуване

Биволъ:
ACTA или какво подписа тайно България в Токио

Капитал:
Без неудобства. Присъединяването на България към ACTA;
На тъмно: България подписа спорно споразумение за следене в Интернет.

Енея Вородецки:
ACTA – Цензурата е ********** (тук има много допълнителни линкове)

Блогът на Юруков:
ACTA или как се обират човешки права

Информация от чужбина:
ARS Technica: ACTA text shows US caved in on Internet provisions;
Forbes: Final Draft Of ACTA Watered Down, TPP Still Dangerous On IP Rules


понеделник, януари 23, 2012

Който SOPA PIPA, от SOPA умира.



Вчера гостувах на две телевизии, за да си говорим за двата проектозакона, отнасящи се до регулирането на Интернет в САЩ – SOPA и PIPA.

Гостуването в „Отпечатъци“ е тук, от 13:35 нататък.

Участие в Bulgaria On Air
моето участие е от 15:30 нататък

Двата проектозакона са резултат от лобиране на могъщите бизнес-интереси на големите компании от развлекателната индустрия.

Важно е да се каже, че не всички компании в развлекателната индустрия са на тяхното мнение.

След въвеждащи красиви думи за творчеството и свободата, в SOPA и PIPA се атакува „неправомерното копиране“ и „неправомерното разпространение“, така, както те се разбират от праводържателите – т.е. изключително широко и с неясни дефиниции.

Мотивират с необходимостта да се спасят работни места и бизнес в САЩ.

Проблемът им е, че, с развитието на технологиите, копирането и разпространението на цифрово съдържание не може да бъде спряно или контролирано. Не може до всеки компютър, телефон или таблет да се сложи полицай.

И съответно, трябва да се избере кое е по-важно – архаичните бизнес модели на развлекателната индустрия (и то, не на цялата) или запазването на Интернет като единна свободна световна мрежа за обмен на информация.

SOPA+PIPA смятат, че свободният Интернет е по-маловажен от техните интереси.

Предлагат да изгорим одеалото, за да се отървем от бълхите.

Ако бъдат приети, мерките ще прехвърлят проблема от болната глава върху здравата, защото предлаганите наказания са:
индиректни – не се атакуват „нарушителите“, а техните „съучастници“ – интернет компаниите, които предоставят рекламни, разплащателни, хостинг и домейн услуги, както и социалните мрежи и търсачките, които помагат да бъде открито такова съдържание.
предварителни – първо се стреля, а после се пита кой е виновен. Потъпква се презумпцията за невинност. Очевидно, споделянето на съдържание е дейност с висока обществена опасност, еднаква с тази на тероризма.
групови, а не индивидуални. Заради един потребител на социална мрежа, публикуващ такова съдържание, цялата социална мрежа може да бъде спряна.

Подобна беше идеята в България (не знам дали се реализира), съседите от входа да бъдат солидарно отговорни пред „Топлофикация“, ако някой краде парно.

Или, гениалната идея на Цецо – да се забрани носенето на бензин в туби, за да спрат палежите на коли.

Нагледно се вижда как засилването на репресивните мерки в една нереформирана система не може да реши фундаменталните ѝ проблеми, а води само до влошаване на ситуацията.

Не са ли далече от нас тия драми?

Не са. В САЩ се намират основните елементи на интернет инфраструктурата, DNS сървъри, търсачки, социални мрежи, мрежи за реклама и разплащане.

Ако със съдебна заповед на американски съдия попаднете в черния списък на „нарушителите“, може да се оневините само след съдебен процес в САЩ. Може да си сметнете наум разходите и ефекта върху бизнеса ви.

Фирмите ще предпочетат да се презастраховат, защото евентуалните щети от грешка биха били трудно възстановими, което пък ще доведе до повсеместна цензура и слухтене, някой случайно да не вземе да дръпне някой филм.

Горкият Уорлик!

Оптимистично е,
че се случи нещо невиждано досега – големите в Интернет бизнеса, като Гугъл и Уикипедия, се опълчиха на готвените промени.

Досега, те предпочитаха да се приспособяват и да се договарят с агресивните праводържатели, но вече са стигнали до извода, че границата на възможните компромиси е премината.

А и от тяхната дейност май зависят повече бизнес и повече работни места, отколкото тези, които се опитват да спасят проектозаконите.

Стана време титаните да премерят сили.


неделя, януари 22, 2012

Шменти капели – дупка в дъното на БГ киното

Гледаше ми се български филм и отидох на „Операция Шменти капели“.

Ако Бойко Борисов можеше да пише сценарии на филми, то той щеше да напише сценария на ОШК.


Каменната глава на Влади Въргала проби дупка в дъното на бг киното, защото по-ужасна игра, по-тъп сценарий, по-измислен сюжет, по-елементарен хумор няма.


Филмът е толкова отчайващ, че го възприемам като нулиране на критерия. След този филм, всеки следващ български филм сигурно ще ми изглежда добър.




Хубавите неща:

– Първите няколко кадъра на Партийния дом. Много добре е докаран зловещият дух на сградата.

– Някои от сценките с мутри.

– Поведението на няколко от добрите български актьора на екран. Китодар Тодоров показва, че има потенциал за много повече.

– Джеки Стоев и Джони Пенков най-накрая с по-пълноценни роли във филм. За съжаление твърде малки. Действайте ей, докато са живи!


Ужасните неща:

– Всичко останало.

а по-специално –

– сиромахомилските телешки ридания за нещастния български народ;

– пълната липса на правдоподобни герои, случки, мотивации;

– профанизираният елементарен хумор на ниво буфосинхронисти;

– теорията за антибългарската кампания, пробутвана ни като заговор срещу нещастния български народ, и причина за калпавите медии, ниските заплати и ченгетата;

– с много напъване може да приемеш тъпотиите на екрана за сюжет

– с много напъване може да си представяш, че гледаш българския гай ричи

– с много напъване лафовете могат да минат за вицове, а вицовете за сюжет. абе не могат.

Едва си намерих билети на третия ред за филма (4 месеца и половина след премиерата). Салонът беше пълен с хора, които се смееха на най-тъпите смешки, а на умните майтапи (тук-там) мълчаха – или не ги разбираха, или смятаха, че не са смешни. От много време не съм усещал такова откъсване от родния ми български народ. Толкова пък, да нямаме нищо общо, не ми се вярва. Филмът имал капацитета да подобри рекорда на Мисия Лондон за най-гледан БГ Филм.

Ако ви се чете, ето малко цитати от медиите:

„Преходът в България не е пожелан от самата България. Както и навсякъде другаде, преходът е разработен много, много преди да дойде моментът за него. В други чужди лаборатории, които се занимават с подобни разработки. В България куфарчетата са символи на прехода. Просто защото няма толкова големи куфари. В България всичко се направи от хора, които ние не знаем дори как изглеждат. Повечето от тях нямат имена, които да вълнуват някого. Но все пак минаха 20 години. Би трябвало те да са се модифицирали. Да са в нови опции, в нови формули в тези лаборатории. Преди 11 години бях готов да покажа това, което сега виждате, но нямаше как. Ако тогава бях направил филма, сега можеше да се занимаваме със следващото поколение.  “ (Владислав Карамфилов)

Фолк певецът Константин бе заснет как гали гърдите на чужда жена, но това не предизвика ревност у неговата съпруга Надя. Причината е, че кадрите са част от новия български филм "Операция - Шменти Капели" на Влади Въргала“ (Новинар)

***
“Разказваме за отношенията в държавата през последното десетилетие. Със сценария търсех абсурда, а после всичко това се случи и стана истина“, разкрива пред изданието Въргала (kliuki.bg)
***
Филмът на Владислав Карамфилов - Влади Въргала "Операция Шменти-Капели" (shmentikapeli.com) спечели наградата на публиката на завършилия вчера 30-и фестивал на българското игрално кино във Варна.
Журито не го забеляза, но Въргала очевидно е последният човек, на когото това би направило впечатление. (Вести)
 Режисьорът Владислав Карамфилов-Влади Въргала пародира холивудското преминаване по червения килим, като прекара екипа си по ръчно тъкани черги. Момичета в народни носии посрещаха гостите с хляб и сол - още един ироничен поглед на постановчика.
До Стената на славата бе паркирана кола, надупчена от автоматични откоси, която се “самозапалваше” и бълваше пламъци на неравни интервали. Благодарение на ювелирната пиротехническа работа този хрумка се оказа напълно безопасна и за зрителите, и за “Арена Армеец”. Около автомобила артистично се въргаляха стотици гилзи.
Бутафорни представители на ГДБОП правеха опит да обискират по-засуканите дами от аудиторията. ВИП гостите начело с кандидатката за вицепрезидент Маргарита Попова и кметицата Йорданка Фандъкова пък бяха “призовани да се явят” с покани, оформени като призовки. Разпоредители, маскирани като “психиатри” в бели престилки, определяха диагнозата на всеки, като го отвеждаха до отреденото му място.
Голямо шушукане предизвика бившата адреналинка Жана, свойски гушнала под ръка едър господин. Чалгаджията Константин, чиито мускули му отреждат ролята на барета в “Операция “Шменти капели”, пристигна без съпругата си Надя.
Комедията с крими елементи показва българската действителност в смешно-уродливите й форми. Заглавието е вдъхновено от реплика на премиера Бойко Борисов. (Кристиян Ставрев)


Владислав Карамфилов направи цяла кариера и цял филм само с една роля.

петък, януари 20, 2012

Среща за революцията в Сирия

Вчера бях на среща със сирийската опозиция в България. Присъстваха блогъри и журналисти, а от сирийска страна бяха Азхар Ал-Омар, Мохаммад Саламат, Мохаммад Ал-Бармауи и Надя Хамами.

Те са членове на съвета на Сирийската опозиция в България, избран да работи през следващите три месеца (съветът се състои от 7 души).

Това е станало с директен вот на общо събрание на опозицията от 27 ноември 2011г.

В Сирия има още две опозиционни организации, които участват в революцията. Това са Свободната сирийска армия, състояща се от дезертьори от армията на Асад, напуснали заедно с оръжието си и Местните координационни комитети.

Целта на срещата беше да се осведоми българската общественост повече за събитията в Сирия, както и по възможност да се получи обществена подкрепа за каузата на революцията.

Друга цел е ОФИЦИАЛНОТО признаване на Сирийския национален съвет, чийто председател е Бурхан Галиун, сириец, родом от Хомс, преподавател в Сорбоната.


Едва ли ще успея да предам всичко, което се говореше на срещата, защото се казаха страшно много важни неща, но ще опитам да ги подредя някак.

Режимът на Башар Асад води война с народа си – пропагандна и със силови средства. Войната се води с изключително жестоки методи, напомнящи на практиките в СССР през 30-те години.

Външната сила, която подкрепя режима на Башар Асад е Русия и до известна степен Китай, който по-скоро блокира процеса на разрешаване на сирийската криза, отколкото да помага активно на властите в Дамаск.

Русия много трудно би се отказала от Сирия, защото:
– Сирия е добър пазар за руското оръжие. Русия доставя оръжие и в момента;
– В Сирия се намира единствената руска военна база на Средиземно море – Тартус.

Ако Русия отстъпи от Тартус и Сирия, на практика губи позициите си в Близкия Изток.

Сирийците подчертаха, че е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ България да се разграничи ясно от позицията на Русия. България трябва да докаже привързаност към човешките права и демокрацията, както и своята европейска принадлежност.

Пропагандната война на режима почива върху следните неверни твърдения:


  • Революционерите са терористи и външни подривни елементи. Има антисирийски заговор;
  • Сирия е рай за сирийския народ;
  • Войната, ако съществува такава, е в телевизионните студия. „Ал-Арабия “ и „Ал-Джазира“ всичко си измислят, и снимат на измислени декори извън Сирия;
Освен това:
  • Организират се паралелни контрадемонстрации в защита на президента. Всички държавни служители са задължени да участват, иначе остават без работа. Участниците получават бонуси към заплатата;

Каква е истината за войната и с какви средства се  води тя:

– Опозиция и репресия има от самото начало на режима на Хафез Асад;
– В момента около 10 милиона са бунтуващите се срещу властта;
– Режимът инсценира атентати срещу мирното население и ги приписва на измислени „терористи“;
– Жестока цензура върху Интернет и медиите. Ограничаване на средствата за комуникация;

Ако някой град или квартал се разбунтува:

– Изпраща се наказателна експедиция, която завършва с убийства.
– Децата от квартала се взимат за заложници, докато не се появят мъжете;
– Унищожава се имуществото на търговците в квартала – магазини и заведения, унищожава се покъщнината на жителите;
– Мъжете, които се появяват, за да спасят децата си, биват бити с железни пръти, рязани с ножове и измъчвани с електрически ток
– Спира се водоснабдяването и подаването на електричество в бунтуващите се квартали;
– Войниците, които отказват да стрелят по цивилното население, биват разстрелвани с изстрел в тила. Досега има установени около 2000 такива случая;
– Обсаждат се болниците. Ако се появят ранени бунтовници, се доубиват на място;
– Хирург помогнал на бунтовник, се наказва със смърт. Преди това му режат ръцете. Очен лекар помогнал на бунтовник, се наказва със смърт. Преди това му вадят очите.

Мерки срещу опозицията в чужбина:


– Издирват се роднините на опозиционерите в чужбина, уволняват се от работа, биват пребивани.
– От посолството се обаждат на местните сирийци да им обясняват че трябва да защитават Сирия от външна намеса, а не да предават родината. Всички от присъстващите са били заплашвани;
– Предупреждават се активистите в чужбина, да не смеят да се прибират в Сирия;
– Известни личности, опозиционери, които опитват да напуснат страната, биват залавяни, измъчвани и принуждавани по телевизията да дават интервюта и да се разкайват за дейността си.

Кой подкрепя режима:


– Хора от малки населени места, издигнати от Асад на водещи позиции в Държавна сигурност;
– Някои религиозни малцинства;

Държавна сигурност е основният инструмент на властта. Без нейно разрешение не можеш да се ожениш, не можеш да правиш бизнес.

Вече има няколко района, изравнени със земята. Режимът не се спира пред убийства на деца (350 конкретни случая до момента), включително бебета.

Около 45 000 неправомерно задържани има, които се държат извън препълнените затвори и арести. Те биват редовно измъчвани.

Стратегия на режима за близкото бъдеще:

ОПАСНО: Режимът се опитва да превърне конфликта от политически сблъсък в етническо-религиозна гражданска война. За целта се нагнетява напрежение между арабите и основните малцинства.

Искания на революционерите:

Прозрачни и демократични избори с участието на всички политически организации, включително и проправителствените - под международен контрол и наблюдение;
Трябва да има присъствие на мироопазващи сили - преди, по време на и след изборите;

На въпроси за влиянието на Мюсюлмански братя в опозицията, ни беше отговорено:

Заплахата МЮСЮЛМАНСКИ БРАТЯ за СИРИЯ не е актуална. Дейността им среща подкрепа в двата града - Хомс и Хама - където има по-консерватилно настроени религиозни общности;

Видео (внимание! има ужасяващи гледки!)


http://www.youtube.com/watch?v=uyOj-JdcyeA&feature=share
http://www.youtube.com/watch?v=0ZsxmetaBKc
http://www.youtube.com/watch?v=UoEP4DzAFac&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=nIV4pPzNbyc&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=zXDSbUV7eU4&feature=uploademail
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=nDNedNdSQI8


Със свито сърце наблюдавам събитията в Сирия. Най-добрият вариант е бунтовниците сами да успеят да се справят с режима и да не допуснат конфликтът да прерасне в етническо-религиозен.

Репотраж на CNN

Намеса на Турция, Израел или други външни сили би била много рискова.

четвъртък, януари 19, 2012

Разбирам фанатизма. Не разбирам глупостта.


Така се случи, че през 21 век започваме да забраняваме технологии под натиска на протести, което вероятно е разумно. По същия начин през 19 век лудитите се бореха срещу технологиите* и в крайна сметка победиха. В момента в Англия извън музеите няма нито една тъкачна машина. Всичките са в Юго-източна Азия. Няма и тъкачи повече в Лондон.

Днес ние се борим срещу технолигията за добив на шистов газ. По-рано постигнахме забрани на други технологии. И победихме. Със сериозно политическо решение шистов газ в Южна Добруджа няма да се добива. Бойко обеща и изпълни.





Което ще рече, че много вероятно ще се добива в Северна: ние ще изнасяме пшеница от Южна, за да си купуваме газ от Северна, с която газ да произвеждаме азотни торове (основна съставка – природен газ), с които торове ще торим нивите на Южна Добруджа. Това разбира се е хипотеза, за която не сте се сетили, но ... прочетете заглавието още веднъж. Имам и други идеи за бизнес, пишете – днес съветите ми са безплатни.






Но да искаш да забраниш ПРОУЧВАНЕ?!? И то с помощта на властта?!? Кой век сме, другари?






Инквизицията поне е била честна: издавала е периодично обновяван списък на забранените книги и проучвания, преди да прати някого на кладата. Моята скромна инженерна душа също иска да получи списък на технологиите и видовете проучвания, които ще бъдат забранявани през тази и идната година.

Дайте ми списъка, искам да си планирам живота поне две години напред.

И може би Англия не страда много от липсата на тъкачи, защото вместо тях си има Сити. А ние ще имаме схемата „ори-мели-яж” (Добруджа, мили мои, Добруджа!)

Разбирам фанатизма, не разбирам глупостта.

Бих ви цитирал другаря Ленин и неговия термин „полезни идиоти“. Ако не ви хареса комунистическия вожд, ще ви цитирам един от най-големите врагове на комунизма:


Активисты, радикалы, борцы за мир, члены зеленой партии: со всеми, с кем соприкасаются лидеры ГРУ, похожи на зрелый аппетитный арбуз, зеленый снаружи и красный изнутри. Поэтому база для вербовки там хорошая.
На Западе достаточно много недовольных людей, которые готовы не только убивать других, но и жертвовать своей жизнью во имя своих частных идеалов, которые спецназ может эксплуатировать. Офицеру спецназа нужно только найти недовольного, готового на крайности, и помочь ему.


(пълен текст http://lib.rus.ec/b/323757/read)

Малко разум и пет минути мислене на ден не вредят.

*забележете липсата на български вариант на статията ;)

Анонимен, ти знаеш, че си идиот, нали?


сряда, януари 18, 2012

Време е за кино!






„Трето полувреме“, Македония

Чакам го с нетърпение.

PS. Интересен детайл (Благодаря, Митак) – на вагоните, с които се откарват евреите в концентрационни лагери, под БДЖ пише Bulgaria, на английски. Вероятно това е направено от шефовете на БДЖ нарочно, за да може, някой ден, ако се снима филм за Холокоста и този филм се покаже в Америка, да стане ясно чии са били вагоните.

Фюрерът сигурно би искал на вагоните да пише Bulgarien, но шефовете на БДЖ са се опънали и са го написали на английски. Герои!

Български език за нуждите на информационната епоха


снимка. Машината от снимката май все още се продава.

Участвах в безумен спор вчера в туитър, който ме наведе на мисълта, за жестокото ни изоставане от епохата в една сравнително развита част от българската култура.

Говоря за изоставането на българския език от реалностите на информационната епоха.

Откъде тръгна всичко:

Интересува ме услуга срещу заплащане, която представлява следното – предоставям аудио файл със записано интервю, а ми връщат обратно текста на разговора като компютърен файл.

В туитър написах, че търся „машинописни услуги“, при което по-младите ми читатели решиха, че търся някой да ми напише нещо на ПИШЕЩА МАШИНА.

И започнаха някакви безумни въпроси от сорта „защо на машина“, „нали компютрите ги откриха отдавна“ и прочее.

Която реакция ме изуми и наведе на мисълта, че езикът е изостанал и цари хаос в понятията.

Аз го разбирам въпроса така:

Изразът „машинописни услуги" (29 400 резултата в Google) свързвам с професията на машинописката (може би има скрит сексизъм, но такава е думата), която обикновено изпълнява следните задължения:
– Слуша някой да и диктува текст и го трака на клавиатурата;
– Преписва ръкописен текст;
– Попълва формуляри;

Някъде през 1995-1998 в България стана резкия преход от пишещи машини към компютри, в много фирми наблюдавах как машинописките, по съвместителство и секретарки смениха пишещите машини с компютрите без да си променят името на професията. Просто използват по-съвременна технология.

Аз пък работех през 1997-1998 във фирма, която използваше електронни пишещи машини, които бяха нещо като хибрид между компютър и пишеща машина.

Можеха да запомнят няколко страници текст, имаха някакви елементарни текстообработващи функции и работеха с електричество..

Та секретарките–машинописки, както и тези които вършеха работата надомно, извършваха горните три дейности и това се наричаше с обобщения термин – машинописни услуги. Още повече, че и компютърът е машина.

Какви термини познава българският език за подобен вид дейност:

Машинопис, машинописки - моят избор, смятам че това е най-човешкият термин, който обхваща и приемствеността в професията;

Писането на ръка се извършва от писар или в по-специални случаи, за попълване на дипломи и грамоти – от калиграф. В армията най-вероятно още съществува такава длъжност.

Транскрипция, транскрибиранетранскрибьор – превръщане на аудио текст в печатен или компютърен текст; (5 200 резултата в Google)

Диктовкасъщото, но използвано повече в учебен контекст. Ето тук и в неучебен контекст, но съвсем екзотична употреба.

Набиране на текст, набор на текст – може да опише горното действие, но в повечето случаи описва превръщането на ръкописен текст, или текст, който не може да бъде сканиран, в печатен или компютърен. Набиране на текст може да се прави и с архаична пишеща машина. Затова някои обяви конкретизират – компютърен набор на текст (143 000), за да правят разлика с некомпютърния. Досега не съм чул някой да си е дал дипломната работа на аудио файл, за да му я наберат;

Докато въвеждане на текст, вече със сигурност подразбира участие на компютър в процеса. Но пък този термин се използва за пълнене на бази данни от написани на ръка формуляри и пак се отклонява от желания смисъл.

Разпознаване на говор, разпознаване на реч (буквален превод от speech recognition) – същото като диктовка или транскрипция, но извършвано автоматично от компютър.

Беше ми предложено като вариант и компютърни услуги, но това е твърде неконкретно и ме навежда на мисли, че някой иска да ми оправя модема или да ми инсталира нещо на компютъра.

Стенографиране, стенограма – текстовият вид на разни обсъждания, като тези в парламента, се нарича стенограма, а процесът стенографиране, което идва от времената още отпреди пишещите машини, когато воденето на стенографски записки е ставало със специални знаци, т.нар. бързопис,– изглежда като запетайки и ченгелчета и, общо взето, всеки стенограф има собствен начин на записване на реч, със съкращения и т.н.

Трябва специален тренинг, за да можеш да четеш чужди стенографски записки.


Стенограмата също подразбира записване на разговора в реално време. Не е сигурно дали се създава от аудио файл или направо на място.

Не трябва да забравяме и СРС-тата, при които аудиото се нарича оригинален запис, превръщането ѝ в текст – дешифриране, а крайният продукт – фонограма.


В по-разговорен стил действието се нарича „сваляне на текст“ (150 000). (благодаря на Иво Ников), а професията трябва да е „сваляч“ ;-)

Дешифрирането пък си има отделно основно значение – превръщането на криптиран текст в текст, разбираем от човека.

Имам и още един аргумент в моя полза. Ние използваме думите

прессъобщение,
пресконференция,
пресцентър,
и на баджовете на журналистите по разни събития пише press или преса, на превозните им средства, на багажите, на стаите за почивка и на журналистическите карти, въпреки, че реално, в днешно време, процентно много малка част от медиите имат нещо общо с печатарските преси, откъдето произлизат всички горни термини.

И нищо, използват се, удобни са.

Машинописни услуги, другари. Още повече, че най-лесно в компютърен текст се превръща текст, писан на пишеща машина.

PS. Имайки предвид колко бавно и мъчително се реформира българският език, на мен ми изглежда изоставянето на добре познати и отработени изрази като „изпусни питомното, за да гониш дивото“

неделя, януари 15, 2012

Анданте в Учебния театър на НАТФИЗ

Поканиха ме на „Анданте “ в Учебния театър на НАТФИЗ (познат и като ВИТИЗ)

За последен път бях стъпвал в този театър като ученик, преди 1989г. Дори тогава, когато критериите ми не бяха много високи, пиесата, която гледахме,  ми се стори отвратително скучна.

Бях подготвен за всичко.

Театърът е наскоро ремонтиран, но бюджетът не е много щедър, в залата ми беше леко хладно.

Едва ли тези пиеси имат много зрители, защото публиката не седи в залата, а на столове, наредени в три реда на сцената.

– Първо да влизат тези с билетите. – наредиха.

Подавам си билетчето за проверка и влизам. Безобразно евтино е - 6лв.

Спектакълът не започва, докато всички места не бъдат заети. Има и насядали отстрани. Повечето публика е от състуденти и приятели на актьорите. Има и няколко по-възрастни лица, между които различавам известни театрали.

„Анданте“ е спектакъл с три едноактни пиеси. Автор е Людмила Петрушевска от Русия.

Първата пиеса е за запознанство по обява.



Втората е за първите часове на съпрузите след сватбата. Това е и пиесата, която най-много ми хареса. Диалогът звучи много автентично, особено младоженката (Сребрина Георгиева)



Третата пиеса е за цената на това, как да те приемат там, във висшето общество, за личните граници, които човек си определя, и за личните цели, които човек си поставя. Благица Грозданова пък прави една от най-добрите роли на рускиня в български театър, която съм виждал (дори се замислих, дали актрисата не е рускиня по принцип).


Дори в Чайка са ме дразнели някои интонации.



Общото между трите пиеси са важните решения за живота на женските персонажи, които те трябва да вземат – за люшкането им от пълна увереност в неувереност и после пак обратно, докато решението някак си изкристализира само.

Радвам се, че отидох. Младежите имат още върху какво да поработят – интонации, движения, но като цяло впечатлението ми е отлично. Ходил съм на много по-слаби неща в „нормален“ театър.

Малко е странно да гледаш студенти в ролята на възрастни жени и възрастни мъже, но не е проблем.

Снимките са правени от Мария Ленова, а и нямаше как да снимам сам, осветлението на сцената беше много слабо.






Цената е ниска, билети винаги има, и сигурно е единствения вариант да гледате нещо прилично, ако ви се гледа театър веднага.

събота, януари 14, 2012

TEDxBG 2012 – политика, журналистика и образование

Отмина поредният TEDxBG - най-любимото ми ежегодно събитие/фестивал/конференция в софийския календар.

Писах ви вече за 2010 и 2011 година.

Залата на Рейнбоу Плаза е малка за събитието, билетите свършват вече за броени минути, и имам уверението на един от организаторите, че вече мислят за по-просторно място. Супер новина.

Какво видяхме тази година –



Йордан Жечев. Причините, за да напуснеш България са същите, като да останеш. Въпросът е в гледната точка към проблема.

Тук нищо не е подредено = Създавам новото, без да се налага да разрушавам старото.
Няма приемственост = Няма доайени, сам създавам правилата.
Всичко е унило и сиво = Лесно изпъквам.

Тази година е бил пиар на Меглена Кунева (поне два пъти го спомена) и успял да изпробва много нови неща.

Прилична презентация, като изключим прикритата политическа агитация за Кунева.



Светлана Вълева.  Тя ни раздели на поколения – ветерани, babyboomers, X поколение, Y поколение, Z поколение.

Новите поколения трябва да ги глезиш с неща като джаги в офиса, иначе не щат да работят. Чакаме поколението алфа да поиска нещо съвсем ново.

Не пропусна да се похвали какви хубави реклами за персонал пускали в нейната фирма. Разказа за разликата в работата на HR преди и сега.

Освен една оригинална обява за работа, която са направили с нейната фирма и говоренето на едро за поколенията, друго не мога да отбележа.


Валери Гюров от Трансформатори.
Зададе няколко въпроса, дали изоставените релси в София не може да се използват за нещо и даде няколко идеи.

Аз съм един от горещите привърженици на повторното използването на старите релси. В северна Чехия например, старите релси се използват за нещо като междуселски трамвай и цели региони са по-живи заради това. У нас старите релси се унищожават, дори когато имаме жестоки транспортни проблеми за решаване. Последното въпиющо престъпление – демонтирането на релсите до гара „Пионер“, защото един малограмотен пожарникар не харесал релсите до новата спортна зала. Утре ще има работилница на живо. Заповядайте.



Боян Белев. Малка идея за големи промени.

Той представи едно листче, разграфено на четири, с което навиваш още четирима колеги да промените нещо малко в света, пишете точно какво,  защо и как и тръгвате да изпълнявате. Дори да е нещо елементарно като нова кафемашина в офиса, може да стане нещо голямо.

След като съм гледал „Предай нататък“, това не може да ме впечатли. Добър опит иначе, добре че има ентусиазъм.

Jeff Mulgan (на видео). За това, че децата по-добре учат, ако правят реални неща с ръцете си, а не само зубрят по учебници. Проектът върви в десетки училища в Британия с голям успех. Горещо препоръчвам.


Ангел (18г.) и Михаела (18г.) направили са страхотен проект, с интервюта с деца от детски домове, за да разберем какъв точно е животът им и как точно да им помогнем. Браво!

Искаше ми се да бяха потренирали малко държание пред публика.


Димитър Кенаров
За комбинирането на литература с журналистика – литературната журналистика. За някои от най-великите примери в историята. За неговия опит със серийния убиец Танески в Кичево.

Очаква 21-ви век да е век на документалистиката и това се доказва от продажбите в топ 10 на NYTimes - небелетристиката се продава много пъти по-добре от белетристиката. Променя се характерът на художественото творчество.

Страхотни неща каза, чакам с нетърпение да чуя отново лекцията на видео.

Развали ми отличното впечатление с политическа пропаганда – реклама на Майкъл Мур, реклама на Gasland.




Мартин Ангелов. 
Познаваме го от първия TED (kolelinia.com). Продължава да се вълнува от колелета по въжета, тоя път малко ме разочарова – опънал въже между две дървета, карал колело с приятели по него и се снимали. ОК, ама за TED трябва нещо повече.

Sheryl Sandberg
Също много политическа презентация, за присъствието на жени във високите етажи на властта във фирмите и навсякъде другаде.

Смята, че съотношението трябва да стане 50/50 и казва как да стане това.

Рецептата е – жените, които имат кариера, да не мислят за деца, чак докато не стане време детето да излиза навън, а тогава да му мислят, освен това да бъдат по-инициативни и да вярват повече на себе си.

Santimental Swingers
Женско трио, изпълняващо главно парчета от 40-те години, от репертоара на Andrews Sisters.
Любими парчета, които чух:
„In the mood“
„Bei mir bist du schein“
„Tico, tico“
„Rum and  Coca-cola“
„Boogie Woogie Bygle Boy“

Успял е да говори и с Борат (долу ляво ;-)!

Веселин Димитров също говори за журналистика и политика – за това, че извън София, положението с независимостта на пресата и свободата на словото е трагично. Показа и цифри.

Борат Сагдиев, Казахстан Таймс

Яна Бюрер Тавание ни запозна с резултатите от миналогодишната кампания за закриване на домовете за деца и даде едно рамо на новия портал за доброволци timeheroes.org . Има смисъл от доброволчеството.

След обяда продължихме с

Eythor Bender за създаването на външен подпомагащ скелет за войници и хора с увреждания (носиш костюма и ставаш терминатор!). Войниците биха могли да си носят тежкото снаряжение в боя, а хората с увреждания буквално да проходят. Имаше страхотна демонстрация за жена, която 20 години не беше ходила. И пак, колко интересно – най-сложното човешко движение е именно ходенето, останалите типове движение доста по-лесно се симулират и моделират с компютър. Препоръчвам и кажете кой е лектора!

Пя Даниела Илиева, детето чудо на 11 от D-Stars. Страхотно изпълнение, напомни ми за детето-чудо от Little Voice, още повече че имат и общи неща в репертоара. Има бъдеще, само да не се отказва от него.



Мартин Маринов , който разказа как да се борим с редките болести с помощта на информационните технологии.

С компютри се прави сериозен анализ на познати досега съединения, и се опитва да се отгатне за лечение на какви болести биха могли да се използват. Идеята е да се трансформира изключително тежкият процес на производство на лекарства в момента, т.е. да се замени тежкото и продължително експериментиране с компютърен анализ и много по-леко експериментиране. Стискам му палци, дано открият нещо срещу рак.

Лошият сценарий е да стане като във „Възходът на планетата на маймуните“ ;-)

Най-TED презентацията, която видях. Възхитен съм от идеята и перспективите!



Александър Китов говори за споделени работни места.

Ужасявам се, като виждам на какво прилича българският език понякога:
„Физическа манифестация на коуъркинга“, е буквално преведено от
„Physical manifestation of coworking“ или на по-традиционен български
„Въплъщение на работата в споделено пространство“ или още по-просто „Пример за работа в споделено пространство“

И той не пропусна да вкара политика в темата. Разказа за немска фирма, която се занимава с Fair Trade в Етиопия. Както подсказва името, във Fair Trade няма търговия, има по-хитър начин да се дават помощи на производителите на кафе в Етиопия.

Той се опита да ни запали по betahaus. Сега, като има вече конкуренция в сектора (визирам initlab, които имат малко по-различен профил, наистина), се надявам нещата да тръгнат супер добре.


Улрике Райнхард изнесе една също доста политизирана лекция за опозицията
Аз - Ние и се опитваше да докаже, че нещата правени от Аз са на умирачка и всичко трябва да се прави от Ние, макар че тя много харесвала Стив Джобс и продуктите му.

По едно време дори обясняваше как му вярвала на Обама в началото, ама сега преразглеждала вярата си.

Вътре имаше нахвърлян тюрлюгювеч от страхотни  и ужасни идеи.
Спомена „Окупирай Wall Street“. Антикорпоративната ѝ реторика ми дойде много нанагорно.

Сверих впечатленията си с други хора. Не съм сам.

В този момент ми беше тотално писнало от политика и агитация. Къде е хубавия стар TED с хубавите идеи? Само активизъм, политика и журналистика!

Но след почивката нещата радикално се подобриха.

Хари Ешкенази представи „Фортисимо в клас“.
Пуснаха пак филмчето, което пускаха пред Народния театър. Извикаха доброволка от публиката да се опита да свири на тромпет и валдхорна.

Направиха старата грешка – не обясниха какво всъщност правят с децата, когато правят „Фортисимо“.  Кажете де!

По дедуктивен път заключих, че свирят на децата шедьоври, например Моцарт, както и мелодии от известни филми - Star Wars, „Карибски пирати“. Но как, какво, по колко часа, какъв е ефекта досега, изглежда си мислят че не ни е интресно. Поне разбрахме, че 17 училища участват в програмата (софийски + 1 пернишко +1 плевенско).

И те казаха за политиката, как заради Бойко Борисов и Христо Стоичков пропуснали телевизионен репортаж.

Катрин Шулц на видео
За това, че грешките правят прогреса и че грешките могат да носят добро, стига да се замисляме върху тях сериозно. Чудесна лекция!

Райчо Райчев за космическата програма и как всеки може да участва. Гледах го през март в операта, където разказваше за българските младежи, участващи в космическата европейска програма. Действат с хъс и ентусиазъм, това значи, че ще чуем за тях и ще се гордеем с тях в бъдеще.

Не чух някакви велики идеи, но ни зарази с ентусиазъм.

Чак докато влязох в казармата през 1988 г, голямата мечта на човечеството беше космосът. Мечтаех си как ще пътувам с космически кораби, гълтах като топъл хляб списание „Космос“ и космическата фантастика.

Следващите 20 години обаче не бяха на космоса, а на информационните технологии. Сега, обаче, космосът се завръща и отново е мечта на младите!

Той каза също, че ако някой успе да спре работата на спътниците в космоса, човекът на земята много ще пострада, защото телекомуникациите, навигацията, метеорологията и екологията зависят тотално от спътниците над главата ни.

Което май ни насочва къде ще се появи тероризмът в бъдеще.

Златин Цветков, който беше водещ на церемонията, направи собствено импровизационно представление, като показа, че TEDxBG може да се смее на себе си.

Чудесно, защото вече наум репетирах някои злъчни коментари, а той ми спести от работата.

Този човек е невероятен, ще ходя да го гледам някъде.

И малко изпълнения от деня:

















вторник, януари 10, 2012

Кирил и Методий без България

Може ли някой да разкаже за филм за Кирил и Методий, без да спомене нито веднъж България?

Може, и ето трейлъра



събота, януари 07, 2012

Магията на Париж в полунощ



Ако сте гледали поне няколко от филмите на Уди Алън, знаете колко харесва Париж.

„Полунощ в Париж“ е голямото обяснение на дребния комик в любов към този световен град.

Аз толкова го харесах, че смятам да го гледам пак.

Дали ще хареса на всеки? Ако обичате голямото изкуство на 20-ти век и ако познавате персонажите задочно, тогава вероятността да го харесате е по-голяма.

Алън изследва видовете любов към Париж, които човек може да изпита.

Любовта към шопинга. Любовта на снобите, които обичат да „доказват“, че са „разбрали“ Париж. Любовта на тези, които просто харесват Париж без условия. И покривите, и светлините му.

Дори (тъкмо) когато вали дъжд.

Уди Алън може да си позволи да общува с духовете на Париж и да ги възкресява, защото е Уди Алън.

Той е художник, натрупал толкова опит и майсторство, че само няколко мацвания с четката и се появява забележителен резултат.

Може да си позволи да изчисли колко струва носталгията и заслужава ли си.

Може да си позволи да се гъбарка със себе си и да избере един от най-готините съвременни актьори да го изиграе.

Може да си позволи да скрие хумора почти само в подтекста.

Може да пофантазира – дали, след като срещнеш идеалната жена, няма да се окаже, че тя търси нещо съвсем друго, дори не идеалния мъж. Може би търси идеалния Париж?


Възхищавам се от вкуса му в жените. Събрал е чудесен букет. Начинът, по който камерата ги следва отзад... трябва да се види.

И не знам, ако не ви хареса, изчакайте пет години и пак го гледайте.

Имате ли си някой по-специален, с който аха-аха и могат да станат нещата? Гледайте го заедно, може и да се получи.

петък, януари 06, 2012

Още един край на прехода и още веднъж същото предупреждение.




Появи се още един признак за завършване на преходите към демокрация в бившите социалистически страни – появиха се гнили ябълки и в кошницата на десните (Европейската Народна Партия), традиционен обединител на антикомунистическите и реформаторски сили в (Източна) Европа.

Има и по-ранни примери, от бивша Югославия, но заради по-особените обстоятелства (война, разпадане на Югославия), няма да се спирам на тях.

Досега, гнилите ябълки бяха само в кошницата на ПЕС, който по принуда подслони на едно място реформирана и нереформирана левица. Не че много искаше, просто историческите събития твърде бързо се развиваха, а бившите комунистически партии имаха твърде голямо влияние, за да бъдат оставени безстопанствени.

По ирония на съдбата, формалният край на прехода, т.е. встъпването на много от бившите соц. държави в ЕС и НАТО, мина често под знака на управленията на бивши комунисти. Заради формалната страна на процеса се наложи точно те да бъдат окончателно припознати като „нормални“ политически сили, независимо от степента, до която бяха реформирани.

Какво разбираме под реформирана бивша комунистическа партия?
– Категорично да се разграничи от престъпленията на комунистическия режим и да се откаже от тезите и наследството на насилствената класова борба като политически инструмент (включително и чрез преразглеждане на ролята на съветската армия и просъветските преврати в края и малко след втората световна война);
– Категорично да замени руската имперска политика с прозападни и проевропейски ценности;
– Категорично да се освободи от кадрите и мрежите на бившите комунистически тайни служби и да подкрепи лустрационните процеси в обществото.
– Във вътрешнопартийния си живот да спазва някакъв минимум от демократични стандарти, присъщи на съвременна лява партия.

Много тежки задачи, защото дори в Западна Европа далеч не всички леви партии и функционери са се освободили от архаичното си класово мислене, наследено от 19-ти век и от зависимостите си от Москва, помпани през студената война (че и от Путин) с щедри помощи.

Легитимирането на бившите комунисти и на техните икономически и политически лобита, които почти нищо лошо не са забравили и почти нищо хубаво не са научили, доведе до жестоко разочарование у избирателите, които започнаха да отъждествяват демокрацията и ЕС с компромисите, направени със свободния пазар и с провала в гарантирането на правата на собственост, който провал беше част от тази престъпна легитимация на бившите комунистически мрежи.

Тази реакция на разочарование роди подкрепа за сили, които на думи се декларират за „десни“ и „антикомунистически“, но които експлоатират явно или завоалирано мита за „доброто старо време“ и възраждат някои от практиките на бившите комунистически режими, включително и рециклират митовете от времето на комунизма.

Такива „десни“ днес управляват в България, Македония и Унгария.

Проблемът, разбира се, се корени и в институционалната слабост и неразвитост на ЕС.

Отчасти, той е свързан с проваления проект на европейска конституция, която създаваше твърде компромисен и бюрократизиран ЕС. Когато приемането на конституцията се провали, създаде дупка, която лисабонската кръпка не можа да запуши.

Отчасти, е свързан с проблемите на представителността и правомощията на евроинституциите, най-вече с дисбалансите на икономическа и политическа власт и отговорности в еврозоната и в целия ЕС.

Отчасти, е свързан със слабостта на гражданското общество и апатичността на гражданите в (Източна) Европа, които все повече забравят, че състоянието на правата и свободите, както и икономическото състояние на държавите им, директно зависят от активността им в обществено-политическия живот и във формулирането на идеи и проекти за бъдещето.

Отчасти се дължи и на левия уклон въобще на европейската политика (виж стратегия 2020), която набляга все повече на преразпределение и на социални гаранции, отколкото на освобождаването на инициативата и на творческата енергия и на създаването на общ свободен пазар с общовалидни правила, който да не е свръхрегулиран с привилегии и квоти.

Какво да се прави?

Преди всичко, не трябва да се спира да се говори.

Не трябва да се спира да се припомня горчивия и скъпоплатен опит от практиките на режимите в тоталитарните комунистически държави, които във всички области на живота реагираха с манипулации и ограничаване на свободата на политическия, личния и икономическия живот, с намеса в личното пространство на гражданите и с войнстващ национализъм (в годините след сталинизма).

На всички такива опити за възраждане на тоталитарни и авторитарни практики трябва да се реагира изключително остро, защото процесът на отнемане на гражданските права и свободи може да протече много бързо.

Не трябва да се отстъпва от извоюваните индивидуални права и свободи и при всеки удобен случай трябва да се изказва солидарност и подкрепа към борбата на другите общества за човешки права и демокрация.

По този начин ще потвърдим мястото си в по-развитата и по-демократична част на света и ще спечелим приятели, които да се застъпят за нас, когато ние имаме подобни проблеми.

Защото, мечката като поиграе при съседите, идва и при нас. А ние вече си имаме мечка.

сряда, януари 04, 2012

Какво означава Унгария?

Протести в Будапеща.

Проваленото социалистическо управление на Унгария, завършило през 2010г почти с революция, доведе до настроения близки до българските – „Който ще да ни управлява, само да не е комунист.“ и „Стига с тая демокрация, видяхме я що за стока е.“ Социалистите преуспяха в нещо, което дори комунистическият диктатор Янош Кадар не допусна – толкова влошиха положението в Унгария, че тя заприлича повече на балканска, отколкото на централноевропейска държава.

Партията „Фидес“ на Виктор Орбан възседна недоволството от бездарното социалистическо управление и заедно с християндемократите спечели конституционно мнозинство на изборите. Законовите промени, които последваха победата, показват кой и какво Орбан и партията му смятат за врагове на държавата и напредъка ѝ. Това са:

Безбожниците. В Унгарската конституция вече конкретно се споменава „Господ“. Поставя се под въпрос отделянето на църквата от държавата.
Представителите на по-малки религиозни общности. Религиозните общности, които ще получават помощ от държавата от 300 падат на 14. Аз съм на мнение, че всякаква държавна помощ за религиозни общности трябва да отпадне, а не да бъде дискриминационна, както в момента.
Депутатите. Бройката им се намалява от 386 на 199. Аз лично съм за запазване на по-големия брой депутати. По-големият брой депутати са предпоставка, че ще има достатъчно хора да работят в парламентарни комисии, ще има по-голяма представителност на по-малки групи в обществото и обикновените граждани ще имат по-лесен достъп до народен представител, който да изслуша желанията им, да се застъпи за тях или да отговори на въпросите им.
Гейовете. Чрез Конституцията бракът се дефинира само като брак между мъж и жена.
Абортите. Абортът се приравнява на убийство.

Отделно, промените са атака върху разделението на властите:
– Ще има бюджетен съвет, назначен от премиера, който да контролира приемането на бюджет от парламента. (намеса в правомощията на законодателната власт)
– Медиен съвет, ръководен от близък до премиера, ще контролира държавните радио, телевизия и информационна агенция. (намеса в четвъртата власт и ограничаване на свободата на словото)
– С апаратни хватки беше сменен опозиционно настроеният председател на Конституционния съд с лична приятелка на сем. Орбан (намеса в съдебната власт. Да ви е познато?)
– Запушване на възможностите за назначения в администрацията от следващите правителства с даване на 12годишен мандат на държавните чиновници.

Накратко, това е една консервативна „контрареволюция“, която на думи е „антикомунистическа“ и „либерална“ в икономическата част, но всъщност възражда много от практиките на тоталитарния режим (бил той комунистически, националсоциалистически или националистически), и то в познатия ред:

– ликвидиране и овладяване на медиите и задушаване на свободното слово,
– ограничаване на малцинствените права,
– клерикализъм, (вместо ръководната роля на компартията)
– изолационизъм,
– протекционизъм и т.н,

Всъщност, става дума за обикновено облагодетелстване на местни мафии и картели чрез изкривяване на законодателството в тяхна полза и премахване и ограничаване на възможностите за обществен и съдебен контрол. Подобни процеси с различна острота и продължителност протекоха (и още текат) в Италия, Македония, Унгария, България, Русия, Беларус и т.н.

Това, че тези режими са дошли чрез избори на власт, не ги прави автоматично демократични и напредничави. Лявото правителство на Хитлер също идва на власт с избори. Също както замяната на националсоциализъм (популярно наричан фашизъм) в Източна Германия и в другите, окупирани от Хитлер страни, с комунизъм (тоталитаризъм, сталинизъм) не донесе нищо добро никому.

Ако помните, реформите на Горбачов в средата на 80-те започнаха именно с „гласността“, т.е. с подкрепа за свободното слово. Антиреформите на носталгиците-популисти започват от ликвидиране и ограничаване на свободното слово.

Също така, Хавел и Солженицин посочват „живота в истина“, като най-необходимо условие за успешно общество.

Но, в промените имат и положителен елемент. Ето сега ще може да се види на практика, за съжаление, на гърба на унгарския народ, докъде ще доведе Унгария консервативната „контрареволюция“ на Орбан.

Добрата новина е, че след Орбан, оцелелите унгарци поне за известно време ще им държи влага и те ще се върнат в Централна Европа, заедно с нормалните демократични практики на разделение на властите, човешки права, представителност и проевропейска политика.

За съжаление, сигурно ще са необходими поне едно-две поколения да отминат, за да се заличат ужасяващите щети, които Орбан нанесе върху авторитета дясната социална и либералната икономическа политика.

неделя, януари 01, 2012

Честита нова година!

Честита Нова Година на всички!
С дядо Коледа снощи слушахме това:


Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)