вторник, декември 11, 2012

TEDxMladostWomen

На 1-ви декември в Арена Младост се проведе TEDxMladostWomen в една от големите кинозали.

Пристрастен съм към TEDx събития (репортажите), макар че не винаги успявам да присъствам.

Докато оформях този текст, тъкмо свършиха билетите за софийския TEDxBG през януари. ;-)

Специално към това в Младост бях леко нащрек – питах се, дали няма да се окажа на сборище на активистки, които горят сутиените си или пък призовават на въоръжена борба за отхвърляне на фалическото робство.

Времето беше страхотно, паркингът на „Арена Младост“ ме изненада с бариера с талонче. Отдавна не съм идвал и не знам кога са го въвели.




Винаги са ми били странни събитията „само за жени“. Когато се говори за равноправие на жените, а и на всякакви други групи, мнението ми е, че не трябва да даваме колективни права на конкретната група, а да търсим равноправие на хората по принцип, тоест за равно уважение и равни права на всеки, независимо от пол, ориентация, цвят на кожата, религия или националност.


Идеята на ЕС да се въвеждат квоти за жени в управителните съвети, вместо търсенето на начин за честен избор на най-правилните хора там ми се струва дълбоко погрешна.

Но това е друга тема и сега няма да се занимаваме с нея.

Събитието се проведе на последния етаж на Арената, първата зала вляво. Като времетраене беше икономично, чак следобяда и позволяваше човек да си организира добре времето.


Имаше общо шест лекторки, плюс една видео лекция. Водеща беше Събина, а Ана Динкова, която винаги имаше по някое ценно указание за мен и ме въведе в нещата, беше част от тихо, но перфектно работещия като мотор на скъпа кола, екип на събитието.

Това е Събина, не е Тошка ;-)

Юлия Геориева от фондация „Инициатива за здраве“ е взела присърце проблемите на нарко-зависимите, като раздава спринцовки на наркомани и се грижи за тези изгубени души, което е дейност, която има нужда обществото.



Говореше за сатанизирането на наркоманите, стана дума и за Опиц, чиято вина изглежда спорна на страшно много хора.

За пръв път чувам някой да нарича наркозависимите „клиенти“.

Аз мисля, че отрицателното отношение на обществото към наркоманите се дължи на това, че когато наркоманите тръгнат да крадат и да извършват насилие без да се съобразяват с нищо, само заради едната доза, много бързо губят възможност да получат съчувствие от околните. И в обществото няма разбиране, че това са болни хора, намиращи се в омагьосан кръг, от който не могат сами да излязат.



За пръв път видях на живо Тошка Иванова - един удивително балансиран и уравновесен човек, който е преминал през страшни мъки и премеждия (написала е и книга), за да се излекува от Хепатит Ц.

Извади стряскащи данни – в България има 350 000 души, болни от Хепатит Б и около 150 000 болни от Хепатит Ц и повечето въобще и не предполагат, че са болни.

Определено имаше излъчване на уверен в себе си човек, който е изминал голяма част от пътя към себе си. Сподели някои ценни мисли, които изцяло подкрепям:

„В един момент човек разбира, че ремонтът на колата или цветът на тапетите не е най-важното нещо в живота.“

Не ми се иска всяка жена да минава през такива изпитания, за да вникне в тези сравнително прости истини.

Добрата новина е, че Хепатит Ц се лекува.



д-р Мила Бободова (позната и като Козата Ани) е ветеринарен лекар, който е в дъното на кампанията против насилието срещу домашни животни и приетия закон (виж този сайт). Много съм за тази кауза, а и едва ли има нормален човек, който да одобрява запалени котки, кучета с пиратки в ануса и подобни извращения. Категорично съм на мнение, че жестокостта за удоволствие трябва да бъде наказвана, независимо дали е срещу хора или животни, защото има унищожителен ефект върху обществото.

Съвременната цивилизация има и други дилеми и тежки въпроси, които се отнасят до съжителството и отношенията между животни и хора.

В София, а и в България трябва спешно да се реши въпросът с кучетата, нападащи и убиващи хора. В петък (07.12 ), малко след 17 часа, бях свидетел на това как бездомно куче нападна и ухапа човек точно на жълтите плочки пред Министерски съвет.

А и трябва ли да очакваме забрана за ядене на месо, ако се прецени, че убийството на прасе или на теле е твърде жестоко и не оправдава използването им за ядене? Човек може да яде треви, ориз и соя и да не умре от глад, нали така?

Това е философско-етичен въпрос, който още не е на дневен ред в България, а аз отсега съм против такава забрана. ;-)



Проф. Живка Овчарова работи в Германия, където се занимава с изследвания, свързани с виртуалната реалност. Тя започна с теоретично-философско изложение в което се загубих, честно казано, а накрая разказа за изследванията си.

Тук някъде ми хрумна идея, че виртуалната реалност може да се използва за курсове по интуиция за мъже (понеже тъкмо стана дума, че мъжете хич не ги бива в интуицията). Драснах идейката в twitter и така спечелих и награда от томболата. До мен седеше още един лауреат.

Наградата.



Петя Желева (FoXy) е наша състезателка по компютърни спортове, която разказа за това какво са електронните спортове, какъв е нейният личен опит в тях, за големите състезания, в които е участвала и за това, с какво се сблъскват българските електронни спортисти, когато искат да се състезават. Горе-долу с това, с което се сблъскват и неелектронните български спортисти.



За Рени Попчева от embryoo вече съм ви споменавал. Първия път, когато я видях не смятах, че от идеята ѝ ще излезе нещо смислено, но след две години вече съм на друго мнение. Тя е намерила начин да предложи на големи корпорации да решат проблема с иновациите, като предложи готови разработени отлични идеи, които разни фирми гълтали като топъл хляб. Мисля да разгледам пак какво предлагат.


Накрая имаше видео лекция, която обаче беше твърде политическа и твърде дълга за моя вкус. Изпитвах неудобство да изляза от залата пръв и да потвърдя всички тези стереотипи за безчувствените и егоистични мъже, но в един момент се огледах и видях, че съм от последните ентусиазирани зрители на видеото, така че излязох навън да се социализирам.

Генерално TEDxMladostWomen беше раздвижващо мозъчните клетки събитие, предлагащо чудесни гледки във всички посоки, и просто отлична идея за уикенда.

Като извод си мисля, че отношенията между половете в чисто социално-политически план не са безоблачни и ще се развиват. Оцеляването на единия пол ще зависи все още от другия, което ще предотврати унищожителна война, а махалото ще се мята в една или друга посока, водейки до изкривявания и крайности.

В крайна сметка, с добронамереност и усилия нещата ще се оправят.


Каузите на хората от публиката, които всеки трябваше да напише, за да се регистрира в сайта.






9 коментара:

Стойчо каза...

Естествено, че са клиенти наркозависимите, просто не познаваш продавачите/доставчиците

Стойчо каза...

все пак имаше лекция за безчувствените и егоистични мъже? ;) Пак добре – можеше да има лекция, че и мъжете са хора ;)

Светличе каза...

Арно

Albena Todorova каза...

"Не ми се иска всяка жена да минава през такива изпитания, за да вникне в тези сравнително прости истини."
Мъжете разбират тези истини, без да минават през изпитания ли?

Светличе каза...

Албена, повярвай ми и те минават през същия изпитания... и то доста минават...

Съзерцател каза...

Хм... Мислех си, че като е женски ТЕД, ще се обсъждат някакви феминистки теми, а са разглеждани важни въпроси. Ето как стеретипа действа като се сложи едно "уимин". Вероятно това е било причина много мъже да не отидат, опасявайки се за своята безопасност. :)

Комитата каза...

Албена, в горното твърдение има елемент на шега ;-) Разбира се, че и при мъжете се случва следното.

Съзерцател, не беше съвсем без феминистки теми, те бяха във видеото.

Дени Симеонова каза...

Благодаря! За любопитството към TEDx и куража да дойдеш и да разкажеш за TEDxMladostWomen - въпреки заглавието и очакванията, свързани с него :) И на следващия TEDx - посветен на света, както го виждат жените - не обещаваме горене на сутиени, а още повече интересни лектори - и жени, и мъже.

Стойчо каза...

Липсата на изгорели сутиени е добра новина

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)