понеделник, декември 17, 2012

Архитектура, четене, молове, белезници

Ужасно изоставам с всякакви новини, с които трябва да ви зарадвам, ама на – краят на годината винаги е някакъв странен период, в който от всички чекмеджета и фолдъри изскачат позабравени задачи, които искат да хванат последния влак тази година и не просто искат място в купето, ами настояват и тропат с крачета.

Затуй, малко телеграфно ще ви осведомя за някои развития от последните седмици.

 Мол „България“
Бях поканен на архитектурна обиколка в последните дни преди откриването в мол „България“, за да го разгледам  отвътре. Понеже беше буквално в дните преди Sofia Architecture Week (Софийска архитектурна седмица), си мислех че двете събития са свързани. За съжаление, не бяха.







Преди напълването си с шарени магазини, белият мол изглеждаше като декор от компютърна игра или от футуристичен филм.

Късметлии са, че не им звънят всеки ден със заплахи за бомби. А вие разбрахте ли – ако има заплаха за бомба в мола, малкия проблем е, че ще ви изкарат на студа поне за час. Големият проблем е, че не можете да си приберете колата за 24 часа.

Господа от МВР, хващайте телефонните терористи!

Мислел съм каква ли градоустройствена задача представляват големите молове.

Търговските площи в даден район се увеличават скокообразно, изведнъж се появява голям пътникопоток и товаропоток към дадена точка (затова е добре да има лесни подходи към нея), местните магазини вероятно изпитват гигантска конкуренция, и трябва бързо да се преформатират или да затворят.

Тоест, появява се точка на напрежение, за която е добре предварително да се помисли, а не постфактум да се пробутват булеварди през гората.

Sofia Architecture Week
Софийската архитектурна седмица тази година не ме зарадва така като миналата, а и честно казано, точно през тази седмица не ми беше до такива фестивали.

За малко пропуснах дискусията за Метростанция 20 с участието на Петър Диков. Сегашната власт превръща София в комплексиран провинциален град, с банални шарени плочници и имитации на класическа естетика и имитации на скъпи материали. Това е престъпление, за което горчиво ще съжаляваме.


Някой може да каже – ама как, вижте колко хубаво става с чисто новите кичозни китайски фенери и калпави турски плочки, каква класа. Ами не, това е ужасяващ провинцииален кич.


Когато човек иска да усети духа на някой град, той иска да види и нещо от миналото му. Кому бяха виновни оригиналните фенери от Борисовата градина, за да бъдат заменени с безобразния светещ кич. Дали не беше по-добре старите фенери да бъдат пребоядисани и да им бъдат сменени стъклата и крушките?!

Класически фенер от Борисовата градина

Новата китайска гордост

С метростанцията нещата започнаха с фанфари, с чист и неопетнен конкурс, за който всеки ще може да кандидатства и май отиват както обикновено - като при другите метростанции. Бил избран вече изпълнителят, а проектът не бил одобрен. Как става това?

Презентацията, за която бях дошъл, беше за „Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София". Зад това име се крие тежка бюрократична схема за развитие на лицето на града с европейски пари. Идеята е да се променят 1-2 района, така че София да „заприлича“. Усещам идни драми и големи пари направени с поръчките и с изкупуване на правилните имоти предварително. Но пък може и да спасим някой паметник на културата


Най-желаният вариант, за който едва ли ще получим пари - финансират се един кръст от исторически улици и един зелен ринг с паркове и свързваща велоалея.

За съжаление, единственото минало, към което сегашната власт има отношение и иска да запази, е периодът на Тодор Живков и престолонаследницата му, затова се полагат грижи и се реставрират точно паметниците, които трябва да бъдат преместени в музея в Дървеница – паметникът на съветската армия, альошата в Пловдив и чудовището пред НДК (поне изродските статуи да бяха разкарали), а смислените проекти на епохата от онова време - като „Витошка“ или жълтите павета биват безмилостно осакатявани и премахвани. Нали искате да пазите епохата, защо от нея ни оставяте само чудовищата?

Живеем в епохата на бозата.

Четене в клетка
Скоро ви говорих за издателството - феномен „Изток - запад“, което доказва, че има смисъл да се правят хубави неща, просто човек трябва да е изключително настоятелен и работата се получава.

Инициативата за серийно четене в клетка пред книжарницата на Booktrading в мол България, откъдето тръгнахме, трябваше да демонстрира, че книгата е свобода, че дори и в клетка и с белезници, четенето те прави свободен, е поне докато някой не ти издърпа книгата от ръцете.

В малкото време, което прекарах там, видях че ефект има. Действително хората, които минаваха, се замисляха за ролята на книгите в живота си и това беше страхотно.

Другата личност с мен е Блажев.

Някои милозливи посетители нарушиха забраната и подхвърляха храна и напитки в клетката.


Естествено, тук има един друг електронно-хартиен дебат, който няма да започваме ;-)

8 коментара:

Светличе каза...

Абе мноу сте яки с Блажев бе мамини убавци пу пу :* :P як репортаж иначе. Бравос Комита!!!

Събина каза...

Все по хубави поводи ходиш в Bulgaria Mall! :P

Александър Кръстев каза...

Комита, няма дебат, братко, аз там си четох електронна книга в тази клетка :)

Veso каза...

Комита, ела във Варна и Каварна. Да видиш две къщи. Зарежи моловете... :)

Комитата каза...

Лятото във Варна, моля ;–)

Unknown каза...

Стъкленият покрив с хеликоптер ли ще го мият?
Така като гледам едва ли ще издържи чистачка да пълзи по стъклата и да ги мие. И автоматични чистачки не са монтирали... Остава живата сила.

Комитата каза...

Доколкото разбрах, по стъкления покрив спокойно може да се стъпва и да се чисти от човек с четка/метла.

Архитект Варна каза...

Красота.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)