сряда, ноември 07, 2012

Все някъде се пукна


Бойкомет може и да няма, но цветаномет има със сигурност. 
Карикатура: Комарницки, СЕГА

Сценката, достойна за балканска крими–комедия, която се е разиграла преди 9 години в Харманли, когато няколкостотин (!) полицаи обстрелват с гранатомети сводник, осъден на 6 месеца (!) затвор била с тъжен край – престъпникът умрял, преди да успее да излежи присъдата.

А на пътя на братя Галеви не се намери ни един полицай с джобно ножче, който да ги помоли учтиво да го придружат до затвора.

Не съм адвокат и не ги владея много правните термини, но веднага ми идва наум нещо, което се казва „непропорционална употреба на сила“ или както народът го е казал – с топ да трепеш врабчета.

Няма да обсъждам отговорността на тогава главният секретар на МВР, а сега премиер, който още тогава я е поел напълно и е редно, той да изплати обезщетението от собствения си джоб, а и сам да сезира прокуратурата да започне проверка, защото е уверен в правотата си.

По ми е интересно как толкова интересна случка не успя да си пробие път в публичното пространство, как толкова медии и стотици (!) свидетели на случката не задълбаха в темата по никакъв начин.

Другото, винаги готово обяснение, е антибългарската кампания.

Махмурлук, който мъчи.

PS. Няколко познати се обърнаха към мен след горното текстче и се удивиха „Как тъй не помниш?!“ Ами не помня. 2001–ва беше тежка година за мен, известно време не се интересувах от политика, сигурно това е причината. Толкова пъти имаше избори обаче след това, толкова пъти се говореше за престъпност, за противодействие, за нарушени права и нито веднъж въпросът не изникна. Странно ми е. 

14 коментара:

Кентавър каза...

Най-добре е танковете да дойдат.

Анонимен каза...

оо, навремето много се шумя по въпроса - само че тогава имаше все още останки от свободна преса.

Belomore каза...

Костас,
ако се опитваш да кажеш, че не си чул навремето или просто сега не помниш за Харманлийската щурмова операция, то проблемът е лично твой.
Ако пък се опитваш да кажеш друго, то не става ясно, ши знайш.

Достатъчно шум се вдигна тогава, но ти или още си бил под упойката на Н.В. или си чел нещо в руския интернет :)))

Между другото, лафът с антибългарската кампания отдавна вече бая се поизтърка, време е за смяна на винила...

Комитата каза...

Признавам, не помня. Може и да съм бил под влияние.

А това за антибългарската кампания си е съвсем валидно. Мога да цитирам скорошни публикации в Монитор и Уикенд, които разсъждават по темата.

Belomore каза...

Щом ги следиш и те са ти мерилото... :)))

Комитата каза...

Работата е там, че не ги следя, но попаднаха в полезрението ми. Иначе през 2001–ва бях в дълбоко душевно потресение, може и това да е причината да не помня. Но пък да не изскочи въпросът нито веднъж от 2006–та насам, откакто чета по–често новините, направо ми е странно.

Belomore каза...

Нищо странно няма.
Има новина - вади се от архива. Какво да има за повтаряне междувременно - стара новина, ПР даден - ПР приет, взривеният-взривен, шлиферът - изтупан.
Дори и блаженопочившият демократичен хералд РеТВ нямаше ежегоден калейдоскоп за повтаряне на ПР глупостите на политиците (и милиционерите).

Няма и антидемократичен заговор на ДС/КГБ/СС/СА/Ватикана/други-недемократични и нелиберални сили за държане в тайна на Харманлийския щурм - ако това се опитва да се зароди у теб като проникновение.

Анонимен каза...

Поредните заклинания, които не се интересуват особено от конкретиката.

АнонменЪ

Анонимен каза...

Не смятам, че си прав Комита - навремето много се говореше по тази тема. И ако трябва да си признаем честно, тогава общото мнение на повечето изказващи се беше, че полицията е действала правилно и станалото е било неизбежно.

Дори опозицията тогава не критикуваше кой знае колко. Извъртаха го към нещо друго, "злободневно" както се казва.

Комитата каза...

Това че се е говорело няма как да повлияе на паметта ми - аз не си спомням. Но е изумителна случка, а и европейският съд е на това мнение.

Зелен Бетон каза...

Тогава наистина се каза и изписа доста. А след като случката отмина, наистина спря да се говори въобще.

В някоя друга държава нещата биха могли да се развият другояче – мисля си обаче, че за у нас това е най-нормалното и естествено развитие. По две причини:

1) У нас битува едно страхопочитание, смесено с възхищение, към американските ченгета (или поне към филмовия им образ): заради факта, че ако се озъбиш на такова, или дори само ако не си държиш ръцете на волана, за да ги вижда, ченгето като нищо може да те гръмне. От една страна, българинът не иска да се изправя срещу такива ченгета; от друга си вика – ей така се въдворява ред, майка му стара, ония знаят какво правят, а тука – слободия!

В този контекст, през 2003-та цяла България беше на страната на новоизлюпващия се народен любимец с черното кожено палто, новото очакване за „силната ръка“, дето не цепи басма никому и ще сложи нещата по местата им. Че някакъв дребен престъпник го гръмнали – голяма работа, заслужил си го е, как тъй ЩЕ СТРЕЛЯ ПО ПОЛИЦАИ, БЕ!!! Ама, дребен бил – ами да не е стрелял, като е дребен! И дори фактът, че е не просто застрелян, а ВЗРИВЕН, някакси звучеше удовлетворително за общественото мнение: така му се пада, барем веднъж да видим и ние правосъдие на място, като по филмите...

Затова нямаше много-много критика: заради подсъзнателния стремеж към някаква „силна ръка“ след безвластието на прехода (през който спряха да крадат чистачките от колите, но пък почнаха да крадат целите коли).

Апропо, същият този стремеж е мотиваторът на разпалените защитници на Опиц. Както и мотиваторът на голяма част от тези, които харесват Цветанов. А те са много.

(продължава)

Зелен Бетон каза...

(продължение)

2) У нас понятието „право на живот“ е много аморфно, то е един хубав лозунг. Престижно (и политически коректно) е да заявиш дълбоко уважение към това право. На думи всеки е ревностен привърженик – обаче първо се сеща за врабчето, дето е намерил омаломощено на улицата и се е грижил за него, докато се съвземе; след това се сеща за децата от домовете, за пенсионерите с по 150 лева пенсия, за избитите цивилни сирийци и т.н. Понятието някакси не се отнася за някой, който е СЪГРЕШИЛ. Понятието го приемаме избирателно: ИМА И ТАКИВА, дето нямат право да живеят – и това го решаваме ние. Като например дребният престъпник, дето стрелял по полицаи.

Трудно може да се очаква общественото мнение у нас да се замисли ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ някой, който не е сериен убиец или наркобарон (и не го грози доживотна присъда), би влязъл в няколкодневна ожесточена престрелка с органите на реда. И да предположи, че явно причината е някаква психическа дисфункция, емоционално състояние или нещо друго, което изисква по-скоро лекарства, отколкото гранатомет.

Затова фактът, че откъм ЕС гледат това взривяване като проблем, се приема като злонамерено заяждане или в най-добрия случай като превземка, някаква ненужна свръхполиткоректност. Затова Борисов е спокоен – защото знае, че по това средностатистическият българин няма да вземе страната на ЕС. Нещо повече, това е тухличка в пиар конструкцията на премиера: просто напомня колко безкомпромисен е спрямо „лошите“.

И никой няма желание да се задълбава в това КАК ВСЪЩНОСТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ КОЙ – И ДОКОЛКО – е „лош“.

А точно там е проблемът. И точно за това е присъдата: не задето някой е гръмнат с гранатомет (или е бил принуден да се самовзриви с ръчна граната, все тая) – а заради начина, по който се лепва етикетът „лош“, и заради това, че срещу човек с лепнат етикет изглежда допустимо да се извършва всичко, по усмотрение на някой, който го решава на място с бабаитски размах.

Този казус е май първият явен сблъсък, сигнализиращ за съществуващите сериозни ценностни различия между българското обществено мнение и ЕС. Беше неизбежно. И не вярвам да е последният.

P.S. Тук е мястото да напомня две реплики от филма „Кобра“ със сталоун.
- Защо не вярваш на съдиите?
- Ние ги хващаме, те ги пускат.
. . . . .
- Законът е цивилизован. Нали така, прасе?
- Но аз не съм. Тук законът свършва.

Съдейки по това, че премиерът ни цитира първата реплика като своя, очевидно този филм дълбоко го е впечатлил. Въпросът е дали би цитирал и втората реплика като своя.

Комитата каза...

Благодаря. Между другото, този филм се цитира учудващо често напоследък, а това е едно от дъната на кариерата на Сталоун, и дори има отличие за най-слаб филм на годината тогава. Каква метафора - да живееш в калпаво криминале.

Анонимен каза...

Поредните отвлечени зеленобетонщини и комитщини. Всъщност не може да се твърди, че Чакъра е бил вривен. В достъпното в интернет решение на ЕСПЧ се казва, че съдът не може да определи със сигурност дали той се е самовзривил, както твърдят българските институции, или е бил взривен при обстрел с РПГ. Българската аутопсия е показала, че тялото на Чакъра е било разкъсано, в него най-вече в областта на таза и гърдите е имало много осколки от ръчна граната, дланта на едната ръка е била откъсната, а на пръст на другата ръка стояла халка от предпазител на ръчна граната. Единственият аргумент, поддържан от близките на покойния, на основата на който заключенията на българските аутопсия и балистична експертиза са оспорени, е този, че Чакъра е десняк, а е изтеглил халката на гранатата не със силната си дясна ръка, а със слабата лява. ЕСПЧ е приел този довод на защитата като пораждащ съмнения в официалната българска версия за самоубийство въпреки факта, че стандартната процедура при използване на ръчна граната в българската армия е точно такава, държане на гранатата със силната ръка, изтегляне на халката със слабата ръка и хвърляне на гранатата със силната ръка. Иначе казано, Изобщо, Зелен бетони Комита, преди да стигате до абстракции и обобщения политологически и народопсихологически, добре е да започвате от изясняването на конкретиката, на частното. Както често се случва напоследък, то е в противоречие с мантрите ви. За съжаление този блог продължава да се превръща в място, което все по-често предлага неубедителни спекулации и все по-рядко трезви анализи.

АнонименЪ

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)