понеделник, ноември 26, 2012

Благодарим за наградата!

В петък се проведе церемонията по връчване на наградите „Валя Крушкина“ за журналистика.

Валя Крушкина беше една от най–активните журналистки в БНТ, за която, имам чувството няма човек, който да я споменава с лошо.

Валя беше победена от рака точно преди 5 месеца, на 19–ти юни тази година. Признавам, че нямам нерви да гледам редовно телевизия и не я помня ясно, но съм впечатлен от топлия спомен, който всички нейни колеги, независимо от цвят и лични взаимоотношения, пазят за нея.

Надявам се, че и тази ужасяваща болест, която в последните няколко години ми отне трима близки хора – Владко, Боби и Андрей, и е отнела безброй близки на мои приятели, ще бъде овладяна, защото се превръща направо в епидемия.

„Крушата“ е била винаги готова да помогне и винаги е правела нещата с душа и сърце. Затова и наградите се казват „Журналистика за хората“ и носят нейното име.

За мен „журналистика за хората“ съдържа тавтология защото каква може да е журналистиката, освен за хората?  Може би работата е там, че търговията с влияние често се нарича „журналистика“ и затова трябва да се прави някак разлика между двете.

Отдавна мечтая да вляза в Студио 1 на БНР, концертната зала в която свири Оркестърът на радиото.

Страхотното Студио 1 на БНР. Надявам се някой ден да ме пуснат да поснимам вътре по детайлите.

На 23–ти ноември ми се сбъдна мечтата със гръм, защото церемонията беше там ;–) Подозирахме с Асен, че ще ни наградят, защото организаторите много държаха да присъстваме и няколко пъти ни подсещаха да дойдем.

Съвсем заслужено награда взе Иван Бедров за репоража си от с. Юруково. Доволен съм, че бях  там и наблюдавах как се твори история.


Мария Чернева от БНТ за потресаващия разказ за една майка, която носи 18–годишния си син, болен от церебрална парализа, всеки ден до училище!


Към края взе да се трупа напрежение за големите награди.


А голямата награда прибраха:


и онзи с накривената шапка


За пръв път виждам отворен официалния вход на старата за старата сграда на радиото. Трябва да намерят начин да го ползват и въобще, красивите неща не трябва да са 
само за украса.

Как да коментирам наградата?

Няма да крия, че съм поласкан, че журито се е спряло точно на нас, измежду всички номинирани. Разбрах, че гласуването е било много оспорвано. За съжаление, не мога да намеря пълен списък на номинираните и на наградените, за да ви го копирам, но можете да видите как събитието е отразено на други места:


Много хора бяха направили страхотни неща и заслужаваха голямата награда, например Мария Чернева, за която говорих по–горе (не искам да споменавам повече имена, за да не се превърне текста в дълго изброяване, но такива хора имаше много от наградените и номинираните). Екипът на „Биволъ“, например, който беше номиниран, но засега не взе нищо.

Пълният запис на церемонията може би го има на радио „Бинар“, което предаваше на живо от мястото на събитието във видео, но аз лично не можах да го открия. Ако го намерите, моля дайте ми връзка, за да я добавя в текста.

PS. В четвъртък от 10.00 ще имаме пресконференция на фондацията в БТА, където ще разкажем за нашите „нови творчески планове“.

19 коментара:

Анонимен каза...

Баце, не съм от най-конспиративните, но ми се стори, че може да се помисли и в тази посока (без изобщо да омаловажавам приносите ви):

ББ ви кани като превантивна милиционерска акция за прикоткване на непослушните (на която говори само той, а вие станахте тихи, тихи).
После официална награда, която нЕма как да не е минала без съгласието на когото трябва (в авторитарните йерархии това винаги и върхът).

И т.н.

Не се предавайте, ей, и не омеквайте от разни награди. Топличко става на душата от тях, ама има защо да постоим на студено, докато се налага да сме събудени.

Хайде със здраве,
Весел Патиланчо

Комитата каза...

Ние сме станали тихи? Патиланчо, смени хапчетата.

Асен Генов каза...

Само едно ще ти припомня, Патиланчо: Именно на това интервю ние зададохме отново темата "Ало, Ваньо", което доведе до два сигнала до прокурата и искане за изслушване в комисията CRIM... Ама, това не е важно, нали, Патиланчо?.. :)

Спас Колев каза...

Честито.

И ако имаш време, може да качиш снимката на студиото (http://bg.wikipedia.org/wiki/Българско_национално_радио), че наистина е трудно да се направи. :)

Анонимен каза...

Само за протокола - церемонията беше в четвъртък. И не заради протокола, но журито ви награди с думите, цитирам: "Голямата награда – Асен Генов и Константин Павлов за интервюто им с премиера Бойко Борисов."
http://www.wcif-bg.org/news.php?id=2360&menu_show_num=2&cur_menu_id=9

И сега по същество. Поздрави преди всичко заради позитивното и честно представяне на впечатленията. Сам признаваш, че не гледаш често телевизия, предполагам с радиата и пресата е същото положението. Няма лошо. Аз също съм този кюп. И за да не го пиша отново, ще ти пратя линк към мнението си за действията на журито -
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151326740612612&set=a.10150089531547612.279963.742422611&type=3&theater

И накрая един наистина искрен съвет, с когото не ангажирам никого - обуздай си партнера, защото рязкото издигане му донесе кислородна недостатъчност и започна да губи мярката. В изказа, в тона, в посланията и т.н. Така всички губим. Разединение и менторство никому не са необходими.
Поздрави!

Асен Генов каза...

"Разединение и менторство никому не са необходими..."
---
Повече няма какво да добавя! :)

Стойчо каза...

Коце, Асене, искрени поздравления! Това беше вече нещо сериозно

Светличе каза...

Обичам ви пак и пак... снимката ви краси стената ми в рамка. Идоли сте ми... и наистина напълно заслужихте наградата!!! Обичам ви! Целувки!

Светличе каза...

Ще гледам да мина в четвъртък да се видим и да поговорим с тебе и Асенката ;) :P :* обичам ви!!!

Зелен Бетон каза...

Комита и Асене – поздравления! Това беше важно.

Т.е. важно беше онази среща, на която вие, двама блогъри, се опитахте да накарате премиера да отговаря каквото го питате, а не каквото той намери за добре (т.е. да се държите като журналисти, а не както се държат мнозинството журналисти – като новобранци на инструктаж), да бъде „подпечатана“ по някакъв начин като събитие, което заслужава внимание. И да се напомни. Защото се забравя.

Разбира се, това не ви прави автоматично журналисти – а и не вярвам да сте си въобразили нещо подобно. Наградата ви е по-скоро отчетливо послание към професионалните журналисти да се вземат в ръце, за да не станат вкупом излишни. А това е едно от най-полезните неща, които би могла да стори една награда под мотото „Журналистика за хората“.

Прочетох какво е писал за събитието Йордан Петров (анонимният от 6:40). Признавам, че нямам достатъчно обхватен поглед върху българската журналистика, за да преценя кои са достойни за такава награда. Сигурно от вътрешна (за гилдията), професионална гледна точка нещата изглеждат по-различно.

Но и не ми е работа: аз съм средностатистически потребител на журналистическия продукт, дори имена не помня особено. И точно като такъв потребител намирам за съвсем правилно решението такава награда да се даде на вас двамата.

Работата е там, че за всички като мене, дето нямат допирни точки с журналистическата професия, събитията се свързват и съпоставят само чрез видимата си, опростена част. Така човек си създава представа какво се случва, какво не се случва, и накъде вървят нещата.

Едното видимо нещо е едни двама блогъри, дето ходиха и изпитаха Борисов, без да му мънкат насреща. Другото е, че са им дали награда на името на някаква кадърна журналистка, за която всички казват, че била много точна и истински професионалист (само че, за съжаление, си е отишла рано от тоя свят). Това се знае.

Съчетанието от двете неща подсказва на драгия средностатистически потребител, че има някакви процеси на нормализация, които вървят извън (а може би и въпреки) коловозите, в които властта в България се опитва да натика словото и мисленето на обществото.

А когато милион-два такива потребители останат с такова впечатление, това е безкрайно полезно. Защото ако утре им се наложи на тях да кажат две приказки публично, няма да се свиват, а ще са по-храбри.

Всяко от двете събития присъства в публичното пространство като знак. Изчистено до символичност, не с детайлите си. Когато два знака се съчетаят съпосочно, това вече е послание. Две точки дефинират отсечка – а отсечката има ориентация. Вие двамата с онова интервю дадохте едната точка; наградата даде втората.

Сигурно е имало (професионално погледнато) журналисти, които да са заслужавали повече наградата от вас. Според мен обаче да я дадат точно на вас е много мъдро решение. Ако и да (а може би – точно заради това, че) е изненадващо. Не знам кои са хората, които са решили така, но очевидно могат да мислят добре. Искрените ми поздравления и за тях.

Комитата каза...

Спасе, готов си.
Зелен Бетон, благодаря за добронамерената теза.
Какво да кажа аз - лош вкус е да коментирам колко заслужена е наградата за самите нас.
Аз мога единствено да кажа, че сега изискванията и очакванията към нас нараснаха и трябва да се справим някак.

Йордан Петров, виждам, че даваш за пример журналистка, която се е качила по време на пожара на Витоша. Искам да припомня, че Асен също беше горе http://asengenov.wordpress.com/2012/07/03/vitosha_gori/

Анонимен каза...

Асен е бил горе... заедно с цялата негова бъркотия от самонадеяно-некомпетентно менторстване, непознаване на много от специализираните теми, неориентираност в стуацията и прочие липси, некомпенсирани от излишъка желание да се издават лековати политически присъди. Показателна е например нелепостта на коментарите му за приложението на авиацията. Изобщо е пропуснато картирането на развитието на пожара с хеликоптери на Гранична полиция, разполагащи със специфична апаратура. Още по-съществено е нещо друго, самото наличие на държавни хеликоптери с подвесни системи бамби бъкет над пламъците. Нещо, което пишман-журналистите изглежда не желаят да схванат. Защо ли? Кратката предистория изисква да се каже, че в България до 2003 година имаше опити за усвояване на гасенето от въздуха с военни хеликоптери със собствени, донякъде импровизирани пожарогасителни системи. За съжаление през лятото на споменатата година една от машините се разби в северните склонове на Пирин над Разлог, при което загинаха четири души, трима военни авиатори и един пожарникар. След тази трагична катастрофа гасенето от въздуха беше напълно изоставено, а това беше една крайно вредна, късогледа и малодушна реакция на управленци, предпочитащи личното спокойствие и кариерната сигурност, постигани чрез бездействие, инертност и непоемане на рискове. Решение за възстановяване на подготовката за борба с пожарите от въздуха беше взето едва през 2010 година от омразното на Асен правителство на пожарникаря. 2012 година беше първата, в която военно-въздушните сили гасиха системно, като участваха в потушаването на немалко горски пожари. Бистришко бранище беше само първият. Недостатъчността на двете подвесни системи бамби бъкет е явна, но настоящото правителство при всички негови други провали и постижения е първото от 2003 година насам, което на дело развива противопожарната авиация на страната. Доколкото зная, към момента е задействана процедура по осигуряване на европейско финансиране на набавянето на нова летателна техника, а ВВС планират подготовка на повече екипажи за гасене.

АнонименЪ

Стойчо каза...

а, сега вече знам кой стои зад сайта на екстремните центристи ;)

Анонимен каза...

Стойчо, именитият специалист по авиационен лукс...

АнонименЪ

Стойчо каза...

притесних се да не си ти ;)

Анонимен каза...

Стойчо, успокой се, аз съм, кой друг може да е, само дето не издържах да чета дори до средата на първата страница на този сайт. Отказах се при текста с обвиненията срещу www.lostbulgaria.com. :)

АнонименЪ

Стойчо каза...

искаш да кажеш, че НЕ ти си зад тях :)

Анонимен каза...

Стойчо, нямам намерение да чета след средата на първата страница. :)

АнонименЪ

ефективни пожарогасители каза...

И според мен трябва да се направи някаква разлика както и вие пишете добре..." За мен „журналистика за хората“ съдържа тавтология защото каква може да е журналистиката, освен за хората? Може би работата е там, че търговията с влияние често се нарича „журналистика“"общо взето ако ги няма те от къде ще знаем какво става по света и у нас както се казва.От къде ще знаем правителството какво е решило и къде е решило да вложи парите ни от данъците.Просо трябва да има разлика от платените и това което е в действителност,поздравления за всички наградени.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)