неделя, ноември 18, 2012

Войната като продължение на семейството с други средства



Снощи ми остана време да гледам „Кориолан“ от Киноманията.


снимка

Режисиран от Ралф Файнс и със същия него в главната роля.

Въпреки че съм голям шекспиролюб, не бях чувал за пиесата, която е посветена на сложните взаимоотношения между политиката, войната и семейството. За предателството, отношения между родители и деца, за горделивостта и надминаването ѝ.

И за отмъщението, като най-скъпия лукс.

Кориолан е генерал, сигурно най-талантливият генерал, спасяващ Рим от външните врагове и запазващ гражданския мир в една трудна жанвиденова зима, когато хлябът не достига и тълпите аха-аха да катурнат властта.

Той минава през ада, за да даде на родината и на семейството си това, което се очаква от него – победата.

Само че, след като е стигнал до най-висшия военен пост, е време да стане политик, а той май не е съвсем готов за това.

Всяка секунда от филма е истинска наслада за сетивата. Всяка дума от Шекспир, внимателно претеглена, е прецизно вписана в общия ритъм на словото. Допълнителен плюс е възможността да се слуша и оригиналният говор. Ралф Файнс прави голяма роля. Ванеса Редгрейв, играеща майка му, също.

Още едно нагледно обяснение, защо момчетата са такива, каквито са.

Гениалността на Шекспир позволява всяка негова пиеса да бъде поставена еднакво добре в произволен декор и да звучи съвсем актуално.

снимка

Този път действието е в античния Рим (изглеждащ досущ като съвременния Белград), а оръжията и униформите бяха американски и от бивша Югославия.


Да се гледа ли? Да. А ако харесвате Шекспир, ще е непростимо да не го гледате.

6 коментара:

Светличе каза...

:))))

Аз мисля да ходя на Хамлет на театър декември в Народния - постановката била супер!

А след като прочетох прекрасното ти отново!!! ревю се колебая дали да не го гледам.
Добро утро, Комита!

Мери Катлийн О'Луни каза...

Ако се справяте с руския, "Борис Годунов" също ще ви хареса - там словото на Пушкин звучи фантастично в съвременна среда.

Светличе каза...

За мен ли говориш Мери? Дядо ми беше руснак, лека му пръст, майка ми е половин рускиня, аз учих в даскало навремето... знам го... поназнайвам го, за да сме честни.. Пушкин - любим!!!

Стойчо каза...

На този блог руският ни е почти роден – думата „справям“ е добре да се замени с „измислил“ (е, не чак де ;)

Belomore каза...

Филмът действително е сниман със сръбски ветерани, т.е. приликите не са случайни.

Предвидил съм си това удоволствие за по-късно тази седмица, мнението ти иде като чудесна и съвсем навременна разядка, ммм! :)))

Nomad каза...

Честно казано, не си бях "написала домашното", не знаех, че е по пиеса и в такъв формат речта, започнах да го гледам само заради Ралф Файнс и в първите минути се стъписах. Стори ми се странно и трудно за възприемане - такива декори, такива диалози.

Затова съм го отложила за вечер, когато ще ми е по-свободен ума и ще го възприема по-добре.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)