неделя, септември 09, 2012

Новият ден на лъжата

Ето, и дойде този 9-ти септември.

Отношението към датата в най-новата българска история е много симптоматично. Колкото по-на зле отива държавата, толкова по-позитивно е отношението към 9-ти.

Имаше едно такова време, някъде през 90-те. Жан Виденов беше дошъл на власт и беше направил първи опит за реанимация на 9-ти, правейки го почивен ден (09.09.96г.) (ако спомените ми не са верни, поправяйте ме). Беше понеделник, аз бях на морето в още незастроения „Слънчев бряг“ и помня как на една от сергийките имаше радио, по което говорителката жизнерадостно обяви – „Вие сте с предаването 'Делови понеделник'“.

Тогава медиите имаха гръбнак и чувство за хумор.

Всичко е много просто – опираме до въпроса за лъжата и истината.

Днес от 17 ч по телевизията ще се прави изкуствено дишане на „правилното“, облечено във власт и с пагони дисидентство.

Днес допуснах една грешка, която никак не беше трудно да допусна – по телевизията вървеше  концерт на руски композитори в парка на голям дворец. Реших, че концертът е в Петербург и написах в туитъра:
Симфоничен концерт от Петербург по тв, неделя е, Кеворкян в 17,00. Абе, да не е 9-ти септември?
Бдителни читатели ме питаха за подробности около концерта, проверих в сайта на БНТ и се оказа, че концертът е от Виена, парка Шьонбрун.

Е и?

Защо имах дежавю?

Още щом чух първите акорди на музиката, си спомних  как едно време, по официални празници, София напълно опустяваше (след манифестациите) и човек можеше спокойно да се разхожда по жълтите павета без да види жива душа. Нито едно заведение или магазин не работеха в центъра, така че нямаше и сериозна причина да се ходи там.

За озвучаване, по радиоуредбата (радиоточките, високоговорителите, разположени на всеки ъгъл в идеалния център) пускаха музика – но музика, в никакъв случай не весела или развлекателна. Пускаха само „сериозна“ музика – революционни песни, маршове и руска симфонична музика.

Подобна беше ситуацията в дните на официален траур, когато умираше поредният генерален секретар на ЦК на КПСС (съветската компартия).

Един познат ми каза, че най-смисленото парче, пускано по тази уредба била „Душа“ на „Диана Експрес“ и след този случай тонрежисьорът си имал проблеми с политическото ръководство, защото песента била „неподходяща“ за случая.

В момента в България най-трудно се влиза в клуба на русофилите, да ви споделя искрено. Ето, аз почти всеки ден слушам радио „Эхо Москвы“, вълнувам се от съдбата на Pussy Riot и Михаил Ходорковски, от руско-грузинските отношения, гледам руски филми, слушам руска съвременна музика и класическа такава, чета руски блогове, но винаги съм заклеймяван като русофоб...

Сигурно защото русофобите в България всъщност са тези, които не харесват Кремъл (не архитектурата му, а екосистемата по стаите). Отношението към Русия на практика няма значение за горното определение.

Ситуацията с киното е най-деликатна.  Ето и другарят Ленин е казал – „За нас киното е най-важното изкуство“. А за нас телевизията, другарю Ленин.

Та, колко „съветско“ е съвременото руско кино?

На 6-ти септември, празник с изключително значение за съвременна България, който беше отбелязан с подобаваща кичозна помпозност, гледахме филма на натегача Михалков „12“, римейк (филм направен наново със същия сюжет) на великия „Дванайсет разгневени мъже“ на Сидни Люмет.

Как пък не се излъгахте да ни пуснете Люмет!

Каква е разликата с оригинала ли (ако не сте ги гледали)?  Вкарването на политика, разбира се –  за добрият руски офицер в Чечения, ключовата фраза, че „няма бивш руски офицер“ (това е ролята, която Михалков е избрал за себе си) и окарикатуряването на „професионалния демократ-антикомунист“. Художествено решение на лош вкус, сервиран ни точно за празника от БНТ.

В малките часове на 9-ти септември пък гледахме друг натегачески филм – „Адмирал“ – игрален филм–сапунка от една серия за адмирал Колчак, в който лошите не са толкова комунистите, с които се е бил истинският исторически адмирал, ами чужденците от Запад, антируските демони.

Разбира се, БНТ има право на лош вкус и това е най-желязно спазваното правило на демокрацията в България от ден първи, но аз все още имам друго право, най-крехкото – свободното слово и смятам да се възползвам от него, докато мога.

Срамота е, че почти четвърт век след 1989г още търсим дефиниции и категории, още броим жертвите на комунизма, още се огъваме пред руския натиск.

Брат на баба ми е бил съден по време на войната от военен съд и едва остава жив. След идването на 9-ти, заедно със съкилийници, вижда сметката на надзирател, който е обичал да се гаври с него.

Сестрата на баба ми е била тормозена от полицията с обиски и подигравки (полицаите са чели публично любовните ѝ писма) и след 9-ти е търсела пистолет, за да види сметката на няколко полицаи. Не е успяла да намери.

До ден днешен се повтарят нацистко-комунистическите измислици за играчки-бомби, пускани от съюзническата авиация върху България, като оръжие, насочено специално срещу деца. И в моето семейство са заблуждавали роднините ми, че братът на баба ми е загинал от такава играчка.

От друга страна, повече от 20 години семейството ми води титанични борби за реституция на  земя (около Варна, затова е такъв проблем ), която е отнета пак като следствие от горната светла дата.

Одобрявам ли? Нищо не одобрявам – нито разчистването на сметки, нито колективизацията. Не одобрявам доносниците, нито еднопартийната система, нито слагачеството, нито цензурата.

Не си е отишъл 9-ти и няма да си отиде ако малоумно-умилително-лигаво продължаваме да го възкресяваме година след година без да го осмисляме, пък било то и предпазливо с изложби на Рьорих, предавания за езерото Байкал, славословене на Людмила Живкова, руски филми и руски композитори точно по празниците, припомнящи най-лошото, което Русия е направила за България точно на тези дати.

И разбира се, няма как да забравя – националноотговорна журналистика с пагони, която смята да възкресява „морала“ в телевизията, но без Пинко – розовата пантера.

Американският камион мистериозно се превръща в танк.  Добавят се лозунги, знамена и въобще – 9-ти като 9–ти, ден на лъжата.

За оправяне на вкуса в устата, не забравяйте да гледате днес (9-ти септември 2012г) от 18,30 Асен Генов с гости Венци Мицов и Калин Терзийски в „Разгневени млади хора“.

Снимка „Изгубената България







28 коментара:

Анонимен каза...

Комита, не е ли време за малко макЕдонско разнообразие във вътрешнополитическата монотонност на блога? ;) "Градел Илија манастир", изпълнена на тържествения концерт по случай 21-та годишнина от независимостта на Бившата югославска (9:40):

http://www.youtube.com/watch?v=MUxkRHmwF0o

АнонименЪ

Комитата каза...

;-) Не виждам монотонност, но благодаря за поздрава. ;-)

nousha каза...

Няма нещо, което да ме накара да проявя интерес към участие на Терзийски някъде. Иначе в цялата символика и смисли, с които тъпчем Девети, какво става с простия, но никак немаловажен факт, че тогава за България приключва Втората световна?

Маркуча каза...

> Симфоничен концерт от Петербург по тв, неделя е, Кеворкян в 17,00. Абе, да не е 9-ти септември?

Грешката е вярна, вчера показваха запис на първото представление на Большой театр след реставрирането му. Не знам дали има връзка със светлия празник (Малка Богородица, не друго...).

Марин каза...

@nousha: ... тогава за България приключва Втората световна ...
Само хора, които не се интересуват от българска история, може да мислят, че тогава е приключила Втората Световна Война за България. Всъщност тогава приключват бомбардировките от американци и англичани. На тази дата започваме безмислена война срещу Германия. В тази война загиват (по спомен, но може да се провери) 30 000 български войници и офицери. 2-3 дни преди 9-ти септември война ни обявява и СССР.

Георги Бончев каза...

Тъпчо, благодарение на "безсмислената" война срещу Германия, великите сили решават да ни оставят Южна Добруджа

Марин каза...

@Георги Бончев: Г-не, явно сте твърде млад и заради това невъздържан, моля по-спокойно и културно!
Присъединяването на Южна Добруджа става преди влизането на България в Тройния съюз и е признато от други европейски страни. Цитат от Уикипедия: "... за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици ..."
След войната и Румъния и България са от "страната на булката", т.е. не е имало как взаимно да се наказват.

Galina Georgieva каза...

Заскобвайки историческите събития (щото от тях явно всички „имат спомен”), ще акцентирам върху филмовите споменавания, които мисля, че тук са попаднали, надявам се, неволно, под общото мисловно клише за идеологически прочит на „руските” неща.
Накратко: харесва ни или не, „Адмирал” е изключително добре сниман и реализиран филм, най-успешният финансово руски филм в САЩ! Доста патетичен и на места разточителен в експонирането на религиозно-националистична героика, но на същата почиват и блокбастери като „Смело сърце” „А бяхме войници”, „Спасяването на Редник Раян” и др. Разлика голяма няма. И още: нямам спомен лошите в „Адмирал” да са чужденците (такова виждане, чини ми се, е малко изкривено) – целият конфликт беше между Колчак и „червените” като маса, което пък от своя страна беше за мен голямото постижение на този филм – червените дори не бяха персонифицирани, а просто безлична, хаотична маса!
За „12” – опитвам се да правя разлика между „натегача” (аз бих го нарекла „идеолога” Михалков) и неговото филмово творчество. „12” е един от най-добрите филми за последните 10 г. – не случайно има десетки награди, включая номинация за Оскар за чуждоезичен филм. Невероятен пример на силна драматургия, развитие на персонажите, монтажна пластика, актьорска игра и всичко, което киното е!
Накрая: изкуството само страда, когато го обвързваме с нашите обременени прочити на исторически случки.

Комитата каза...

Галя, благодаря за помощта.

6-ти септември - руска религиозно-политическа мистика

9-ти септември - идеологът Михалков

Против този лош вкус протестирам.

Galina Georgieva каза...

Е, не решаваме аз и ти какво и кога ще излъчва БНТ. Като избира подобни филми на подобни дати най-вероятно им прави лоша услуга, това е в ущърб на филмите, но можем да пробваме да се дистанцираме от идеологически асоциации – на това пък настоявам аз :).

Комитата каза...

не решаваме, разбира се. но бнт се прави с моите данъци и имам право на мнение. освен това, си направих труда да се аргументирам. освен това допуснах коментари тук и във фейсбук, някои от които много обидни (не твоите). така че, скъпи читатели, това е.

Galina Georgieva каза...

Защото у нас културата на дебата няма сериозни традиции и второ, от твоята немалка практика на пишещ, няма как де ни си забелязал, че хората се превръщат в „разгневени мъже” (и жени ) когато стане въпрос за история, еле пък ако е свързана с близкото ни минало. Сериозен симптом е това за обществото ни. Явно далеч е времето на нашето израстване – да говорим за това разсъдъчно и режем хладно като с хирургически нож миналото.

Анонимен каза...

Марине - именно поради включването ни във войната срещу Германия в момента въобще съществува държава наречена "България". При това, въпреки участието ни, е имало голяма съпротива срещу нашето съществуване, не само от Великобритания и Франция, а дори в самия СССР. Само участието ни във войната против Германия и сервилното отношение на Георги Димитров, а по-късно и на Тодор Живков успява да ни съхрани.

Стойчо каза...

Анонимен, абе какво си пил?

Анонимен каза...

Стойче, АНОс е само на водка табуретовка, това, както знаеш, не прощава - трайните увреждания са налице!

Дани

Стойчо каза...

Дани, а сещаш ли се откъде е рецептата за табуретковката :D Усмихна ми деня :)

Анонимен каза...

Е, има си хас!

Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей!:)))

Дани

Павел каза...

Тая "променена" снимка Пейо я пусна на ФБ, ама честно казано изобщо не е прав. Вижда се, че са различни снимки, снимани от различен ъгъл, виж и сградите, и позите на хората които се повтарят в двете...

Стойчо каза...

Павле, абе забелязваш ли правописа на втората снимка?

Стойчо каза...

Дани, обожавам тази книга :D

Хесапов каза...

Комита, харесвам блогът ти, но защо имам усещането, че си станал малко сектант в борбата си срещу сенките на миналото? Поздрави!

Стойчо каза...

Заради възраждането им

Hristo Hristov каза...

Снимките не са еднакви, къде пише че втората е актуална снимка от събитието, а не кофти съвременен фотошоп?

Стойчо каза...

Значи все пак е фалшификат втората снимка? :D

Стойчо каза...

Сега отново прочетете заглавието на статията :)

Hristo Hristov каза...

Че е фалшификат е ясно и на дете, въпроса е кога е правен тоя фалшификат. Ако е направен около 9 септември 1944 - кофти за тогаващната власт, ако е направен по късно - защо въобще се включва в статията тази снимка? Съмнява ме да е от 9-и септември защото правописа на плакатите ще бъде приет поне 4 години след събитията от което следва че г-н Комитата пуска с пропагандна цел неща които не са свързани с 9-и септември 1944 г. в статия за събитието

Branco каза...

Аз искам да се изкажа само за снимките, щото това ми е специалността.
Втората снимка според мен е направена няколко секунди след първата, но танковете във втората са очевидно прибавени, както и съветското знаме вдясно и плакатите вляво, както и може би жената с цветята в долния ляв ъгъл. И тези неща се правиха и преди Фотошоп....

Бранко

Стойчо каза...

Христо, нали това е смисъла на статията :D

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)