вторник, септември 18, 2012

Време за намиране на трудните решения

Радикални ислямисти намериха повод да влязат в открита война със САЩ заради едно нискобюджетно филмче (не мога да разбера дали това е целия филм), направено от частни лица и пуснато в youtube.



Причината за това, че няколко американски и други посолства бяха атакувани и за човешките жертви, вкл. един американски посланик, не е във филма. Филмът е само повод за мобилизацията и за войната. 

Причината е в силата, която тези групи усещат в себе си и най-вече в слабостта на евроатлантическия блок и неговия лидер САЩ.

В момента те знаят, че могат безнаказано да атакуват американски и други западни посолства, граждани и институции и шансът да бъдат наказани е минимален.

Тоест, конкурентите като млади вълчета искат да грабнат плячката от устата на големия сив вълк, който показва сериозни признаци на слабост и умора.

Те са готови да проверят какво и колко ще им бъде разрешено и в момента правят точно това.

Има голям риск в това да се говори за „Запада“ като за монолитен блок. Всяка генерализация съдържа своите рискове, но „Запад“ има, независимо как го дефинираме. За мен това е мястото, където хората не вярват сляпо на управници и авторитети и където е разрешено съществуването на критични гласове, където разгласяването на факти не е престъпление и където всеки може да взима решение какво да прави в личния си живот и как да възпитава децата си.

Западният (нашият) свят е изправен пред смъртна опасност, сравнима с опасността от ядрена война със СССР и Варшавския договор преди десетилетия. 

Дори опасността е по-голяма от тази през студената война, защото, по странна прищявка на съдбата, още преди да започне тя, след 22. юни 1941 г. дните на сърпа, чука и петолъчката бяха преброени. Това беше датата на най-голямата относителна сила на СССР в света, след която той загуби способността си за експанзия в световен мащаб, загуби голяма част от идеологическата си привлекателност (която беше свързана с имиджа му на непобедима и завземаща нови територии система) и единственият път, който можеше да поеме, беше само надолу. Още тогава става ясно, че победата в битката между двете системи няма да е на комунизма, не само поради по-малките ресурси, но и поради по-неефективната икономика, по-тежката демографска ситуация, по-малкото уважение към човешката личност, по-затворената култура и силната враждебност към иновациите. 

В момента, когато на сцената спорят Китай, западният свят и радикалният политически ислям положението е доста по-неясно и драматично и няма абсолютно никаква гаранция, че именно западните демократични общества (включително и прикрепената към този клуб България, която е от най-уязвимите), ще победят или поне ще оцелеят.

Радикалният политически ислям, а донякъде и радикалният политически теократизъм изобщо в момента трупат сила и тепърва имат да завземат територии. 

Каква е ролята на религията и виновна ли е религията за нещо? 

Както в случая с Pussy Riot, така и в случая с атаките над американските посолства, а и с част от защитиниците на Опиц, тънките политически сметки на фундаменталистките лидери се съединяват в гърмяща смес с невежеството и долните инстинкти на тълпата. На тълпата, на която демократичната свобода за правото и задължението да мислиш със собствената си глава в категориите на доброто и злото натежава твърде много.

Особено сложно е в страни с тежко наследство като България, които се люшкат между войнствения атеизъм и религиозния фундаментализъм, в които трудно се прави разграничение между търсенето на духовно начало, реално съществуващите духовни традиции и долнопробната фундаменталистка пропаганда.

Пълното отстъпление, тоест директното предаване на властта в ръцете на ислямистите и другите религиозни фанатици, с надеждата, че те ще запазят потребителското общество,  свободите на словото, мисълта и съвестта, западния начин на живот и стандарта на живот поне в общи линии (тоест ще запазят компютрите, Интернет, модата, високите технологии, спорта, медицината, литературата, модерната музика и т.н.) са силно преувеличени. В историята е пълно със случаи, в които цветущи градове са били разрушавани заедно цялата си култура и достижения, от които  завоевателите са можели да се възползват за собствено добро, но не са го правели.

Ако се направят безпринципни отстъпки, демокрацията ще трябва да се превърне в своята противоположност, а резултатите от просвещението ще бъдат до голяма степен нулирани.

Отстъпките, които бяха направени в областта на спорта и дипломацията не донесоха нищо, освен увереността, че Западът е слаб и безпринципен.

Очакванията са толкова оправдани, колкото очакванията през 1945 г. в Източна Европа комунистите да запазят гражданските свободи и пазарната икономика.

Дилемата е трудна – от една страна трябва да бъдат защитени фундаментални права и свободи, от друга – трябва да бъде защитен животът, собствеността и достойнството на гражданите на западния свят.


Къде са решенията?

И всичко това трябва да се прави в ситуация на тежка криза на запад, предизвикана от години живот и съществуване на кредит, от простиране „извън чергата“, която силно ограничава възможните варианти на действие и води до малки капитулации, маскирани като компромиси.

Президентът Обама беше избран главно заради това – да окастри „сухите клонки“, да остави само най-жизнеспособното и така да извади не само САЩ, но и целия западен свят от кризата.

Само че популистките лидери (може би и Обама принадлежи тук), готови да вървят с тълпата, да избират лесните решения и да и пригласят са твърде много и твърде силни в много страни по света.

Епохата изисква да се появят лидери, които са готови да застанат срещу тълпата, за да спасят цивилизацията. А после и да я преоткрият в духа на новото време.

За момента резултатите от политиката на Обама са противоречиви, особено наблюдавайки какво се случва там, където Арабската пролет победи и откъдето тръгна разговора.

Какво е правилното решение? Не знам, но знам че правилното решение обикновено е трудното решение.



35 коментара:

Георги Павлов каза...

Много хубав пост (бих включил и китайските вълнения срещу Япония - те са подобни).

Напълно съм съгласен, че сме изправени пред смъртна опасност за Запада. И че нямаме лидери.

Не съм съгласен с този фокус върху "тълпата" - за мен е по-правилно да се говори за "масите": тълпата обикновено е малка и активна група, която черпи сила от съчуствието на масите.

В този смисъл ни трябват не лидери, застанали срещу тълпата (в поза Иван Костов), а лидери, застанали пред масите и водещи ги на запад.


Но към кой запад?
Към морално, икономически и културно деградиращата Америка?

Америка днес не е Америка на моето детство.

Имаме нужда ОТНОВО Америка да бъде за пример. Тя успешно игра тази роля 2 века.

Георги Павлов каза...

Впрочем отново препоръчвам филм на Адам Къртис, този път “The Power of Nightmares“ - как неоконсерваторите измислят Ал Кайда и как тя обратно им дава сила и пак, и пак.

dzver каза...

Аз пък си мисля, че най-големите врагове на радикалния ислям живеят в държавите, управлявани от ислямски попове.

Стойчо каза...

Ех, пак Иван Костов виновен... Когато се искаше кураж, той го имаше. Сега липсва куражът. Но днес Костов не е мин-председател. C'est la vie.

Belomore каза...

Цялата статия може да се синтезира в известния лаф на чукчата от вица:

Надо трактор.

Комитата каза...

Да, големият грях на Иван Костов е, че гледа лошо, както разбирам, а трябва да гледа благо и в другата посока, само тогава ще му дадем шанс, нали така ;-).

Америка не е толкова морално, културно и икономически деградирала, особено в сравнение с Европа.

Това че те трябва да свършат някаква работа не ни освобождава и нас от задължението да я вършим.

Комитата каза...

Беломоре, де да беше толкова очевидно за всички.

Георги Павлов каза...

Поза Иван Костов: "Аз няма да се помръдна от мястото си, вие ще дойдете при мен." (цитирам по памет).

Имам предвид неговия (и на една прослойка) отказ да води масите. Изборът да си стои в уютната среда и да не застане отпред, пред всички.

Защото да застанеш пред масите означава и в някакъв смисъл да се свалиш до тяхното ниво. Както направи през бунтовния януари.


Иван Костов като личност ми е безинтересен, интересува ме единствено като разпространен социален тип мислене и поведение.

Комитата каза...

Фиксацията с Иван Костов (бил той и тип поведение) е наистина изумителна. 'Трябва да вървим напред, само че без „Иван Костов“'. 'По-добре да тъпчем на едно място и да се самоунищожаваме, но в никакъв случай с някой който прилича на „Иван Костов“'.

И съществуването на някаква митична „прослойка“, която седяла в някакъв „уют“ (?!?) и трябвало хем да се прости с принципите си, хем да ги защитава...

Няма логика.

Стойчо каза...

Георги, Костов загуби изборите. Не помниш ли?

Бате Бойко спечели изборите. Но е страхливец.

За изборите са отговорни избирателите.

Стойчо каза...

Да, надо трактор... Челябинского завода ;)

marfieta каза...

Само да кажа, че Америка (в смисъл САЩ) не е морално, културно и икономически деградирала. Имат си някои реднекски щати в момента, но дори и те стремително се цивилизоват в сравнение с това, което са били само преди двайсетина години. Не знам защо у нас се е наложило това мнение за тъпите американци.

И да, трябват лидери. Необичайно е в наши дни да стоим изправени пред напълно реалната възможност за световна религиозна война, но това са фактите. Сега, тук можем да се отнесем в теми като икономически интереси, а.к.а петрол, затваряне на очите пред нарушаването на човешки права (сегрегация по полов признак) и тъй нататък, ама работата е на зле.

Стойчо каза...

Майната им на икономическите интереси, става дума за задниците и душите ни

Георги Павлов каза...

Стойчо,

Наясно съм, че Иван Костов е загубил изборите, че бай Тошо е мъртъв, а бай Ганьо не е реална личност.

Независимо от това те са добра илюстрация за определен тип поведение. Съжалвам много, но Иван Костов е станал нарицателно. Предлагам да го изписвам иванкостов, за да е ясно за какво говоря - за типа иванкостов, а не за личността Иван Костов.

Ако не сте го разбрали, да дам пример. Ако някой каже нещо за Златките, не говори за Златка Райкова и/или Златка Димитрова, а за определен социален тип. И никой не го обвинява във фиксация върху Златките (а има върху какво да се фиксира човек :-)


Що се отнася до ББ, моята интерпретация е малко по-различна: той не е страхлив, а властолюбив. И е склонен каквото искаш политическо салто да направи, за да остане на власт: без АЕЦ Белене загиваме и малко по-късно: с АЕЦ Белене фалираме. Митниците - в Русе, за да решат проблема с безработицата, а днес: митниците в София, за да решат проблема с пенсиите.

Да ти кажа, много смело се самоопровергава :-)


Но - за да се върна към предишен спор: ББ е властолюбив, но не е користолюбив, той не е символът на лукса в БГ (Евгени Минчев и Николай Банев го водят с обиколки).

Комитата каза...

Ама не, сериозно, какъв е тоя митичен иванкостов, който е прът в колелото на прогреса? Толкова архетипен, че негови клонинги излизат от всеки чайник, от всяка дупка и пречат, пречат България да върви напред? Може ли някакви примери за такива интелигентни, но вредни личности, които с всичка сила дърпат прогреса назад?

Би трябвало да имаш, освен самия Иван Костов, поне няколко такива „типични“ примера, че да го обявяваш за архетип.

Понеже някак си генерализациите хич не ме грабват.

И как се намеси любовта на ББ към лукса и в този материал. Очевидно е, че не коментираме това, а пътят навън, пътят към по-смислено, по-ефективно и по-морално състояние на обществото.

Стойчо каза...

Страхлив е. Това не му пречи да е властолюбив.

Имаме си валстолюбива п..ка за началник

(не че разбрах в какво ме обвини преди малко, но ще приема, че е маньовър в спора)

Стойчо каза...

Но е интересно, че когато в статията се говори за недостиг на лидери, всички се сещат за Иван Костов :)

В статията за сиромашките самолети, никой не му дойде наум за него ;)

Анонимен каза...

"Тоест, конкурентите като млади вълчета искат да грабнат плячката от устата на големия сив вълк, който показва сериозни признаци на слабост и умора."

Какви "конкуренти" и каква "плячка" бе (ти си знаеш какъв си, да не обиждам директно)? Ти вменяем ли си въобще? Става въпрос за атаки над посолства В СОБСТВЕНИТЕ ИМ ДЪРЖАВИ! Все едно да искаш да върнеш своята собственост от някой крадец се нарича "грабеж".

Тази статия е ново дъно.

Димитър Иванов

Комитата каза...

Нещо не разбирам коментара. Каква кражба?

Анонимен каза...

На природни ресурси. Каквото се случи в Либия. Каквото се случи в Ирак. Каквото се случи в Афганистан. Притова в невъобразимо големи количества. Само обявяването на външния дълг на Ирак за "омразен" дръпна държавата с 250 милиарда долара напред. Да, голяма част от тях е към САЩ, ама... то пък САЩ я управлява, при това съвсем пряко.

Арабите не са чак толкова глупаво и невменяемо племе. Те наистина си мислиха, че се борят за демокрация, обаче когато видят, че вместо това получават американски хуй - червената лампа почва да свети. И горят посолства разбира се.

Георги Павлов каза...

Стойчо,

Ами Иван Костов беше истински лидер, затова се сещаме за него. С постигната реална промяна в посоката, която той искаше.

Сега си прехвърлям другите премиери на прехода.. тц, Симеон до някъде.. друг не се класира за лидер.

Георги Павлов каза...

Комита,

Аз за Иван Костов не съм казвал, че е вреден. Казал съм, че е абдикирал като лидер. Негова си работа.

Но го нямам за новия Сула. (Да не се бърка със sulla.)

А примери на интелигентни хора абдикирали от моралното си задължение на водачи на тоя народ - хиляди. Оправят си собствените съдби и мислят, че това е то животът.

Ти ми каза, че трябва да има повече обществено активни личности и аз съм напълно съгласен с това.

Комитата каза...

Ами добре, аз ти го казах, но как намесихме иванкостов в цялата работа? Иван Костов се явява на избори и иска властта. Не съм го забелязал да е пасивен. Доколкото разбрах, той е бил единственият който в анкетата на Народното събрание е писал професия „политик“. Така че няма как да е пример за пасивност. Човекът е последователен.

Затова пак ти предлагам, дай пример за тези негови клонинги които не желаят да водят народа. Конкретно, конкретно, с имена.

Георги Павлов каза...

Изказването на Иван Костов, което цитирах, беше от времето, когато той 1-2 години МЪЛЧЕШЕ.

Всички талантливи хора, които управляват успешно своите компании, но се пазят от позиция по политически въпроси. Защо да им казвам имената?

Анонимен каза...

Отворих коментарите с надеждата, че ще прочета любопитни идеи за исляма, модерността, Запада и България, още повече, че те вече са доста на брой, а то... г-н Г. Павлов споменал Иван Костов, Бог да го благослови и с мир да го дари, и веднага групата бивши седесари, забравяйки за темата, се е спуснала да брани името Костово, Бог да го благослови и с мир да го дари. :D

АнонименЪ

Зелен Бетон каза...

Тъй нареченият „филм“ е такава карикатура, че въобще не мога да си представя как нормален човек може да се обиди от него (седнах съвестно да гледам, но изтраях само три минути). С абсолютно същия успех повод за въпросните вълнения би могъл да бъде и слух, че американски тийнейджър бил надникнал в джамия и показал на богомолците среден пръст. Или всякаква друга подобна тъпотия.

Същинската причина за вълненията е, че съществува натрупано напрежение на база ислямски vs. западни ценности. Тук може би трябва да сложа „ценности“ в кавички – защото конфликтът не е толкова между ценности, колкото между опростени, схематични и нерядко манипулирани представи за тях. „Филмът“ (по-точно – „новината“ че някой е направил нещо такова) е само спусък.

Възможно е някой да е решил да „осребри“ това напрежение, преследвайки политически дивиденти. Главният мюфтия на Египет бил казал "Атаката на светостта на религията не е свобода на изразяване". Цугцванг към патова ситуация. Това не е заявка за решаване на конфликт на ценности, а ход за неговото затвърждаване за дълго време напред.

Възможно е и да е контролирано поосвобождаване на напрежението, за да не тръгне се освобождава спонтанно там, където не е предвидено. Ако е така, жалко за американския посланик и колегите му в Либия, отидоха си хората в името на световния мир...

В добавка, вълненията представляват глобално преброяване на кретените, които са достатъчно ненормални, за да послужат като заменими фишеци на идеолозите на радикалния ислям. Същевременно обаче в службите за борба с тероризма сигурно трескаво се попълват бази данни с физиономии от заснетите демонстрации, та не знам кой ще е повече на кяр...

А може и двете страни да са на кяр. 9/11 започна вече да се позабравя, трябва освежаване на плашилото. Заплахата трябва да е реално осезаема, за да бъде ефективна като инструмент за упражняване на влияние.

Сещам се и още нещо: съществува тезата, че основният конфликт, чийто израз са проявите на радикалния ислям, всъщност е в самия ислямски свят (между умерени и радикали), не толкова между исляма и Запада. В този смисъл е възможно вълненията да са и кампания за привличане на умерени мюсюлмани към по-радикалните течения в религията им.

Та – хипотези разни. Единствената тотално несериозна е, че мюсюлманите по света се били обидили от филма. Силно се съмнявам извършителите на погромите да са го гледали, първо на първо. А коя хипотеза ще се окаже вярна, предстои да видим. Ако въобще стане ясно, де...
______________________________________

Що се отнася до трудното решение, то следва директно от много точното съждение:

> Радикалният политически ислям, а донякъде и радикалният политически теократизъм
> изобщо в момента трупат сила и тепърва имат да завземат територии.

Допълвам: „... ако им бъде позволено“.

Решението е просто: нарастваща гласност за тезата, че Е КРАЙНО ВРЕМЕ РЕЛИГИИТЕ ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЛИЗАТ ОТ СЦЕНАТА КАТО ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОР. Въобще. Без значение какви са.

Вярата не е дисциплина за масово практикуване, а индивидуална система от представи – за този, който смята, че му е необходима. Нейното място е в главата на човека, и вкъщи пред кандилото (или на килимчето, или пред статуята на Буда и пр.). И евентуално в храма. Не на площадите и не в административно-институционалната структура на обществото.

И наистина, да си представим как би се променил светът, ако целия командно-административен и пропаганден апарат на религиозната вяра (във всичките ѝ разновидности) го нямаше. Съответно – и влиянието му.

Вярно, че е трудно решение. Без съмнение процесът ще е дълъг. Но това все някога трябва да се случи – и колкото по-навреме започне, толкова по-добре. Всичко друго означава човечеството да продължава да си произвежда радикали на конвейер. (И не само това: религията, и особено нейните институции, са спирачка и в много други отношения – но то е друг разговор.)

Защото комай единствените опасни радикални тенденции, които останаха, са религиозните. Други от такъв мащаб вече няма.

Стойчо каза...

АнонименЪ, напоследък просто ей-така сипеш обвинения ;) Пак прочети коментарите, последователно :)

Иначе всички сме бивши седесари, даже и ти

Belomore каза...

АнонименЪ,
бившите седесари дори не са такива в цялост.
В действителност, налице е един истински такъв и един късно припознал се като такъв поради моментно запленяване от недискретния либерален чар на костовоцентричната интернет и НПО общност ;)

Зелен Бетон,
благодаря за опита да върнеш дискусията в смислени рамки!
Позволи ми да не се съглася със следните констатации:

1) "...комай единствените опасни радикални тенденции, които останаха, са религиозните. Други от такъв мащаб вече няма."
Струва ми се твърде опростено, а оттам и неверно, доколкото може би имаш предвид (може и да не съм доразбрал) традиционните възприятия за тенденции в обществен и световен смисъл. Опасни радикални тенденции обаче има твърде много - и политически, и обществени, и културни, и, въобще, човешки и те далеч не са свързани с религията в традиционния й смисъл.
Напротив, възраждането на религията като тенденция, донякъде се дължи именно на други радикални тенденции, но ще спра дотук.

2)"Решението е просто: нарастваща гласност за тезата, че Е КРАЙНО ВРЕМЕ РЕЛИГИИТЕ ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЛИЗАТ ОТ СЦЕНАТА КАТО ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОР. Въобще. Без значение какви са."

Като как точно ще се случи това - ще уведомим (кои ние?) мюсюлманите с комюнике по Ал Джазира и Ал Арабия, те ще кимнат с глава в знак на съгласие и ще настане единство, творчество и красота.
Та нима Западът (вкл. по-източната му част, дето периодично се чуди Запад ли е или друго) не огласява от бая десетилетия Вселената именно с тази теза?
И докъде се стигна? Дотук.

В тази връзка, ще отбележа, че покрай филмотечните занимания на киноманите от Магреба, напълно в сянка остана посещението на Папата в Ливан, срещите и посланията му там.
За което всички можем да съжаляваме, според мен.

Стойчо каза...

Беломоре днес е забележително деликатен :)

(всъщност наистина го мисля :)

Комитата каза...

Веднъж да съм на едно мнение с Беломоре за коментара му по същество, а не този ad hominem ;-)

Религиите не трябва да слизат от никъде и въобще са нерелевантни към обсъжданото. Религиите (в случая) са само инструмента за манипулиране на долни инстинкти. Инструменти такива дал Господ, дори да забраним религиите, както опитваха преди известно време.

Остават рекламата, пиара, пропагандата, шоубизнеса (като технологии), национализма, футбола, безбожието и всякакви други фанатизми (като идеологии) , които могат да те направят на маймуна, искаща нечия смърт, ако желаят.

Религията трябва да излезе от политиката и да отиде там където и е мястото – в даването на лична духовна опора и утеха, да подпомага търсенето на духовното, да дава сила да се изправиш сам пред Вселената. Това е далеч по-изпълнима задача (още повече, че сме я виждали в действие) от това с телеграма да уведомиш милиардите вярващи, че от утре няма да вярват или ако не щат, да ги набуташ по концлагерите.

Проблемът не е в религиите, а в сляпото доверяване на авторитети, в монопола над информацията, в отказа да се мисли със собствената глава.

Също така, категорично не вярвам в конспирацията-заговор ЦРУ-радикален ислям. Толкова по-приятно е да си подхвърляш топката с някой, който реално не иска да ти вземе главата, а печели само от това че ти се декларира като враг, като бившите авторитарни лидери от северна Африка или Путин.

Анонимен каза...

Никой не е "обиден" реално. Хората там просто си търсят повод. Разбира се с пълно основание. Разочаровани и излъгани са

Георги Павлов каза...

Сър

Това, което описваш за отношенията ЦРУ/неоконсерватори-радикален ислям, е отдавна забелязан ефект в затворническата дилема.

НЯМА нужда от договаряне. Общите интереси накрая те дисциплинират дори участниците да нямат никаква комуникация помежду си.

оптимизацията каза...

Войната като че ли изглежда неизбежна. Пък и е време за нещо по-сериозно и малко поулекване на огромния арсенал от тежко въоръжение по света... Религията определено в случая няма да помага, а ще вреди!

Зелен Бетон каза...

@Belomore и Комитата:

Всяка една радикална тенденция е рискова, но радикализмът на религиозна основа е най-опасен от всички – защото при него вероятността (и въобще възможността) за КРИТИЧНА ПРЕЦЕНКА от страна на потенциалните му носители е, в най-добрия случай, твърде ограничена. Религиите са самообясняващи се и самодостатъчни космологични теории, при тях не може да има фундаментална критика, както при политическите, културните и пр. радикални идеи; а и опитите за такава критика неизбежно потъват в една кукувича прежда от детайли и силогизми, които са много добре изградена с вековете защитна мрежа около догматичния фундамент. Религиите са предвидени да бъдат не ЧАСТ от мисленето, а ЗАМЕСТИТЕЛ на мисленето. Затова слагам религиозния радикализъм в отделна категория като особено опасен.

Единствената сходна опасност са идеологиите с космологични претенции – но те, слава богу, вече изгубиха значимостта си.
__________________

Не напразно съм написал, че религиите трябва да започнат за слизат от сцената КАТО ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОР. Не отричам, че за много хора религиозната вяра все още е съществена (а понякога и единствена) опора, помагаща им да оцелеят психически (а оттам – дори и физически). Имам предвид, че религиите трябва да отстъпят от обществено-политическия статус, които имат в момента – до ниво, което да НЕ им позволява да служат като инструмент за централизирано манипулиране на големи маси от хора.

Не става дума за подклаждане на нагласи срещу една или друга конкретна религия, нито за антирелигиозна пропаганда по принцип: всяко от тези действия само по себе си би било генератор на радикални настроения. Говоря за ГЛАСНОСТ в публичното пространство за тезата, че в историята на човечеството религиите (всъщност, ВСИЧКИ космологични теории, в чиито фундаменти стоят догми) са ДО ВРЕМЕ.

Че те така или иначе ще си отмрат в един момент, тъй като ще са изчерпали историческата си функция; и че този процес вече е започнал, и признаците му трябва обективно да се отчитат, вместо да се правим, че няма такова нещо.

Именно липсата на такава теза дава възможност на религиозни лидери и идеолози да се държат така, като че ли разцветът на религиите тепърва предстои, а религиозната вяра завинаги ще бъде част от човешката цивилизация. И че Бог е неоспорима константа, само дето по-глупавичките измежду нас още не са го (се) осъзнали... (WTF?!).

Ако споменатата теза присъства солидно в публичното пространство, разните джафкания с филмчета, карикатури и словесни изцепки по линия на религиозното противопоставяне няма да принуждават обикновения, непредубеден потребител на информация да взема страна: той ще има АЛТЕРНАТИВАТА да каже – абе имате ли акъл да се мразите и убивате заради нещо, което след век вероятно няма да го има?

И подклаждането на религиозен радикализъм ще започне да отчуждава хората от религиите, вместо да ги приобщава. При което религиозните радикали ще започнат да изглеждат като разрушители на религиозната вяра (каквито всъщност са) вместо като нейни най-пламенни защитници.

За това става въпрос. За това, че освен „убийте ги“ и „оставете ги на мира“ съществува И алтернативата „я се вземете в ръце и се дръжте като разумни същества“.

Зелен Бетон каза...

Апропо, ето няколко интересни материалчета, на когото му се чете:
____________________

http://en.avaaz.org/783/muslim-rage-protests-newsweek-salafists?utm_source=avaaz_newsletter&utm_medium=blast&utm_campaign=stop-the-clash

В протестите против филма са участвали между 0,001 и 0,007% от мюсюлманите по света (значи грубо между 20 000 и 100 000 души - б.м.), което само малка част от участвалите в протестите на Арабската пролет. (...) Междувременно, за да освободят място за протестите на първите страници на вестниците, назад останаха новините за десетките хиляди демонстриращи в Москва срещу Путин, стотиците хиляди португалци и испанци, протестиращи срещу „затягането на коланите“ и марша за независимост на над един милион каталунци.
. . . . .
Папата посети Ливан в разгара на напрежението, при което лидерите на Хизбула присъстваха на проповедта му, въздържаха се от протести до отпътуването му, и призоваха за религиозна толерантност.
. . . . .
След атаката в Бенгази обикновени хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи с плакати, много от тях на английски, извинявайки се и казвайки, че насилието не представлява тях или религията им.
____________________

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5141291
От Сам Басайл до Салман Рушди: Ерата на оскърбленията

Въпросът не е дали да забраним филма, предизвикал насилието на Изток, а как да се справим с глобалния бизнес със сеене на омраза, пише Сандип Рой в коментар за "Хъфингтън пост"
. . . . .
Така че истинският въпрос не е дали филмът да бъде забранен или не, а как да се справим с глобалния бизнес с оскърбления. Салман Рушди има идея, която предложи в интервюто си за Си Ен Ен в Индия: "Омръзна ми религията да претендира за привилегии. Няма друга идея в света, чиито последователи да настояват, че се нуждае за защита. Ако една идея е силна, то тя ще устои на критиките."
. . . . .
Никога няма да има свят, в който тези фанатици не съществуват, но може да съществува такъв свят, в който те да нямат толкова голямо значение
. . . . .
Комарите няма да изчезнат, без значение колко са досадни. Хората могат да се справят с проблема, като открият причините за заразата. Това няма да премахне комарите, но ще сведе до минимум вредите от тях. Другият вариант е да ги пръскаш с ДДТ, за да откриеш 10 години по-късно, че комарът от вчера днес вече е мутирало чудовище.
______________________

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=763793
Салман Рушди: Само нова Реформация ще въведе исляма в XXI век

Крайно време е мюсюлманите да започнат да изучават смисъла на своята религия като събитие вътре в историята, а не като свръхестествено Откровение.
. . . . .
Мисля, че мюсюлманите трябва да се запитат защо ислямът като държавна религия никога не е бил в състояние да създаде демокрация...
______________________

Оказа се, че позицията, която защитавам по-горе (че религията трябва да бъде лична и да не е определяща в обществено-политическия живот на индивида) е защитавана преди много време от Джон Лок: http://opinionator.blogs.nytimes.com/2012/09/17/libya-violence-and-free-speech/?ref=global-home
И въпреки че е била в основата на позиционирането на протестантството спрямо държавата при създаването на Съединените щати, с течение на времето явно нещата са се променили (винаги съм се чудел от какъв зор щатските президенти си умират да завършват речите си с „God bless you“). Авторът на горната статия споменава Лок само за да изрази несъгласието си: според него човек не може да има hard версия на религиозната си вяра в личния си живот и soft такава за публичния. Виждам смисъла в това твърдение, но поне за мен то е още един аргумент, че религията – днес, в XXI век – може да бъде само soft. Само че тук вече отиваме в друга тема :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)