петък, август 17, 2012

Мъчително изстъргване на глупостта, но половинчато

Частично започна да ми се изпълнява една детска мечта – започна демонтирането на паметника пред НДК.

Силно бях разочарован, когато разбрах, че този демонтаж е само частичен, тоест конструкцията няма да бъде премахната, а ще бъдат отстранени само опасните части от нея. 

Тоест, грозният паметник ще стане още по-грозен, защото само ще бъде обрязан и ще се лиши и от цялостния си замисъл. 

За разлика от мнозинството противници на паметника, смятам, че ако бъде оставена само неговата чисто геометрична част, а статуите и надписите бъдат отстранени, то той би могъл и да остане под някаква форма в парка, като му се придаде и полезен смисъл – например да бъде приспособен като стена за скално катерене или като някакъв атракцион.

За съжаление, ще бъде запазена само най-грознота и ретроградната част, чието място отдавна е в музея до КАТ.

Наблюдавайки отношението към паметниците и паметта в България, заключавам следното – има скàла на непомръдваемост на паметниците у нас.

Най-лесни за местене, складиране в задни дворове на музеи, губене и пренаправяне са паметниците на реални жертви, на редови граждани, които са изпълнили дълга си към България и са загинали на нечие бойно поле.

Доста по-трудни за местене и демонтиране са каменно-железобетонните мистично-суеверни теософски бълнувания на Людмила Живкова и на артистичния кръжец около нея.

"Около 1/3 от металната конструкция ще бъде премахната, но няма да има взривове. Със сигурност статуите ще бъдат запазени", категоричен е Калинов и продължи: „Трябва да предложим една нова и безопасна визия на паметника".
Авторът на монумента Валентин Старчев ще предложи нова визия за него. Минали са 30 години от създаването му - достатъчно време, за да се промени идеята за 1300 години от създаването на България.
Арх. Калинов разказа, че едната композиция изобразява Симеон Велики и книжовниците, втората символизира жертвите, дадени по време на историята на страната, а третата композиция е на Съзидателя, който продължава да строи България. Само за 8 месеца Валентин Старчев е трябвало да измисли паметника и бързите срокове са провалили изпълнението. („Труд“)

И най-трудни са символите на съветската окупация, които дори не се обрязват от гузна съвест, като тези предишната група, а дори се лъскат и ремонтират.

Един приятел ми каза – „Какво се чудиш? Причината е съвсем очевидна и изразява отношенията на собственост в България. Колкото по-трудно се мести нечий паметник в България, толкова повече той е собственик на държавата.“

Много добра аналогия. 

Отдолу можете да видите снимки и видео от днешните процедури по отстраняване на част от конструкцията.

Както обикновено, управляващите от ГЕРБ ще свършат работа, ама половинчато и ще опитат да запазят паметника, „премахвайки“ го. Както с много други неща.

А защо точно сега – ами не се ли сещате? На 31-ви август Той ще открива метрото Си и не иска да му се пречкат разни грозотии. Обяснението е на една японка, живееща понякога в България, не е моя. Гениално обяснение!








28 коментара:

Анонимен каза...

Вместо да го ремонтират или да го преправят се радваш, че го демонтират?

Анонимен каза...

Ние се радваме повече: https://www.facebook.com/pages/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A6%D0%B0%D1%80-%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B2-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/147195875325785 Присъединете се!

Анонимен каза...

Последната снимка е доста показателна какво искат да покажат на електората управляващите от ГРОБ (Граждани за Ориенталска България). Това е един много точно пресъздаден среден пръст в цял ръст с участието и на другата ръка. Аз така го виждам.

Комитата каза...

я каква анонимна реколта. първо заминава съветската армия после говорим за другите. хау

Марин каза...

Днес ми казаха за една добра идея за паметника - да се премахне и да се направи младежки архитектурен конкурс за промяна на пространството около него. Мисля си, че може да има много свежи идеи.
Това освободено пространство спокойно може да засенчи тоталитарната безмислици НДК.

Galina Georgieva каза...

Извинете, г-н Павлов, но като научавам за детските ви мечти, започвам малко да се страхувам… не разбирам защо ви пречи този паметник и как някой може да мечтае да се разрушава нещо си, еле пък наричано „историческо наследство“ - пък било то добро или зло! Освен емоционалните ви, не чух нито един рационален аргумент в полза на разрухата…

Стойчо каза...

Галина, ами защото беше грозно и продължава да бъде грозно

Марин каза...

Галина, вие сигурно сте доста млада и не знаета всички факти. През 1980-81 година на мястото на шестоъгалния петоху.ник имаше 2 паметника на загиналите смели войници и офицери от района на София в освободителните войни на България. Комунистическата власт ги махна и построи тази недомислица - грозна, безидейна и (типично за комунизма) некачествено изпълнена. Дойде времето това недоразумение да се махне и територията да се облагороди и използва в полза роду.

Galina Georgieva каза...

За "грозното" - то е въпрос на вкус, а за вкуса, както е казал Кант, не се спори. Някой може да реши, че паметникът на Стамболийски пред Операта му е грозен и да иска да го махне. Още повече че той е съвсем в стила на социалистическия монументализъм.

Колкото до костите на войниците, махнати от това място, зная за тях. Това, че не са ги върнали е лошо, нищо не пречи да се върнат сега, ако се пазят. Така ще има свидетелства за различни исторически пластове, събрани на едно място. София е преживяла какво ли не - не виждам защо паметта за това трябва да се заличава.

Стойчо каза...

За обществен вкус се спори.

На този, на който му харесва може да си го прибере у дома, но не е нужно да ми го навира в очите, благодаря.

Марин каза...

Галина, май не са костите, само имаше едни огромни паметни плочи с много имена на загинали. Доколкото знам се пазят някъде, дано не са ги потрошили.

На шестоъгълния петоху.ник няма имена на герои, има 2-3 лозунга и няколко скултури в модернистичен стил. Самият комплекс (дупката с боклуците и металната конструкция облечена с бетон) нямат никаква архитектурна и художествена стойност. Можете да отидете утре да я погледнете, имат още да свалят. Като младеж съм влизал в дупката и нямаше абсолютно нищо интересно. Моите деца наскоро са влизали да рисуват някакви графити, канеха ме и аз да вляза да им видя творението, но се погнусих и отказах.

Отношението към този паметник хората много отдавна са го показали като са му измислили това геометрично-сексуално име.

Стойчо каза...

Не, нямаше кости – бяха паметни плочи на войниците и офицерите от 1-и и 6-и полк, чиито казарми са били на мястото на НДК

Доколкото знам, се пазят в насипен вид буквичките в НИМ, но не съм сигурен - подозирам, че са ги претопили

Galina Georgieva каза...

Освен плочите, чувала съм от разни възрастни хора, че е имало и кости – на тези войници и офицери, за които говорите, но както и да е. Като махнем паметника, няма да си върнем нито плочите, нито костите.

Сондирайки мнения по въпроса за този и други от соц. епохата паметници, стигам до извода, че те преобладаващо пречат (или минават за грозни) на хора, родени преди 1977 г. (някъде там е границата). За по- и най- младите тези неща не са проблем, дори са интересни защото са повод да научат нещо за епоха, която отсъства от учебниците и за която никой не говори (сякаш на всички ни е ясна!?), а когато се случва се чуват само писъци и псувни. Така че спорът е идеологически. Дори не става исторически, естетически или друг. Ако ще е така, нека да си дадем сметка, че голяма част от родните ни паметници са строени през соца – тази епоха, особено в късната си част, около празненствата по повод 1300 България, имаше практиката да величае миналото, да ни набавя такова и да го прави „паметно”. Дори онази туристическа бутафория Царевец е плод на тази същата идеология – величието на нацията (ремонтът на крепостта свършва през 1981 г. – сигурно помните какво се честваше тогава!) Скулптурите, втъкани в цялостната конструкция на паметника пред НДК (наричан така за краткост, а не защото си няма име – „Паметник 1300 години България”), същото са на исторически фигури (вгледайте се по-внимателно!) – при това смятани за величия и по соца и днес!

И накрая по темата естетика и идеология ще дам любимия си пример напоследък –паметника на руския архитект Владимир Татлин по повод 3-ия интернационал (справка гугъл). Строежът му е спрян от Сталин. Защото не е левичарски ли? Не, защото е твърде левичарски… авангарден.

Комитата каза...

Сложна работа да се изкара Сталин не-левичар, при положение, че е икона на най-мощния клон на лявото движение.

Марин каза...

Галина, нека останат по-малко поводи да научат нещо за епоха, която отсъства от учебниците. И без това ги има много остатъци - паметник на съветската армия, Партиен дом, паметник в Борисовата градина, НДК.
А иначе тази епоха всъщност продължава, премахването на тези "паметници" е част от борбата по премахване на тази епоха.

Hristo Hristov каза...

дайде да унищожим всичко старо щото ни пречи, а ще сложим ново което не ни преич сега, само и само за да може да го разрушим след 50-ина години като грешно и построим ново грешно на същото място ..... Логиката на българина в целия ѝ блясък ...

Стойчо каза...

Достатъчно е да го оставим да си ръждясва – и без друго този паметник е фалшификат (т.е.имитира камък) ;)

А Съветската армия, помнете ми думата, сами ще си го махнат ;)

Анонимен каза...

"Така че спорът е идеологически. Дори не става исторически, естетически или друг."

Съгласен съм с това заключение. Споделям аргументацията на Галина.

АнонименЪ

Стойчо каза...

Е, иначе нямаше да си ти :)

Стойчо каза...

Да бъдем справедливи – щом толкова ви харесва, нека го преместят в музея на социалистическото изкуство?

Galina Georgieva каза...

Ако решим да местим всички паметници от соц. миналото ни, онова дето се води за негов музей, няма да ни стигне само за Софийските „шедьоври” – какво правим с мастодонта край Шумен, например?

Но може да се трансформира по някакъв начин. Днес един приятел ми разказа как преди две години водил унгарци на разходка край НДК. По това време паметникът имаше скеле и подпорни съоръжения. Като го видели, унгарците решили, че е някаква арт инсталация и много го харесали. В крайна сметка Христо Явашев – Кристо прави подобни неща – трупа пластове съвременност върху исторически места. Тук това донякъде се случва от само себе си: младежите рисуват, карат ролери или просто люпят семки наоколо и това прави мястото живо, без никой да се вторачва в паметника.

Реплика към по-горен коментар – левичарското движение си има доста икони, но сред тях не е Йосиф Висарионович. Безспорен е фактът, че тъкмо негова е заслугата за унищожаването на целия художествен автентично ляв руски авангард от 20-те. Но това е друга, друга тема.

analog каза...

komita, много ми е тъжно, когато виждам умни хора да се подават на масовото мнение, особено когато то е абсурдно.

"Грозно е" не е довод.

Паметника няма общо със соца. Единствено времето му на построяване, което в случая е дало възможност на добри специалисти да се изявят, останали са неразбрани както от комунистическия елит, така и от всички останали.

"Ние, писатели, художници, скулптори, архитекти и страстни
поклонници на досегашната непокътната красота на Париж,
протестираме с всички сили, с всичкото ни възмущение и в
името на пренебрегнатия френски вкус, срещу издигането на
тази безполезна и чудовищна Айфелова Кула... За да завършим
аргументацията си, представете си за момент шеметна, нелепа
кула, доминираща над Париж като гигантски черен комин,
смазваща под варварския си товар Нотр Дам, Тур Сен-Жак,
Лувъра, купола на Ле Инвалид, Триумфалната Арка, всички наши
унизени монументи ще изчезнат в това противно видение. И в
продължение да двадесет години ще гледаме разливането като
мастилено петно на омразната сянка от омразната колона,
скована от листове ламарина."

Това е петицията, която е публикувана при строежа на Айфеловата Кула, подписана от много от големите писатели и артисти на времето си, и изразяваща общественото мнение. Нататък знаем какво се случва с въпросния комин. Очевидно обществото не винаги е дорасло за случващото се около него, затова трябва да се учим от историята, и да сме внимателни във сфери, в които не сме специалисти.

Дори имаме пресен пример за сценария на развитие на едно събаряне. Мавзолея (който за разлика от 1300 г. България е соц сграда, с абсурдно тоталитарно предназначение) бе съборен, за да освободи място за една каравана, крадяща ток от близкия стълб и ползваща парка за баня и тоалетна, и предоставяща най-елитно място за живеене на няколко социално несполучили човека. Очевидно това е някаква форма на социално подпомагане от държавата, и в момента има желаещи за парцела пред НДК.

Стойчо каза...

Много е тъпо да се влиза в спор между левичари и кой на кого и къде... таковата

Galina Georgieva каза...

Стойчо, тук наистина не разбрах какво казахте, но явно идеята на дебата е да не се разбираме!

baubau каза...

Толкова се радвам, когато ме наричат млад и ме спрягат като един от онези, които не си спомнят комунизма. Е ще трябва да кажа едно, две изречения за това. Аз съм роден 1985 г., но о, преживели комунизма, имайте търпение да прочетете. Вашето преживяване за мен е абсолютно нищо. Знам, знам ... много е било лошо - стрижели са ви косите в училище и не е можело да се слуша рок. Е, да знам и за сериозната страна - изселвания, убийства... И все пак аз, роден тогава, съм живял цял живот във времето след комунизма - време на "преход". Този "преход" е абсолютния резултат от спокойствието и ходенето по два пъти на почивка на онези същите с подстриганите в училище коси. И така те са страдали за своите коси, а аз с моята дълга коса цял живот живея в криза и в някакво трескаво напрежение за това какво ще правим, ние обществото, утре. За паметника отдалечавайки се от вашата напълно идеологическа полемика има много какво да се каже. Паметникът е интересен авангарден монумент. Ако вие го виждате като идеологически натоварено грозно нещо, то вие сте напълно извън съвременния разговор за изкуство и няма много място за коментар.

Стойчо каза...

Обяснявам бавно:

изключително неразумно е да се влиза в спор дали Сталин е комунист, дали Троцки е по-ляв и дали Че Гевара е ляв.

Казвам, че в такъм спор не влизам – всички те са се наричали себе си истински комунисти. Дали са удобни на тези, които днес се наричат леви, ми е все тая – те са се наричали истински комунисти се себе си.

Щом 1985 г е стар и има „опит“ с комунизма, не знам какво да кажа повече, освен ... да си сложи значка на някой от изброените горе, за да го разпознаваме по улиците

Galina Georgieva каза...

Мерси, сега разбрах. Спорът (поне тук) е безсмислен разбира се.

Тодор каза...

За всички които наричат творението на Старчев "паметник", "произведение на изкуството", "авангарден монумент", "историческо наследство" и други подобни.
Запознайсте се първо с фактите кой е Старчев и каква е била конюктурата по времето на великата годишнина 1300 години България.
Има много архитектурни и скулпторни шедьоври които са се появили в следствие на поръчки, годишнини или други подобни обстоятелства. Включително и соц такива.
Но това нещо не е между тях.
Всеки който изпитва каквито и да е симпатии към въпросния паметник би следвало да приеме и "Нашата полиция ни пази" на Веселин Маринов като чиста проба музикален шедьовър.
Или поне като много "оригинален" и "авангарден музикален експеримент". А след 40-50 години сигурно може и да се говори и че заедно с паметника е част от "историческото наследство" и "музикалното богатство" на една епоха.
Защото по същество двете неща не се различават особено.
Поръчкови, слагачески, тотално не на място.
Искрено вярвам че между читателите на този блог няма да се намери човек който да признае, че си припява нашата полиция.
Замислете се за секунда преди почнете да рецитирате заучени реплики за това колко сте отворени и млади и модерни, или стари, опитни и "видяли" соца, и че приемате всичко и че морето е до глезените, НО...

Всеки има право на лош вкус. Всеки може да стигне и подмине границата на собствената си некомпетентност.
Но когато това става обществена норма, подобни творения легитимират простотията и липсата на културни ценности и натрупвания.
И не виждам какво да компенсира тези липси след като и млади хора възприемат това като "изкуство".

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)