сряда, август 01, 2012

Стани да ти дам документите!

С Иван Бедров днес пътувахме до с. Юруково (Иван е сглобил кратко филмче). Познато звучи отнякъде, нали?

Това е родното място на Мустафа Кьосов, българската жертва в бургаския атентат, шофьорът на злощастния автобус.

Селото се намира в планината, в приказно красива местност, близо до пътя Банско-Велинград, малко след Белица.

Идеята ни беше да разгледаме селото и да разберем кой е Мустафа, откъде идва и каква е историята му. Защото, освен че е единствената непочетена жертва на тази трагедия, той е и жертвата без лице – досега не сме видяли портрета му.

Всички наблюдавахме церемонията, с която израелското правителство изпрати своите жертви.

Мустафа не беше изпратен от представител на българската държава. Кметицата на Юруково дори разказа, че в селото са били държани в неведение за смъртта му, чак до момента, в който работодателят му се е обадил по телефона, за да съобщи ужасната новина.

България даде жертва в една война, за която още дори не знае дали е нейната война, но въпреки това, не посмя да изпрати своя гражданин с почести като загинал във военни действия.

На погребението са присъствали двама депутати от ДПС. Разбирам, че е било трудно на представител на изпълнителната власт, която по Конституция е задължена да съхранява живота и здравето на българските граждани, да се изправи пред семейството и земляците на загиналия и да отговори на укора в очите им, а може би и на остри реплики и критики. Но трябваше да застане пред тях. Затова и правим избори, за да избираме най-достойните между нас да ни управляват.

Губил съм близки хора и знам, че няма компенсация, която може да възстанови такава загуба.

Парите имат значение, когато си отиде човек със семейство и дете, но значение има  и уважението и съпричастието към мъката му, а точно в това не сме от най-добрите.

Когато пристигнахме в селото, разбрахме, че днес ще дойде областният управител, за да връчи 10 000 лева обезщетение на семейството за загубата му.

Бяхме втрещени, че за това се подготвя официална церемония, на която трябва да присъстват журналисти. За чувствата на семейството никой май не беше помислил.

Изглежда се очакваше от семейството на Мустафа да влезе в положението на властта, понесла драскотини върху имиджа си след атентата, и да изиграе ролята, която му бяха определили – на граждани, благодарни за топлата грижа на властта и лично на премиера на републиката.

Точно така и стана.

Тъстът на Мустафа се беше свил на един стол в кабинета на кметицата, разплакан, с желанието всичко това да свършва възможно най-скоро, но решен да направи всичко възможно да изиграе ролята си в този спектакъл, за да помогне на близките си. Не вярвам, че би присъствал на тази унизителна церемония доброволно.

„Стани“, някой го изкомандва, за да си вземе документите.

Властта помага, но срещу благодарност и пред камерите.

Не усещах колко съм потресен от посещението в Юруково, чак докато не се прибрах в София и не се усетих, че мисля само за това.

Юруково е бедно село. Населението се прехранва като ниже тютюн, гледа животни или пък сади картофи в градините около къщите.

„Не разбрахме, че ще има гласност, не сме подготвени за церемония“ – 
Емине Еланска, кмет на Юруково

„Требува да има държава, да не станува така в България“

 „Момчето беше със секой, вършеше работа, отиде да изкара два лева пари, ама... си замина“

 „Стани“ 

Капак за казана
Госпожата, чиято собственост е къщата, няма пари да я довърши, но обича цветята.




 Бурканите

Главната улица


21 коментара:

Георги Павлов каза...

Тъжна история.. и такава е историята на милиони българи - изоставени от "своята" държава.

Георги Павлов каза...

Гледах и клипчето.. гадно ми стана.. но виждате тия жадни камери и микрофони - то е за тях направено. и за милионите, които ще поглъщат информацията.

проблемът е, че в един момент самото отразяване е по-важно от новината. по-важно е да кажеш пред камерата колко съчувстваш, отколкото искрено да попиташ близките на жертвата: как сте? можете ли да се справите с мъката? казахте ли на детето? разбрах, че вдовицата се чувства много зле, как да помогнем?

абе.. трудни са тия неща..

Elena Vladimirova каза...

Отвсякъде те посреща такава неадекватност при екстремни (и не толкова екстремни) ситуации, че човек е склонен да спре да се чуди на абсурдите. Единственото, което симулира ред в България, са някакви криви и странни остатъци от комунистическо, хартиено мислене. Дори нормален хаос няма при нас, само гадно, нищожно бездействие и прехвърляне на топки по вътрешните пощи на министерства и агенции. Вече дори нямам надежда, че ще видя прогрес, че ще вземем да поумнеем, че изведнъж ще заприличаме на нормално общество.

Людмила Атанасова каза...

Ако искате да помогнете, ето как: има дарителска кампания на община Якоруда чрез смс-и с ключова дума DMS MUSTAFA на 17777. Ние от ФПББ гарантираме, че парите ще стигнат до семейството. Отделно от това има сметка на името на вдовицата на Мустафа, която е открита от работодателя му, която бТВ обявиха: УниКредит Булбанк
IBAN: BG89UNCR70001520661066
BIC/SWIFT: UNCRBGSF

Людмила Атанасова

Стойчо каза...

Областният ли казва пред камерите „и аз не обичам този шум“?

Защо говори на „ти“ на духовно лице? По принципа „вържи попа...“?

Беше достатъчно областният управител да беше дошъл на погребението и без много шум

Анонимен каза...

Той (областният) също каза, и че на него му е по-тежко от колкото на роднините... Трудно ми е да си представя, че по своя инициатива е събрал камерите, по-скоро някой по-горе го е поставил в небрано лозе. Грозна ситуация.

Стойчо каза...

Очевидно е

trezven каза...

Бих искал тия хора в селото да знаят, че има българи които съчувстват на мъката им и както и семейството на загиналия Мустафа. Какво наказание е да те управляват тъпунгери- не само политическо, но и лично и емоционално.

Прави впечатление, че селото, макар и бедно е много чисто. Добри и съвестни хорица, на чийто гръб мастийте правят пи ар.

Анонимен каза...

Отвратително е това, което си разказал. Атентатът едва ли би бил предотвратен на всяко друго летище, така че не виждам властта какво скача да се оправдава като ощипана девица, та даже влиза в такива смехотворни и безсърдечни циркове като описания. Ама нали не може да се дадат и 5 лв. държавни пари, без да се направи ПР за 10... Но в случая направеният ПР е негативен.

Анонимен каза...

МЕРЦЕДЕСА -МАГАРЦЕДЕСА в края на филмчето

ВЛАСТТА - НАРОДА!!!

the one with the truth каза...

„Байтове“, „Байтове“, ама и вие сте май платени медийни клакьори (или сте силно тенденциозни доста често), бабиното, ама какво да се прави...

А ако някой въобще се интересува за истинските причини зад „терористичния“ атентат, да чете тук: http://parallelreality-bg.com/index.php/novini/50-newss/418-too-obvious.html
http://parallelreality-bg.com/index.php/statii/obsti/419-2012-07-27-18-45-44.html
http://parallelreality-bg.com/index.php/analizi/podrobnianalizi/417--2012-.html .

Колкото за загиналия българин: Твърде жалко за човека наистина, роднините му най-добре познават чувството да изгубиш близък; какъвто и да е бил човекът, в крайна сметка е бил човек, личност, и наш сънародник, затова лека му пръст. Всичко останало е излишно да се казва.

@Elena Vladimirova:
Абсурдите са част от живота, обаче голямата част от обществените абсурди са изкуствено създадени, за да манипулират и контролират общественото мнение, а оттам и обществото. Дерзайте, както всеки друг...

А колкото до „нормално общество“: „най-нормални“ са мравуняците с царици-майки при мравките според социалните инженери, само че не такова общество искаме, а? Промяната на перспективата е отговорността на личността пред самата себе си, „държавата“ никога нищо няма да направи за теб (освен може би срещу пари и вярност), само ще те прецака, както прецаква всички българи от време оно насам (особено след 1900 г.).

И, моля, не сравнявайте България с червивия Запад, с мафиотска Русия и с (екс)комунистическо-свръхкапиталистическия Китай (за последния се осведомете за „другата гледна точка“ от www.epochtimes-bg.com, където ще видите, че и в Китай има бурни „промени“ в момента, че и винаги, ако се замислим повече).

България е България и колкото и да е зле, я предпочитам пред чуждите страни. И то не толкова, защото сме от нея, а защото ни е интересна и като „по-навътре в материала“ за нея и драмите на българите (в нея и извън нея), няма как да сме безучастни на случващото се в нея.

Освен това не ми трябва „симулиран ред“, такъв „ред“ се нарича (параванна/фасадна) диктатура. Или казано по други начин: фасадна тоталитарна „DEMO(nstration(ary))крация“.

Предполагам, че и вие усещате подобни неща. Всеки по пътя си, умната и до нови коментари! :D

Стойчо каза...

Без да отварям линковете – вътре пише, че Израел е поръчал атентата, нали :D Как беше старогръцката дума за човек, който не живее в града?

Зелен Бетон каза...

Не бих се кахърил особено, че държавата се е показала безчувствена. Тя не е някакво одухотворено висше същество, а административен механизъм – тъй че няма как да изпитва съчувствие или съпричастност. Такива може да изпитва отделен човек; те могат да бъдат и преобладаваща емоция сред общност от хора.

Едва ли някой е очаквал и съчувствието да е преобладаващата емоция сред общността, наречена „политическа прослойка“ – тази, на която е поверено управлението на държавата (не говоря само за управляващата партия, а за всичко, що се пише политически субект). Наясно сме какво е качеството на „матрияла“ на тази прослойка.

Освен това, изразяването на подобни емоции ПРОТИВОРЕЧИ НА ОБРАЗА НА ВЛАСТТА. Тя трябва да е сурова, прагматична и безкомпромисна; тя трябва да внушава респект с това, че е високо като Бог и далеко като цар – и когато случайно слезе от джипа да се ръкува с тебе, и с полупроводникова самоирония ти каже как е проста като тебе и затуй се разбирате, чак да ти омекват коленете от оказаното ти благоволение...

Добре, както и да е. Една власт може да работи прилично и при такъв образ. Не е нужно с нея да си пием заедно мастиката и да си споделяме съкровено. Стига да управлява така, че на нас да ни е удобно и сигурно да живеем в страната си.

В случая обаче има една особеност. Човекът се казва Мустафа.

Този наглед дребен факт активизира етническия разлом, заложен дълбоко в съзнанията ни. Дори тези от нас, които се смятаме за широко скроени и неподвластни на атавистичната туркофобия, някакси сложихме Мустафа настрани – като нещо, с което подсъзнателно предпочиташ да не се занимаваш. Прав е Бедров: ако беше Михаил, щеше да е различно.

А другите, „патриотите“ в кавички (които никак не са малко), дето имат нужда да градят самочувствието си върху отрицанието на някого или нещо, веднага ревнаха открито, че след като е Мустафа, не му е чист косъмът.

Наистина, трус не се случи. Но в разлома се натрупа още напрежение. Невидимо. То така се трупа.

И тук си пролича безхаберието на властта. Пролича си – за кой ли път – фактът, че из нейните коридори въобще не са наясно какво значи „политика“.

Подобно скрито активизиране на етническия разлом не е никак маловажна последица от атентата за България. Но вместо да го неутрализира с прости и адекватни действия, властта го проспа. В добавка допусна още отчуждаване между себе си и хората в Родопите. И още циментиране на позициите на ДПС като единствен представител на българските граждани с турски имена и мюсюлманско вероизповедание. Премиерът и външният министър, КЪДЕ ГЛЕДАТЕ, БЕ?!

Аз мога да си позволя да осъзнавам тия неща пост фактум. Вие сте длъжни ДА ГИ ВИЖДАТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО! Затова сте сложени там, затова пред имената ви стои етикетът „политик“.

Едно присъствие на висш представител на държавното управление на погребението на Мустафа Кьосов би намалило напреженията в разлома. ДОРИ САМО ЗАРАДИ ТОВА беше задължително. Да отиде, да каже тихичко две приказки на съчувствие, да постои, да помълчи с другите, да се качи на автомобила и да си тръгне. Нищо повече. Без камери, микрофони и изявления. Пък после пресцентърът на МС да пусне кратка информация, че еди-кой си е присъствал еди-къде си.

Ако впоследствие се беше оказало, че Мустафа все пак има нещо общо с взрива, никакъв проблем не е това да се обяви. Всеки знае, че едно разследване може да разкрие неочаквани неща. Но властта щеше да покаже, че ВСИЧКИ български граждани ПО ДЕФИНИЦИЯ са равни. И че презумпцията за невиновност важи еднакво за всички, и че тя, властта, стои решително зад това разбиране. И разломът щеше да се успокои. А отсъствието на практика го активизира допълнително („След като не пратиха никого официално, значи има нещо...“).

И още: във външнополитически план щеше да стане ясно, че в България не се гледа на мюсюлманите като на терористи по подразбиране. Оставям на Николай Младенов да прецени доколко това е важно.

(продължава)

Зелен Бетон каза...

(продължение)

Обаче властта не присъства. По две изключително тъпи причини.

Първата – че на такова погребение няма как да си прави пиар. Това не заслужава да го коментирам; само ще кажа, че превръщането на някои навици във втора природа може да е разрушително. Не знам дали Борисов си дава сметка какво унищожително обвинение срещу медийния му маниер за правене на политика представлява една плахо отронена фраза на кметицата на Юруково. „Сигурно е нормално...“, каза жената.

Особено важна обаче е вторатата причина: властта не беше там ОТ СТРАХ. Ама не страх, че някой ще им задава неудобни въпроси: родопчани са кротки хора; на всичкото отгоре, зашеметени от внезапното нещастие, едва ли някому би дошло на ум да подлага висшите държавници на словесни атаки.

Става дума за страха ДА НЕ БИ ДА СЕ ОКАЖЕ, че Мустафа Кьосов е замесен. Да не би впоследствие израелците да започнат да ни гледат хладно, да не би американците да престанат да ни хвалят за страхотното сътрудничество, да не би някой роден идиот да се изцепи с „А вие що ходихте на погребението на терориста, а?“ Т.е. до болка познатото „какво ще кажат хората“ – ама в дребнав политикантски вариант, който е многократно по-гаден от битовия. Защото битовият значи, че не уважаваш себе си; а този – че въобще не ти пука за тези, които са ти гласували доверието си.

Сега вече е късно. Особено след допълнителния гаф с 10-те хиляди, които се появиха в комплект с камери, микрофони и мизансцен. Да правят от мъката ти мизансцен – нямам достатъчно силни думи, за да го определя. Тези пари можеха (и трябваше) да минат без шум, за да не се натрупва и унижение върху скръбта.

В тази верига от гафове никой не помисли за ДОСТОЙНСТВОТО на хората от Юруково. Камо ли да го съхрани и защити. Тия хора бяха оставени съвсем сами срещу цялата гадост на така наречения роден обществено-политически климат.

Дано поне те някак разберат, че нормалните хора в България, които са с тях, са нещо много по-голямо от черните автомобили, 10-те хиляди, камерите, микрофоните и ДПС. И дано дъщеричката на Мустафа съумее да превъзмогне всичко това и да продължи на бъде отличничката на класа. Поне аз, ако бях на негово място и гледах някъде отгоре, това бих искал.

slovoborstvo каза...

Много хора, специално шофьори и пътници, си отиват ежемесечно заради безхаберието на българската държава. Контролните органи не струват, пътищата са ужасни, работодателите предлагат кофти техника и условия. Въпросът не е в Мустафа и държавното отсъствие, въпросът е съвсем друг. Кога ще се издигне Паметник на незнайния войн на държавното безхаберие? Катастрофата край Бяла, в река Лим, край Бакджика, на магистрала Тракия и други по-малки, съдържат същите ключови думи: шофьор, туризъм, жертви, трагедия, отговорност. И какво? Много черни лентички и забратки и никакъв резултат. Иначе, нарочно го написах - май е доста комунистическо да търсиш държавата, след като нагазиш в лехите със зарзавата и пъдаря ти напълни гъза със сол. Всеки носи отговорност за действията и постъпките си - евала на таткото дето викна КАТ и свали пияния шофьор от училищния автобус.

Стойчо каза...

Словоборство, така е, но все пак Мустафа загина на война – има известна разлика в отношението към загиналите в катастрофи и на война (не че принизявам другите)

Зелен Бетон каза...

И то на война, която най-вероятно не само че не е негова, а и няма абсолютно нищо общо с него.

Война на разни катили, които са свикнали да местят такива пешки като Мустафа. И като загиналите израелци. И като всички нас, дето ни „захранват“ с разни фотороботи и „помолих Дейвид да ми даде конкретна информация“ – докато под повърхността кой знае какво става.

Стойчо каза...

Това с „Дейвид“ беше доста просташко от Негова страна

slovoborstvo каза...

Стойчо, Зелен Бетон, няма никаква война. А трябва и да се вземе предвид нещо, което се нарича премерен риски и управление на риска. Ако искаш да изкарваш 10 лв. на кв. метър от замазки - мажеш на стълба, ако искаш по 35 лв. - мажеш на въже. Ако искаш да изкарваш кинти - работиш с мириканци и изрелци, ако искаш да ти е споко, но с по-малко кинти - работиш с дъчове и немци. Това е положнието. Спомням си случая с убития френски легионер от български произход. Каква трагеди!? Мен защо не ме застрелят талибаните, защото не ходя да им бомбя къщитите. Може да звуци цинично, но ние си имаме поговорка - "Да би мирно седяло...". Мина ли му на някой тази подробност, че изр. туристи минават антитерористичен инструктаж. А туропераяторите и техните служители не знаят нищо за товара си, а?

Стойчо каза...

Словоборство, война си е – когато въоръжен противник ти дава наклон на оная работа с кого да правиш бизнес, се нарича война

Belomore каза...

Че не е война - не е, факт, ама какво тук значи някаква си терминология.

А иначе, Словоборство - да, цинично звучи.
Също толкова цинично като дърти лелки, които обясняват по адрес на изнасилена жена, че "нема начин да не си го е търсила"...
Какво да правим според теб - да турим на границата табела "Вход забранен за мириканци и йодеи - бегайте оти ни е шубе и ни мързи".

А руснаците да ги връщаме ли, защото утре може да дойде Доку Умаров (пу-пу, да чукнем на милиционерска глава!).
Дали ще им хареса тази идея по морето?

В този ред - покойният български легионер беше инструктор в афганистанската армия (официална такава), при това невъоръжен по време на разстрела си, а не боец от полева единица и със сигурност не е бомбил никого.
И предишната му мисия в Африка е била същата (и казват, че я е изпълнявал отлично).

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)