петък, юли 20, 2012

Борбата с тероризма трябва да е превантивна


Превеждам ви част от коментара на руската опозиционна журналистка Юлия Латинина, по повод мерките, които бяха взети в Русия след атентата в „Домодедово“ в началото на 2011г, лично от президента Медведев и които се състояха в поставяне  на метал-детекторни рамки и скенери на входовете на летища и гари. Латинина разказва за разговора си с израелски експерт по сигурността по темата. Интересните за мен пазажи съм ги почернил. Коментарът е публикуван в сайта на радио „Эхо Москвы“, предаване „Код доступа“, 26.02.2011.

Русия и Израел са две държави с много тежък проблем с тероризма и не смятам, че всичко в разговора трябва да се приеме като препоръка към българските власти, но основните положения на антирерористичната борба и опитът на Израел е възможно да ни свършат работа, нали непрекъснато демонстрираме голямо приятелство с тях. 


И наистина ми се иска някой да разнищи до край идеята на доктрината „Дюнер“ и доктрината „мач с арабските посланици“, като в смисъл да се изтръгнат логически разсъждения как точно се предотвратява тероризъм по този начин, защото за тях трябва да се понесе пълната политическа отговорност.

снимка

Всъщност, за Израел. Ето една забележителна история. Летях за Израел през летище „Домодедово“, и ви споделям, господа, че това беше ад. За пръв път почувствах, че поради благодетелното разпореждане на президента Медведев, с цел предотвратяване на терористични актове в зданието, стоеше метал-детекторна рамка, до сградата стоеше милиционерска мутра, до рамката имаше скенер за багаж, през който минаваха куфарите, а наоколо се беше събрала тълпа – безумна тълпа.

Мога да кажа, че такава тълпа не се вижда често, а когато се връщах, такава тълпа нямаше, тоест, понякога има, а понякога няма, но това беше нещо чудовищно. Хората щурмуваха тази рамка, както през 1941г са щурмували влаковете, заминаващи на изток.

Четиристотин ченгета има в Домодедово, а там забелязах точно четирима. Двама стояха до две от рамките и двама стояха до скенерите за багаж. За никаква антитерористична безопасност не можеше и дума да става, защото, като начало, ако някой се взриви в тази тълпа, това би предизвикало стотици жертви, а не десетки. При това, дори не е необходимо да се самовзривява – просто може да остави един куфар и да си тръгне. Защото хората дори не можеха да се държат като човешки. Този, който се опитваше да се държи човешки, след 10 минути разбираше, че това е безполезно, и че няма да успее да си хване полета и тогава всички започваха да си ходят по главите.

Освен това, беше ясно, че скенерът за багаж нищо не проверява – първо, защото скенерът за багаж по принцип нищо не проверява, той не открива експлозиви. За реално откриване на експлозиви е необходима много сериозна техника, която в Домодедово заема подземния етаж – целия подземен етаж. Багажът от лентата се прехвърля на друга машина, после на още една машина, и ако изглежда подозрителен отива до томографа, в края на краищата до съвсем истински томограф.

И най накрая достига до т.нар.„атомайзер“, който по микроследи върху багажа може да определи какво би могло да се намира вътре, тоест с какви вещества багажът е имал контакт.

И ето, съответно, този скенер за багаж нищо не установява, защото, дори на него, за да се провери багажа, трябва да го преместиш на лентата, да се вгледаш. Погледнете как реално проверяват багажа същите тези авиокомпании, в същия тоя Израел – внимателно. А тук, на три слоя върху лентата се трупат куфарите и е ясно, че ако лелката за секунда ги задържи и се опита да ги провери отново, то просто ще я разкъсат на парченца – такова е настроението в тълпата и те са напълно прави.

Най-поразителното е, че отдавна е решен проблемът как от тълпата да получим опашка – на летищата това се прави с помощта на оградки, които веднага я подреждат в линия. Нашите ченгета, тъй като принципно не са приспособени към това, да оказват на населението помощ, – те дори това не са направили. И така се е събрала чудовищна тълпа, която си ходи по главите.

Нулева безопасност, обратно, терористичната опасност е увеличена на няколко порядъка благодарение на благодетелното разпореждане на президента Медведев.

Защо говоря всичко това? – защото си помислих – защото аз сигурно съм един такъв непрофесионален човек, нищо не разбирам, а президентът Медведев зорко бди.

Пристигам в Израел и се срещам с някой, чието име и длъжност няма да посоча, но само да кажа,  че този човек е заемал висок пост в спецслужбите, отговарящи, и в това число, и за пълната безопасност на летищата. Аз му говоря – чуйте, у нас в „Домодедово“ става такава тъпотия, можете ли да ми обясните защо президентът Медведев е дал такова нареждане?

Човекът много се учуди и каза – разбирате ли, когато става дума за безопасност, тя винаги  трябва да бъде превантивна. Виждате ли момичето, което стои до входа на хотела? Тя трябва през цялото време да следи обстановката. Тя трябва да забележи потенциалния терорист много по-рано, преди той да се доближи до хотела – ако той се дължи странно, тя трябва да го забележи и да му зададе няколко въпроса. Не е задължително да го разпитва „какви намерения имате?“, тя може да го попита – „мога ли да ви помогна?“

Но тя трябва да чуе акцента му.

 ...

Та значи, ако той има вражески акцент, то тя трябва да вземе мерки. Аз възразявам – разбирате ли, работата не е в там, че някой нещо е забелязал – там се е събрала тълпа, как така ще наблюдавате тълпата? Моят събеседник обяснява – всяка борба с тероризма е превантивна. Вие не можете да хванете терориста, когато вече е пристигнал с бомбата. Хората трябва да се сортират. Има цяла категория хора от 0 до 18 години, които не се самовзривяват – от тях можем спокойно да свалим подозрението.

Аз казвам – за 18-те години не знам, при нас на Кавказ бих ги ограничила до 16 години, а се срещат и 15-годишни.  Моят събеседник се съгласява – Да, знам,  в Газа в момента вече и деца казват, че искат да станат шахиди, но за момента никой по-млад от 18 не се е самовзривил, както и никой по-възрастен от 45 – всички тези хора можем да ги елиминираме от подозрение. И съответно, в тълпата не можем да ги елиминираме.

Аз казвам – у нас се случи нещо такова – в метрото се взриви Мариам Шарипова. Тази жена беше вдовица на йордански партизанин, което е рядкост, защото в Русия има малко йордански партизани. Тя беше също жена на дагестански партизанин. На нея и двамата братя и бяха партизани, а баща ѝ беше щатен пропагандист на „Дагестански майки“ – а и нещатен също. Кажете , такава жена дали щеше да е под наблюдение в Израел, или не? Възможно ли е тя да се самовзриви  и никой да не знае закъде е заминала?

Моят събеседник отговаря – работата не е в наблюдението. Работата е в това, че трябва да знаете всичко. Територията у вас, където живеят врагове, трябва да е разделена на сектори на отговорност, и там трябва да разполагате с агентура.

Аз питам: Как да разположим агент на такава територия, ако е ясно, че терористите веднага ще разберат, че той е агент и ще го убият? Събеседникът ми дори не разбира за какво му говоря: Как така? Агентът не може да е известен, защото той е секретен. Това знаете само вие и агента. Аз казвам: Не, вижте, това у вас в Израел е така, с арабите. При нас е другояче. У нас, при същите тези ченгета можете за три копейки да си купите не само сметката на телефона му, но и разпечатките от разговорите на същия този агент. У нас, двата най-големи терористични акта – Беслан и „Норд-Ост“, се случиха поради това, че хората, които уж бяха агенти на ФСБ, всъщност се оказаха агенти на Басаев, и те бяха организаторите.

Това му казах и дори не му разказах, за да не си губя времето, че нашето ФСБ си живее много добре, и че ако някой от ФСБ отиде да служи на Кавказ, през това време му върви тройна заплата. А тройната заплата не е малка, това не са три рубли, това са 50 хиляди рубли по три.  Една година му се зачита за три, и след това може да си купи апартамент където иска, е разбира се, освен в Москва или Ленинград, а сега и в Сочи. И въобще, за тези пари може да се работи, а не само да се търгува с разпечатки.

Но аз не говорех за това, аз просто установих, че с моя събеседник говорим на различни езици и всъщност говорим за различни ситуации. Питам го – Добре, ако все пак, агентите не са си свършили работата и човекът е стигнал до сградата на летището. Как можем да го спрем, преди да дойде до контролно-пропускателния пункт? А събеседникът ми отговори – няма такъв начин. Именно заради това при нас толкова често се взривяват на КПП-тата.

Тази фраза – „няма такъв начин“ е най-важното от разговора. Защото има страна, която прави всичко, за да се бори с тероризма, и тя много удачно се бори с него. И в последните години, ако помните, има много малко атентатори-самоубийци, на практика почти няма. И когато попитах събеседника си защо, той каза просто – защото те знаят, че ще унищожим този, който даде заповед за взрива. В краен случай, ще унищожим дома му. В Русия Доку Умаров не чувства това. Доку Умаров дълго не даваше никакви заповеди за атентати, докато не се осмели и не разбра, че е трудно да бъде унищожен.

Да се върнем към този важен момент – има такъв момент, в който трябва да признаем безсилието си, защо толкова често се взривяват на КПП-тата. И когато се връщах обратно през Бен-Гурион, направи ми впечатление, че нямаше никакви опашки и никакви проверки на входа на летището – това специално го казвам за Медведев, че системата действа точно така, както говори моя събеседник – още на входа, няколко километра преди летището, има бариера, при която колата трябва да спре, а вътре наднича войниче. Това е сериозно войниче. Всъщност, това не е войниче, а сътрудник на ШАБАК (организацията за защита на полетите и летищата). Сега за цялата безопасност на Бен-Гурион отговаря ШАБАК, за безопасността на всички полети отговаря ШАБАК и в другите летища.

Поглежда към човека, гледа кой седи в колата и дали този човек му изглежда подозрителен. И започва да го разпитва. На входа на летището няма металотърсачи, няма скенери, просто двама души стоят и внимателно наблюдават. Ако някой е подозрителен, и не е бил задържан, то за него вече са съобщили. Задачата на сътрудниците на входа е – напротив, да минимизират количеството хора, които смъртникът би завлякъл със себе си, ако нещо се случи.

Задачата на нашите ченгета, поставена им от Медведев, е обратната – да се максимизира количеството трупове, ако смъртникът стигне до входа. Това е съвършено потресаващ случай на дисфункция на държавата, това е потресаващ случай за това, че хората вече са изпуснали контрола над ситуацията – така, както и в случая с Каноков и в случая с Ебзеев ( Президентите на Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия )  – техните разпореждания само могат да задълбочат проблема.

И чак след като успеете да влезете в летището, там започва сериозната проверка, защото само сериозната проверка може да установи каквото и да било.

1 коментар:

Стойчо каза...

На турските летища е същата история – събират се огромни тълпи от хора с багаж, вярно, че сравнително бързо се минава, но то за едно "бум" много време не ти трябва.

Опашките са по 100-200 човека понякога.

Иначе после, при влизане в самолета отново си има, вече по-сериозна проверка

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)