неделя, май 27, 2012

Европейското по естрада

Не съм очаквал, че ще ми се случи да напиша нещо за Евровизия.

Обикновено пропускам това чутовно събитие, използвам няколкото часа по някакъв друг начин, но тоя път съвпадна с почивните ми дни и с решението ми да не пипам много компютъра... И като не пипаш много компютъра ти остава прадядо му – телевизора.

Аз съм от хората, които помнят, че Евровизия всъщност е музикалното НАТО, което обединяваше западноевропейските страни, а Интервизия беше съветския отговор, в който участвахме и ние и незнайно как попадналата Финландия.

Дойдоха промените, Интервизия изчезна, а България беше включена в заветната троица, доказваща нашата принадлежност към цивилизованите народи – НАТО, ЕС и Евровизия.

Вторият живот на Евровизия след 90-та година се дължи на няколко фактора:

– политически. Някои държави, създадени след 1990-та, много искат да има повечко събития където могат да си показват знамето и името и там Евровизия беше взета на въоръжение като мощно средство за национално строителство.

Когато не можеш от държавата си да направиш бонбонче като Словения, прибягваш до по-евтини методи, като участие в Евровизия.

Сигурно ви е убягнало, че всички наричаха Македония „Бивша югославска република“, а македонците и българския преводач избягваха тия езикови усложнения.

– пазарен. Музикалният пазар, както многократно съм споменавал, вече е напълно неадекватен на съвременното общество и се движи по ретроградни закони (за които скоро ще стане дума, заради промените в Наказателния кодекс, които ще вкарват в затвора за „пиратство“). 

На Запад, където има музикален пазар, участието в Евровизия е излишно усилие – публиката не е тази (кой там гледа обществени и държавни телевизии), стиловете не са тези, регламентът е смешен.

На Изток обаче, много изпълнители и продуценти, особено от държавички с неразвит пазар, гледат практично на нещата и знаят, че Евровизия може би е единствения шанс да се покажат пред няколкостотин милионна публика. 

И затова шият тоалети и пишат песни, които може и да не са им съвсем в стила, но искат да използват шанса.

И понякога има попадения – като любимите ми Здоб Ши Здуб.




– спортен (който се припокрива донякъде с политическия). Няма съмнение, че е много по-ефективно, вместо да водиш война с дадена държава, само за да покажеш, че повече те бива, да я биеш в някое спортно състезание. 

Индустрията на социалистическия спорт, например, произвеждаше само национално самочувствие.

Защото нали, индустрията, селското стопанство, доходите го сваляха...

Осмисляне на резултатите от тазгодишната Евровизия във връзка с неприемането на България в Шенген

Та пускам аз телевизора, и за моя огромна изненада всичките изпълнителки едни млади, едни дългокраки, с едни ефирни тоалети... сърце не ти дава да смениш канала.

Усетих се таргетиран.

После някой ме писа дали съм гледал на 16:9, защото той се бил объркал в началото и като сменил, всичко се оправило.

Погледнах – аз такава грешка няма да допусна. До края си ги гледах на 4:3.

Песните бяха приятни, но сега се напъвам да си спомня поне една и не мога.

Трябваше ли Софи Маринова да ни представя, песента беше ли и хубава, ботушите, прическата, сценографията...

И най-вече – имаше ли антибългарска кампания?

Вие променихте ли си мнението за грузинците, холандците, гъркините или италианките след снощи?

И аз не.

Бъдете сигурни, никой вече не помни коя беше, какво пя и как изглеждаше българската изпълнителка.

Финалното гласуване няма как да го пропусна, което е социологическо проучване в реално време, комбинация между избиване на национални комплекси, робуване на предразсъдъци и реални качества на песните.

И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия.

А ако някой се вълнува от това, кой кого обича по национален признак, препоръчвам този математически анализ, който някой, с много повече време от мен, си е играл да напише.

Ако не можете да разберете статията или не ви се чете – анализът стига до извода, че на всички шансовете са около 50% да стигнат до финала... блоковото гласуване има роля, но не решаваща.


Карта на Евровизия приятелството. картинката е от същата статия

PS. Не ми дреме за Шенген.



15 коментара:

Анонимен каза...

Шпигел са пуснали статия със заглавие "Der große Zirkus zieht weiter" (приблизително "Големият цирк заминава") за Евровизия тази сутрин. Мисля че това я описва най-добре. Тази година успях да не чуя нито една от песните, дори и българската. Това е едно от огромните предимства да нямаш телевизор.

Nikolay каза...

Някой беше казал, че това е конкурс за работническо-селските маси в Европа :)

Nevena Nikolcheva NEN каза...

добре че нямам телевизор и не съм имала скоро :) никога не съм гледала евровизия - смао ако някой прекалено много не иска да ми пусне някоя нашенска излагация в интернет

всичко това ми се струва като от друга планета - никак не го разбирам и направо не знам какво да кажа

клипчетата дето си линкнал са готини

Анонимен каза...

Хейтъри

Анонимен каза...

@Анонимен:
Ти кво имаш против хейтърите и хейтенето на Евровизия? Ми за мен това е единствения и смисъл и беше забавно - можеше да изхейтиш по няколко(10+) параграфа. Нали Nikolay е казал точно това: работническо-селските, а те са силни в хейтенето. Перфектно си беше - обичам поводи, при които както и да изхейтиш все ще си прав.

Анонимен каза...

Харесва ми, че материалът ти е с антикомунистически отенък. Само забрави да вкараш Путин. Хърватите са сърби-католици, а босненци сърби- помаци. Език и бит са абсюлютно еднакви. Само не цитера конкретно в коя страна основно глвдат държавна телевизия

Стойчо каза...

Последният анонимен (взмете си турете нек;ва номерация вече!):

Брато, ти си гений! Усещаш ли се какво приказваш?

Огнян каза...

"И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия."

Това надявам се е сарказъм? :-)

Комитата каза...

а, защо да е сарказъм. все пак не много отдавна водиха война. радостно е да видиш, че се помиряват.

Огнян каза...

@Комитата
Познавам 2-3ма хървати (25-35 годишни), за които Сърбия е едва ли не кръвен враг, който трябва да бъде заличен от картата.

Може би гласувалите от Хърватско са просто по-възрастни хора, които дават глас за Сърбия и другите exYugo страни от някаква много тъжна и мазохистична носталгия по велика Югославвия...

Анонимен каза...

Огнян - много ти е лека ръката, с която вкарваш "цялото младо хърватско поколение" в един стереотип.

По същия начин им е много лека ръката на Комитата и Стойчо, когато правят оценки за младите българи.

Комитата каза...

Е очаквам да ми признаеш, че те търпя все пак. Това е голямо постижение.

Стойчо каза...

Определено

Стойчо каза...

аз даже те наричам гениален :)

Зелен Бетон каза...

Далеч по-леки и елегантни фестивали като нашия „Орфей“ и румънския „Златен елен“ отидоха в небитието, полският в Сопот, доколкото знам, се държи с последни усилия, а Сан Ремо – поради тежестта на собствения си престиж, която го е приковала към сцената и не му позволява току-така да слезе от там. Ако организационният мастодонт Евровизия се крепеше само на стойността си като музикален форум, досега да се е сринал сто пъти.

Той обаче се крепи (по-точно, крепят го) по следните три чисто политически съображения:

1) Това е едно от малкото събития, които създават усещане за континентална общност – при това без деклариран политически оттенък (щото тя и кризата създава усещане за общност ;))

2) Представлява безвреден общоконтинентален (вкл. за прилежащите територии) отдушник за "кротките" форми на национализъм и шовинизъм: тук Комитата е абсолютно прав в аналогията си със спорта.

3) Най-важното обаче: данните от гласуванията са безкрайно любопитен барометър за междунационалните настроения, който бас държа, че се анализира много внимателно някъде и резултатите се изпращат до ограничена група адресати. Това са изключително полезни данни в момент, в който:
- центробежни и центростремителни сили са в противоборство относно цялостната концепция за Европа;
- центробежните сили от разпада на бившия Източен блок се успокоиха и махалото започва да се връща;
- национализмът като политическа доктрина излиза на въоръжение и в левия, и в десния край на спектъра;
- всичко това е съпроводено с все по-интензивни процеси на миграция и смесване на култури, включително с източници от извън Европа.

Статията за статистическия анализ (благодарности за линка, Комита!) е много интересна. То е всъщност поредица от четири постинга, и четирите си заслужават.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)