сряда, май 16, 2012

На избори в Кюстендил

Отдавна не бях участвал в избори. Бях член на СИК през 1990г, на първите демократични избори, а също участвах в СИК през 1996 на местните избори, така че бях любопитен да науча какво ли се е променило междувременно.

Получих покана за наблюдател от Института за развитие на публичната среда.

Това, което трябваше да разберем, беше следното – дали някой си е взел тежките поуки от изборите през есента. Все пак изборите в Кюстендил бяха касирани заради тежки нарушения, т.е. сега се очакваше това да са избори за пример.

Усетихме предизборната обстановка още с влизането в града, макар че не беше точно такава, каквато очаквахме.

Кюстендил ни посрещна със слухове, че някой си Шамшала (лицето е познато на редакцията) го били пуснали временно от затвора да агитира и после щяли да го приберат обратно. Не се оказа истина.

Градът не беше облепен с плакати, нито пък на централния площад се провеждаха митинги. Единственото изключение беше рекламно бусче на Атака, което ни бомбардираше с патриотичен рок и с ето тези листовки.



Някъде в Европа задрасканата джамия на партийна листовка може да вкара в потрес цели общества, но тук си се знаеме и на всякакви номера сме си свикнали.

Първия признак на предизборна борба е на главната улица, където повечето партии и коалиции, участващи в изборите, бяха наели временни щабове.

Вторият бяха Мая Манолова и Стефан Данаилов, които заедно с ТВ екип, бистреха политиката на едно от заведенията в центъра.

Третият признак е разнообразната безплатна преса, която стои на безплатни щандчета по главната, както и се раздава на ръка от разпространители.

Рекламни лукчета – отлична идея!


Ако се зачетем във вестниците, виждаме две реалности, които почти нямат допирни точки.

Освен това не изглежда като че ли има избори за общински съветници, а като че ли Петър Паунов и Цветан Цветанов се кандидатират за президенти.

Според едната медийна реалност Кюстендил е град на ръба на фалита, а според другата е процъфтяващ регионален център, в който се правят много неща за хората.








Вторият ни ден беше предвиден за обучение.

Обучението се проведе в Хотел Спа Стримон, който ако бъде засипан днес от пепел от инцидентен вулкан, спокойно може да бъде изровен след 2000г. от едни бъдещи археолози, които да заключат, че са попаднали на безценен експонат на „барока на прехода“.




Всичко си има този хотел – лого с коронка, ограда от ковано желязо, лъскави тапети, изящни мебели, леопардови плочки в тоалетните и безсмъртни картини в коридорите.



Ако бях на мястото на Рашидов, щях да се замисля дали има смисъл да се прави „Българският Лувър“ в София.

В Кюстендил вече са го направили!

През времето, през което не съм правил избори, процедурите доста са се умножили и защитите срещу манипулация на процеса доста са се усложнили.

На всяка стъпка се пишат протоколи, слагат се печати и т.н. Членовете на секционните комисии част от процедурите ги пропускат, а част просто не ги знаят.

Изборният ден започна рано-рано. Имахме за задача да отворим по една изборна секция, т.е. в 6,00 да се появим в избрана от нас секция, да си покажем удостоверението, да наблюдаваме процедурата и евентуално да докладваме за пропуски и нарушения.

Разбира се, трябваше и добронамерено да напомняме на комисията, ако допуска някаква грешка.

На мен ми се паднаха „скучни“ секции, т.е. места, където не се очакваха никакви изненади и единствените нарушения бяха от формален характер – разлепяха се бюлетините от кочана (а не трябваше), застъпниците и политическите представители не носеха баджове (табелки), и прочее...

Навсякъде комисиите бяха в пълен брой – от 9 човека, което е малко множко за избори с очаквана ниска активност. Обяснявам си бройката с възнаграждението, което не е никак малко за град като Кюстендил.

Проблеми се очакваха в ромската махала. Вероятно, за да се избегнат измами, администрацията беше махнала секциите от махалата и ромите трябваше да гласуват на различни места в града.

Това пък им създаваше проблеми, защото хем трябваше да ходят по 2-3 километра до секциите, където са разпределени, хем на много места избирателните списъци пред секциите бяха скъсани и те не можеха да се ориентират къде точно да гласуват.

Не съм много убеден, че това е правилно и честно.


Прекарах деня в совалки между секциите, междувременно научавайки много интересни неща за града.

Първи любопитен момент – т.нар. „забранителни списъци“ са изключително дебели в Кюстендил. В една от секциите, които трябваше да наблюдавам, имаше около 500 избирателя в редовния списък и около 400 в забранителния!

Как се получава така?

Голяма част от избирателите са тези с „две имена“, както казват кюстендилци, т.е. граждани на Македония и Сърбия с двойно гражданство, които са регистрирани в града.

А някои адреси са истински рекордьори с десетки „пребиваващи“.

И въпреки, че с хиляди са регистрирани там,  (почти) никой от тях не живее там и по никакъв начин не допринася към общината, което е тъжно.

Изборният ден се разви сравнително нормално, а екшънът се случваше не там, където бях аз.

Например депутатът Чуколов от Атака влязъл в една от секциите, седнал на стола на председателя и обиждал застъпниците, наричайки ги с имена на националности от близкия Изток. Когато се опитали да го изкарат с полиция от секцията, той се направил на невинна жертва:


Вторият случай е с гласоподавателка, която живяла в Италия известно време, на предните избори гласувала без проблем, но отишла на екскурзия до Босилеград и попаднала в забранителния списък:


Третият случай са събитията в ромската махала, които биха могли да се развиват в произволна бананова република по света ( блестящият репортаж за capital.bg е на Иван Бедров, който беше част от нашия екип)


През цялото време нашият екип от 15 наблюдатели към Института за развитие на публичната среда споделяше в реално време чрез twitter и фейсбук случващото се на терена.

Какви бяха резултатите?

Политическата сила на досегашния кмет Петър Паунов спечели безапелационно изборите, а изненадата бяха ГЕРБ, които тотално се сринаха и получиха почти равен резултат с РЗС и ЛИДЕР и ще имат четирима съветника в 37-членния Общински съвет.

Иронията на съдбата е в това че, заради партийни въртележки, мнозинството хич не е сигурно и са възможни всякакви пазарлъци.

И това след клетви от МВР, че ще пази черешовата реколта, след кръгла маса „Проблеми и мерки за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и пожарната безопасност при прибиране на селскостопанската продукция“, подкрепа за строителството на църква в с. Ябълково (и Цецо е консерватор, ей!),  откриване на детски спортни турнири, получаване на икони от кмета на братски Босилеград и прочее отлични новини (босилеградският кмет с прическа за милион долара).

Да не забравяме сцената на балкона между Ромео и Жулиета.

Сцената  Цецо агитира от червен камион, не мога да открия никъде на снимка.

Не съм историк, но мога да се закълна, че в Кюстендил никога досега в своята история не е имал такава чудовищна концентрация на добри новини. Превъртете малко страниците в Дарик.

Например – Учениците от ОУ “Ильо Войвода”- Кюстендил са най- добрите млади пожарникари в областта

Аз лично никога не съм се съмнявал в таланта на тези деца.

Ромската махала гласува масово за БСП.

Има вероятност ГЕРБ да обжалват резултата от изборите заради сгрешена бюлетина, чиято изработка доминираната от тях ОИК трябваше да контролира. 

В бюлетината пише КП „ГЕРБ“ вместо ПП „ГЕРБ“, а е и сбъркано едно от имената на кандидатка за съветничка от БСП.

Между другото, приказките за това как изписването на Х със син химикал в бюлетината, ще реши проблема с купуването на гласове, се оказаха силно преувеличени

СДС декларираха резултатите за голяма изборна победа и лично аз смятам (макар че никой от познатите ми не ме подкрепя), че именно тази победа даде сили на противниците на Синята коалиция в СДС да разтурят синия съюз.

Но за тази драма ще стане дума някой друг път, както и за другите неща от този наистина интересен град.

А какъв е генералният извод?

За избори, касирани поради процедурни нарушения, това не бяха добре организирани избори.

Все пак, когато човек се явява на поправителен изпит, поне научава кои са най-грубите грешки, които не бива да допуска... И поне малко се учи.

Изборният кодекс е оръжие в ръцете на този, който държи властта и оръжие за мачкане на опозицията. А в Кюстендил властта не се държи от ГЕРБ.  (на същото мнение за Кодекса като Емил Спахийски съм)

Добър анализ на изборите на Полина Паунова в mediapool.bg

9 коментара:

Belomore каза...

..."някой си Шамшала"...

Някой си - Шамшала?
И това го пише човек, ползващ ник "Комитата"... И претендиращ за познания по македонската тема...

Срам те било, от неговата ръка хляб си ял, сега викаш "някой си"... :)))

Комитата каза...

Хехех, сложих емотиконче за подсещане, ама май не е достатъчно ;-)

Помним всички конгреса в Кюстендил

Ще се покая в по-дълго изречение

Комитата каза...

Историческата справедливост е възстановена ;-)

Belomore каза...

Хвала! :)

Реших, че емотикончето е заради звучността на прякора, а Шамшалът не заслужава и най-малкия риск да бъде пренебрегнат!

С умиление се сещам за известния диалог на пропуска:
- А Вие кой сте?
- Аз организирам всичко тук... :)

Анонимен каза...

Описваш, че вторият щаб е на БСП. Това приемам като известна доза симпатия

Комитата каза...

а?

Анонимен каза...

Никъде не намерих - какъв е резултата на СДС, че да е било "изборна победа"?

Комитата каза...

http://sds.bg/articles/6558-sds-i-partnyori-specheliha-v-kyustendil

Не четеш ли новини?

Анонимен каза...

Ми то и аз мога да кажа "подкрепям Крачунов" и ако Крачунов спечели да кажа "ееее войводо - аз спечелих!".

СДС са аут от парламента до година. Не знам защо въобще се повдига темата за тези вмирисани трупове.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)