Не съм очаквал, че ще ми се случи да напиша нещо за Евровизия.
На Запад, където има музикален пазар, участието в Евровизия е излишно усилие – публиката не е тази (кой там гледа обществени и държавни телевизии), стиловете не са тези, регламентът е смешен.
Обикновено пропускам това чутовно събитие, използвам няколкото часа по някакъв друг начин, но тоя път съвпадна с почивните ми дни и с решението ми да не пипам много компютъра... И като не пипаш много компютъра ти остава прадядо му – телевизора.
Аз съм от хората, които помнят, че Евровизия всъщност е музикалното НАТО, което обединяваше западноевропейските страни, а Интервизия беше съветския отговор, в който участвахме и ние и незнайно как попадналата Финландия.
Дойдоха промените, Интервизия изчезна, а България беше включена в заветната троица, доказваща нашата принадлежност към цивилизованите народи – НАТО, ЕС и Евровизия.
Вторият живот на Евровизия след 90-та година се дължи на няколко фактора:
– политически. Някои държави, създадени след 1990-та, много искат да има повечко събития където могат да си показват знамето и името и там Евровизия беше взета на въоръжение като мощно средство за национално строителство.
Когато не можеш от държавата си да направиш бонбонче като Словения, прибягваш до по-евтини методи, като участие в Евровизия.
Сигурно ви е убягнало, че всички наричаха Македония „Бивша югославска република“, а македонците и българския преводач избягваха тия езикови усложнения.
– пазарен. Музикалният пазар, както многократно съм споменавал, вече е напълно неадекватен на съвременното общество и се движи по ретроградни закони (за които скоро ще стане дума, заради промените в Наказателния кодекс, които ще вкарват в затвора за „пиратство“).
На Запад, където има музикален пазар, участието в Евровизия е излишно усилие – публиката не е тази (кой там гледа обществени и държавни телевизии), стиловете не са тези, регламентът е смешен.
На Изток обаче, много изпълнители и продуценти, особено от държавички с неразвит пазар, гледат практично на нещата и знаят, че Евровизия може би е единствения шанс да се покажат пред няколкостотин милионна публика.
И затова шият тоалети и пишат песни, които може и да не са им съвсем в стила, но искат да използват шанса.
И понякога има попадения – като любимите ми Здоб Ши Здуб.
– спортен (който се припокрива донякъде с политическия). Няма съмнение, че е много по-ефективно, вместо да водиш война с дадена държава, само за да покажеш, че повече те бива, да я биеш в някое спортно състезание.
Индустрията на социалистическия спорт, например, произвеждаше само национално самочувствие.
Защото нали, индустрията, селското стопанство, доходите го сваляха...
Осмисляне на резултатите от тазгодишната Евровизия във връзка с неприемането на България в Шенген
Та пускам аз телевизора, и за моя огромна изненада всичките изпълнителки едни млади, едни дългокраки, с едни ефирни тоалети... сърце не ти дава да смениш канала.
Усетих се таргетиран.
После някой ме писа дали съм гледал на 16:9, защото той се бил объркал в началото и като сменил, всичко се оправило.
Погледнах – аз такава грешка няма да допусна. До края си ги гледах на 4:3.
Песните бяха приятни, но сега се напъвам да си спомня поне една и не мога.
Трябваше ли Софи Маринова да ни представя, песента беше ли и хубава, ботушите, прическата, сценографията...
И най-вече – имаше ли антибългарска кампания?
Вие променихте ли си мнението за грузинците, холандците, гъркините или италианките след снощи?
И аз не.
Бъдете сигурни, никой вече не помни коя беше, какво пя и как изглеждаше българската изпълнителка.
Финалното гласуване няма как да го пропусна, което е социологическо проучване в реално време, комбинация между избиване на национални комплекси, робуване на предразсъдъци и реални качества на песните.
И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия.
А ако някой се вълнува от това, кой кого обича по национален признак, препоръчвам този математически анализ, който някой, с много повече време от мен, си е играл да напише.
Ако не можете да разберете статията или не ви се чете – анализът стига до извода, че на всички шансовете са около 50% да стигнат до финала... блоковото гласуване има роля, но не решаваща.
PS. Не ми дреме за Шенген.
Защото нали, индустрията, селското стопанство, доходите го сваляха...
Осмисляне на резултатите от тазгодишната Евровизия във връзка с неприемането на България в Шенген
Та пускам аз телевизора, и за моя огромна изненада всичките изпълнителки едни млади, едни дългокраки, с едни ефирни тоалети... сърце не ти дава да смениш канала.
Усетих се таргетиран.
После някой ме писа дали съм гледал на 16:9, защото той се бил объркал в началото и като сменил, всичко се оправило.
Погледнах – аз такава грешка няма да допусна. До края си ги гледах на 4:3.
Песните бяха приятни, но сега се напъвам да си спомня поне една и не мога.
Трябваше ли Софи Маринова да ни представя, песента беше ли и хубава, ботушите, прическата, сценографията...
И най-вече – имаше ли антибългарска кампания?
Вие променихте ли си мнението за грузинците, холандците, гъркините или италианките след снощи?
И аз не.
Бъдете сигурни, никой вече не помни коя беше, какво пя и как изглеждаше българската изпълнителка.
Финалното гласуване няма как да го пропусна, което е социологическо проучване в реално време, комбинация между избиване на национални комплекси, робуване на предразсъдъци и реални качества на песните.
И е радостно да гледаш, как например Хърватско гласува за Сърбия.
А ако някой се вълнува от това, кой кого обича по национален признак, препоръчвам този математически анализ, който някой, с много повече време от мен, си е играл да напише.
Ако не можете да разберете статията или не ви се чете – анализът стига до извода, че на всички шансовете са около 50% да стигнат до финала... блоковото гласуване има роля, но не решаваща.
Карта на Евровизия приятелството. картинката е от същата статия
PS. Не ми дреме за Шенген.