сряда, април 25, 2012

Още малко при Александър

Защо е избран барокът като стил, с който Скопие да живее в 21-ви век?


Според Вангел Божиновски, архитект, всъщност македонците не дават на Европа барока, а си го прибират обратно, след като са го дали за няколко хиляди години на човечеството за временно ползване.

Това дава обяснение и защо точно барокът е избран да бъде символ на европейска метрополия, а не, да речем, модернизмът или готиката.

 В центъра на няколко места забелязах такива, внимателно брендирани будки за сувенири.

 Османското наследство, за разлика от античното, не е на мода.

 В центъра открихме къща с изящна архитектура и орнаменти, но разлистените брези отпред пречат на човек да се наслади на гледката.

 Паметникът на Тежкото хоро. Тежкото хоро се смята за традиционно в Западна македония и е танцът-символ на Македония.

 Това, което помислих за минаре в строеж, всъщност е постаментът на паметника на Филип II Македонски.


Старата скопска чаршия в началото е с повечко модни барове и други заведения.

На първото мегданче вдясно пък има няколко хубави бара и този джаз клуб, който е страхотно приятно място (а има и лесно достъпна тоалетна ;-))



Откъм мегданчето е входът към Капан Хан (Капан Ан), наистина вълшебно място

 По-нататък по чаршията има още бисери на османското наследство.

Чаршията завършва с този битпазар, около който има разположени няколко големи джамии. Действа като телепортиране в друга държава.

 Още едно бижу – стара метална чешма (кранът май е нов).

Шопинг център „Евтиния“. 
Гениално


Върнахме се обратно до моста и посетихме „Св. Димитър“. В църквата имаше ужасна тълпа от хора. Пред църковната ограда стоеше и петеес (ПТС, подвижна телевизионна станция) на телевизия „Алфа“.

В двора се изложих като християнин:
– Защо има толкова много хора, – питаме жената, която продава свещи.
– Вие откъде сте? – се интересува тя
– От София.
– Ами вие сте православни християни, как може да не знаете. Днес е Велики Четвъртък.
– Да бе, верно, – плеснах се по челото аз, – напълно бях забравил.


 Ето, можете да видите чудото в действие. Там, докъдето стига човешка ръка, ореолите и златните елементи от изображенията са светнали. Там докъдето не може, не са. И това ако не е чудо!

Целият двор е застлан със стари надгробни плочи. Някои надписи се четат, а други не.

За пръв път виждам църква, пълна с богомолци в Македония. Досега съм виждал само църкви, пълни с туристи и никакви местни, дори и попове.


В центъра си стоят и старите, иронични скулптури на градски жители. На мен лично повече ми харесват.

Разказът за Скопие няма да е пълен без новия музей на Холокоста. Скопие се гордее, че приютява един от четирите музея на холокоста в света.

Не знам как ги смятат, Уикипедия казва, че са около 20.

Входът е свободен. Когато ние бяхме вътре, бяхме единствените посетители.

На партера има инсталация с портретите на загиналите.

Също така, стар вагон с нов надпис „БДЖ“ и тематична изложба с картини по стените.

Вторият етаж е посветен на историята, живота и бита на евреите в Македония.


Политическият живот също. „Силен патриотизъм към османската татковина“

Най-горният етаж е посветен на трагичното събитие – на депортирането в концентрационните лагери.





Снимка на цар Борис има, снимка на Хитлер не забелязах.

Въобще музеят е модерен, отлично уреден и с отлична архитектура/дизайн

Препоръчвам на всеки да го посети.

В България рядко се говори за този неприятен епизод – депортирането на евреите от Македония и Тракия по време на Втората световна война. Моето мнение е, че трябва повече да се говори, да се изяснява ролята на България и на отделните български политици, да се изслушват другите гледни точки.

България живее с успокояващата мисъл, че е спасила своите евреи, а в Македония една от основните държавотворни тези е за българския Холокост на македонските евреи.

Тези две идеи ще се сблъскват често и с голям шум в бъдеще.

Нали не сте забравили, че предстои да излезе и „Трето полувреме“.

Следващ в посещението трябваше да е Музеят на македонската борба

С мраморните черешови топчета на входа. 

Но, така и не можахме да го заварим отворен в подходящо за нас време. А трябваше да се помъчим да влезем – казват че имало голяма колекция от восъчни фигури на известни исторически личности.

А Скопие има и отлично архитектурно наследство от епохата на модернизма. След чудовищното земетресение през 1963г, което срива до основи почти всички постройки, строени след Османската империя, по цял свят се организират хора, държави и организации в помощ на пострадалите. 

Голяма група световноизвестни архитекти проектират чисто нов център на града, с който той заприличва на една малка, балканска Бразилиа.


Сегашното правителство се срамува от това наследство и то ще бъде или покрито с барокови фасади, или просто ще бъде скрито от други сгради, които ще се строят пред него.


Централна поща.

В тази група е и Градският търговски център (ГТЦ), чиято големина, за разлика от новоградбите, е старателно прикрита от архитекти и градостроители.

И, за малко да забравя – това е сградата на Външно министерство, на чийто покрив се намираше статуята на Симеон Радев. Очевидно, от това разстояние никой не може да го различи от Теодор Рузвелт.

Аз не знам и колко хора биха ги различили двамата и от метър разстояние.

Очевидено е, че някой от самото начало е знаел, че на покривът ще се качи Симеон Радев, а после ще слезе.

Какво ли ще излезе от проекта Скопие 2014?

Колкото и да е парадоксално, аз смятам че чисто икономически проектът ще привлича туристи в Скопие.

Срещнах няколо туристически групи, които не спираха да щракат по недовършените строежи.

Което означава, че вложените пари вероятно ще се възвърнат, дори с корупцията.

Но дали точно този ефект е търсен?

В Европа е познат примерът на лудия крал на Бавария Лудвиг II, който е хвърлил всички пари на държавата в строителството на такива приказни замъци. Ефектът е, че днес в тях се изсипват тонове и тонове чужди туристи, които пък изсипват джобовете си в касите. Дори замъкът на Дисни е подобен на построения от него Нойшванщайн.

Пак стана ужасно късно и ми останаха още снимки, но ще продължа с разказа някой друг път ;-)


5 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря ви. Обезателно ще си направя разходка там още това лято!

Спас Колев каза...

Без да съм експерт, тия новите чудесии определено не са барок. По-скоро неокласицизъм, а някои от сградите са неоренесансови (или понеже е втора цедка - може би неонеоренесанс/неонеокласицизъм :D ). --~~~~

Анонимен каза...

Ние безплатно сме възстановили гарата в Скопие след земетресението.
Евреите, живели в Македония и Тракия са били изловени и депортирани са 11923 броя. Акцията е била организирана и осъществена изключително стриктно от нашите окупационни войски. Само двама не са хванати съгласно списъците, понеже не са намерени на адреса. Били са депортирани абсолютно всички вкл. старци на легло и бебета. Не им е били разрешено да носят храна и ценности. Доживели до свободата се домогнали четирима. След това сме конфискували еврейските имоти (жилища, дюкяни и земи). Има и др. подробности, но за нас страницата е затворена.

Борис каза...

1. Случката в църквата, да не разпознават български от сръбски ли?
2. А нямаха ли и паметник на Скендер бег?

Хесапов каза...

По отношение на евреите в Македония историческата истина е, че Македония и Беломорска Тракия юридически не са били част от България, а България е е изпълнявала само полицейски функции в тези земи. Юридически тези земи са били част от третия Райх и поради тази причина местните евреи са изтеглили Черния Петър. По договора между Царство България и Третия Райх на германския народ Македония и беломорска Тракия са били част от последния, а ние трябвало да пазим реда и да правим там българска администрация и училища, но нещата е трябвало да се решат след победата. За втори път българската дипломация е сключила идиотски договор за Македония, но явно българските дипломати са били винаги тъпаци, такива каквито и сега ги знаем и сега...Договора с Германия се знае от всеки историк, който може да чете, но явно г-н Младенов е много тъп, защото допуска без санкции македонците да спекулират с холокоста във вреда на България!
Колкото до нормативно наложения "барок", то това си е едно най- обикновено избиване на исторически комплекси от правителството на БЮРМ. Един град си създава с времето. В населеното място има културни пластове, които се трупат и изграждат през годините, а когото някой реши с воля да създаде това, което е подвластно само на времето, прави в най-добрия случай пародия и градът опустява, така както се е случило вече с Бразилия, съветските градове от трийсете години строени в Урал на един дъх или нашия Димитровград....

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)