понеделник, март 12, 2012

За бизнеса с интелект и бъдещето



Забавно ми е да гледам,  как известни и добре платени личности, като Карл Де Гухт, еврокомисар по търговията, както и някои български лобисти, усилено промотират стария бизнес модел на копирайта, т.е правото на рента от всяко копие на цифров интелектуален продукт.

***
Всички правоносители и техни говорители излъчват един и същи вопъл –

Нима може да се прави бизнес с нещо, което се намира безплатно?“

Този вопъл има две страни –
  • Първо, те твърдят, че за тях рентата от създаването на копия е най-добър, ако не и единствен валиден бизнес модел.
  • Второ, те твърдят, че от информация, която се предоставя безплатно, не може да се печели.
Затова се опитват да ни накарат да повярваме, че без тотален контрол върху копирането и споделянето на файлове, без контрол, влизащ драстично в личното пространство на потребителите, бизнес с цифрови интелектуални продукти би бил невъзможен. Дори се твърди, че творчеството става невъзможно, освен в някакъв много елементарен и аматьорски вариант.

Това просто не е вярно.

За съжаление, горните две твърдения са залегнали в по-голямата част от законодателството, третиращо бизнеса с интелектуални продукти и много усилено се тиражират от медиите, нанасяйки чудовищни щети върху бъдещето ни и върху шансовете ни да изградим икономика на знанието.

От същите две (несъстоятелни) презумпции следва:

„Трябва ни ACTA или нещо, което да прилича на нея, за да имаме контрол върху всяко едно електронно устройство,  за да сме сигурни, че нито едно копие няма да се направи без наше знание и без да е в наша полза, дори за целта да трябва да надничаме зад рамото на всеки потребител.“


Т.е. без демонтиране на цялата система на човешки права, мечтите на правоносителите няма как да се осъществят.

ТОВА Е И НАШИЯТ ШАНС ДА СПРЕМ ТАЗИ ПОРОЧНА ПРАКТИКА.

***
На лицемерния плач, че цялото това извиване на ръце ставало заради авторите, които умирали от глад, ще се усмихнем този път, защото знаем, че авторите са само маята от която се прави „продукта“, т.е. те са минимален, но необходим ресурс за производството и имат само минимално присъствие в традиционния бизнес цикъл.

В музикалната и в кино индустрията, мейджърите злоупотребяват с авторите, защото използват картелното си положение на пазара, за да диктуват условията си.

Договорът с мейджър означава – заробване за дълги години, мижави проценти от продажбите и големи проблеми, ако авторите решат случайно ги напуснат.

Наблюдава се удивителна прилика с бизнес цикъла на търговията с наркотици.

Много печелят всички по веригата, освен тези, които са на двата ѝ края.

(Трагикомичен е случаят с TLC, които, след като продават 10 милиона албума през 1994 г., обявяват банкрут.)

Те биват принуждавани, понякога с много груби мерки, да участват в нея и да не им хрумва да я напускат.

***
Можем ли да освободим творците от пожизнената тирания и 70 години отгоре? 

Можем ли да спасим потребителите от картелните цени и монополното поведение на мейджърите?

***
Във виртуалната среда информацията може почти без усилия да се разпространява и да се мултиплицира.

Тоест, СТОЙНОСТТА на техническото разпростарнение и копиране в Мрежата клони към нулата, особено ако бъде разпределено между потребителите (например чрез P2P мрежи).

Не е никакъв проблем да се достави цифров интелектуален продукт във всяка точка на планетата, стига да има връзка с Интернет.

В този смисъл, претенцията за рента от всяко копие е изключително нагла. На практика, това означава да им подарим по една машина за печатане на пари.

От друга страна, авторите вече не се нуждаят така отчаяно от издател, защото разполагат със силата на интернет.

Остава само да се научат да консумират свободата си.

***
Виртуалната среда не е като реалната.

Ако, в реалната среда, имаме по една ябълка и ги разменим – ще си останем с по една ябълка. Ако във виртуалната имаме две идеи и ги разменим, всеки от нас ще се окаже с две идеи.

Затова, е изключително погрешно да смесваме виртуални и материални продукти, както това прави ACTA. Те не се подчиняват на същите закони.

***
Сегашният модел на бизнеса с цифров интелектуален продукт е бизнес на дефицита. Той се крепи върху „достъпа“ до копия от информацията.

Бизнесът с инт. продукти е парцелиран (в противоречие с глобалния характер на мрежата) и там, където нещо не може да се продаде, то не се разпространява въобще, вместо да се разпространява безплатно, каквато е пазарната логика.

(По законите на търсенето и предлагането, ниското търсене трябва да сваля цените до нива, които са пазарно равновесни. При наличието на такова гигантско количество цифров интелектуален продукт част от него трябва да е без пари и пак никой да не посяга към него, а това не е така – „официалните“ цени стоят убийствено високи.)

***
Какво представлява бизнесът с безплатна информация?

Очевидно, поради характера на мрежата, който води до всеприсъствие на информацията, самата информация като такава не би могла да се продава. Тя няма никаква стойност, ако не се разпространява.

Именно в начина на разпространение е ключът от загадката.

Бъдещето на бизнеса с интелектуален продукт е бизнес със свойствата на информацията.

Създаването на цифров интелектуален продукт изисква усилия, средства и време, но поради мигновеното и лесно разпространение, ние вече не можем да разчитаме на рента от копирането.

Как е възможно да правим бизнес тогава?

Трябва да се обърнем към бизнес моделите, търсещи стойност в някое свойство на информацията, а не в самата информация. Тоест, на пазара да се продава:

– „актуалност“;
Това е бизнес моделът на новините. Новините не ви продават фактите, върху тях никой не може да твърди че има права. Новините ви продават актуалността си. Студените новини не са новини, дори да ги загреете отново.

– „автентичност“;
Това е бизнес моделът на звездите, модните дизайнери, книгите с автограф и концертите на живо.

Продуктът добива стойност, защото самият автор участва в нея.

– „авторитет“;
Това е бизнес моделът на прогнозата на времето, на политиците, на колумнистите по вестниците и списанията и на сайтовете за електронна търговия.

Ако аз ви кажа, че утре ще вали вероятно ще ме изслушате с интерес но не е задължително да ми повярвате. Друго си е това да бъде съобщено от някой с авторитет, например метереологичния институт.
 Или пък едно е аз да ви говоря за необходимостта от отворено правителство, а съвсем друго е това да го каже Хилъри Клинтън в София. Нейните думи са далеч по-авторитетни.

– „подреденост
Статистическите анализи, разузнавателната информация, базите данни на спамърите и  голямо количество друга информация са безплатно и неограничено достъпни, но  много по-важно е всички тези факти да са подредени в прегледни таблички. Това е бизнес моделът на журналисти, разузнавачи, маркетолози, собственици на указатели за ресторанти, „Жълти страници“ и т.н.

Това е и бизнес моделът на Гугъл.

– „компресия
Компресията на информация можем да оприличим на замразяван. Човек е по-склонен да използва некомпресирана информация, защото декомпресията изисква усилие, т.е. „загряване“ до вид, годен за консумация.

Някои видове компресия са станали толкова очевидни, че никой не говори за тях, но някои не са. Ако имате два избора – да трябва да разкомпресирате 50 малки файла, за да си сглобите филм, и да свалите същия филм като един .avi файл, естествено ще предпочетете втория, ако цената е достатъчно ниска.

– „бърза доставка“.
Големият „враг“ на копирайт индустрията, торент сървърите могат да ви доставят всичко, но с известно забавяне.

– „спестяване на време, гарантирана доставка, добро качество
iTunes

– „привилигерован канал или метод на доставка“.
Кината работят по този начин. Хората ходят на кино, за да се социализират, за да гледат в приятна обстановка, за да си сложат хубави дрехи и след това да отидат на ресторант.

– „уникално качество
Засега само киносалонът може да предложи 3D кино с убийствени звукови ефекти.

– „материален носител или материален символ
Тениски, сувенири, CD, DVD, книжно тяло на книга и т.н. Цената обаче трябва да е конкурентна.

– „уникалност, персонализация
Ако това е продукт, който можете да ползвате само вие, защото е за вас, неговата стойност за друг човек е минимален. На този принцип работи Фейсбук. Няма двама души на планетата, които да виждат Фейсбук по един и същи начин.

Мисля, че изброих достатъчно валидни бизнес модели.

Накрая, ни остава да съберем смелост и, веднъж завинаги, да реформираме цялото право на интелектуалната собственост, за да влезем в крак с времето.

PS. Нали не сте пропуснали, че премиерът Борисов смята да вкара ACTA в пленарната зала?

40 коментара:

Glacierise (a.k.a. Hristo Velev) каза...

Комита, съгласен съм с позицията срещу АСТА стила на следене и контролиране. Но не с твоите аргументи тук. Много често срещам в БГ интернет пространството един подход, срещу който трябва да се изкажа. И той е, че определен вид право може да се отмени, защото лоши хора се ползват от него. Ако имаме тази концепция, лесно може да изкараме лоши които и да е хора - от музикалните лейбъли до дядото с черешите, дето слага огради. Правата са универсални, точка. Това дали някой ни е приятен или не, е друг въпрос. Пазарната сигурност - защитата на конкуренцията, също е друг, следващ въпрос. Но фундаменталната основа няма как да е друга, освен универсалност на правата - това, мисля, е достатъчно аксиоматично, за да не се нуждае от многословни аргументации.
Не може собствеността на едни хора да се опазва, а на други не. Тъй като в крайна сметка всичко, което произвеждат хората в икономиката е информация - миризмата на хляба, вкуса на чушките, усещането да си подслонен на 12тия етаж и т.н. е в крайна сметка информация, не може да има икономика, ако създателите на който и да е продукт да не могат да имат свободата на предоставянето му на другите. Техен трябва да е изборът кое да даряват, кое да продават и за колко.
От тук - усилията за опазване на свободен интернет могат да тръгнат в две посоки - дефиниране на средства за предоставяне, или на борба за опазване на авантата. За съжаление анти-АСТА протестите не ми приличаха на първото, а по-скоро на второто, и няма как да срещнат широка морална подкрепа. Ако има работещ модел на разпространение, и еди кой си продава твърде скъпо, се случва това, което се случва в нормалните сектори на икономиката - или си намира малък брой луксозни купувачи, или изчезва. Хората са свободни да подкрепят работещите според тях бизнес модели с парите си.
Лично аз пибликувам моите скромни продукти и през издатели, срещу заплащане (пиратстват се), и безплатно, за благотворителната и рекламна цел - и двете носят удовлетворение и съм щастлив, че мога да избирам :)

Комитата каза...

Георги, не си прав.
Не може да се защитават незащитими права.

Сродните права на авторското право напълно са отживели времето си във вида, в който ги познаваме днес (рента от правото на копие) и криенето на главата в пясъка няма да ни помогне с абсолютно нищо.

Най-добре е да сме от първите, които ще предприемат мащабни реформи, отколкото да се самоубием, изоставайки.

Прочети пак текста. Не съм против бизнеса с цифрови интелектуални продукти, точно обратното, показвам как може да се извършва в съвременни условия.

Комитата каза...

Освен това, не си разбрал примерите които давам. 97,5% от крайната цена отиват за някой друг, не за автора. Как пазим правата на автора, за който ти си толкова загрижен?

Никак.

Сегашната система ощетява именно авторите.

Комитата каза...

Извинявай, Христо, за грешката в името. Още спя.

bukvite каза...

Извинявай Комита, ама много заспал си я писал тази статия.
Това работи в част от пазара - примерно всички лейбъли отдавна се преквалифицираха на промотъри. Но няма как да работи за други - примерно продажбата на литература.
Времената, когато Евтушенко пълнеше 100 000 стадион отдавна отминаха.
Има и други тънкости, просто ти личи, че не си продавал нищо по този начин.

Ники Русиновски каза...

Иване (Буквите), всеки пазар ще трябва сам да открие за себе си формата и бизнес модела.

1.Нищо ново - и сега сродните (на авторските) права уж важат за всичко и за всички, но просто не се спазват за всичко и всички (ако се спазваха на 100% и станеха неотменими като например закона за гравитацията, светът щеше да преживее глобална катастрофа още в първите няколко секунди). Сега просто копирайтът стана глобал неприложим дори и там, където досега разботеше.

2. И сега това, което Комитата е описал, работи. 2.1 Евтушенко е история, но Стефан Иванов (който все пак не е Евтушенко, нали) събира по няколко десетки души на литерурни четения, за които входът е по 10 лв.! 2.2 Няколко сравнително известн1 блогъри-писатели направиха много добре маректирано четене в Петното и то се пръскаше по шевовете от народ. Вярно - безплатно. Но следващия път хората ще дойдат и срещу вход, ако пак го направят. 2.3 Христо Блажев продава книгите по-скъпо от другите онлайн търговци. Но хората купуват от него и бизнесът му расте! - онлайн, където по-евтината цена е на 1 клик разстояние.

Да, това не е практика. Но не е и изключение - по-добрите, по-талантливите, по-известните успяват. Това е законът. Именно него отразява написаното от КОмитата. Той просто синтезира новите правила и модели. Изненада - формата е друга, но те са същите като старите. А старите също не работеха за всички и не гарантираха успех на всички и дори понякога вместо това гарантираха успех на пълни идиотщини и некадърници. Или искаш да те засипя с примери от всички възможни бизнеси?:)

bukvite каза...

Ники, не ми се влиза в спорове с тебе. Тези неща, които си описал, ги правя 10-та година и говоря на база статистики. Да, продаваме много добре, чрез директни срещи с автори, но схемата с концертите е неприложима в мащабите си с литературата. 100 души на концерт е началото, на литературна сбирка е максимума /няма по-големи зали/.
Но това са дреболии. Да не говорим, че "няколко десетки" трудно изплаща наема на залата, да не говорим за други неща.
По-сериозното е другаде - този модел работи само, ако има сериозна фирма, която да го ръководи. Пайнър отдавна се отказаха да продават медия, продават участия. При тяхната желязна организация, това работи. От друга страна в естрадата така и не се оформи подобен лейбъл/промотър и ти много добре знаеш какво е положението с участията там.
Всъщност в статията е много яко объркано англосаксонското право, което е причина за горните примери, с българската действителност. Статията е много обща, моделите /всичко описано е пробвано в България от мен и такива като мене/ просто не работи. И това няма нищо общо с авторските права, има общо с арт бизнеса в България и с броя хора, които могат да го правят, На 95% от авторите, това им е много мътна индия...

Комитата каза...

Иване, направо споделяй опита си. За неявното цитиране на американското (англосаксонското) право си има причина – огромният процент от цифровия интелектуален продукт идва от америка, с тамошни лицензи.

bukvite каза...

Да, проблемите там са много, защото има възможността за "изкупуване на авторските права". Тук е по-различно, реално за всеки отделен продукт се сключва договор с автора, има си "изключително" и "неизключително" право на продажба.
Но най-вече, тая възможност за директна среща с читателите и продажба на продукцията е различна по мащаби в различните индустрии.
Докато това работи в музикалния бранш, където реално се продава продукт "концерт", то това не работи в литературата, където продуктът не е "литературно четене", а книга, а и в голяма част от случаите, това се представя трудно пред публика - примерно как ще направиш литературно четене на роман /поезия върви/.
И докато в музиката вирусния ефект на разпространение на даден клип върши много добра работа и хората отиват на концерт да слушат групата, то като изчетеш една книга в Читанката, не отиваш да си я купиш на хартия. Най-много да пиеш една бира с автора.
Но основното, което исках да кажа е друго - че това с много странно и всестранно развитите личности от социализма не върви. Дори и най-талантивите музиканти, като правят концерт си търсят озвучители, осветители, промотъри и какво ли още не, защото тяхната работа е да свирят, а не да тичат на 1000 места. С другите арт браншове е същото - по-голямата част от авторите примерно, не могат да четат добре пред публика. Да, вярно могат да се научат на това, но защо, след като просто могат да си наемат човек да го прави, а те през това време да пишат. И това няма нищо общо с авторските права, а с това че организацията на разпространението на продуктите искат обучени хора и качества много различни от тези при създаване на текстове...
В противен случай се стига до постинги - "Издадох една нова книга, има ли интерес от някой към нея".

Комитата каза...

Така е, но има един много важен детайл, който забелязвам, че често се пропуска.

Големият мейджър по свое усмотрение задържа огромна част от приходите и може да доведе артиста до фалит, както се е случвало (TLC, Tony Braxton).

На практика лейбълът съвсем произволно може да реши дали да докара артиста до фалит, като вдигне неимоверно разходите.

Разбира се, авторът не може да разбира от всичко, но когато наема разни хора да му вършат маркетингови и други услуги, може да контролира разходите.

Може да си наеме и мениджър.

Може да се окаже, че една кампания в социалните мрежи ще свърши много повече работа от скъпо платено участие в неадекватна медия.

И което е по-важно, авторът вече има контрол.

2,5% от крайната цена (примерът в картинката) е крайно неефикасна система, в която най-губещият е авторът.

Това независимо дали ние ще го говорим или ще мълчим, се променя, като дава повече тежест на крайните звена във веригата - авторите и потребителите.

Стойчо каза...

Точно Пайнер е добър пример за успешен бизнес-модел в силно „пиратска“ среда. Сам го каза: не продават песни, а продават концерти

Това че в другите области не се е появила подобна марка е дефект на другите области. Работете повече, мислете, щом искате да печелите

Стойчо каза...

и... повече концерти и участия :)

Глен Милър да не би от грамофонни плочи да е станал известен? От ежедневни концерти е. ЕЖЕДНЕВНИ! Дюк Елингтън? От плочи? през 30те? Не, драги – от ежедневни концерти в Cotton club!

Комитата каза...

Ама не нашия Котън Клаб хахахах ;-)

Стойчо каза...

Определено не ;)

bukvite каза...

Примерите, дадени горе са от англосаксонското право, както вече подчертах, тук няма такова заробване. Ако с тази тава не станат нещата, сменяш лейбъла и работиш при други условия. Останалото е договори и четене на малките буквички.
Да, нещата в тоя бизнес се промениха много след Напстер и ще се променят още, но продължават да изискват множество тесни специалисти, за да се реализира един продукт. И това няма нищо общо с авторското право. В края на краищата какво му пречи на тоя състав да си изтегли един заем, да си продуцира сам новата тава и да си я продаде на концерти и чрез иТунес?

Стойчо каза...

Не знам, буквите, не знам :) Подозирам, че е страхът да не им се смеят като засвирят наживо ;)

mdam каза...

Glacierise говори за права. Но винаги се говори само за правата на авторите и то от разпространителите. Никога не се говори за правата на потребителите на лично пространство, неприкосновенна кореспонденция, спокойствие, че утре правата им няма да бъдат отнети. Не беше ли свободата ценност? А свободата да твориш не е ли право? Ценности не се създават със закони, а само ред. И идва въпроса на кой служи тоя ред ... Казвате: дайте ни свободата си, за да можем да ви напишем книга и някой да ви я продаде. Понеже 3-4 мегакорп са нахъсали авторите с/у потребителите. Разделяй и владей е подхода - само като пример давам подобните акции на наш политик. Може ли да се договорим така: вие няма да подкрепяте драконовски мерки с/у моята свобода, аз в замяна няма да ви чета - нито пиратствайки, нито плащайки.(И в момента не го правя, т.е. не чета художествена литература освен някой друг свободен разказ).

Анонимен каза...

Тук очевидно има хора които са професионалисти така че се извинявам за намесата. Пиша като обикновен потребител и заслужил пират :)

Първо, искрено се надявам, че с отпадането на авторските права ще намалее огромният поток посредственост която ни залива. Защото ще отпаднат и минималните шансове за доходи и те ще се принудят да си намерят друга работа.

Ще останат само тези които са наистина добри, тези на които хората с удоволствие доброволно ще дадат някаква сума за да изразят уважението и признателността си. Аз самият като гледах един филм за събитията в БГ последните 20г много търсих къде мога да си го купя въпреки че го имаше на сайта на телевизията, така ме впечатли.

Второ, форми за възнаграждение винаги могат да се намерят стига да се излезе от коловоза. Примерно, има някаква цифрова библиотека където има стотина милиона книги, песни и т.н. достъпа е срещу примерно 5 лв месечно. Много хора ще платят за да са чисти пред съвестта си, други за да не ровят по десетки сайтове да търсят това което им трябва а трети защото просто не ги ги разбират тези пиратски неща. От моите познати 2/3 не са чували и не могат да работят с торенти въпреки голямото им разпространение. Теглиш си каквото ти трябва, брояча брои кое се тегли и примерно първите 100 най-популярни автори получават всички събрани такси а за останалите sorry. Някой ще каже че е несправедливо. А в спорта не е ли така? "Победителя взема всичко" е отдавна известен принцип и това кара спортистите да влагат тези свръхусилия.

Ето, аз на на прима виста и без да съм в тази област измислих нещо какво става ако с това се заемат професионалистите. И най-важното, няма смисъл да се влагат толкова усилия да се защити нещо което абсолютно е невъзможно да се защити. Такива са технологиите, невъзможно е да се спре пиратстването и това е реалността. Тя трябва да се приеме и да се върви напред. Животът ще намери решенията, просто някои ще останат на борда а други ще трябва да си търсят друго препитание.

Анонимен каза...

Който продава, търси права. Който не продава, се бори срещу тях. Толкова е просто

Христомир Йорданов каза...

Комита, винаги при подобни дискусии се сещам за световноизвестния продукт на фирмата Аdobe, наречен Photoshop. Предполагам имаш представа колко лесно се намират кракове за PS и за целия Creative Suite, и всички кракове работят без грешка, включително позволяват ъпгрейд. Моето подоздрение е, че това не става без знанието и участието на фирмата Adobe. Тъй като всеки аматьор има достъп до CS, когато постъпи на работа той си владее продукта и фирмата се вижда принудена да продпочете продуктите на Adobe пред конкуренцията. Фирмата Corel, която предлага подобни продукти, има само минимално присъствие на пазара.

Анонимен каза...

Господин Комита,

Не можах да се справя да намеря един ваш израз, който според мен изяснява всичко. Ще се постарая да го възпроизведа, включително с пропуснатата там запетая:

"... не харесвам думите "интелектуална собственост", защото с тях се прави опит да се представи за собственост нещо, което не е собственост."

По-надолу пък искате да поправяте лошите произведения и да ги публикувате поправени в YouTube.

Те показват пълно неуважение към умствения труд.

Другаде пък казвате, че компаниите изхвърляли автора, който не им уйдисва, и давате за пример Невена Цонева. Това пък показва пълна неграмотност по авторско-правните въпроси. Невена Цонева не е автор, а прост (в нейния случай) изпълнител. Автори са само композиторът (на мелодията), авторът на текста и авторът (композиторът) на аранжимента (оркестрацията на мелодията). Компанията има продуцентски права, а Невена Цонева има изпълнителски права. Тя е просто момиче и сте пропуснали, че е никоя и е взета с цел да печели и компанията, и тя, когато стане личност. Пропуснали сте, че компанията казва, че не е станала личност, а си е купила кола, и е взела за 2 години към 100 000 лева. Аз не бих й дал и половината за това нейно лезене, което тя има за поведение на звезда.

Бях впечатлен в един тракер, който посещавам. В него има стари и културни филми (което е едно и също). Там се скарах с едно младо момченце - компютри, хаквания, диенеси, сървъри, работи - което заяви, че Бетовен е тъп педераст. Веднага го обявих за простаче и го възненавидях, казах му, че има някой такъв, но не е Бетовен, той на свой ред ме обяви и мен за тъпо хомо, и така. Но какво прочетох онзи ден от него:

"Това не го разбирам много добре - някой иска да ми обясни, че аз имам фундаменталното право да крада интелектуална собственост - ми то ако имам такова право - тогава защо да нямам фундаментално право да крада и движима и недвижима собственост ?

Ми то тогава , ако част от обществото реши , че е негово фундаментално право да унищожава всички различни - какво ще стане - ще си строим Дахау или ?

Да разбирам недоволството от ACTA - като протест на несъздаващите нищо ?"

А аз така да го обидя! Срамота!

Вие сте се опиянили. Компютърът ви прилича на власт. Блогът още повече. Пишете: "Цветанов таковата." Я да натисна... Ха! Публикувах се! Аз съм медия! Я сега да напиша: "Тоя филм е хубав." Ха! И това се публикува. Значи наистина съм медия, дори водеща такава! И така започва илюзията... Цифровото! Новото време! Старото умря! Няма авторски права! Какви са тия идиоти, които си мислят, че могат да ядат от нас! Изкуството е за хората, то е информация, то е знание! Кой има безочието да ни лиши от знание!

Само дето някой това знание го е създал и е негово преди да е ваше.

Много е грозно, ако например си сковете на вилата временен клозет от четири платна дъски и няколко керемиди, да го имате за ваш, да смятате за ваш гардероба, който сте наследили от дядо си и да правите скандали, ако ви го одраскат, а да смятате за измама собствеността на автора върху неговия роман, от който цял свят се учи да мисли. Или за обществена несправедливост собствеността на един инженер върху неговото изобретение, от което се ползват всички.

Воят за свободно слово не е нищо друго освен "Имаме компютри и не можете да ни хванете! Затова се признайте за победени и отменете авторското право овреме!"

Да кажем, че успеете (което няма да стане). Но после какво? Ще ви остане един Паулу Коелю. Ще ви остане само една класика и най-много до AC/DC (то и бездруго от онова време насам все повече не струва и не струва). И някакви филми. Хората няма да имат мерак вече да публикуват дискове и книги, защото ще знаят, че каквото се появи в мрежата, там и ще си остане.

Ще го разберете. Този равен пейзаж още е далече, но когато го разберете, ще ви е неудобно.

Анонимен каза...

Че трябва да се протестира срещу предпоставянето на всеки за евентуално нарушаващ закона за авторското право, без категорични доказателства да се искат данните му и да се обявява за престъпник без съд, съм съгласен.

Но това има общо с Наказателно-процесуалния кодекс, а не със ЗАПСП.

Прочее, Саракинов не е никакъв голям авторитет, от неговите мъгляви приказки бяха пропищели всички в старата държавна агенция за авторско право Jusautor, но просто нямаше друг навит да се занимава с тази материя и си остана той.

И все пак закона от 1993 година го е писал главно той и с поправките е криво-ляво приличен.

Комитата каза...

благодаря за мнението.

Аспарух каза...

Всеки път, когато чуя копирастите да стенат как не могат да вържат двата края заради гадните пирати, първата ми мисъл е "Добре де, ако не им върви бизнесът, защо ми изглеждат толкова добре охранени?"

Явно не само на мен - чета впечатленията на шефа на прес-службата на руския еквивалент на Facebook - Владислав Ципухин и си мисля: някой от нас загледал ли се е след срещите, в които реват, че пиратството ограбва, на какви коли се качват родните ни защитници на копирайта? Естествено, това не е сериозен аргумент срещу копирайта, но просто ми е любопитно, така да се каже :)

Стойчо каза...

Хората има мерак да пишат книги, защото искат да станат богати? Или композират, за да станат богати?!?
Бетовен е писал глух, разчитайки да забогатее?

Стойчо каза...

Салиери – да, вероятно. Но... изтананикай една мелодия на Салиери на прима виста, да те видя ;)

Стойчо каза...

За да забогатеят с творчество е нужно да правиш „халтура“ (както му казваха едно време), а не да композираш с бастун в устата, опрян на рояла (глухият Бетовен)

Анонимен каза...

Хората разчитат "да станат богати", тоест да им стигат парите, каквото и да работят. Всички са получавали пари - и Бетовен от концерти и от църквата, и Бах, а Моцарт от качествена музика не е правил халтура, а направо е щял да бъде богат повече от изпълнения (не е имало дискове), отколкото от парите от императора, но е пиел, пръскал по купони и затова е умрял беден.

Не знаете. Освен това който каквото има да си продава, си е негово. И още - вие говорите само за музика (егати музиката) и филми. Има още много.

Горе примерът също е субективен. Неизвестна група може и толкова да печели. Но "Пинк Флойд" имат студио и сами си издават. Иначе с тези разходи е натоварен издателят. Уитни Хюстън е платила 1 милион на Доли Партън за I Will Always Love You. Ама не искала. Като не иска, няма да я пее. Но е извадила и е платила.

В процентите на продуцента влизат и хонорарите на авторите, и разходите за студио, персонал и прочие. Това са разходи на продуцента. Той не взима от въздуха 60 и нещо процента, и хоп - в джоба. А ако не ги изкара после?

В книгозидаването авторът взима 10-15, понякога и повече процента. Значи само от 1000 тираж по 20 лева взима 3000 лева. Добър преводач взима 8-10-12 лева на страница. Може да се даде и на някой за 3 лева, но преводът няма да става за нищо. Това са разходи на издателя. А ако не ги изкара после?

В сценичните изкуства има сериозни първоначални хонорари (тук стигат до 10-20 хиляди лева, а на Запад до стотици, включително правата за филмиране) и после процент от всеки билет. И там има преводачи, ако е от чужд език. А ако театърът или операта не ги изкарат после?

Казват, Том Круз взимал стотинки от един диск. Да, но първо е взел 15 милиона. Трудът му е тежък, вярно, примерно да се премята три месеца в пустинята. Но освен неговите стотинки в диска има и на други актьори, сценарист, режисьор, оператор, и композитор. Ето как парите на автори и изпълнители стават 1-2-3 долара.

Всички търговци имат вериги и магазини за дисковете. Това са разходи, не взимат чисто.

Системата е сложна. Не говорете наизуст само и само да кажете - ония са богати, затова ние ще си крадем.

Комитата каза...

Брей каква културна дискусия се е отворила. Тоя път Аnonymous e за ACTA а на протеста беше против...

Анонимен каза...

Хубаво сте се насочили да протестирате по това, което казах - не всеки е престъпник по презумпция. Затова, макар че няма да се чуе, ще ви препоръчам следната политика.

1. Престанете изобщо да споменавате авторското право.

То е фундаментално и е добре организирано, и дори трябва да се удължи, както се наследява движима и недвижима собственост. Но да речем че е добре засега, нали културата ужким. Не знам дали знаете, но моралното авторско право трае вечно - произведението да не се променя и да се подписва истинският автор всеки път. Когато се прави нещо по мотиви - да се казва изрично "по еди кое си на еди кого си". Едно уважение към създателя.

2. Протестирайте само против онази част, която изисква предоставяне на данни направо на фирмите, и дава възможност за материални искове без доказано престъпление. За тази работа си има закони и тук НЯКОИ искат да се намъкнат.

3. Не споменавайте торентите. Няма да ги махнат, освен при конкретни нарушения на авторското, продуцентското и изпълнителското право.

Но торентите трябва да приемат едно културно, като за България :) поведение. Когато някой носител на някое от горните права се обади, че правото му е нарушено, торентът да се сваля на мига без коментар. Така да постъпват и всякакви други сайтове, които целенасочено разпространяват цели произведения с неизтекли права без пари.

Това ще ви представи в съвсем друга светлина. Пък колкото го приемете, толкова. Вероятно пак повечето ще си приказват "ама ония изедници", но срещу тълпата не може нищо да се направи. Справка - Великата октомврийска социалистическа революция, от която още не можем да се оправим.

Комитата каза...

Не мога нито да се съгласявам, нито да споря с анонимна логорея.

Анонимен каза...

Аз съм друг Анонимус, но съм яростно и за авторските прави, и за културата на масите.

Да обясня за торентите.

Аз също свалям торенти. Междувпрочем, един от любимите ми музиканти е Ерол Гарнер и не ми го дават. Но още 1991 г. си го купих от Славейков, руско пиратско копие.

Ще ви кажа случка за и против торентите, за да ме разберете.

Искам да съм заобиколен от културни хора, от спокойни хора, от щастливи хора. Така и аз ще живея по-добре. Поради възрастта си (спокойно, не съм хванал бастуна) знам по-отдавнашни неща. И си казвам: "Абе аз бягах с едно гадже от курса и гледахме "Живот на карта" (The Stunt Man). Сега такива боклуци гледат, защо не си вдигнат критерия, стават едни прости младежи по този начин." И тръгвам да го търся. Няма го. Накрая го купих от "Амазон", но не можеше директно за България, та пътува първо до Америка, после до Тайван и накрая дойде. Същото и с едно рядко изпълнение на Петия концерт на Бетовен.

Ами ако го имаше на торент, щях да го сваля, пират, непират. Но и друга беля - дискът е само с район 1, тоест изобщо не е произвеждан освен за Америка. Как да окултуря народа? :)

Ето - от торента полза. Филм-икона и хубава класика, която никой нито издава, нито ще издаде. И младежите - хубави и културни.

Анонимен каза...

Но ако ощетява, редно е когото ощетява, да бъде послушан и да бъде свалено.

Друг няма да ви го каже, затова ви го казвам аз.

Пък вие правете каквото знаете.

Комитата каза...

Не мога да ви различавам, за да възразявам или да се съгласявам. Я се подписвай някак.

Комитата каза...

Много лесно се хвърлят „примерни“ цифри.

А 1 лев от книга 10 лева, в тираж петстотин? за книга, писана 6 месеца? Напълно класически случай за България, между другото.-

Малко над 150 лева/ месец за автора...

Другия каза...

Анонимен от 3:31 и 2:56 е друг Анонимен. Надолу съм аз.

Не искам да влизам в спор, защото за 30 години съм бил в повечето от тези индустрии, познавам ги и знам и колко души участват, и колко е трудът, и колко струва.

И не бъркайте авторско, продуцентско и изпълнителско право. Също не поставяйте забавната музика и някакви масови филми като единствени на света с "авторско право".

Само казвам как да стане, и наистина така ЩЕ СТАНЕ без ексцесии (освен манифестациите) и ще е добре за всички.

За да се реши някакъв въпрос, е нужно да се огледат всички страни.

Виждате, че торентите стоят. Значи някой мисли като мен - и че разпространяват култура. Но да се говори "Аз имам право на всичко" ЩЕ СЪСИПЕ ВСИЧКО.

А който не се е обадил да му се свали ощетяващият го торент - да се е обадил.

И пак казвам, не споря и нямам капацитет да посветя цялото си време в спорове, в които всеки си знае неговото.

Другия каза...

Първо, у нас няма такова годно писателско изкуство, където да се пише по една книга на половин година и тя да се продаде в 500 тираж, и след половин година нова книга. Има го само на Запад - любовни романи, забавни криминалета (има един Картър Браун, много хубав), но там публиката е 300 милиона (САЩ), 80 милиона (Франция)... и пак не е сигурно. От това човек не може да се прехранва у нас.

Един поет например винаги работи и нещо друго. И не е на месец, а е както дойде, може и 500 да не се продадат.

Джон Гришам обаче започва с начален тираж 2 милиона (примерно) - по 2 долара са 4 милиона. Има и за нов костюм, и за семки, и да си пише новата книга, която не се пише за 2 дена.

Такива работи. Сложно е. Затова първо се защитават всички автори като принцип. После се защитават нашите, защото са наши. И после останалите. Случайните копия - те са си случайни (когато са случайни).

Erroll Garner - Autumn Leaves
http://youtu.be/PZ_si4imwac

Комитата каза...

Супер е Ерол Гарнер, мерси.

Другия, не усещаш ли че тая работа трудно ще стане с полутоновете?

Освен това, много нещо не ви харесва Пауло Коелю. Човекът може да не го бива много за писател, ето аз не го харесвам, ама ето предлага напълно жизнен модел за КОМЕРСИАЛНИ продукти без да се налага да пускаме Явор Колев да души виртуални следи.

И както Стойчо каза, авторът твори, защото иска, а не защото иска да стане богат. Почнеш ли да твориш с МИСЪЛТА че това ще те направи богат, забрави.

И хубаво, съгласен съм за торентите, ама там е работата, че политическата ситуация е друга... не се ли усеща във въздуха, не мирише ли?

Каквото пуснеш в интернета, край забрави, единственото което може да очакваш като защита е защита на авторството, т.е. да се пазиш от плагиати... останалото и да искаш, не мож го опази – ремиксирането, споделянето, копирането, ама независимо на колко полицаи платиш.

Значи?

Значи изхвърляме цялата система за сродни права на боклука, и започваме, базирайки се върху това какво е технологично възможно и какво не е технологично възможно да се прави новата правна рамка.

И тези планини от договори, създадени до момента по старата система и без мисъл за Интернет, трябва да се направи едно хубавичко аутодафе от тях и да се гледа в тъмното как горят.

Май ще трябва да пиша нещо ново по темата.

Другия каза...

Вие предлагате световна експроприация на интелектуалната собственост, която даже не била такава.

Значи моят съвет не само е неприложим, а направо неуместен.

Освен да опитате и да не се сърдите, ако резултатът се окаже неприятен, друго не се сещам.

Приятна вечер.

Комитата каза...

Другия,
Коментарът ми не е насочен срещу тебе/срещу вас.

За съжаление нещата са изпуснати от контрол и конфликтът вече стига последните си стадии на изостряне.

ОЧЕВИДНО нещата не могат да останат по старому. Авторите получават твърде малко по традиционния начин, има вече твърде много извиване на ръце, санкциите започват да стават плашещи.

Аз съм последният който иска революция. Но магарешкият инат да се приемат новите реалности ще доведе до революция.

И не става дума за експроприация. Става дума за това купчините мъртва хартия да си заминат.

Пак се върнахме в началото – интелектуалната собственост, за която говоря, не е собственост, това е един механизъм за обезщетение, който е тръгнал от добри намерения и в момента представлява чудовище, което или трябва да му се помогне да си отиде тихо и кротко или трябва да се пребори.

Това е изборът, колкото и да се правим на културни и нюансирани.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)