сряда, март 21, 2012

Информатисти срещу лудити в +това за образованието и ACTA

(„информатист“ – няма такава дума, току що я конструирах по подобие на думата „капиталист“, т.е. човек, който строи бизнеса и живота си според законите на информационното общесто, а лудитите, по подобие на лудитското движение от Англия)

Днес присъствах на много интересно събитие – ученици от няколко частни училища бяха събрани в „+това“, заедно с отделни изявени говорители по въпросите на ACTA (между които и аз), които бяхме включени и размесени в отборите (аз бях при будните момчета и момичета от ЧСОУ „Рьорих“).

Целта беше, младите хора да получат един ударен курс по проблематиката на ACTA, като бъдат хвърлени директно в епицентъра на дискусията, която трябваше да бъде на тема ACTA и образованието.

Страстите се разгорещиха. Аз лично малко закъснях, защото имах друг ангажимент на другия край на града.

Когато пристигнах, говореше Заки (адв. Велизар Соколов)


От страната на информатистите бяхме – аз, Асен, Жустин, Невен Дилков.

От другата страна – Заки и Боби Иванчев.

Няма смисъл да ви преразказвам дискусиите, които бяха дълги и напоителни, единствено ще кажа моите тезиси–

ACTA и образованието имат допирна гледна точка в презумпцията:

Страните по настоящото споразумение,... като отчитат също така, че разпространението на .... услуги, с които се разпространява материал с нарушени авторски права (твърде широка дефиниция!), вреди на законната търговия и на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата и за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността (пропускам материалния свят)
Тоест, цялото споразумение е построено върху предположението, че горното твърдение е вярно, т.е., че услугите за споделяне  нанасят щети на икономиката.

Но какво правим, ако това не е така, и сериозни доклади, като този на Сметната палата на САЩ, твърдят,че ефектът от мрежите за споделяне не е ясен за икономиката?

Очевидно трябва да пратим целия документ на боклука и отново да се замислим за бизнес моделите в Интернет.

Ако говорим по-конкретно за образованието и ACTA, да се върнем към българското Възраждане, чиято основа е гъстата мрежа от училища и читалища, създадени с усилията на отделните граждани, още преди Освобождението.

Състоянието на образованието е директно свързано със състоянието на библиотеките. В България библиотеките са в много тежко състояние, защото не разполагат с пари да си попълват сбирките с книги на хартия, а им забраняват да влязат в Интернет.

Да ви припомня казуса „Виктор Любенов срещу ТРУД “ от 2006г.  –

Виктор Любенов е създател на сайта предназначен за незрящи – bezmonitor.com , където са публикувани книги на различни български и чужди автори. Самият той също е незрящ.

Един хубав ден, Виктор Любенов получава писмо от Никола Кицевски, управител на Издателска къща "Труд", в което  Виктор е обвинен, че нарушава правата на изд. къща „Труд“, че е пират, и че незабавно трябва да свали произведенията на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, защото издателската къща държи тези права.

След Виктор Любенов са атакувани сайтовете „Моята библиотека“ и „Народна библиотека“ със същите искания. На опита да се поискат сканирани договорите за правата на гореспоменатите бг класици, „Труд“ отговарят със заплахи и организират среща на Виктор Любенов с .... НСБОП и Явор Колев.

В скандала, който постепенно приема гигантски размери, се разбира и следното много любопитно нещо – за автори, от чиято смърт не са изминали все още 70 години и които нямат наследници, правата им се поемат от Министерство на културата.

На въпрос – защо Министерството не пусне техните текстове за свободно ползване като обществено достояние (и по този начин да допринесе за развитие на българската култура), Министерството отговаря – ние продаваме правата и с парите подпомагаме българската култура. Подпомагат, но естествено нищо не се намира за незрящите, които реално имат нужда от подпомагане.

И още един любопитен детайл – лобистите на правоносителите по абсолютно никакъв начин не желаят да допуснат съществуването на „обществено достъпни библиотеки“ в Интернет под никаква форма, макар че гражданите имат право на такива, и те по закон са разрешени.

За съжаление, бъдещето, което директно е свързано с качественото образование, няма как да се случи без отворен и свободен интернет. Българските университети и библиотеки нямат средствата на американските да накупят по няколко вагона съвременни книги и редовно да си обновяват колекциите. ЕДИНСТВЕНИЯТ разумен начин е да се направи нещо за българските библиотеки и образование, да се изпълни законът и да се позволи съществуването на виртуални библиотеки.

И тук челно се сблъскваме с ACTA:

чл. 27 т. 1: Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда

Всякакво нарушение, нали прочетохте, няма лично ползване, няма академични цели.

На практика ACTA взривява образованието в по-бедните страни.


А кои са лудитите? Лудитите са социално-политическо движение в ранна индустриална Англия, които протестират срещу въвеждането на модерни технологии в промишлеността.

Това са тъкачи, селски стопани и други занаятчии, които се оплакват, че новите технологии ги оставят без работа, защото фабрикантите могат да произвеждат по-евтини стоки с по-модерни машини и с по-нискоквалифицирани работници.

Нещата стават изключително сериозни, има убийства и палежи. Бунтовете са масови, стига се дори до сблъсъци на бунтовниците с редовната армия.

Представете си, какво щеше да стане с Англия, ако правителството беше застанало на страната на лудитите и промишлената революция не се беше състояла.

Как завърши дискусията?

Мисля че учениците научиха много неща не само за ACTA, но и какво представляват публичните обсъждания в България по горещи теми. Май бяха втрещени на моменти ;-)

Присъстващите се обединиха около две решения за проблемите, адресирани от ACTA в цифровата среда –
1. Отчисление за правоносителите от приходите на Интернет доставчиците (12 гласа)
2. Нови бизнес модели и нова регулация в областта (11 гласа)

Другите две предложени решения
3. Финансиране на културата с данъци, без да се събира нищо в Интернет
4. Контрол и забрани
събраха много малко гласове.


100 коментара:

Другия каза...

Явно ти е минало от халюциногенните гъби, дето щеше да палиш всички договори по света и да унищожаваш авторското право. Или те домързя? Недей така, аз вече наредих от твое име на всички правителства да изземат къде що има договор и да ги пращат насам.

Има една песен. Тя се казва "Един поп имал куче" и се пее пиян, високо, фалшиво, късно нощем по улицата, за да безпокои другите.

Един поп имал куууче и много го любил!
(Пауза и отпиване.)
Но кучето го ядосало и попът го убил!
(Пазуа и отпиване.)
Убииил и закопал!
И нааадпис написал!
(Изкрещява се.) Че!

Един поп имал куууче...


Ей това сте вие. Едно и също.

Има недостиг в библиотеките, да. Бедни сме, да. Но вас никой не ви е канил за:

1. Образователни кадри.
2. Културни дейци.
3. Рекламни агенти на културна продукция.

И все вадите слепия Виктор. Кицевски постъпил нетактично. Но вие постъпихте също толкова нетактично, колкото "Труд" навремето: "България уби дете!" (България?)

Вие: "Труд" нападна сляп!" Леле, майко! Не ви ли е срам за всичко да използвате Виктор!

Не се пробутвайте за официални лица. Официални лица може да са "Арсис", защото са се регистрирали, имат обявена дейност и тя е регламентирана от закона. Вашата не е никаква освен присъствието в Интернет с чужда пита. Регистрирайте се, станете някакви официални и тогава. А не като тая образователка, примерно, има много като нея:

http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=79&Itemid=61

60 000 копия Дан Браун. "Ама аз го рекламирам!" Някой да ти го е искал?

Сега пак: "Ние образоваме!"

Другия каза...

Това пък с договорите е върхът! "Искам", вика, "да ми сканираш договорите, които имаш, и да ми ги изпратиш, за да проверя." Моля? Договори се показват само по работа (и не винаги) от равен на равен, а не на всеки по улицата, който те хване за ръкава.

Сега разбрали за Министерство на културата. Ами да, там отиват, в държавата, където отиват и имотите без наследници. Нещо чудно ли има? И дори МК ги продава с неизключителни права, тоест да има за всички.

Направи фирма, издай Йовков и го раздавай на училищата без пари. Той дори се погаси и нямаш нужда от МК. Ама не щеш. Искаш така, от къщи, без пари, всичко.

Другия каза...

Ето как образовате децата:

СТАРОГРЪЦКИ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ
http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=1766&Itemid=61

*

дионис
^ ".^ ^-'п .---" - г "
РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИПННС :
мовержец обичал прекрасната Семела

*

, рода на герои полубогове, равни на бо-' о".'т|- И тр л"-] глш! загинали в жестоки войни и в ужасни кръвопролитни битки.

*

О шлича-
нкто на фипикии-ката
Европа

*

твърд като желязо ясен, който той изтръгнал заедно с корените в Немей-<-;<ата гора. 'Хермес подарил на Херкулес меч, Аполон - лък и стрели, Хефест му изковал златна броня, а Атина
•собственоръчно му изтъкала дреха.
К;тго пъ.ч\п /кал, Херкулес победил орхоменския цар Ергин

*

"След като се научила, че Хер-
Малкият Херкулес в люлката си удушва змиите


кулес се родил и лежи, повит в пелени

ЕТО КАК ОБРАЗОВАТЕ БЕЗ ПАРИ.

Другия каза...

82 000 копия от тоя боклук сте разпространили вие, образователните хора!

Анонимен каза...

Светът естествено върви към социалистическия модел на управление, в това няма нищо лошо впрочем - философите са го предсказали, комунистите тук го отложиха с глупостта си. Рано или късно правоносителите ще започнат да се хранят от общ фонд, който ще се храни по един или друг начин от нашите данъци, а всичките им продукти ще се разпространяват безплатно. Естествено ще има недоволни под път и над път ("що на тоя, а на мене не", "много малко ми дават", "онзи е некадърник и му дават пари, тук има корупция" и т.н.), но това е по-малкото зло, отколкото е сегашното - някой решил да патентова дълбокото вдишване... и после всеки път като си поемеш въздух трябва да му платиш... Образно казано.

А това, което казва "Другия" е грубо и неправилно като позиция за критика, но за нещастие в известна степен вярно. Което естествено е тъжно. В момента се получава доста жалка гротеска - протестират именно хората, които най-малко допринасят за развитието на добрите автори. По-точно - протестират слабите, неуспели автори (именно те ще се облагодетелстват най-много при смяната на модела, независимо как се смени), протестират тези, които не желаят да плащат за авторско съдържание (искат безплатен обяд) и протестират фирмите, които вадят келепир от предишните две групи хора...

Найс, а? Точно както тракторите пред народното събрание - "ние искаме". Йонко - преди да искаш трябва да дадеш! С това "Другия" е прав. А иначе принципно не е прав, защото казвайки и използвайки тази истина, всъщност се спира истинската реформа... Понякога трябва да се дава гласност и на лумпените г-н. Другия... За добро или за лошо, но трябва.

Затова давайте всички смело: НЕ НА ACTA, НЕ НА ACTA, НЕ НА ACTA, УУУУУУУ

Подпис,
Тъп анонимен идиот

Анонимен каза...

Забравих да кажа, че от "другата страна на барикадата" също стоят дебели, мазни и ужасно алчни типове. Това допълва въпросната гротеска. Това е днешния свят - ИН-ЯН. Без значение кое ще се приеме за ИН и кое за ЯН - въпрос на медийно представяне, а не на реалност.

Анонимен каза...

Вижте, г-н Идиот :))) (впрочем, идиот по етимология означава различен човек, който не се включва в обществения живот)

И аз съм лумпен - например по ситез на изкуствени торове. Но не протестирам срещу работата на "Девня", защото нищо не разбирам от техните неща. Примерно: "Безплатна амониева селитра за всички!"

Всеки ще може да си публикува и да яде в романите на Клифърд Саймък след 200 години, когато отпаднат парите. Иначе и аз съм един вид социалист - искам всички да са добре. Но не е това начинът - за всички без пари, комуто каквото скимне.

Някаква, да речем, работи някъде - прави кафета, носи папки, фръцка се, заема пози на голям мениджър, все едно. И като се прибере, засяда на компютъра и почва да има претенции: "Аз трябва да си възпитавам децата, вие пречите на знанието, вие сте гадове, свободното слово, свободата на личността!..."

Да бе, ама досега си била на заплата, купила си си всичко и сега висиш да ти дадат без пари.

Роман от 500 страници не е знание. Той е удоволствие. Култура, но - удоволствие. Знание е учебник, има ги организирано как се дават, плащат, има и безплатни.

За салам "Амбарица", който се прави като набуташ едни неща в едно черво и продаваш, е съгласна да даде 20 лева. Но книга, филм, музика, които се правят от по 100 души и струват маса пари и много сложно, трябва да са й безплатни. Имала права за свободно слово. Ми говори, кой ти пречи.

Та такива работи, г-н Идиот. Приятен ден.

Другия

Анонимен каза...

И също така не съм съгласен, че ще стане социализъм по начина - всички равни и от обща паница. Защото тогава ще спре индивидуалното, а който го има, няма да си го дава, за да му казват лумпените, че е равен и изобщо не струва повече от него, лумпена.

Няма да стане така и защото човекът е ПРИ-РОД-НО произведение. Обича и въздух, обича и трева, обича и да си хапне. Човекът не е луд да си нахлупи един скафандър и всички да са еднакви.

А за да ти дам мойто хубаво нещо, а ти да ми дадеш твойто хубаво нещо, засега друг измерител няма освен парите. Ти ми даваш едно хубаво нещо за 10 лева, а аз давам две хубави неща на двама души за по 5 лева, и сме квит.

В Швеция имат вече удобен социализъм, но имат и ред. Тук има анархия на правата на всеки за всичко. Дреме му на лумпена за някакви автори, като има компютър. Той не може да пише, иска обаче най-новото да му е на тепсия като на шведска маса и той да си взима. А неговите пари са си негови, нали така, те не са на шведската маса.

Другия

Emil A. Georgiev каза...

Винаги съм подозирал другите в нечестиви помисли и заформилата се коментарна дискусия показва колко съм бил прав -).

Апорпо, от къде е дошло предложението "1. Отчисление за правоносителите от приходите на Интернет доставчиците" и защо е получило най-много гласове?

Анонимен каза...

За да плаща някой друг. Все едно телефонната компания да ти поеме част от сметката в ресторанта с гаджето, защото си си уговорил срещата по телефона :)))

Интернет е същото като телефон, но с картинки. Той се обслужва от едни фирми, които осигуряват кабелите. Доставчиците с нищо друго не са длъжни, освен: дават жица (или без жица) - ти си плащаш за връзката.

А за лудитите е поредната изкелифещена недомислица. В началото на индустриалната епоха е имало, както и сега, четири вида участници в процеса:

1. Производители, собственици на предприятията.
2. Наемни работници.
3. Търговци на продукцията.
4. Клиенти на продукцията.

Тогава са протестирали РАБОТНИЦИТЕ. Работодателите са ВЪВЕЖДАЛИ новата техника.

Сега към тия четири категории се добавя още една:

5. Авантаджии.

В сегашната "епоха" не протестират нито производителите, нито работниците, нито търговците, нито клиентите, а ПРОТЕСТИРАТ АВАНТАДЖИИТЕ.

Техният лозунг е:

"Долу производителите, работниците и търговците! Те са против нас - техническите новатори на авантата!"

Няма нищо общо с чупенето на становете. Напротив, производителите и работниците ИСКАТ новата техника, а петата категория, която изобщо е извън процеса, се натрапва със сила да намаже и тя.

"Никой" не иска да произвежда като работодател, не иска да произвежда като наемен работник, не иска да продава, не иска да купува, а иска да му се даде, позовавайки се на "Хартата за правата на авантаджията".

И като все пак му отпуснеш да взима нещо, той иска да ти награби ръката и те обявява за идиот, а себе си за велик.

Другия

Стойчо каза...

Дайте бе, дайте да им плащаме за всеки виц, пуснат по телевизията...

Стойчо каза...

Ако не плащаме, вицовете ще спрат

Стойчо каза...

Само не разбрах, ако преди поканата за ресторант съм декламирали стихове по телефона (че как без стихове в такава ситуация?!?) – на Другия ли да плащам, на телефонната компания ли, на кой? На издателска къща Труд?

Анонимен каза...

Ти нали правиш разлика между телевизия, която ти се дава доброволно, и ИНТЕГРАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО.

Ще плащаш, ако Гала ти каже: "Ще ви кажа един виц по телефона, но ако ми изпратите по един SMS на кратък номер 91001."

А не като... как беше, някакъв Манолов, струпал там в Читанката хиляди защитени произведения и "дава култура". Вчера четох, в едно интервю казва: "Те станаха много груби и вече не им отговарям." А, не! Ще те канят с бъклица, като кум! :)))

Телевизията е без пари, както и радиото, защото ТЕ САМИ ТИ СЕ ПРЕДЛАГАТ БЕЗ ПАРИ. Радиото взима от държавата (БНР) или от реклами (частните) и отчислява за изпълнители, автори и прочие. Телевизията печели само от реклами. "Яжте "Ариел"! Много е вкусен!" Докато ти писне накрая :)

Другия

Анонимен каза...

Ако преди срещата си й чел стихове, няма да плащаш нищо, защото това е "лична употреба".

Ако се съберете, пуснете си диск с музика или филм, или си четете книга, насядали по пода, а до вас чаши, бутилки и пепелници, пак няма да плащате нищо.

Но да изтъпаниш купища книги, музики и филми на сайта и да кажеш "Айде, народеее! Аз съм за културата! Тегли на воля!", не може, защото никой не ти е разрешил. Като ти разрешат, може и това, но първо - а ти разрешат, и тогава.

Другия

Анонимен каза...

Е, ако издам хубава стихосбирка, ти си я купиш и с нея свалиш най-хубавото момиче, и ми се обадиш по телефона: "Господине, искам да ви благодаря, защото с вашите стихове сега съм женен за най-прекрасната на целия свят, и ви изпратих бутилка "Грантс" за благодарност и за сватбата, която беше вчера!", ще ме трогнеш и ще приема. Но няма да си длъжен да го правиш, защото вече си ми дал пари за книгата.

Другия

Комитата каза...

Не мога да се обадя в дискусия с толкова капацитети.

Огнян каза...

Комита, като гледам накои от коментарите, май трябва да оставиш едно шишенце с хапчета от сушени жаби на челната страница за "free-for-all" ползване...

Стойчо каза...

Другия, така ли? Защо тогава искаше да плаща телефонната акомпания?

Nick Angelow каза...

Информанти ми звучи по-добре от информатисти btw :)

Иначе коментарите са забавни и на моменти злобни (imho)

Комитата каза...

Съзнателно бягах от приликата с „информатор“, а informant на английски е точно това ;-)

mdam каза...

Другия, незнам дали е точно по темата, но нека пробвам да дам един пример, спекулативен ...
Ползваш сигурно фейсбук...
В малкия си вариант, когато е възникнал в кампуса, да кажем е бил само на една машина - сървър. За да направиш такова приложение ти трябват няколко "софтуерни компонента" - уебсървър, скриптинг език вървящ на този сървър(най просто казано, може и cgi и компилатор) и база данни. Общо 3 не евтини софтуера, ако нямаше свободни такива и създадената от тях конкуренция. Тогава въпросния Зукербърг, нуждаейки се от тези компоненти и бидейки студент, без да е наясно или да е сигурен, че разполага с милярдна идея, дали би се навил да изтегли заем от 10 000$ за да пробва идеята си и за в кампуса. Знам че съответните компании предлагат отстъпки за университетите ...

Nick Angelow каза...

Добре тогава, няма да настоявам, освен може би за „информисти“ -- по аналогия с „лоялисти“ :)

А колкото до тези със злобните коментари, искам да ги попитам кога ще започнат да наричат нещата с истинските им имена -- не „авторски“ права, а права за разпространение. Тогава май ще лъсне за какво се борят подобни апологети.

А самото споразумение ACTA -- най-малкия проблем в него е този със свободата в Internet. Оказва се, че векторите му на действие са поне няколко, ама няма да се разпростирам нашироко -- коментирани са достатъчно в паяжината.

Маркуча каза...

Моля? Договори се показват само по работа (и не винаги) от равен на равен, а не на всеки по улицата, който те хване за ръкава.

Първо, щом «Труд» твърдят, че държат правата на Елин Пелин, трябва да докажат някак твърдението си. Второ, защо не заведоха направо дело, както му е редът, а отидоха да се жалват на НСБОП?

Анонимен каза...

Стойчо, не аз, а хората на Комитата от вчера искат да плаща телефонната компания, респективно доставчика.

Copyright е дума като всяка друга. На английски значи буквало ПРАВО ЗА КОПИРАНЕ. Копиране бе, създаване на образ на произведението му. Същото, за което не са ви дали право! Когато се определя процентът за плащане на този, който разреши да му се копират и да му се разпространяват произведенията, това заплащане се нарича ROYALTIES. Просто така се нарича, без авторът да е крал на друго кралство, освен на творчеството си. У нас имаме думата авторски права. На френски се нарича по същия начин: DROITS D'AUTEUR. Думи.

Или, Ник Ангелов, може би имаш забележка, че говорим на български?

мдам, не, не ползвам "Фейсбук", или на турски "Сурат тефтер". Нито подписквам в "Туитър". Вие може да наливате пари на някакъв, за да си туряте снимките и да съобщавате: днеска ядох, днеска пих, а днеска обичам майка ми. И президенти се курдисали там да обясняват кои са, заедно с пубертетите. Какво му е великото на "Фейсбук"? Че са се събрали 500 милиона да си пърдят заедно ли?

Зукърбърг може и да би се навил на заем, може и да не би се, не знам. Факт е, че има безплатен софтуер колкото искаш. И хостинг също. Ето, самата Комита се е наплодила десет пъти с безплатен софтуер и хостинг :) Пет блога за миналото и пет за бъдещето, и готово :)

Ако авторите на MySQL кажат, че от днес става платен, хората ще си правят сметката.

Има и безплатни художествени произведения. Коелю. И на блога на Тишо има. Хрупаш Коелю на португалски и Тишо на български, и готово. Има и хиляди погасени автори и преводачи.

Другия

Зелен Бетон каза...

Той и Комитата е виновен донякъде :) – защото така лежерно разказано, с тия информатисти и лудити, човек получава усещането, че цялата работа е била нещо като час по дискусионни умения – харесали си една темичка, понаддумвали се по нея известно време, че накрая даже и гласували. И Другия веднага се закачи и подкара в същия дух. Говорилня да става.

ACTA изобщо не е за това, че едни автори ходели голи и боси, защото орди малоумни използвачи били свикнали да карат на аванта и не давали да се възцари справедливост. Това са глупости.

Това обаче е посоката, в която интересите, стоящи зад ACTA, непрекъснато тласкат дебата. Именно защото са глупости и така в цялото джафкане се губят реалните заплахи.

Първата реална заплаха е, че въобще не става дума за правата и възнаграждението на авторите; става дума за печалбите на прекупвачите. Вярно е, че фигурата на посредника е важна за безпроблемното свързване между автор/създател и краен потребител; вярно е, че за полезната работа, която посредникът върши, му се полага възнаграждение. Този посредник обаче не може да се превръща в самостоятелна институция, която на всичкото отгоре да претендира за пълен контрол върху търговската верига: точно обратното, той трябва да бъде под контрола на двата края на веригата, защото те са тези, заради които (и благодарение на които) въобще съществува пазарът. Особено пък ако посредникът фактически възпрепятства еволюцията на пазарните механизми, щото тъй му е по-удобно.

Между впрочем, тези съображения за посредника се отнасят далеч не само за интелектуалната собственост, а и за всеки един пазар. И на природния газ, и на тока, и на агнешкото, и на яйцата, и на клечките за зъби.

И втората реална заплаха е, че исто(е)рията с авторските права е много удобен повод да се създаде инструментариум за тотален контрол върху обмена на информация в Мрежата (и не само в нея). Благовидни предлози – колкото щеш. С просто око се забелязва, че се правят опити контролът все повече да се разширява и затяга. Едно е да задължаваш хостинг компаниите да свалят сайтове с детска порнография или фашистка пропаганда; съвсем друго е да следиш целия трафик на всеки потребител, ДА НЕ БИ да източи нещо нелицензирано. Ако такива механизми (технически и законови) бъдат утвърдени и легализирани, те могат да се използват за всичко. Утре ще ни стане министър-председател някой още по-голям бабаит от сегашния, Комитата ще почне да го дъвче яко и хоп – белите байтове ще влязат в черния списък редом с детската порнография и замундата. При това изобщо не е задължително да е обявено на сайта на някое министерство, може да стане и тихомълком, зависи как предпочита да действа властта. Която на всичкото отгоре може не само да прекрати достъпа до блога, а и да подгони мен, защото според трафичните данни той редовно се чете от моето айпи.

Тази втора заплаха не е само за интернет, тя с пълна сила важи и за мобилните комуникации. Хеле пък с тия телефони и таблети, дето имат GPS (те май скоро всички ще имат). И какво става? – аз няма да помня къде съм ходил преди два месеца, но някой „там горе“ ще го има записано в спретната база данни. Ай сиктир бе, драги зрители! (любезно казано)

Това е все едно някой да ти каже, прави си плащанията през мене, щото аз съм специалист по тия неща. А до него да седи един друг и да вика, дай сега пък на мене един пистолет, щото аз ще пазя тоя първия. Без ти да имаш каквито и да било гаранции дали първият няма да те мами и за какво точно вторият ще използва пистолета.

Няма как да стане тая работа.

Ако става дума за разумно предложение за гарантирано и справедливо възнаграждение за интелектуалния продукт, с две ръце и два крака съм „за“ (и аз съм от тия, дето си вадят хляба предимно със сивите клетчици). Но опити за глобални тарикатлъци от типа на ACTA – много се извинявам, значи.

Принципът „ако мине“ е страхотна напаст. Малко да не внимаваш, и хоп – прецедент. И после, ако понечиш да протестираш срещу някоя от следващите подобни „реализации“, ще ти го навират във физиономията и ще викат, а с ТОВА как се съгласи, а?...

Комитата каза...

Другия, нищо не искам аз. Обявявам как гласуваха учениците и определено не съм гласувал за това доставчиците да снасят на правоносители. Иначе беше точно такова упражнение за развиване на дискусионни умения ;-)

mdam каза...

Анонимен,ми ако нямаше mysql? Щото той може и патенти да нарушава ... Ти може и да не ползваш сурат-незнам си кво(аз също), ама бизнеса струва десетки милиарди и явно ако приемем всичкия тоя опит за интелектуален монопол, нямаше да има бизнес за няколко десетки милярда, щото нямаше въобще да отлепи.

@Зелен бетон: много добре, ама на стадото не му пука за овчарите и кво го правят, щото всяка овца си мисли, че точно на нея ще и се размине.

Анонимен каза...

Маркуч, от издателство "Труд" постъпиха нетактично, защото Виктор не е искал да ощетява никого и не се прави на велика библиотека за народа. Но "Труд" бяха в правото си (специално за Елин Пелин). Трябвало е само, не знам как е на практика, в договора им да пише думата "изключително" преди думата "право".

Аз обаче нямах предвид Виктор. Виктор и изобщо слепите страдат от това, че въпросът им не е уреден държавно. В Щатите слепите имат собствена мрежа, където на един клик разстояние получават всичко само срещу номера на социалната си осигуровка за слепи, някакъв такъв номер беше.

Имах предвид наглото лице Манолов. Всъщност не знам как изглежда, не съм го виждал. Един никой.

Ако ти, Маркуч, дойдеш, регистрирал си се поне като ЕТ, струва евтино, ти вече не си никой, а се знае кой с кого разговаря и с какви права и намерения. Тогава можеш да искаш да ти се показват документи и който е неизправен, ще се отстрани от пътя на другия. Докато не се явиш като фирма или обществена институция с лице пред обществото, си само минувач.

Другия

Анонимен каза...

Зелен бетон, вече казах в друга тема:

1. Авторските права трябва да се спазват безусловно.

2. Не трябва авторските права да служат за повод държавата да следи личния живот на хората.


Нито със, нито без Интернет. Интернет е само един кабел, отвертка, чук, тесла, тенекия с една текстолитова платка с пет чипа. Авторските права са си авторски права, личния живот си е личен живот. Свобода на словото има.

Виж колко е кратко.

И защо "зелен бетон"? Няма зелен бетон :)))

Анонимен каза...

И не наричай издателите и продуцентите прекупвачи. Прекупвачи са, защото май ти е все едно дали са художествени произведения или картофи.

Я да видим какво ще стане, ако ги няма да произведат всичко и да ти го дадат? И Дан Браун и Андрю Лойд Уебър, и Риана ще станат: дърветата умираш прав. Стоит статуя.

Махнете ги. Сега ви е лесно, защото са направили продукция и я има готова. А утре? Откъде нова продукция, като ги махнете?

Другия

Комитата каза...

За съжаление, използват се мръсни хватки, за да не се появява нова продукция.

Ето например, дори да пуснеш всичките си материали под Creative Commons, ОКУП ще изнудват хората да си плащат, независимо от лиценза. Трябва лично да уведомяваш ОКУП, че не желаеш да са рекетьори от твое име.

mdam каза...

Другия, те така говорят и Майкрософт и Оракъл и незнам още кой, само че нито те са умрели щото има свободен код, нито примерно са най-добри във всеки от компонентите на продуктите си. Примерно виндоуския кернел неможе да се мери с линукс. Та така, и Сони,Юнивърсъл и другите ще им стане нещо щото се дърпат торенти - напротив това им дава малко тласък отзад да си размърдат д-то. Иначе за РИАА там работите са на отмиране, просто няма вече кой-знае какво да предложат и са ненужни. Разликата м/у РИАА и МПАА: ами едно време когато студиата са били скъпи, с техника за милиони компаниите от РИАА са били нужни, сега всеки може да си запише сам албум. При МПАА все още не е достигнато това положение, понеже е трудно да направиш сам филм с примерно добри ефекти и качество, но натам вървим. Приеми го така - и на динозаврите не им е било приятно.

Анонимен каза...

Имам приятели в една-две ОКУП и са ми казвали, че има хора, които са известни и не са им членове.

Това не е "Криейтив комънс", което дойде от софтуера. И неправилно за литература се казва така. Казваш авторски права: давам свободно, или не давам свободно.

Просто не им казваш нищо на ОКУП. Направил си роман или песен и я пускаш. Не дължиш обяснения никому.

С роман е по-лесно. Нередактиран, некоригиран, неподреден, с грешки, на "Уърд", няма значение, може да е неугледен, но си го пускаш и толкова. Може в Съюза на писателите да не си симпатичен, но това е твое право, както е твое право да отидеш в което искаш издателство, може и на Каймановите острови.

С песента е по-трудно, защото трябва да се разберат певеца, авторът на музиката и авторът на аранжимента, понеже може единият да е съгласен, а другият да не е.

Разбира се, не можеш да си пуснеш пиесата в Интернет, защото ще ти трябва театър, но да я дадеш на който си искаш театър, можеш.

Може да ти се цупят, но си в правото си.

Другия

Маркуча каза...

Но "Труд" бяха в правото си (специално за Елин Пелин). Трябвало е само, не знам как е на практика, в договора им да пише думата "изключително" преди думата "право".

Че са били прави (за мен лично е спорно, но не съм юрист да тълкувам не/изключителността), се разбра в последствие. Въпросът е защо, като са били прави, не си потърсиха правото в съда, а в НСБОП. Останалото са детайли.

Анонимен каза...

мдам, ти спазвай реда, пък издателите, продуцентите и разпространителите нека умрат. Така става ли?

Скови там надве-натри някакъв роман или филм, и го дай без пари. Така и ще си ходиш гладен.

Другия

Анонимен каза...

Маркуч, не знам защо така са постъпили. Друг би се разбрал с Виктор за две минути.

Другия

Анонимен каза...

Може пък да е такъв редът - първо спираш, а после съдиш, ако се разпространява нещо незаконно. Не знам и дали са говорили с него. Доколкото знам, не са го съдили.

mdam каза...

Другия, ти пази моите права и свободата ми, а аз твоите правила ги спазвам - не съм дърпал филм от 2-3 години, не съм дърпал музика от 2. Слушам интернет радиа, и не смятам да се съгласявам някой да ме заробва следи, да ми нарушава личното пространство, само защото едни други хора с много пари са лоши бизнесмени-монополисти и не могат да се приспособят към новите реалности.

Огнян каза...

@Другия
Ще споделиш ли с нас от позицията на какъв коментираш? Автор? Издател? Продуцент? Юрист? Читател? Всички изброени едновременно?

Анонимен каза...

Не.

Другия

Анонимен каза...

Когато ми се наложи някой да бъде спрян, бъди сигурен, че няма да има съмнение нито че ще бъде, нито че ще е по правилния ред.

В случая кометрирам pro bono publico, но ако преча...

Другия

mdam каза...

@Другият,
Само, че ще бъдат следени всички - заради бизнес за колко 50-100 милярда? Колко % от световния БВП е това и не сте ли малко нагли?

Огнян каза...

@Другия
Като коментираш едновременно анонимно и без обявяване на изходна позиция изглеждаш като най-обикновен трол, който си чеше езика и който, съответно, никой не взема насериозно...
Все пак, бая текст изписа, за да отиде всичкотото това на вятъра...

mdam каза...

@Огнян:
Защо е нужно да се обявява какъв е, не можем ли да съдим за хората по мненията им и всеки сам да си прави изводите. Вчера мен в един друг блог също ме караха да се обяснявам какъв съм, що съм. Вярно, че определени обстояетелства относно личността на коментиращият увеличават вероятността да заема определена позиция. След като не желае да разкрие такива факти, което си е негово право, нека всеки сам си прави догадки.

@Другият:
Този латински случаен ли е, че ставам параноичен?

Анонимен каза...

Да, случаен е латинският. Понякога се чувствам като римски сенатор :) Но съм по-приятен, когато се чувствам като дружелюбен уличник и пия на тротоара с приятел в 12 вечерта. За съжаление, все по-малко имам възможност, но обещавам да го направя пак. Еееххх, носталгии... :)

Другия

mdam каза...

Комита, Огнян, извинете ме, може би аз съм виновен за Другия.
Става дума за това:
http://sulla.bg/2012/03/17/2624.html
Там се представям като madm,mmadm. Позицията ми е в последните няколко коментара. Автора понякога се изразява на латински.
Аз спирам по темата.

Огнян каза...

@mdam

"което си е негово право"
Е, хубава работа сега. Това да не ви е демокрация... :-)
Сега остава и да кажете, че наистина мислите, че анонимността ви е защитена като публикувате "анонимни" коментари по блоговете...

Анонимен каза...

Не, не съм госпожа Сула :) Не съм и госпожа Сенека :) По-скоро римлянинът Конфуций :)))))

Като малък мислех, че Конфуций е римлянин, заради името :)

Другия

Анонимен каза...

Не, Огняне. Това е просто намек, че не искам да бъда коментиран като личност, защото в Интернет влизат всякакви и понякога става много нечистоплътно.

Можеш да ми вярваш обаче, че знам какво приказвам и е с добри намерения.

Другия

Огнян каза...

@Другия
По никакъв начин не искам да се заяждам, но ти като очевидно начетен човек знаеш как завършва цитата, който започва с "Пътят към ада е постлан с..."

Анонимен каза...

Огняне, и аз, и колегите ми правим някои хубави неща, участваме в процеса и не сме нито дебели, нито лъскави от пот, нито озъбени за пари, нито от нас капе лой, докато се качваме в лимузините си.

На никого няма да му е приятно да дойде някой и да се изцепи: "Абе, педерас, и азбуката ли е твоя, а?! Аз съм потребител и имам право, разбра ли бе, тъпак?!"

Ето затова.

А за добрите намерения - има начини.

Другия

Огнян каза...

@Другия

ОК, вече можем да говорим сериозно.
Смяташ ли, че дори ако в един момент успеете да спрете пиратството в Интернет, това ще промени нещо и ще спре хората да пиратстват музика, филми и книги?
Само като идея за едно такова потенциално (макар и доста малко вероятно) бъдеще: хората ще започнат да разменят неща offline, както сме го правили още по времето, когато "нeмаше ни GSM-и, ни Интернет". Само че, ако едно време си вадехме харддисковете и си ходехме на гости и можехме да запишем по 100-200 mp3-ки, сега само на телефона си мога да кача музика, която не мога да изслушам за 1 година. Да не спомеваме за флашки и външни хардискове, които са доста евтини и могат да съберат пиратско "съкровище" което да му стигне на човек за месеци напред. Отделно: при толкова много лаптопи дори и предишните изброени не са необходими. Разберете простия факт, че светът се е променил и авторскоро право не може да бъде защитено по начина, по който е било защитавано до скоро. Като любител на латинския и Рим, вероятно знаеш в оригинал цитата "Не е право това, което не може да бъде защитено". Просто никога реално не е съществувало такова - разпространението се е ограничавало не защото авторското право е било ефективно, а защото: 1. За масово копиране е била необходима солидна физическа инфраструктура (която дори да е нелегална рано или късно бива разкрита); 2. Цената за копиране при запазването на същото качество е била висока. Сега вече не е така - всеки, който има компютър може да копира и в същото време цената е пренебрежимо ниска, при запазване на 100% от качеството.

Не осъзнавате ли:
- че досегашния ви бизнес модел просто няма бъдеще?
- че при малко гъвкавост и желание от ваша страна можете да преминете към модел, който ви носи дори по-големи печалби?
- че в крайна сметка, някои от вас ще се "осъзнаят" и ще сменят модела и ще заграбят пазарния дял, а другите, които продължават упорстват ще увехнат безславно?

Анонимен каза...

Първо трябва да се извиня на Маркуча. Трябваше да кажа "г-н Маркуч", както е културно :) но човек губи възпитание в този нет :)

Огняне, имам възражения.

Не познавам в основи римското право. Но и досега учат по него. Те са били умни, но разхайтени, затова са загинали.

Но има друго. Цивилизацията се крепи на културата, а не на крайните възможности. Иначе по магазините се продават ножове и на много хора им идва да заколят други хора, но не го правят. Има и бензин, но хората не си правят масово коктейли "Молотов", защото някой има по-голям апартамент от другия.

Георги Дамянов, с когото се познаваме от деца, но той ми е малко батко, мисля, че не е прав. Авторското право не е от началото на 18 век, а от средата на 16. Може би той е учил друго, каквото смятат за начало юристите.

Ето какво знам аз. Това е Stationer's Register:

http://en.wikipedia.org/wiki/Stationers'_Register

В него са отишли да се запишат издатели, които искат да публикуват произведение на някого и че авторът им е разрешил. Годината на създаване е 1557-а. Един тефтер. Просто един тефтер.

Това значи: "Авторът ми каза, че е съгласен да го представя и да го продавам. Аз съм се разбрал с него за парите." Не знам дали в регистъра са искали да покаже договор, но тогава също е имало договори, само че на различни хартии.

Това не значи, че не е можело и тогава да се пусне тираж без разрешение. Но не са смеели заради позора, а и заради съда.

Защо се прави това?

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Да вземем Шекспир. Пише той колко обича любимата, но го пише неповторимо. Другите не могат като него. И като така неговото си е негово. Може да цитираш, но не може да продаваш. Пък и откъде знаеш, че ще цитираш правилно, ако ти го е казал в кръчмата? Затова има книга. Но ако съм аз, може да не искам Сульо да ме разпространява, може да искам ти, защото ще го направиш по-добре и си по-честен. Затова аз ще реша на кого да го дам и при какви условия.

Урррааа, излезе! Дай да си го печатим вече сами! Опа, не така. Аз това работя. То е мое. Пък и не можете да си го отпечатите сами, защото ще го сбъркате, не знаете как. И какво, ще отпечатите нещо, което не е това, което съм написал (като безобразния текст на Гръцките легенди в e-booksbg.com).

Тогава книгите са имали грешки, сега има коректор. Тогава са се печатили направо от автора, сега има редактор. Но не редактор, който да поправя каквото му харесва, а друг - който те съветва как да стане по-добре. Има много видове редактори. И е за добро, защото качеството е по-хубаво от тогава. Има и художник, има и други.

И всичките нещо ядат. Не сте длъжни да ги храните, дума да не става, но ако не са те, няма да е такъв продуктът.

Затова авторът решава на кой агент да се довери и агентът продава автора на някой, който ще го направи добре, а не на случаен човек. Това е произведението. То е каквото трябва и струва толкова. От него учат децата ти.

Театър. Пиеса. Авторът решава на кого да я даде, защото си харесва един театър, а друг не. Но за пиесата има билети, а за книгата няма. Преди - ксерокс, а сега - компютър, без пари.

Музика. За диска няма билети, и той е без пари с компютъра.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

В театъра участват около 50 до 100 души, в производството пак толкова, в киното неколкостотин.

Но има автори. Има и изпълнители. И има също хора, които организират това, и те са заслужили - избират актьори, избират сценаристи, избират режисьори... Да, има комерсиално кино и ще ме затрудниш, ако ме попиташ: а как да стане така, че да се кланяме на великите филмови творци, а да презираме тъпите комерсиални? Не знам.

Всъщност, знам. Като не ги купуваш.

И сега идва друго. Да, но ги купуват, защото и публиката е проста повечето и обича да гледа как Сталоун гърми наред, а не разбира някакъв филм, където се разхождат и си приказват. Но и единият е автор, и другият е автор, еднакви права имат. Ти си този, който трябва да ги отсее.

И сега отиваме в бъдещето. Компютри. Копираш като бог.

Като бог ли?

В Читанката казват, вчера видях: аз редактирам. Редактираш, грънци. Пълно с грешки.

При филмите. Преди две-три години изтеглих 700 МБ файл на "The Miller's Crossing". Идеално качество за два часа филм. След това го намерих на 2 ГБ - отврат. Но той разпространява бе, той е гражданин с права!

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Не е само качеството, а и възпитанието. За това са много по-отговорни хората, цивилизацията, отколкото за качеството. Има ли възпитание, ще има качество.

Възпитанието е и уважение. Аз съм те уважил, като съм го написал за теб. ти ще ме уважиш, като взимаш това, което съм ти дал. Ти пък ще ми даваш миксери, гащи, пуловери... Така живеем. Докато пиша, не мога да си шия и гащи едновременно.

Ама ти ще искаш и хубаво да бъде. Ами тогава ме остави да го направя хубаво, да мисля, да хвърлям в коша, пак да пиша, докато стане.

Имах един художник. На заплата. И един ден идва един приятел, седим заедно, и аз пращам моя художник, също приятел, на касата и му казвам: "Сто и осемдесет, върви да си ги вземеш и ми се обади, че всичко е наред." Приятелят ми се удиви: "Какво е правил, че 180?" Един плакат, казвам. "Ама нали ти го налепи за половин час?"

Да, той го налепи за половин час, но се е разхождал две седмици в парка, за да измисли какво да налепи за половин час.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Плакатът е за един път, докато мине мероприятието (каква дума, а). Но книгата не е за един път, пиесата не е за един път, симфонията не е за един път, мюзикълът не е за един път, песните не са за един път. Ако са хубави.

Апартамент. Един мъртъв пъздер от тухли, но го искаш завинаги. А романа, а стиха, а операта? И тях ги искаш завинаги. Тогава ще платиш и на наследниците.

Когато ти, инженерът, патентоваш нов вид мелничка за кафе, аз ще ти плащам за мелничката и ще сме квит. Така са разпределени нещата.

Но важното е, че и аз с моя уникален мозък съм ти направил хубав роман, и ти с твоя уникален мозък си ми направил неповторима мелничка и само с нея си меля сутрин кафето.

И сега за пиратството.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Може!

Но кое е пиратство? Хората, и особено селяндурите, лъжат. Или пък не. 1) Или знаят, че е пиратство, но се правят за заспали, или 2) Дори не вдяват, че безплатно полученото от неупълномощено лице нямат право да го взимат. Все едно краден телевизор, за който знаеш, че е краден, но не ти пука.

Има и трета страна. Това са наглеците, които в нета правят помен с чужда пита. Вземе от издателите (на книги, на музика, на филми), тури го на сайта и го дава. Той е рицар, той е културен. Ама с чуждото. А той го направил и скапано и така се учат хората на скапано и неграмотно.

Може!

Образците от руската поезия през социализма са оцелели, като са се събирали и са си ги чели и пели сами. Не им дават, те се събират и си ги рецитират, и ги обсъждат, и се карат, и се сдобряват. Така ти сега имаш прекрасните им стихове.

Може?

Награбвате всичко в дисковете. И вече никой няма нужда от нищо. Творецът е някакъв педерас, издателят е тъпанар, а продуцентът е лайно и само пари иска.

Но творците го виждат и започват пак така: събират се и си се представят един на друг. Или в тесен кръг. Но вие го чувате и искате и вие. Ааа, не! Това беше, ще си карате с дисковете. И с блоговете.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Вчера търсих да намеря едно стихотворение на един, който също има отношение към произведенията на изкуството. На блога си беше написалп следното стихотворение (по памет).

Теб те няма.

Оттатък съседите се чукат.
А теб те няма.

(Тук малко ми се губи, лирическият герой нещо правеше.)

Оттатък съседите пак се чукат.
А теб те няма (и мен).

Това е блогарската поезия, тя е безплатна.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

А ето как пише СЪЩОТО един платен човек, който вие не харесвате, че е платен, а да бъде наследяван - Боже, опази!

Богомил Райнов

ЗАЩО Я ТЪРСИШ

Вървях по улиците.
Бе празник и улиците бяха пълни с народ.
Целият град бе на улицата.
Само тебе те нямаше.

Влязох в кръчмата,
онази същата, дето се отбивахме с тебе.
Свих се в навалицата и в дима
и се вслушвах в многото гласове,
и търсех да доловя един-едничък.
Но тебе те нямаше.

Отидох в градината
и седнах на скамейката,
оная същата, дето седяхме с тебе.
По алеята минаваха много жени с мъже
и много жени без мъже,
но тебе те нямаше.

Ти я търсиш
– рекох си –
навсякъде, дето я няма,
защото те е страх да я потърсиш там,
дето знаеш, че ще я намериш.
И тръгнах към квартирата ти.

"Нали ти казах да не идваш" –
посрещна ме ти,
но по навик ме пусна да вляза.

Прегръщах раменете ти,
обли под мекия пуловер,
обхващах косите ти,
буйни и тежки
под тръпнещите ми пръсти,
обгръщах те цялата,
за да те усетя до мен
и у мен.
Но тебе те нямаше.

(Следва.)

Другия

Анонимен каза...

Да, ще успеете. Но ще получите първото.

Затова по-добре уважавайте второто.

Това е авторското право, не е сложно.

Другия

Комитата каза...

Нещата започват да стават сериозни.

Огнян каза...

@Другия

Без по никакъв начин да искам да те обидя, но за съжаление се оказва, че и ти, както и много други защитници на ACTA и криворазбраното "авторско" право просто не се опитвате дори за малко да свалите капаците си и да погледнете новия свят...

Някой вероятно би се опитвал да продължи да те убеждава, защо и къде грешите, но просто няма смисъл.

Хубавото е, че в крайна сметка всичко ще се нареди от само себе си. Авторите и всеки друг, който има реален принос ще получават повече. Хората ще получават повече, по-евтини и по-качествени произведения. Магнатите и те ще печелят по-добре. Единствено посредниците ще загубят, но това е "Хубаво нещо" (TM).

Огнян каза...

btw, и аз съм ял от тези гъби, които предизвикват видения за унищожаване на авторското право ;-)
Ама да не се окаже, че са пророчески, а не халюцинации. :-)

Анонимен каза...

Значи, Огняне, поне спрямо теб напълно съм изхабил думите.

Но това е положението и няма да се промени.

Няма по-евтино и по-хубаво. Има хубаво и неевтино.

Или ще си останеш "онзи с таблета".

Другия

Стойчо каза...

Другия, май малко гаджета си имал, брат...

Огнян каза...

@Другия

Опасявам се, че не само по отношение на мен си ги изхабил, но вероятно и по отношение на 95% от хората, които четат този блог.
Най-хубавото е, че по-долу те сами ще могат да кажат какво мислят.

Анонимен каза...

Не, Стойчо, всичките количества гаджета ги имаше, не се оплаквам от недоимък, по-скоро от обратното, защото се налагаше да лъжа, но не казвай на никого. Накрая се примирих да казвам истината и пак никоя не напусна. Странни хора са това гаджетата.

Не се мери на бройка, а се мери коя е истинска.

Другия

Анонимен каза...

Огняне! Аз го пиша за 5-те процента.

95-те процента в Интернет са пренебрежимо малко.

Другия

Nick Angelow каза...

@Другия
Но "Труд" бяха в правото си (специално за Елин Пелин).

Защо зорлем се опитваш да настъпиш мотиката -- Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

...

10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Къде тук виждаш ИК „Труд“ да са в правото си?!

И второ -- вземете признайте, че се борите за вашия кокъл под името авторски права, а не сте загрижени за правата на авторите, а? Така нещата ще стъпят на една по-здрава основа за евентуална дискусия може би, едва ли не.

Зелен Бетон каза...

@ Другия: Издателите и продуцентите по дефиниция не са прекупвачи. Освен ако драговолно и целенасочено не са се превърнали в такива. В една друга тема бях коментирал по-подробно този аспект, да не се повтарям: http://komitata.blogspot.com/2012/02/blog-post_16.html

През последните десетилетия разликата между понятията „търговец“ и „прекупвач“ започна опасно да се заличава. И то не само в недоразвито-развиващи се територии като нашата, а и в ужким хармоничните държави, където развитият капитализъм е победил плавно и полека, по еволюционен път. Там е проблемът – че дори и да искаме да вземем добър пример, почти не остана от кого.

Истинските търговци, ония рицари на бързоногия Меркурий, дето имат нюх да долавят всяка липса на нещо на пазара още преди потребителите да са се усетили, че се нуждаят от него, и далеч преди производителите да се усетят да го произвеждат, вече са на изчезване. Тези именно търговци са хората, създали балансирания, всестранно задоволен пазар на развитото капиталистическо общество. Защото те са отишли първо да ръчкат производителя да произведе въпросното нещо, заедно с което са казали на потребителя да го очаква, а междувременно са си направили цялата логистична схема така, че веднъж готово, нещото да стига до потребителя по най-бързия и удобен начин. И то без да струва майка си и баща си. Защото тези изчезващи индивиди знаят максимата, че най-добрият клиент не е този, от когото смъкваш най-много пари, а този, който се връща пак при теб.

Днес тях масово ги замества прекупвачът. Оня екземпляр, чиято единствена ценност е в това, че само той знае и телефона на онзи, който се нуждае от нещо, и телефона на другия, който разполага с въпросното нещо. Единственото професионално ноу-хау на екземпляра са начините да предотвратява прекия контакт между двата края на веригата. Защото ако те влязат в пряк контакт, ще го изритат на секундата. И с право: той, за разлика от търговеца, е ненужен. И не само че е ненужен, а е и вреден.

Обаче пък за сметка на това е нахален. Той е този, който непремено настоява да има подписан договор, търговецът може да си позволи да се довери на ръкостискане и казана дума; прекупвачът обаче е загинал без дребния текст в договорите – всъщност, точно той е платил да бъде измислен дребният текст. Пак прекупвачът е този, който пищи, че всяко ценообразуване е свещена търговска тайна; търговецът много често работи с фиксирана търговска отстъпка, която е известна. Прекупвачът гледа само печалбата (и по възможност да изчезне, преди да тръгнат да го бият); търговецът се грижи за репутацията си.

Прекупвачите са ония, които Христос е изгонил от храма, не търговците; въпреки че търговецът съвсем не е идеал от морална гледна точка, в сравнение с прекупвача той направо е сър Ланселот, целият в бяло.

И да, в този смисъл няма никакво, ама абсолютно никакво значение дали се отнася за художествени произведения или картофи. Разликата е в това, че търговецът на изкуство по правило е и негов познавач, докато прекупвачът на картофи може да не различава листата на картоф и целина.

Така че не наричам продуцентите прекупвачи (ако са наистина продуценти). Но прекупвачите (даже и да се праскат за продуценти) не само ги наричам с чиста съвест така, а и смятам, че е задължително. Те нямат фасон да бъдат наричани дори търговци, камо ли да бъдат отнасяни към създателите на стойност, каквато и да е тя.

А най-дразнещото в цялата работа е, че прекупвачите не само искат да запазят ексклузивната си позиция; те искат ТЕХНИТЕ ЦЕННОСТИ ДА ДИКТУВАТ МОРАЛА НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ НА ПАЗАРА.

За такова нещо трябва да се възстанови смъртното наказание, ей богу.

Стойчо каза...

Така е, истински са само тези с платени права за стиховете ;)

Анонимен каза...

Стойчо! :-)))

Другия

Маркуча каза...

Няма нужда от извинения :) Щях да отговоря по-многословно, но Зелен Бетон вече каза по-важните неща. Само още две:
1) Съгласен съм, че като автор имаш правото да избираш кой да те публикува и колко да получиш в замяна. Читателите пък решават дали да те четат, а издателите — дали да те издават.
2) Платеното съдържание не е гаранция за качество. Пример първи: три четвърти от СБП, където все още мислят, че поезия е

— До сетна капка кръв,
До дъх последен, —
Щом кажат комунистите!

Пример втори: произволен превод на техническа литература от последните десет години. За коректори и оформление дори няма да отварям дума.

Анонимен каза...

Не бе, Зелен бетон,

Аз се оттеглям. Не искаме да ни убивате - вие, които знаете всичко. Ще си отидем и вие ще останете съвсем самостоятелни, и ще притежавате всичко.

Ето така:

Патрик Зюскинд

ПАРФЮМЪТ
Историята на един убиец

(Финал)

Ала дребният мъж в синия сюртук се появил изневиделица сред тях, изникнал сякаш изпод земята, с малко шишенце в ръка, което отпушил. Това бе първото, за което всички си спомняха: че някакъв човек застанал там и отпушил шишенце. А после този някой взел да се пръска със съдържанието на това шишенце и внезапно грейнал от красота като сияен огън.

За миг всички се дръпнаха назад от страхопочитание и безкрайна почуда. Ала в същия момент вече чувствуваха, че това отстъпление е по-скоро настъпление, че страхопочитанието им прераства в желание, почудата — във възторг. Този човекоангел ги привличаше с необяснима сила. Сякаш мощна струя ги засмукваше, сякаш буен отлив ги подемаше, на който никой човек не можеше да устои, защото това бе въплъщение на самата воля, която отливът подкопаваше и грабваше в една-единствена посока: към него — човекоангела.

Те, двадесетина-тридесетина души, го бяха наобиколили и стесняваха все повече и повече кръга. Скоро кръгът вече не ги побираше, те започнаха да се натискат, бутат, блъскат, всеки искаше да се домогне до центъра.
И тогава, като с един замах, се скъса и последната задръжка у тях, и самият обръч се скъса. Те връхлетяха върху ангела, сграбчиха го, повалиха го. Всеки искаше да го докосне, всеки искаше да притежава къс от него, една перушинка, едно крилце, една искрица от прекрасния огън. Деряха дрехите, косите, кожата му, разкъсваха го, впиваха хищно нокти и зъби в плътта му, като хиени го бяха нападнали.

Но такова човешко тяло е жилаво и не можеш да го разкъсаш току-така, та дори и кон би се затруднил. И ето, скоро засвяткаха камите и замушкаха, и заразпаряха, засвистяха секири и сатъри и трошаха с трясък стави и кости. Набързо разкъсаха ангела на тридесет парчета. Всеки от шайката сграбчи по къс, оттегли се, подгонен от необуздано влечение, и го излапа. За половин час Жан-Батист Грьонуй изчезна напълно от лицето на земята.

След пиршеството канибалите пак се сбраха около огъня. Никой не продумваше. Този или онзи току се оригнеше, ще плювне костица, ще примлясне тихо с език, ще бутне с крак някой изостанал парцал от синия сюртук в пламъците: всички бяха някак смутени и не смееха да се погледнат в очи. Всеки от тях, било мъж или жена, вече поне веднъж бе извършил убийство или мръсно злодейство. Но да изплюскаш човек? Не бяха допускали, че са способни на такова чудовищно изстъпление — никога и за нищо на света. И се чудеха как лесно им се беше дощяло и че — макар смутени — не изпитваха ни най-малко угризение. Напротив! Усещаха търбусите си малко понатежали, но на сърцата им бе поолекнало. В техните мрачни души изведнъж затрептя приятна ведрина. И по лицата им се разля момичешки нежно, щастливо сияние. Оттук вероятно бе и тая плахост да вдигнат взор и да се погледнат.

А когато най-подир се осмелиха, първо крадешком, а после открито, тогава не можеха да не се усмихнат. Бяха изключително горди. За пръв път бяха сторили нещо от любов.

КРАЙ

Комитата каза...

Чувствам се като един доволен канибал.

Стойчо каза...

Май събрахме много нови идеи за лого :)

Анонимен каза...

mdam - тъп пример с Oracle. Те са собственици на MySQL, за който даваше контра примери в по-предишен коментар.

А "авторското право" на разпространителите е ясно като бял ден. Ти си млада певачица, която никой не знае. Искаш да те знаят. Имаш и хубава песовка под ръка. Колкото и да я пееш силно в банята - никой не те чува. И в блога си я качила, и във фейса, и по форумите. Ама пак никой не ще да те направи милионерка с кинти. Така, нещастна отиваш при един човек с пари. Той ти казва:

- Ще ти дам пари, ще станеш известна, но песента после е моя.

Или подписваш сделката с "дявола" или пееш в банята. Подписвайки ставаш богата и известна. А човека с пари става човек с още повече пари, защото евентуално си била и добра.

Авторското право на разпространителите е сделка, която авторите доброволно са сключили. Не им гледайте в паницата и не им бройте залците. Не е луд тоя, който яде, а тоя който дава.

Поздрави,
г-н. Майната Ви

Комитата каза...

С г-н Майната ви имаме сходни възгледи по някои въпроси.

Само ще цитирам моментите, които ми допадат:

„Не е луд тоя, който яде, а тоя който дава.“

„подписваш сделката с "дявола"“

Александър Русковски каза...

Господин Майната ви, сделката въобще не е доброволна и наистина е сделка с дявола. Избора за който говорите е нещо като избора на пленените от пиратите - или сядаш доброволно на греблото или си при акулите. Няма трети избор. По вашата логика, сядането на пейката на гребеца е доброволно.

Анонимен каза...

Защо бе, кой ви спира да "се развивате по алтернативния начин" като си публикувате музичката в интернет? Никой не ви спира!

Вашите ревове са типичните раннокомунистически плачове - богатите са лоши, богатите ни ограбват... изобщо "не щем да има богати", и искаме да има равенство, братство и единство.

Аз пък си мислих, че е най-хубаво ако всички са богати, а не да няма богати... кой го беше казал не помня.

Поздрави,
г-н. Майната Ви Комуняги!

Зелен Бетон каза...

Естествено, че е най-добре всички да са богати.

Нещо повече – няма нищо нередно едни да са много по-богати от други. И още – няма нищо нередно да има и бедни.

Зависи обаче КАК се изкарват парите. При това не само „големите пари“, а въобще парите.

Когато някой създава стойност, удовлетворяваща обективно съществуващи обществени потребности, му се полага да изкарва пари – както на създаващия основната стойност (автор, производител), така и на създаващия добавената (продуцент, търговец, доставчик на услуги).

Когато обаче някой печели непропорционално много спрямо стойността, която създава, имаме проблем. Защото това винаги е за сметка на някой друг.

Особено пък ако въпросният фактически не създава стойност, а печели само защото и създателите, и потребителите на стойността са зависими от него. Или, иначе казано: създава стойност, предназначена да удовлетвори изкуствено създадени или поддържани (обикновено – от самия него) потребности или дефицити. Тук вече имаме не просто проблем, а структурна деформация.

Съгласен съм, не е луд тоя, който яде зелника. Пък и само по себе си това не е болка за умирачка. В света има достатъчно зелник, за да изхрани и неизбежния процент паразити.

Когато обаче паразитът изгуби мярка и отвори прекалено голяма уста, той трябва да бъде наритан и зелникът да му се вземе. Иначе покрай зелника ще опоска и всичко останало.

И тук възниква конфликтът. Ако – от лекомислие, добродушие или глупост – си му давал зелник сума време, той вече е убеден, че това му се полага. И те плаши със санкции даже, ако спреш да го хрантутиш. При което проблемът вече не може да се разреши в дух на взаимно разбирателство, а трябва с дряновицата.

Специално в областта на авторските права нещата са точно на този етап. ACTA е опит на паразитите да си гарантират зелника, обличайки интересите си в законова форма. Това е голямото отваряне на устата, след което трябва да играе дряновицата. Всеки опит за миролюбиво решение би означавал „ела, вълко, изяж ме“.

Вярно е, че ще друса. След като се е стигнало дотук, няма как да не друса. Да сме мислили.

Анонимен каза...

За г-н Майната Ви Комуняги. Изразът произхожда от анекдот-подигравка към комунистите. Ето го:

Октомврийска революция. Навън шум, глъчка, врява и търмежи. В големия салон на бащината си къща седи княгиня Маря, чийто баща е убит наскоро от същите революционери, които чува в момента. Изведнъж звуците се усилват и на входната врата започва да се блъска и да се крещи: "Отворете!"

Княгиня Маря: Варя! Варюша!
Влиза Варя.
Варя: Да, господарке.
Княгиня Маря: Слез долу и виж какво искат тези хора.
Варя: Веднага, господарке.
Варя излиза и след малко се връща.
Варя: Господарке, долу едни хора с пушки искат да влязат. Казват, че искат да няма богати.
Княгиня Маря: Хм. Странно. Баща ми искаше да няма бедни.

Анонимен каза...

За г-н Зелен Бетон. Тези, които не създават никаква стойност, най-добре е да не гледат кой си отваря устата, а те самите да си затварят устата, за да не ги раздруса тях.

Стойчо каза...

Сега се замислих, горният разказ дали е с платени права?

Анонимен каза...

За мислене, г-н Стойчо, е необходима специална апаратура.

Стойчо каза...

Определено, въпросът е защо не я ползваш

Зелен Бетон каза...

Нали и аз това казвам: тези, които не създават никаква стойност, трябва да си затварят устата. Те обаче са лакоми и си искат зелника.

Анонимен каза...

Тържествено обещаваме вече да си затваряме устата и да си я отваряме само за по един сандвич дневно, за да има повече за г-н Зелен Бетон и едноименната му зелена бетонна глава.

Sony Music, Columbia Records, Blue Note, EMI, Дойче Грамофон, Дойче Магнитофон, Дойче Сиди, Дойче Дивиди и други

Стойчо каза...

Бре, колко именити коментатори имаме ;)

Анонимен каза...

Г-н Зелен Бетон да се радва, че засега са го взели на мушка само музикалните, защото ако дойдем ние, такъв хубав шибидах ще му теглим, че веднага ще разбере и за правата, и за посредниците, и всичко ще му стане ясно много бързо.

Парамаунт Пикчърс

Стойчо каза...

Забавни защитници на ПРАВА имаме...

Стойчо каза...

Между другото (малко офтопик), но тази дискусия е много добра илюстрация на твърдението, че свободата и правата са две взаимно изключващи се понятия

Зелен Бетон каза...

@Сони Мюзик, Парамаунт Пикчърс и пр.:

Не е трудно да ти напиша някоя ехидна фразичка като „Мдаа, зелникът дава сили...“ и джафкането да продължи. Но това ще е само джафкане, което нищо няма да реши. Даже ако утре ми нахлуят тук качулките и намерят из старите ми дискове някой нелицензиран Win95, и в резултат бъда осъден като виден нарушител на ЗАПСП, това пак нищо няма да реши.

Като четеш какво съм писал аз по-горе и какво си писал ти, усещаш ли КОЛКО СЕРИОЗЕН Е ПРОБЛЕМЪТ?

И как мислиш, ще се реши ли този проблем със заплахи?

А мислиш ли, че ако аз се стресна и млъкна, проблемът ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ?

Напротив, проблемът обраства с други проблеми. Например, с полицейщина. Или, още по-лошо – с полицейско мислене.

То възниква тогава, когато някой, придобил някаква официална власт, иска нещо, което не му се полага. И самият той много добре знае, че не му се полага, но си го иска.

Но не е само това: то е и заразно. Заразява и обикновени хора, на които просто им е писнало от нещо и „искат ред“. Затова заинтересованата власт го разпространява, като биологично оръжие. Много е добро за зомбиране.

За това става дума. И затова казах, че ще друса.

Благодаря ти, между впрочем, че с твоите коментари така красноречиво илюстрира тезите ми. Мисля, че е било полезно за всички четящи.
____________________

@Стойчо:

Не са изключващи се, по-скоро са като скачени съдове. Твърди се, че първата формулировка на взаимовръзката между двете е в Декларацията за правата на човека и гражданина (Франция, 1789): „La liberté consiste à pouvoir faire tout ce qui ne nuit pas à autrui : ainsi, l'exercice des droits naturels de chaque homme n'a de bornes que celles qui assurent aux autres Membres de la Société la jouissance de ces mêmes droits“ (в свободен превод – „Свободата представлява възможността да правиш всичко, което не е в ущърб на друг: упражняването на естествените права на всеки човек няма други граници освен тези, които гарантират, че всички останали членове на обществото могат да се радват на също такива права“). Или, както си го знаем по-кратко – личната свобода свършва там, където започват правата на другия. По това изглежда, че има консенсус. Кавгите започват, когато тръгнем да определяме къде точно е тази граница...

Стойчо каза...

Обратно-пропорционални са, а не са скачени съдове ;) При скачениет съдове увеличавайки количеството на едното увеличаваш и другото, а тук е обратното ;) Увеличаваш правата на правоносителите и намаляваш свободата на изразяване ;)

Зелен Бетон каза...

Пффф, да бе... Не знам защо си мислех за затворена хидравлична система :)

Анонимен каза...

Откога в психиатричните болници има компютри?

Стойчо каза...

Анонимен, имаш предвид, че се подписват Sony Music, Columbia Records, Blue Note, EMI, Дойче Грамофон, Дойче Магнитофон, Дойче Сиди, Дойче Дивиди и други
вместо с обичайното Наполеон?

Стойчо каза...

Остави хората, не се заяждай с тях – не са лоши, и те пари искат да изкарат. Просто не се сещат как

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)