събота, февруари 25, 2012

От страната на прислугата

Миналата неделя гледах „Южнячки“ (The Help).

Заглавието е част от странните идеи на българските преводач-маркетолози. Ако не ми го бяха препоръчали, сигурно нямаше да го гледам, защото очаквах нещо полу-смешно, полу-романтично и полу-сантиментално.

The Help буквално значи „домашната прислуга“, освен очевидното „помощта“.

Когатото го гледате, ще разберете кой на кого помага.

Направен е по книгата на Катрин Стокет и разглежда уж баналния провинциален живот на няколко жени и тъмнокожата им прислуга в Джаксън, Мисисипи.

Същият Джаксън, за който пее Джони Кеш.


Абсолютно безжалостно авторката прави разрез на расизма, който се смята за нещо нормално на юг, като пътем включва в анализа си приятелството, благодарността, професионализма, отглеждането на деца, отношението към жените изобщо, милосърдието и т.н. И без да изпада в излишна сантименталност.

За това, колко дължиш на хората около себе си понякога.

От чисто женска перспектива.
 Виола Дейвис


Мъжете са една лекомислена декорация в разказа, основните драми и конфликти се развиват в чисто женска среда.

По бойните полета на „нежния“ пол – по събрания, приеми, вечери, в кухнята, на следобедното кафе и т.н.

За това, колко е лесно да станеш писател, само трябва да имаш топки ;-)

За това как, започвайки да делиш хората на светли и тъмни, постепенно се обръщаш и срещу приятелите си, и срещу семейството си.

Потресаващо добър филм, оставя те без дъх и дълбоко замислен за българското общество и неговите драми, които се замитат под килима по стар народен обичай.

Ние тук май не сме готови за такъв разказ за себе си, дори още не сме готови да споменаваме такива работи. А не че няма материал, и то от двете страни на проблемите!

Жалко.

Саундтракът (музиката) е отличен.

Няма една слаба роля, всичките жени играят убийствено добре.

Къдрава, руса, интелигентна и в лошо настроение – Ема Стоун;
За какво повече да си мечтае човек?!


Филмът е задължителен за гледане. Горещо го препоръчвам.

Какво му става на Холивуд? Май кризата го стимулира да надминава себе си.

9 коментара:

Мери Катлийн О'Луни каза...

"Същият Джаксън, за който пее Джони Кеш." - и по същото време, когато Кеш пее песента. Горещо препоръчвам да се прочете книгата. Първото й издание у нас се казваше "Слугинята", второто като корица и заглавие е копие на филма.

Павел Николов каза...

Отивам да го тегля...

eneya каза...

Хм, вижда ми се странно, е история, която коментира расизма в Юга е от гледната точка на белите персонажи.
О.о?

Комитата каза...

В смисъл бели не-расисти не може да има ли? Това ли е идеята на въпроса ;-)

Ana каза...

и аз чух, че книгата е много добра - първо ще се опитам нея да прочета, а после и филма :)

Стойчо каза...

Много е добър!

Стойчо каза...

И поне един мъдър лаф:„Щом имаш шанс, вдигни си белия задник до Ню Йорк“ :)

Василена каза...

И на мен до сега няколко приятелки ми препоръчваха книгата, а аз бях малко скиптично настроена. Но сега като виждам, че и много други хора се изказват ласкаво за тази книга, явно наистина ще я намеря и ще я прочета... :)

игри каза...

Ще го гледам изглежда ми добър и поучлив .

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)