сряда, февруари 22, 2012

Същото ли е виртуалното като материалното?


Покрай ACTA започна по-издълбоко да се коментира авторското право, а покрай него – и начинът да се прави бизнес в интернет. Един от основните аргументи на защитниците на мракобесното законодателство за авторското право, което и в момента е доста мракобесно, е, че виртуалното е същото като материалното.

Тоест, те казват – както добре възпитаният и законопослушен човек няма да си вземе кило сирене или 10 бири от магазина, ако никой не го гледа, така и не трябва да си дърпа филми и музика, защото БИЛО СЪЩОТО.

Днес гледах как водещите в сутрешния блок на ьTV издевателстват с този пример над твърде културния и тих Невен Дилков (когото вече веднъж Бойко Борисов използва, за да се избърше с него с „джентълменско“ споразумение), който беше поставен в ситуация да защитава подменени тези.

Хайде да направим още един мисловен експеримент (след погледа в бъдещето) и за момент да се съгласим с водещите – как щеше да изглежда материалният свят, ако беше СЪЩИЯТ като виртуалния?

Не ми е най-силният жанр, но да пробваме.

Да продължим любимата аналогия на всички защитници на сегашния ретрограден модел със супермаркета.

Един виртуален супермаркет го смятаме за малък, ако се посещава от около 50 000 човека на ден, струва няколко хиляди лева да се направи, а поддръжката му е под 100 лева на месец.

Да приемем, че това е заяждане на дребно и се отнася само до количествени характеристики. Да погледнем принципно странните закони, по които работи виртуалното пространство и колко те са същите като тези на материалния свят.

В същия супермаркет, на виртуалния щанд за бира се предлагат над един милион вида бира. Да речем, че искаме да си купим една черна бира „Металика“. Странно, но на щанда има само една бутилка от нея. Защо така? Взимаме я, но забелязваме, че щом сме се пресегнали, в ръката си имаме една бира и на щанда също е останала една бира! Бирата магически се е появила в кошницата, само от движението, което сме направили с ръката си.

Който го направи това в реалния свят, ще го обвинят в магьосничество!

Малка магия ли е хладилникът да ти произвежда бира?!

Отделен е въпросът, доколко адекватно е на бутилката да пише, че бирата трябва да си я пия само сам, да не си оставям чашата без надзор, защото дори да дам на някой да отпие без мое знание, ще бъда наказан и че съм принуден да я консумирам само от моята лична висока стъклена чаша с нарисувана ябълка, а не мога да си я сипя в манерка. Ако искам същата бира да си я сипя в манерка, ще трябва да си я купувам пак.

Или ако почерпя някого с бира „Металика“ или посоча кой черпи с бира „Металика“, може да отида в затвора за „помагачество“, въпреки че реално ориентирам клиентите им, които са объркани да избират между един милион етикета.

Поглеждаме към щанда с бира на „Creative Commons“. Това са новите марки бира – те са без пари. Единственото условие да си вземеш от тях е, да не им сменяш етикета и да не взимаш пари, ако решиш да почерпиш някого. И пак има някои марки, към които никой не посяга.

Че шега работа ли е да изчетеш един милион етикета!

Взимаме си и една от безплатните бири. Не че имаме много място в количката, ама сме видели няколко човека да са си мушнали по една такава в покупките.

На етикета пише, че авторът на рецептата лично ще прави бира в един от клубовете в града. Тоест, ако ни хареса, може лично да си занесем гъза до там.

Много несправедливо и за разлика от материалния супермаркет, във виртуалния, на касата трябва задължително да показваме лична карта, за да платим и трябва да се подпишем, че ще ползваме покупките само за лични цели!

Прибираме се у дома. Отваряме хладилника. Хладилникът е претъпкан, защото е пълен отгоре до долу с бири и други хранително-вкусови продукти. Можем, докато сме живи, да не си купим нито един нов хранителен продукт или нова бутилка бира.

Магически хладилник, произвеждащ бира и храна. Съвсем същото, като в материалния свят, нали!

Но, старите продукти много бързо омръзват.

„Проблемът“ с домашния хладилник е същият като „предимството“ на този в магазина - колкото и да вадим от него бири, вътре винаги остава по една. Нареждаме си нещата от магазина и установяваме, че не е останало много празно място. Пак ще трябва да се купува нов хладилник. Аман!

Можем и да освободим малко място в хладилника като изхвърлим част от нещата, но не ни влече тая възможност.

Затова, да не бъдем прахосници и да върнем в магазина това, което не ни трябва!

Отиваме обратно с бирите в магазина и се опитваме да си вземем парите или се опитваме да ги продадем на някой познат.

Но не разрешават.

Наричат ни с най-обидни имена, казват ни че сме престъпници, крадци и пирати. Казват ни, че щом имаме хладилник, значи си произвеждаме сами от бирата и как не ни е срам да им искаме пари!

Това е единствения случай, в който те признават, че има разлика между материално и виртуално.

Ние възразяваме, че на бирата не и личи, че някой е пил от нея – бутилката е в същия вид, в който сме я взели от магазина и нямаме влошаване на качеството.

Никой не ни влиза в положението, че на всеки 2-3 години трябва да си купуваме нов хладилник, нова кола и да си строим нова улица за да пренасяме покупките, защото на стария хладилник вратичката започва да му се отваря все по-бавно, на колата и омалява багажника, улицата е тясна за новите модели, а в магазина кашоните стават все по-големи! И за всичко това трябва непрекъснато да наливаме пари.

Пак удивителна „прилика“ между виртуално и материално.

По телевизията обясняват, че е забранено да си държиш личния хладилник на улицата. Ако все пак държиш личния си хладилник на улицата, трябва да е защитен с PIN код. Ако издадеш пин кода си, или той е твърде лесен за разгадаване, носиш наказателна отговорност. В хладилника могат да се държат само неща за лична употреба. Ако дадеш пина на друг човек или дадеш храна или напитка от твоя хладилник на чужд човек, подлежиш на преследване от закона, дори ако в магазина не се продава това, което този човек търси.

Във виртуалния свят е абсолютно забранена благотворителността. Още една „прилика“ с материалния свят.

Продължаваме с хладилниците – арестуван е собственик на обществен хладилник, защото някои от ползващите го не са показали на полицията касова бележка за нещата, които си държат вътре. Другите клиенти няма да си получат нещата никога или може би все пак, чак когато разследването свърши, ама не е сигурно.

По телевизията обясняват, че проблемът ще се реши, когато собственикът на хладилника лично провери абсолютно всяко една от милиардите стоки, които се държат в хладилника, че имат касови бележки и достъпът на други потребители към материалите е строго забранен.

Най-забраненото нещо във виртуалния свят е да правиш списък от стоки, които могат да се намерят по личните хладилници на хората. Полицията търси такива списъци, дори по покривите.

Какво правим, ако снабдяването в магазина е много лошо и на много високи цени, затова хората губят много време да гледат от този списък и сами да си носят от цял свят по улиците малки парченца от интересни стоки от чуждите хладилници, които да си сглобяват у дома.

Полицейският шеф е на мнение, че всеки трябва да си обръща джобовете, щом бъде срещнат на улицата от милиционер.

„Ами ако носи в джоба нещо без касова бележка?!“

Също така е на мнение, че компанията, която строи пътища, трябва да отваря багажника на всеки, който минава по улицата.

Производителят на хладилници вече го накараха да плаща част от цената на всеки продаден хладилник на собствениците на магазини, но те още не са доволни.

Не знам след горното изброяване дали все още някой смята, че виртуалното е същото като материалното и дали може толкова лесно да се прехвърлят понятия и да се правят аналогии?

„Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка, и ги разменим, и двамата ще имаме по една ябълка. Ако ти имаш една идея и аз имам една идея и ги разменим – и двамата ще имаме по две идеи“ – Джордж Бърнард Шоу.

Материалният свят е светът на закона за запазване на масата и енергията (нулевата сума), а виртуалният свят е светът на закона на Мур и ненулевата сума...

21 коментара:

Стойчо каза...

Добро е :)

Анонимен каза...

Браво, Коце!

/Анита съм - нещо е спряло да ме пуска с име, ако не му задам задължително url-адрес/

dryadiveline каза...

'Във виртуалния свят е абсолютно забранена благотворителността.' - това най-много ми хареса, защото.. споделянето (може би) ще спаси този свят!

V i P каза...

правилно казано и написано. дразни ме когато неинформирани хора (водещите в случая) се опитват да защитават някакви каузи които неразбират, обаче долавят “конформното мнение„ на силните, или власт имащите.
И също така изказването че като бил теглил много и те го предупреждавали и после му спирали интернета, той незнае човека точно какво обаче дава примери. - на това му се вика unlimited broadband internet (subject to fair use policy), което пък значи че вместо доставчика да осигури свестна инфраструктура позволяваща голям трафик - следи какъв обем данни си свалил, като минеш примерно 1ГБ/месец, хоп нета едвам лази и край на сваляне на филми. С един куршум два заека.
...
уфф. ядосаха ме сутринта.

Emil A. Georgiev каза...

Според мен Найо Тицин, комуто определено е трудно да поддържа гладка реч, имаше предвид HADOPI законодателството във Франция.
Излежда „може много добре да си представи“ такова и по нашите географски ширини.

Longanlon каза...

днес се опитвам да си намеря сериала Young Americans на легално дивиди и... дърво

за мен моделът не работи

Анонимен каза...

Комитата (както и други много гласовити, но не особено образовани противници на ACTA и на авторските права в Интернет) продължава да се прави, че не разбира за какво става въпрос, когато се говори, че някои неща и в реалния, и във виртуалния свят трябва да се третират по един и същи начин.

А то примери – реални, не насила измислени – има предостатъчно.

В реалния свят ти, когато ползваш дадено техническо средство, винаги подлежиш на по-засилен контрол, отколкото когато не ползваш това техническо средство.

Прост пример: ако ходиш пеш, има по-малко наложени от държавата ограничения пред теб. А ако се придвижваш с автомобил, „страдаш” от ПОВЕЧЕ ограничения – наложени от държавата. Ако си с автомобил, трябва да се съобразяваш с ПОВЕЧЕ пътни знаци (отколкото ако се движиш пеш, без автомобил), с повече ограничения на скоростта, с по-тежки ограничения колко алкохол може да си консумирал, длъжен си да си носиш шофьорската книжка и застраховката, и винетката дори, длъжен си да си сложиш предпазен колан, длъжен си да имаш отпред и отзад табела с регистрационния ти номер, и т.н. – ясно е, че при всички положения, щом ползваш определено техническо средство, ти подлежиш на по-сериозен контрол от страна на държавата.

Друг пример: пощенските услуги (snailmail).
И при пощенските услуги, както и при електронните комуникации, е задължително да се гарантира „тайната на кореспонденцията”.
Само че при пощенските услуги има известна разлика между различните по размер пратки: за съвсем малките пратки, които са действително „кореспонденция” (от типа на писмо в плик, до 10 грама, примерно) режимът на контрол е един – а за по-големите и за особено големите пратки (колети) режимът е малко по-друг. И никой не смята този по-утежнен режим за големите пратки като някакво „нарушаване на тайната на кореспонденцията” или на някакви други "права".

В „Закона за пощенските услуги”, в чл. 90 и чл.91 са изброени редица неща, които НЕ могат да бъдат част от съдържанието на пощенска практа – забранени са.
И според чл. 60 от същия закон, държавата е вменила на пощенските оператори задължението да „предприемат мерки за защита на пощенския трафик, както и за недопускане в пощенските пратки на забранени за поставяне предмети и вещества по смисъла на чл. 90 и 91, като доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите технически устройства и софтуер”.

Това са приликите – реалните – между физическия и „виртуалния” свят.

ian каза...

За мен този материал е разочароващо недобър. Накратко - според мен е силно подвеждащ и твърде неточен в много от твърденията/сравненията, най-общо казано.

От една страна - ако гледаш заглавието, всичко е наред всъщност. Материалът докарва от 10 кладенеца вода, за да отговори с "не" на въпроса в заглавието. ОК, че отговорът на въпроса е ясен на всички всъщност... и май не се срещат хора, които да го оспорват. Но пък авторът сигурно е намерил за нужно да го покаже по-подробно и твърдо. За съжаление, обаче, изглежда, че не това е целта му.

От друга страна, доказателството, че тоя отговор е "не", се изтъква като контрапункт на твърдение, в което се използва някаква аналогия... и оборвайки това, че "БИЛО СЪЩОТО", авторът изглежда иска да изрази виждане, че твърдението с аналогията не е вярно. ОК, ама това не върши работа. Само защото това не било като онова, не означава, че твърдението не е вярно, както съм сигурен и че авторът разбира и знае (което е най-неприятното). Още повече, че "било същото" не е отнесено спрямо "материалното" и "виртуалното"... разбира се, че не е... и всичкото усилие да се обори това е меко казано странно, при положение, че не то е важното.

Отделно - в целия текст е пълно с твърдения, които са или откровено неправилни, или силно преувеличени. Очевидно са вкарани с цел ефектът да е максимален, преглъщайки компромиса със собственото разбиране за некоректност. За съжаление - до това води много често силната вяра в дадено крайно виждане или цел и личното желание да се направи всичко възможно, за да бъде то популяризирано и целта постигната. Моето мнение е за "всичко възможно" е по-различно.

Комитата каза...

ами добре

Баба Радула каза...

До ian:

Аз пък разбрах текста иначе:

- Защитниците на АКТА привеждат най-редовно примера със супермаркета;

- На автора на статията това не му харесва и с текста си доказва, че горният пример не е правилно да се използва за тяхната теза;

В текста няма причинно-следствена връзка между това, че примерът на защитниците на АКТА не е приложим, и това, че тезата им не е вярна.

Лично по мое мнение, примерът не е приложим И тезата не е вярна.

Този пример със супермаркета стана нарицателно, а дори не помага на защитниците на АКТА, защото не е добър пример. Ако това им е аргументацията, значи определено не схващат как стоят нещата във виртуалния свят.

Стойчо каза...

Лонгим пък аз се изтрепах да търся някаква легална компилация на български рок, за да го подаря на едни колеги – не дърво, ами греда

Стойчо каза...

А аз обичам да си купувам музиката, както и Комитата много добре знае

Анонимен каза...

Стойчо - пък и Лонги преди него - са като малки деца... Те явно си мислят нещата така: "Щом аз искам нещо - значи някой е длъжен да ми го осигури! И ако не ми го осигури, ще тропам с крак пък! Тъй шъй, как инак!"

Стойчо каза...

Много обичам анонимни дрисльовци да ми дават акъл. Още повече, че не ми се налага да плащам за него.

Нещо за търсене и предлагане да сте чували? Има търсене, в моя случай - платежоспобно, но няма предлагане. Анонимний, много интересен бизнес това бе, бетер соц-а

Glacierise (a.k.a. Hristo Velev) каза...

Истинският аргумент не е, че е същото, а че справедливостта изисква правата да се спазват във виртуалното, както в реалното пространство.

Маркуча каза...

Предлагането на всякаква немасова музика е плачевно. Който намери законно издадено CD на Acid Mothers Temple, ще го черпя бира по избор. Само да дойдат и тук амазонци, ех...

Анонимен каза...

Помните ли турската комедия Г.О.Р.А.? Ами тя беше в интернет години преди някой да я внесе легално. И какво сега - ако някой правоносител реши, че няма да продава в България определени продукти, ние трябва да си свием сърмите и да се съгласим, а не да си търсим продукта някъде другаде по света. Общо взето при достатъчно широко тълкуване на АКТА ставам нарушител ако си купя автомобил предназначен за САЩ и си го докарам за експлоатация тук.

Стойчо каза...

Маркуча, не само Acid Mothers Temple – покажи ми диск на Ерол Гарнер, че даже и на Оскар Петерсон (Питерсън) в България и ще черпя!

Стойчо каза...

Айде, да не е диск – какъвто и да е легален носител ми покажи

Иван Рангелов каза...

Ей, значи, аман - тези Стойчовци и Маркучета ги бива само да се оплакват, да се оплакват, и пак да се оплакват - и то баш за туй, за което няма нужда да се мрънка толкова.
Специално за Acid Mothers Temple можете да отидете на онуй добре известно место: archive-org - и ще намерите там сума ти неща от Acid Mothers Temple - заедно с уверението на Kawabata Makoto, че няма никакъв проблем да се тегли тази музика: "anyway our music is not only ours when we played already. anyone can own jointly our music. so AMT is People's AMT!"...

Маркуча каза...

@Иване, благодаря, не знаех, че ги има в archive.org. Изводът от това е, че AMT са пичове, но ако ги търсиш на CD/касета/плоча — пак същата греда/талпа/бичме.

@Стойчо, Стан Гец или Майлс Дейвис не щеш ли :) ? В интерес на истината започнаха да внасят туй-онуй, но не вярвам скоро да видиш Ерол Гарнер.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)