неделя, февруари 19, 2012

Зимата на бъдещето


Събуждам се и поглеждам часовника. Днес е 26-ти януари 2030-та година, 6.00 сутринта. Навън е черна тъмнина.

На огромния 3-D екран на бюрото ми се изрисува йероглиф и след пет секунди виждам и българското му значение — това ми е скрийнсейвърът по подразбиране. Уроците по китайски хич не ми вървят и си помагам с такива трикове.

Мързи ме да си нося листчета по джобовете.

Правя си оригинално италианско еспресо с аромат на лешник на кафемашината, произведена във Виетнам, и сядам на кухненската iмаса да прегледам новините, доставени и селектирани  по интелигентен алгоритъм от 35000 различни източника. Само задаваш на приложението предварително, колко новини на ден можеш да прочетеш – дали 10, дали 500, то гледа какво и колко дълго го четеш и така ти подбира следващите.

Вече е трудно да се ориентираш какво е медия и какво не – всичко живо пише iновини. Същото важи и за „традиционните“ и новите медии — всички наред са станали Интернет медии, ,„повече от iмедии“, „интерактивни медии“ „:-)медии“, а някои от тях имат във феншоповете и сувенирни издания на хартия.

Още не мога да свикна с новия iправопис, навсякъде съм си нацъкал да ми се показва старият.

Всичко, което ползвам, се опитва да ми се хареса. Сайтовете се опитват да ми нацелят вкуса и нуждите и едва ли има на света дори още един човек, с който виждаме да големите сайтове по един и същи начин.

Бизнесът с персонализирани iфилтри за съдържание  се разраства, но и се навъдиха много мошеници.

Ето, пак – осъдили са някакви нашенци в чужбина за „непозволено манипулиране на iфилтри за съдържание с цел непряко материално облагодетелстване и създаване на изкривена представа за действителността.“ Две години без достъп. Тия прекаляват със строгостта.

То и няма голяма нужда да се учат чужди езици, ако само четеш или гледаш iтелевизия.  Автоматичният превод вече е станал достатъчно добър дори за  слушане, макар и че звучи твърде правилно и интонацията му е еднообразна. Дори дикторите в предаването „Български език – защо не без i!?“ са ми по-интересни.

Макар че, без мандарин вече закъде си.

Телефоните превеждат и говор. На фирменото парти онзи ден, трябваше с новия колега да си говорим през телефоните.

Тая тъпа машинария кога ще се научи да превежда вицове!

Данъците продължават да са ми проблем като едно време, твърде много са и твърде сложни. Има и вратички — енергийната ефективност пести много пари, стига да успееш да се пребориш с iформулярите.

Имам пет главни разхода на месец — за ипотеката, NetAccss карта, за картата за мобилност (за градски транспорт и за паркиране отсам околовръстното), за застрахователно-осигурителната карта и за персонализация (на дрехи, техника и т.н.).

Останалото, ако не съм капризен — китайска храна, отопление, дрехи серийно производство, консумативи, минава между другото.

Млада кинозвезда си публикувал генотипа в iпрофила за свободно сваляне. Нямало вече да го праща по iмейла, а и предпочитал да знае, че свалят точно неговия генотип, а не с някакви „подобрения“. По  пиар сайтовете може да се открият генотипите на известни диджеи, iнтерактори и терористи.

Ето, и министърът на „Национална електронна сигурност“ Явор Колев обещава за година да приключи с генотипните пирати, да интегрира най-накрая генотипната база данни в ЕСГРАОН и да въведе новите безконтактни лични документи.

С генотипа можеш да си направиш аватар и да видиш как ще изглеждат бъдещите ти деца. Жените са луднали по това – тинейджърките по цял ден свалят ДНК на известни личности, за да ги комбинират със своята и цъкат next, next.

Чувам, че и гей-двойките са много доволни, дори в Тайланд на черно можело да си купиш от оплодена яйцеклетка до бебе с данни на клиента, стига да си платиш естествено и не лъжели много.

Отделно, генотипа с една парола и с малко биометрика го превръщаш в iподпис за всякакви цели.

Голям проблем е, че българското образование не е адекватно и не подготвя достатъчно кадри  – :-)индустрията търси оформители и интерактори, а няма. Който сам се научи, още в гимназията го прилапват – айде, мойто момче, ела да учиш при нас, всичко е осигурено.

Всичко живо се занимава с изкуство, но най-добрите артисти вече отдавна са по емирствата или в Шанхай. Не достигат и учителите по мандарин.

Пак световни новини за интелектуалци, художници, музиканти, артисти и програмисти, родени в България, но израсли или завършили в други държави. Май общото при всички е, че (почти) не са учили в български училища. Голяма част от тях не владеят български добре, но продължават да ги въвеждат в електронния пантеон „Национална городст“. Както и онзи муньо, за когото ще се омъжва внучката на испанския крал.

От първи януари, всички магазини за хранителни стоки са задължени да имат щанд със здравословни храни, произведени от екологично чисти синтетични съставки, за производството на които не са пострадали живи същества.

Свинското и сланината са забранени за лица под 18г. и могат да бъдат консумирани само в заведения със специални холограмни стикери на вратите, където може да се пие алкохол до 100гр. твърд алкохол или до 1л. бира на вечер, но не по-късно от 11ч. вечерта.

На 20% от повърхността на масите има отпечатан текст за вредата от алкохола и страшни снимки на болести, предизвикани от злоупотреба с алкохол. Много обичам да ходя там, ама заради акциза не мога много често да си го позволя.

Магистралата към Гърция вече се задъхва и в района на Кресна колоната едва пъпли заради солунските тирове, заледяването и непочистения сняг. Европейската свръхскоростна железница е стигнала до Ниш и министърът на транспорта обещава за 10 г. да я свърже с ТРАНСАЗИЯ в Одрин.

Догодина очакваме да пуснат цялата магистрала „Хемус“ и АЕЦ „Белене“. АЕЦ-ът може и да не тръгне, някакви японци преговарят да го правят европейски музей на ядрената енергетика, Искат да го купят още преди да сме го заредили с ядрено гориво, за да се избегне радиоактивното замърсяване.

Учените обясняват, че жените са станали по-освободени и по-обременени от всякога. Мъжете са станали по-женствени, а жените – още по-мъжествени.

Госпожа Президентката вчера е подписала указа за обявяване на дюнера за национално ястие.

Трябва да тръгвам, имам среща в SB iМултикафе на „Гурко“, където е запазена традиционната обстановка от началото на века и пускат ретро мелодии за пенсионери като мен – Red Hot Chilli Peppers, The Beatles и System of a Down.

Знам и че момичетата ще ми намерят като на редовен клиент повече от разрешените две пакетчета бяла захар по 0.5 г.




Другите два материала, които съм приготвил са:
Плюс това“ от професионалния блог (май ще го закривам)

23 коментара:

Chris Georgiev каза...

Добър текст, ама мисля, че ще е действителност до 10 години макс... ;-)

Стойчо каза...

за щастие няма да е така :)

mdam каза...

Май си доволен от бъдещето(като изключим тоя гаден китайски).

Светла каза...

Поздравления за текста!
Моите уважения!

Стойчо каза...

Споко бе, няма да има китайски :) Това с езиците не зависи от това, кой произвежда телевизорите, а съдържанието им :)

Стойчо каза...

Само не си уточнил храната с био-клечки (дървени) ли ще се яде или с пластмасови (рециклирани) ;) Не знам този проблем как ще го решат ;)

Комитата каза...

Признавам,че посгъстих боите, особено за китайския. Но то и без друго е майтап/пародия, така че защо не.

Комитата каза...

вероятно ще са керамични клечките стойче ;-)

Георги Неделчев каза...

Супер е

Съзерцател каза...

А така... ще укриваме данъци с "енергийна ефективност", а? :) Браво, добър пример даваш на младото поколение...

А защо ще закриваш другия блог?

Комитата каза...

Няма укриване, има облекчения. Ама опитай да се пребориш с формулярите ;-)

Зелен Бетон каза...

Имаме почти съвпадение на визиите :)

Точно затова напоследък съм почнал да се замислям за емиграция. Все пак е естествено човек да иска да прекара последния период от живота си далеч от мании, психози и глупости.

Алтернативите ми засега са или перуанските Анди, или подножието на Килиманджаро. Където нямаш климатик, обаче си похапваш месце от животинки и си пийваш алкохол собствено производство. Може и Монголия. Бях се замислил и за амазонската джунгла, ама много вредни гадини има там, немам нерви да се занимавам.

Важното е да няма навалица, да има едри звезди и хората да са същите, каквито са били преди много време.

Съгласен съм аз да изглеждам като нервен, психотичен маниак, само заради невероятния лукс да живея сред хора, по-нормални от мене.

:)

Стойчо каза...

Зелен Бетон, на бас, че ще се върнеш? :)

Анонимен каза...

Зеленият бетон, да си прочете пак ника и да се поправи в мечтите си :))

А който не е живял дълго време "под едрите звезди", и едрите комари, и при липса на чиста питейна вода и приемлива храна, на приемливо отопление (в Монголия пък особено, и то 6-7 месеца в годината)... му е много лесно да си гради утопични идилични визии. И за бъдещо похапване на истинско животинско месце (ама докато стигнеш до месцето, то си е цяла епопея по отглеждането и/или хващането; пък и може да не стигнеш, щото и други живинки (и животинки, с остри зъбки) го искат същото). А алкохолът собствено производство - и той иска добра и продължителна (поне 6-7 месеца, че и повече) подготовка, и има голяма вероятност да не успееш да си произведеш нужните продукти за мечтания чист суб-продукт (наводнение, скакалци, мишки, пернати и опашати чакат и те да се облажат от онова, дето го подготвяш да стане после етилово).
А пък хеле хората, дето да са същите като преди много време - ех, градски романтични мечтиии...
Те тези същите те утепват за една крива усмивка или неправилен жест или поглед към благоверните им, щото в съответната "истинска човешка" култура си сгазил много лук с гримаса, жест или поглед...
Ама така е с чедата на градския бетон - все към зелено ги тегли, щото зеленото им се чини като на филм - ПОД-ГОТВЕНО.

Накратко - поживей една година при "истинските хора" с истинските звезди, месо и пиене, и както казва Стойчо, ще се върнеш бързо-бързо. И хич няма да ти се иска да си спомняш за "истинския" живот в джунглата.

А на бас!!!

Даниел

Стойчо каза...

Това, дето написа Даниел – една на ръка :)

По-голямото разочарование ще бъде устабявяването на факта, че ХОРАТА СА ЕДНИ И СЪЩИ :) независимо от времето и степента на цивилизованост.
Затова обичам човечетсвото – можеш да разчиташ на стабилност и предвидимост при него :)

Стойчо каза...

Даниеле, пътеписи пишеш ли? Я се пробвай, че Монголия ми е много слабо представена. Какво ще кажеш?

Зелен Бетон каза...

Ей, не ми вярвате, бе! Кви хора, значи... :)

Нищо, ще пратя аз снимка как съм застанал ухилен редом с една лама (не ЕДИН лама, а ЕДНА лама – основната разлика между Андите и Тибет е в рода на думата „лама“, иначе е горе-долу същото ;))

Стойчо каза...

Бетоне, въпросът за пътеписите се отнася и за теб :)

видеолост каза...

Да определено китайският ще един от най използваните езици

Стойчо каза...

Видеолост, то и сега е така ;) Но ние, както и сега, няма да сме тези, които ще ни се налага да го ползваме

Unknown каза...

Адмирации, Комита!

Benedetto каза...

Много добра статия.

Преди няколко дни чета приказка за лека на нощ на децата.
"Карамба" - каза стария пират /чета аз/
-Тате, не се казва карамба, казва се iкарамба.

Шах с пешката.

таня каза...

Някой беше казал, че добрите писатели са актуални и след 10 и след 100 години. А добрите анти-утописти уж пишат за бъдещето, но всъщност си говорят баш за днешния ден. Комита, изследвал ли си си генотипа - да не се окаже, че си от тези писатели?!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)