четвъртък, февруари 16, 2012

Дискусията за ACTA е закъсняла и до известна степен безполезна

Вчера бях на кръгла маса в УНСС  по въпросите на ACTA, организирана от катедра „Интелектуална собственост“.
Много хора се изказаха, аз също. 

Чуха се и много интересни правни анализи от преподаватели в университета, които смятам да си анализирам и да цитирам по-нататък. 

Този път ще ви спестя пълния репортаж и пълния аудио запис.

Вместо това, искам да ви обърна внимание на изказването на Георги Саракинов – сигурно най-авторитетният юрист по Интелектуална собственост в България в момента. 

Агенция Фокус му отпусна едно параграфче, а аз мисля, че е нужно да го прочетем цялото.

Ето и аудио запис (може да сверите, дали не съм изпуснал нещо)


Човекът отсреща, до колоната.



Благодаря. Аз не обещавам да бъда кратък. Преди всичко, не представлявам нито държавата, нито правоносителите, нито правозащитниците, по терминологията на г-н М. и, както ще видите, съвсем не съм така, някакво „за“ или „против“ АКТА.

То и така не може да се каже. Но и преди всичко, много искам да поздравя и публично организаторите, катедрата по „Интелектуална собственост“, която организира тази дискусия. За съжаление късно, но това в никой случай не е вина на катедрата.

Тя реагира много бързо, почти колкото улицата, а известно е, че улицата реагира светкавично винаги. Само че, вече е късно, целият спор се решава на улицата. Вече от няколко дена. А добре известно е, че когато улицата решава, никой не слуша академичните среди. Не по тяхна вина стават и грешки. Но, така е, така е било, впрочем, в хилядолетната история на човечеството, не е от вчера това.

За съжаление, в България сега така се решава. Всичкото това се дискутира на улицата, улицата решава, а там, хора ловко използват тези настроения, които се създадоха и, за голямо съжаление, може да се каже, че каузата на авторското право и на интелектуалната собственост въобще, тези дни претърпя тежък удар, говорим за България, а мисля че и извън България.

Но, за България претърпя много тежък удар, чиито последици ще се усещат в бъдеще, съвсем независимо как ще се реши въпросът с ACTA.

Вече АКТА е повод, не е „за“ или „против“ АКТА. Тук започва да става „за“ или „против“ правата на интелектуалната собственост. Това, [което каза] госпожа Килева, нейното изказване беше много добро, но просто така, утре като се срещне с ползватели, предполагам че още утре, ще усети рязко нараснало негативно отношение. Ще ѝ кажат – „Какво искаш ти тука, някакви възнаграждения за тези разбойници?“. Не само ползвателите, това важи и за съдебната система, споровете и до съдии ще стигнат. И те гледат телевизия и слушат радио. Какво виждат всяка вечер на екрана?

Оная вечер, по радиото беше, чух репортаж в неделя. Някакъв женски глас, сигурно на момиче. Каза – „Какво тук ни натрапват, заради някакви глупави права“. „Глупавите“ права са точно авторските и патентните. Ето какво казва тя, „глупави права“. Не само тя мисли така. И сега, утре и вдругиден, ще трябва да [до]казваме – колко са добри тия права, полезни. Но това, най–малко, катедрата има вина за това нещо. Вината е на някого извън  [катедрата], извън България даже.

Но наистина, спорът, така погледнато - академично, много хубаво говориха и трите колежки отляво, те анализираха ACTA, много хладнокръвно, и е така.

Пак ще кажа – само че на улицата не се разисква така. Само да си представим – и трите на един площад, в тълпата, как ще изглеждат те, и как ще ги посрещнат.

Нищо лошо не искам за тях да кажа, но такива са условията.

Тук нещата обаче са много по-дълбоки. Нека говорим за авторското право, там се фокусират повече неща.

Авторско право в древния Рим не е имало, макар че римските юристи са били много добри. То възниква много по-късно, едва след като Йохан Гутенберг изнамира печатната преса. Тоест, от тогава, от когато могат да се получат екземпляри от едно произведение и тези екземпляри да се продават.

И, като се продават, от това може да се печели. Печелят не авторите – нито тогава, нито сега.

Печелят тези, които ... се наричат „посредници“. Те са тези, които налагат създаването на първия закон за авторското право в Англия и втория във Франция и всички останали.

Няма как, вкарват и авторите вътре, че без тях не може. Нали. Е, госпожа Цакова, казва, не тук, а в една статия – дойде време тия посредници, да се отървем от тях, ама като се отървем от тях, авторите сами са наникъде.

Добре познавам тая категория хора. Те могат някакъв закон да напишат, но да го прокарат – никъде няма да могат. Ако не са посредниците,  нямаше да има никъде законодателство за авторското право. Това си важи и за в бъдеще.

Добре. Тръгнало вече авторското право един път, основите му са тези, които са във втората половина на 19-ти век, бернската конвенция ги фиксира някак. Тогава има книги, има театър, и това е. След това, последват звукозаписите в различни форми, идва кино, после телевизия и така нататък, но авторското право успява да се нагоди към тях. Успешно да се адаптира. И, така върви, до края на 20 век, когато ситуацията рязко се променя.

Вече няма какво да говоря, разбирате какво искам да кажа. До тогава, винаги има един, който може да контролира, или, за да стигне произведението до зрител, слушател, читател, то може да се преброи – кой гледа, слуша, чете, колко пъти как, що, тоест, има начин на контрол.

След появата на Интернет, да го кажем най-общо, тази възможност за контрол се губи. Вече, каквото и да се прави, може и гражданина, като си седи в къщи, да си гледа филми, да слуша музика, без някой да може да сложи контрол върху това.

Ето това нещо настъпва, разбира се, всички го виждат. Как да реагират компетентните органи на това?

Реакцията на ЕС е най-точно изразена – рецитал 5 от директивата „Авторското право в Информационното общество“, където се казва приблизително така. „Да, техническия прогрес променя нещата, но принципите на авторското право трябва да останат и трябва да бъдат адаптирани към новите условия. Това прави директивата и, от там нататъка, законите в Европа съответно се променят.

В САЩ издават DMCA по същото време, който прави същото. Само че, оказа се, че това е погрешно. Не може да се адаптира вече. Условията са принципно различни. Това не е, да преминеш от грамофонни плочи към обикновен запис, където контролът пак... към DVD или други носители. Тук принципно се променят нещата.

Тоест, авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия, и, не могат. Не в България, а на глобално ниво. И не, защото толкова глупави хора се мъчат да го направят, а на експертите така задават задачата -
„Правете каквото ще правите, ама в ей тези и в тези рамки.“

Не може в тези рамки да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Това как – аз сега не мога да кажа и въобще не мога. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са сложни неща. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа.

Използвам тук нещо, което бивишият министър на културата Явор Милушев каза, не знам негова мисъл ли е или не. Не искам да си я приписвам –

Той много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. Ето, с няколко думи е казано всичко.

Който не е разбрал, че идва ново време, дето се казва, нали Горбачов както го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението.

Сега, никакъв упрек към организаторите не искам да отправям, но трябва да сме наясно, къде се намираме. Разбира се, че не е България тази, която ще каже какво ще бъде. Ами сега, какво правят – ACTA – една група държави се събрала и установила някакви правила, за добро или лошо и иска да ги наложи на другата група, извън нея, която стои. Тук са 37, извън са още 130.

Ама поне досега, когато се правеха международни споразумения, всички бяха канени, всички участват, или поне са поканени, дори и Мадагаскар, дори и Коморските острови. Там, какво ще кажат те, но участват, тука – БРИК, огромни държави, те въобще не са участвали в правенето. Значи, едни правят споразумение, при това вътре слагат... В него доминират норми, които те ги имат дори и преди това, на тях не им е нужно това споразумение, а искат да го наложат на другите, без въобще да ги викат. Тези похвати в българския парламент ги прилагат, променят закони без никой да разбере това, ама в световен мащаб не минава тая работа.

Това се сещам сега, като говоря за промените. Министърът на търговията на САЩ беше отговорил преди 5 г – „Ние ще наложим авторското право, такова, каквото е, със всички средства, с които разполагаме.“, значи статуквото. И вицепрезидентът Джо Байдън повтори горе-долу същото. Засега, ето – водещата държава още е на това становище.

Дори в предизборните си речи Обама  избягва да вземе отношение, но леко клони към статуквото. Ама и при Ромни е същото. Значи, още не е узряла тази мисъл, която преди малко казах, че трябва да се промени принципно всичко.

С това завършвам, като още един път искам да кажа, че много добре беше организирана дискусията. За това, че е закъсняла и до голяма степен безполезна, в никакъв случай не са виновни организаторите.

––––––––––––––––––––––––––
Биография:

Г-н Георги Саракинов е доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост. Той е дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992-1995), експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”.

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси.



PS. Надух се като балон, когато видях че аргументацията му е подобна на моята в Парламента.

11 коментара:

Стойчо каза...

С основание се надуваш този път :)

Пешо каза...

Хубаво са се събрали да обсъдят положението, но както вече споменаха - късно. Това трябваше да се случи доста по-рано, не знам кой е виновен, но със сигурност има такъв или даже такива. Всеки си търси своето, но аз не смятам, че трябва да се наказва човек, който ползва нещо в Интернет. По-скоро трябва да се наказва престъплението - кражбата, а не обикновенният гражданин, който е изтеглил споделен файл.

Стойчо каза...

Не, просто стопанските дейности, както и правото трябва да се съобразят с новата планета. Това е.

sepuko каза...

Прощавай, но изказването на тоя човек е празно. Нищо не е казал. Черпили са го газирано и минерална вода, имал е аудитория, продухал си е ларинкса. Никаква теза не е защитил. Прилича на старец, който в сетните си дни бълва целия си опит и спомени, безразборно и неструктурирано.

Спас Колев каза...

@sepuko: Казал е достатъчно - че това, на което е посветил цялата си професионална кариера, е приключило и на негово място ще се появява нещо ново. Колко хора биха признали това - даже само пред себе си?

Несистематичността на изказването е съвсем друг въпрос - не всеки професор наистина става за преподавател. :D

Анонимен каза...

Относно заглавието - СПОКО, някои все още рушат Картаген.

Зелен Бетон каза...

Човекът само предупреждава. И е напълно прав. Проблемът е много по-глобален, той няма как да го обхване дори да иска – а и откровено си казва, че не може да даде решение.

Въпросът е там, че в съвременната стоково-парична система ролята на посредника/търговеца е непропорционално висока в сравнение с този, който създава стойност. Изкупвачът на домати в сравнение с производителя; праводържателят в сравнение с автора; банкерът в сравнение с вложителя: всички те постепенно, с течение на времето, са започнали да печелят много повече, отколкото е разумното възнаграждение за услугите, които предлагат и ролята, която играят във веригата от производство до потребление.

Днес фактически посредникът управлява процеса – макар че е междинно/спомагателно звено, което само по себе си създава малък процент от реалната потребителна стойност. (Що ли се сещам за ДПС допреди 2009-та...)

Нещо повече: посредникът е създал цяла своя собствена система, и нейната издръжка е съществен аргумент за високия процент, който прибира. Нямам предвид тайфата от камиончета и женици-продавачки, чрез които бай ти Пешо Тумбака вози ябълките от Пловдивско и ги продава на софийските пазари, а (примерно) цялата световна борсова система с нейните фючърси, деривати и прочее начини за осребряване на очакванията (демек – надеждите и страховете) на хората. Рейтинговите агенции, валутните курсове, ценните книжа и т.н. и т.н. – цялата тази система е направена ужким за по-ефективно управление на създаването и потреблението, а всъщност е е превърнала до голяма степен в една самовъзпроизвеждаща се надстройка, чиято връзка с реалната стойност, циркулираща между началото и края на веригата (създателя и потребителя) е толкова абстрактна, че за да я проумееш се иска поне едно висше образование по финанси или търговия. Особено откак парите скъсаха пъпната си връв със златния еталон (отказът от системата Бретън-Уудс в началото на 70-те).

И най-важното: ценностната система на обществото (говоря в глобален мащаб) вече се е изкривила дотам, че да печелиш 200 или 300% само защото имаш телефоните на производител и потребител, които нямат пряк контакт, се смята за съвсем нормално. Както и това, че един и същи (ама съвсем един и същи) болт в магазина може да струва 10 цента, а за военни цели върви по 1 евро. И че „Булгаргаз“ не тръгна да се договаря пряко с „Газпром“ още отначало, а помежду непременно трябваше да има още 2-3 маймуни (айде да видим дали от 2013-та маймуните наистина ще изчезнат, както ужким се разбраха). И т.н.

И какво става: в момента, в който посредникът (това е действителният полюс на еднополюсния свят, САЩ е по-скоро географско понятие) потрива ръчички, готов за неоспоримо глобално господство от всякакъв вид, се появява интернет. Където цялата тази кукувича прежда може да се заобиколи с десетина кликвания. Вярно, не във всички сфери; обаче важи за най-съществената сфера, която ще определя всичко важно в света оттук нататък: интелектуалния продукт.

Е, как няма да възникне конфликт? То беше неизбежно. При това той даже още не се е развихрил.

Решението на конфликта не е в това дали ще се приеме или отвхърли АКТА. Не е дори и в това дали ще се тръгне към цялостна ревизия на концепцията за авторско право и свързаните с него финансови и административни механизми (което, апропо, е една от първите належащи стъпки). Става дума за изправяне на една деформирана ценностна система. В глобален мащаб.

Прав е Саракинов, че само го загатва, а не го формулира директно: той просто дава нишан – дай боже да се замисли някой. Aко ги беше изприказвал тия неща, всички щяха да кажат – старчето-експерт съвсем е изкукало. И щяха да почнат да го избягват като прокажен. Пък аз имам предимството да не съм нищо повече от един ник в Мрежата, така че мога да си го позволя ;) Мотивът ми обаче е същият: полека-лека да се замисляме отсега, за да не се окажем изненадани. Защото, както е тръгнало, нещата могат да започнат да се развиват доста бързо.

P.S. Комита, последните ти репортажи са много полезно нещо. Хвала! (и в сръбския, и в българския смисъл ;)

mdam каза...

Има толкова много опити за регулация на съвременния живот ... Не може ли поне мрежата да остане напълно свободна? Разбирам, че все повече "влизаме" в мрежрата и това което преди е подлежало на регулация, там вече не подлежи. Но доказало се е "до момента", че тази липса на регулация, тази свобода, води до бурен прогрес. Понеже новите достижения, законно или не, по старите закони, но по-скоро да, относно гугъл примерно, стават масово достъпни. Не може днес един мой познат да ми твърди, че Майкрософт, заклетият монополист, в последните 2 години, значително си е подобрил продуктите, поради конкуренцията на гугъл(примерно) и в това да няма истина.(ако не е бил той, епъл ли е бил, или openoffice?).
Конкуренцията води до прогрес, авторското и патентното право го спъват в по-често срещаните случаи. Винаги има изключения, но това не са базови и неотменни свободи, т.е. към тях можем да подходим практично и да ги "настроим" така както има най-голяма полза за обществото: повече конкуренция - по-добри продукти, на по-ниска цена.

игри каза...

ужасно нещо е това АСТА, дано не бъде прието

Стойчо каза...

Споко, няма да бъед прието

Стефан каза...

Много полезна публикация. Благодаря!

Дано повече хора я прочетат.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)