Вчера гостувах на две телевизии, за да си говорим за двата проектозакона, отнасящи се до регулирането на Интернет в САЩ – SOPA и PIPA.
Гостуването в „Отпечатъци“ е тук, от 13:35 нататък.
Участие в Bulgaria On Air
моето участие е от 15:30 нататък
моето участие е от 15:30 нататък
Двата проектозакона са резултат от лобиране на могъщите бизнес-интереси на големите компании от развлекателната индустрия.
Важно е да се каже, че не всички компании в развлекателната индустрия са на тяхното мнение.
След въвеждащи красиви думи за творчеството и свободата, в SOPA и PIPA се атакува „неправомерното копиране“ и „неправомерното разпространение“, така, както те се разбират от праводържателите – т.е. изключително широко и с неясни дефиниции.
Мотивират с необходимостта да се спасят работни места и бизнес в САЩ.
Проблемът им е, че, с развитието на технологиите, копирането и разпространението на цифрово съдържание не може да бъде спряно или контролирано. Не може до всеки компютър, телефон или таблет да се сложи полицай.
И съответно, трябва да се избере кое е по-важно – архаичните бизнес модели на развлекателната индустрия (и то, не на цялата) или запазването на Интернет като единна свободна световна мрежа за обмен на информация.
SOPA+PIPA смятат, че свободният Интернет е по-маловажен от техните интереси.
Предлагат да изгорим одеалото, за да се отървем от бълхите.
Ако бъдат приети, мерките ще прехвърлят проблема от болната глава върху здравата, защото предлаганите наказания са:
– индиректни – не се атакуват „нарушителите“, а техните „съучастници“ – интернет компаниите, които предоставят рекламни, разплащателни, хостинг и домейн услуги, както и социалните мрежи и търсачките, които помагат да бъде открито такова съдържание.
– предварителни – първо се стреля, а после се пита кой е виновен. Потъпква се презумпцията за невинност. Очевидно, споделянето на съдържание е дейност с висока обществена опасност, еднаква с тази на тероризма.
– групови, а не индивидуални. Заради един потребител на социална мрежа, публикуващ такова съдържание, цялата социална мрежа може да бъде спряна.
Подобна беше идеята в България (не знам дали се реализира), съседите от входа да бъдат солидарно отговорни пред „Топлофикация“, ако някой краде парно.
Или, гениалната идея на Цецо – да се забрани носенето на бензин в туби, за да спрат палежите на коли.
Нагледно се вижда как засилването на репресивните мерки в една нереформирана система не може да реши фундаменталните ѝ проблеми, а води само до влошаване на ситуацията.
Не са ли далече от нас тия драми?
Не са. В САЩ се намират основните елементи на интернет инфраструктурата, DNS сървъри, търсачки, социални мрежи, мрежи за реклама и разплащане.
Ако със съдебна заповед на американски съдия попаднете в черния списък на „нарушителите“, може да се оневините само след съдебен процес в САЩ. Може да си сметнете наум разходите и ефекта върху бизнеса ви.
Фирмите ще предпочетат да се презастраховат, защото евентуалните щети от грешка биха били трудно възстановими, което пък ще доведе до повсеместна цензура и слухтене, някой случайно да не вземе да дръпне някой филм.
Горкият Уорлик!
Оптимистично е,
че се случи нещо невиждано досега – големите в Интернет бизнеса, като Гугъл и Уикипедия, се опълчиха на готвените промени.
Досега, те предпочитаха да се приспособяват и да се договарят с агресивните праводържатели, но вече са стигнали до извода, че границата на възможните компромиси е премината.
А и от тяхната дейност май зависят повече бизнес и повече работни места, отколкото тези, които се опитват да спасят проектозаконите.
Стана време титаните да премерят сили.
6 коментара:
Защо като се говори за американските SOPA и PIPA, нищо не се казва за промъкващия се в европа ACTA?
Защото пишат, а ти не четеш
SOPA, умри, умри :)
Много добър и стегнат коментар, напълно съм съгласен със споделеното.Супер участие по телевизията, радвам се като има повече такива интересни събеседници отколкото да гледам по цял ден турски сериали и глупостите на Цв. Цв и ББ.
Идеята за солидарна отговорност е тотално неприемлива и е резултат от невъзможноста в една такава среда да се установи индивидуалната вина. Което само по себе си е несъстоятелно. За Уикипедия беше ясно - на тях основната им дейност е такава, но съм приятно впечатлен и от Гугъл. Интересно ми е докога ще отстояват тая позиция и дали ще се пречупят.
Всъщност на мен тези два законови проекта ми се струват като начин за преразпределяне на финансови ресурси.И тук проблемът с големите,не е вненената им задълженост за контрол върху съдържанието,а по скоро тяхната атрактивност носеща им огромни приходи.Ако няколкото корпорации държащи 90% от интернет като съдържание станат по-малко атрактивни,то и рекламите ще бъдат в пъти по-малко и съответно се разчита ,че те ще отидат в развлекателната индустрия,която отчаяно иска да се спаси от финансов колапс(или бъдещ такъв)
А иначе малките започнаха да ги затварят вече и без тези две поправки(тъй като не са самостоятелни закони,а допълнение и изменение на вече съществуващ такъв).Интересно ми е дали има статистика как се отразява затварянето на сайтове върху приходите на развлекателната индустрия,а пък да не говорим за авторски права и патенти?
За момента "СОПА" бурята отмина :) , но не се знае до кога. В интернет веднага се появиха спекулации, че едните дали по-вече пари от другите.
Публикуване на коментар