сряда, януари 18, 2012

Български език за нуждите на информационната епоха


снимка. Машината от снимката май все още се продава.

Участвах в безумен спор вчера в туитър, който ме наведе на мисълта, за жестокото ни изоставане от епохата в една сравнително развита част от българската култура.

Говоря за изоставането на българския език от реалностите на информационната епоха.

Откъде тръгна всичко:

Интересува ме услуга срещу заплащане, която представлява следното – предоставям аудио файл със записано интервю, а ми връщат обратно текста на разговора като компютърен файл.

В туитър написах, че търся „машинописни услуги“, при което по-младите ми читатели решиха, че търся някой да ми напише нещо на ПИШЕЩА МАШИНА.

И започнаха някакви безумни въпроси от сорта „защо на машина“, „нали компютрите ги откриха отдавна“ и прочее.

Която реакция ме изуми и наведе на мисълта, че езикът е изостанал и цари хаос в понятията.

Аз го разбирам въпроса така:

Изразът „машинописни услуги" (29 400 резултата в Google) свързвам с професията на машинописката (може би има скрит сексизъм, но такава е думата), която обикновено изпълнява следните задължения:
– Слуша някой да и диктува текст и го трака на клавиатурата;
– Преписва ръкописен текст;
– Попълва формуляри;

Някъде през 1995-1998 в България стана резкия преход от пишещи машини към компютри, в много фирми наблюдавах как машинописките, по съвместителство и секретарки смениха пишещите машини с компютрите без да си променят името на професията. Просто използват по-съвременна технология.

Аз пък работех през 1997-1998 във фирма, която използваше електронни пишещи машини, които бяха нещо като хибрид между компютър и пишеща машина.

Можеха да запомнят няколко страници текст, имаха някакви елементарни текстообработващи функции и работеха с електричество..

Та секретарките–машинописки, както и тези които вършеха работата надомно, извършваха горните три дейности и това се наричаше с обобщения термин – машинописни услуги. Още повече, че и компютърът е машина.

Какви термини познава българският език за подобен вид дейност:

Машинопис, машинописки - моят избор, смятам че това е най-човешкият термин, който обхваща и приемствеността в професията;

Писането на ръка се извършва от писар или в по-специални случаи, за попълване на дипломи и грамоти – от калиграф. В армията най-вероятно още съществува такава длъжност.

Транскрипция, транскрибиранетранскрибьор – превръщане на аудио текст в печатен или компютърен текст; (5 200 резултата в Google)

Диктовкасъщото, но използвано повече в учебен контекст. Ето тук и в неучебен контекст, но съвсем екзотична употреба.

Набиране на текст, набор на текст – може да опише горното действие, но в повечето случаи описва превръщането на ръкописен текст, или текст, който не може да бъде сканиран, в печатен или компютърен. Набиране на текст може да се прави и с архаична пишеща машина. Затова някои обяви конкретизират – компютърен набор на текст (143 000), за да правят разлика с некомпютърния. Досега не съм чул някой да си е дал дипломната работа на аудио файл, за да му я наберат;

Докато въвеждане на текст, вече със сигурност подразбира участие на компютър в процеса. Но пък този термин се използва за пълнене на бази данни от написани на ръка формуляри и пак се отклонява от желания смисъл.

Разпознаване на говор, разпознаване на реч (буквален превод от speech recognition) – същото като диктовка или транскрипция, но извършвано автоматично от компютър.

Беше ми предложено като вариант и компютърни услуги, но това е твърде неконкретно и ме навежда на мисли, че някой иска да ми оправя модема или да ми инсталира нещо на компютъра.

Стенографиране, стенограма – текстовият вид на разни обсъждания, като тези в парламента, се нарича стенограма, а процесът стенографиране, което идва от времената още отпреди пишещите машини, когато воденето на стенографски записки е ставало със специални знаци, т.нар. бързопис,– изглежда като запетайки и ченгелчета и, общо взето, всеки стенограф има собствен начин на записване на реч, със съкращения и т.н.

Трябва специален тренинг, за да можеш да четеш чужди стенографски записки.


Стенограмата също подразбира записване на разговора в реално време. Не е сигурно дали се създава от аудио файл или направо на място.

Не трябва да забравяме и СРС-тата, при които аудиото се нарича оригинален запис, превръщането ѝ в текст – дешифриране, а крайният продукт – фонограма.


В по-разговорен стил действието се нарича „сваляне на текст“ (150 000). (благодаря на Иво Ников), а професията трябва да е „сваляч“ ;-)

Дешифрирането пък си има отделно основно значение – превръщането на криптиран текст в текст, разбираем от човека.

Имам и още един аргумент в моя полза. Ние използваме думите

прессъобщение,
пресконференция,
пресцентър,
и на баджовете на журналистите по разни събития пише press или преса, на превозните им средства, на багажите, на стаите за почивка и на журналистическите карти, въпреки, че реално, в днешно време, процентно много малка част от медиите имат нещо общо с печатарските преси, откъдето произлизат всички горни термини.

И нищо, използват се, удобни са.

Машинописни услуги, другари. Още повече, че най-лесно в компютърен текст се превръща текст, писан на пишеща машина.

PS. Имайки предвид колко бавно и мъчително се реформира българският език, на мен ми изглежда изоставянето на добре познати и отработени изрази като „изпусни питомното, за да гониш дивото“

22 коментара:

Svetla Encheva каза...

Извинявай, ама това си е обикновен набор на текст...

Стойчо каза...

Да де, къде го предлагат като услуга? :D

Иво Ников каза...

Проблемът идва от относителната тромавост на нашия език, както при създаването на нови словоформи, така и при "имплантирането" на чужди. Често новоизковани термини, които на английски език са кратки и ясни, на български трябва да бъдат преведени описателно. Оттам пък идва и бумът на английски думи в областта на технологиите. Например:
e-mail me - прати ми писмо на електронната поща;
google it - провери го в интернет търсачката Гугъл и т.н., и т.н.
В твоя случай по-скоро иде реч за "сваляне на текст от фонограма (аудиофайл)". Доколкото вече по-новото поколение не владее сиглите на стенографията, а и всяка официална институция вече прави аудиозапис на заседанията си. А после това се пренася на компютър с помощта на слушалки, клавиатура и 10 пръстчета. :-)
Иначе темата е интересна, но за жалост факторите, които имат отношение към уредбата на българския език, са доста далеч от модерните технологии и ще трябва да се смени поне едно поколение, за да им някакво движение напред в тази област.
P.S. За такъв тип задачи най-опитни са стенографите от официалните институции, но доколкото знам цените са сериозни. А пък ако иде реч и за текст на чужд език, тогава проблемът се усложнява допълнително.

Стойчо каза...

След 10 години половината неологизми ще отпаднат, още повече че голяма част от тях са вътрешно-браншов жаргон.
Иначе "търсене" е достатъчно като google it :) Че и гуглето няма да е вечно :)

Стойчо каза...

e-mail me = емайлирай ме ;)

"Пиши" :)

Комитата каза...

Ами не е „набор на текст“. Много е общо набор на текст и не подразбира слушане, според мен. В обявите правят разлика между „набор на текст“ и „компютърен набор на текст“ и обикновено го ползват израза за дипломни работи.

А какви са производните думи - текстонабирател?

Иво Ников, мерси „сваляне на текст“ също се използва.

Съзерцател каза...

ама и ти си виновен. Какво значи "компютърен файл"?! Коректното название е текстови файл. Аз също бих се объркал.
Ще дам и друг пример- глаголът "стрелям"> "стрела". Едно време този глагол се е отнасял само за изстрелването на стрела, а днес и за стреляне с пушка. :)

Съзерцател каза...

Освен това има програми, които транскрибират аудио файлове в текстови формат. Има една руска, която е пригодена и за български. После трябва само да коригираш грешките, както при скенирането на книги в OCR. А парите ще ги спестиш да почерпиш няколко бири. ;) Ако толкова те мързи, дай текста на мен- нямам скрупули да ти взема малко пари. :)))))))))))))))

Svetla Encheva каза...

Ами изобщо не мога да разбера откъде-накъде наборът на текст да трябва или да не трябва да е свързано със слушане. А машинописните услуги са свързани най-вече с нотариата :-) и подобни места, пред или в които действително се извършват машинописни услуги.

Там, където работя, често се налага някой да въвежда текст от аудиозапис в компютър и никому не би хрумнало да нарече това "машинописна" услуга. Наборът (или въвеждането) на текст си е набор (или въвеждане) - безотносително към това в каква форма се явява изходният текст - дали е аудио, или напечатана, или ръкописна и т.н.

Имам чувството, че в случая ти представяш собствената си интуиция за обективна даденост.

Svetla Encheva каза...

П.п. И да, на професионален жаргон се използва "сваляне" (на интервюта и т.н.), но не звучи много книжовно. Малко като прословутото "вкарване" на данни.

Стойчо каза...

сваляне не лошо като термин

Павел Николов каза...

И вкарване не е лошо като термин, Стойчо...

Комитата каза...

Не, Светла, това е твърде тясно възприемане на термина. Това че го пише пред нотариата, не означава, че трябва да се употребява САМО там.

Не ми се иска да си повтарям цялата аргументация от текста, но машинописни услуги не трябва да се свързва с пишеща машина, а със самото писане с клавиатура, като опозиция на писането на ръка.

Стойчо каза...

Павле, осве това е и логично продължение ;)

WeareJrebels каза...

В преводаческата агенция, в която работех едно време, това се предлагаше като услуга и си имаше съответната цена. Услугата се казваше "транскрипция" и по желание на клиента след "свалянето" на текста можеше да се извърши и превод (какъвто обикновено беше случая). Мисля, че повечето агенции предлагат "сваляне" на текст като услуга, независимо от изходния език.

Спас Колев каза...

Хм, аз пък мислех, че набор се използва за подреждането на печатарските матрици в предкомпютърната епоха (според читанките, първата професия на Георги Димитров и Тодор Живков...). Което има някакво сходство с писането на текст с клавиатура, но доста далечно, според мен.

Стойчо каза...

Спасе, това май се казва метранпаж (страниране), набор по-скоро е въвеждането на текста в по-новите печатраски машини (т.е. той клюца на една клавиатура, и буквичките се нареждат една до друга

Комитата каза...

Ааа, каква клавиатурка бе, Стойче, в съвременните печатарски машини. Там се дава готов файл, който дори не се прави на текстообработваща програма, а на странираща програма.

Стойчо каза...

Говоря за първите, които са били с калвиатура, т.е.веднага след ръчната подребна на оловните буквички :)

Анонимен каза...

„Препис на текст от устен запис“, „компютърна обработка на фонограма с цел извличане на текст“ или още „стенографска компютърна обработка на аудио/звуков файл“ са подходящи варианти за този случай.

А самият факт, че намерихме над 10 начина за именуване или изразяване на тази услуга говори против тезата ти за „изостаналостта“ на българския език.

Българският език е изключително съвременен, модерен език, който като повечето европейски езици е в най-голяма степен „на ти“ с новите технологии поради заемки от английския, което доказва, че тезата Ви е погрешна.

Просто англофили като Вас няма да се спрат пред нищо да заменят българския език със смесица от български и английски, просто защото е „по-шик“ и „по-модерно“ да използвате англоезичните неологизми, които също не са съвсем свойствени на самите англоговорящи (например на по-възрастните). Даже от гледна точка на англоговорящите, съвременният английски е по-скоро глобализиран, технологизиран и опростен вариант на класическия модерен английски.

Тъй че тезата „Проблемът идва от относителната тромавост на нашия език, както при създаването на нови словоформи, така и при "имплантирането" на чужди. Често новоизковани термини, които на английски език са кратки и ясни, на български трябва да бъдат преведени описателно.“ е по-скоро грешна — стотици хиляди родни думи са изчезнали от езика ни в последните 50 години и са заменени от чуждици (особено англицизми) покрай люде като вас.

Да не говорим за множеството чуждици, които приемате за български думи, а са реално стари заемки от други езици — етаж, телефон, грамофон и т.н. (от френски), болт, винкел и т.н. (от немски) и много др. Езикът ни е смесица от 75% родни думи и 25% чуждици, и засега се справя повече от добре с изискванията на „новите“ времена.

Отиди да питаш китайците с техните логограмни йероглифи как се справят, със знаци, които почти не са се променяли като изписване и значение от 2 000 години (да не говорим, че „компютър“ също е англицизъм, родният термин е електронноизчислителна машина (ЕИМ), а китайската дума за компютър е буквално превеждана като смехотворното „електрически мозък“)...

Анонимен каза...

Радвай се на лесните за научаване, изписване и четене 30 български кирилски букви, че да не ти се замае главата от неазбучна писмена система, при която звуковото произношение на думите е невъзможно да се разбере от изписването и всичко е 100% зубрене на знаци (с техните значения и произношения) до припадък.

Да не говорим, че българският език е сред езиците с най-голямо съответствие на писмен знак (буква) с фонема (звукова единица), което го прави стотици пъти по-лесен за научаване от дълбоките правописни (ортографски) системи на езици като английския, където написаното не съвпада през повечето време с произношението.

Тъй че реално имаме далеч по-развит език, само поради бума на научнотехнически английски неологизми ти се струва, че езикът ни е „тромав“ и „недоразвит“. Лексиката ни се обогатява постоянно, по-притеснително е незнанието на родния ни български език сред самите българи, а речниковият фонд сам се обновява, макар че със свръхзастаряването и демографския апокалипсис у нас сигурно ще обеднее откъм някои по-стари родни думи, които по мое мнение трябва да се съхранят писмено поне от научна гледна точка.

Даже е прекалено развит, за разлика от по-простия английски.
Опростяването на езика не е всъщност винаги негов плюс, както мислиш ти. Колкото по-прост е един език, толкова по-дълги изречения ползваш, за да изразиш мисъл, за сметка на по-лесното му научаване („простотата“ на един език е относителна, научаването на един чужд език, който е от общо езиково семейство и съответно споделя много общи граматически черти с родния ти език, е например далеч по-лесно от научаването на географско по-отдалечен и несвързан с родния език чужд такъв).

Нашият е лесен по отношение на изписването и изговарянето (с неголям брой значими изключения и отклонения), но е с по-трудна граматика и по-интересна лексика, което го прави достатъчно изразителен за всякакви цели.

Ако англоговорящите имаха толкова силни разминавания между разговорните съкратени и често погрешно изговаряни лексикални форми при говор и писане в сравнение с книжовния писмен български език, отдавна английския език да беше почти неразбираем при устна комуникация. В това отношение наистина трябва да се поработи, но в посока книжовен роден език, а не само „copy + paste“ на чужди думи и даже на езикови конструкции, които са напълно несвойствени и неграматични за съвременния книжовен български език.

Ценете езика си, учете и чужди такива, но не се излагайте с прекалена неграмотност по отношение на собствения си език! И най-вече — езикът е най-важният елемент на социокултурната идентичност на един етнос, народ и нация. Ако ще и да изчезнем като държава до 100 години (което е твърде възможно предвид социоикономическите и политически условия у нас в днешно време), българският език трябва да просъществува, но да се развива в благоприятна насока, а не само в плагиатско-мимикрикраща такава.

~the one with the truth

AnaAtina-AA каза...

аа много се смях и продължавам да се смея-обекта на моето забавление е термина СВАЛЯЧ ...
някой иска ли да ми свали формите на пропорциите...кои пропорции...
ее "прес" нещо там което ти хрумне от мен....нали си профи сваляч,все ще свалиш нещо...
ааа много ми станаха точките...
текстооформител мм бива,буквомоделиер хъхъ не,текстообработчик,стига...текстопреносител-звучи ми като копнати авторски права,предлагам текстооформител...има ли такава дума в тълковния речник...
беше ми приятно Илиана,благодаря

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)