неделя, януари 15, 2012

Анданте в Учебния театър на НАТФИЗ

Поканиха ме на „Анданте “ в Учебния театър на НАТФИЗ (познат и като ВИТИЗ)

За последен път бях стъпвал в този театър като ученик, преди 1989г. Дори тогава, когато критериите ми не бяха много високи, пиесата, която гледахме,  ми се стори отвратително скучна.

Бях подготвен за всичко.

Театърът е наскоро ремонтиран, но бюджетът не е много щедър, в залата ми беше леко хладно.

Едва ли тези пиеси имат много зрители, защото публиката не седи в залата, а на столове, наредени в три реда на сцената.

– Първо да влизат тези с билетите. – наредиха.

Подавам си билетчето за проверка и влизам. Безобразно евтино е - 6лв.

Спектакълът не започва, докато всички места не бъдат заети. Има и насядали отстрани. Повечето публика е от състуденти и приятели на актьорите. Има и няколко по-възрастни лица, между които различавам известни театрали.

„Анданте“ е спектакъл с три едноактни пиеси. Автор е Людмила Петрушевска от Русия.

Първата пиеса е за запознанство по обява.



Втората е за първите часове на съпрузите след сватбата. Това е и пиесата, която най-много ми хареса. Диалогът звучи много автентично, особено младоженката (Сребрина Георгиева)



Третата пиеса е за цената на това, как да те приемат там, във висшето общество, за личните граници, които човек си определя, и за личните цели, които човек си поставя. Благица Грозданова пък прави една от най-добрите роли на рускиня в български театър, която съм виждал (дори се замислих, дали актрисата не е рускиня по принцип).


Дори в Чайка са ме дразнели някои интонации.



Общото между трите пиеси са важните решения за живота на женските персонажи, които те трябва да вземат – за люшкането им от пълна увереност в неувереност и после пак обратно, докато решението някак си изкристализира само.

Радвам се, че отидох. Младежите имат още върху какво да поработят – интонации, движения, но като цяло впечатлението ми е отлично. Ходил съм на много по-слаби неща в „нормален“ театър.

Малко е странно да гледаш студенти в ролята на възрастни жени и възрастни мъже, но не е проблем.

Снимките са правени от Мария Ленова, а и нямаше как да снимам сам, осветлението на сцената беше много слабо.






Цената е ниска, билети винаги има, и сигурно е единствения вариант да гледате нещо прилично, ако ви се гледа театър веднага.

4 коментара:

Emil A. Georgiev каза...

Благица с това име да не е некоя макéдонка?

Комитата каза...

Македонка е, да.

Цеци каза...

Хубаво е, че има млади хора, които все още посещават такива места. Силно вярвам, че интереса ще се засилва, защото имаме наистина големи таланти в нашата малка страна.

Поздрави

Стойчо каза...

Цеци, какъв е този песимизъм?!? България е страната на пълните театри и пълните ресторанти. Опитай да си намерши билет за театър и ще разбереш, че няма и грам повод за песимизъм

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)