събота, януари 07, 2012

Магията на Париж в полунощ



Ако сте гледали поне няколко от филмите на Уди Алън, знаете колко харесва Париж.

„Полунощ в Париж“ е голямото обяснение на дребния комик в любов към този световен град.

Аз толкова го харесах, че смятам да го гледам пак.

Дали ще хареса на всеки? Ако обичате голямото изкуство на 20-ти век и ако познавате персонажите задочно, тогава вероятността да го харесате е по-голяма.

Алън изследва видовете любов към Париж, които човек може да изпита.

Любовта към шопинга. Любовта на снобите, които обичат да „доказват“, че са „разбрали“ Париж. Любовта на тези, които просто харесват Париж без условия. И покривите, и светлините му.

Дори (тъкмо) когато вали дъжд.

Уди Алън може да си позволи да общува с духовете на Париж и да ги възкресява, защото е Уди Алън.

Той е художник, натрупал толкова опит и майсторство, че само няколко мацвания с четката и се появява забележителен резултат.

Може да си позволи да изчисли колко струва носталгията и заслужава ли си.

Може да си позволи да се гъбарка със себе си и да избере един от най-готините съвременни актьори да го изиграе.

Може да си позволи да скрие хумора почти само в подтекста.

Може да пофантазира – дали, след като срещнеш идеалната жена, няма да се окаже, че тя търси нещо съвсем друго, дори не идеалния мъж. Може би търси идеалния Париж?


Възхищавам се от вкуса му в жените. Събрал е чудесен букет. Начинът, по който камерата ги следва отзад... трябва да се види.

И не знам, ако не ви хареса, изчакайте пет години и пак го гледайте.

Имате ли си някой по-специален, с който аха-аха и могат да станат нещата? Гледайте го заедно, може и да се получи.

6 коментара:

Стойчо каза...

Надявам се, сега няма да се появи някой, който да дава акъл за какво да пишеш и за какво да не пишеш ;)

Госпожа Саркози ли мернах в откъса?

Комитата каза...

тя е да. можеше да го направи два пъти по-дълъг и по-смешен, но няма нyжда от палячовщини.

Мария каза...

Надявам се и филма да ме възхити не по-малко от поетичния му анализ, който имах удоволствие да прочета.

Стойчо каза...

След такава рецензия и аз ще го търся да го гледам

Zoka каза...

Велик филм наистина.Уди Алън е гениален, Госпожа Саркози симпатична, а сладката Марион ми е слабост отдавна ;-)

Анонимен каза...

Ето и моята рецензия. Или по-скоро анонс. Текстът е свален от моите бележки във фейсбук:
"ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ" - един филм на Уди Алън - 15.11.2011 г.
от Nadia Hamami на 15 ноември 2011 г. в 20:44



Nadia Hamami



препоръчва "ПОЛУНОЩ В ПАРИЖ" - един филм на Уди Алън, набеден да бъде в жанра на романтичната комедия, в която и романтичното и комедийното са под въпрос, но това е съвсем в стила на режисьора. Гледането и разбирането на Уди Алън изискват ерудиция, особено когато става въпрос за пътуване в пространството и във времето между светът, в който хората мерят живота си в лъжици кокаин в Америка и 20-те години на 20-ти век в Париж; между съвременността на Хемингуей, Гоген, Дега, Моне, Фицджералд, Щайн, Портър и Пикасо и епохата на Ренесанса.

"Полунощ в Париж" е един филм за противоотровата на празнотата на съществуването и за богатството от насищането и относителността на настоящето по скалата на времето; настояще, което винаги е малко неудовлетворително, защото самият живот е винаги малко неудовлетворителен. Той разнищва темата за това дали, за да напишеш нещо стойностно е необходимо да се отървеш и отблъснеш от собствените си илюзии; нужно е да се разделиш със страха от смъртта, защото няма как да пишеш добре, ако те е страх да не умреш. Войната прави хората искрени, макар да няма нищо славно в това да умреш гладен или дрипав, освен ако не го направиш с чест. А истинската любов? Тя възпира ли смъртта?

Париж си е Париж. А дъждът навсякъде си е дъжд.

Париж е най-красив, когато вали.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)