петък, януари 06, 2012

Още един край на прехода и още веднъж същото предупреждение.




Появи се още един признак за завършване на преходите към демокрация в бившите социалистически страни – появиха се гнили ябълки и в кошницата на десните (Европейската Народна Партия), традиционен обединител на антикомунистическите и реформаторски сили в (Източна) Европа.

Има и по-ранни примери, от бивша Югославия, но заради по-особените обстоятелства (война, разпадане на Югославия), няма да се спирам на тях.

Досега, гнилите ябълки бяха само в кошницата на ПЕС, който по принуда подслони на едно място реформирана и нереформирана левица. Не че много искаше, просто историческите събития твърде бързо се развиваха, а бившите комунистически партии имаха твърде голямо влияние, за да бъдат оставени безстопанствени.

По ирония на съдбата, формалният край на прехода, т.е. встъпването на много от бившите соц. държави в ЕС и НАТО, мина често под знака на управленията на бивши комунисти. Заради формалната страна на процеса се наложи точно те да бъдат окончателно припознати като „нормални“ политически сили, независимо от степента, до която бяха реформирани.

Какво разбираме под реформирана бивша комунистическа партия?
– Категорично да се разграничи от престъпленията на комунистическия режим и да се откаже от тезите и наследството на насилствената класова борба като политически инструмент (включително и чрез преразглеждане на ролята на съветската армия и просъветските преврати в края и малко след втората световна война);
– Категорично да замени руската имперска политика с прозападни и проевропейски ценности;
– Категорично да се освободи от кадрите и мрежите на бившите комунистически тайни служби и да подкрепи лустрационните процеси в обществото.
– Във вътрешнопартийния си живот да спазва някакъв минимум от демократични стандарти, присъщи на съвременна лява партия.

Много тежки задачи, защото дори в Западна Европа далеч не всички леви партии и функционери са се освободили от архаичното си класово мислене, наследено от 19-ти век и от зависимостите си от Москва, помпани през студената война (че и от Путин) с щедри помощи.

Легитимирането на бившите комунисти и на техните икономически и политически лобита, които почти нищо лошо не са забравили и почти нищо хубаво не са научили, доведе до жестоко разочарование у избирателите, които започнаха да отъждествяват демокрацията и ЕС с компромисите, направени със свободния пазар и с провала в гарантирането на правата на собственост, който провал беше част от тази престъпна легитимация на бившите комунистически мрежи.

Тази реакция на разочарование роди подкрепа за сили, които на думи се декларират за „десни“ и „антикомунистически“, но които експлоатират явно или завоалирано мита за „доброто старо време“ и възраждат някои от практиките на бившите комунистически режими, включително и рециклират митовете от времето на комунизма.

Такива „десни“ днес управляват в България, Македония и Унгария.

Проблемът, разбира се, се корени и в институционалната слабост и неразвитост на ЕС.

Отчасти, той е свързан с проваления проект на европейска конституция, която създаваше твърде компромисен и бюрократизиран ЕС. Когато приемането на конституцията се провали, създаде дупка, която лисабонската кръпка не можа да запуши.

Отчасти, е свързан с проблемите на представителността и правомощията на евроинституциите, най-вече с дисбалансите на икономическа и политическа власт и отговорности в еврозоната и в целия ЕС.

Отчасти, е свързан със слабостта на гражданското общество и апатичността на гражданите в (Източна) Европа, които все повече забравят, че състоянието на правата и свободите, както и икономическото състояние на държавите им, директно зависят от активността им в обществено-политическия живот и във формулирането на идеи и проекти за бъдещето.

Отчасти се дължи и на левия уклон въобще на европейската политика (виж стратегия 2020), която набляга все повече на преразпределение и на социални гаранции, отколкото на освобождаването на инициативата и на творческата енергия и на създаването на общ свободен пазар с общовалидни правила, който да не е свръхрегулиран с привилегии и квоти.

Какво да се прави?

Преди всичко, не трябва да се спира да се говори.

Не трябва да се спира да се припомня горчивия и скъпоплатен опит от практиките на режимите в тоталитарните комунистически държави, които във всички области на живота реагираха с манипулации и ограничаване на свободата на политическия, личния и икономическия живот, с намеса в личното пространство на гражданите и с войнстващ национализъм (в годините след сталинизма).

На всички такива опити за възраждане на тоталитарни и авторитарни практики трябва да се реагира изключително остро, защото процесът на отнемане на гражданските права и свободи може да протече много бързо.

Не трябва да се отстъпва от извоюваните индивидуални права и свободи и при всеки удобен случай трябва да се изказва солидарност и подкрепа към борбата на другите общества за човешки права и демокрация.

По този начин ще потвърдим мястото си в по-развитата и по-демократична част на света и ще спечелим приятели, които да се застъпят за нас, когато ние имаме подобни проблеми.

Защото, мечката като поиграе при съседите, идва и при нас. А ние вече си имаме мечка.

14 коментара:

Баба меца е космата и ... каза...

Забавна метафора е тази мечка. Интересно е да се види какво точно ще изяде и какво ще остане след нея. Хубавото на медеца е, че трудно се разваля. Не съм кой знае какъв европтимист, но и най добрата идея има нужда от посока. Да речем, че в момента тя се търси. В крайна сметка когато медеца се захароса горещия котлон помага нещата да се оправят. Да видим обаче дали мечката няма да ни налапа преди това.

Belomore каза...

Като си говорим за мечки, имаше в Словакия един мечообразен политик и боксьор - Владимир Мечияр. От същата меча бърлога изпълзя и Фицо, ако се не лъжа.

Мечок пришол, мечок ушол, нищо особено страшно не стана, Словакия си взе урока и си е добре.

Особеното при мечките, че можеш да ги гърмиш, едва когато стане ясно, че са стръвници, не можеш да ги подпукаш сал с подозрението, че евентуално, много вероятно, изглежда като да е възможно да стане стръвница.

Спас Колев каза...

@Belomore: Фицо е от бившите комунисти, Мечияр само му беше коалиционен партньор за един мандат. Между другото, Фицо изглежда ще спечели изборите през март и в съчетание с Орбан може да се очаква нова вълна сеири.

Комитата каза...

Да, Фицо е много типичен пример, ама не ми се отплесваше и за Словакия.

Между другото поради идеите на Орбан за гражданството се говореше едва ли не за война между Словакия и Унгария.

Belomore каза...

И ти повярва ли на тези приказки за война между Унгария и Словакия?

Анонимен каза...

Айда, комунистите пак виновни. Кой учреди у нас икономическия модел на капитализма? Твоят любимец Иван Костов. Предполагам, че жена му Елена като бивш партиен секретар му е подсказвала какво да прави. У нас богати станаха разни хитри измети, за които бяха осигурени съответните условия. Имам предвид Илия Павлов, Ковачки, Васил Божков, Любо Пъпката, Прокопиев, Огнян Донев и ред други разбойници. Маниакално търсиш причината в разни комунисти, които много отдавна станаха капиталисти. Сега комунисти има само в Корея. Даже в Китай няма, там само се казва че е комунизъм, там цъфти държавен капитализъм и ще скрият топката на САЩ др Демокрации, които се гърчат в икономическа безизходица. Нещо ново, което научих е, че Путин давал помощи на запад. Шрьодер ли имаш в предвид ?

Ophiuchus каза...

Очаквайте новият български филм - ОТПЛАТА!
Това може би случайно съвпадение с нещата които ни очакват, след време ще го наричаме - знакът на Стив Джобс (справки - речта му пред студентите).
Прехода започна по план и ще приключи с РАЗПЛАТА, защото всяка революция изяжда децата си!
Преди да дойде сметката идва време за десерта.

Анонимен каза...

Ех, пишман-"анализаторите" доставяте безкрайно.

Какво значи "още един признак за край на прехода", ако смеем да попитам? И докога ще го сънувате тоя преход?

Време е да се посъбудите -- преходът от социализъм към капитализъм го завършихме много отдавна. Почти всичко е приватизирано, а неприватизираното никой не го иска, освен в имотната му част. Интересът, който е останал към държавата е тоя към харчовете - от данъци или заеми.

Отношенията Бг-Европа отдавна не са политически или идеологически - ако въобще са били. Отношенията са чисто икономически - западните компании искат да правят малко пари тука и да организират нещата така, че да са сигурни, че от "новите държави" няма да излезе сериозна конкуренция, която да ги заплаши.

Отношенията между нашата и тяхната политическа класа се развиват според това доколко нашата съдейства на тяхната в тия две цели.

Механизъмът е древноримският, патроните в Брюксел имат клиентела. Както и навремето, клиентите в Рим са богаташите из провинциите, а патроните - западноевропейските богаташи.

На клиентите се хвърля кокал колкото да живеят добре и да държат плебса в подчинение. Ако клиентите се справят -- както Бойко -- критика няма да има. Ако се поосерат, както Орбан, може и да ги сменят.

Но това не променя общия механизъм и крайната цел на управлението. Решенията се взимат на места, където нито вие, нито вашите избраници имате достъп.

Всичко останало е театър за смазване на зъбните колела.

Добре дошли в капиталистическата "демокрация". Дано ви се хареса.

Комитата каза...

Е да, всичко е заговор срещу крехката България, измислен от Бжежински още през 70-те.

Айде малко повече самочувствие, малко повече самоувереност.

Стига с трагичната поза на жертва на събитията.

Анонимен каза...

Ясно е, че умеете да спорите по български - като приписвате на опонента неща, които той не е казал и после ги "оборите".

Знам, че така е по-лесничко, ама давайте си малко зорец некой път, иначе хем не е по-"десному", хем не е интересно.

Пак да попитам, на какво основание твърдите, че все още има някакъв митичен "преход", след като в България политиката е многопартийна, изборите - сравнително свободни, а икономиката - по-дясна от Тачъровата от поне десетилетие?

И какво общо имат министрите от една от най-скапаните американски администрации с темата въобще?

Комитата каза...

Егати наглостта – човек, който дори не ни уважава достатъчно, за да се представи с някакъв псевдоним, да ме поучава, и да раздава мъдри мисли за поплъзновенията на световния империализъм.

Другарю, дали не ти се е напрашил портрета на другаря Че Гевара на стената? Провери!

Като изключим недобронамереното тълкуване на текста отгоре, който посочва „още един край“ на прехода, и който подразбира, че такива краища имаше вече много, включително въвеждане на пазарна икономика и т.н.

А иначе е налице ето много ясни критерии за несвършване на прехода:
– Досиетата на Държавна сигурност все още не са достъпни!
– 45-годишната еднолична власт на БКП в служба на СССР не е окончателно разобличена, включително се правят стъпки назад като опити за реабилитиране на Тодор Живков.
– Периодът на комунизма не се преподава в училищата. Щом не се преподава не е свършил, нали така. Може и да го има в учебниците, но масово учителите отказват да го преподават и никога не се пада на кандидатстудентски изпит.

Щом не е история, значи е съвременност, щом е съвременност, значи го влачим със себе си, щом го влачим със себе си, значи преходът не е свършил, другарю анонимен.

Рот фронт и се заври някъде, където зимуват раците.

еснафът от факултето каза...

Хехе, щом сме в общество на любители на етикети, бива, ще сложим и етикет.

"и който подразбира, че такива краища имаше вече много"

Шма извинявате, ама няма "много краища", нито "много начала".

Преходът почна с отмяната на член 1 и многопартийните избори и свърши с реституцията.

Оттам насетне политическата система стана демокрация, а икономическата - капитализъм. Ако някого са прекарали, прекарали са го по капиталистическите правила, не с Държавна сигурност и съветските танкове, от които толкова се плашите. Очаквам да запеете за мафията, но мафията присъства във всяко западно общество.

Нито едно свободно избрано правителство - дори и "вашите" Костов и Димитров - не се опита да "разобличава" , да "вади досиета", да съди някого и т.н.

Причината е, че времето на тия работи - досиета, "комунизъм", разобличаване, осъждане и т.н. е вече отминало, преходът е точно толкова "в историята", колкото и Апарух и интересът всред популацията е горе-долу същият като към сватбената рокля на дъщерята на Калояна, т.е. никакъв.

Фокусът на нова България е в капиталистическия модел на развитие -- по-чевръстите и свързани граждани вършат работа и изкарват пари, по-загубените се хващат под наем и плащат заеми, най-забутаните пишат блогове против далечното минало.

А ако се съмнявате, че в ЕС мислят другояче и ги интересува кой е бил комунист и кой - не, сверете си часовника с отношението на Европа към унгарските социалисти и към Орбан или като към такива като достолепния ни премиер.

И дори да изтриете тоя коментар, от това нещата няма да се променят ;)

Комитата каза...

Ето, даже и няма нужда да давам примери колко тесногръдо разсъждаваш. Ти сам си си го написал.
За начало на прехода може да се вземат страшно много събития:
– Смъртта на Брежнев;
– Идването на Горбачов (между тях двамата има още двама, да не се изпитваме сега по история);
– Указ 56;
– Десети ноември;
– Кръглата маса и отмяната на член 1 ;
– Освобождаването на цените;

И за край мога да отбележа сигурно подобен брой.

еснафът от факултето каза...

"За начало на прехода може да се вземат страшно много събития"

Може, ако човек иска да даде още един пример за спорене по български - не с аргументи, които имат отношение по темата, а с плоски "остроумия".

У нас като се говори за "преход" се има предвид, както е отбелязано и в пРъвия абзац на темата, "преход към демокрация и пазарна икономика".

Условието за преход към демокрация е законова рамка за плурализъм и възможност за свободни избори.

От всички събития, които споменавате, единствено отмяната на член 1 има отношение към това условие. Какво съвпадение, че и аз съм го споменал като подходящ индикатор за начало на прехода.

Краят на прехода е първият преход на властта от една партия към друга с избори. Това със сигурност се случи още през 1992. Тогава приключи "преходът към демокрация".

Условието за пазарна икономика е правото на неприкосновена частна собственост и свободно разпореждане с нея.

Това условие се създаде с новата конституция и реституцията.

Преди това няма как да говорите за преход към пазарна икономика, защото не съществуват дори законовите предпоставки за такава.

След това действат вече правилата на пазарната икономика и преходът е приключил, защото обществените отношения вече нямат нищо общо със "комунизма", както цветно се изразявате.

Всякакви дрънканици за безкраен преход и множество начала и краища са само дървена философия.

Та така.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)