понеделник, декември 31, 2012

Двутактовият булдозер с прът във веригите

Все по-малък апетит имам да пиша за политически теми. Не че няма материал, но всичко изглежда еднакво и повтарящо се всеки божи ден, а това не може да бъде наречено вдъхновяващо.

Много ми хареса коментара на Акулата, която с едно гениално обобщение (в коментарите) описа сюжета на всички критични текстове на политическа тема в нейния (а и в моя)  блог – преди, сега и в бъдеще:

Нагли, арогантни, прости, нискообразовани престъпници извършиха отново противодържавно и противообществено действие, което остана несанкционирано”...

Какво да го циклим това, отново и отново, като всичко е ясно?

Така че не мислех, че скоро ще ми се появи вкус и желание да пиша за политика и ето го повода, в последните дни на 2012 година.

България май е единствената страна в цивилизования свят, в която се протестира против опозицията. Помните например, протестите в подкрепа на Кадафи. Протестите против опозицията в тоталитарните и авторитарните страни са ежедневие.


Но тази любопитна тема друг път ще я разнищваме.

Пак се потвърди тезата, че най-големите излагации на българските правителства стават през последните месеци от мандата.

Но и за това друг път.

Вече в чист вид наблюдаваме и как точно действа двутактовата олигархична схема за злоупотреба с общественото благо.

Първо, в общественото пространство се появява циклопичен гигантомански инвестиционен проект, който изведнъж получава благоволението на местната власт, която изведнъж започва да лобира с всички сили за него, изтъквайки напред дежурните доводи за работните места, икономическото развитие на мястото, притока на хора и т.н.

Обикновено това е проект, който няма дълбока политико-икономическа обосновка, не разполага с прилежаща инфраструктура и престъпно неглижира рисковете, свързани с него  (Колко големи инвестиционни проекти в модерната история на България можете да посочите с дълбока обосновка и внимателна оценка на риска? Списъка в коментарите, моля).

Обикновено, предлаганият проект е предмет на разгорещен спор, в който по-разумната страна доказва с всякакви аргументи, че това чудовище не само ще разруши или ще деформира до неузнаваемост местната икономика, а и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Но това е глас в пустиня, още повече че протестиращите са малобройни и са известни като дежурните такива. Те се възприемат като досадно шумна част от пейзажа, която си е поставила за цел да спъва прогреса и българщината.

С железния аргумент, че инвеститорът носи целия финансов и екзистенциален риск (което не е така, най–големите губещи са местните хора, които са застрашени завинаги да загубят родното си място и поминъка си) проектът е пробутан през институциите и година–две след това, на това девствено и красиво място, изниква стоманобетониран обект с кал вместо инфраструктура, очакващ платежоспособни посетители.

След още година-две-пет се разбира, че противниците на проекта са били прави. Това наистина е циклопичен, чудовищен, обезобразяващ проект, който завинаги унищожава съответната градска или природна среда, а клиенти няма и мечтаните работни места остават в миража.

Но как реагира властта на този провал? Странно, меко казано. Тя иска, чрез доунищожаване на последната останала автентичност, хубост и природни дадености на мястото, да бъде поправена инвестиционната грешка, да бъдат „спасени“ работните места (които въобще не е трябвало да са там на първо време) в съответния регион и да бъде измито лицето на България.

Примери бол:

– Новостроящият се мол на ъгъла на „Сребърна“ и „Черни връх“ до който въобще клиенти не могат да стигнат при сегашната инфраструктура. В нормален работен ден Черни връх е застинал в тежко задръстване между Околовръстното и бул „Вапцаров“.

Решението, предлагано от властта – нов булевард през гората.

– Мегаполисът Св.Влас–„Слънчев бряг“-Несебър-Равда.

Решението, вече осъществено: Несебър да се прости с автентичния си исторически вид, защото не може да обслужва толкова туристи, дюните се заравняват с булдозери (чети в Биволъ), все в името на фамозния икономически фактор.

– И да се върнем пак в Банско. Новите десетки километри писти в планината и новите лифтове предизвикаха строителен бум в градчето, което се превърна в кален мегаполис, за който пистите недостигат и сега като решение за пустеещите мегаломански хотели се предлага  доунищожаването на планината.

Слава Богу, 2012-та година беше годината, в която обществото забеляза и въстана срещу това, че хитри мошеници с неутолим апетит година след година го лишават от прекрасната му природа и им се противопостави, чрез „Орлов мост“.

В каквито и документални одежди да бъде формално обличано сегашното събитие, то е директна атака срещу завоеванията на гражданското общество на „Орлов мост“.

Защо управляващите искат да направят това?

Много просто – те смятат, че енергията, задвижила „Орлов мост“ е изчерпана,  че „дежурните протестиращи“ ще бъдат малко, че гражданите отново ще зажумят в летаргия, и че българите  отново ще допуснат да бъдат ограбени. 

И най-вече, някои политически лица смятат, че от ограбеното ще капне нещичко където трябва, със и без фактури.

Като последно действие на този фарс с елементи на трагедия се включват вицепремиерът Цветанов, президентът Плевнелиев (по думите на кмета на Банско Георги Икономов ), председателката на НС Цецка Цачева, депутати, кметове и други политици.

Това не трябва да се допуска и тези хора дължат обяснения за действията си.

ЩЕ СПАСИМ ТОЛКОВА ПРИРОДА,  ЗА КОЛКОТО СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ЗАСТЪПИМ КАТЕГОРИЧНО


Освен това през лятото ще е възможно да им се поиска сметка и да се сложи прът във веригите на двутактовия булдозер на кражбата.

С бюлетини и с разходки по улиците. Здравословно е.


четвъртък, декември 20, 2012

Предайте на дядо Коледа!

Преди няколко дни, сестра ми проведе разговор с племенницата ми Дарина (8):
– Дара, няма ли да пишеш писмо на дядо Коледа?
– Не!
– Защо не?
– Защото искам телефон за Коледа, а дядо Коледа не носи телефони, а само играчки.
– Нищо де, ти напиши, пък може да донесе.
– Ох, добре.

„Мили Дядо Коледа,
аз нямам търпение да дойдеш.

Дядо Коледа, аз искам заКоледа няколко неща – аз искам Айфон 5, галакси S3 мини на Samsung, таблет на Acer, още искам един апарат Canon, но не като на мама.

И още искам Samsung Pocket и един обикновен телефон с камера.

Дядо Коледа, обещаам да пазя всички неща, няма да ги чупя или губя.

от Дарина за 
Дядо Коледа.“

– Дара, ама ти не си написала, че ще слушаш и ще бъдеш добра ученичка? – подсеща я майка ѝ.
– Мамо, не виждаш ли, че няма повече място, – показва листа Дара.

Моля ви, ако някой от вас познава дядо Коледа, да му предаде горното писмо!

вторник, декември 18, 2012

Толкова хубави моменти с Георги Калоянчев

Георги Калоянчев е едно от най-хубавите неща, които помня от моето детство. Невероятен комик, невероятен актьор.

Участвал е в някои от най-хубавите български филми и е направил от най-най-запомнящите се роли.
Инспекторът и нощта
Кит
Привързаният балон
Бай Ганю тръгва за Европа“ - този не ми е от най-любимите, но Калоянчев прави страхотна роля.

Всяка година, заедно с мандарините и бананите, по Нова година по телевизията се радвахме на „Криворазбраната цивилизация

Бог да го прости и лека му пръст!

В клипа отдолу - една от по-малко известните му роли - на пожарния началник Караиванов от филма „Невероятна история“, 1964г.

понеделник, декември 17, 2012

Архитектура, четене, молове, белезници

Ужасно изоставам с всякакви новини, с които трябва да ви зарадвам, ама на – краят на годината винаги е някакъв странен период, в който от всички чекмеджета и фолдъри изскачат позабравени задачи, които искат да хванат последния влак тази година и не просто искат място в купето, ами настояват и тропат с крачета.

Затуй, малко телеграфно ще ви осведомя за някои развития от последните седмици.

 Мол „България“
Бях поканен на архитектурна обиколка в последните дни преди откриването в мол „България“, за да го разгледам  отвътре. Понеже беше буквално в дните преди Sofia Architecture Week (Софийска архитектурна седмица), си мислех че двете събития са свързани. За съжаление, не бяха.







Преди напълването си с шарени магазини, белият мол изглеждаше като декор от компютърна игра или от футуристичен филм.

Късметлии са, че не им звънят всеки ден със заплахи за бомби. А вие разбрахте ли – ако има заплаха за бомба в мола, малкия проблем е, че ще ви изкарат на студа поне за час. Големият проблем е, че не можете да си приберете колата за 24 часа.

Господа от МВР, хващайте телефонните терористи!

Мислел съм каква ли градоустройствена задача представляват големите молове.

Търговските площи в даден район се увеличават скокообразно, изведнъж се появява голям пътникопоток и товаропоток към дадена точка (затова е добре да има лесни подходи към нея), местните магазини вероятно изпитват гигантска конкуренция, и трябва бързо да се преформатират или да затворят.

Тоест, появява се точка на напрежение, за която е добре предварително да се помисли, а не постфактум да се пробутват булеварди през гората.

Sofia Architecture Week
Софийската архитектурна седмица тази година не ме зарадва така като миналата, а и честно казано, точно през тази седмица не ми беше до такива фестивали.

За малко пропуснах дискусията за Метростанция 20 с участието на Петър Диков. Сегашната власт превръща София в комплексиран провинциален град, с банални шарени плочници и имитации на класическа естетика и имитации на скъпи материали. Това е престъпление, за което горчиво ще съжаляваме.


Някой може да каже – ама как, вижте колко хубаво става с чисто новите кичозни китайски фенери и калпави турски плочки, каква класа. Ами не, това е ужасяващ провинцииален кич.


Когато човек иска да усети духа на някой град, той иска да види и нещо от миналото му. Кому бяха виновни оригиналните фенери от Борисовата градина, за да бъдат заменени с безобразния светещ кич. Дали не беше по-добре старите фенери да бъдат пребоядисани и да им бъдат сменени стъклата и крушките?!

Класически фенер от Борисовата градина

Новата китайска гордост

С метростанцията нещата започнаха с фанфари, с чист и неопетнен конкурс, за който всеки ще може да кандидатства и май отиват както обикновено - като при другите метростанции. Бил избран вече изпълнителят, а проектът не бил одобрен. Как става това?

Презентацията, за която бях дошъл, беше за „Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София". Зад това име се крие тежка бюрократична схема за развитие на лицето на града с европейски пари. Идеята е да се променят 1-2 района, така че София да „заприлича“. Усещам идни драми и големи пари направени с поръчките и с изкупуване на правилните имоти предварително. Но пък може и да спасим някой паметник на културата


Най-желаният вариант, за който едва ли ще получим пари - финансират се един кръст от исторически улици и един зелен ринг с паркове и свързваща велоалея.

За съжаление, единственото минало, към което сегашната власт има отношение и иска да запази, е периодът на Тодор Живков и престолонаследницата му, затова се полагат грижи и се реставрират точно паметниците, които трябва да бъдат преместени в музея в Дървеница – паметникът на съветската армия, альошата в Пловдив и чудовището пред НДК (поне изродските статуи да бяха разкарали), а смислените проекти на епохата от онова време - като „Витошка“ или жълтите павета биват безмилостно осакатявани и премахвани. Нали искате да пазите епохата, защо от нея ни оставяте само чудовищата?

Живеем в епохата на бозата.

Четене в клетка
Скоро ви говорих за издателството - феномен „Изток - запад“, което доказва, че има смисъл да се правят хубави неща, просто човек трябва да е изключително настоятелен и работата се получава.

Инициативата за серийно четене в клетка пред книжарницата на Booktrading в мол България, откъдето тръгнахме, трябваше да демонстрира, че книгата е свобода, че дори и в клетка и с белезници, четенето те прави свободен, е поне докато някой не ти издърпа книгата от ръцете.

В малкото време, което прекарах там, видях че ефект има. Действително хората, които минаваха, се замисляха за ролята на книгите в живота си и това беше страхотно.

Другата личност с мен е Блажев.

Някои милозливи посетители нарушиха забраната и подхвърляха храна и напитки в клетката.


Естествено, тук има един друг електронно-хартиен дебат, който няма да започваме ;-)

сряда, декември 12, 2012

Неочаквано приключение девет дни преди края на света

Днес, на 12.12.12, само девет дни преди края на света, гледах „Хобит“–а на прожекцията за медиите.

Организаторите ми дадоха възможност да избирам между  HFR и IMAX и след кратко колебание избрах IMAX. Тази монументална технология струва скъпо да се поддържа и не е ясно колко време ще издържи в България, а като добавим и странните инциденти в сградата, се радвам всеки път, когато успея да вляза вътре, а HFR или нещо подобно един ден ще стане стандарт за всяко селско кино.

– Кой сте вие, – ме попита фейсконтролата, която май познаваше поне по лице всички пишещи за кино журналисти.
– Константин Павлов.
– От коя медия?
– От никоя медия... Вижте си списъка, вие ме поканихте, а аз потвърдих.

(забравили са, че са ме канили и друг път)

Кратка справка със списъка доказа моята правоспособност и бях допуснат с останалите при кафето и бисквитите.

То нямаше голям смисъл да се събираме там, защото и без друго трябваше да излезем от фоайето и да се качим горе в IMAX-a, но явно такъв е редът.

Преди филма трябваше да видим и 10–минутно парче от новия „Стар трек“ – „Пропадане в мрака“, но...

– Поради технически причини, няма да можем да видим „Пропадане в мрака“, ще започнем направо с Хобита – обяви младеж, който контролираше лампите и микрофона.

След това, запъвайки се, изчете някаква анотация за технологията IMAX. Беше смешно, но понеже поех ангажимент да не включвам записващи устройства, всичко си остана по чантите.

Хвърлих доста чудене коя от двете технологии да избера, още с първите кадри започнах да усещам съвсем лекото потрепване на образа в по–бързите движения пред камерата. Добре, ще го гледам и по другия начин и ще сравня.


Буквално допреди дни мислех, че Питър Джаксън ще направи само още един филм – книжката е тъничка в сравнение с двете тухли на „Властелина“, освен това историята е проста и детска.

Но, винаги може повече. Продължителността на 1/3 е почти три часа.

Поне за мен времето мина неусетно. Наистина, сцената на първата вечеря на гости у Билбо продължава безкрайно, а след това бавно–бавно групата напредва към целта си.

Верните фенове, които познават всяко изречение на оригиналния текст. може и да не са доволни, защото сюжетът е  по(д)правян тук там – с въведението, с появата на магьосника Радагаст (че има сравнително нова чешка бира почти с това име, знаехте ли ;–)), с разсъждения и намеци, които отсъстват въобще от книгата, с някои сюжетни украшения в планините и в пещерата на гоблините. Трудно ми е да направя списък, чел съм книгата преди повече от 20 години.

Аз обаче мисля, че всички ще останат доволни – има щедро, с пълни шепи от специалитетите на Джаксън – от епичните зашеметителни природни картини с високите водопади, със заснежените върхове и вековните гори, от майсторските битки с различни оръжия, от страшните, спиращи дъха моменти, от елфическа изтънченост и джуджешки темперамент.

Мартин Фрийман (Билбо) прави чудесен дует с познатия Иън Маккелън (Гандалф), който изглежда видимо поостарял (ей, да не стане сакатлък за другите два филма!), а третият силен характер е на Торин Дъбощит (Ричард Армитидж)


Мартин Фрийман, напълно достоверен Билбо, (ляво). Джуджето Дуалин (Греъм Мактавиш, дясно) ми прилича на микс между свиреп шотландец и облечен в кожи прабългарин ;–)

Саунтракът (песните) е една от приятните изненади (клик да ги чуеш всичките). Има песни (Misty Mountains), които могат и да заживеят собствен живот, ще видим. Песните при Толкин са стотици и обикновено са пропускани в екранизациите, но тук има място за тях.

Да се гледа ли? Да, препоръчвам го. Това е приказка, която ще се хареса и на по–малки зрители, ама е много вероятно да има ограничения във възрастта (много кръв, отрязани глави, ужасии), така че само мама, татко и вуйчо да го гледат, а после да го разказват.


Със сигурност ще отида и на прожекция с HFR.



Замислих се колко малко литературни произведения има, които могат да предоставят необходимото епично действие за екранизация, за да бъдат впрегнати на 100% новите технологии.

– А сега ще видите и откъса от „Пропадане в мрака“, се обади младежът с микрофона когато най–накрая видяхме надписите.

Няма да ви разсейвам с другия филм, а само ще кажа, че и това изглежда впечатляващ екшън с много добра визия и динамично действие. Stay tuned. (Останете на канала)

Това беше. Очаквайте още два пъти по толкова и може да се засечем в киното.

вторник, декември 11, 2012

TEDxMladostWomen

На 1-ви декември в Арена Младост се проведе TEDxMladostWomen в една от големите кинозали.

Пристрастен съм към TEDx събития (репортажите), макар че не винаги успявам да присъствам.

Докато оформях този текст, тъкмо свършиха билетите за софийския TEDxBG през януари. ;-)

Специално към това в Младост бях леко нащрек – питах се, дали няма да се окажа на сборище на активистки, които горят сутиените си или пък призовават на въоръжена борба за отхвърляне на фалическото робство.

Времето беше страхотно, паркингът на „Арена Младост“ ме изненада с бариера с талонче. Отдавна не съм идвал и не знам кога са го въвели.




Винаги са ми били странни събитията „само за жени“. Когато се говори за равноправие на жените, а и на всякакви други групи, мнението ми е, че не трябва да даваме колективни права на конкретната група, а да търсим равноправие на хората по принцип, тоест за равно уважение и равни права на всеки, независимо от пол, ориентация, цвят на кожата, религия или националност.


Идеята на ЕС да се въвеждат квоти за жени в управителните съвети, вместо търсенето на начин за честен избор на най-правилните хора там ми се струва дълбоко погрешна.

Но това е друга тема и сега няма да се занимаваме с нея.

Събитието се проведе на последния етаж на Арената, първата зала вляво. Като времетраене беше икономично, чак следобяда и позволяваше човек да си организира добре времето.


Имаше общо шест лекторки, плюс една видео лекция. Водеща беше Събина, а Ана Динкова, която винаги имаше по някое ценно указание за мен и ме въведе в нещата, беше част от тихо, но перфектно работещия като мотор на скъпа кола, екип на събитието.

Това е Събина, не е Тошка ;-)

Юлия Геориева от фондация „Инициатива за здраве“ е взела присърце проблемите на нарко-зависимите, като раздава спринцовки на наркомани и се грижи за тези изгубени души, което е дейност, която има нужда обществото.



Говореше за сатанизирането на наркоманите, стана дума и за Опиц, чиято вина изглежда спорна на страшно много хора.

За пръв път чувам някой да нарича наркозависимите „клиенти“.

Аз мисля, че отрицателното отношение на обществото към наркоманите се дължи на това, че когато наркоманите тръгнат да крадат и да извършват насилие без да се съобразяват с нищо, само заради едната доза, много бързо губят възможност да получат съчувствие от околните. И в обществото няма разбиране, че това са болни хора, намиращи се в омагьосан кръг, от който не могат сами да излязат.



За пръв път видях на живо Тошка Иванова - един удивително балансиран и уравновесен човек, който е преминал през страшни мъки и премеждия (написала е и книга), за да се излекува от Хепатит Ц.

Извади стряскащи данни – в България има 350 000 души, болни от Хепатит Б и около 150 000 болни от Хепатит Ц и повечето въобще и не предполагат, че са болни.

Определено имаше излъчване на уверен в себе си човек, който е изминал голяма част от пътя към себе си. Сподели някои ценни мисли, които изцяло подкрепям:

„В един момент човек разбира, че ремонтът на колата или цветът на тапетите не е най-важното нещо в живота.“

Не ми се иска всяка жена да минава през такива изпитания, за да вникне в тези сравнително прости истини.

Добрата новина е, че Хепатит Ц се лекува.



д-р Мила Бободова (позната и като Козата Ани) е ветеринарен лекар, който е в дъното на кампанията против насилието срещу домашни животни и приетия закон (виж този сайт). Много съм за тази кауза, а и едва ли има нормален човек, който да одобрява запалени котки, кучета с пиратки в ануса и подобни извращения. Категорично съм на мнение, че жестокостта за удоволствие трябва да бъде наказвана, независимо дали е срещу хора или животни, защото има унищожителен ефект върху обществото.

Съвременната цивилизация има и други дилеми и тежки въпроси, които се отнасят до съжителството и отношенията между животни и хора.

В София, а и в България трябва спешно да се реши въпросът с кучетата, нападащи и убиващи хора. В петък (07.12 ), малко след 17 часа, бях свидетел на това как бездомно куче нападна и ухапа човек точно на жълтите плочки пред Министерски съвет.

А и трябва ли да очакваме забрана за ядене на месо, ако се прецени, че убийството на прасе или на теле е твърде жестоко и не оправдава използването им за ядене? Човек може да яде треви, ориз и соя и да не умре от глад, нали така?

Това е философско-етичен въпрос, който още не е на дневен ред в България, а аз отсега съм против такава забрана. ;-)



Проф. Живка Овчарова работи в Германия, където се занимава с изследвания, свързани с виртуалната реалност. Тя започна с теоретично-философско изложение в което се загубих, честно казано, а накрая разказа за изследванията си.

Тук някъде ми хрумна идея, че виртуалната реалност може да се използва за курсове по интуиция за мъже (понеже тъкмо стана дума, че мъжете хич не ги бива в интуицията). Драснах идейката в twitter и така спечелих и награда от томболата. До мен седеше още един лауреат.

Наградата.



Петя Желева (FoXy) е наша състезателка по компютърни спортове, която разказа за това какво са електронните спортове, какъв е нейният личен опит в тях, за големите състезания, в които е участвала и за това, с какво се сблъскват българските електронни спортисти, когато искат да се състезават. Горе-долу с това, с което се сблъскват и неелектронните български спортисти.



За Рени Попчева от embryoo вече съм ви споменавал. Първия път, когато я видях не смятах, че от идеята ѝ ще излезе нещо смислено, но след две години вече съм на друго мнение. Тя е намерила начин да предложи на големи корпорации да решат проблема с иновациите, като предложи готови разработени отлични идеи, които разни фирми гълтали като топъл хляб. Мисля да разгледам пак какво предлагат.


Накрая имаше видео лекция, която обаче беше твърде политическа и твърде дълга за моя вкус. Изпитвах неудобство да изляза от залата пръв и да потвърдя всички тези стереотипи за безчувствените и егоистични мъже, но в един момент се огледах и видях, че съм от последните ентусиазирани зрители на видеото, така че излязох навън да се социализирам.

Генерално TEDxMladostWomen беше раздвижващо мозъчните клетки събитие, предлагащо чудесни гледки във всички посоки, и просто отлична идея за уикенда.

Като извод си мисля, че отношенията между половете в чисто социално-политически план не са безоблачни и ще се развиват. Оцеляването на единия пол ще зависи все още от другия, което ще предотврати унищожителна война, а махалото ще се мята в една или друга посока, водейки до изкривявания и крайности.

В крайна сметка, с добронамереност и усилия нещата ще се оправят.


Каузите на хората от публиката, които всеки трябваше да напише, за да се регистрира в сайта.






петък, ноември 30, 2012

Изложбени дневници - ноември

Малко новини около изложбите в София, че ми се насъбраха снимки и впечатления.

„Над дъгата“ (приключила)
Художниците от легендарното списание „Дъга“ показват нови неща и съставят нов алманах. За съжаление не видях алманаха в залата, но изложбата беше приятна и на места някак твърде позната.




„Любов“ (приключила)
Усещам устойчива тенденция българските художници да я разбират любовта като пoрно, но бях приятно изненадан от това, което видях в „Райко Алексиев“ (любима галерия)

Това горе е чужд художник, забравих му името, за нещата с които се занимава любимият човек.



 „Машина за семейно самозадоволяване“, поставена в домашен български екоразградим вариант.

 Любовта на диктаторите като сладникав кич. Изкуство с позиция! Браво.


„Нова религия“ на Деймиън Хърст в Национална художествена галерия (още два дни!)
На мен не ми хареса особено, но племенничката ми Дарина се изкефи много на идеята хора и идеи да бъдат представяни като хапчета, а също и на черепа с блестящите зъби и на набученото бронзово сърце.

„Модернизъм в унгарската живопис“, НХГ
Казват че продължава до 11-ти ноември, но аз я гледах след това, така че още може да е там.





Нито едно име не ми е познато, но много приятно, много освежаващо.

„Париж 1900“, Галерия за чуждестранно изкуство. (до 13-ти януари, 2013)




Страхотна изложба, посветена на всемирното изложение в Париж през 1900 година. Много интересна допълваща българска експозиция, с неща подготвяни за изложението, като горния герб на София.

Не пропускайте френския документален филм, който се върти в една от големите зали.

„Сенегалци влачат колесници, символ на френското колониално могъщество, а зад тях вървят, незнайно защо, жени с ангелски крила“.

Просто безценно.

сряда, ноември 28, 2012

Шекспир за хората

– Добър вечер. Къде отивате?
– За премиерата на новия превод на Шекспир в Камерната зала съм.
– Не можете да влезете, залата е пълна. Освен това, започнахме преди 20 минути.
– За медии изключение няма ли да направите? – импровизирам.

Десет секунди мълчание. В крайна сметка, гладката ми реч надделява над брадатата ми физиономия и вдъхва достатъчно доверие, за да ме пуснат в храма.

– От тази врата надолу. И пазете тишина.

Снощи това беше фейсконтролът на премиерата на книгата „Великите трагедии“, том с четири пиеси на  Шекспир в Камерната сцена на Народния театър.

„Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“, „Макбет“, в превод на проф. Александър Шурбанов.

С издаването се е заело „лудото“ издателство, „Изток-Запад“, което печати най-големите тухли с класика и с тежка философия и печели от тях, напук на общото състояние на книжния пазар.

Нямаше как да пропусна, макар че беше трудно с организацията и закъснях.

Тази премиера е епохално събитие не само за българското книгоиздаване, но и за развитието на българския език и култура въобще.

Предишният превод на Валери Петров, често наричан „оригиналният превод“, с което присъстващите се шегуваха, е от 1973-та година, и вече се е превърнал в канон сам по себе си.

Много се вълнувам, защото новият превод на Шекспир за мен е все едно Пърпъл или Флойд да си изпеят парчетата наново, ама без да са остарели, а просто да са се преродили.

Та какво е новото –

Епохалността на събитието е в това, че превеждането на Шекспир, особено на трагедиите,  не може да мине без дръзки езикови експерименти в лексиката и синтаксиса. Преводът поставя на изпитание способността на българския език да се обновява и възпроизвежда, а отделно прибавя на преводача по някой бял косъм в прическата.


Тоест, на него реално му се налага да измисля нови думи и синтактични конструкции, за да направи съвременен превод, обновявайки пътем и българския език: „злотворен“, „къдроглав“, „кадни обятия“, „усукано витийство“  („осукано“ в книгата), „касателност“ и т.н.

Неофициални и жаргонни думи и изрази като „ще я отсвиря“, „в разход“, „тайфа“ „вясва“ са мобилизирани и обличат опълченски униформи да дадат рамо на роднините си от литературната норма в тежката битка за смисъла на текста ;-)


Залата е пълна, но имаше няколко свободни места.

 Евгения Панчева, Александър Шурбанов (преводачът!), Милен Миланов, Георги Каприев. Изправен е Явор Гърдев, който разказва за работата си с новия текст.

Леонид Йовчев, имащ удивителна физическа прилика с известните портрети на Шекспир, играе Хамлет в новата постановка на Явор Гърдев. Зарадва ни с няколко монолога




Double, double toil and trouble;
Fire burn and cauldron bubble.

Отвътре качеството на книгата е перфектно, дори и буквичките са разноцветни.

Отвън, портретът на корицата е на Петър Станимиров, известният художник от „Дъга“  и илюстратор на Стивън Кинг. Преди време бях попаднал в Интернет на критики, че портретите му на известни личности всъщност са прерисувани от восъчните фигури от Мадам Тюсо в Лондон, но сега не откривам линка.

Дизайнът генерално малко куца, според мен – книгата излежда насила състарявана, и има леко по-евтин вид от необходимото. Не бих използвал картонена корица – имитация на кожа, не бих правил релефни надписите, но без цвят, не бих сложил подписа на Шекспир, не бих си играл така с големините на буквите и пр.

Но, по вкус и по цвят приятели няма, и това да е проблемът, книгата си заслужава отвсякъде.

Да си я купите ли за 29,90?

Струва си. Има я тук-там и с отстъпка, а в офиса на Изток–Запад (до БТА на Цариградско) е почти с 10лв по–евтина!

Аз няма да ви убеждавам повече, вместо това чуйте тази невероятно добра презентация, защо трябва да имате това бижу в библиотеката ;-)

И последно, преди да си пуснете видеото - помрънкайте малко на издателството да направят още едно представяне на книгата на панаира, защото засега нямат планове за други събития.


PS. Платих си книгата като поп на премиерата - 29,90 и взех автограф от професора.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)