понеделник, октомври 31, 2011

Градим нов ден – поуки от президентските избори

С голямо облекчение посрещам новината за края на президентските избори, защото вече картината се избистря.

Какви са изводите?

Един остроумен туит:

@iapostolov: Най-добрата новина: Гоце си тръгва. Добрата новина: Калфин загуби. Лошата новина: Плевнелиев спечели. Най-лошата новина: Ние загубихме
А сега по-подробно.

Както споменах, това е зенитът на ГЕРБ, най-високата точка на тяхното политическо присъствие в България, това, което може да се постигне със „сравнително демократични“ средства.

Формално, следва „отпушване“ на квотите на президента в СЕМ и Конституционния съд.

Реално, много бързо ще разберем – ще има ли разделение на властите или всички сили ще бъдат събрани в един „прогресивен“ юмрук, с който наляво и надясно да се удря по „ретроградните“.

Ще стане интересно, защото назначените от президента хора все някой ден ще трябва да вземат отношение по ресора на Цецо, дали по въпроса за медийната цензура, дали по въпроса за подслушването и гражданските права, дали за някакви други конституционни права и свободи.

А дали новият президент е фигурант или самостоятелен политик, този въпрос много бързо ще получи своя отговор. Премиерът ни не е човек, който обича да бъде затъмняван медийно по какъвто и да е повод. И тъй като губи директната си власт над Плевнелиев и не може да го уволни мигновено, ако случайно започне да се изявява сам, ще се опита да увеличи символичната си власт върху него. Ще показва непрекъснато кой е главния в тази държава, т.е. ще подлага държавния глава на непрекъснати унижения. А те може да са разнообразни.


Справка – путинска Русия.

Реакцията на „Росен“ ще ни покаже с кого ще си имаме работа през следващите 5 години.

Не вярвам изпълнителната власт да се откаже от идеята да контролира поне индиректно президента.

В този смисъл, разказът на Цветанов за подкупа от 500 000 евро би могъл да означава и нещо друго – подсещане, че в тежък пристъп на угризения на съвестта, „брокерите“ или някакви „свидетели“ да си спомнят за случката и изведнъж бъдещият президент да си загуби бизнеса, а евентуално, дори и поста (при недвусмислени доказателства, и ако се събере конституционно мнозинство от възмутени депутати).

Малко по-малка е вероятността, чрез конституционни промени правомощията на президента да бъдат сведени до ръкуване с други президенти и возене на правителствения самолет. Необходимо е конституционно мнозинство в Парламента, което не се събира всеки ден, а и много от депутатите тайничко си мечтаят за това топло местенце с резервация в учебниците по история.

А какво се случи в червения лагер?

Нямам идея, дали в БСП наистина са искали Калфин да стане президент, но не бяха много далеч от победата. При тази малка разлика в процентите, ако:
– Доган наистина беше мобилизирал масово избирателите си (а той си има методи) и
– Стефан Данаилов беше първи, а Калфин втори,
като нищо редът на пресконференциите тази вечер би бил различен. Но Станишев затова е Станишев, защото не го бива много в печелившите решения. А, може би, и за България е по-добре така.




неделя, октомври 30, 2011

Размисли по време на страхотна културна програма

(или какво да правим утре/днес след или вместо изборите)
Ако утре/днес сте си в София и/или изпълнявате гражданския си избирателен дълг, предлагам ви страхотни попадения в културната програма на столицата след/вместо гласуване. Четете надолу!

Знаете, днес беше ден за размисъл за втория тур на изборите и освен това, времето беше страхотно.

Вчера имах идея в късния следобед да направя една стабилна културна програма с няколко изложби, но се появи глупав ангажимент, и когато с Л. започнахме да обикаляме местата, се оказваше, че навсякъде току що са затворили ;-) Ясно, че и хората по изложбите са хора, но нали важното е да ги покажем нещата... защо работното време е до 19,00 или дори до 17,30 !?

Затова трябваше да го направя днес. Л. я домързя зверски (а после се разбра, че трябвало и да изпълни гражданския си дълг, пренасяйки бюлетини), а аз с намерението да отида на протеста срещу омазването на изборите и особено срещу фиаското със „забранителния списък“ се озовах в 14,15 в центъра.

Първа спирка ми беше Централна баня (която изглежда малко по-ремонтирана от това, което беше напролет), където в момента са подредени реплики на мозайките от Равена. Изключителна е!


На входа ни посреща Богородица.

Изложбата е съставена от реплики на оригиналните мозайки, много старателно изкопирани от цяла тумба специалисти и изглеждащи зашеметяващо.

Горе на централно място е величественият портрет на императрица Теодора, който присъства  в читанките по цял свят.

Гледал съм доста антични мозайки и не очаквах да се впечатля много, но този път се излъгах. Обикалях двете зали напред назад и не можех да откъсна очи от паната. Византийският пиксел-арт е нещо велико!

Обяснителните табелки не са особено подходящи за неспециалисти. Може би на италианците, на които от малки им набиват в главите историята на Римската империя и богословието, всичко им е ясно, но за езичници българи с ниска обща култура четенето на дългите текстове е уморително, а и не особено информативно.


Побързайте, изложбата ще е тук още само два дни - в неделя и в понеделник! Аз може би ще отида още веднъж.

Излязох отвън, дълбоко потресен и напълно забравил протеста ;-) А сега накъде?

Най-близо беше като че ли „Склада“ с изложбата „Невидима София“, част от Sofia Architecture Week.

Изложбата представлява архитектурни детайли от София, снимани/фотошопвани в чернобяло и в максимален контраст, така че да изпъкнат красивите композиции в столичната архитектура. Хубава идея, и аз обичам да си правя подобни експерименти, но защо авторите са подходили толкова страхливо? Наистина повече работа щеше да е да се работи в цвят, но и ефектът щеше да бъде отличен. Така изложбата е средна работа.


Не бях ходил досега в „Склада“. Оказа се просторно място, където сервират кафе. Има и нещо като магазин за дизайнерски мебели и аксесоари за дома. Някои неща са супер, ама цените, цените има още да порасна, докато успея да си ги позволя. Ей тая черна нощна лампа в средата май беше към 200 евро.

Минавайки покрай долните етажи (Изложбената зала е на 4-тия етаж!) чух едно познато ангелско гласче. Мартин! Прави ремонт на помещението, което скоро ще стане йога студио (вече стана студио – Insight Yoga Studio).

Разбрах, че се занимава с Карма Йога, т.е. работи ангария, за да му е добра кармата в бъдеще ;-) (това е шега, нали разбрахте). Разприказвахме се, а той черпи една бира. Бирата е само за майсторите, докато трае ремонта, като почне йогата, край на алкохола. Пийнах биричката с удоволствие и усетих как ми се отварят чакрите. Само че тоалетната нещо не работела, имало наводнение, така че бързичко закрачих към следващото място.

Следващото място беше Чешкият център, където тече изложбата „Чешки архитектурен кубизъм“. Толкова време съм живял в Чехия, а не знаех че има и такова чудо там. Изложбата е много интересна. Малко се издразних отново на черно-белите снимки. Който знае чешки, може да си прочете обясненията в оригинал. На български няма.


По същото време в чешкия център вървеше някакъв фестивал на „Компютърно пространство“, посветен на дигиталните изкуства. Язък, видях, че за малко съм изпуснал лекцията за шрифтовете, която щеше да ми е интересна. Аз си поиграх с един от експонатите. Уцелих точно почивката, когато раздаваха кафе, вода и сладки. Разгледах кубизма, самообслужих се от бара на аванта (все пак съм представител на дигиталната преса ;-)) и продължих към една много важна задача. Имам сериозна забележка, обаче - от дизайна на материалите/логото има още много много да се желае. Не отива на фестивал, посветен на дигиталните изкуства, да куца така с дизайна. Сигурен съм, че много дизайнери биха помогнали и за без пари.

Много важната задача беше да си купя билет за „Котките“ в Музикалния театър,за да го гледаме двамата с Дара, голямата ми племенничка (бонус за рождения ден) В Музикалния театър  е имало ремонт, горе-долу поносим, но останалото много не ми хареса. Не можело да се плаща с карта, листовката (!) с програмата се продава за 50 стотинки, и лелята на касата не е хич любезна. Но, ако ви е интересно, има колкото искате билети за постановката и големи намаления за семейства с деца! Препоръчвам, макар че не знам колко добре са го направили тук.

Отидох на Шипка 6, където очаквах да видя изложбата на японски плакати. Вместо това работеше само четвъртия етаж, с напълно непонятна за мен изложба на някакъв бургаски художник. Затова пък лелката, която пазеше залата беше много любезна. Отклоних идеята да си купя албум на Петър Станимиров (за него ще ви напиша нещо любопитно скоро), но си купих албум на Генчо Симеонов. Отличен илюстратор и карикатурист, но сиромахомилските карикатури след 1990-та няма как да ми харесат.


По това време чакрите ми бяха почти напълно отворени и трескаво търсех тоалетна. По стар  обичай, най-големият грях на клиента, гражданина и потребителя в България е НЕОТОРИЗИРАНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНАТА. На всички етажи тоалетната беше заключена, единствено на четвъртия някой си беше забравил ключовете на вратата. Благодаря ти, Господи! ;-) За всеки случай временно взех ключовете в мен докато ползвам санитарните удобства. Само това остава, да ме заключат вътре!

Японските плакати бяха разположени в зала „Райко Алексиев“ на ул. „Раковска“, само на метри от Чешкия център, ама кой да чете ;-) Също зрелище, което не трябва да се пропуска.


Страхотно преживяване, дори се замислих за албума, който струва 33 лева, а май продават и някакви постери.

И така, преуморен от обикаляне нагоре-надолу посрещнах залеза в Starbucks на НДК.

А какво стана с протеста? Имало, разбира се и то добре посетен:



Дано времето е хубаво!

петък, октомври 28, 2011

Безпомощната българска журналистика

Българската журналистика е като моята малка племенница Диана, на която вчера няколко пъти ѝ скрих любимото списание (с розовите страници).

Издебвам момент, в който не гледа, и мушвам списанието ѝ между мен и креслото, в което седя.

„Диди, къде ти е списанието?“
Тя се оглежда панически.
„Няма го!“
„Диди, Диди, кучето ти взе списанието!“ – соча към коридора. Тя тича след кучето да си го вземе.

През това време аз вадя списанието и го слагам откъдето съм го взел.

Тя се връща.

„Eто ти го списанието“  – соча аз.
„Да, то си беше тук“, – се съгласява тя.

Съвсем същия прост номер извъртя премиерът Борисов пред камерите на националните телевизии, които го попитаха за извънредно големия брой на невалидните бюлетини.


Българската журналистика


Борисов майсторски отигра ситуацията.

Първо излъга, без да му мигне окото, че невалидните бюлетини в изборите, които се правели досега, били 7%, а те всъщност са средно 2,7%. После попита, колко процента са невалидните бюлетини в момента - а това число журналистите го знаят, понеже се съхранява в краткотрайната им  памет, и му подсказаха – 7% (6,4% всъщност).

Ето, нанесе заключителния удар Борисов, значи е същото както преди. И никой не посмя да гъкне. Или не са си подготвили домашното, или услужливо забравят такива дребни подробности.

Още един детайл.

Борисов споменава за спестяване на 18 милиона лева постфактум от това, че изборите се провеждат „2 в 1“, но Дянков каза преди три месеца, че ще се спестят 8 милиона лева (малка грешка от 10 милиона!). Също никакъв интерес за такова разминаване от безкрайно професионалните ни журналисти. Това сигурно е първият случай в историята на човечеството, когато хем разходите са нараснали значително (допълнителни компенсации за членовете на комисиите, допълнително работно време на целия административен апарат, зает с изборите), хем спестяването е скочило с 10 милиона лева. При положение,че целите избори струват 26 милиона. Ало, хора! Алооо, журналя!!!

В крайна сметка зрителите не виждат конфликт на екрана и заключават, че конфликт няма и че очевидно тези, които са загубили изборите, ръмжат за касиране защото завиждат на този прекрасен премиер-бащица на нацията, защото всичко си е „както обикновено“. А медиите излизат снежнобели и безгрешни от тази ситуация.

Да станеш лош на 50

Истинско чудо е, че ще пиша втори текст за сериал тук в такъв кратък срок (след Louie).

Но този определено си заслужава.

Сюжетът на Breaking Bad e малко нестандартен – На учител по химия му откриват рак на белия дроб и не му остават много дни. 


(нататък преразказвам сюжета, така че продължавайте на свой риск)

Бременна жена, син с увреждания, а учителската заплата не е толкова зле колкото в България, ама не стига за големи разходи, особено за химиотерапии.

Зет му е местният Явор Колев, който лови наркотици. Покрай зетя му идва идея да излезе от ужасяващото си материално състояние като приложи знанията си по химия в производството на амфетамини (а той е талантлив химик), за да изкара някой долар. 

И след това е ясно - обстоятелствата непрекъснато го принуждават да постъпва така, както повелява търговията с наркотици. И да затъва. Постепенно и двамата с партньора му научават правилата по трудния начин.

Този филм така обяснява търговията с наркотици, както „Семейство Сопрано“ ни обясни мафията. 


Отделно, е майсторски написан (човек направо се чуди, дали сценаристът не си е изкарвал с амфетамини парите за следването), и както задържа пред екрана, така и след финала на всяка серия чакаш какво ще се случи в следващата. Това не му пречи на моменти да е доста муден, по оня седемдесетарския начин.

Актьорите в главните роли също са забележителни – Брайън Кранстън и Аарон Пол. Аарон има голямо бъдеще като актьор.

Има и доста социална сатира и тънък хумор плюс интелигентно бъзикане с политическата коректност. На мен много ми напомня филмите на братя Коен, да речем „Фарго“. Освен това, може непрекъснато да сравняваме какво се случва при „лошите“ и при „добрите“, а някои неща най-добре да си останат в семейството.

Допълнено: Този филм кара човек да се замисли, и да погледне по друг начин на обичайните пороци в обществото – корупцията например. Или как полицията си гледа работата, как обществото възприема наркотиците и разните инциденти, свързани с тях. 

Случайно открих че го дават по някоя от кабеларките като „В обувките на дявола“. Не особено добър превод, но лови окото. 

Ако намерите време, препоръчвам го. Девет цяло и четири в IMDB!


четвъртък, октомври 27, 2011

Въпроси около изборите

Цялата държава се люшка от скандалите около изборите, затова искам да предложа първо малко предистория от онзи злощастен семинар, където Цветанов накисна Плевнелиев (това е друго клипче, от експозето на Цветанов) и където Цветанов изказва мнение как ще бъде противодействано на манипулирането на тези избори:


Може да започнете от 4:50 мин. и да чуете:

1. Каква е идеята да се гласува с „хикс“;
2. Откъде е дошла идеята за „забранителния списък“;
3. За ролята на МВР по време на изборите, няма да има никаква намеса, организираната престъпност „ще бъде поставена в известност“;
4. Работа с медиите - всеки един сигнал от медиите ще бъде проверяван.

Към 17:43 минути мед ми капе на сърцето, как обяснява че е приключено с манипулациите по време на избори.

Това което се казва в 23:13 съм напълно солидарен и е една от причините да напиша този текст.

Ако имате време, може да видите почти цялото участие на Цветанов (клип2 клип3 клип4 клип5)

След като първият тур мина, време е да се поинтересуваме за мнението на министъра по следните въпроси:
– Доколко хиксът, изписван със син химикал, е попречил на купуването (манипулирането на гласове) и какъв е негативният ефект от него – кофти написани хиксове, други проблеми? Горещо препоръчвам документалния разказ за секция 59 в Кюстендил и как се изложихме пред чужденците. 

Сигурно знаете, че в Гоцеделчевския район (родният район на евентуалния президент Плевнелиев), в някои секции са били заменени сините химикалки с черни, поради което имаме огромен брой недействителни бюлетини. В Пловдив недействителните бюлетини стигат да бъдат избрани двама общински съветника!

Може би някой е търсил нарочно изборни рекорди?

Навремето имаше социалистическо съревнование между избирателните райони за рекорден брой гласували.

Повсеместно е мнението, че тези избори са най-лошо организираните избори след 90-та година, с множество закононарушения. Приемането на документи и изборните резултати се забавиха с денонощия след законния срок. Кой ще понесе отговорността? Все още ли прокуратурата е в почивка?



Още една забележка към Цецо – на кадрите, които виждаме от приемането на бюлетините и протоколите в ОИК, полицията зорко пази медиите да не разглеждат линейките, пази медиите да не се допускат до залата, но няма никакъв проблем да допусне депутати от ГЕРБ да разнасят чували с бюлетини напред-назад из залата. На фона на тази свръхстрога полиция как изглежда организацията на самото приемане на документи, при което човек с по-лабилно здраве или ангажименти на другия ден би бил ПРИНУДЕН да наруши закона, за да се нахрани или да отиде до тоалетната? Формално вината е на ЦИК (а кой контролира ЦИК, защо тези медии са толкова нелюбопитни?), а реално? Някой се е погрижил полицията да пречи на публичността, но въобще не се е погрижил дори собствените му кадри от ГЕРБ в СИК да се почувстват като хора с важна държавна мисия или поне като граждани...

Отделно, за скандала със „забранителния списък“ има директна вина МВР, тоест Цветанов, което предоставя данните за „настоящ адрес“ на ГРАО и ЦИК. При положение, че няколко хиляди българи бяха лишени от право на глас, това ми се вижда страхотно добър повод за оставка.

Искам да подсетя и за още един интересен въпрос – Дянков обеща да спести 8 милиона лева от това, че изборите са 2 в 1. Прозрачна е идеята му, със смесването на изборите да се постигне по-висок резултат за ГЕРБ, и успя – много резултати на местните избори бяха деформирани от съчетаването с президентски избори.

Да видим сега, след допълнителните компенсации на участниците в СИК, след удълженото работно време, включително и на охраняващите полицаи, след безсънните нощи на хората, участвали в изборите и не успели на следващия ден нищо да произведат, какъв е общият икономически ефект от изборите. Дали ще се наеме Дянков да застане пак пред камерите?

Много въпроси, които засега нямат отговор, а и медиите грижливо пазят душевния мир на вицепремиерите.

До какво ще доведе цялото това безобразие? Няма как тези избори да не отрезвят много хора в България какво представлява всъщност управляващата партия. Особено тежко ще е отрезвяването на младите хора, участвали в СИК като млади кадри на ГЕРБ, на които им се е наложило като председатели на комисии да се сблъскат с действителността и които ще трябва да вземат решение дали да съучастват в такива деяния. Вторият тур на Плевнелиев ще представлява пика на подкрепата на ГЕРБ в България. От тук нататък, посоката на подкрепата ще е само надолу и нейното падане ще може да бъде закрепено единствено с добрите стари средства на демагогията (подкрепена от контролираните медии), популизма, полицейщината и диктатурата. А това няма как да свърши добре.


Допълнение: Горещо препоръчвам и поредицата „Герб прави избори“, която Пейо публикува при себе си и се отнася за кампанията през 2009-та година. Жалко, че обикновено такива неща не получават достатъчно публичност когато трябва


PS Аз ще пусна бюлетина в неделя. Винаги гласувам. Бях дори на безобразния балотаж между Първанов и Сидеров. Единствено не съм решил какво да правя с химикалката върху бюлетината.

вторник, октомври 25, 2011

Варваризация малко над точката на замръзване

Взимам повод от Борис, който смята, че чалгата произвежда и чалга политика. Взимам повод и от Владимир Шопов, който написа помен за демокрацията.

Няма директно да говоря за резултатите от изборите, нито пък ще търся кой носи отговорността за загубите. Не знам все още фактите.

Страстите са силни, емоциите неугаснали, а и последната серия не е свършила.

Но знаци, симптоми, признаци – накъде тече и ни влачи в мътните си води историческият процес, има в изобилие.

Създаването на по-сложни и по-качествени продукти, но също и на институции, обществени отношения, философски концепции, фирмени системи за управление, произведения на изкуството е белег на цивилизация.

Този прост критерий се усеща подсъзнателно от всички, и затова, сегашното правителство е концентрирано на върху магистралите и метрото като материален тотем (символ) на цивилизованост и успех. Идеята е - щом имаме метро, и то не само няколко спирки, щом имаме магистрали, които имат смисъл не само за вътрешния транспорт, значи сме „цивилизовани“, значи сме „успешни“, следователно и управлението е „успешно“, нали така?

И всички жертви са оправдани.

Проблемът тогава какъв е?

В качеството, в цената и в обществената полза.

Редичката от технологични провали на ГЕРБ е впечатляваща:
– Сайтът за детските градини;
– Електронната система за таксуване в градския транспорт;
– Търговският регистър, който е в по-лошо състояние от това, в което беше в началото;
– Издаването на новите лични документи;
– Наводняването на чисто новите участъци магистрали;
– Електронното правителство, заради което изхвърча някаква изкупителна жертва.
– и още много, много други...

Типичният ГЕРБ-ремонт в училището в което съм учил в 1-ви и 2-ри клас, а сега гласувам
(бях останал с впечатление, че старата мозайка още седи на пода, 
но и новите плочки не са цвете.)


Непрекъснато се режат ленти на нови обекти,  които се отличават с впечатляваща небрежност на изпълнението, висока цена, малки размери и често неясна полза за обществото - например сградата на Втора английска гимназия, която протече от лампите, възмутителните музейчета на модерното изкуство и на социалистическото такова, „българският Лувър“ и др.

Познавам хора, които оценяват направеното на принципа – „по-добре да е с ужасно качество, но да го има, отколкото въобще да го няма.“

Аз понеже знам, че евтиното винаги излиза скъпо, не съм особено въодушевен от такива „постижения“. Смятам, че в момента с огромен ентусиазъм се творят грешки, които скъпо и прескъпо ще плащаме в бъдеще. Всичко което заслужава да се направи, заслужава да се направи добре.

За мен това, което се случва сега е чалга политика.

На мен критерият грозно-красиво почти винаги ми е достатъчен, за да определя посоката на прогрес или регрес в дадена област, защото добрият дизайн е верен признак за качеството на продукта.

След като видях пълните с правописни грешки и неграмотно написани с ужасен шрифт и език ръководства за ползване на електронната система за таксуване в градския транспорт, ми е ясно какво представлява цялата система. Не е чудно, че години наред не може да се въведе пълноценно в експлоатация.

И тъй като не всеки е трениран да възприема качеството на дизайна (а то си е умение, особено да различиш лъскавото от полезното и красивото), за качеството на публичните проекти може да се съди и по елементарни формални критерии – напр. закъснение на пусковия срок, честота на авариите, удобство за ползване, цена в сравнение със световните аналози и т.н.

Не е срамно да искаме добри проекти, защото се плащат с нашите пари и трябва на нас да служат.

Българският народ разполага с демокрацията - високата технология на цивилизацията в обществените отношения. Както всяка висока технология, и тя изисква отговорност, компетентност и дисциплина в големи размери.

Събитията от изборния процес показаха чудовищна деградация в технологията на демокрацията. Някъде се изпари 21-годишният опит в организацията на свободни избори. Лъсна запазената марка на ГЕРБ при реализация на публични проекти:

– Самият процес беше муден и предразполагаше към грешки (над 100% грешки в протоколите, това е повече от една грешка във ВСЕКИ протокол);
– Дори при скромни натоварвания (избирателна активност) системата се срина;
– Много хора не можаха да упражнят правото си на глас, заради скандален, незнайно как съставен „забранителен списък“;
– Въобще не беше помислено за удобството и достойнството на хората, които участват в процедурите.

Не се вижда много (клик за по-голям размер), но не си представям как човек от квартала ще сбърка името на улицата, на която се намира училището от половин век насам, ако не и повече. Правилното име е „Русалийски проход“

Както виждате, говоря само за технологичната страна на нещата. За купуването на гласове, за поведението на полицията и на администрацията, за комуникацията – дори не отварям дума.

Ясно е, че както правят публични проекти и избори, така управляват. Надявам се, хората, които гласуват сега за тях, след няколко години да имат силата да си признаят и да си извадят съответните поуки.

Като започнем от тройната коалиция и продължим с ГЕРБ, в последните няколко години последователно бяха разрушени свободните медии, беше ограничена икономическата свобода, а вече се посяга и на самия институт на свободните избори.

Допускат се скандални конфликти на интереси, поради които цялата държава дава дефекти.

Притеснителното за мен е това, че деградацията не спира, а дори има белези на ускорение.

Не знам кое поколение се провали, може би моето, но имаме тежък провал, който вероятно чак следващото поколение ще оправя, ще плаща и  ще ни благославя.

Фалит на конституционализма, ресет на демократичните натрупвания, започване от нулата, отново с грешките на растежа, десетилетия напред, и всичко както си трябва.

Богомил Ветров със съжаление отбеляза (в коментарите), че не успяхме да преживеем Златен век, а директно се втурнахме към варварството.

И пак ще препрочитаме Алеко Константинов, за да установяваме обезпокоителни прилики с края на 19-ти век.

Ей това го мразя най-много в България – винаги се почва от нулата.

PS. Надеждата в Росен Плевнелиев е, е че някак ще излезе от сянката на Борисов и ще имаме президент.


Надежда в Калфин няма.


Не съм решил какво да правя в неделя.

PPS. Погледнато с микроскоп, не започваме винаги от нулата, а съвсем малко над нея. След като сме показали, че сме способни на бърз прогрес, отпускаме се и забравяме целия натрупан опит. Връщаме почти до изходна позиция и така чакаме пак следващите поколения.

понеделник, октомври 24, 2011

Данас у Бугарской су били избори...



Данас Бугарской су били избори. Сви су гласаче – гласали, сви су кандидати – избрани“*
беше коментарът на сръбската редакция на Гласът на Америка преди мноооого години, когато Тодор Живков нямаше още изгледи да стане част от CV-то на Бойко Борисов, а той от топката скачаше към акордеона.

История на България :)

Бате Бойко порасна, а вчера даже ни организира избори. И това бяха първите избори, които той организира за държавата, в която сме кандидати, гласоподаватели, участници в комисии, застъпници, наблюдатели и обикновени дрисльовци. Моя милост вчера освен гласоподавател беше и застъпник, така че се наложи да наблюдавам изборите в цяло училище, а не само в една секция. Партията ми е бедна и няма пари за хонорари, така че си бях истински доброволец. Хубавото да си „синя каска“ е, че можеш да с вреш в която искаш комисия, да си говориш с когото искаш и да скърцаш със зъби, когато душа ти сака ;) Пък и не ме разбирайте погрешно – но в крайна сметка точно изборите са сърцето на демокрацията. И ако там не можете да разгледате народа си, не се сещам къде другаде можете да го разгледате.

Малко наблюдения от вчерашните избори:
Активността беше напълно обичайна – нито повече, нито по-малко. За разлика от последните парламентарни, когато в секции с хиляда души списък гласуваха 500, че и 600 човека (в пиковия час минаваха 60 човека тогава в моята секция!) на вчерашните избори гласуваха 250-300 човека при 1000 списъчен състав на секция. Активността беше напълно нормална.

Но вие попаднахте на опашка и чакахте 50 минути? Разбира се, забелязахте ли че гласувахте ДВА пъти? Привидната активност (опашките) се дължаха точно на това – този път обработката на един гласоподавател заемаше доста повече време.
Друга причина за бавната обработка беше персоналът на комисиите. Обикновено по изборните комисии и на избори ходим приблизително един и същ контингент хора, като има изборджии, които са били комисия още 1990 г – печени, та дрънкат. Тези, които са били по комисии знаят, че обикновено хората в тях, независимо от излъчилаат ги партия, намират общ език поради естеството на работата – всички искат да затворят в 19:00 и до 20:00 да са готови с броенето и да ги возят към съответната РИК, за да си сдадат протоколите.
Този път обаче не беше така – очевидно в масата си хората бяха чисто нови. И на предишните избори имаше представители на ГЕРБ, но пак бяха все хора, които и преди са били по избори. Този път обаче... всичкото беше новобранци в голямата си маса.
Особено трябва да се отбележат представителите на Атака, но толкова безотговорни хора наистина се срещат рядко, та се налгаше да им бъде подвиквано, за да се стегнат малко – всички са изнеревени, особено с това абсолютно кретенско удължаване на изборния ден за цялата страна. При нас дойде само една девойка след 19:00, иначе още в 18:45 мина последния –и без друго има разпоредба, че ако в 19:00 има опашка, то секцията работи до изчерпването ѝ. Не беше грижата за избирателите основание за това удължаване – имаше друга причина, която не мога да коментирам, т.к.не я знам. Но ... със сигурност беше безсмислена от гледна точка на коректните избори.


Тук ходи твоето дете


Другата пълна тъпня беше, че за удължавнето разбрахме от телевизията! Представяте ли си: вършим най-важната държавна работа за тази година и ... някаква телевизия ще ми казва дали и с колко ще увеличавам изборния ден?!? Нещо каналите за комуникация и разпореждане на държавно ниво са много зле. Официално разпореждане за удължаването получихме в 19:40 чак! Бахти държавните служители сме щом се подчиняваме на някаква телевизия!

Народът естествено се изнерви допълнително, и бе з друго всички бяха уморено много, неопитността на масата членове си каза своето, двете урни си казаха своето, а трите протокола направо разгониха фамилията на преброяващите членове на СИК.
Протоколите и офоциалните преписи бяха с празни места за всичките имена на партии, коалиции и кандидат-кметове – само малкия протокол за президентските избори беше с предварително напечатани имена накандидатите. Големите – с имената на партиите по общинските и кметските избори трябваше да бъде попълван на ръка...
В едната „моя” секция успяха да напишат резултатите от общинските листи върху протокола от кметските избори. В другата секция атакистуъ отвори самостоятелно втората урна преди колегите му да са свършили с предишната урна, та се наложи да го следим какво пипа (не е подменял нищо, проверили сме го трима, но не е там работата – това разбира се допълнително изнерви обстановката). Атакистът - застъпник пък подмяташе простотии по отношение на една мацка от комисията (сега, че можеше да се облече по-подходящо можеше, но това си беше пълна свинщина от негова страна). Добре че бяха трима опитни изборджии, за да успокоят обстановката. В третата „моя” секция бяха същата история – председатлеката успя да се навика на другите членове – в 22:30 хората бяха скапани, съсипани и наистина трудно вече смятаха колко прави 2+2. А изборният ден беше почнал в 06:00, което значи, че те са станали в 04:30 сутринта. Нормално е, само организаторът на изборите не го знае (или пък го знае?..)
И като добавите към това, че днешното българско училищно здание не е пригодено за повече от 6 часово пребиваване на ден, то и хората съответно бяха скапани.
Сега, знам, че за следващиет ми думи, половината читатели ще ме заплюят, но не мога да кажа, че крайният резултат е неверен. Факт е, че това бяха най-хаотичните избори, в които съм учатсвал от близо, но също така факт са и броят на подадените бюлетини – наистина имаше необичайно висок процент невалидни, но това бяха невалидни бюлетини, защото цялата е задраскана. Изобщо какво си мислят, че правят тези избиратели, за какво изобщо се разкарват в изборния ден? Ако гласуват 300 човека и от тях 295 задраскат цялата бюлетина, а 3 – ма задраскат Фандъкова и 2 – ма Кадиев – кмет става Фандъкова. Това е положението и за тези 295 невалидни тя ще си го премести в другия крачол, а Кадиев ще се хване за палците – голяма работа, че има 295 невалидни.
Важат само еднозначните гласове – крайно време е всички да го разберете!

Данче, честита победа!

(в този кенеф даже армейската ми подготовка се оказа безсилна...)


Така че: факт е, че бяха най-ужасните от към организация избори, факт е обаче, че Фандъкова/Плевнелиев/Баце спечелиха. Важни са гласовете в урните, деца мои. Важни са.
Играта на джаги завърши. Който искаше неговия отбор да вкара гол е хванал вчера ръчките и е играл, който не е хванала ръчките със сигурност не е вкарал гол. А от днес започва обичайния футболен мач, а в който можем само да викаме по участниците на терена. До следващите избори, когато пак ще играем джаги.

Учебно помагало


Най-особеното на тези избори обаче беше друго: на тези избори НЯМАШЕ НИ ЕДИН ПРАЗНУВАЩ или радостен – нито сред членовете на комисии, нито сред застъпниците на ГЕРБ, нито дори в кварталния клуб на ГЕРБ (имах щастието да мина оттам, докато се прибирах през нощта). Никой, ама съвсем никой не се радваше. Баси, това да не са особено извратен вид професионалисти? Даже аз черпя, когато завърша успешно даден проект в работата, но очевидно сега на власт се закрепват наистина хора с хладни сърца. Това е потресаващо.

* Цитатът е по спомен и не претендира за пълна граматическа коректност ;)



Изглежда всичко ще се промени

Untitled from Konstantin Pavlov on Vimeo.


Изглежда всичко ще се промени.

петък, октомври 21, 2011

Надолу с главата в студената вода – идват избори


В неделя отново ни очакват избори. За съжаление се убеждавам, че страшно много хора биха искали да не им се налага да избират и трескаво търсят причина вън от себе си, за да не избират, за да могат да обясняват, че от тях нищо не зависи, че изборите са предрешени, ако може някой спешно да ги освободи от свободата им...

Двайсет и две години минаха от началото на промените. Всъщност минаха 26, ако броим и перестройката.. Перестройката започна в оня момент по безвремието на комунизма, когато една сутрин пак се събудихме с червената петолъчка, но бяхме свършили парите и вече беше ясно, че така не може да продължава. Десети ноември пък беше датата, на която за последно промените бяха в ръцете само на партийна върхушка на БКП, а след нея гражданите взеха в ръцете си правото да определят бъдещето си.

Напълно ги разбирам тези хора горе - свободата да гласуваш те обвързва моментално с отговорността за пуснатия глас, т.е. с реални последствия от листчето, което ще се приземи някъде на дъното на урната. Никой не би искал сега да носи отговорност, например, за тройната коалиция - за заменките, за унищожената природа, за презастрояването, за провала с еврофондовете, за провала с престъпността, за влаковите катастрофи и т.н....

Най-малко за това биха искали да си спомнят хората, които през 2005-та гласуваха за НДСВ, защото гласуваха за точно обратното (и аз направих тази грешка, за което дълбоко съжалявам).

Аз съм късметлия - от няколко години имам възможност да наблюдавам отблизо политическите лидери и партии на България и да си съставям мнение за тях от лични впечатления, а не през медиите.

Грешки ще бъдат допуснати от всеки, който бъде избран, това е несъмнено. Наследената от комунизма представа, че политическите лидери са само два типа - богоподобни и дяволоподобни е напълно погрешна, въпреки че се помпа и до днес от медийните армии. Ще бъдат избрани сравнително нормални и добронамерени хора, които или ще бъдат смляни от собствените си лобита и партийни апарати (примери много) или ще оцелеят, за да постигнат все пак нещо позитивно.

За кмет на София ще гласувам за Прошко Прошков. Запознах се с него, изнудих го да ми отдели от времето си, получих отговори на въпросите, които най-живо ме интересуваха, огледах екипа му и съм доволен. Отделно, имах възможност да опозная ДСБ и хората, които работят и членуват там и съм с отлични впечатления. Някой път и за тях ще разкажа, ако има интерес.

На всички мрънкачи, които обичат да се събират понякога около мен, горещо им препоръчвам да ходят на предизборни срещи, да се запознават на живо с кандидатите, да си задават въпросите, които ги вълнуват и въобще активно да поемат отговорност за политическия процес и за съдбата си, а не да ми вадят мухлясали броеве на „Дума“ от периода 1991-1994г. Политиците са достъпни, особено преди избори, освен това на симпатичните можете да им помагате не само с гласуване (идея, а!).

Разбирам, че е мъчителен изборът на президентските избори. Малко сме като във филм на братя Коен, където няма нито един напълно симпатичен герой, с който спокойно да се идентифицираме, и през цялото време да се чудим какво ли още ще видим на екрана.

За мен е ясно, че никога и по никакъв повод няма да подкрепя безпомощния кандидат на БСП Калфин и дори малко се радвам, че големият червен коз - Стефан Данаилов, беше изплющян като втора цигулка, точно на тези избори. И да се явява в бъдеще пак, няма да е същото. Между другото, фактът, че Данаилов е втори, Калфин първи, а Станишев – председател, потвърждава тезата ми за БСП. Не си забравяйте кожусите. А и те така и не о(б)съдиха ПРИЧИНАТА, поради която започна тая работа с перестройката и после с демокрацията.

Няма да подкрепя и Светльо Витков, колкото и да харесвам творчеството му (без кавички), защото твърде скъпо ще ми излезе това гласуване, ако го употребя само като артистичен жест.

Вероятно няма да подкрепя и Румен Христов, въпреки че Иван Костов, Мартин Димитров и някои мои приятели (поне на думи) го подкрепят. Тук фактът, че не съм партийно обвързан, много ми помага. Мога спокойно да кажа, че кандидатът е гол.

Иска ми се да подкрепя кандидат, който няма да е парвеню като Първанов, няма да му омекват колената пред Батето Борисов, ще бъде гарант на демокрацията, на Конституцията и ще ни представя прилично в Европа и по света.

Плевнелиев пред мен заяви, че е такъв, но не ми харесва в компанията на Бойко, Цецо, Бареков и Пеевски (а основна теза на ГЕРБ е, че са „екип“), а Йовко и Сула ми дават много сериозни аргументи в полза на Кунева (за която знам че работи щаб от много точни хора, с които също се запознах през лятото), която жестоко беше рязана от участия в медиите, но пък така и не стана ясно кой точно я издигна като кандидат.

Тема за размисъл – може да си бивш еврокомисар, но ако Гергов и Пеевски кажат НЕ, ще видиш ефир на куково лято.

Така че вероятно ще ползвам деня за размисъл... за размисъл.

И определено не харесвам медийно генерираното „щастие“.

четвъртък, октомври 20, 2011

За компютърната сигурност по ББТ

Тая сутрин гостувах в BBT и си говорихме за компютърна сигурност по повод поредната конференция, на която правителството трябва да отчете успехи.

Нямахме много време, а и часът беше твърде ранен за мен, та мисълта ми течеше мудно, но както и да е - ето записа (тук и в сайта на телевизията):

Не казах, да речем, да не се инсталира всичко което ви падне от интернет, и особено хакерски програмки, които обещават да дадат някакви ключове или пароли за защитено съдържание, но главното, като че ли, казах.

сряда, октомври 19, 2011

Малко представяне, малко тя и малко ние

Има хора, които имат свойството около себе си да концентрират положителна енергия. Такъв човек е Мария, която едва ли ще си признае, че е винаги на положителния полюс, понеже ги пише едни много кахърни, но откакто я чета и я познавам, имам още една причина да смятам, че доброто дебне отвсякъде.

Когато в края на пролетта обикалях страната с форда, тя беше моят незаменим домакин в Бургас.

Мария комбинира у себе си блестящ интелект, организираност, упоритост и немалка литературна дарба.

Академичните и обществените ѝ постижения са удивителни за крехката ѝ възраст – може да ме замерва с дипломи и сертификати от тук до Бургас. Често съм се шегувал с нея, като съм я наричал „госпожо еврокомисар“ и признавам, че много не съм обръщал досега внимание на поезията ѝ. Поезията не е моята стихия.

Започнах да я чета заради другия ѝ тип материали - тези, които се отнасят до успеха, образованието, пътешествията и заради ревютата на интересни книги и филми, които са ѝ минали през ръцете. (линковете са случайно подбрани)

Вчера бях на представяне на първата ѝ книга – „Малко той, малко аз, малко ние“.

Можете да си я вземете например от Книга за теб

Книгата е с лична (любовна?) лирика, като отлично се справя в един много злоупотребяван и неовладян в България жанр - написана е бели стихове (без рима).

Представянето беше в „Петното на Роршах“ на „Христо Белчев“ – много приятно местенце с чудна музика, което досега ми беше убягвало.

Мястото е микроскопично, така че фен клубът на Мария едва се събрахме в заличката със сцената.

Цялата природа беше против нея - тя беше тръгнала по време на ужасна буря от Бургас, но все пак стигна почти навреме, а и никой от нас и не помисляше да си тръгне.


След това имаше литературно четене от приятели. Понеже нямаше как хем да снимам клипове, хем снимки, затова имам по малко и от двете и нямам на всички. 

Мария чете (линк към клипчето)

И неизвестен на мен читател, който безстрашно правеше анализ, докато чете текста




Другото нещо, на което никой не се сети да обърне внимание, са отличните кулинарни илюстрации, които много хармонично допълват текстовете ѝ онлайн и им придават още по-апетитен вид. Пожелавам ѝ в следващата книга да намери място за тях, а дори и за някоя рецепта ;-)



И няколко снимки от събитието:





И за финал един от най-хубавите пасажи (тук има откъси от книгата):


боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

PS. И Йовко написа нещичко 

понеделник, октомври 17, 2011

Телевизия за диви прасета

Преди малко по „Канал 3“ слушах министър Мирослав Найденов да обяснява при откриване на водопровод в с. Габра, как щял да удължи с два уикенда ловния сезон за групов лов на диви прасета – от средата на януари до края на януари.

Защо така?

Защото, според министъра, две недели са „загубени“ заради изборите. А ние знаем, че ловът за богатите е това, което са гъбите за бедните.  Никакви избори не могат да попречат на българските граждани да бъдат първобитни ловци и събирачи.


26-ти декември 2009г, ловно стопанство „Женда“.  На снимката, отляво надясно – народният представител Николай Мелемов (вече кандидат-кмет на ГЕРБ за Смолян), министър Найденов,   Фикри Рамаданов (агент Филип, тогава шеф на ловното стопанство, а вече  лесничей №2 на Родопите), четвъртият ми е неизвестен, а последният е Велин Фиданов (кандидат-кмет на ГЕРБ за Баните) 

Та представете си, предизборна кампания, обиколки, лентитчки, а няма кой да ти върне времето назад. Ловният сезон си върви!

Знаете, че ловните сезони се определят според биологичните цикли на животните. И понеже глиганите са умни почти като кучетата, а може би и по-умни, в името на демокрацията съзнателно ще си синхронизират любовно-размножителния цикъл с изборите, за да може отрудените политици да си наваксат за „загубения“ в избори сезон. А ние просто трябва да наслагаме телевизори в гората, за да гледат прасетата, и да си сверяват часовника и календара.

И още нещо интересно – продължителността на ловния сезон е описана в Закона за лова, Приложение 4, т.е. за да може да се удължи ловния сезон заради компенсациите на ловците, „загубили“ времето си по избори, парламентът ще трябва да се позанимава с поправки.

На аргумента - „Какво пък толкова?“, познати биолози ме осведомиха – не е хубаво да се ловуват през януари и след това бозайници, защото плодът в бременните животни е вече голям. Кучетата гонят всичко подред и в този случай например сърните могат масово да абортират.

Съвсем отделен е въпросът, защо трябва министър-председател и министър да присъстват на откриване на селски водопровод за 4 милиона лева. А и премиерът, уж на шега, изрази съжаление, че не обичал да открива такива подземни обекти, защото от тия 4 милиона лева нищо не се виждало отгоре.

Още интересни ловни щрихи. Не знам дали помните вълненията около приемането на сегашния Закон за лова, който удължи ловния сезон за глиганите (горките глигани),  както и една историйка с еленче, достойна за филмиране, където беше замесен Емил Димитров, депутат от ГЕРБ (наричан понякога Емо Ротманса), собственик на ловно стопанство в Етрополе.

А от Етрополе, „Биволъ“, който не се страхува от никакви ловци, ни дава интересни сведения за предизборната агитация на ГЕРБ.

Наслука!

неделя, октомври 16, 2011

Следобеден чай с Прошко Прошков и Надежда Нейнски

Миналата неделя бях на среща с кандидата за кмет на София, когото подкрепям – Прошко Прошков и с евродепутата Надежда Нейнски (позната и като Михайлова) на чаша чай на втория етаж на книжарница-кафене PaperCake на ъгъла на „Хан Крум“ и „Раковска“.

Организацията беше допълнително затруднена от кражбата в офиса на г-жа Нейнски няколко дни преди това, откъдето изчезнали само компютрите, но компютри с документи и контакти, чието възстановяване, особено по време на кампания, не е най-лесното или приятното нещо на света.

Вторият етаж на заведението ми се видя доста тесен за планираното събитие, поради засиления интерес. Хора имаше навсякъде прави и седнали, дори по стълбата. След едно разбъркване си намерих място за сядане и се заслушах внимателно в това, което се говори.

Когато пристигнах, госпожа Нейнски завършваше с въведението си, като говореше за важността на малкия и средния бизнес за обществото и за това какви усилия полага в европарламента. Стана дума и за IT стратегията към малкия и средния бизнес.



Ето целия разговор, нямам в момента възможност да го преразкажа:


Watch live streaming video from iapressclub at livestream.com

Не забравяйте, че днес от 18 часа ще има дебат между кандидатите за кметския пост в София. Най-вероятно ГЕРБ ще го бойкотират, но пак ще бъде интересен.

Можете да го наблюдавате тук (превъртете до края на текста)

сряда, октомври 12, 2011

Чалга вместо култура, вместо политика и вместо президентски избори

Щях да ви пиша впечатления от срещата с Прошко Прошков (подкрепям го) и Надежда Нейнски (позната и като Михайлова) по повод местните избори в София.

Но не мога.

Най-добрият съчинител на комедийни сюжети - а именно всекидневният живот, отново ми поднася един, който не мога да пропусна:


Тук има и клипче, ако ви се губят десетина минути от живота.

Малко цитати от материала под клипчето

Павел Чернев отбеляза, че връзката на държавата с изкуството е жизненоважна. Той припомни, че Наполеон е поставил темелите на държавната помощ за театъра и изкуството в света.

“Ролята на държавата е да съхрани постигнатото”, отбеляза още Павел Чернев.

Водещият Николай Бареков постави и конкретен казус пред кандидатите за президентската институция. Какво биха направили, ако на тях им се наложи да съставят служебен кабинет.

Разговорът се завъртя и около нашумелата тема с почетното членство на премиера Бойко Борисов в Съюза на българските художници.

Водещият Николай Бареков коментира възмутено като абсурдно и неприемливо поведението на министъра на културата Вежди Рашидов и го призова да спре да говори глупости.

“Бива ли такава глупотевина? Вежди Рашидов да разказва, че премиерът си рисува по време на заседанията на Министерския съвет, а не че води”, подчерта Бареков.

Какво наблюдаваме – един от хората, които символизират връзката на България с цивилизацията – Камелия Тодорова, която има успехи в области като джаз и рок дори и извън България (не точно български дисциплини), сладко сладко си говори против „чалгаризацията“ с един политически чалгаджия и един обикновен такъв. Той Павел Попандов проправи пътя, поне не съм го чул да философства против чалгата.

А те се съгласяват, защото са сигурни, че никой няма да им припомня миналото.

Аз имах възможността веднъж да наблюдавам Камелия Тодорова на живо, докато говори, и не беше приятна гледка. Има и версия, че тя не е много наясно какво с кого говори.

Това значи, че дори най-големите имена в българската култура са сведени до слуги на нечии третокачествени политически амбиции, значи и посвеместен слугинаж на цялата българска култура. Малко ли звънче звънна с намеренията за почетно членство на Бойко в СБХ. Точно както преди 90-та. Точно както ни припомня Любослава Русева:


В телевизионно студио седят социолог и кинорежисьор. Социологът се изказва критично за текущото управление, което, смята той, възражда обезпокоителни тоталитарни практики. „Начинът, по който премиерът Борисов едва ли не ръкоположи министър Плевнелиев за президент, е акт на пренебрежение спрямо ценностите на демокрацията“ – дава и пример.


В това време кинорежисьорът не обелва дума. Облива се в пот, сумти, пръхти, върти се на стола и изразява гама от страдалчески състояния чрез мимическата си мускулатура. Този човек видимо се измъчва и зрителят започва да му съчувства, задето е подложен на ужаса от участие в живо предаване.


След десетина минути обаче причината за тази нервност се оказва друга. Изведнъж кинорежисьорът грубиянски прекъсва социолога с думите: „Тук се говорят неща, с които не съм съгласен! Ако знаех, че ще присъствам на подобен разговор, нямаше да дойда!

Не знам на вас какво ви напомня, но на мен ми напомня това:
Стефчов стана и се обърна към предните столове:
- Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям
.

Един от основните лайтмотиви (фраза, повтаряна до втръсване) на ГЕРБ е, че последните 20 години от развитието на България за нищо не стават (теза на Първанов и на антуража му) и ето идват те, на бял кон и на бяла пожарна, за да оправят държавата.

Вече е ясно и как точно трябва да стане това – 20-те години демокрация най-добре да бъдат изличени (или направо 133-те години след негово величество султана), а на тяхно място да си дойдат изконно българските (османските) ценности – когато режисьор или певец яде от ръката на патрона, да не хапе ръката, която го храни. Нищо че става дума за нашите пари.

Много е тъжно, когато уж най-свободните хора, тези на изкуството, най-много жадуват да се отърсят от тази толкова нежелана от тях свобода.

вторник, октомври 11, 2011

Кметски дебат


И така – най-сетне след маса глупави ограничения в нормалните медии („не сега, в предизборна кампания сме, не може да говорим за политика“) дойде време и за истински кандидат-кметски дебат.

Асен Генов и Сула, които иначе не се понасят на политически теми (Сула добре е обяснил защо), организират съвместно дебат между кандидат-кметовете за София.

Участници:
1. Георги Кадиев, БСП. Кандидат за кмет на София
2. Прошко Прошков, Синята коалиция. Кандидат за кмет на София
3. Николай Пехливанов, Атака. Кандидат за кмет на София
4. Владо Каролев, НДСВ. Кандидат за кмет на София
5. Цветозар Томов, издигнат с листата на Зелените за общински съветник в София

Липсва директорката на даскалото, но това се дължи на прозаичния факт, че боксовата круша на батко Арни не я пуска, вероятно не е слушала, а може и крушата да го е страх, че ще се издъни? Последното предположение не можем да проверим преди директоракат да се престраши да дойде.

Дебатът ще се състои на 16 октомври в БТА. от 18:00 до 20:00 ч. Дебатът ще се излъчва директно по нетя в неделя, а вие можете да зададете въпросите си при Асен и при Сула.

Двамата тържествено обещават, че ако участниците не се дърлят достатъчно, то водещите ще го направят един с друг :), т.е.ще бъде забавно даже и гладиаторите да се скатават :)


Моят въпрос към участниците в дебата е:

ГЕРБ гласува в общината за запазване паметника на Съветската армия. Какво е Вашето виждане за бъдещето на паметника и по какво се различава от ГЕРБ-овото?

Успех на водещите! :)

понеделник, октомври 10, 2011

Предизборни срещи първа част – Плевнелиев и Попова

Честно казано тази година не забелязвам много предизборната кампания. Вероятно защото се информирам предимно от Интернет, а за разлика от 2009-та година, когато по интернет се кълцаха самолети с брадви, вървяха трамваи и се вкарваха голове, сега онлайн публиката е като че ли малко пренебрегната от партийните щабове.

Според мен, погрешно.

Преди няколко дни ходих на гости на родителите ми и като поразлистих вестниците, оставени на купчинка на масата в хола, искрено се учудих – „Я, ама то имало наистина кампания.“

Последните няколко дни бях специално поканен като човек, притежаващ блог, на две предизборни срещи - с Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и с Прошко Прошков и Надежда Нейнски.

Първата среща се проведе в подземието на „Червената къща“ (центърът за дебати, а не пицарията ;-)), в ресторанта.


Въпреки, че Росен Плевнелиев има големи шансове за президентското място в държавата, този човек ми е енигма до голяма степен. Знам, че е основната движеща сила зад Бизнес-парка в „Младост“ и сега е министърът, който е на най-важния фронт на правителството - на магистралите.



Още повече, че той опроверга две от прогнозите ми, че за президентския пост ще се кандидатират Бойко Борисов или поне Христо Стоичков, а особено за втория бях почти сигурен, че ще се пробва поне за вицепрезидент.

Времето абсолютно не ни стигна, защото имахме за доста неща да разпитваме кандидатите по най-различни въпроси, а и самите кандидати, в желанието си да не пропуснат да ни кажат нещо, бяха много обстоятелствени и говореха дълго.



След няколко реплики за кончината на Стив Джобс и за това, което България му дължи започнахме разговора по същество.

Тема номер едно беше Катуница и реакцията на правителството и на кандидат-президентите по нея.


Воден от професионален дълг, се поинтересувах от това какви са индикаторите за успех на кандидат-президента и вицепрезидента през първия месец от тяхното евентуално президентстване и през първата година.

В 12 мин, 14 сек от горния клип задавам въпрос какви са индикаторите за успех на кандидат президентската двойка какво да очакваме от тях първия месец и първата година.

За първия месец разбрах, че ще има създадени няколко консултативни съвета с широко гражданско участие по най-различни важни въпроси по развитието на България, а бъдещият президент си поставя за цел да работи за стратегия 2020 със следните параметри –

До 2017 година 53-54% да стигне БВП на глава от населението в България като съотношение към ЕС.

Ще създаде конкретна стратегия година по година с конкретни цели, които ще бъдат постигани.

Ще имаме електронно правителство до 3 години

Административната реформа ще бъде направена по същия начин.

Плевнелиев обеща, ако бъде избран за президент, да направи всичко възможно, ако трябва да прави неприятни забележки на парламента и на правителството, но да се свърши набелязаната работа.

Попова пък обеща да наблегне на работата по вътрешен ред и сигурност и да се погрижи петгодишният доклад за напредъка на България през 2012 година да бъде достатъчно позитивен. Тя май не знаеше, че Фондация 14 януари се съди с Министерството на правосъдието (и спечели на първа инстанция) и през цялото време мило ми се усмихваше ;-)



Въпреки, че Плевнелиев изрично не спомена, че ще бъде президент, който ще се посвети на икономиката, по време на разговора обърнахме сериозно внимание на икономическите въпроси, защото той е силен там, а и имаше интерес от публиката.

При Йордан Матеев можете да прочетете по-подробно за икономическите въпроси, които се разискваха и какво Плевнелиев обеща по тях.

Ето и Първанов е силен в интригите и затова наблегна на тях в 10-годишното си президентстване. ;-) Много съм доволен, че най-накрая ще се разкара от президенството.

Разговорът започна да се приближава опасно към края си, а никой не се сещаше да зададе по-неудобни въпроси.  Затова се намесих аз и го попитах по следните три въпроса

– За това, защо е променил решението си да не се кандидатира за президент;
– За въпроса с Алея Първа във Варна - има ли или няма проверка на МРРБ по темата;
– По въпроса със случката, която Цветанов разказа на два метра от мен за подкупа, който е бил предлаган на Плевнелиев.

Отговорите бяха следните:
– Решението да се кандидатира не е било внезапно, а е било два месеца преди публичното му обявяване, значи някъде в началото на юли. (т.е. и преди датата на това предаване?)  мотивацията е била - на България и трябва промяна, трябва и стабилност в промяната и президентът може да помогне. Президентът може да бъде център-нападател, така че националните приоритети да бъдат изпълнени. Не счита, че променя мнението си по какъвто и да е начин.
– Алея Първа не е в компетенциите на МРРБ и никога не е била, извън това, че министерството се занимава със свлачища. От там нататък кметът на Варна да бъде така добър да даде пълните обяснения по въпроса. Проверката е в компетенциите на областния управител и той трябва да излезе със становище.
– Нито е взимал, нито е давал, нито е виждал един двама или трима. Случаят е повторен многократно от медиите без реално да има скандал. Цветанов е дал своето обяснение и Плевнелиев е дал своето също и казусът е приключен.

Какво дословно отговори той, можете да видите в долното клипче, след 2 мин 52 секунди от началото:


За втората среща с Прошко и Надежда Нейнски - в следващия текст.

четвъртък, октомври 06, 2011

Да бъдем благодарни за всичко, което ни се случва и да не забравяме Стив

Ще ни засипе лавина от мнения и информация за Стив Джобс, след смъртта му.

Аз ще добавя и моята снежна топка.

Цял живот той правеше така, че дори хората, които не харесват компютри, да могат да ги използват с удоволствие.

И си искаше съответните пари за това ;-)

Трудно е да се оцени наведнъж целият му принос в областта на информационните технологии и комуникациите. Същото важи за приноса му в автоматизацията на дизайна и визуалните изкуства.

Дори когато беше изхвърлен за известно време от любимия си Apple, той предизвика революция в киното, за да се завърне отново и отново да промени няколко пъти света чрез начина, по който използваме технологиите.

Стив Джобс не беше само инженер, компютърджия или гениален маркетолог. Той беше също мислител и философ, чието наследство тепърва ще се обсъжда, осмисля и интерпретира.

А ние в България сме в двоен дълг спрямо него. Не само му дължим навлизането си в епохата на персоналния компютър, но и безсрамно го окрадохме при това.

Снимката е от нощта на музеите в Политехническия музей
ИМКО-2, първият компютър, който докоснах през живота си


Оригиналните идеи зад грозните жълти щайги, с които израсна цяло поколение IT специалисти в България, бяха продукт на неговия гений.

И е много типично (за нас), че в Правец има паметник на крадеца Живков, но няма (няма и да има паметник) на твореца Джобс.

Първият компютър, който докоснах през живота си през далечната 1984-та година беше точно такъв.

И, вероятно фактът, че четете този текст се дължи и на тази първа среща тогава.

И понеже сега ще има опити за идеализиране на Джобс, а и някои хора ще опитат да си увеличат продажбите, нека кажа - Стив Джобс не беше единственият гений на информационното общество и персоналната електроника, но беше един от гениите, които го създадоха.

Отне ни го една болест, която много тежко удря навсякъде, дори и при нас.

Далеч не съм съгласен с всичко, което правеше той и вярвам в малко по-различно развитие на информационните технологии, но признавам че това което правеше той, го правеше най-добре.

Надявам се да доживея времето, когато и в България големите мислители ще стават и милиардери.

За финал, ви предлагам една от великите мотивационни речи, които съм чувал през живота си, именно от чичо Стив. (тук има клипче, което може би не виждате, ако ползвате четец)


Ето същата реч в youtube, но нямам линк към версия с български субтитри

Този беше различен от другите

Мразя компютри. Вярно, че мобилни телефони мразя повече, но и компютрите са достоен подгласник. Мразя ги от момента в който ги видях в училище за пръв път с гнусните черно-зелени екрани и задължителното писане на команди, които той разбира, а аз - не. Не ги разбирам и по-лошото – не искам да ги разбирам. Кошмарът е, че ти трябва висше образование, за да постигнеш това, което може да направиш и на проста пишеща машина – да си отпечаташ една страница текст.


За съжаление без компютър не може – така както не мож е без коли, пътища, машини и глобална промяна на климата, затова през далечната 1992 г баща ми ми купи компютър. Беше на разпродажба и затова струваше само 750 долара. А който си спомня 1992г – това бяха чудовищни пари.

Този беше различен от другите –беше малък, с обли ръбове, с наистина черно-бял екран от 9 цола и отвор за дискети., беше на български, изключваше се от менюто, знаеше термините Курсив, Получер, както и Кегел, проверяваше правопис на български и немски и не заемаше много място.

По-късно установих, че може да пише протоколи за МЕИ и прекрасно да пресъздава антенни апертури, а по-късно започна да смята и годишни анюитети или да обратва данни за живота на полските гризачи.

И всичкото това – без нито един черен или син екран и нито една една изписана команда, за всичко си имаше картинки, шрифотве и мишка, която пък си имаше килимче ;) И за десетте години на интензивна употреба се наложи точно едно рестартиране. И ме отучи от страха ми от компютри. И изплати чудовищните си 750 долара от 1992 г десетократно.

Компютърът имаше симпатична ябълка върху себе си и се казваше Класик. И още работи, и още не мога да го победя на Цивилизацията :)

вторник, октомври 04, 2011

Лош ден



Малката ми племенница Диана (3) тръгна на детска градина и първите дни беше дете за пример, дори малко се чудехме, дали учителките не ни послъгват нещо, като обясняват колко добре се е държала.

В края на миналата седмица отишли да я вземат от градината и – изненада! Диди била наказана за лошо поведение и в отвратително настроение.
– Аз не искам да взимам лошо дете от градината, – отсякла сестра ми.
Диди разказала какво се е случило – докато тичали на някакво състезание, тя си скъсала пантофката. Паднала и се ударила. После се напикала в тунелчето на детската площадка. Сдърпала се с някакво дете за нещо и го ухапала до кръв и била наказана да седи на пейката, докато другите деца си играят.

И накрая – едно от другите момиченца се люлеело на люлките с нейното любимо пони, което Диди всеки ден си носи от къщи в градината. Тя се приближила, хванала другото момиче за косата и го съборила на земята, за да си вземе понито.
– И, как си взе понито?
– Лесно – отговорила Диди.
Тогава Дарина (6), другата ми племенница, обобщила философски:
– Е, Диди, просто си имала лош ден.

понеделник, октомври 03, 2011

Рекламация на предизборната кампания

Хубавото време хич не помага да отшуми гръцката ми абстиненция, а започналата предизборна борба блика от материал.

Блика като спукан софийски водопровод, но се влачи като строеж на магистрала, като някакъв особено мъчителен филм, в който действието така и не започва.

Нещо като да си се наточил да гледаш Star Wars, а вместо него да ти пуснат Star Wars Holiday Special (не си го причинявайте, това е само пример).

Жена му на Чубака с точилката. Не се поддавайте на изкушението
 да гледате, предупреждавам пак

Тук като че ли възприемаме изборите като футболно първенство, което се провежда веднъж на четири години, и вместо голове броим процентите на участниците и след изборната нощ заспиваме в очакване на следващия финал след 4 години.

Съществената разлика с футболното първенство е, че публиката залага бъдещето си поне за мандат напред, а играчите рискуват максимум работното си място (но не се заостря вниманието върху този детайл).

Както в българския футбол, така и в българската политика наблюдаващите все повече губят интерес към случващото се на терена и сериозно оредяват.

Проблемът, който отблъсква е, че интересното не се случва на терена. Човек понякога не е сигурен съдията и цялото БФС дали не са от другия отбор, дали в съблекалните не са разменяни куфарчета и дали момчетата на терена не обичат купона в „Син сити“ повече от играта.

Случаите Плевен и Монтана са изключително показателни. Също и премахването на изборността на районните кметове в големите градове.

Кметицата Фандъкова не се яви на предизборен дебат по БНТ (!) защото „имала работа“. Като че ли участието в дебати и отчитането пред избиратели не е работа на политиците, когато са на власт. Приветствам идеята на Прошко да не участва в клоунадата, която представлява дебатът без представители на властта.

Усещането ми за дежавю за анти-политически хватки се връща към все по-далечни дати. Помня карикатурите в комунистическата преса преди първите свободни избори през 1990-та. – На улицата се срещат демонстранти с плакати и селяни с кирки и лопати. „Ние отиваме на митинг“, казват едните „А ние – да работим“, отговарят другите. Карикатуристът жизнеутвърждава идеята, че от политика се интересуват само лудите и мързеливите, и то през 90-та (смела идея). Същото, както казва другарят Станишев за досиетата.

Това омаловажаване на политиката, на политическия труд, въобще на умствения труд не е нов патент на другарите.  И другарят Тодор Живков го разбираше суверенитета като „да има за ядене и пиене“ и толкоз.

Та и другарят Борисов е в същата редичка на разбирачи от политиката
„За кое протестират... Че правим магистрали, детски градини, че градим България, че всеки ден това, което правим, е факт. Искат да ни върнат във времето – да се бият по улиците, а държавата да е в състоянието, в което я взех. Какво повече да направим? Ако това си желае народът, това да направи“
„С това, което ви правя в момента - „Струма” – Дупница, Благоевград ще идват да пият кафе в центъра на София за 30 – 40 минути. Да не говорим как оттук – нататък всички българи ще могат да отидат за два часа в Солун, да пият кафе. Само след 2,5 – 3 години, това ще е факт, каза премиерът Бойко Борисов.“
В събота беше излъчено предаването „Малки истории“, в което участвам (говоря към 26:40 и 48:36) и си говорим за избори. Почти не взех думата, имаше там една многословна госпожа, която взимаше отношение по всичко и не остави много пространство за останалите.  Не знам кой е излъгал телевизията да се самокастрира по време на избори (здрав бюрократичен рефлекс?), но като изключим дебатите, телевизията ликвидира всякаква независима публицистика и излъчва само удобните „интервюта“ и изсушените, претоплени и предварително платени „репортажи“ от предизборната кампания.

Как се говори за политика, без да говориш за политика? Още едно препращане към времето на перестройката, когато за да научаваш за политика трябваше да четеш между редовете литературни вестници („Литературная газета“) или да гледаш с едно наум „Всяка неделя“.

 „Защо не гледате телевизия по време на избори?“ питаха по време на предаването. Аз всъщност гледам телевизия, но само дебатите и част от интервютата. Захаросаните предизборни репортажчета с еднакви сюжети трудно ги издържам, а, сигурен съм, и на други хора им идват нанагорно.

Аз досега си мислех, че дежурните репортажи за селяни, които си кръщават добичетата на политици, приказките „ангро“ (на едро) срещу политическата система, политиците и парламента са просто плод на криейтива (творческата мисъл) на дълбоко окопали се редактори на новогодишни програми и журналисти от времето на перестройката. По-лошо – оказа се съзнателна политика, скрепена с договори между политическите сили и телевизиите. Честито, и не забравяйте да вдигате рейтинга с дистанционното.

Такова споразумение ще попречи в медиите да се постъпи адекватно с „Атака“, която си играе със сегашните градски бунтове и със Сидеров, който се държи като палячо и пренебрегва всякакви правила на медийно поведение и добро възпитание (щом му е позволено и то – с договор). Ще попречи да се заеме критична позиция към евтиното предизборно шоу на ГЕРБ (като например да се вземе отношение към бойкотирането на тв дебати от страна на властта и отказът ѝ да говори сериозно за политика).

А аз досега, наивният, си представях, че една телевизия (особено обществена) трябва преди всичко да прави публицистика, и най-вече по време на избори. Да бъде опозиция на всяка власт (и на нашата, да, не се заяждайте). Да пази обществения интерес, за да взимаме информирани решения.

Ясно е, че медиите ще бъде подложени на голямо напрежение по време на кампанията, че ще трябва да взимат светкавични и тежки решения. Така е по цял свят. Също както МВР, прокуратурата, съдът, общините, ЦИК и вероятно дори пожарната и „Бърза помощ“. Не е шега работа да преразпределяш власт. Най-лесното решение е да се  откажеш да участваш, поради слаби нерви. Това е все едно на мача да не се появи съдия, защото е финал.

Какво да правят гражданите, които виждат как една по една финансираните с данъците им институции отказват да работят преди избори? Първа беше прокуратурата, след това МВР, БНТ...  В президентството поне уволнението е неминуемо.

Може би гражданите да се задействат с бюлетинките, за да облекчат слабонервните мениджъри от тежките им постове след изборите, а не да се отказват и те на свой ред от бремето на демокрацията.

Да не съм черноглед, току виж истинската кампания започнала.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)