вторник, септември 27, 2011

Празнични поздрави от феодална България



Още ме тресе гръцката абстиненция (имам предвид абстиненцията по гръцките плажове) и имах намерение да пиша за поредното страхотно пътешествие там, докато още щом влязох вчера в България по радио „Фокус“ разбрах за поредната циганско-скинарска буна, която тресе държавичката ни.

Ще ви напиша и за Гърция, не мрънкайте.

Започвам с първото абсолютно случайното съвпадение, че килимчетата на мюсюлманите пред софийската джамия горяха по време на друг четиридневен уикенд – този около 24-ти май. Т.е. става дума за време, когато обществено активното население се радва на заслужена почивка някъде извън бетонните джунгли на градовете и съвсем съзнателно не се информира, за да изчисти душата си от лайната на всекидневието (познато от личен опит) Второто абсолютно случайно съвпадение е, че това се случва в изборна година и в началото на предизборна кампания.

Още подобни съвпадения ми идват наум – съдът на Кадафи радваше българите с подобни подаръчета на големи празници – със смъртни присъди за Гергьовден и с потвърждаване на смъртните присъди за Коледа.

Второто съвпадение е, че две години подред, за Коледа обсъждаме опитите на МВР да подслушва и да навлиза в личното пространство на гражданите и е трудно да се организира отпор, защото сроковете за обжалване текат точно по време на Коледно-новогодишните празници и някой трябва да си жертва от личното време със семейството, за да пише и да подава жалби. Какво съвпадение, нали?

Ако виждам нещо общо, то е общият милиционерски почерк.

След като посях семето на теорията на конспирацията, сега да продължа по-нататък ;-)

Дълги години България уж е модерна държава, но всъщност е сборище от феодални владения.

Феодалните владения не са само етнически или религиозни (макар че има и такива), те са всякакви. Как да познаем дали даден град, село, махала или регион е феодално владение? Много просто – ако не можете да започнете бизнес, да се наемете на работа без одобрението (или въпреки неодобрението) на някакъв местен „лидер“, значи – честито.

Защо се получава така?

Поради неспособността на държавата да изпълнява функциите си, като да гарантира сигурността на гражданите, да задава правила, важащи за всички, да  и да въздава справедливост, някои местни лидери взимат „на концесия“ определена територия и население. Сами си отделят „комисионна“ от държавните и общинските средства, предназначени за подопечната си територия и от комисионната си плащат на някой по-високо, за да не ги закача и раздават мир, правосъдие и социална справедливост така, както те ги разбират.

В такива територии уж има държавна власт, полиция, независим съд и медии, но всички те са на хранилка към феодала („хранени хора“ по средновековна традиция), така че законът на такива места не важи, когато е в ущърб на феодала, а полицията винаги гледа в другата посока, когато ти потрябва.

Цар Киро има нещастието да е един от тези феодали, чието име е станало нарицателно в България. На много места в България има царкировци, но засега те са само предмет на приказки на маса и на семинари на НПО-та, но цар Киро е един и е съгрешил с най-тежкия грях в бойкоборисова България – твърде известен е.

Нямам намерение да оневинявам тези, които палят, чупят и грабят чуждо имущество, пък било то и „в името на България“ или в името на „справедливото възмездие“. Основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от неправомерно поведение (т.е. това че друг нарушава закона, на теб не ти дава право да го нарушаваш или да се облагодетелстваш от това).

Какво да мисля за идиотите, които са тръгнали да безчинстват в „Аджисан Махала“, като се има предвид че Киро е „наш“, т.е. напълно „интегриран“ християнин, дори твърде добре интегриран.

Може би са се подлъгали по думите на Цецо –

„Създадена е необходимата организация, ромските лидери да са спокойни, че няма да има посегателства върху имоти, които по някакъв начин подпомагат изповядването на тяхната религия, добави той“. Цецо, а охрана на „Александър Невски“ сложил ли си?!

Прочетете спомените на Николай Колев - Босия за царя на Катуница, интересни са.

Друг въпрос, който получи светкавичен отговор, е дилемата – възможно ли е действащият министър на МВР да бъде и шеф на предизборен щаб?

Не може и събитията го потвърждават.

Човек не знае да плаче или да се смее, като гледа как големите „мъжкари“ на България (овци с история?) бягат от отговорност –

Борисов: Полицията изпусна ситуацията в с. Катуница

Цветан Цветанов: Полицията в Катуница е направила максималното, за да предотврати човешки жертви

Така като гледам, пешкирът на мъжкарите ще бъде опран от Калин Георгиев –

„Министър-председателят е разпоредил на главния секретар на МВР Калин Георгиев да замине спешно за селото и следи ситуацията отблизо. Задачата му е да овладее максимално бързо безредиците“

„Но според мен и главният секретар, и регионалният директор изпуснаха ситуацията. Бог да ги прости момчетата, извършителят е задържан, това трябваше да се обясни, и ще си получи затвор." (Б.Борисов)

Бедни, бедни главни секретарю, защо не си даде оставката още предния път.

Премиерът характеризира случая като криминален, и затова предпочита да открие ремонтирания стадион „Лудогорец Арена“ (и да напусне обиден). А аз като говорех за „Витоша Бистрица Ипон Арена“ се шегувах!

Интересно, защото когато точно преди половин година лудият човечец от Сливен държеше заложници в банката, Борисов лично се изсипа с целия си антураж да „разреши“ случая. Може би защото инцидентът не беше „криминален“, като този в Катуница, а беше политически?!

Така, като гледате, как ви се струва – опитват ли се управляващите да ни отърват от феодалните зависимости ( или се опитват да се впишат в тях) и всъщност – могат ли да го направят?

Могат ли да ликвидират модерния феодализъм и да дадат мир, справедливост и равни права на всички български граждани?

Кой може?

Идват избори.

неделя, септември 25, 2011

Коментарът на Георги Минчев

Тази седмица ми дава добър повод да си спомним Георги Минчев:

Какви времена, доживяхме ей хора?
И това ако не е позор!
Докато чакаме да вкарат някого в затвора
Европа ни остави в задния си двор.

(ако гледате блога през четец, може би не виждате клипчето отдолу)


Някой да оспорва гениалността?

По идея на Г.

вторник, септември 20, 2011

Ще останем в историята

„Народ, който не строи музеи, храмове, пътища, няма да остане в историята“ 


Чета Сула какво е написал за „Музея на СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО изкуство“ и смятам, че е не е съвсем прав.

Да, знам, нашият строй е несъвършен, хората правят грешки, дори и министрите, когато правят музеи.

Всеки прави грешки, но важно е кой как реагира на тях.

Затова искам да споделя идеята си за „Музей на новото бъдеще на България“, който ще ни спести всички тези разходи по нови музеи, и който ще трябва да построим – без значение дали сега или след 50-60 години. Само трябва да предвидим място за разширение, ако го построим сега. Той хем ще ни остави в историята, хем ще учи бъдещите поколения на вечните истини за живота такива, каквито са. Музей, който ще привлича посетители от цял свят, ще носи постъпления от твърда валута, ще привлича трафик по българските магистрали и ще харчи ток от българската АЕЦ.

Музеят ще се намира в Банкя, на метростанция „Футболна поляна“, малко встрани от суетата на бизнес сити „Банкя“ (но достатъчно близо, за да може работещите и посетителите в бизнес ситито да го посещават), на удобен изход от магистрала „Вършец“, до стадион „Витоша Бистрица Ипон Арена“, най-големият закрит стадион в Европа само за футбол.

Музеят ще може да се посещава с комбиниран билет заедно с българския „Лувър“, българския исторически Дисниленд „Хан Крум“ (уникален в света, по идея на Б. Д.) и българския архитектурен резерват „Слънчев бряг“.

Музеят ще съдържа поучителни произведения на изкуството и артефакти от Втория златен век на България, както и демонстрационни мултимедийни инсталации.

Пред входа му, на площадчето с фонтана ще има модерен паметник с форма на спирала, устремена в небето и вечността (това е демонтираният и реновиран паметник от НДК), който символизира вечно растящия кредитен рейтинг на България.

Вътре, в прохладните климатизирани помещения, отделен шкаф с бронирани стъкла е предвиден за наградите и предметите на държавническата дейност от Новото българско възраждане, започнало през второто десетилетие на 21-ви век. Вътре е тази, наподобяваща фалос*, от фондация занимаваща се с проблемите на плодовитостта и дело на най-великия скулптор между българските политици, Вежди Рашидов,  зимна шапка с инициалите NYPD, медали, ордени, генералска униформа, листчета с думи на английски, балсамирана филия с мас и др. Върху специален пиедестал, увит с гръцкото знаме, е наградата от гръцките фермери - „Златен хеликоптер“ и благодарствен плакет.

В залата, посветена на уникалната фискална политика на България, чиято слава се носи по всички контитенти, централна роля играе паното „Светът се учи от България“, в която жена на средна възраст - (немкиня, ако се съди по значката на ревера?), нисичък къдрав французин и висок тъмнокож американец си водят бележки, докато българският премиер показва графика с икономическите показатели на България след 2009-та година.

Да не забравяме, че по износ на висшисти на глава от населението България от десетилетия твърдо държи първото място в Европа и от година на година уверено се доближава до първото място в световен мащаб.

Залата на българското национално единство „Христо Стоичков“, ни посреща с мултимедийни прожекции на головете на българския национален отбор по футбол от 1994-та година, като всеки посетител може да използва ултрамодерния 3d скенер, за да постави себе си на мястото на голмайсторите във филма и да се почувства горд, че е българин, а срещу 35 модерни (деноминирани от втората деноминация) лева ще може да изпрати филмчето като MMS поздрав до най-близките си. Тук е и интерактивната установка „Спечели дузпа“, на която всеки посетител може да падне за дузпа, за да види лесно ли е.

На стената със златни букви е изписано мотото на Новото българско възраждане:

„Защо никой не си зададе въпроса – какво мога да направя аз за България? Само че в България вече има мъжкари като мен – Плевнелиев и Борисов, с които сме готови да стигнем до край! Всички, които плюят по нас с цялата си компроматна машина, са като овца без история
Хр. Стоичков, из „Отворено писмо“ 
В детския кът, където се подчертава ползата от хигиената и спорта за децата и младежта, е разположена епичната механична скулптурна композиция „Премиер къпе гвардейци с маркуч“, където всеки посетител може да влезе в скулптурната група и да се изкъпе с маркуч с чешмяна вода, като предварително прибере личната си електроника в херметично найлоново пликче.

Всеки посетител също може безплатно да си вземе и от брошурките с биографии на преуспели хора, които са се издигнали заради спорта, като тази на Николай Вучев (Вучката), който от митничар телкаджия с помощта на футбола стана министър на финансите и спорта.

В залата за абстрактно изкуство е мястото на шедьовъра „Асфалтиране на лунната пътека“, макети на бразилски самолети и локомотиви, изработвани по български лиценз и т.н.

Под основната експозиция е разположено „Мазето на предателите“, където нагледно се демонстрира моралната поквара и абсолютната деградация на тези, които работят срещу България. По стените са окачени картини на тъмни силуети със зловещо светещи в тъмното червени светодиодни очи. От специална сплав е изработена статуята на Алексей Петров, когото посетителите с натискане на бутон могат да  превърнат от съвестен гражданин в трактор или в октопод. И обратното. Тук са композициите „Конфигурация от хора“, „Продажно братство“,„Овци без история“ (за тях стана дума по-горе). Тук е восъчният Сергей Станишев, който щом усети човешко присъствие, изговаря „Моля другарко, Бойко ме бие“.  Тук е и статуята „Иван Костов ми носи банани, а после гласува срещу мен“, който с дясната ръка подава обелен банан на премиера, а с лявата гласува срещу него в пленарна зала. Виждаме карикатурата „Холандия ни спира за Шенген“, представляваща злобен холандски инвеститор, който си отмъщава за високите цени, на които е трябвало да изкупува България.

На входа на залата има пеещи сфинксове с главата на Веселин Маринов, които символично не допускат силите на злото да излязат навън.

Искам още много да ви разказвам още много за този музей - за багерите-играчки „Цветан Цветанов“, които се продават в магазина за сувенири в комплект с 5 ковчега-играчки (или в мега-пакет с 10 ковчега-играчки). За таралежа-възглавничка за стол, който може да закупите с намаление заедно с учебното помагало по български език „Стил и художествено обогатяване“.

Времето няма да ми стигне за всичко, но мисля че схванахте идеята. Ще останем в историята.

Гарантирано!


Снимките са от експозицията „изборно мъченичество“ в
 мемориалната зала „Валери Жискар Д'Естен“. 


––––––––––––––––––––
*Очевидна е приликата им с медийните награди „Златен микрофон“, също изработени от Вежди Рашидов и връчвани ежегодно от правителството на най-заслужилите имена в българската журналистика. В световен план това е уникална награда от такъв ранг, защото е редовно връчвана на дебютанти и дебютантки в професията.

понеделник, септември 19, 2011

Фънк, соул, джаз и малко салса на купон в Sofia Live Club

– Моля?! Какъв е тоя клуб „Дебелогъз“, в който ще ходите? – реагирам аз на поканата на Н. за излизане в събота вечер. Ей, най-накрая български клуб с иновативно и хубаво име.
– Не бе, хаха, много си смотан. Club Des Belugas, в Sofia Live Club.

Ааа, белугите. Бях гледал някъде плакати из София.


Вечерта проверявам по телефона има ли интерес към концерта в клуба, интерес имало и ето ме в компания с четири елегантни дами вътре, на много централни места.

Концертът започна с час и половина закъснение.


Преди концерта някакви двойки разгряваха на дансинга. За дамата
 с точките си мислех, че е от клуба.


Не спряха да ни въртят реклами на Опел, изглежда са някакви спонсори на събитието


Музиката, която прави групата, е главно ориентирана около блуса и джаза, като обичат разнообразието – има латино ритми – бразилски и салса, има фънк, соул...

Групата е съставена от германци в доста широк възрастов диапазон и беше допълнена от солистката Бренда Бойкин (Brenda Boykin), която изглежда е тъмнокожа американка, живееща в Германия.

Когато човек чуе за тая комбинация от стилове, едва ли си представя някакъв много як купон, а по-скоро интровертни музиканти, гледащи в нищото и съответната интровертно поклащаща се публика на дансинга.

Не беше съвсем така или съвсем не беше така! Още от първите тактове музикантите търсиха контакт с публиката, и за да я посъбудят дори слизаха от сцената.



И тъкмо си помислих, че това сигурно е най-близкия контакт, който съм имал с концертиращ музикант в България, когато Бренда слезе сред публиката и започна да танцува с всички подред, дори и с мен!

А да ви кажа, хич не беше лесно с фотоапарат в едната ръка и бутилка с минерална вода в другата. Но не посрамих публиката, гарантирам ;-)

А трябва ли през цялото време отзад да стои на екрана Sofia Live Club и ужасното му лого? Вероятно трябва, защото собственикът смята, че от снимките на изпълнителите ще се разбере за невероятното му заведение и в чужбина. Поне да беше дал малко пари за ребрендиране (за по-красиво лого и по-човешки шрифт).






И финалът беше отличен


Жалко само, че не се поддадоха на никакви викове за бис, а бис искрено се търсеше.


Страхотен концерт, заслужи си парите.

събота, септември 17, 2011

Предизборна шенгенска карантина



Много лоша е ситуацията, да знаете. Не знам дали помните европейкия доклад преди изборите през 2009-та година, но той беше толкова мек и завоалиран, че управляващите го използваха, за да си направят реклама. Европейските бюрократи, сакън, да не повлияят на „резултатите от изборите“ не посмяха да кажат истината.

Влизането на България в Шенген е една илюстрация за фундаменталния (не само икономически) закон за търсенето и предлагането - т.е. колкото по-ценно се възприема дадено нещо, толкова по-скъпо е то (достъпът до него е по-труден).

Процедурата по приемането на България в Шенген трябваше да е чисто технически въпрос, въпрос на немного сложен проект - да се постегнат границите, да се направи ремонт на няколко сгради, да се купи техника, да се обучи персонал, да се разменят по няколко папки и айде - готово.

Да, но сегашното правителство започна да размахва Шенген като грандиозно (бъдещо) постижение, като венец на усилията си, като символ на (окончателното) европейско признание, че „и ние сме като тях“.

Да, ама не сме.

И затова цената се вдигна.

Наскоро вътрешният министър накисна себе си, кандидат-президента Плевнелиев и цялото политическо присъствие на ГЕРБ като чистосърдечно разказа историйка как едни лоши хора искали гигантски подкупи, ама те не поддали, но освен това и на никого не казали. И след това, в качеството си на вицеприемиер и министър забравили да дадат сигнал на правораздаващите органи. Той обаче смята, че става дума за вътрешен проблем в Холандия. Проблемът „Цветанов“?

Главният прокурор пък, отказа да изпълнява задълженията си, за да не повлияел на резултатите от изборите – „Не очаквайте прокуратурата да стане фактор в решаването на изборите“.

Имате ли идея какво означава това изявление? Това означава в директен текст, че бандитите (особено тези, с дебели връзки в управляващата партия), ще могат да вършат всякакви безобразия, напълно безнаказано до изборната дата, защото прокуратурата ще си мълчи. И така ще стане мощен негативен фактор в решаването на изборите.

А аз мислех, че на главния прокурор първата му грижа трябва да е спазването на закона, а не резултатите от изборите? В смисъл, той като какъв прави това изявление – може би е зам. шеф на щаба на ГЕРБ?

Действащият президент отново провидя антибългарска кампания (банално е да, но това си е неговият безкраен рефрен) в неприемането в Шенген – несправедливо било (защото ни мразят, нали?). А ти, байно, какво направи с посланиците, срещу които протестираха всички нормални държави с ДС късметчета (посланичета) по света? Тях ли да им натресем?

Външният министър малко хитрува, като обяснява, че България е спазила всички изисквания за влизане. Спазила е изискванията, но само ТЕХНИЧЕСКИТЕ, изразяващи се в бодлива тел, катери, модерни арести, спецсредства за наблюдение и компютърни системи. (Това за компютърните системи аз лично не го вярвам, че сме готови, докато не го видя да работи.) Истинските изисквания (духът на споразумението, а не буквата) – а именно – по спазване на закона, справедливост на присъдите, квалификация на правоохранителните органи, така че българската територия ДА Е НЕРАЗЛИЧИМА от територията на нормалните шенгенски държави, не са спазени. И ето, плъзга се и той по идеята за „втората категория“ европейци (жертва на антибългарски европейски расизъм?). И силна България показа, че няма да търпи такива простотии и постави ултиматум на джуджето ЕС.

Друг е въпросът, както започнах в началото, че този въпрос ни беше простен по политически причини и щяха да ни приемат в общия дом със всички бълхи и други паразити, които носим със себе си. Но ние започнахме като вмирисан клошар да се хвалим – колко добре сме обезпаразитени, и домакините, за да не се излагат пред съседите, отмениха събитието.

Никой ли няма желание да направим национален експеримент - да изчакаме да влезем в Шенген, когато завърши успешно реформата на МВР, прокуратурата и съдебната система в България?

Защо бе, защо възразявате – ей го къде е, почти сме приключили с реформите, както казват всички, които обичат да цитират европейски доклади.

петък, септември 16, 2011

Първи учебен ден в немското училище

Той беше на 12-ти, де, ама пак си е първи учебен ден ;-)



Традиционно пускане на балоните в немското училище.

четвъртък, септември 15, 2011

Единадесета година от новата ера*


Пак много нещо се изписа за 11-ти септември тая година

Ще оставя без внимание тъпите теории на конспирацията, според които САЩ сами са си бутнали кулите.

Ще оставя без внимание и кагебистките размишления, че незаслужено им се обръща толкова внимание, докато кървавият американски империализъм убивал много повече всеки ден.

Заслужено си е вниманието и още как!

На 11-ти септември приключи една идилична епоха – това бяха кратките 10 години след 1990-та, когато някои хора се замисляха, че историята е приключила, защото комунизмът прекрати по единствения логичен начин мизерното си съществуване, а САЩ бяха силата, която крепеше света на раменете си. В САЩ имаше излишък (профицит) в бюджета и откровените врагове на свободата и демокрацията бяха съвсем малко - толкова малко, че в ролята на архивраг на свободния свят по холивудските филми се тиражираха смешници като Ким Чен Ир и Кастро. Вярва ли ви се, че тогава нямаше други?

В интерес на истината, признаци, че посоката на прилива се обръща имаше почти година преди това - на 31 декември 1999г.  подаде оставка Борис Елцин, който по телевизора на новогодишната си реч ронеше сълзи и даваше вид на тежко прецакан човек. И, пак в Русия вече беше започнал разгромът на независимите медии от режима на Путин, което се почувства силно особено около събитията в руската НТВ и потъването на „Курск“.

Пътувал съм до САЩ през 90-те години и категорично мога да заявя, че това беше най-свободната държава, която съм посещавал до момента (само че тя вече не е същата). На тръгване от там си показахме билетите и си чекирахме багажа на летището, минахме по един коридор и хоп - вече бяхме в самолета. Америка не си правеше труда да проверява кой и защо я напуска, нито пък кой и защо се качва по самолетите....

Та, атентатите от 11-ти септември бяха последният пирон в ковчега на романтичните 10 години на промени и оптимизъм.

Разследванията след това показаха, че са били допуснати различни грешки в сигурността и разузнаването, и че е имало индикации, че ще се случи ТОЧНО ТАКЪВ терористичен акт.

В добавка, начело на САЩ стоеше човек, попаднал там по чисто хазартен начин с няколко хиляди гласа във Флорида и с амбиции да надмине баща си.

Всеки допуска грешки, разликата обаче е в това кой как ги преодолява.

За съжаление, целият вектор на развитието, който зададе той след 2001-ва, беше сбъркан.

Първо, обяви се „война на тероризма“. Тероризмът е насилствен метод за политическа борба, това сигурно е първата методологическа война в историята на човечеството. От тактически съображения за политическа коректност, от що ли, но най-великата страна в историята и нейният лидер не посмяха да посочат с кого ще воюват, а именно – с радикалните войнстващи ислямистки групировки. Непосочването на враг, а съответно и на индикатор за край на войната (когато врагът е победен) позволи в името на войната и националната сигурност да се стеснят осезаемо демократичните права и свободи в целия свободен свят (включително и в България). Борбата с терора е като класовата борба, край няма, само се изостря.

Второ – бяха прахосани гигантски ресурси за две „обикновени“ войни без очевидна и логична връзка с горната „война с терора“ и без стратегия за победа и изход от тях. По-скоро май синът се мъчеше да надмине баща си, без да му е много ясно защо в първата война в Залива танковете не си направиха труда да стигнат до Багдад.

Тук някъде беше изпуснат края на икономиката и беше извършен най-големият икономически грях за дясната идея - да харчиш повече, отколкото заработваш.

Трето – бяха направени финансови и икономически реформи, които трябваше да донесат ново благоденствие в Америка (къща за всеки), а от там и в целия свят.

Няма да квалифицирам резултатите от изпълнението на трите цели на САЩ, така както бяха дефинирани от Буш, защото то се вижда по всеки от горните пунктове докъде сме го докарали.

Свръхзадачите, които трябваше да бъдат решени с постигане на горните цели – като установяваване на демокрация в Близкия изток, включване на Източна Европа в евроатлантическите структури и нов „златен век“ на цивилизацията, в най-добрия случай, бяха частично изпълнени.

Когато дойде наистина време да се решават горните задачи, всичко е много по-сложно – Америка няма сили да се намеси ефективно в арабската пролет, а и да защити адекватно Израел  - политическият, финансовият и човешкият ѝ ресурс са на изчерпване. Украйна и особено Грузия много дълго време ще маркират големите провали на американската дипломация в Източна Европа, а „златният“ век ни излезе златен...

Доказа се и максимата, че който жертва свобода за сигурност, накрая остава и без двете.

Ако мислите, че ги говоря всички тия неща, за да похваля Обама, не сте познали.

За съжаление Обама не показа достатъчно смелост, за да обърне страницата. Той заложи целия авторитет на САЩ, за да измъкне от калта няколко кретащи от десетилетия корпорации (кога американците правиха хубави коли за последно?) и да си спаси рейтинга, чрез трупане на космически дълг, с надеждата че  ще му се размине леко.

Дано му се размине сравнително леко, защото ако се провали, всичките му съюзници и партньори жестоко ще пострадат. И ние, разбира се. Още по-жестоко ще пострадат конкурентите му, но това какво ме топли. Лошото е, че ако му се размине, пак никакви уроци няма да бъдат научени. Lose-lose ситуация (без добър ход, само лоши).

Това, което е сигурно обаче, е че световният ред е вече друг, за добро или за лошо.

И 11-ти септември 2001-ва си е съвсем прилична начална дата за отчитане на новата ера.


–––––
*Заглавието го взаимствах, но не помня точно откъде

вторник, септември 13, 2011

Седмица на София с рехав старт

Действаща уверено предизборно по формулата „Хляб и зрелища“, която в днешно време е еволюирала към „Бира и зрелища“, Софийска община ни е организирала седемдневен музикален фестивал, на който попаднах за пръв път вчера вечерта, съвсем случайно.

На площад „Батенберг“, точно пред Двореца, паркингът е превърнат в дансинг и пейки за публиката, а отстрани е пълно с гостоприемни шатрички с бира, безалкохолни и разни неща за хапване.

Енергичната група (доста добра, между другото), която заварихме на сцената се казва Mango Duende


Публиката беше рехава и не особено ентусиазирана, което беше жалко, защото групата се стараеше.


Но, имаше и ентусиасти.

За да съм съвсем честен, малко по-късно водещият от БГ Радио тръгна по публиката да събира танцуващи и събра някъде към 20 човека, но тях ги нямам в кадър.

След това ни демонстрираха заря


А след една доста проточила се пауза, през която ентусиазираният водещ от БГ радио твърдеше, че ще продължи „няколко минути“, се появи „Тома с групата си“, които започнаха наистина мнооо яко!




Постепенно отпред се събра публика и ми закри гледката. Трябваше да се приближа


И така Томата ги подкара - няколко хубави парчета, после няколко негови, после пак няколко хубави... На една от сериите с негови решихме да си тръгнем.

Очаквам следващите дни всички шатрички и сергийки да работят и да се лее бира като пълноводна река. Малко ми стана жал за прахосаните пари, можеше малко по-добре да ни осведомят, че има такова нещо. Не на всичко бих дошъл, но все пак...

Никъде не открих програма на събитието („Седмица на София“), освен с известно търсене в moto.bg


неделя, септември 11, 2011

Филмово фолк фортисимо пред Народния театър

Съвсем случайно разбрах, че на 10-ти септември пред Народния театър в София ще има голям симфоничен концерт на открито и понеже обичам фестивалите на открито не чаках втора покана, дори малко се самопоканих ;-)


По-късно разбрах, че става дума за „Фортисимо Фест  2011“, а енергичният водещ, диригент и душата на събитието е бил Максим Ешкенази.

Противно на очакванията ми, концертът беше започнал навреме, а пред театъра беше плътна тълпа от народ, която беше изпълнила и пространството около фонтаните.



Добре че е фондация „Америка за България“, та София да има поносим културен живот на открито, а не само буфо-синхронистки пиар на Министерството на културата и общината.

Гост на фестивала беше Марио Хосен, невероятен виртуоз на цигулка.



Чухме детето-чудо гайдар Петър Бодуров

Чухме и няколко парчета на композитора Георги Андреев, който прави симфонични обработки на народна музика.

Най-ми хареса частта с филмовата музика, в която бяха включени мелодиите от „Междузвездни войни“, „Карибски пирати“, Чарли Чаплин и „Батман“



NB. За да е пълно удоволствието ми от писането на този текст, когато качих горното видео в youtube, получих следното мило съобщение:

Dear komitata,


Your video,...., may have content that is owned or licensed by Warner Chappell.


No action is required on your part; however, if you are interested in learning how this affects your video, please visit the Content ID Matches section of your account for more information.


Sincerely,
- The YouTube Team

Събитието беше страхотно, много приятно си изкарах, чух вълнуваща музика, изпълнена от приличен оркестър, а и публиката създаваше чудесна атмосфера.

Имам една забележка, обаче. Този формат на събитието ми се струва не особено подходящ. Според мен, фолк изпълненията бяха напълно излишни (дори и с професионални изпълнители). Ансамбъл „Филип Кутев“ за мен е символ на най-лошото, което се случва с българския фолклор (нещо като предвестник на чалгата), предпочитам дори халтурите на Брегович пред ДАНПТ, било кой.




От друга страна, може пък някой да идва специално заради тоя вид музика, а като дойде заради нея, току виж чул нещо друго и главата му се избистрила. Не съдя никого, обяснявам собствените си предпочитания.

Максим Ешкенази разказа и за инициативата си „Фортисимо в клас“, в която запознава ученици от малките класове с красотата на симфоничната музика. Показа филм, подкани ни да ходим и на другите концерти от фестивала, защото чрез тях финансира начинанието. Страхотно, може и да отида.

А така финиширахме:



петък, септември 09, 2011

Честните избори на Цветан Цветанов

Намирам се в Пловдив, на семинар, организиран от Института за развитие на публичната среда. Заглавието на семинара е – „Mобилизиране на институциите и гражданския капитал за честен и свободен изборен процес в общините Пловдив, Кърджали, Перник, Петрич, Созопол, Несебър, Сандански и Разлог“.

Горепосочените общини са с интересен изборен процес (а къде е Дупница?), обаче любопитството на медии и граждани към него не се поощрява от местните власти.

Семинарът започна с кратко експозе от представител на организаторите - Антоанета Цонева, която направи няколко шокиращи (за мен) изявления




Първо, че основополагащите документи за провеждане на честни избори нямат официален превод в България (сигурно защото нашият изборен процес е съвършен)

Второ, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще изпрати наблюдатели да следят изборния процес в България, което си е голяма работа за страна от ЕС (уж демократична и в норми) и техният интерес е насочен точно към горните общини.

След това думата взе Сава Петров, прокурор  от окръжна прокуратура Пловдив, който внесе яснота какво се е предприело от правоохранителните органи в България по изборните нарушения през 2009-та година.



Изказването му беше изпъстрено с правна терминология, която много не разбирам, но няколко неща все пак ми станаха ясни:
– В страната има голям дисбаланс по региони за делата, които се водят по изборни нарушения. Например делата в Бургас са 2 пъти повече от тези във Варна, а делата в Пловдив - 2 пъти повече от тези във Велико Търново
– Дежурните прокурори в деня на изборите се чувстват като дежурни доктори, които знаят че ще стане голяма катастрофа и в деня на изборите са претрупани с работа. Същото важи и за полицаите.

Това че съществува щаб по изборните измами, съвместно между ДАНС, МВР и Прокуратурата нищо не значи. Организацията не е особено силна и цялата тежест пада върху преките изпълнители - прокурори и полицаи.

Стана дума и за това, че все още има процедурни пречки - например следователи и прокурори трябва да се надбягват буквално с времето, за да си свършат работата, защото не е много добре премислено кой колко и каква работа има по такива нарушения.



След Сава Петров говори Цветанка Петрова от академията на МВР, която анализира Наказателния кодекс в частта му, отнасяща се до изборните нарушения и даде идеи как да бъде променян. За съжаление, тук не разбрах много, материята е специализирана.

Черешката на тортата, естествено, беше гостуването на вътрешния министър Цветан Цветанов. Ей, тоя човек няма да спре да ни забавлява.

 Броят на присъстващите журналисти драстично се увеличи точно преди гостуването на Цветанов.

Доста нахално, камерите на телевизиите застанаха пред всички и на практика закриха гледката на седящите, което предизвика известни търкания.


Цветанов направи едно изявление около 25 минути, в което не забрави да накисне политическите си опоненти.


След това отговори на въпроси на журналисти.


06:35 - Цветанов разказва как се е запознал с Плевнелиев и за подкупа от 500 000 евро, който е бил поискан на Плевнелиев от общински съветници в София.
11:06 - Цветанов разказва за бандита с прякора „Козунака“


Оживление в залата предизвика разказаната от него случка за запознанството му с Росен Плевнелиев. Заслужава си да се погледнат детайлите около запознанството - защо, в какво качество и как постъпва Цветанов когато научава разни интересни неща около Плевнелиев, а и Плевнелиев малко нестандартно в тази ситуация.


Асен зададе въпрос, който предизвика фурор - дали Цветанов ще продължи да си ходи с охраната като шеф на предизборния щаб и няма ли това да е нарушение на изборното законодателство. Да де, ама Цецо го разбра по друг начин и обясни, че ГЕРБ щял да плати бензина за предизборните му обиколки, но охраната щяла да си бъде платена от НСО.


Абе гледайте клиповете, и не пропускайте. Аз лично много се забавлявах.

Господ проговори на тържествата в Скопие

Понеже не можах да отскоча до Скопие, за да присъствам на масовите тържества днес по случай 20-годишнината от обявяването на независимостта, ви превеждам един текст, който точно описва какво се е случило в този паметен ден:



7:30 часа
Молебен в съборния храм „св. Климент Охридски“.

10:00
Отваряне на истинската декларация на независимостта. Тази, за която си мислиме, че съществувала, всъщност комунистите ни лъжеха за нея. Новата декларация е написана с онзи църковен шрифт. Споменават се ГОСПОД, Александър, ВМРО, идентитетът, Груевски. МАЌЕДОНИЯ със Ќ.

12:00
Екзекуция на предатели на множество места. Разстрели зад къщата на Майка Тереза, набиване на кол на Каменния мост, бесилка при Собранието, клада до МЕПСО.

13:00
Пауза за обяд. Пече се динозавър на шиш.

15:00
Гледане на баскетбол. Не мачът на живо с Грузия, ами повторение на победата над Гърция. Преструване, че това е нещо като реванш на живо.

17:00
Прославяне на победата над Гърция. Последна проба на фонтана на „Воинът на кон“. Дояжда се динозавърът.

18:00
Това вече го знаете: "Трайко Веляноски [...] Декларацията [...] Гвардията [...] официално шествие [...] новият Музей на македонската борба [...] председателят [...] театрална оратория „Непокорство“ [...] Армията [...].

Също така: Покрай паметниците на площада ще стоят актьори в костюми, които символизират историческите периоди, в които са живели съответните личности (до Солунските атентатори - гемиджиите ще има бомбени самоубийци, покрай Самуил ще е дружеството на слепите и т.н.) "участие на хиляда деца," "музикално-сценичен спектакъл „Македоуниум“"

20:00
Обръщение на ПРЕМИЕРА. Пристига с колело назаем. Всъщност, долита с колело от небето, като във филма „Извънземното“ (E.T.). Полетял е от новата писта на летището „Александър Велики“. В кошницата, вместо Е.Т. носи ИДЕНТИТЕТА на македонския народ. Идентитетът е увит във знаме със звездата от Верѓина.

Премиерът прелита покрай фонтана, и след къса реч, полага идентитета в него. Изведнъж, фонтанът започва да свети и да пръска.

Пристига дядо Стефан и казва молитва.

Александър оживява. Обръща се към народа. Говори на древномакедонски, превеждат му Тентов и Бошевски.

Иде дядо Стефан, пръска със света вода и другите паметници. Един по един оживяват.

Малко смущение настава, когато Юстиниян държи реч на гръцки, а Гоце и Даме на български.

За да се преодолее смущението, Александър кани останалите юнаци да врътнат едно хоро. Мъжко хоро, защото всичките са мъже.

Паметниците играят хоро. Тежкото. Александар го води, и размахва меча.

Изведнъж, откъм улица „Македония“ се чува тътен.

Ами то всички багери, валяци и булдозери станали трансформъри, и оживяли. Пристигат, и те се хващат на хорото.

Нов тътнеж. Двуетажните автобуси също оживяват и те на хорото. И хеликоптерите. Всички играят хоро.

Тътенът, предизвикан от "Тежкото" на трансформърите и паметниците припомня на народа в транс за преместването на тектоничните плочи. Радостни сълзи. .

Изведнъж, на един трансформър пристига каролина. Трансформърът се превръща в кран и качва Каролина на фонтана.

Рокля 350 метра, бла бла, песен. Еуфория.

Заключително действие:
ЕКСКЛУЗИВНА РЕЧ НА ГОСПОД БОГ.

Господ Бог слиза между македонците. От фонтана започва да пръска ЛАВА. От лайноскоците (канализационните тръби) във Вардар - също. Пара и дим навсякъде. Писъци. Небето е червено. Прамакедонците си спомнят как беше, когато светът се създаваше, а континентите бяха заедно.

Господ Бог казва македонската молитва.

Останалото е история. Светът ще говори за нас със суперлативи.

--

* в случай на дъжд, осми септември ще бъде на 15-ти септември. значи дните през септември трябва да следват така - 6, 7, 15, 9 ... 13, 14, 8, 16.

четвъртък, септември 08, 2011

Двайсет години независимост

Утре (днес) Македония ще празнува 20-годишнината на своята независимост. Въпреки различните тълкувания за македонската държавност, едно е сигурно - 20 години тя съществува и се гордее със себе си.

В Скопие ще има грандиозни тържества (за съжаление не мога да си позволя да присъствам), с програма със стотици изпълнители, хилядна масовка и многомилионен декор. Надявам се да бъде добре документирано, защото искам да го видя. Парите, които ще бъдат изхарчени, ще бъдат феноменални.

Ето малко снимки от генералната репетиция (взети от plusinfo.mk, там в галерията има още снимки)











Още снимки има и в македонския ДНЕВНИК

А това е съобщението в сайта на правителството.

„20 години државност - 20 години независна Македонија - заедно под едно сонце“ е мото на свеченоста со која на 8 Септември во центарот на Скопје ќе бидат одбележани две децении од прогласувањето самостојност.
- Програмата има космополитска димензија и мисија да ги обедини сите граѓани без оглед на нивната политичка припадност, идеологија, вера и националност. Вистинско обединување за просперитетна и долговечна Република Македонија. Таа ќе ги илустрира нашето минато, сегашност и иднина... и ќе ги прикаже националните обележја и уметничките капацитети на државата, рече на прес-конференција министерката за култура Елизабета Канческа-Милевска, која, придружена од креативниот тим што ја осмисли централната прослава, ги соопшти нејзините детали.


Прославата ќе почне во 18 часот пред Парламентот каде што претседателот Трајко Вељаноски ќе и ја предаде Декларацијата за независност од 1991 на Гардата на РМ. Таа со свечено дефиле ќе ја проследи до новиот Музеј на македонска борба, каде што ќе биде положена во 19 и 30 од претседателот на државата Ѓорге Иванов.


Со театарски ораториум „Непокор“ пред музејот ќе бидат илустрирани сцени од минатото во изведба на актери од сите македонски театри, а Армијата со почесна стрелба ќе им оддаде почит на сите загинати херои. Покрај спомениците на плоштадот ќе стојат актери во костими за да ги симболизираат историските периоди во кои живееле соодветните личности (од Јустинијан Први до Методија Андонов Ченто).

Идејата за иднината на Македонија ќе биде претставена со учество на илјада деца кои ќе ја испеат роденденската песна на композиторот Марјан Неќак. Тие први ќе поминат низ портата „Македонија“, што ќе ја симболизира иднината на државата.


На 40-метарска сцена на плоштадот ќе биде кулминацијата на прославата - музичко-сценски спектакл „Македоуниум“ во кој ќе учествуваат над 300 уметници. По обраќањето на премиерот Никола Груевски, на плоштадот ќе биде пуштена грандиозната фонтана со споменикот „Воин на коњ“. Ќе биде изведена свечената песна „Македонија“ од 20-ина естрадни ѕвезди заедно со Хорот на МОБ, Македонската филхармонија и „Танец“, кои ќе бидат на сцената. Прославата ќе биде заокружена со голем музички хепенинг на кој ќе настапат околу 90 пејачи или бендови од забавната и народната музика, кои ја одбележале музичката историја во изминатите 20 години.


Креативниот тим е предводен од режисерот Дејан Пројковски, кој на прес-конференцијата истакна дека програмата има неколку делови и е конципирана според космополитските мисли на Гоце Делчев и Кочо Рацин. Главната идеја била да се отслика уметничкиот потенцијал на Македонија.


Од 83 општини ќе има бесплатен автобуски превоз до Скопје за сите граѓани кои сакаат да присуствуваат на свеченоста. Канческа-Милевска рече дека нема да присуствуваат странски претставници и дека се поканети само домашни гости од политичкиот, културниот и општествениот живот.
Таа им се заблагодари на учесниците во програмата зашто се вклучиле без авторски хонорари. Не прецизираше колку чини техничката организација на големиот настан и додаде дека ќе има информација кога ќе биде составен финансискиот извештај.


На 8 Септември, како и во деновите околу празникот, ќе има и други настани во знакот на независноста што ќе продолжат до крајот на месецов.

сряда, септември 07, 2011

Активни празници

Празничните дни прекарах извън София. Понеже не знам кога ще имам време да ви напиша подробно, затова ето един експресен доклад –


Мелник все още не е неприятно комерсиален

Рупите също

Прекарах няколко часа в усилен офроуд с противоречиви резултати ;-)


Ходих на кръщене, което скоро няма да забравя.

Вечерите на хижа „Беласица“ стават все по-епични

Стремително нахлухме в Гърция, където ни чакаха –

Прекрасни манастири


Прекрасни кръчми с прекрасно обслужване 


Прекрасни пещери

Прекрасни планини

...и уютни градове

Скоро ще има подробен разказ. Надявам се.

събота, септември 03, 2011

Суперхикс в гората

Много съм благодарен на бюлетина на getlokal, че ме светна за концерта на Суперхикс в Pork Pie. Бях ги чувал бегло, бях гледал техни неща в Youtube, но не знаех какво да очаквам на живо.

Алтернативата беше да гледам същата вечер Jazz, Mazz  и Otzet в Радио кафе под моста на НДК. Знам че са супер група, ама все пак чужденците надделяха, не идват всеки ден в София.


Концертът започна с около два часа закъснение, и тъкмо навреме, за да може Емо да се донесе от другия концерт до парка.

Събраха се хора - точно колкото трябва! Повече, отколкото са необходими за да стане купон и по-малко от бройката, за да стане твърде тъпкано.


Superhiks пеят ска, но в духа на епохата експериментират и с други стилове.

Фронтменът Петър Младеновски (Петар, Пеце) има изключителна харизма и е от хората, тип „душата на компанията“. Не ни оставя нито за миг да скучаем, запълва паузите със смешки, шеги, спомени, призовава да не забравяме мърчъндайзинга (хаха, имам предвид сувенирите - тениски, дискове и т.н.)



Абе тоя концерт за мен си е събитието на сезона. Много обичам да се изненадвам приятно от такива концерти.


Биричка, концерт, приятна компания - какво повече му трябва на човек в една хубава лятна вечер...



петък, септември 02, 2011

Светът става едно все по-хубаво място

Мислите, че се шегувам? Напротив, светът наистина е по-хубаво място след като вчерашният 01 септември мина напълно незабелязано. Даже и сега не всеки от вас се сеща, че освен Ден на либийската революция (тази, на Кадафи, не най-новата), 01 септември е първият ден на Втората световна война, денят, в който хитлерова Германия с пълната подкрепа на сталиновия СССР нахлува в Полша през 1939 г.


Съюзническата операция завършва с подходящ парад на територията на „бивша Полша“ (официалният съветски термин) в град Брест:





Допреди 15-20 години датата щеше гръмко да бъде отбелязана от всички вестници и телевизии, а днес за нея се сещаме само аз и други любители-маниаци-историци ;)

Наистина много вода е изтекла оттогава, а днес ми е много забавно да гледам как тогавшните съюзници СССР и Германия са меко казано в напълно обърнати роли.

Долният демотиватор свалих от един руски сталинистко-комунистически сайт. Забележете презрително-расисткото отношение към бившия съюзник:

Очевидно, сталиновият СССР и днешните комунисти са по-добри в арийските начинания, иначе защо е този презрителен тон?


А като си помисля, че имам колеги, които не знаят къде точно е бил Мавзолеят :) Хубав свят, хубави хора – светът наистина постепенно става по-хубаво място :)

За пръв път видяно при Вени

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)