сряда, август 31, 2011

Ще си имаме ли и тютюнев Лукойл?

Агенцията по приватизация скоростно е одобрила продажбата на „Булгартабак“ на финансирана от руската външнотърговска банка офшорна фирма за 100 милиона лева.

Вероятно освен мотивация, подхранвана с куфарчета и пликове, наблюдаваме и инвестиране в един много жилав мит – как великият руски пазар щял да измъкне България от калта.

Няма да се учудя, ако зад сделката стоят същите руски бизнесмени, които си присвоиха българските марки цигари „БТ“, „Стюардеса“ и някои други, по-малко известни в България.

Аз пък очаквам един малко по-различен ефект от разцвета на българската цигарена промишленост – в Москва да се появи ръка, която държи ДПС за топките.

Ако помните, главната пречка пред приватизацията на „Булгартабак“ в началото на века беше съпротивата на ДПС, защото „Булгартабак“ имаше много важна социална функция – изкупуваше тютюна на избирателите на ДПС и пазарното поведение на компанията можеше да срине подкрепата за ДПС.

Тогава можеха да се вземат 250 милиона евро за нея.

Сега резултатите се влошават, конкуренцията е силна и икономическа логика за съществуването на „Булгартабак“ няма.

Но, има политическа. Със средствата, които фирмата може да отпуска за изкупуване на тютюн в България, може да се контролират настроенията по места, а от там – депутати, кметове. Въпреки наливаните пари, продукцията без никакви проблеми ще се реализира на руския пазар (нали го искахте), където такива дребни пречки като законът или пазарната логика едва ли ще попречат на едно такова (руско) националноотговорно дело.

Да си спомним как „Лукойл“ изведнъж се оказа незаменим за българската национална сигурност, а уж имало и някакви други продавачи на горива.

В крайна сметка Доган и Сидеров ще бъдат впрегнати официално в една колесница, откъдето и тръгнаха.

PS. Като голямо достояние на българската политическа система се изтъква т.нар. „български етнически модел“, с който се описва сделката, покрай която Ахмед Доган стана богат и влиятелен човек - „Етнически мир срещу пари и власт.“ По силата на тази сделка, Доган има интерес от мир в страната, иначе инвестициите му се обезмислят. А какъв интерес от мир в България има Путин, който печели всеки път, когато ЕС е слаб?

София диша, свири и танцува

В неделя бях на поредното издание на „София диша“. Радва ме това, че фестивалът постепенно еволюира към изкуствата на представлението – видях много танци и музика.

Започнахме с най-интересното –


Капоейра! Досега само бях чел за нея.

Първо, като чух музиката, реших че е нещо африканско, а после различих някои думи, видях разцветката на екипите и ми светна какво може да е. Много е интересно, ама трябваше да обиколим преди да се стъмни съвсем.


Капоейра, олеле!

Ръководството за употреба на София, което съм го гледал досега само във Фейсбук. Всички перничани ще си познаят карикатурата горе ляво ;-)



Хора без никаква двигателна култура се включват в купона със слушалките. Естествено, засякохме се с Василена, която ги организира тихите партита.



Много приятни музиканти, жалко че не разнообразиха малко.

Промо инициативите бяха в рамките на поносимото и приятното.



Признавам си, преди да започнат тия улични фестивали, въобще нямах идеята, че на „Шишман“ може да се получи толкова приятно, въпреки недоразуменията с пътните знаци.

И накрая - разбор на събитието на чаша вино.

петък, август 26, 2011

Половин концерт на Balkan Beat Box

Снощи бях на концерт на Balkan Beat Box в Pork Pie. Принципно бях решил да почивам след пресконференцията, ама Емо каза айде да ходим, аз бях взел едни много изостанали хонорари и чаках ли втора покана, а? ;-)

Предната вечер бях на друг концерт на същото място - на „Суперхикс“ от Македония. За тях ще разказвам отделно.

Концертът на BBB беше доста добре разрекламиран навсякъде, включително в нашия снобарско-луксозно-мизерен квартал:


Освен в Youtube не ги бях чувал, където ми звучат доста прилично, а там имат клипчета с милиони виждания!

Когато пристигнах в парка, светлините на стадиона бяха запалени, по алеите имаше конна полиция, и от стадиона се чуваше AC/DC. Да нямаше концерт и на стадиона?! Започналите викове „ЦСКА! ЦСКА!“ разсеяха съмненията ми ;-)

След леко лутане, като следствие от гениалната ми идея да мина „напряко“ през парка, пристигнах пред клуба. Голяма тълпа чакаше да влезе.

С Емо чинно се наредихме, но забелязахме, че другите имат билети, а ние нямаме. Огледах се, видях една мъничка опашка само с 1-2ма души, където пишеше „билети“ и отидох. Билетите бяха по 30 лева, малко ми се видяха скъпички, ама няма да се връщаме! Влязохме пред цялата опашка с предварително купените билети и тръгнахме да си търсим място и пиене.

В голям контраст от предната вечер, всички видове бира от хладилниците, освен Grolsch, Гролш (Хролсх) бяха изчезнали. Имаше мъничко Гролш в бутилки и малко повече в кенчета (3лв).

Шоуто започна и си пролича веднага, че на сцената са професионалисти. Саундът беше по-добър от този на „Суперхикс“,  и купонът започна на момента.



Странна работа е музиката и нейното възприемане.

BBB правят музика, която много прилича на сватбарската тракийска музика в България, която ми е най-скучната възможна народна музика, но когато BBB я омешат с реге, рага, метал, малко бийт и айде - става нечовешки купон.


Нашият народ отдавна е открил принципа – „Краставите магарета през девет баира се надушват“, така че както си бяха уж хаотично разпределени хората, в рамките на няколко метра се оказа, че сме заедно с @asennenov (блог) и @nin_jah (кога работи това момиче, за втора поредна вечер я виждам там ;-))

Да, обаче всичко хубаво има край, и понякога малко неочаквано. По време на концерта се усетиха проблеми с дясната група колони, които прекъсваха. Едно парче, второ и групата обяви 5 мин почивка.

Използвах момента да се приближа до сцената, но разбрахме малко по-късно, че техническите проблеми не могат да бъдат решени на момента (нещо с агрегата) и групата ни пожела лека нощ. Точно в кулминацията на купона!

За да защитя групата, ще кажа, че слязоха сред публиката да направят купона, но въпреки че бяха само на два метра от мен, и беше страхотно, но не беше същото. Ето, убедете се сами.


Така че след 1-2 парчета и този вариант отпадна, групата се извини за проблемите и започнаха да събират кабелите.

Ами сега? С Емо започнахме да чакаме организаторите да ни се извинят и да ни компенсират някак, поне за половин концерт.

Организаторите не бързаха да се появят и да внесат яснота, така че част от публиката започна да се разотива и само най-проклетата част от нея (просто се плаша какви проклети пенсионери ще излязат от нас) се струпа на входа да разпитва охраната кога и как може да си получи парите обратно или пък да присъства на новия концерт.

Всяко зло за добро, запознахме се с много готини чужденци, специално дошли на концерта (имаше много), които изразиха леко недоумение защо при предварителната продажба са им продавали билетите по 27, а не по 22 лева, както е било обявено. Тогава пък ние с Емо, освен че се възмутихме на такива порядки, се успокоихме, че не сме се минали много жестоко, с това че си купихме билетите на място (истински българи) ;-)

Запознахме се и с младия режисьор от Македония Игор Христов, който вече е понатрупал биография от късометражни филми, някои от които вече с награди. Успяхме да го впечатлим с познанията си по македонски и жалко че не бяхме в по-ранен алкохолен етап, за да задълбочим познанството.

Емо е старо куче адвокат, а аз съм старо мрънкало, няма шанс да си тръгнем просто така, без да поискаме някаква компенсация. Още повече, че когато си купихме билетчетата на входа, след 2 метра ни ги взеха пак от ръцете целите, без да ни оставят отрязък, и имахме само две доказателства, че сме си платили за концерта - бяхме от тази страна на оградата, и имахме по едно флайърче с две микроскопични дупчици от телбод, с който беше прикрепен билета към него.

По някое време все пак организаторите цъфнаха на сцената, извиниха се, и обещаха билетите да могат да се ползват за следващия концерт на BBB, който щял да бъде скоро (ВНИМАНИЕ! Който иска да присъства на новия концерт, трябва да си преиздаде билета!). Чудесна новина! А какво да правим ние без веществените доказателства?

Отидохме да дебнем до сцената, за да попитаме някой отговорен.

Тук вече си каза думата адвокатската закалка на Емо. Той забеляза, че зад сцената има някакво раздвижване, че се появи такси, и че някаква групичка хора оживено обсъжда ситуацията.

Отидохме, това бяха хора с подобни на нашия проблем, които бяха заградили организатора и казахме –
„Ама ние си купихме билети тук на входа, дайте ни някаква бележка, печат, нещо, с което можем да влезем на следващия концерт.“

Младежът помисли за секунда и ни донесе пак от същите билети, защипани за флайерче! Ойе! Ще се ходи пак на концерт!

под горното билетче от 20 лв има защипани още две от по пет лева

Малко ми дойдоха нанагорно бирите, които пих една след друга в очакване на развръзка, но развръзката в крайна сметка беше положителна. Всичко е добре, щом свършва добре!

Официалното съобщение за преиздаване на билетите ще намерите на сайта на организаторите

Вместо половин концерт ще гледам концерт и половина, което е за предпочитане!

Ето го клипа на същото парче, което е горе. Много са добри!


и още едно


четвъртък, август 25, 2011

Един край и едно начало на борбата с политическото лицемерие

Днес беше заключителната ни пресконференция за проекта Politikat.net. Заключителна, защото с нея завършваме първата година от работата на сайта, който обявихме през септември 2010 година.

За тези, които не знаят или не помнят - правим този проект заедно с Асен Генов, чрез фондация 14-ти януари със съдействието на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.  Проектът се занимава с регистрирането и проследяването на обещанията и твърденията на политиците в България.

Идеята ни е този проект да се превърне в социална медия на гражданското общество, т.е. не само аз и Асен да пишем в него, ами всеки, който има желание и се регистрира на сайта, да може да добавя и променя информация на него, стига да спазва правилата. Засега точно тази част от идеята се реализира с променлив успех, но се надявам все някой ден и тя да се сбъдне.

Наскоро кандидатствахме при Отворено общество и успяхме да получим подкрепа и от тях, така че проектът ще е жив и здрав и ще добрува, включително и на предстоящите избори, на които очаквам да има доста интерес и обещания, които да се следят. Това е нашето време да посеем за бъдещата реколта ;-)

Пресконференцията беше в БТА и се проведе при значителен интерес




Заниманията с този проект ни преподадоха няколко важни урока – и най-интересният може би е, че в България не всички новини имат продължение. Т.е. медиите регистрират обещанието, дадено от определен политик, но после пропускат да се поинтересуват, какво е станало с изпълнението му. Аз отдавам тази аномалия на претовареността на ресорните журналисти, които нямат време за разследвания.

По-нататък ще разкажа за това, което говорихме на събитието. Може би най-интересна беше частта, в която обяснявахме как министерствата ни отговарят на зададените въпроси с които се опитваме да запълним празнините в познанието на обществото за дадените обещания и твърдения.

Заслужен отдих след оживения ден ;-)

Довечера вероятно ще има репортаж по Нова телевизия за нас, а утре ще ни отразят и в 24 часа.  Вече видях по нещо написано в Пари и в Дир.бг

вторник, август 23, 2011

Рожден ден с концерт, сладки и добро настроение


Вчера беше Кришна Джанмащами, или рождения ден на Кришна, който се празнува от повече от 800 милиона души в цял свят. Някои от тях живеят в България.

Преди няколко дни присъствах на този симпатичен концерт на хърватски кришнарски състав пред НДК.

Имаше празнична атмосфера, за която допринасяха хубавата музика, интересните дрехи на изпълнителите и не на последно място соленките и сладките, които се разнасяха от дечица на подноси между публиката за почерпка ;-)

И не се сетиха да ме почерпят втори път. Помнят, ей!

Публиката беше разнообразна, включително имаше двама алкохолици, които се опитваха да накарат децата със сладките да опитат от ракията, която си носеха в едно шише от минерална вода. Дечицата не знаеха как да реагират, но в крайна сметка отказаха.














Честит празник!

Няколко изненади около Рилския манастир

Вчера времето в София трябваше да е горещо, а на Рилския манастир – около идеалното (24-26 градуса). Това предопредели и дестинацията.

За последен път идвах през 2008-ма година и тогава нямаше много промени в сравнение с първите пъти, когато съм идвал, някъде в началото на 80-те години. Затова пък сега има доста промени и всичките в неприятна посока.

Вече е забранено качването по страничните сгради (или поне аз не открих отворено стълбище) Има и табелки.


Късо подстригани момчета следят за реда в църквата. България имаше едно малко предимство пред Гърция – сравнително по-свободния режим за влизане в църквите, и сравнително слабата им комерсиализация. Е, нашите попчета в най-големия български манастир не лапат мухите, порядките вече са почти като в Гърция. Има цял поменик как не бива да влизате в църквата – например забранени са раниците (като богохулни?). Жените ги опаковат в едни мръсни полупрозрачни шалове, ако са с голи рамене.  За снимки и видеокамери няма какво да говорим – няколко свещеници събират догарящите свещи и бдят някой да не извади фотоапарат. В интерес на истината, забраната за раниците не се спазва много строго - май забраняват категорично само на хората с големи туристически раници. Аз оставих моята на входа при охраната.



Входът за Хрельовата кула е 5 лв на възрастен.




На картата пещерата на св. Иван Рилски изглежда измамно близо, ама сигурно е на поне 5 км от манастира. Някакъв чичо екскурзовод, който говореше на японски, ни заблуди че разстоянието е около 500м- 1км. Вървяхме час, докато я стигнем, а по пътя от един момент нататък – нито вода има, нито може да си купиш нещо за ядене. Затова горещо препоръчвам да си заредите раничката, ако решите да правите тоя подвиг.

Печелившата стратегия е – да паркирате на някой от паркингите преди манастира, защото на паркинга на самия манастир няма смисъл - 4лв на час е (Богомил пише, че е на ден, аз си признавам, че видях табелата само отдалеч)!  Да се помоткате по манастира, да си купите мекички, хлебче, нещо от супермаркета (в сградата на хлебарницата) или да хапнете на някой от ресторантите, след това да се качите на колата, да идете с нея до паркинга под пещерата и да се качите до горе. Пътеката е стръмна, но не е трудна за човек без двигателни проблеми.

 Пейзажът много ще ви хареса, ако имате храна и вода ;-) По пътя има много чудесни места за пикник, и въпреки че беше фрашкано с хора, имаше тук там и свободни площи.

Къмпинг Зодиак е последното цивилизовано място преди пещерата. Там обаче може да се яде само в ресторанта, няма магазинче или будка. По милост може да ви продадат сладолед.

След два остри завоя пътят влиза в гората и по паметната плоча отляво на пътя  и тълпите можете да познаете пътеката към пещерата.

Църквичката, в която се намира гробът на св. Иван Рилски. Отдясно, покрай стената на църквата, е входът към пещерата, в която е живял.

 „Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има.“ Администрацията на манастира е ухапана вече ;-)

Гробът на светеца.

Тук, където са свещите, св. Иван Рилски е спал. Който успее да изпълзи от комина на пещерата в дъното, значи е успял да се очисти от греховете си. Имах идея да съгреша повечко преди да вляза в пещерата, за да мина по-евтино с опрощаването, ама не остана време... Изпълзях някак, бутайки раничката пред себе си.

Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. Цялата ни група напъха по нещичко в скалите ;-)

Връщането беше по-късметлийско, защото успяхме да си изпросим да ни качат на стоп и бързо-бързо се оказахме пак до манастира.

Хапнахме царски по една пъстървичка и по една салатка на цени над софийските и изведнъж всичко наоколо придоби много приятелски вид. В хлебарницата продължават да правят прекрасен хляб и мекички, автоматът пуска кафе... ех, блаженство.

Като цяло беше едно чудесно пътуване, с една сянка, която оставят прекаленото комерсиализиране и ограничения в манастира.

PS. Отдолу в коментарите ми пишат - то не било за туристи, а за поклонници. Именно де, като не е за туристи, защо е толкова комерсиализирано?!

събота, август 20, 2011

Инвентаризация на европейските ценности

Една от любимите ми руски публицистки - Юлия Латинина, прави интересен провокативен, полемичен и безпардонен анализ на това, което се нарича „европейски ценности“. Преводът е мой, приятно четене:

(оригинален текст)



Европа, ти откачи!
Добре е да направим инвентаризация на европейските ценности на чисто

Казват ми, че ругая европейските ценности. Че, ето, сегашното състояние на Европа - това е върха и кулминацията на развитието и всички трябва с отворена уста да го наблюдават и да му подражават.

Ценност № 1: Единството на Европа
Сега това е една от най-важните европейски ценности. Европа се обединява, изчезват границите, и еврочиновниците в Брюксел гласуват благодетелни укази за кривината на краставиците и за продажбата на яйца на тегло. Обединението е може би е забележително, но ето ти проблем - от момента на разпада на империята на Карл Велики и до образуването на ЕС, Европа никога не е била единна.

Китайската империя е била, Халифатът е бил, Високата порта е била единна - а Европа не е била, и през цялото време, докато Европа завоювала света, отделните ѝ части са били в най-жестока конкуренция една с друга. И тази конкуренция е способствала за прогреса. Великобритания не е станала империя просто така, а в борба срещу Испания. Прусия е станала Германска империя не просто така, а в резултат на решителни реформи, без които държавата не би оцеляла във вражеско обкръжение.

Т.е., внимание: Може би единството е нещо много добро. Нещо страхотно. Но това не е европейска ценност от времето на европейския разцвет. В зенита на своята слава Европа не е била единна.

Ценност № 2: Всеобщото избирателно право
Също така ни говорят, че демокрацията – това е европейска ценност и европейско завоевание; че това е същия тоя невероятно добър режим, който под демокрация разбира всеобщо избирателно право. Който е против всеобщото избирателно право е фашист, негодник, и въобще - гад.

Сега, аз за минутка ще се въздържа от оценка на работоспособността на всеобщото избирателно право в някаква си Гана или Палестина, но ето че въпросът си стои : а какво е отношението на универсалното избирателно право към традиционните европейски ценности?

Ще ми подскажете ли, в името на коя демокрация Колумб откри Америка, а сър Френсис Дрейк грабеше испанските кораби? На Запад по времето на разцвета е имало най-разнообразни режими: парламентарна монархия, като във Великобритания, където кръгът на избирателите се ограничава до данъкоплатците; република, като в САЩ, където пак избирателите са само данъкоплатците. Абсолютна монархия, като в Прусия, Испания и Русия.

Ето, всеобщо избирателно право е нямало нито във Великобритания, нито в САЩ, и Томас Маколей, историк и член на британския парламент, е написал в средата на XIX-ти век, че това понятие е „съвършено несъвместимо със съществуването на цивилизацията“. За пръв път всеобщо избирателно право е било въведено във Франция след Великата френска революция и е приключило с гилотината и терора; втори път (само за мъжете) го въвежда железният канцлер Бисмарк в Германската империя през 1871г., желаейки да разводни свободомислието на германските собственици с шовинистичните мании на безмозъчните маси.

Цензът продължавал да се понижава, а избирателното право започнало да се разпространява върху малоимотните след Първата световна война и окончателно всеобщо то става след Втората световна война, под влияние на социалистическата идеология. Във всички бедни държави, в които са се опитвали да го въведат - в същата тази Африка - всеобщото избирателно право е довеждало до преразпределение на собствеността, разпространение на религиозен или национален фанатизъм и приключва с диктатура.

Но сега говоря за нещо друго. Да допуснем, че всеобщото избирателно право е венецът на общественото развитие. Да допуснем, че всеки лумпен, който разбива лондонски магазини, е същия този човек, който трябва да взима решение как да живеем всички, а който отрича това негово право е ретрограден фашист. Но къде са тук европейските ценности? Всеобщото избирателно право не е съществувало на Запад, докато Западът е завладявал света. Когато то се появило на Запад, Западът изгубил господството си в рекордни срокове.

Ценност № 3: Социалната справедливост
Социалната справедливост в момента е още една европейска ценност. Социалната справедливост се изразява в това, че ако имате безработна наркоманка с пет деца, то тя ще живее в разкошна къща, защото децата не трябва да страдат! – това е несправедливо - а ако имате работа, мъж и семейство, то трябва да бачкате като вол и половината от заработеното ще ви го вземе държавата, за да го даде на безработната наркоманка.

Не зная дали е справедливо - но според мен, несправедливо е да се грабят тези, които работят, за да се дадат на тези, които безделничат.

Аз, обаче, говоря за нещо друго: какво отношение има това към европейските ценности?

Да ви припомня ли, какво се е случвало във времената на Британската империя, над която никога не залязвало слънцето - със същата тази неомъжена жена, която внезапно се сдобива с дете? Предоставяли са ѝ помощ? Квартира? Къща? Отговор: не, тя е ставала парий.

По времето на разцвета на Европа, цялата грижа за социалните блага - за възпитанието на децата, за издръжката на родителите, за медицината, образованието и т.н. е падала върху семейството и главата на семейството, а обществеността се е противила по най-упорит начин на идеята, тези разходи да се поемат от обществото.

Ценност № 4: Мултикултурализмът
Мултикултурализмът е друга европейска ценност. Той гласи, че всички култури са от изключителна важност, че всеки имигрант, който е дошъл в Швеция или Холандия, има право да съхрани забележителните си традиции, и ако не разбира например, какво щастие е за арабската жена, че брат ѝ има право да я убие за прелюбодействие, или пък колко щастлива е шестгодишната сомалийка, на която без анестезия и отрязват срамните устни с нож на масата в кухнята – то той е козел, фашист, ретроград и т.н.

Тук трябва да поясня, че не разбирам този трепет над традициите. В Европа е имало свои традиции - през 15-ти век във Великобритания са разрязвали на четири части враговете на короната, като предварително са им вадели бъбреците и са ги пекли. Аз все си мисля, че Дейвид Камерън не може да отреже главата на жена си и да се обоснове, че спазва традицията на Хенри Осми.

Аз говоря, обаче, за друго. Какво е отношението на мултикултурализма към европейските ценности? Когато Кортес е разгромявал ацтекските храмове - той мултикултурализъм ли е проповядвал? Когато Васко да Гама е потапял кораби с богомолци на път за Мека и е стрелял с гюлета по мирното население на малабарското крайбрежие - това да не е била някаква хуманитарна програма?

Европейските ценности от времената на колониализма са били представата за абсолютния приоритет на прогреса и европейската цивилизация. Някои европейци са били расисти от чист вид и са разсъждавали по темите, че черната и жълтата раса са генетично непълноценни, други са смятали, че към идеите на прогреса и западната култура рано или късно ще се приобщят и други раси и народи. Но не е имало такива, които да са смятали, че канибализмът, многоженството или изгарянето на вдовици са едни забележителни алтернативни обичаи, които трябва да бъдат трепетно съхранявани и поддържани. Аболиционистите в САЩ се сражавали за свободата на чичо Том. Но те не се сражавали за това, чичо Том да свали европейските си дрехи и пак да се облече с препаска, или пък да се откаже от името Том и да си върне името на някой праотец - Нкунда или Мбонга - или пък да се откаже от английския език и да заговори на родния кинярванда. Въобще и не биха си помислили да се сражават за такива фантасмагории.

Веднага щом било приключено с идеята за превъзходството на европейската цивилизация, то свършило и самото превъзходство на европейската цивилизация. Вместо Европа, която колонизира света, в момента имаме свят, който колонизира Европа.

Може да се окаже, че мултикултурализмът е нещо забележително, трогателно и само ретроградите и фашистите не разбират защо по улиците на Лондон вървят опаковани във плат гражданки на Великобритания. Но е факт, все пак, че мултикултурализмът няма никакво отношение към традиционните европейски ценности от времето на разцвета на Европа.

Ценност № 5: Държавното регулиране
Най-накрая, има още една „европейска ценност“, за която малко се говори, но се вижда като на длан. Това е държавното регулиране на всичко и всички.

Причината, по която не се говори за тази ценност, е много проста - тя в основата си противоречи на идеята за частната собственост. Или частна собственост, или регулиране.

Знаете ли, че до края на 19-ти век във Великобритания не е имало закон за защита на паметниците на културата? И когато се опитали да го приемат през 1870-та година, тогавашният премиер Бенджамин Дизраели директно заявил, че той противоречи на идеята за частната собственост. Стоунхендж почти щял да бъде разрушен - за малко през него щяли да прекарат железопътна линия.

Знаете ли, че Статуята на свободата в САЩ е била построена с частни средства? И федералното правителство и щатите, в които управлявали данъкоплатците, забранили да се отдели дори един държавен цент. Причината била проста – ако това е необходимо на обществеността, нека тя сама събере парите. И събрали - Джоузеф Пулицър, издателят на ню-йоркския World, напечатал имената на всички, които от последните си спестявания дали 5 или 60 цента. Това е полезно да си го припомняме, когато чуем, че без никакво възражение Конгресът е отделил за ремонт на статуята поредните двайсет и няколко милиона долара.

Сегашните закони на бюрократична Европа са безумни. В Испания цели селскостопански региони се превърнаха в пустини, защото на фермерите им плащат, за да не отглеждат продукция. В Италия полетата са покрити със слънчеви батерии, които не продават никъде електроенергията си, защото така или иначе получават пари за нея. В Германия икономичните немци осветяват слънчевите батерии нощем с електрически лампи, защото електроенергията от тях им се изкупува с голяма премия. Можете ли да си представите, че в Европа през 18-ти век, някой би плащал субсидии на селяните или пък би диктувал формата на краставиците?

Социалдемократически, а не европейски
И ето, първото нещо, което искам да кажа аз. Не разбирам защо хората, които разсъждават за търпимост, социална справедливост, всеобщо избирателно право, демокрация и т.н., говорят за „европейски ценности“.

Това не са „европейски ценности“. Това са социалдемократически ценности. Това са ценности, които нямат нищо общо с ценностите, които са изповядвали Колумб, Нютон, Васко да Гама и дори Томас Джеферсън. Тези ценности се появяват в края на 19-ти век, а укрепват заради победите на левите партии на изборите и заради диверсионно-идеологическата мощ на сталинския СССР.

Това не са и „общочовешки ценности“. Тези ценности не са били изповядвани нито от Джон Лок, нито от Адам Смит, нито от авторите на Декларацията за независимост. И което е по-важно - тези ценности не се изповядват, в друг смисъл - от Бин Ладен, от войнстващите ислямисти, от декласираните боклуци, които устройват погроми по улиците на Лондон. Съгласете се, съществува известен проблем, когато групичка мюсюлмани обявява лондонското предградие Waltham Forest за зона на шариата и обещава да застави жените да закриват лицата си, а либералните съзерцатели на тази инициатива кимат с глава - ето, има и такава мултикултурна гледна точка.



Не ми харесва, когато ми натрапват като „общочовешки“ или „европейски ценности“ това, което не е нито едното, нито другото. Ние от тая манджа добре похапнахме в СССР. Там винаги на върха бяха големи любители на социалистическите ценности, които бяха най-прогресивните и трябваше да възтържествуват по целия свят.

А по-нататък?
Най-главното е друго. Добре, ще ми кажете вие, нека тези ценности не са нито общочовешки, нито европейски. Да допуснем, че управляващата европейска бюрокрация и левите европейски интелектуалци ни лъжат.

Но светът не стои на едно място! Какво ли не е ставало през 18-ти век. През 18-ти век са бесили за кражба на кокошка. През 18-ти век в Лондон не е имало полиция, а количеството убийства е било 52 трупа на 100 000 население (52 пъти повече от сега). През 18-ти век хората не са се къпали със седмици, в Лондон не е имало канализация, а деветгодишните деца по манифактурите са работели на 14-часов работен ден. През 18-ти век жените са носели корсети, а към перуките се полагали „бълхоуловители“ - вие, Юлия Леонидовна, не искате ли да ходите с корсет и бълхоуловител? Или пък ви се струва справедливо децата да работят по 14 часа на ден?

Ето – такива са ни били ценностите, а са станали други. По-добри.

На това, ще отговоря по следния начин – Първо, не трябва да се шикалкави. Котката трябва да се нарича котка, а не птицечовка. Не наричайте ценностите си „европейски“, а честно ги наричайте „социалдемократически“. И си кажете, без да се притеснявате, че изначалните европейски ценности са боклук, но ние всичките ги отменихме и построихме прекрасния нов свят.

Второ. Избройте ми всички ценности. Не ми разказвайте, че в Европа е останала свобода на предприемачеството. А ми говорете честно: „Ние, държавата, смятаме за правилно да взимаме парите на работещите хора и да ги даваме на неработещите. Защото, колкото повече пари взимаме, толкова повече нараства нашата мощ и толкова повече нараства броят на избирателите, които зависят от разпределяните от нас пари и гласуват за нас“. Избройте ценностите си в правилния ред, и ако търгувате с кокошки, не ги наричайте шарани.

И трето, разбирате ли каква е работата? Разбира се, всичко в света се променя - освен желанието на тълпата да живее на аванта и да има вожд, който да предоставя тая аванта. Ето, обаче, какъв проблем възниква - за около 500 години една нищожна част от света – Европа, господства над него. Тя се е сдобила с тази власт благодарение на частната собственост, на техническия прогрес, на конкуренцията на европейските държави помежду им, на усещането за цивилизационно превъзходство и на минималната държава - в сравнение с азиатските. И за 20–те години, изминали от момента на обединението на Европа и тържеството на „общочовешките ценности“, това лидерство беше пропиляно.

С такъв фантастичен резултат не може да се похвали дори Китай от времето на династията Цин.


снимка

PS. Тъй като няма как да отговарям на коментари към текста на авторката, това можете да направите тук, на нейния рускоезичен блог, но тя разбира и английски.

петък, август 19, 2011

Комедиен сериал

Луи Си Кей (Louis CK) e известен американски комик, работил дълги години за Конан О'Брайън, в момента е направил комедиен сериал с главен герой себе си Louie или по-точно с една леко окарикатурена версия на себе си.

Някъде в дебрите на социалните мрежи попаднах на долното клипче, което нещо като пилотен епизод на сериала (извинете ако не цитирам източника, наистина не го помня). С хапливия си нюйоркски хумор и с невротизма си, Луи прилича малко на Уди Алън, но всъщност Уди е направо уравновесен пуритан в сравнение с Луи.

Приятно гледане:




Луи има още един сериал - Lucky Louie, но нещо ич не ме грабна каквото съм видял от него.



четвъртък, август 18, 2011

Бий самара

Снимката е от Албена, където положението въобще не е толкова зле.

Туризмът в България ми е една от любимите теми. Не просто защото съм на служба на антибългарската кампания (майтап бе, ей, майтап!), ами и защото след като се запознах със състоянието на туризма в съседните страни, много ми се иска и в у нас нравите и практиките в туризма да се очовечат.

Туристическа иновация беше родена в Слънчев бряг:

На фона на дебата за цялостния образ на туризма и постоянните инциденти и оплаквания в големите курорти по морето в последните дни беше лансирана нова идея - да бъде създаден черен списък на компаниите, водещи "алкохолни" туристи в страната. За нея съобщи членът на съюза на собствениците в Слънчев бряг Веселин Налбантов, цитиран от "Дарик радио". източник

На някои хора май много им бяга икономическата логика. Туроператорът е агент, който свързва човека, предоставящ туристически продукт, с клиента, който иска да го използва. Тия работи с черните списъци не са по-ефикасни от това, да убиеш вестоноцеса с лошата вест.

Значи, да преброим на пръсти –

  • На Слънчев бряг имаме едни огромни бетонни кошери, 
  • Хубав плаж, но пренаселен. Капанчета, музиката дъни на макс по всяко време на денонощието.
  • Липса на паркоместа, стрес, проблеми с инфраструктурата.
  • Алкохолът е евтин.
  • Платената любов май е достъпна.
Ако това се предлага там, какво точно очакваме да се търси?!

Ако на Слънчев бряг хората ходят, за да се напият евтино, то няма да ходят да търсят спокойствие, чистота, природа, особено ако няма ;-). 

Напоследък се води и някаква странна война в медиите срещу ол-инклузива (това означава всичко включено в цената - и спането, и храната, понякога и алкохола). Аз не съм против този метод за правене на туризъм, нека всеки решава сам как да прибира парите на туристите си, против порочните бизнес практики в него съм. Неизвестно как, в Турция и Египет много добре се справят с тоя вид туризъм (с най-прекрасни впечатления съм, особено от Египет), а пък в Гърция успяват да развият други типове туризъм и пак им се получава. Ако някой е бил толкова тъп да се набута да плаща рекет на морската мафия за заведение между няколко такива хотела, не мога да го мисля.

Тъжното е, че в обозримо бъдеще на Слънчев бряг не виждам какъв друг тип туризъм може да се пръкне, без да се очовечи малко обстановката. Например, част от хотелиерите могат да купят хотели на конкуренцията и да ги разрушат. Чувам, че се продавали евтинко.


сряда, август 17, 2011

Цветан Цветанов и неговите безсмъртни сентенции



Поради невъзможност да копирам цялото интервю на Tzv Tzv, което може да намерите на тези места като видео или като текст, ви копирам избрани моменти.

Положителната новина е, че той все пак няма да стане президент.


Това* е тема , която ще бъде дискутирана от министрите, ще бъде дискутирана от парламентарната група и, когато бъде внесен проектобюджетът и когато бъде внесен за първо четене в парламента, тогава мисля, че ще може вече да имаме яснота по темите, които в момента ме питате. Не смятам, че тема „Сигурност” трябва да превръщаме в едно свободно говорене в публичното пространство, защото виждате какво се случва във Великобритания, виждате какво се случи и в Берлин. Така че нека все пак да се придържаме към едни нормални теми, които не биха могли да провокират някакъв дискомфорт или напрежение в подобни сектори.

*намаляването на бюджета на МВР


Не знам дали сте наблюдавали изследванията, които бяха направени от Центъра за изследване на демокрацията, където последствията от тежката икономическа криза, световната, всъщност тя рефлектира върху конвенционалната престъпност и тези безредици, които бяха провокирани във Великобритания и това, която наблюдаваме в Берлин. Така че в тази посока много гъвкаво и много стратегически трябва да се гледа и когато се говори по темата „Сигурност”. Свободните съчинения водят само до демотивация в състава и предпоставки за реализирането на цели, които си поставя както организираната престъпност, така също и някои политически субекти за анархия и за безредици по улиците на страната.


Що се касае до „Лукойл”, понеже това вече го слушам няколко пъти, дори и един политик се изказа в тази посока, моята позиция, която изразих след заседанието на Министерски съвет, е когато се взема подобно решение, трябва да имаме план за действие като последствие от това взето решение. Защото, пак се връщам към семейството, когато вземате определено решение за нещо, което трябва да направите във времето напред, вие винаги трябва да вземете някакво радикално решение някой път. И вие винаги знаете какви ще бъдат последствията – дали ще бъдат положителни, дали ще бъдат... Защото в МВР основните доставчици на гориво това е „Лукойл” и „Петрол”. Нали разбирате, че всъщност ние можеше да застрашим функционирането на една система? А това е при всичките колеги. МВР има задължения към „Лукойл” и то в размер на сериозна сума.

Това дали означава, че правителството съзнателно поддържа огромна дупка в националната сигурност, която е в ръцете на контролирана от Русия корпорация? „Всички колеги“ = „всички министри“?

Аз казах, че ние имаме резерв и можем да функционираме един месец с наличните запаси, които имаме. Защото ние имаме военновременни запаси, които ни гарантират един месец да нямаме проблем. Но представете си, че тази криза се беше задълбочила в месеци. Ние трябва все пак да направим процедури, за да вземем подобни количества гориво от който и да било вносител в страната, от който ще започне да внася тези количества. Не е толкова лесно и толкова просто. Затова, винаги когато вземам решение, винаги търся максимално мненията на колегите, за да можем действително да вземем най-правилното решение, което да не доведе до сътресения във функционирането на една система.


Защото мога да ви кажа какво правим в момента в партията. Ние преди разчитахме на даренията, които получавахме, за да участваме в съответните избори. Защото трябва да формираш някакъв бюджет, защото когато дойдем, за да участваме в Дарик радио или в Канал 1, ние трябва да си платим, нали така? А ние трябва да бъдем равнопоставени на всичките останали политически субекти. Предишният парламент прие еди изключително добър закон, с който ограничи тази възможност на подобни зависимости, за които вие може би си мислите в момента. В момента...


Това е вече един процес, който е започнал, има срокове, имаме вече хронограмата и си спазваме съответните дни, които ни остават, за да можем да влезем активно в кампанията от 23 септември. За мен вече е важно не тези избори, защото тези избори вече са завъртени. За мен е важно 2013 година парламентарните избори. И затова на колегите им казвам, че от тези избори ние трябва да мислим вече за 2013 година. Това беше темата на разговори, които водихме 2007 година, когато проведохме европейските избори, когато проведохме местните избори. От началото на 2008 година, когато започнах да обикалям страната и обиколих всичките населени места в рамките на 2-3 месеца, точно това говорих – че трябва да се готвим за 2009 година парламентарните избори.


Миналата година имахме един добър положителен знак, резултат много успокояващ – 775 човека бяха загинали, което се равнява на данни, които са от 1966 година. Но това, което в момента се прави като стратегия и това, което се реализира и което е послание от Европейската комисия, за десетилетието 2011-2020 да имаме 50% намаляване на смъртността по пътищата. И тук също трябва да кажем, че от 2000 година до 2010 година имаме 98 хил. български граждани, които са потърсили медицинска помощ, специализирана, след тежките травми, които са получили. Представете си за каква война действително става...

Иска ми се да се появи филолог, който да оцени приноса на Цветанов в синтактичните конструкции на българския език.

понеделник, август 15, 2011

Пирамиди, каньони и водопади за 6 часа отиване и връщане

Напоследък много ми се излизаше извън София, въпреки немного умното положение, в което съм се поставил - август да ми е определен за много отговорни дела - отчети, ремонти (които едва съм започнал, благодаря за интереса) и ето днес се удаде случай да забегна за малко извън града.

Аз съм турист по средно-далечни дестинации, което значи, че околностите на София познавам слабо. Но имах на разположение пет часа в които трябваше да вместя отиване-посещение на съответния туристически обект-връщане.

След кратка консултация в екипа, решихме да отидем до Кътинските пирамиди и евентуално до Кътинското езеро. Идеална дестинация, при положение, че е само на няколко километра от околовръстното, а и никой от нас не беше стъпвал там.

Мързелът ми да погледна картата за пътя преди тръгване ми се отплати с около 30 минути лутане в София, изоставяне на верния път, минаване през някакви малки квартални улички, през ремонтиращите се отсечки някъде в северозападните квартали на София, и накрая някак се добрахме до околовръстното.

Добрахме се до Нови Искър, който се оказа буквално безкраен и някъде в самия му край се намира отбивката към Кътина.

С недоверие отхвърлих теорията (впоследствие се оказа вярна), че гьолът отдясно на пътя е известното Кътинско езеро. Междувременно, очаквайки кафяви табелки към природния пирамидален феномен щях да изпусна отбивката, която се намира точно след селската кръчма „Св. Георги“. Нагоре, нагоре по бетонния път и стигнахме до манастира. А сега? Нищо наподобяващо сфинксове и пирамиди наоколо.



Объркали сме били пътя преди около 100тина метра, показа консултацията със самотен работник на неидентифициран строителен обект близо до паркинга.


То истинско чудо щеше да е, ако бяхме забелязали табелата

Решихме все пак да продължим с колата (оказа се отлична идея) и след като преодоляхме един офроуд участък, който не е за ниски коли (пак се поздравих за джипката), пътят отново стана бетонен и поносим, но изведнъж свърши. Хм, а къде са пирамидите?

С малко повече концентрация видяхме още две от забележителните табелки. Втората висеше над полуобрасла пътека в гората.




Като истински водач на маймунското стадо навлязох смело пръв в джунглата, оглеждайки се за хищници, узрели джанки и къпини.

Едва ли и 15 минути бяхме вървяли, когато растителността се поразреди и се изправихме пред  пирамидите. Ето ги. Свидетелството за наличието на извънземен разум в Шопско. (А вие копахте в Царичина! Нещастници!)



Пътеката слизаше рязко надолу. Слязохме и ние, привлечени от сянката. За съжаление тя свършва във влажно дере, което нямахме желание да изследваме много.

Чуваха се някакви страшни звуци, по логически път стигнахме до заключението, че това трябва да е била Баскервилската (позната и като Кътинската) жаба.

Върнахме се до пирамидите, погледахме ги още 10тина минути и тръгнахме наобратно.  Такаа, ами сега? Твърде бързо приключихме с пирамидите, а езерото не предизвика никакъв ентусиазъм.

Не бяхме яли, така че предложих да хапнем на крайпътния ресторант в Лакатник. Предложението се прие ентусиазирано. За съжаление тук се обади вторият признак на мързела ми, а именно факта, че забравих да налея бензин и лампата на резервоара светеше постоянно. Не посмях да тръгна със светеща лампа към Своге, така че трябваше да минем още веднъж през безкрайния Нови Искър, за да заредим на Лукойл (не ме съдете моля, това беше единственият приемлив вариант) и оше веднъж през градчето - на път за хапването.

Пътят е много живописен, макар и твърде завойчест, в доста по-лошо състояние е, отколкото преди четири години, когато го минавах  за последно. Съжалих горчиво, че нямахме паузи за снимки, но и без друго бяхме на ръба на разписанието. Eдин артефакт по пътя наистина си заслужаваше да го щракна - билборд с Болен Сидеров, на който той с изпъната ръка гони антибългарските електроразпределителни фирми от България. „Вън ЕОН, ЧЕЗ и ЕВН от България!“ Спокойно, Воленчо, бате Бойко и ТИМ ще ти изпълнят желанието.

Най-накрая стигнахме Лакатник и ресторант „Пещерата“. Мястото е идеално за пишман туристи като нас - около 15 метра над ресторанта има водопад и пещера, от която извира малка река.







Красиво е, а и не трябва да мааш гащи дълго време.



Върнахме се, хапнахме на доста прилични цени. Идеята беше да не се бавим много, но се забавихме - твърде приятно беше.

Заведението разполага с тоалетната с най-красивия изглед в България

Напълнихме тумбаците с кюфтаци, зеленце и пържени картофи и светът стана по-малко лош.

Тръгнахме с около 30 мин закъснение. Очевидно няма да спазим обещания час на прибиране, дано поне не се изложим.

Не се изложихме. Закъсняхме само час и не беше хич фатално. Някои хора дори успяха да свършат важна работа след това.

Някои от снимките са правени от Б., за което големи благодарности ;-)

петък, август 12, 2011

За един от тях, всъщност един от нас, има шанс

Нещо не ми се пише напоследък, причината предполагам е, че ми натежават някои неща от ежедневието толкова много, че просто не ми се пише.

Едното такова събитие беше изстъплението на норвежкия маниак, което ме потресе повече от всяка трагедия, за която прочетох през последните дни и успях само да напиша нещо като много измъчен предговор вместо коментар. Не съм сигурен ще има ли продължение.

Второто събитие е свързано със състоянието на здравната система в България.

Преди около година почина много близък до мен човек, и остави две прекрасни деца сираци. Това беше посветено на него. Причината за смъртта се сведе до грешна диагноза. Шест месеца го лекуваха от грешните неща – първо от бъбреци, после от дископатия. Гледаха го на разни уреди (дали са били включени?), даде една торба пари за лекарства, истинската диагноза научи няколко дни преди смъртта си – рак на стомаха.

Преди около четири години почина друг мой близък приятел, пак от рак. Някаква неясна болка в рамото, леко задъхване при физически усилия, диагнозата беше правилна, но на късен етап, вече беше останал без един бял дроб.

Въпреки правилната диагноза и връзките на баща му (съдебен лекар), лечението хич не беше безоблачно. Здравната каса плати един курс на лечение, с един курс помогна и международната корпорация, в която работеше. След това трябваше сам да си търси парите чак до края на живота си. Курсът беше два-три месеца, и излизаше около 2500 лева на месец. След първите два курса, му се наложи сам да финансира лечението си в продължение на години, докато не се прибра за последните няколко седмици у дома.

Майката на мой съученик си отиде в една от софийските болници, причината – сбъркана диагноза, пиела е по една шепа от грешните хапчета в продължение на месеци. Същата съдба сполетя бащата на друг мой съученик.

Бащата на мой приятел, юристът К.,, преди време се чувства доста зле, отнася се зле и с недоверие към лекуващите го лекари и никой не може да разбере какво му е. Преместват го в болница, след няколко дни се обаждат на К. по телефона:

„Баща ви си счупи крака.“

В болницата, в леглото.

„Този човек има рак.“ – поставя диагнозата юристът, при по-внимателна медицинска проверка се оказва, че е прав, костите на болния са почти изядени от болестта.

Всички горни случаи се отнасят за хора с доходи и с възможности доста над средното за България, хора които внасят огромни здравни осигуровки (като моя приятел Д., който ми разказа, че за миналата година бил платил 8000 лева за здравно осигуряване), хора, за които парите не бяха най-големия проблем.

Оказа се, че хилядите левове, които се внасят за осигуровки, просто се изпаряват, и дори да си платиш втори път на частно, нямаш гаранция нито за правилната диагноза, нито за лечението.

А случаят, който ме развълнува тези дни, е с моя съученик Боби, който честно и съвестно служи на висок експертен пост на българската държава, от чиято нелоша заплата с фанатична точност е била изчислявана и удържана всяка стотинка в продължение на около 15 години.

Проблемът възникнал, когато се оказало, че има здравословен проблем. Първата стъпка, разбира се, била грешната диагноза. Все пак, с усилията на общи съученици и приятели, които усещат нещо не съвсем в ред, търси многократно мнения на специалисти, у нас и в чужбина и накрая все пак не се забавя фатално с истинската диагноза - рак на панкреаса.

Излишно е да обяснявам, че държавното здравеопазване, в което 15 години е наливал пари, въобще и не прави опит да му помогне смислено. И така, с помощ от семейството и от други хора, той се лекува месеци наред във Виена, и почти се излекува.

И така до 11-ти юли тази година, когато се налага нов курс на лечение от над 30 000 евро, които вече нито той, нито близките му имат на разположение.

Какво да ви кажа - Боби не е болно детенце, но е изключително свестен, почтен и кадърен човек. Не искам да го пускам отатък, докато има шансове за него. Смятам да помогна с каквото мога, смятам да преведа всички пари, които съм получил от рекламата в този блог за изминалите години (няма да ви кажа колко), и да сложа още, за да закръгля сумата.

Искам да ви призова да помогнете да оцелее един много свестен човек. За него все още има шанс. Сумата се събира в евро (не е проблем да се пратят и левове) на тази сметка:

Сдружение Сговор
Корпоративна Търговска Банка
IBAN: BG53KORP92201432850201
BIC: KORPBGSF



Излишно е да казвам, че парите трябват възможно най-бързо, защото всяка седмица е от значение.





Думите и куршумите

Едно е сигурно – ако забатачим проблемите, те имат свойството да растат и да се размножават.

Този важен разговор трябва рано или късно да го проведем. Норвежкият маниак го направи актуален.

Престъпниците, маниаците и обикновените тролове обичат да правят така – да вадят на масата най-неприятните разговори, да се възползват така от хлабавите места в системата, че да се налага или да ги наказваш, или да ги игнорираш, или да спориш с тях.

Норвежкият маниак си направи добре сметката – той така изтроли цялата световна общественост и световните медии, че просто няма как да не говорим за него и за идеите му, най-малкото, за да разберем как друг път да не допускаме толкова хора да умрат.

Две идеи са на жертвения олтар на консервативната контрареволюция – „политическата коректност“ и „мултикултурализмът“. От другата страна се острят ножовете за разправа с „религиозния фундаментализъм“, сексизма и расизма.

По темата може да прочетете Темплара, екстремните центристи и Лонги. От червения ъгъл на ринга се обажда Бай Далай. В различна степен съм съгласен и несъгласен с писанията им и ще опитам сега да изясня какво точно си мисля за всичко това...

Както обикновено се случва в споровете, спорещите страни често се надвикват до посиняване, и то главно защото под едни и същи думи разбират съвсем различни неща, затова аз няма да споря директно.

Големият грях на „консерваторите“ (кавичките слагам, защото вероятно никога няма да стигна с никого до съгласие какво точно значи думата, но идеята ми, смятам, е ясна) е идеята за изначално „добри“ и изначално „лоши“ хора, дори по рождение. Има „едно истинско“ учение, всички други учения са грешни, а изповядващите чуждите учения трябва да се поправят или да страдат.

И „либералите“ имат голям грях - в незачитането на човешката природа, в свеждането на човешкото същество само до разума и рационалното, в заклеймяването на всеки инстинкт като вреден, порочен и нарушаващ „идеалния“ обществен ред. А тези, чиито вродени способности, човешка природа и инстинкти ги правят по-привлекателни, по-забележителни и по-влиятелни от останалите, са считани за големите врагове на „либералното“ общество.

Аз като убеден човек с десни разбирания, но в никакъв случай не консервативни, смятам генерализациите под всякакви форми (расизъм, колективизъм, класова борба, религиозен фундаментализъм) за изключително вредни и опасни оръжия за масово манипулиране на обществеността, за интелектуална бойкоборисовщина. Още повече в ситуацията на глобалното село, в която вече ВСИЧКИ ставаме съседи.

Нито Азис е типичният хомосексуален, нито Митьо Пищова е типичният хетеросексуален, нито всички перничани са бандити, нито пък всички живеещи без брак са лоши родители, нито всички религиозни или източноправославни са образец на морала, нито пък всички те са завършени лицемери или слабоумни. Много хора от двете страни на барикадата полагат усилия да повярваме, че са, защото имат своите фиксации и/или защото искат политическата власт. Просто, за да ни накарат да се почувстваме в „извънредна“ ситуация, където законите на цивилизацията не важат, а важи само тяхната „закрила“.

Напълно е възможно и сегашните поразително приличащи си народни вълнения (Лондон, Париж, Атина) да са просто резултат от изпускането на клапаните по време на криза. Възможно е и да са признак на дълбока системна криза. Не трябва и да забравяме, че обществените закони не можем да ги излъжем, както опитахме веднъж с „научния комунизъм“.

Спомням си, че като малък четох една книга за морски катастрофи и от нея до ден днешен помня следния момент - при катастрофа с кораб, особено жестоко и неморално се държали част от пътниците - норвежки моряци, които били спасени малко преди това от друг потъващ кораб. Мисълта, че трябва за втори път да преживеят същото, заличила всякакви човешки черти у бившите корабокрушенци.

Не сте забравили, че веднъж катастрофирахме на борда на световния комунизъм, нали?



Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)