четвъртък, юни 30, 2011

Една шеста музей, цяло откриване.

Посетих открития с много помпозност наскоро музей на съвременното изкуство в София. (предистория)

До 1993-та година имах много ниско мнение за съвременното изкуство. Смятах творците за шарлатани, вероятно за това допринасяха и редовните дописки за такива „творци“ в дайджестите на БТА - „Паралели“ и „ЛИК“. Естествено, тези дописки имаха точно такава цел и бяха доста далеч от обективността.

Другият вариант модерно изкуство, на което бях подложен, беше спонсорираното/подкрепяното от Людмила Живкова и нейния артистично-философски клан. Част от него все още можете да видите по стените в НДК, например. То пък ми изглеждаше ретроградно, твърде грубо, излишно абстрактно, наивно и на моменти дори мошеническо. Да не забравяме, че беше напоено и с някакъв провинциален мистицизъм.

Преосмислих цялостно възгледа си, когато посетих музея за модерно изкуство в Манхатън през 1993-та  - МoМА. Имаше страхотни неща, особено от дизайна. Американците са практични хора, към музея функционираше магазин, от който можеха да се купят реплики на голям брой от експонатите. На доста прилични цени, при това.

Но да се върнем в София, почти двайсет години по-късно, в 21-ви век.

Обектът се намира между „Земята и хората“ и „Хилтън“. Сградата е прясно ремонтирана.



Стъклената стена и стъклената стълба подсказват, че туй нящо е много „модерно“.

По стълбата веднъж се е разходил Бойко на откриването, от тогава е затворена с много арт дъски.

Около сградата са поразхвърляни малко скулптури. Тази май преди беше в двора на СХГ?

И тази май беше от там. А дали не беше и зад Двореца до началото на 90-те?


Вътре е малко по-добре. Вазарели си е на ниво.

Но всъщност постоянна експозиция има само в две малки стаички.


В основната (единствено работеща) зала има изложба на скандинавско и северноевропейско изкуство.

Напомня на автомагистрала „Люлин“ – уж цял музей, а с големината на средна софийска галерия.


Някои от нещата са супер, но пак ми е рехаво.

Пътят нагоре е блокиран.

Телевизионен екип снимаше. Чух въпроса –

„За този музей казват или че е на съвременното или на модерното изкуство. Какъв е всъщност?“

И на мен ми е интересно.

Противно на очакванията и на слуховете, не видях нито една статуя или произведение на Вежди Рашидов.

 Повечето пари идват от Норвегия. Помагат фалиралата Исландия и гигантският Лихтенщайн.


На влизане служителките на входа бяха много любезни с мен, взеха ми трите лева, показаха ми залата и казаха, че мога да снимам колкото си искам (а така!).

На излизане размених пак няколко думи –

„Постоянна експозиция ще има ли?“
„Да, ще има. Към музея ще се строи ново тяло - стъклена сграда, която ще бъде свързана с тази с топла връзка. Там ще бъдат временните изложби. Тук остава постоянната експозиция.“
„А горните етажи на тая сграда?“
„Ако получим пари от Брюксел, наесен ще ги започнем.“

Това означава, по груби сметки, че в момента работи един етаж от общо три на едната сграда на музея. Към една шеста от всичко.

Една шеста музей, но цяло откриване.



Надгробни камъни показват кой е умрял тук.

Престъпление да се открива музей на съвременното изкуство с толкова много лош вкус в и около него. За пореден път се убеждавам, че аборигенството не е функция на отделния член на обществото, а признак на цялостното ниво на развитие.

Уж е проста работа, но се изисква свобода, дързост и полет на мисълта, проявени и от администрацията. Нямаме таквиз работи.

Сравнете сайтовете на MoMA  и САМСИ просто така, като дизайн, не ви карам да четете текстовете, макар че колко много казват „новините“ в „нашия“ сайт.

Аз съм сигурен, че много талантливи дизайнери биха направили оформлението и информационните панели за много по-малко пари и с много по-малки благодарствени надписи на суетата. За сайта гарантирам, че може по-евтино, макар че не знам цената.

Прави са младежите от фейсбук групата: Най-абсурдният Музей за съвременното изкуство "Софийски арсенал"

PS. Дори и след като преспах по темата, впечатлението продължава да е доста тягостно. Пълна шашма - събрали скулптури тук там от парковете, може би и от приятели, наредили няколко картини неясно с каква идея (може би просто петте крайни от мазето). Същият музей със същите експонати можеше да бъде открит през 1981-ва от Людмила Живкова и едва ли някой щеше да забележи разликата.

сряда, юни 29, 2011

Страната на мечтите

Има в света една страна, където мечтите са построени:

Имат най-големия стадион в света. снимка

Най-широките магистрали. снимка

Метро като слънце. снимка

Инфлацията за тях не е страшна, защото се самозадоволяват с картофи. снимка



Вместо да си губят времето с компютри, гледат дребен рогат добитък. снимка

Няма никакво съмнение, там населението се държи на много къс повод, като кученца. И всичко се следи и се докладва, където трябва.

Тази страна на мечтите на нашия министър-председател не е България. Това е Северна Корея.

Не им върви на някои хора да се родят в правилната страна. Ех, ако Бойко се беше родил в Северна Корея... 

Размечтах се.

PS. И Иво Инджев е забелязал аналогии.

четвъртък, юни 23, 2011

Сентенции в личната ми философия

По покана  на Марио пиша някои от ръководните сентенции, които си повтарям отвреме навреме, дано му свърши работа в попиването ;-)

„Това, което пренебрегваш, си отмъщава“
Това беше от една книга, която прочетох много отдавна. Може би на Съмърсет Моъм.

„Това, което си заслужава да се направи, си заслужава да се направи добре“
От книгите на любимата ми писателка Лоис Макмастър Бюджолд

„Всичко, което правиш, един ден ще се превърне в прах“
(източник неизвестен) Не знам мързела ли си оправдавам по тоя начин, или просто имам едно наум за бъдещето.

„Както правиш едно нещо, така правиш всичко“ – CSI, Las Vegas
Тоя принцип много активно напоследък използвам, за да си избирам техника. Идеята е много проста. Не е голям шансът в една фирма отделът за дизайн да работи съвършено, а производството да е боклук. Обикновено, на каквото ниво е дизайнът, на това е и цялото изделие. Дизайнът да не се бърка с кич.

„Критикувай постъпката, а не човека“ – в някоя от многобройните книги по практическа психология от последните години. Върши страхотна работа при коментиране по блогове.

„Критиката насаме, похвалите публично“
Дейл Карнеги, „Как да влияем на хората и да печелим приятели“
Върши идеална работа, ако някой работи за вас.

„Бори се с проблема, не с обвинението“ – Шон Конъри на Уесли Снайпс, в Rising Sun


Ето сигурно най-якия пример за съответствието на дизайна към качеството на продукта. снимка

Айде сега Стойчето, Акулата, Мария Ненова, Асен и Илийката да се пробват.

вторник, юни 21, 2011

Воинът на кон в Скопие


Страсти около паметниците в Скопие (отдолу има два видеоклипа)

















Още един клип


Усещане 89

Пиша това с усмивка. Който ме познава знае, че имам една крива усмивка, не ти е работа, но това което видях вчера вечерта ме ухили широко и симетрично, доктор Енчев пасти да яде ;) Защо се усмихнах така ли? Заради усещането 89, което като че ли бях забравил :)

Та вчера вечерта решихме да направим един тегел из Борисовата градина и, признавам си без бой, реших да посетя паметника със шпагина, известен в други среди като паметник на Съветската армия. И без друго го даваха по новините с новите му дрехи, та хайде да ги видим. Паметникът на съветската армия никога не е бил любимото ми място за разходка и то не толкова от идеологически причини, ами и заради странните за моята консервативна инженерна душа субекти, криещи се в храстите. А и скейтърите, които се упражняват в района, не са точно типът хора, на чийто път искам да застана (не ги осъждам, те също трябва да се упражняват някъде, но това не пречи да ги избягвам, така както избягвам мотористите, когато шофирам – никога не знаеш откъде ще ти се вмъкне и изобщо дали те вижда).

Та целта беше тегела из парка и като слязохме на Орлов мост решихме да идем да го видим този вандализъм. (Паметник с автомат си е чиста проба вандализъм, не ми спорете)
Градинката беше пълна с хора, старателно заобиколих скейтърите и отдалите се на кърски целувки по пейките, и отидохме от към страната със скейтърската рампа – а там: народ като невидели. Беше пълно с хора! И как няма да пълно с хора, след като неизвестен гений беше оживил мъртвите черно-бронзови и тотално анонимни фигури ;)

Признавам си, че не разбирам от изкуство. Имам някакви музикални критерии, но що се отнася за изобразително изкуство – нямам необходимата подготовка. Точно затова и когато съм в чужбина ходя при възможносто по художествени галерии. Знаете ли каква е разликата между това да гледате репродукциите в учебника по История на изкуството и гледането им на живо? Колкото от земята до небето, все едно в час по география да учите за морето и кривината на земята (спомнете си Нушич! ;) и да видиш морето за пръв път на живо.

В този ред на мисли снимките от инсталацията на неизвестния гений са много слаби, за да пресъздадат истинската атмосфера края нея. Хората си седяха, говореха си, смееха се, снимаха се... Даже аз се снимах ;) Представяте ли си: АЗ съм се снимал пред паметник на съветската армия! Че на всичкото отгоре съм се ухилил! ;) И не само аз – повечето хора се снимаха и забавляваха и ... никой не се страхуваше от милицията! А милицията се страхуваше от нас* :)

И ако трябва на днешните 18-20 годишни да им обясним какво беше усещането през 1989 г – това можехте да усетите при Капитан Америка, Супермен и Дядо Коледа до снощи. И понеже усещането 89 е незабравимо за тези, които са го изпитвали, ще се възползвам от повода да кажа една прогноза: без Супермен дните на този паметник са преброени.

Мъртвородените паметници имат няколко варианта пред себе си:

1. Да бъдат оживени по някакъв начин

или

2. Да бъдат стерилизирани ("почистени"), което се постига само чрез затварянето им в клетка. Забележете полицейската ограда, размерът и липсата на шмайзер са очевидни

Будапеща. Това, което не виждате на снимката е постоянния полицейски патрул отстрани. Хората заобикалят това място.


Нашите милиционери се отказаха от вариант 1, в България вариант 2 е нереалистичен, а с упоритостта на съветофилите за преместване на паметника в музей ще стигнем до вариант 4, който гласи: удари го гръм и бронзът се разтопи ;)

*Милицията и днес се страхува от нас – иначе защо посред нощ ще боядисват паметника черен? Че даже си прехвърлят топката кой го е направил ?!?

Опазване на културното наследство

Много отдавна не съм се радвал толкова на нещо, сътворено в България, колкото на оцветения с боички паметник на съветската армия.



Анонимният художник извърши чудото на творчеството – успя да въздигне мъртвата материя на сталинисткия кич до изкуство. Той показа, че България все още не е безнадеждна културна провинция, че в нашата държава има умове, които могат да рефлектират на вечното по такъв начин, че да ги разберат по цял свят.

За една нощ София се сдоби с културен символ и забележителност над нивото на пикаещото брюкселско момченце.



Най-накрая в България се появи творец, който само с малко боя осмисли комунистическото минало и ни намигна със самоирония за настоящето.

Показа ни несъстоятелността на фалшивите бронзови „супергерои“ на сталинизма, превръщайки ги в наивните комерсиални супергерои на Холивуд.



Изпод гранитно-бронзовата помпозност лъсна целият фалш на мегаломанията и лъжата.

Но, без да се допита до никого, властта избра да защити мъртвородената пропаганда пред дръзко поникналото стръкче самобитна култура и при това действаше бързо и безкомпромисно.

Кога беше последния път, когато сте виждали софиянци и гости на София да се надпреварват да снимат статуя? И сами да се снимат пред нея?



В момента, в който пиша този текст, пароструйките вече заличават всякакъв знак, че „България може“.

Пароструйките искат да ни върнат в състоянието на вкаменени наблюдатели на съдбата си, на хора, които не могат да гледат миналото в очите, не смеят да прочетат страниците на историята и не смеят да поставят историята там, където и е мястото - в архивите.



Това можеше да стане най-смисления експонат в току-що открития музей на съвременното изкуство в София.

Този паметник можеше да стане символ на адекватността на едно европейско общество. Можеше.

Така се простихме с много натрупана култура и памет - старата архитектура на София, места с история – Царевецъ, Феята, Ариана. Още много чакат на ред - кино „Модерен театър“, индустриалният комплекс в „Захарна фабрика“ и т.н.

Този паметник можеше и да стане символ на нашата окончателна еманципация от „големия брат“.

Ще трябва да почакаме още малко.

понеделник, юни 20, 2011

Я, и тая реклама не сме я измислили!



Вижте я поне цялата.

И като всеки култов филм - гледайте и как е правена:



Страничен въпрос - някой да знае къде са ми нивата след първо на Angry Birds за Chrome?

Клиповете видяни тук

неделя, юни 19, 2011

Антимакедонската кампания в действие


Ако се чудите, кои са антидържавните „странски фактори“ – това сме и ние ;-)




Лирическият герой на репортажа иска забрана на „Отворено общество“, подкрепа за „Южен поток“ и подкрепата на гей правата се приравнява към антидържавна дейност...

събота, юни 18, 2011

Sofia Design Week в банята

Тая година първите две седмици на юни ми бяха много ангажирани, така че реално чак днес успях да прескоча на Sofia Design Week.

Дизайнът ми е слабост, особено дизайнерките и много обичам да чета за дизайн, ама поднесено като за инженери.

През 2011г събитието е сигурно около 3 пъти по-голямо от това през 2010г. Има страшно много изложби, дискусии, лекции и всичко, което ти душа иска.

Аз реших да намина през Централна баня. Първо, не съм влизал след „ремонта“ и второ, там като че ли вървяха най-много неща едновременно.

Н. каза, че всичко това били известни неща, които цяла година се разхождали по изложби, тя си ги знаела и било за простолюдието, ама на мен ми беше много интересно.

Днес след гигантско моткане се упътих към банята и по пътя бях спрян от колоритно зрелище.


Кришнарите организираха някакъв празник пред Народния театър, имаше сладки, песни, шарени облекла, но не можех да остана много, а ми се искаше, защото знаех, че ще срещна познати. ;-)

 Пристигнах в банята точно когато вървеше презентация за външната реклама. Бяха показани картинки с невероятни образци.

 Имаше изложба на испански фотограф, който снима най-безводната част на Испания, точно както аз си я представям – голи хълмове, жега, ниски бели къщички с плоски покриви, лели със забрадки. Не бих казал, че е някакъв голям гений, но има попадения.

 От изложбата „Цигански романс“. Двама дизайнери Брит Лайснер и Джузепе Гуериеро са поживяли в ромско гето в България, където заедно с местните жители и подръчни материали са правили разни битови предмети. Фруктиерата от вентилатор е моят фаворит.

 На долния етаж е австрийската изложба и австрийския бюфет с оригинални австрийски закуски.

 Италианската изложба на мебели

 На мен ми допадна този стол.

Има специална изложба, посветена на българския продуктов дизайн. За пръв път съм вдъхновен от български продуктови дизайнери, има някои много добри попадения. Може би българският дизайн, като българското кино, ще се събуди?!


 Маси и столове, които лесно се разглабят и се складират в много компактен вид

Осветителни тела с малко неприлична форма

 Моят фаворит – мебели, които се сглабят като 3D пъзел, без нито един пирон или винт, всичко е дърво! Запазих си визитката на автора, може да си поръчам, когато стигна до мебелите с моя ремонт.

 Иновативно име за масивен дървен стол

 Най-удобният диван на света - виж джобчетата отстрани, масичката по средата и на практика не се налага да го разпъваш. Бих си взел, ако имах повечко място у нас


Този стол е много удобен за сядане, защото буквално се движи под тебе и се нагажда към позата ти, но за мен е ужасно рискован. Както обичам след като се изкъпя да поседна по без нищо пред компютъра, просто си представям ако забравя на какъв стол седя и стана внезапно... последиците може да са непоправими и силно болезнени.


Тъкмо щях да си тръгвам, когато на изхода се засякох с Андреан Нешев, който щеше да започне балканския панел и ме убеди да остана. И добре, че се върнах.

 Александър Теодорович, сърбин от Босна, но всъщност гражданин на света, ни разказа за невероятната си лична и дизайнерска биография - бил е от дизайнер в Париж за най-яките козметични марки, през дизайнер на реклами в Берлин, чак до иконописец в руски манастири и навсякъде е научавал безценни уроци. Времето не му стигна.

Неда Фирфова от Македония беше като че ли малко разхвърляна и не можах да разбера за какво се бори, освен че иска да направи пейките в Токио отново годни за преспиване от бездомници.


 Любознателната публика

Столчетата в залата за презентации също бяха като направени от кашони за банани. Стават за седене, но не за твърде дълъг период, а и бяха започнали да сдават багажа някои от тях.

А това са звездите на деня – Пънар и Виола. Невероятно работливи, еклектични и модерни бунтарки, в чиито ръце всичко избухва в цветове и орнаменти, уж кичозно, но всъщност много яко. Толкова бях увлечен от приказките и слайдовете им, че забравих да снимам презентацията.

Извън официалната програма искам да поздравя гения, който украси паметника на съветската армия. Моля се тоя човек да остане в България, много ще изгубим, ако замине да учи в чужбина.


Проклятието на София. Уж баня, но вътре няма нито една работеща тоалетна.

Може би защото реставрацията се точи с темпове на костенурка.

Малко ме хвана яд, че не говорих с двете дизайнерки по време на краткото парти след закриването на семинара, но на момента просто нямах никакъв въпрос да им задам, освен как успяват да не спят по няколко дни, за да си завършат проектите. Просто ги похвалих и това беше.

Накрая бях твърде уморен, за да продължа с концерта на Фронтеро в Swinging Hall. Надявам се, засегнатите да ми простят.

четвъртък, юни 16, 2011

За политиката, фирмите и блоговете

Имам материал във Webcafe за това, какво представляват блоговете, и какво може да очакваме от тях, когато се сблъскват с политиката, бизнеса и медиите.

Оригинална снимка - Владимир Стоянов, vstoyanov.com


Ненавиждам думата блогър...


Тая статия излезе като реплика на широко обсъжданата статия на Елена Кодинова за блогърите – Да убиеш присмехулник, макар че не беше замислена като такава. Бях я обещал на Webcafe още на 20-ти май.

PS. Още по темата писаха:
Боян Юруков
доктор Колевски
Валентин Михалев
Свилен Милев
Иван Савков
Асен Генов


сряда, юни 15, 2011

Обратното на обратното

Васа Ганчева изгоря наскоро в постановка за „журналистическа корупция“. От една страна ми е жал за жената, защото очевидно не е най-голямото зло в българската журналистика, а случайна жертва на борбата за рейтинг и не ми е ясно с какво ще си изкарва прехраната до пенсия, от друга –  май беше логично – всеки ден със стомна за водичка, и един ден стомничката се чупи.

Комичното е, че тя се изживяваше като стожер на морала и изконните български ценности, като не пропускаше нито в ефир нито по страниците на вестниците да каже нещо против чалгата, опростачването, опошляването на телевизиите и т.н.

Нещо като интелигентен професор Вучков с пола.

Сега, от Уикилийкс и Биволъ научаваме любопитни подробности за ген. Никола Колев, който се изявява като ....

...борец срещу корупцията в армията, разбира се!

Накратко, генералът подготвил доклад за корупцията в армията, запознал с него Георги Първанов , някои висши военни и правителството... на САЩ, след което Първанов скрил доклада (защо ли, при положение, че правителството не е негово, а и има някои конституционни задължения), назначил Колев на работа и всички дружно замълчали. Пито-платено.

Но пък борбата с корупцията продължава:

Ген. Никола Колев: Не може всеки да бърка в масивите на тайните служби Има защо, нали така ;-)
Ген. Колев: Корупция в армията
Борбата с корупцията да започне от парламента. (съвет на ген. Колев)

Хич не му завиждам и на президента Първанов. Всичките му изцепки с руските другари сигурно се пазят в бездънните архиви на Америка.


вторник, юни 14, 2011

Вместо реформи в Скопие


Паметникът на Александър Македонски. Забележете, само копитото на Буцефал е високо колкото половин човек

И тук




„ Сметам дека подигнувањето на споменикот на Александар Македонски во Скопје, бидејќи два-три споменици веќе постојат, но овој споменик со својата монументалност ќе предизвика таква веселба и таква церемонија што мислам дека ќе се памети во историјата на Македонија. Со чекорот што го направи оваа Влада мислам дека нашите корени кои досега проблематизираа и досега беа третирани како некој случаен народ кој има своја историја едвај до 19. век па потоа празнина па потоа некаде околу т.н. Југословени, го покажува својот континуитет на староседелство и се поврзува и оддава почит на своите славни претходници, почит која тие и Европа ја очекуваат. Светот сега веќе Македонија ја има постојбината за древна култура која не само Александар туку и плејада на извонредни личности ја подариле во трезорот на светската и европската цивилизација.“ (източник)


Преди това по темата:


Салата от кандидат-президенти в ГЕРБ

Кой ще бъде канидадат-президентът на ГЕРБ?

Премиерът каза, че вече го бил измислил - надпартиен, свестен, просто трепач.

Хич няма да разглеждам въпроса, как така премиерът го измисля, като тая партия си има ръководно тяло. Ръководно тяло си има, наистина, но чия е ръководната глава?

Ще има ли първични избори в ГЕРБ? Ще има. С един избирател.

Защо да се харчат грешни пари за бюлетини и урни?

До момента, в салатата участват:

Бойко Борисов
Цветан Цветанов
Стефка Костадинова
Росен Плевнелиев
Петър Стоянов
Симеон Сакскобургготски (благодаря, Стойче)
Цецка Цачева (благодаря на Борис Костов)
Божидар Димитров (благодаря на Ясен Праматаров, вече в официалната селекция на конкурса)
Юлиян Вучков (Стойчо)
Йорданка Фандъкова (благодаря на Ваня Панайотова)

Аз пак залагам, обаче, на Ицето Стоичков, с когото днес Бойко откриваше църква в Етрополе.

Това не значи, че Бойко Борисов знае в момента кого би избрал.

PS. Извън конкурсната програма:
Божидар Димитров (благодаря на Ясен Праматаров)
Дългия (т.е. Слави Трифонов)
Волен Сидеров (благодаря на george за тези две номинации, но ми се виждат крайно нереалистични. Дългият все пак се закле на Кунева, а Волен си е сам за себе си)

понеделник, юни 13, 2011

Едно столично училище

Вчера бях на комисия. Цял ден, което ми даде възможност за някои наблюдения и изводи върху даскалото:

  • Реформата в образованието трябва да продължи спешно с тоалетните. Помните ли вица Какви са признаците, че сте циганин? Поне единия може да се преобразува в: Ако ви се струва, че тоалетната на Централна гара е чиста, то вие сте ... ученик в българско училище! Мисля, че даже влаковите тоалетни на БДЖ са в по-добро състояние
  • Столовете са нови, но масите помнят и моите драсканици
  • Прозорците на долните етажи са с решетки, както едно време.
  • В малките класове децата имат собствени шкафчета. По две на шкафче, но си е прогрес
  • Дограмата е нова и в добро състояние, но стенописите помнят лозунга За един мирен свят
  • Не знам какво вестници четат даскалите, но Чук-Чук масово се ползва за поставяне в дъното на чекмеджета.
  • Има информационни плакати за наркотиците. Много полезно, сега знам какво да пазарувам.
  • Има и рекламни плакати за училища за след 8-и клас. В София има Гимназия по охранителна дейност. А едно време ползваха политически коректни названия, напр.Олимпийски надежди ;)
  • Не мога да стана учител по физиологични причини: в седнало положение коленете ми повдигат катедрата. Очевидно за учители се взимат изключително и само миньончета.
  • Знам какво значи думата БЕЛ! :) Това е нова мода, едно време малко предмети имаха общоприето съкращение – и да не си спомням със 100% този специално щях да запомня ;) Математиката за щастие не подлежи на съкращение ;-)
  • Министерство на образованието е пуснало информационен комикс как се кандидатства след 7-и клас. Героинята в половин страничен текст ИЗБРОЯВА! Имам познати, които правят по-привлекателни комикси.
  • Мириям и Патриша (имената са истински) имат възможността да учат по глобус, на който най-голямата държава в света се нарича СССР. Но глобусът не отговаряше на друго, по-фундаментално свойство на Земята – не се въртеше около собствената си ос ;)
  • Представяйки си каквa такава стая влизат хуните всеки час, мога с чиста съвест да кажа: Даскалите са героите на нашето време!

неделя, юни 12, 2011

Едно софийско птиче ми каза


Резултати от гласуването в София по секции и многомандатни райони (таблица)


Окончателно за София в 23.07 ч.

Прошко 12 961 гласа
Кисьов 8 680 гласа

Светослав Малинов 13 906 гласа
Румен Христов 6 986 гласа

Връх Шипка и краят на приключението

Много се забавих да завърша поредицата за пътешествието, което си организирах с Ford Focus. 

Много съм радостен, че имах възможност да направя такова нещо. Отдавна го бях планирал. Не точно същия маршрут, не точно по същия начин, не точно същите забележителности и хора, но се получи много добре.

Междувременно се появиха разнообразни мнения тук също), които обсъждат инициативата. Няма лошо, живеем в страна, където свободното мнение е неотменимо право на гражданите. 

В какво се състоеше ангажимента – няколко човека, които имаме блогове, взимаме една кола, бензинът, разни застраховки и винетки са платени от спонсорите, а ние обикаляме и описваме преживяванията си.

Щях ли да получа кола за тест драйв, ако блогът не беше от популярните? Вероятно да, макар и с повече усилия и късмет от моя страна. 

Молбата на спонсорите беше да се концентрираме върху пътешествието и това, което преживяваме, а не върху колата, когато разказваме. Опитвах се да го спазвам, макар че досега не бях карал толкова нова кола, доста неща ме впечатлиха в нея и нямаше как да не ги спомена.

Също така си позволих да я вкарам в много снимки, за което не сме имали никаква уговорка, но на мен ми изглеждаше добре в кадър и го правех с удоволствие.

Междувременно тръгна и сайта на инициативата, където можете да прочете всичко, което се изписа във връзка с нея.

В последната сутрин от пътешествието се събудих в с. Костенковци, на гости на Богомил.

Селото е много симпатично. Старо балканско село, с онези къщи от камък, които са с покриви от каменни плочи. Голяма част от селото е собственост на един човек, когото май го гложди конкуренцията на съседното Боженци. Селото е доста тихо, направо заспало. Има хотели, ресторант, стара чешма. Навремето е имало и някакви разправии покрай изкупуването на къщите. Сега вече всичко е тихо, няма дори магазин. За уикенд туризъм далеч от цивилизацията си е доста добре.



След тази снимка фотоапаратът ми падна от ръката в бръшляните. А под бръшляните имало камъни. След падането, обективът повече не се прибра ;-)

 След това големите си играеха с фотоапаратите

 А малките се пускаха по пързалката


  Изведнъж, фотоапаратът ми надобря в макро снимките.

 Старата чешма.

Помотахме се, а след това отидохме да видим какво прави конкуренцията. Тоест, как се развива Боженци

Боженци впечатлява с визия.

 С културен календар

 С човека и времето, които ръка за ръка минават през вековете.

С визия, поезия и патриотизъм.

И със софийски цени.

След това Богомил и Силвия се смилиха над мене и отмениха магиите, които правех на апарата, за да снима, като ми дадоха техния назаем.

 Давам на Богомил да направи едно кръгче със „самолета“.  Той натиска повечко газта, че не чува двигателя...

 Няма шанс да пропуснеш селото.

 Решавам да изоставя първоначалния план да се прибера през Ябланица. Завивам на другата страна към прохода „Шипка“. Проходът изненадва с гъстата сянка над пътя.


Досега не бях стъпвал на паметника. Имам смътен спомен за някакви няколкостотин стъпала, които водят до него. Никъде не ги забелязвам, ама и не ги търся много старателно.


 Музеят в кулата е учудващо добър, интересен и добре поддържан

Един орел като кукувичка наднича от вратата.


Гледката на върха е зашеметяваща. Някъде в далечината се вижда летящата чиния на мар(к)сианците на връх „Бузлуджа“.  Бих наминал и към Бузлуджа, но няма време.

И на цялата тази хубост се разбра, че тоалетната не работи, та трябваше да се крия по храстите под паркинга.

 Някъде отстрани е скромният паметник на Александър Втори, много подобен на този в Пловдив.

Спускането по южния склон на планината е по-стръмно, но пътят е в отлично състояние. Отдясно се разкриват невероятни гледки към равнината. В село Шипка се сещам, че мога да намина да видя църквата, която досега съм гледал само на картички.

Отвън църквата много прилича на картичките. Тя е строена в първите години на 20-ти век под патронажа на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на ген. Скобелев. Строена е обаче в стила на руските църкви от 17-ти век.

Отвътре също е много красива. Може да се слезе в криптата, където има паметни плочи на полковете, участвали в Освобождението. Има полкове от сегашна Украйна и Белорусия. Има и полк от Красноярск (това е в Сибир).

Търговските площи около църквата са добре усвоени. На паркинга има десетина сергии с всякакви сувенири (аз взех матрьошки на племенниците). До самата църква има църковен магазин с всякакви религиозни предмети. Малко магазинче има и в самата църква.

 След голямо лутане в Казанлък и в Стара Загора (хора, оправете си табелите, ей), най-накрая се озовавам на магистралата. Пред мен е изумителен залез, който слизам да снимам и не издържам на изкушението да го щракна и отразен в колата. За съжаление, приключението завърши.


Малко след снимката ме спират със съмнения за превишена скорост.  Че то как да не те спрат - магистралата е в идеално състояние, права е и се вижда километри напред. Обяснявам скромното си материално положение и факта, че колата не е моя. Продължавам.

На другия ден трябва да я върна. В последния момент решавам, че сигурно мога да си заредя телефона през USB гнездото, което откривам в жабката (с помощта на жокер „обади се на приятел“ ... знаете кой). Зарежда! Язък, че си купувах боклучава USB зареждачка за запалка.


Оставих я у тях и и хвърлих последен поглед, преди да сдам ключа и документите.

Искрено благодаря за възможността да направя това пътешествие. Ще ми остане много приятен спомен.

Дойдох с кола за десетки хиляди, тръгвам си с метро за милиони

Държа да спомена sulla с добро, че неговата препоръка ми помогна да участвам.

Кои писаха :

Sulla
Асен
Дзвера и тук
Майк
Пламен
Никсанбал
Тодор Христов

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)