четвъртък, март 31, 2011

Харесвам войната

Нееее, не ме убивайте с камъни, четете по-нататък!

Харесвам я по същата причина, по която харесвам катастрофите, кризите, инфлацията, земетресенията и цунамито. Освен, че дават прекрасен материал за научно-популярни филми (пък военните фотографии нямат равни на себе си!), тези събития имат прекрасното свойство да изясняват мигновено кой кой е и на чий господ служи.

Подобна беше ситуацията в Япония след земетресението и цунамито: веднага се разбра какви хора са японците. Не искам да съм жесток, но за да победиш такъв народ май наистина ти трябва атомна бомба...

Още по-показателна е войната в Либия: не че не знаехме кой е Гоце, но очевидно той иска да затвърдим наученото: има ли дикататор, подлежащ на отстраняване*, той със зъби и нокти се бори срещу това. Не знам каква му е личната делавера от това, но той водеше протестите в защита на Милошевич, когато дойде ред на Садам, Гоце искаше консенсус в Съвета за сигурност на ООН (знаейки, че в ООН консенсус няма да има), когато дойде ред на Муамарчо и в ООН имаше консесус и имаше съответната резолюция, наш’то момче искаше да има консенсус в ... НАТО (нали не забравяте, че протестите ЗА Милошевич бяха под лозунга НЕ на НАТО?). В момента, в който в НАТО се получи консенсуса , Турция ще участва с кораби и ще управлява пристанището на Бенгази (или друго беше пристанището),

та в момента в който НАТО каза консенсусното си ДА, товарищ Гоце почна да се заяжда с военния министър...

Изобщо: нашият раздавач на ордени Стара планина обича днешните диктатори

Като казах орден Стара планина – не забелязвате ли, че има известна зависимост между получен орден Стара планина и отнета американска виза? Цяла нощ се чудя за кое от двете да кандидатствам, че явно двете едновременно няма как да получа ;-)

Та да се върнем на войната срещу Кадафи. Освен страхотните фотографии от Ройтерс, тя може да донесе всякакви резултати:

1.Вариант Кадафи побеждава – мислите, че е невъзможно? Напълно възможно е, но тогава ще има клане. Намаляването населението на Либия ще бъде използвано от полковника, за да изнудва ООН за помощи, а Европа ще я изнудва с поток от бежанци. Помощите от ООН ще превърнат Либия във въоръжен концлагер по подобие на ивицата Газа, в което Кадафи ще бъде лидер на Хамас, а Европа ще трябва да го преглътне така както преглъща и Хамас. (Изгонихме си евреите без време, да знаете...)

2.Вариант Кадафи не побеждава, но и бунтовниците не побеждават. Тогава възможните варианти също са няколко (без да претенмдирам за ичерпателност)

  • a. Страната се разделя на една или повече части, като в едната управлява Кадафи, а в другата бунтовниците
  • b. Страната изпада в дългосрочна гражданска война, докато свърши календара, ако не на днешните софтуeъри (31.12.9999 ;-) ), то поне до края на каленадар на маите
3.Вариант
Бутновниците побеждават

a. Кадафи бяга
i. Но го хващат и го пращат на Международен съд (или пък местен, либийски)
ii. Бяга във Венецуела или Куба или на друго топло място (със сигурност няма да избяга на студено)
b. Кадафи не бяга
i. Отива на съд в Либия или
ii. Одират го жив на площада, като преди това му оскубват брадичката
Във всички горе-изброени случаи твърде е възможно (без да е задължително) в крайна сметка победители да се окажат ислямистите (заедно с бутновниците или пък даже заедно с Кадафи:

Вметка: наистина не им го пожелавам нито на арабите (нито на европейците и американците) ислямистите да са доминантната сила – ще ми се нашите арабски приятели да ни разубедят, че днешните вълнения в арабския свят няма да доведат нови изроди на власт (Иначе израелците не ги мисля, те ще се справят ;)

Та, въпросът е следният: ние, Западът, защо се намесваме? Не ми говорете за петрол: и в Бахрейн го има, но не се намесваме. А и Либия май произвежда само около 2% от световния петрол. Вече писах за демагогията, че преди инвазията в Ирак, имаше упреци към Буш-старши, че не е свалил Садам, пък за упреците към сина му, който го свали, още са главна тема на демагогските медии.

По същата причина, по която Западът решава спора Хитлер – Сталин, които в продължение на доста години, включително и двете години в началото на войната са прекрасни съюзници (съюзничеството между СССР и Германия е от времет, в което германските конструктори тестват танкковете си и химическите си оръжия на територията на СССР, а това е много време преди бачалото на войната).

Изобщо днешната война в Либия много ми напомня Втората световна: външният министър на Кадафи избяга в Лондон

подобно на Рудолф Хес и вероятно разчита на подобно отношение (Хес е май единствения от висшата клика, който не е обесен), така че ако вземем аналогията с Хитлер, то Кадафи не го чака много светло бъдеще.

Друга аналогия е новината, че ЦРУ ще помага на бунтовниците

Каква е аналогията ли? Я си спомнете как се казва първата гара след Нови Искър в посока Своге? За незнаещите география на България – това е Майор Томпсън :) Това име на селото да не мислите, че е от времето след 1989? Така си се казваше през целия познат ми период на социализма...

Та кой е майор Томпсън? Всъщност е британски офицер – диверсант, помагащ на КОМУНИСТИЧЕСКОТО партизанско (а.к.а.бунтовническо) движение в България. А? Британците помогата на комунягите? Защо? Защо сега да помагаме на ислямистите да свалят Кадафи? Нали като дойдат ислямистите ще бъде същото, както ако дойдат комунягите – само джихад и никакъв петрол!

Май трябва да го обясним (обяснението не е мое и не претендирам за авторство, но ми допада): вие сте приличен човек и имате съсед. Съседите редовно пребива проклетата си жена си и я бие жестоко и целия квартал чува. Това се случва в случая с Либия вече повече от 40 години. Приличният човек в тази ситуация се намесва, въпреки, че много добре знае, че проклетата жена ще бъде първата, която ще го нападне и ще го даде на съд, че се е намесил в семейните ѝ дела.

И все пак да кажем какво наистина какво искам да се случи с арабския свят (защото и редът на Сирия май идва), и в частност на Либия и това е

4 Вариант: искам в арабския свят да се възцари такъв политически режим, който ще ни позволи на нас да спокойно да им ходим на гости, а така също ще позволи на тях спокойно да ни идват на нас на гости.

При Кадафи това не е възможно. При него не е възможно не само защото е диктатор, ами и по чисто икономически причини: при 5 милиона местно население, преди събитията се евакуираха повече от 1 милион чуждестранни работници (за сравнение България има 7,5 милиона население, от които 2,5, милиона са работещи). Та изобщо не мога да се сетя с какво се занимават либийците, след като даже хляба им го правят изнеслите се египтяни и тунизийци???


Всъщност и при ислямистите не е възможно, но те, както казах, приличат на комунягите – обещават Рай на Земята, а това всички знаем, че не е възможно :) (теорията им го допуска, но след унищожаване на 90% от населението на Земята). Та даже и да вземат властта ислямистите – след още 40 години ще се провалят. Надявам се ние междувременно да сме от правилната страна на Берлинската стена, но истинското ми пожелание към арабите е при тях да да се възцари такъв политически режим, който ще ни позволи на нас да спокойно да им ходим на гости, а така също ще позволи на тях спокойно да ни идват на нас на гости (като под нас разбирам Европа, Америка, Израел, Австралия, Корея, Япония ;)

Всъщност искаме да кажем: „Араби, вие


щом искате да направите демокрация“

Но не очаквайте, че ще ви подкрепя срещу Израел, защото ако постигнете това, което ви пожелах изобщо няма да се мразите с Израел, така както ние, българите отдавна не се мразим с гърците.

А Гоце? Той вече е минало

Послепис: Имам и един друг въпрос: ние не изпратихме самолети в Либия, защото са несъвместими със самолетите на другите ни съюзници. Как се осъществява съвместимостта на катарските с натовските саmолети при тази операция?
За чий издържаме ВВС, които не могат да се използват по предназаначение?

____________________________________________________________________

*защо някои подлежат вече, а други не още – ще се опитам някой път да изясня, иначе съм сигурен, че анонимините коментари точно с това ще започнат ;-)

БелеНЕ

Днес присъствах на протеста против изграждането на АЕЦ в Белене.

Многократно съм обяснявал в този блог защо съм против централата. Гледам си един стар материал по темата от 2008г. За съжаление, трябва да призная, че тогава съм бил твърде оптимистично настроен към ядрената енергетика. Ядрената енергетика е високотехнологична област на индустрията, която изисква мениджмънт, технологична дисциплина и технологична култура, която се оказва дори в Япония куца, а какво да говорим за страната, която строи метро и околвръстен път с две десетилетия закъснение.

Накратко, не давайте на децата да си играят с кибрита. Както казва Юлиян Попов,

А Белене а блян за силна България. С много ток. България, която изнася за Турция, България, която има повече, отколкото и трябва, въобще един блян за изобилие. Блян от 19ти век, пренесен в 21ви. Блян, който е основан на мъдростта "Ако не остане, значи не е стигнало."


Наистина е впечатляваща тъпата упоритост с която някои политици, подкрепени от лобита и от голяма част от общественото мнение, се опитват да ни пробутат тоя руски боклук. Чух възражения, че само реакторът е руски, а цялата машинария ще бъде на Сименс.

Същата работа. Аз съм работил с много скъпи роботи, италианско производство, в Севлиево, които само за две години бяха доведени до плачевно състояние от работниците и управлението в завода. В частен завод! Това като опит от организационната и технологична култура и дисциплина на българските заводи. Малко общо, между другото, с поведението отпреди промените, когато добрите специалисти не можеха да избягат от България, щото знам че пак ще се появят коментатори, които живеят още в пролетта на 1989-та.

Добавено: Не ми дойде наум, че горния пасаж може да изглежда като расизъм, затова пояснявам – в нашето общество има много хора, които са добри специалисти и си гледат работата, включително и в горния завод. Но създаването на ефикасна организация от такъв мащаб не е по силите на обществото ни. Вижте например как се пишат закони и как се издават присъди. Вижте как се застроява. По същия начин ще се построи и АЕЦ – с мощни лобистки намеси, корупция, ниска технологична дисциплина. Няма как цялата държава да е в лайна, а точно АЕЦ-а да свети от чистота и организация.

Проблемът е ПОЛИТИЧЕСКИ! Имам предвид, че качеството на управлението на държавата се задава от най-високо място.

Ако ще ми давате „Козлодуй“ за пример, и аз мога да ви го дам за пример – ето не е ясно дали заради далавери там не се използва нестандартно гориво в момента. Т.е. на най-наблюдаваното място в България и най-проверяваното май се върти люта далавера.

Реакторът може да не е с конструкция много по-сложна от тенджера под налягане, но не може да бъде поверен на руска фирма. Просто те вече не ги могат тези работи. Проучете причините за аварията в Саяно-Шушенската ВЕЦ. (Жокер - свързано е с поддръжката!)

Сименс е фирма, тресяща се от корупционни скандали по цял свят. За да компенсират корупционната компонента в поръчките си, си правят нещата като с нашите нови лични документи - евтино, мърляво и ненадеждно. Може това да е икономическата логика, ама тя не ме грее никак.

И накрая - целта, целта не е ясна на тоя АЕЦ? Износ? Глупости, твърде малко пари за риска, който поемаме. Енергиен баланс? Глупости на търкалета, енергийната ефективност в България е 6 пъти по-ниска от тази в ЕС и около 10 пъти по-ниска от тази в най-ефективната страна, Дания. Айде да направим топлоизолации за 6 милиарда евро, пък да видим какъв ще е ефекта.

Разбирам, че през 2011г трябва да подновяваме договора за съхраняването на отработеното гориво. Очевидно, в много подходящ момент! Да не се окаже, че имаме супер скъпа печка на кюмюр, на която няма къде да и изхвърляме боклука?

Както и да е. Митингът беше сравнително малък, но емоционален, имаше доста плакати, доста изказвания. Озвучени бяхме само с един мегафон, което значи, че не се чуваше особено добре.

Мария като Жана Д'Арк ораторстваше и



снимки: Симо Иванов

даваше думата на кандидат - изказващите се.

Симо също написа нещичко по темата. Солидаризирам се с него, че няма никаква прозрачност по темата, за да можем с главите си да помислим какво, защо и как. Той откри грешки в японския плакат, който се разнасяше насам-натам, ама май го е домързяло да им го напише правилно.



сряда, март 30, 2011

Angry birds версия на арабските събития



Изключително достъпно и нагледно обяснение за събитията в арабския свят.

авторът

вторник, март 29, 2011

Музикални поздрави по случай празника

И така, около 250 поздрава по-късно, дошли по SMS, skype, fb, туитър и google chat искам да ви кажа, че много високо ценя жеста, че се сетихте за мен. Беше страхотен рожден ден. Освен да ви обещая, че ще се старая повече и ще пиша по-добре, не знам какво друго да направя ;-)

Отдолу ще намерите цялата музика, с която бях поздравен за празника!















Благодаря ви! И бъдете здрави, щастливи и успешни!

Човекът на новото време

Снощи проведох един разговор, който приличаше на това:


Ние спориме 
       двама със дама 
               на тема: 
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете - 
тропа, нервира се, 
           даже проплаква. 
Залива ме с кални потоци 
                   от ропот 
и град от словесна 
              атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте, 
                             нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито: 
- Ах, моля, запрете! 
                Аз мразя човека. 
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой 
           насякъл с секира, 
насякъл сам брат си, човека. 
Измил се, 
   на черква отишъл 
                подире 
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко. 
Но аз 
   понакуцвам 
        в теория 
и рекох полека, 
         без злоба, 
               човешки, 
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила. 
Бащата бил скътал 
               пари. 
Синът ги подушил, 
           вземал ги насила 
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък 
              във седмица само 
властта го открила и... съд. 
Ала във съдът 
      не потупват по рамото, 
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея 
                злосторен, 
затворили този субект. 
Но във затвора попаднал на хора 
и станал 
     ч о в е к.

Разговорът ме запрати в размисли за най-най-важното в живота и какво правя с всичките тези часове, когато не пиша в блога.

Искате ли да говорим по някоя тема? Може да напишете в коментарите.

събота, март 26, 2011

TEDxNBU в театъра

(внимание, долният текст е дълъг и съдържа страшно много снимки!)

Признавам, че НБУ ми стана едно от любимите места в София, въпреки че се намира на другия край на града и съм ходил общо 3-4 пъти там.

Обстановката е пристрастяваща. Оформлението не е луксозно, няма я комбинацията от лукс, грандомания и мрамор, която обичайно мори българските обществени сгради, въпреки историята на комплекса. Всичко е приятелско, с човешки размери, нелуксозно, но добре поддържано, чисто и светло. Всичко изглежда както трябва да се направи, или поне на пръв поглед. Надявам се да прекарам повече време там, за да имам материал за повече впечатления.

Мечтая си, ако не за студент, поне за преподавател да ме вземат. 

Пристрастен съм и към TED, защото всяка лекция открива пред мен цял нов свят. Освен вдъхновени идеи, там се представят вдъхновени хора със страхотни умения за презентиране. И всичко е колкото изкуство, толкова и наука, и забавление, и образование. Хич не е трудно да паднеш в капана.

Писах ви за първия и за втория TEDxBG, на TED за младежи не присъствах, поради възрастовите ограничения (а то било полупразно, казаха ;-)) и сега като разбрах за TEDxNBU, още повече организиран от неуморната Десислава Бошнакова, се забавих само с времето за попълване на формуляра, за да потвърдя присъствието си.

Времето се изтърколи неусетно, и ето го 25-ти.

Тръгнах, времето беше невероятно топло и слънчево и аз пътувах, имам чувството – безкрайно, с автобус 73 до комплекса на университета. Улицата е тясна, макар че се именува булевард, кварталът не е особено приветлив и автобусът пътува претъпкан поне до там.

Лекциите бяха в залата на студентския театър, много уютна заличка, макар и малка (120 места).

Деси изказа благодарности на спонсорите, разказа за идеята и пусна задължителното за формата приветствено клипче на Крис Андерсън.

Първи започна Георги Петков, който разказа за търсенията си за мястото на българския музикален фолклор в световната култура и опитите му да преработва така наследството, че да звучи едновременно автентично и не-архаично. Завърши с изпълнение на студентския хор „Фолк-джаз формация“, който ръководи. Обича жанровия коктейл, или както той се изрази „Бах в 11/8 да се превърне накрая в джаз“. Звучи ми като нещо добре забравено старо?






Антоний Гълъбов продължи. Изненада ме, тъй като вместо да задъвче някоя обичайна политическа тема, ни каза какво мисли за „Времето и възрастта“. Потвърди някои неща, които си ги мисля – че възрастта днес е по-скоро състояние на духа, а младостта е качество. Каза, че остаряването вече се мери не с календара, а с броя компромиси, които трябва да направиш и че най-важното е да намериш собствения си ритъм. „Понякога внучето е по-адекватно от дядо си.“ Препоръчвам за гледане, щом се появи на видео.

Антоний Гълъбов и колелото на живота, което е вече спирала.

Събина мислех, че ще разкаже за активността си около кучетата, но тя започна за съвсем друго – за опита си от студентското списание „Ентелегентно“ (което днес съществува като блог) и за това как тя самата се е променила, докато се е занимавала с него. Разказът стана много емоционален, когато стигна до Иво Ташков – главен редактор, който вече не е между нас. „Има смисъл да реализираш идеите, които имат смисъл за нас.“

Събина и Иво

Победилата себе си Деси, устоя на съблазънта да ни пусне Кен Робинсън и вместо него ни прожектира Мелинда Гейтс (да, жена Му. Не жената на Кен.), която разказа как чрез копиране на гъвкави бизнес практики от световни корпорации, НПО секторът и правителствата могат да успеят. ПРЕВОДЪТ БЕШЕ АБСОЛЮТНО ОТВРАТИТЕЛЕН, това е най сериозният недостатък на ted.com – архаичната и неадекватна система за превод на лекции, така щото премахването или поправянето на грешни преводи е почти невъзможно – „изкам“ , „поущрявам“, и т.н. Но, вероятно идеята да бъде точно тази презентацията е свързана със спонсорите на събитието.

Мариана Мелнишка е известен български преводач, превела „Портокал с часовников механизъм“ в по-старо време и „Хари Потър“ в по-ново. Тя ни разказа за бягството си към широкия свят, когато в България да излезеш извън граница беше привилегия, посвещавайки се на изкуството на превода. Похвали се със снимки от Бангкок, Йордания, Сидни и Берлин, свърза четенето с бунта и превода с подстрекателството и ни напомни да пътуваме и да ценим свободата си, защото други хора по света само мечтаят за това, което имаме.

Мариана Мелнишка, преводите и страстта по пътешествията

Дерек Сивърс на видео ни даде прост урок за това, как да се отнасяме с мечтите и целите си, ако искаме да ги постигнем. Идеята е, да не ги споделяме много-много защото ще ги урочасаме. Всъщност, урочасваме себе си.

Весела Герчева, пък, не се уплаши и сподели мечтата си – да преустрои общественото пространство така, че навсякъде да има място за деца, за да не бъдат пространствата само за възрастни, а децата да скучаят или да пречат, а да учат от всяка ситуация. За съжаление, май ще трябват много, много пари.

Весела Герчева демонстрира недружелюбното 
обществено пространство днес

Ричард Сейнт Джоунс сподели осемте фактора, за които трябва да внимаваме, за да успеем - страст, работа, доброта, концентрация, натиск, служба на обществото, идеи и упоритост.

Евгени Тодоров и Павел Пенчев разказаха за това, как са пътували до Еритрея през 2010г, как са отишли при местните жители, които живеели в хармония с природата и се събирали около селския огън в страх от тъмнината, как подарили соларни лампи  на хората, за да им помогнат да преборят страха си. Чест им прави, че изпитват известни съмнения в себе си, дали това че въвели идеята за собствеността и технологиите при тези хора е нещо, което наистина ще им донесе щастие, защото те и сега са щастливи, макар и с много малко.



Ричард Джоунс този път показа колко лесно е да загубиш всичко, ако изпуснеш от поглед някой от осемте фактора по-горе.

През обедната почивка излязохме на припек и сладки приказки и тя много бързичко свърши.

След нея заварихме шумен барабанист в залата, така че май не беше много добра идея да се върнем 10-тина минути преди началото, защото ни се понадуха главите от репетицията.

Барабанистът е Венко Поромански, който разказа за мечтите си около барабаните още когато живял като малък в Западна Германия. Разказа колко упорито се учел да свири, как натрупал репертоар, но загубил желание и как постепенно открил отново желанието. Обясни, че правлният начин да свириш е да се изгубиш в музиката, а не да мислиш за други неща докато държиш палките.



Когато идеите правят секс“ е изключително добре насоченото към аудиторията в НБУ заглавие на лекцията на Мат Ридли, който направи много интересни паралели между спестеното време, просперитета, търговията и размяната на идеи.

Йоан Василев е започнал с малко, но е постигнал завидна хармония на духа и тялото. Как? Всеки ден ходи по много. Вървенето му замества медитацията, а е и много полезно за здравето и работоспособността.  Тази лекция ми беше най-симпатична от българските лектори досега. Истинският TED.

Без слайдове, но с най-симпатичната презентация.

Универсалният боец Марио Пешев разказа за баланса на четирите стихии - огън, вода, въздух и земя и как той балансира между четирите фактора на персоналния успех - интелект, прогрес, изкуство и движение. И че именно този баланс създава суперхормоните на личността, а човек никога не трябва да спира да развива личната си философия. Накрая ни посвири на пиано.



Георги Гочев използва за пример една картина на Моне - „Лилиите“ и обясни основната метрика на щастието. Припомни ни пристрастеността на модерния западен човек към часовника и отмерването на времето на порции. „Европейците имат часовници, ние имаме време.“ - местни жители от делтата на Амазонка. „Петнадесет години във войската са по-малко от една сутрин в Атина“ - М. Юрсенар. Ако ме беше питал мен, щях да дам много по-разбираемите примери с поделението в Нова Загора и София.



В паузата Деси се впусна в спомени как успяла като млада стюардеса да гледа Cats в Ню Йорк през 1991-ва година. „Cats“ беше нещо култово за нашето поколение и за нашата гимназия, спомних си и аз как се облизвах като гладен котарак над културната програма в Ню Йорк през 1993-та.

Румен Цонев направи блестяща демонстрация какво означава едновременно композиране и режисиране с участие на публиката. Толкова ненавиждам пиеси и спектакли с участието на публиката, така че бях истински облекчен, че не ми се наложи да участвам.

Феноменалният открит урок в 18 минути и още малко.

Ясен Захариев започна от Рене Магрит и неговата условна реалност, премина през антидепресантите и даде универсална рецепта за добър живот – виното, като го противопостави на твърдите алкохоли. Не ми хареса основната идея, беше твърде спекулативна и евтино провокативна. Вече и  гаргите не се плашат от Фейсбук и интернет зависимостите. Като презентатор не е лош, обаче. За да не звуча твърде критично, първата част на лекцията му имаше качества.

Този лош, лош Интернет!

Тони Робинс е моят видео-шампион от този TED. Не случайно в САЩ е легенда. Той изнесе изключително вдъхновяваща реч за емоциите, които мотивират човешкото поведение. Тази лекция смятам да я изгледам няколко пъти, докато не вникна във всичко докрай.

Ана Пампулова говори за езика на тялото и танца, за необходимостта децата и хората повече да разбират от жестове и от култура на движението,  и разказа какво си говорят балерините на сцената. Изказа съжаление, че някои хубави наглед жени не могат да се движат и накрая пусна студентите си да демонстрират какво са научили при нея. И трите етюда бяха много приятни.

Ана Пампулова...


...и талантливите ѝ ученици

Въпреки че беше мъничко в сравнение с големите ТЕД-ове, събитието беше страхотно организирано. Горещи благодарности на Деси и доброволците, които успяха да скрият от публиката цялата драма по организацията. Всичко работеше по ноти. Е, може би само без дистанционното за смяна на слайдовете.

Людмил Георгиев - новият ректор на НБУ, благодари на
 организаторите, лекторите и публиката.

Усещаше се известно даскалско отношение у лекторите към публиката. Съвсем очаквано, при положение, че публиката беше съставена главно от студенти от същия университет.

Някои четяха от листче, други ни подканяха да внимаваме и да търсим разни неща за себе си в случващото се на сцената (а какво друго бихме могли да правим там?), а  по-институционализираните от тях като че ли боледуват от известно многословие и влечение към сложни формулировки. Някои изглеждат докоснати и от седмия и най-сериозен смъртен грях.

То и няма как иначе – не могат като блогъри да пращат публиката по дяволите или просто да не ѝ обръщат внимание, когато троли. Необходими са прецизни формулировки и известно презастраховане.

Деси беше великолепна в ролята на водещ, правеше страхотни преходи между отделните говорители, така че всичко да бъде единен и хармоничен спектакъл. Разчувства ме със спомените си за „Флашданс“, Ню Йорк, дори новият любимец на манекенките – Хорхе Букай, звучеше приемливо от устата ѝ. Честит рожден ден, Деси!

Малко съм изненадан, че този път почти не можах да открия интернет присъствие на повечето лектори, така че наслагах линкове главно към техни профили и интервюта в различни медии. НБУ уж има най-добрата система за комуникиране със студентите през интернет, но очевидно интернет не е първи приоритет на комуникациите на лекторите. Дори усетих една лека резигнация и противопоставяне на „форумната култура“ на високата  „академична култура“, по страниците на списание „Следва“, което беше в персоналната торбичка с подаръци.  Вероятно Десислава Бошнакова като заместник-ректор, а и Жустин като преподавател, често влизат в спорове (спекулирам, нищо не знам от кухнята!) с колегите си по тия въпроси.

Лилавият пъп



– Мамо, ти имаш ли пупа (пъп)? (опитва се да провери)
– Нямам.
– Трябва купиш.
– Добре.

След няколко дена.

- Мамо, ти имаш пупа!
– Да, купих си.
– Трябваше купиш лилава.

Племенницата ми Диана (2г.)

сряда, март 23, 2011

За чиста енергия

Събитията в Япония ни подканят да си мислим – какви алтернативи имаме на ядрената енергетика?

Алтернативите днес:

– Производство на електроенергия от природен газ – отпадъчният продукт е въглероден двуокис (парников газ!) и вода. Тук ни спират квотите и пълната зависимост от Русия, както и неограничено растящите цени в бъдеще.
– Въглища (това в никакъв случай не е „чист“ източник на енергия!)  – въглищата освен че бълват въглероден двуокис, изхвърлят в атмосферата сяра, радиация (да, често!), прах, всякакви отрови.
– ВЕЦ – За ВЕЦ трябва да направим язовир. Язовирите създават директна опасност от антропогенно цунами (ако се скъса язовирната стена, като в хвостохранилището близо до Враца, на 1-ви януари 1966г, 500 жертви), освен това променят екосистемите на реките, и на някои места (Орегон) ги разрушават.
– Вятърни електростанции – те пък вредят на птици, маршрути на птици, произвеждат шум, вибрации, и имат висока цена.
– Слънчеви централи (фотоволтаици) – първо е проблем производственият процес на самите панели, и второ, трябва да имаме на разположение пустиня, иначе съсипваме земята под панелите. Имаме примера с Априлци, където беше изсечена 40-80 годишна гора, за да се построи соларен парк. Това за пустинята важи в голяма степен и за вятърните електростанции.

Какъв е проблемът в момента с ядрената енергетика?

Сега използваните технологии за добиване на енергия от ядрена реакция са наследство от студената война. Така наречените „реактори от поколение 1“ до „поколение 3“ имат следния „полезен“ ефект – от отпадъка на ядрените централи могат да се изработват атомни оръжия. Атомните оръжия вече са демоде, но централите продължават да работят, произвеждайки плутоний. Затова и всеки втори диктатор се пъне да си прави АЕЦ. В началото сделката е изглеждала отлична и за двете страни – страната, която продава технологията получава в замяна отработеното гориво, т.е. почти готова суровина за ядрено оръжие, а страната която експлоатира централата, получава „евтина“ енергия и „лесен“ начин да се отърве от отпадъците. Повишеният риск от ядрена война или високите разходи за рециклиране не са включвани в уравнението.

Видя се от японския опит, че абсолютно надеждни централи няма. За половин век имаме два сериозни инцидента в атомни централи, и една катастрофа – Чернобил. Българите не са японци, и ако ни друсне земетресение от степен 8 и нагоре, хич не е ясно какво ще става в Козлодуй. Не може да продължаваме така.

Да строим ли Белене?

Няма никакъв смисъл от Белене. Централата се строи за износ, това се признава от всички, т.е. рисковете остават за нас, енергията не ни трябва, а печалбата е за инвеститора. И ако преди 20 години 200 долара бяха огромни пари за българския гражданин, парите влизаха в бюджета и имаше смисъл от продажба на електроенергия срещу валута, сега това е производство с ниска добавена стойност и огромни рискове.

Ако вложим същите пари в топлоизолации и повишаване на енергийната ефективност на икономиката, току виж сме си решили енергийния проблем, а и сме подобрили качеството на живот в България (ако това някого го интересува)

Има и технологичен проблем – Русия не можа да наследи от СССР водещите позиции в ядрените технологии. А и не само в ядрените – същото важи и за самолетостроенето, ракетостроенето, оръжейната индустрия и космоса. Всички опити на Русия, особено след 2000-ната година, да направи пробив във високите технологии, са абсолютен провал – както ГЛОНАСС (аналогът на GPS), ракетите („Булава“),  самолетите („Сухой T-50“, уж по стелт технология от 80-те, не може да бъде завършен вече 20 години след промените). Дори  Индия (!) върна кораби и ракети за доработка на Русия, понеже се оказа че качеството им е незадоволително! Правите си сметка, нали  - в Русия, които през 20-ти век показаха, че могат да правят само оръжие и нищо друго. В Русия наскоро аварира важна ВЕЦ, и причината е в невъзможността да се спазва технологична дисциплина.

Така че за Белене, хем си поръчваме древна технология, хем нямаме никакви гаранции, че тази технология ще работи безпроблемно, хем при заробващи условия и при огромен политически риск. Трябва да сме луди, за да се съгласим. Това е все едно сега да си купим Лада, произведена през 85-та година и да я караме с оловен бензин.

Сега искам да ви насоча към една друга технология.

Тази технология няма вредни емисии.
Тя може да ни отърве от отработеното ядрено гориво.
Няколкостотин пъти е по-ефективна от сегашните ядрени централи. 

Става дума за атомните централи от четвърто поколение. Проблемът е, че са все още прототипи, има множество технологични решения, от които нито едно не е водещо, нито пък е сериозно тествано и първата такава централа може да проработи чак през 2021 година. 

Централите от четвърто поколение са единствените енергийни източници, които оставят след себе си по-чиста околна среда и по-малко рискове, отколкото са заварили. Проблемът с опасните отпадъци, които трябва да бъдат съхранявани десетки хиляди години, отпада.

Няма да е зле да се помисли отсега за реактор от четвърто поколение в Козлодуй, който да използва инфраструктурата и постепенно да ни отърве от натрупаното отработено гориво. И в никакъв случай да не е по руска технология.

Е, да не се ограничавам – има и други сравнително безопасни и ефективни технологии на бъдещето, но те са в още по-зачатъчен етап дори от четвъртото поколение, като хелий-3 реакторите (те съществуват само като уравнения засега) и термоядрения синтез (който го мъчим от 50-те години на 20-ти век и още няма смислено промишлено приложение).

И една човеконенавистническа бележка накрая – един от най-жизнените биосферни резервати в Европа в момента се намира в областта, напусната от хората около Чернобил. Оказва се, че това което причинява най-много вреда на природата е човекът и дейността му, а всичко останало, включително аварията в Чернобил, се преодолява сравнително бързо от природата. 

вторник, март 22, 2011

Тракторът на нашето време

„Трактор пее на поляна...“
от песен на Тодор Колев


Не много отдавна, по времето на социализма, тракторът беше символ на напредъка в държавата, и в частност – в селското стопанство. За него имаше песни, стихотворения (включително детски - „тракторист е моят татко/тракторист ще стана аз“). Тракторът и комбайнът бяха танкът и гаубицата на фронта на мирния труд - те обитаваха репортажи, очерци и кинопрегледи. Гледани от самолет, напредваха в стъпаловиден ред, ликвидирайки хаоса в природата или просто събирайки реколтата, могъщо въртяха колелата си в едър план и олицетворяваха стоманената хватка на властта върху обществото, технологиите и бъдещето.


Вместо анализи за състоянието на българското земеделие, по телевизията показваха трактор и всичко беше ясно - на прав път сме, земеделието е модерно и ръководството е мъдро.

Мина се време и „трактор“ стана мръсна дума. Сега Тракторът символизира класа, враждебна на нашия строй. Той вече определи своя технологичен символ – това са флашките и патрашките.

Затова, прогресивната част от обществото се сдоби с нов символ на напредъка, модернизацията и новото време – таблетът iPad (айпад), продукт на Apple.

Навъсено, символите се гледат изпод вежди от двете страни на фронтовата линия между доброто и злото.

Вероятно в някакво неопределено бъдеще, извън границите на мандата и на настоящия текст, някой кибернетичен Шекспир ще опише тайната сладост на греховното възсъединяване на флашката и айпада в безсмъртна любовна конекция. Но, все още не.

След мобифона на 90-те години, айпадът каза от името на съвременна България технологичното „сбогом“ на миналото.



И, както операторите на трактор бяха идеализирани и изобразявани върху монети, банкноти и стенописи през годините на социализъма в, така и днес iPad, със или без оператор, сътворява чудеса, живописно отразявани в медиите.

Именно с помощта на чудодейното устройство, прикрепеният към iPad външен министър Николай Младенов започна хуманитарната операция в Либия.

Ако министърът беше използвал мобилен телефон или обикновен компютър, жизнено важната информация за отварянето на границата между Либия и Тунис вероятно щеше да го пропусне или фатално да закъснее. Буквално преди дни, министърът допусна грешка, като подаде по социалните мрежи информация за цунамито в Япония около час след самото цунами, защото използва телефона си. Виждате защо е важно, не само да имаме прогресивни айпади (новата версия вече излезе!), а и да посъкратим малко от компютрите и телефоните. Вече и службите, събиращи информация, и информационните агенции изглеждат излишни, защото не разполагат с него.


Освен свръхефективен, този модел таблет за Вежди Рашидов е символ на възвишеното и модерното: „Обществото казва – ние искаме да ядем, но не всичко е ядене, нали трябва да се модернизираме.“

Чул-недочул, главният секретар на вътрешното министерство Калин Георгиев тръгнал да се оплаква - кражбите на коли били скочили двойно? Моля!? Този човек чете ли доклада на държавния департамент на САЩ? Той не знае ли какво каза премиерът, който лично зачете от доклада пред журналистите в залата - нещата се подобряват. И ако на Калин Георгиев още му се привиждат автокражби, нека си вади изводи от следния епизод:

Непредпазлив крадец отвлякъл внучката на Вежди Рашидов, която се намирала в колата на сина му, заедно с мобилен телефон и таблет от горната марка. Няколко минути след като подкарал колата, крадецът усетил, че вътре има още някой, изхвърлил от колата детето и телефона, но оставил (или забравил, или просто сърце не му дало да го захвърли) айпадa вътре, който бил включен и така колата била открита по вградената система за позициониране в играчката. Найс, а!?

Така че, господин Георгиев, ако нямате полицаи, купете айпади на министерството.

Ще може да се реши и проблема с отсъствието на депутатите в пленарна зала и по комисиите, само трябва да се назначи един партиен надзирател, който да гледа – къде точно по картата на София или по тази на света, мигат точките на народните представители.

А сега да погледнем отблизо тази вълшебна плочка.

Според ПП ГЕРБ, основната му цел е да спестява хартия и така да се грижи за екологията в България.

Характерно за него е, че е труден за писане, но лесен за четене и красив на изглед, без излишни копчета, дупчици и лампички, които разсейват потребителя. Всяка екстричка се купува отделно и струва много пари. Лесно е да се играе с него, да се гледат филми, да се стреля с ядосани птички по паянтови конструкции (това само в паузите между пленарните заседания!).

Устройството няма клавиатура, собственото мнение може да се изразява само безмълвно, с докосвания по екрана. Има, наистина, екранна клавиатура, която може да се използва за кратки изречения, но не и за документи със сложно форматиране.

Но това е полезно – ограничени са възможностите на депутати и министри за разколническа дейност, трудно е да се води блог, например.

Устройството ограничава излишното любопитство, експериментите и бърникането под капака.

Минимизират се и всякакви ефекти от недостатъчна грамотност – не случайно Индия гласува на подобни устройства.

Умберто Еко оприличава философията на Apple на католицизма - „...Те са весели, приятелски настроени, консенсусни, те казват на вярващите как да стигнат стъпка по стъпка - ако не точно до небесното царство - то поне до момента на отпечатване на документа. Те са катехизистични - откровението се постига чрез прости формули и богати икони. Всеки има право на спасение.“

Спокоен съм. Всичките тези хора ще бъдат спасени, а те ще спасят България. А и още не съм чул новини как айпадът с прикрепен към него премиер се е проявил.

Сега само остана да уредим в Правец производството на айпади, все пак там произвеждахме пра-прадядовците им (Apple II) в жълтите кутии.

И така ще постигнем поне една стотна от правешката модернизация.

Версия на този текст излезе в „Седем

понеделник, март 21, 2011

Историята на Стори Мъсгрейв - американски космонавт

(внимание, ще се заредят страшно много снимки!)

Това е продължение на репортажа, от организираната от eCommerceAcademy.net конференция за космическия туризъм.

Стори Мъсгрейв е човек, годен да запълни с личността си цяла тридневна конференция. Той е живата история на американската космическа програма.

Роден в земеделско семейство във ферма в Масачузетс, от малък показва афинитет към техниката и особено към ремонта и поддръжката на селскостопанските машини. На 16 години се научава да управлява самолет. Не стига това, ами става самолетен механик към морската пехота, после завършва последователно математика, бизнес администрация, химия, медицина и има силен интерес към компютрите (говорим за 50-те години на 20 век). Известно време работи като спешен хирург. Междувременно живее с трите си деца и жена си в едностаен апартамент в Ню Йорк. И докато работи като хирург и специализира физиология, научава, че НАСА търси учени, които да бъдат обучени като пилоти за космическата програма. Понеже влиза в университетите след казармата, така и никой не разбира, че не е успял да завърши средно образование ;-)

Не чака втора покана, отива при тях и не е чудно, че е от тези един на хиляда канидата, които са одобрени. Казах ли, че междувременно успява да работи и като пилот в комерсиална авиокомпания и като аматьор да направи 500 скока с парашут.


Следват 30 години в НАСА, полети с „Аполо“, както и с всичките пет космически совалки.

Бил е натоварен с монтажа и поддръжката на телескопа „Хабъл“. Толкова се радвам, че успях сравнително отблизо да го видя и да изслушам удивителната история на живота му.




Любопитството и духът на изследовател присъстват у човека от най-ранна възраст и са причината за усвояване на космоса. На снимката - Стори на 3г.


Той харесва простите неща, които вършат работа и е очарован от дизайна на старите машини (приличаме си ;-)). Има трактор от 40-те години, камион от 60-те и всякаква друга техника. 


Днес си изкарва хляба с озеленяване, като сам управлява голяма част от техниката. Продава тор, разсад, цели дървета на строителни предприемачи. На снимката - машина за вадене на цели дървета от почвата.


Любимият му изпитателен самолет в NASA – Northrop 38 T, модел от 50-те години, който се използва и до днес.

Преди старта на „Сатурн“

Работата по Хабъл хич не е била проста.

Сглобяване на „Хабъл“. Той е вдясно


Какво да се прави, ако НАСА са сложили грешното огледало в комплекта и това го откриваш чак когато сглабяш машинката? 

При тестовете на първите скафандри е имало опасност да му опадат пръстите, защото не е имало подгряване в пръстите на ръкавицата. Няколко седмици преди полета.


Любимата му снимка, с човека, който 30 години се е грижил за скафандрите му.


Газовете, отделени при излитане, понякога образуват зашеметяващи фигури.

Совалката на фона на слънцето.

Преди скачване

Харесва съвършените форми на човешкото тяло. И аз ги харесвам.


11-ти септември 2001-ва година

Какво се вижда от Хабъл, когато го насочиш към участък от небето, където няма нищо по астрономическите атласи. 

По някое време просто оставих фотоапарата, за да се насладя на разказа му.

Завършихме с музика, авторска поезия от Стори, слайдшоу с невероятни кадри и страхотно настроение.

Без съмнение, много енергична личност за годините си и интересен разказвач. Фактът, че не говори чужди езици може би му пречи да си формулира изреченията на по-прост английски език.

Заслужаваше си всяка секунда.

събота, март 19, 2011

Какво повече и какво по-малко – 30 неща, от които имаме и нямаме нужда.


Видях тази страхотна таблица при М. , която пък е взета от Tony Schwarz в Harvard Business Review.

Трябва ни по-малко:Имаме нужда от повече:
ИнформацияМъдрост
Повърхностни милиардери  Страстни учители
СаморекламаСебепознаване
МногозадачностКонцентрация
НеравенствоЧестност
ЗахарЧист протеин
ДействиеОсмисляне
СвръхразмериПо-малки порции
Частни самолетиВисокоскоростни влакове
ПресметливостСтраст
ЕкспертиЖелаещи да учат
ОбвиненияПоемане на отговорност
ОсъжданеРазбиране
Кратки съобщенияЧетене
ГнявЕмпатия
ПродуктивностДълбочина
Конструктивна критикаИзказване на благодарност
ПритежанияСмисъл
ПраведностДа правиш каквото трябва
ОтговориЛюбопитство
Дълго работно времеДобър сън
ОплакванияБлагодарност
ЗаседяванеДвижение
ПродажбиАвтентичност
ЦинизъмРеалистичен оптимизъм
УгажданеСамоконтрол
СкоростОбновление
Електронна пощаРазговори
ПечалбиВсички печелят
Задоволяване на мигаСаможертва 


Вероятно ще се появят хора, които ще искат да разглеждат горната таблица в стила „ляво“ – „дясно“. Не ми се занимава да ги опровергавам, само искам да кажа следното – насилствено дясната колона няма как да се получи. „Насилствена саможертва“, „насилствена благодарност“ „насилствено по-малки порции“ „насилствена страст“ – всичко това вече сме го виждали, включително и резултата от него.

Материал за размисъл – оказа се, че в българския език нямаме толкова нюансирани думи за нещата отдясно, та импровизирах.

петък, март 18, 2011

Космически туризъм в операта

Преди няколко месеца си отбелязах в списъка на задължителните събития организираната от еCommerceAcademy.net конференция за космическия туризъм.

Напоследък ми се натрупа работа, та имаше някои комични недоразумения.

Не знам защо си бях втълпил, че събитието е в петък, а не в четвъртък. В последния момент трябваше да си разбутвам разписанието.

Сайтът на събитието не е много информативен, така че паднах лесно в първата клопка –

Леко закъснял, малко след 16 часа, започвам с трескав поглед да обикалям приземния, подземния и първия етаж на Шератон. Никъде не пише нищо. Най-накрая, когато положението стана абсолютно безнадеждно, а времето безмилостно изтичаше, прибягнах до последното отчаяно средство на всеки истински мъж – питането.

След борба със сайта Стойчето потвърди по телефона, че събитието е в Шератон и нямах избор освен да се обърна към рецепцията.

„Ами те си тръгнаха“
„Как така? Нали в 16 часа, космонавтът?!“
„Те май са в операта.“
„?!“
„Чакайте да питам.“

Докато в операта на телефона отговаря някой напълно неадекватен, друг от служителите ми набутва в ръцете листовка, която виждам за пръв път и там наистина пише „Национална опера“.

Тичам към операта.

Няма никакъв знак за провеждащото се събитие, но ме посрещат на входа.
„Вие накъде?“
„Конференцията за космически туризъм?“

Очаквам да ме отрежат жестоко. Точно обратното, бързо ме съпровождат до залата, има специален ескорт!

Влизам вътре и раздават някакви награди на софтуерни фирми.



Така и не успявам да вляза в час с наградите, защото идва времето на най-важното за което съм дошъл - лекцията на Стори Мъсгрейв, космонавт (астронавт), който ще ни разкаже за опита си в и около космоса. За него ще ви разказвам отделно. Заслужава си.


Момент от презентацията на Стори. Обещавам отделен текст за нея.



После млад човек разказва за възраждането на българската космическа програма като идея за космически бизнес, туризъм и младежка инициатива.




След неговата презентация имаше модно ревю и пя Галка от „Каризма“, която само ми закриваше гледката.







След това беше Хосе Лопес, който разказа за най-евтиния проект за космически туризъм Bloon и после пак се върнахме на Стори, но аз трябваше да тръгвам, защото имах ангажимент...


Нали споменах, че събитието ми се видя странно и графично не много добре оформено. Ето тези баджове ми се сториха израз да доста лош вкус. Ботев, Левски, Стори Мъсгрейв (!) до тях международния терорист и садист Че Гевара (?!), Ганди (??), Майка Тереза.



„Революция“ + Starbucks + Туризъм? Плахо препоръчвам да вложат повечко пари в дизайн и брандинг.

А и сайтът не помогна много. Там не можах да намеря думата opera/опера.

Като цяло съм много доволен, жалко че не можах да остана до края.



Очаквайте разказа за Стори Мъсгрейв!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)