понеделник, декември 12, 2011

Руската тенджера под налягане вече свири

Путин започна да прибягва до все по-безумни PR трикове, 
за да запази имиджа си на мачо и супермен.


Какво става в Русия?

Съвсем наскоро там преминаха парламентарните избори. Тези избори трябваше да подготвят връщането на Путин на президентския пост, където той си постла добре – първо назначи възможно най-безличния си помощник Д. Медведев да му пази мястото четири години, а после накара Думата да му гласува още два шестгодишни мандата присъствие във властта. Или поне така си мислеше.

До осми август 2008г всичко вървеше на шест за Путин. Дори гигантски скандали като атентата срещу Литвиненко или скалъпения съдебен процес срещу Михаил Ходорковски не оставяха петънце върху имиджа му.

След 8-ми август 2008г на Путин късмета започна да му изневерява. Действително, войната беше от любимите на всякакви диктатори - мъничка и победоносна. Повод за национална гордост и пръскане на ордени с шепи. Зад скромната военна победа обаче се скри мъчителното стратегическо поражение. Главната цел - свалянето на Саакашвили и поставянето на руска марионетка начело на Грузия, не беше постигната. Инфраструктурните връзки (газопроводи, нефтопроводи, железниза, пътища) през Грузия бяха застрашени, но не бяха прекъснати.  В Кавказ се появи държава, силно враждебна към Русия и демонстрираща алтернативен модел на развитието като бивша СССР република и то с огромен успех.

Грузия, между другото, далеч изпреварва България в реформите в МВР.

После ударите се заредиха един след друг – международната икономическа и финансова криза, сриването на цените на суровините, особено на петрола и природния газ, които са главния източник на приходи за Русия, бързото оттегляне на чуждите инвеститори, масовата емиграция на богаташи с капиталите им, както и на млади и способни хора от Русия.

Едно друго убийство - това на адвоката Сергей Магнитски в предварителния арест, създаде още по-големи главоболия на властта в Кремъл.

Арабските революции пометоха авторитарните режими, които бяха традиционни съюзници на Русия още от времето на СССР и пазарите на оръжие бяха поставени под голям въпрос.

Нещата се обърнаха диаметрално противоположно - сега Путин не можеше да се възползва от добрия късмет, дори и да го спохожда. Дори голямата политическа победа при смяната на властта в Украйна засега се свежда до мизерни ползи за Русия.

Няма да преразказвам всичко, което се случи, но картината е ясна.

През последната година и нещо режимът му беше застрашен от един човек, който уж не разполагаше със сериозен ресурс зад гърба си, но успяваше да му причини сериозни неприятности. Блогърът-адвокат Алексей Навални, който си постави сравнително елементарна цел – да търси и да публикува данни за далавери на държавни чиновници натрупа огромна популярност в руския интернет и изглежда е единствената опозиционна фигура, която е горе-долу приемлива за по-големите опозиционни движения в Русия.

Разкритията на Навални (публикуват се в проекта РосПил) доведоха до там, че управляващата „партия“ Единна Русия се сдоби с устойчив прякор – „Партията на мошениците и крадците“ (Партия жуликов и воров) и Путин се видя принуден да прави маневри, за да се откачи от тоя топуз, който изведнъж му увисна на крака.

Първата неособено успешна маневра беше създаването на „Общоруски народен фронт“, аморфна организация-тюрлюгювеч, включваща „Единна Русия“, бизнес организации, безпартийни, и т.н. Тоя филм в Източна Европа сме го гледали със създаването на Отечествения фронт в България (дори се приписваше идеята на Георги Димитров) и с подобни организации навсякъде в съветската зона за влияние, чиято цел е била обезличаването и смазването на всякаква съпротива. Тази маневра не успя много добре (некадърни другари ли избраха в ръководството, не знам).

Затова Путин заложи на „сигурно“ и предприе изненадващо втора маневра. Така и така, до парламентарните избори бяха допуснати само партии-марионетки и ръководството реши, че както и да се нареди колодата, пак то ще спечели раздаването.

Да, ама не.

Без да иска, Путин си вкара голям автогол. Ниските „изборни“ резултати на „Единна Русия“, които трябваше да послужат за замазване на очите на чуждите лидери, както и за успокояване на общественото мнение у дома, изведнъж бяха изтълкувани от много граждани като отслабване на Путин, и в добавка на огромните, както обикновено, изборни нарушения, изкара десетки хиляди хора на улиците и площадите.

Режимът загуби легитимността си, била тя ирационална, мистична или манипулирана.

Малко се получи като автогола на Живков с десети ноември, когато той решил да отстъпи тактически малко от властта, но му я взеха цялата или пък на източногерманците с отварянето на стената, когато поради грешка на езика на един от ГДР ръководителите се струпала огромна тълпа на КПП-то, която не можело да не бъде пропусната.

Какво може да се случи от тук нататък?

Първо, нека е ясно, че режимът е много нестабилен. Главният властови ресурс на путинизма са страхът, олигархията и контролираните медии. Но както при арабските революции, след като на улиците излизат десетки хиляди протестиращи и полицията не може да ги контролира, страхът изчезва, а пък интернет и социалните мрежи дадоха накъсо медийния обръч около властта. Олигархията пък ще се присъедини към този, който има най-голяма вероятност да спечели борбата.

От тук нататък следват няколко възможни варианта –
Вариант Кадафи (най-вероятен, според мен)  – Въпреки масовите безредици и вероятна загуба на властта в някои региони, Путин няма да сдаде властта доброволно. Това означава разпадане на Русия (което отдавна се пророкува) и може би гражданска война или поне жестоки репресии. За съжаление, Западът и НАТО не могат да се намесят, заради ядрените куфарчета в ръцете на другарите.

Вариант Мубарак или Тодор Живков. – Под неспирните аплодисменти на управляващата партия и силовите структури, Путин ще се оттегли уж на заслужен отдих, но много бързо след това ще бъде арестуван и прибран на сигурно място, а на негово място ще дойдат неизвестни засега другари от по-ниските етажи на властта.

Вариант София 2009 – Гражданското общество ще пошуми, ще пошуми по площадите, но поради крайната раздробеност и неопитност на опозицията, както и сравнително малобройните за мащаба на страната митинги, властта ще се окопити и ще противодейства с някакви козметични мерки, така че властта да премине почти без сътресения от един клон на олигархията в друг.

Аз лично клоня към варианта Кадафи, имайки предвид типичните руски нрави при взимане и сдаване на властта в Кремъл.

Но, все пак е 2011г, може и с нещо да ни изненадат. Важното е, че страната вече не е същата.

Какво трябва да правим в България? Мисленето трябва да излезе на мода, дори в правителството.

PS. Хубави анализи по темата, макар и да не съм съгласен 100% с тях –
Защо в Москва излязоха по улиците, Димитър Бечев
Широкий простор для для мечты и для жизни, (на български е) Темплар

29 коментара:

Стойчо каза...

десети час и нито един анонимен коментар? Наистина става нещо в Русия...

Комитата каза...

Като изгубиш увереност, че ще ти платят, губиш мотивация.

Zoka каза...

А Ти платен ли си?
Гледам имаш голяма мотивация. ;-)

Поздрави за анализа, но няма много място за оптимизъм.

Belomore каза...

Ти сериозно ли?
Баси яката тревка си намерил! :)))

Свири, да - влакът, навлизащ от насрещния край на тунела...
Явно и там либералната опозиция е същата като нашата. Out of space отвсякъде.
Каквото се случва, се случва въпреки, а не заради нея.

Предполагам случайно, но същата тема е предмет и на последния пост на Темплара.
От двата анализа с елементи на прогноза комай избирам неговия.

Комитата каза...

Четох анализа на Темплара още когато го написа.

Не виждам голяма разлика в нашите мнения. Той просто има по-дълъг хоризонт на прогнозите.

Стойчо каза...

Зока, аз му плащам ;) В бири. За съжаление все по-рядко ;)

Иначе аз също съм на мнение, че Путин все още има време, за да успее да се скатае – т.е.да избегне съдбата на Кадафи, защото какви бунтовет могат да вдигат руснаците и китайците, можем само да си представяме...

Комитата каза...

Аз наистина смятам, че властта на Путин се клати, и при това сериозно.

А че там ще дойде някаква популистка руска Атака или руски комунисти, ще дойде, разбира се. Но малко по-нататък, вероятно след нови избори.

Комитата каза...

И че Путин няма да сдаде доброволно властта, това също е ясно. Т.е. вероятно ще има насилие и разпадане на Русия.

J каза...

Комита,

Доста голяма е разликата от написаното в постинга "Тенджера" та до прогнозата за разпадане на Русия.
Обикновено при такива смели прогнози, трябва да има някакви аргументи, които не намирам никъде в написаното /напр. аргументите на Фридман/.

И аз като Беломоре избирам постинга на Темплар по причини на аргументи и прагматизъм, а и от опит.

Моята версия е, че просто смигат на Путин иззад ъгъла и му дават знак да не се бърка в Сирия и евентуално да оттегли подкрепата си за Иран, иначе го очакват протести.
Вариант "Кадафи" в Русия не е невъзможен /1917/, но още е малко вероятен поради относително високия жизнен стандарт на населението в Москва и Петербург. Малко е вероятно ЕС да съдейства за такъв вариант, тъй като след отказа от атомната енергетика, Германия зависи изцяло от редовните доставки на руски газ и отчасти и на нефт. В този момент ЕС няма да си мръдне пръста за протестиращи руснаци.

Тъй като сам посетих Грузия и на място се запознах с обстановката, не мога да не ти възразя. Грузинският модел не е за препоръчване на никого, както и грузинската "реформа" на МВР, която се изразява единствено в промяна на униформите, колите и състава на полицията. Грузия е една доста корумпирана държава с авторитарен модел на управление, но геостратегически интересна на НАТО като коридор за доставки на енергийни източници и гранична с размирния руски Кавказ. Повече обаче нищо. Иначе Грузия никога не е била особен почитател на Русия дори през съветско време макар че по ирония на съдбата там е родеа най-емблематичната фигура на СССР.

Стойчо каза...

J, всъщност в текста никъде не става дума за разпадане на Русия. Става дума за начините, по които Путин ще се оттегли. Иначе за разпадане на Русия щеше да е достатъчно той да бъде погребан след 25-30 години в качеството си на позиженен държавен ръководител – но сегашната ситуация не му оставя шанса за това.

Стойчо каза...

но ако упорства – там вече всичко е възможно

Комитата каза...

Да, моята теория е, че ако Путин упорства, а трябва да си ходи, ще има вариант Кадафи - т.е. окопал се лидер, който води гражданска война, и разцепена държава.

За да се появят другите варианти, системата трябва да покаже гъвкавост, с каквато не ни е изненадвала досега. Но и другите варианти са възможни.

Маркуча каза...

Да речем, че наистина стане вариант «Кадафи». Кой ще вземе властта тогава? «Някаква популистка руска Атака или руски комунисти» за мен значи Жириновски — крайно невероятен вариант при все квалификациите, които има :-)

Комитата каза...

Това е твърде далечна перспектива, не смея да гадая, докато не се проясни дали Путин ще си ходи.

Съзерцател каза...

Добър анализ, но аз обичам да коментирам пост фактум, а не да правя прогнози. Руснаците са добри в заформянето на граждански войни, но ако и сега го направят, това означава, че там няма никаква еволюция. Дори да има гражданска война, не съм сигурен, че ще има разпадане на Русия, защото са градили със столетия една инфраструктурна мрежа, която е централизирана. Какво ще правят тия от централен Сибир с излаз на Северния ледовит океан, след като се отцепят? :)И при предишните им граждански войни са се намесвали външни сили, но не е имало разпад. Огромна територия, която все пак е интегрирана по някакъв начин. Тези, които биха са отцепили са по периферията като в Кавказ например. Там имат връзки с други държави. Отцепване на Приамурието означава намеса на Китай. А точно затова едно време там са заселили украинци, които да се противопоставят на този сцнарий.
Цялата картина е много по- комплексна. Не казвам, че твоят вариант е невъзможен, а по- скоро малко вероятен. Затова шпредпочитам да изчакам.
А за Саакашвили сме си говорили с теб и според мен той е грузинско подобие на Путин, така че не му се възхищавам много. Крайно време е да определим позициите си- на основа на геополитиката или на основа на "европейските принципи". Не симпатизирам на Саакашвили, защото е геополитически изгоден на Европа. Аз съм за принципите на к*рвата "демокрация", които в краткосрочен план може да носят и негативи, но в дългосрочен- ще победят и "предвиждам такъв живот, че само си викам дано". :)))))))))))))))))

Комитата каза...

О не, разпадането ще започне от най-слабите звена – Кавказ преди всичко. След това псевдоруските територии - Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието. Чак след това са наред Далечният Изток или Калининград.. но чак дотам и аз не вярвам да се стигне. Но кой знае.

Анонимен каза...

Същите се мъчеха нещо да направят в Ню Йорк и да превземат Уолстрийт, но полицията ги разгони. Сега искат да превземат Кремъл. Ще го направят. В Либия първото нещо, което направиха беше всеки мъж да си има 4 жени. Демокрация...

Стойчо каза...

Анонимен, много се забави бе? 24 часа минаха – закъсняваш!

J каза...

Комита,

Разпадането на Русия наистина би могло да започне от Кавказ, но няма да включва Абхазия и Приднестровието, защото те...не са в Русия /макар и да са нейни гранични или недотам гранични протекторати/.

Разпадане може да има там, където има различни и нерусифицирани етноси. Според мен Чечения и Дагестан не могат да застрашат сериозно единството на руската държава, защото не са достатъчно големи и защото техният елит на този етап се чувства достатъчно приобщен към Русия /вкл. излизането от Русия ще го накара да обеднее сериозно/.

Мисля, че евентуално разпадане може да започне само когато големите етноси в самата Русия се почувстват достатъчно еманципирани за това - единствените две сериозни етнически републики, които могат да предизвикат Москва, са Татарстан и Башкортостан.

Не вярвам във вариант "Кадафи" /вече писах/ по две причини:
1. Първата е незаинтересованост на ЕС по икономически причини.
2. Втората е състава на самата опозиция на Путин - анархисти, националисти и пр. Такива групи не могат да бъдат ефективни извън "революционна обстановка" /по др. Ленин ;-)/. Руската опозиция няма и ясен лидер, около когото би могла да се обедини за разлика например от либийската. Досега сред протестиращите не се забелязват недоволни представители на етнически групи.

Стойчо каза...

Е, няма Чечения да се отдели от Русия, а Русия ще се отдели от Чечения – особено като гледам сегашните митинги.

Иначе не смятам, че точно етническия елемент ще е водещ при евентуалне разпад на Русия, колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед

Анонимен каза...

Русофобски брътвежи, няма да стане това, което много искате и мечтаете. Винаги, когато сме били против Русия сме губили. Единствено, ако посланик Оурлик ом даде съвети, може да ги скапе

Стойчо каза...

И аз съм съгласен, че хонорароте трябва да се плащат редовно! Какво е това: плащат само следобед, а тя дискусията съвсем в друго място вече!

Стойчо каза...

Интересно все пак, че терминът русофоби се използва за мнения, подкрепящи изяви на руския народ :) Хайде, сега отивай за следващия хонорар

Георги Календеров каза...

Материалът много ми допада! Но да не забравяме, че Путин беше сложен от определени хора на мястото на Елцин и те (с или без бунтове) ще си сложат и следващия президент. Сигурно ще ви хареса книгата "Господин Гексоген" на Александър Проханов - единствената художествена книга, която съм чел от край до край на руски :-)

Комитата каза...

Олеле, сталинистът Проханов. Но ще го чекна, щом го хвалиш.

Съзерцател каза...

Аз не съм русофоб! Напротив, русофил съм. Няма по- добра компания за чашка от руснаците. :) Почитател съм и на руската литература и т.н...:)))))))))))

Анонимен каза...

Благодаря за връзката към текста на Димо Бечев! Звучи балансирано и без изразено пожелателно мислене. Приятно е да се прочете подобен текст на фона на дребнавата и наивна махленска говорилня (по Темплар). ;-)

АнонименЪ

Krasimir Mihaylov каза...

Господа, от години работя с рускоезични, и в частност с руснаци от почти всички места на Русия. Това, което виждам и чувам от хората е, че Путин е за момента единственото добро нещо, което имат. Не, че го харесват много, но съвсем грубо - кого харесват алкохолиците? Но и аз самият се срещам доста често руската действителност очи в очи. И не видях друг да мисли, после да действа и после да говори. Сега малко е започнал след мисленето да говори и после да действа. Но поддържам мнението, че за момента който и да го смени, само ще яде от каквото е направил Путин и ще работи само за себе си. Не са показали нещо друго. Слободията и безотговорността им е примесена с много "имперско" поведение, като всеки на своето ниво се държи като император. Нещо, дето не се е сменило много от времената на СССР. Та Путин ще си изкара поне още два мандата като Президент. И пак ще има протести и демонстрации в Москва и Питер основно, но останалата част е много по-близо до крестьянска Русь, отколкото до мегаполисите Москва и Питер. И мислещите ще протестират, че ги третират като крестьяни, но това си е част от имперското минало, настояще и бъдеще на Русия.

Капитана

Зелен Бетон каза...

Струва ми се, че при Русия няма да бъде разпад, а преструктуриране. Не мисля, че някой (който и да било) от външните фактори би спечелил от разпад, точно наопъки: биха избуяли отведнъж цяла гора качествено нови проблеми, а останалата част от света има твърде много грижи, за да допусне и това. В момента имаме пряка аналогия между режима на Путин и арабските, дето скоро изпопадаха – само че Путин е в стадия, в който бяха те преди време: за Запада е по-изгодна авторитарна Русия, отколкото дезинтегрирана.

При това преструктурирането на Русия няма да бъде нито на културно-етническа, нито на религиозна, нито на идеологическа, а на икономическа основа; ако има някакви други "аргументи", те ще са за допълнение. Моторът на процеса ще бъде олигархията, а целта – слаба централна власт и силен местен "капитал-феодализъм". Путин не напразно ги изпонамачка и изпоразгони още в началото – ако не беше го направил, вероятно в момента в Чукотка (примерно) щеше да се говори за пълна административна независимост или някакъв друг специален административно-политически статут – след като от икономическа гледна точка такъв щеше да бъде вече постигнат.

Дето казват, че руснакът вечно търси цар-бащица: според мен търси не цар, а губернатор-бащица. Царят е далеко, той е абстрактна фигура, като иконата; губернаторът е този еквивалент на цар, за когото можеш да си сигурен, че наистина съществува, и до когото можеш да пишеш прошения.

В крайна сметка, очаквам "Русия на регионите" относително бързо да придобие доста по-конкретни измерения от "Европа на регионите". Освен което, да демонстрира "в чист вид" модела на икономически авторитаризъм като естествена посткомунистическа трансформация на властта (която в европейските соц страни се случи само отчасти поради възпиращото влияние на ЕС).

А когато се види краят на финансовата криза И когато страните от "арабската пролет" поемат стабилно в някакви приемливи посоки, тогава ще дойде редът на Русия за сериозни промени. Т.е. ако не я "прередят" в спешен порядък я Иран, я Северна Корея, я Венецуела. (Или Китай??...)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)